О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….12.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия М. Колева
в.ч.т.д.
№ 1696/2018 г. по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 278 от ГПК, във връзка с чл. 121 от ГПК.
С определение № 9561/28.08.2018 г., постановено в
закрито заседание по гр. д. № 6208/2018 г. по описа на Варненски районен съд, ХLIII състав, е уважено възражението за местна неподсъдност, с правно основание чл.
119, ал. 3 от ГПК, обективирано в отговор на искова молба на ответника „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет. 2, като
производството по делото пред ВРС е прекратено и същото е изпратено по
подсъдност на Районен съд – гр. София, на основание чл. 118, ал. 2, във вр. с
чл. 105 от ГПК. Прието е, че предявеният от „Т.М.КОМЕРС” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос”, ул. „Одесос” №
201 ет. 1, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1,
вр. чл. 49 от ЗЗД срещу „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД – гр. София, подлежи на
разглеждане от Софийския районен съд по силата на установените в разпоредбите
на чл. 105, във вр. с чл. 108 от ГПК правила за местна подсъдност, доколкото
ищецът не е упражнил надлежно правото си за избор на местна подсъдност по чл.
115, ал. 1 от ГПК.
Недоволен от така
постановеното определение е останал ищецът „Т.М.КОМЕРС” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос”,
ул. „Одесос” № 201 ет. 1, поради което е
обжалвал същото с частна жалба с вх. № 61719/21.09.2018 г. С частната жалба е
направено искане определението се отмени и делото да бъде върнато за
разглеждане на Районен съд – гр. Варна, а в случай, че бъде прието, че
местоизвършването на увреждането по правилата на чл. 115 от ГПК е в гр.
Каварна, делото да бъде изпратено за продължаване на съдопроизводствените
действия на Районен съд – гр. Каварна, на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК.
Ответникът по частната
жалба „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, чрез юрисконсулт
Теодора Трендафилова, е подал отговор на същата, с който е изразил
становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение, а обжалваното с нея определение да бъде потвърдено.
Жалбоподателят е получил съобщението за обжалваното от
него определение на 11.09.2018 г., а подадената от същия частна жалба е с вх. №
61719/21.09.2018 г., като е подадена по пощата на 18.09.2018 г. Поради това и с
оглед разпоредбата на чл. 62 от ГПК е спазен предвидения в разпоредбата на чл.
275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване. Частната жалба е подадена от
заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.
260 и чл. 261, във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С предявения по делото иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1, вр. чл. 49 от ЗЗД, ищецът
„Т.М.КОМЕРС” ЕООД е
поискал да бъде прието за установено по отношение на ответника „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, че му дължи сумата от 420 лв., представляваща част от
парично вземане в общ размер на 750 лв. – претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено от П.П.Т., с ЕГН ********** – длъжник по изпълнително
дело № 20167390400548 по описа на ЧСИ Слави Сербезов, рег. № 739, с район на действие
ОС – гр. Добрич, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие по същото /разноски по изпълнителното дело/, прехвърлено от
последния на заявителя „Т.М.КОМЕРС” ЕООД, ЕИК *********, с договор за
покупко-продажба на вземане /цесия/ от 27.10.2017 г.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че е
придобил с цесия вземане от кредитора П.П.Т., произтичащо от настъпили за цедента
имуществени вреди, в резултат от недобросъвестно проведено от ответника заповедно
и изпълнително производства. Твърди се, че имуществените вреди, настъпили в
патримониума на техния праводател съставляват заплатено от същия адвокатско
възнаграждение във връзка с образуваното изпълнително производство, посочено
по-горе. Позовава се на специалната местна подсъдност, предвидена в чл. 115,
ал. 1 ГПК, съгласно която разпоредба иск за вреди от непозволено увреждане може
да се предяви и по местоизвършването на деянието.
В частната жалба са наведени оплаквания за това, че
неправилно е прието от ВРС, че вземането на ищеца не произтича от непозволено
увреждане, както и че правото на избор на местна подсъдност по чл. 115, ал. 1
от ГПК не е надлежно упражнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ГПК, иск
за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършване на
деянието. Това правило представлява отклонение от установеното с разпоредбите
на чл. 105 и чл. 108 от ГПК правило за обща местна подсъдност като изборът пред
кой съд да бъде предявен иска принадлежи на ищеца. В определението, с което
първоинстанционният съд е уважил направеното от ответника „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД възражение за местна неподсъдност на делото са изложени
единствено съображения за това, че извършеният от ищеца избор на местна
подсъдност не е надлежно упражнен, тъй като местоизвършването на деянието не е
на територията на Районен съд – гр. Варна. Съдът не е излагал изрични мотиви по
отношение на това дали вземането на ищеца произтича от непозволено увреждане и
дали в тази връзка същият има право по чл. 115, ал. 1 от ГПК да избира местно
компетентния съд, който да разгледа делото.
С
оглед на това, настоящият състав намира, че следва да прецени първо, дали
правото на избор на местна подсъдност по чл. 115, ал. 1 от ГПК е надлежно
упражнено, с оглед на изложените от първоинстанционния съд мотиви. Както бе
посочено по-горе, по силата на чл. 115, ал. 1 от ГПК, искът може да бъде
предявен и по местоизвършване на деянието. Поради това, за да се счита за
надлежно упражнено правото на избор, местната компетентност на съда, пред който
е предявен иска следва да произтича от изложените в исковата молба твърдения
относно фактическия състав на непозволеното увреждане. В случая съдържащите се
в обстоятелствената част на исковата молба факти не обосновават местната
подсъдност на Районен съд – Варна, като съд по местоизвършване на деянието.
Обратното, от тях следва, че местно компетентен е друг районен съд, а не съдът
пред който е предявен иска. Това следва от факта, че разходите за платено
адвокатско възнаграждение са в пряка връзка с образуваното изпълнително
производство, което е станало в гр. Добрич, като е без значение къде конкретно
е заплатено адвокатското възнаграждение. С оглед на това, направеното по реда
на чл. 119, ал. 3 от ГПК възражение за местна неподсъдност на делото на Районен
съд – Варна, е основателно и е следвало да бъде уважено, както правилно е
направил първоинстанционния съд с обжалваното определение. Обстоятелството, че
посоченото в исковата молба местоизвършване на деянието не е на територията
Районен съд – гр. Варна, е достатъчно за уважаване на направеното от ответника
възражение по чл. 119, ал. 3 от ГПК, без да се изследва наличието и на
останалите предпоставки за надлежното упражняване на правото на избор по чл.
115, ал. 1 от ГПК. След като ВРС е уважил направеното от ответника по реда на
чл. 119, ал. 3 от ГПК възражение за местна неподсъдност, то по силата на чл.
118, ал. 2, изр. 1 от ГПК е следвало да го изпрати на надлежния съд. Доколкото
правото на избор по чл. 115, ал. 1 от ГПК е предоставено само на ищеца, то при
определянето на надлежния съд по чл. 118, ал. 2, изр. 1 от ГПК съдът следва да
се ръководи от общите правила за подсъдност на исковете. С оглед на тези
правила, установени в чл. 105 и чл. 108 от ГПК компетентен да разгледа спора е
съдът по седалището на ответника, а именно Софийски районен съд, на който е
изпратено делото с обжалваното определение.
С оглед на изложеното, определението на Варненския
районен съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9561/28.08.2018 г., постановено в
закрито заседание по гр. д. № 6208/2018 г. по описа на Варненски районен съд, ХLIII състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.