Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07. 02.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-В въззивен
състав
в публичното заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
Мл.с-я ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
При секретаря Юлиана Шулева
И прокурора
сложи за разглеждане
В.гр.д.№ 12393 по описа за 2020 г.
Докладвано
от съдия Маркова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 188158 от 31.08.2020
г. по гр.д.№ 70946 по описа за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 65 състав се: ОТХВЪРЛЯТ
предявените от Б.Й.Б., срещу Главна дирекция П.Б.и З.на Н.- МВР, осъдителни
искове с правна квалификация чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т.
3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1804, 64 лева, представляваща
възнаграждение за извънреден труд в размер на 237 часа в резултат на положен
през периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г. нощен труд, преизчислен в дневен
с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане и сумата от 257, 82 лева, представляваща мораторна лихва
за забава за периода от 01.01.2017 г. до 23.12.2019 г. /датата на завеждане на
исковата молба/ като неоснователни.
В тежест на ищеца са
възложени разноските по делото.
Постъпила е въззивна жалба от Б.Й.Б., ищец
пред СРС. Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на така
постановеното решение. Неправилно СРС бил приел, че не е налице празнота в
уреждане на възнаграждението по ЗМВР и не бил приложил правилото на чл.9, ал.2
НСОРЗ. СРС бил проследил правната уредба за процесния период, но достигнал до
неправилни правни изводи. При това СРС бил нарушил КРБ и принципа за законност
по чл.5 ГПК. Решението не било съобразено с решенията на ВАС.
Иска се да бъде отменено
обжалваното решение и да се постанови друго, с което претенциите да бъдат уважени.
Разноски
не се претендират.
По
въззивната жалба не е постъпил отговор от Главна дирекция П.Б.и
З.на Н.– МВР. В хода по същество /с писмена защита/ се излагат доводи за правилност на така
постановеното решение. Счита, че не е налице празнота в ЗМВР по изчисляване и
изплащане на този труд. Сочи, че извънредния труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи и бил с продължителност 8 часа, а не 7 часа,
както било предвидено в чл.140 КТ. Затова счита, че неприложимо било правилото на
чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ, където положения 7 часа нощен труд се заплаща като 8
часа след умножаване с коефициент 0,143. Законодателят бил решил часовата норма
за нощния труд в МВР да бъде различна от тази в Кодекса на труда. Сочи, че ЗМВР
бил специален и били относими единствено за служителите на МВР. Затова не
следвало да се прилагат нормите на КТ и подзаконовите нормативни актове,
предвид по-благоприятния резултат. Съотношението
на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност
на нощния труд по ЗМВР била 8:8, което било различно от това по КТ, където
съотношението било 7:8, където законодателят ги приравнявал с коефициент 0,143.
Счита, че причината да се уреди по този начин продължителността на нощния труд
в системата на МВР може да е компесаторния механизъм по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР-
служителите на МВР имали повече и разнообразни права по ЗМВР, които работниците
и служителите по КТ нямали. Другата причина била специфичният характер на
дейността на тези служители, посочен в чл.6, ал.1,т.4 вр.чл.17 и следв.МВР. В
този смисъл било и тълкуването на чл.20 и 31 от Хартата на основните права на
МОТ, посочено в дело С-262/2020 на СЕС. Излага доводи за различие на двата вида
труд – „нощен“ и „извънреден“, първият бил положеният в тъмната част на
денонощието между 22.00 ч. и 06.00 часа, а вторият бил уреден в чл.143, ал.1 КТ. Следвало да се вземе предвид и становището на МТСП с изх.№ 94-4103 от
22.07.2014 г.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 30.09.2020
г.
Въззивната жалба е подадена на 02.10.2020 г.; от
надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната
жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция
приема, че първоинстанционният съд се е
произнесъл във валиден и допустим процес.
По доводите
във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че по делото не се спорело, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника
в рамките на исковия период, по силата на което ищецът работил като държавен
служител при сменен режим на работа при сумарно отчитане на работното време, че
през този период е полагал труд през нощта за времето от 22.00 часа до 06.00
часа, че е изпълнявал точно служебните си задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР в
приложимата за периода редакция,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а
съгласно ал. 3 на същия текст работното време на работещите на 8-, 12- или
24-часови смени се изчислявало сумирано за тримесечен период като при работа на
смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР предоставяла законова делегация на
министъра на вътрешните работи да определи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители. В изпълнение
на посочената разпоредба били издавани последователно наредби, като за процесния
период действали три Наредби: Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра
на вътрешните работи, Наредба № 8121 з-908/02.08.2018 г. и Наредба №
8121з-1059/26.09.2019 г. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за държавните служители в МВР било възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следвало да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочените нормативни актове
съдържали специална регламентация на условията и реда за отчитане на нощния и
извънреден труд на държавните служители в системата на МВР. Затова не намирало
приложение правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ. В този смисъл била и съдебната
практика на ВКС като СРС е цитирал такава. Неприложимо било и правилото на
чл.46, ал.1 ЗНА, тъй като не било налице непълнота на нормативния акт. ЗМВР
ясно разграничавал нощния от извънредния труд и тази регламентация била
императивна.
Предвид това съдът е достигнал до извода, че за
процесния период в полза на ищеца не е възникнало вземане за допълнително
възнаграждение за извънреден труд, формиран след увеличение на часовете положен
труд през нощта. Поради изложеното искът бил изцяло неоснователен и като такъв
е отхвърлен.
Вземането за лихва имало акцесорен характер и за дължимостта
му следвало да се установи възникването на главния дълг. Съдът не формирал
правни изводи за наличие на главен дълг. Ето защо и претенцията за мораторна
лихва била неоснователна и като така изцяло е отхвърлена.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна
инстанция приема следното:
Ищецът твърди, че полага труд като държавен служител
при ответника. Сочи, че работата му била организирана на 24 смени, а отчитането
на работното време било сумарно. Съгласно чл.187, ал.3 вр. с ал.5, т.2 ЗМВР
работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Извънредният труд в
този случай се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. А съгласно чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащало допълнително възнаграждение
за извънреден труд. За периода
01.10.2016 г.- 01.12.2019 г. бил положил общо 1957 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1,143 съобразно чл.9, ал.2 НСОРЗ, възлизал на 2237 часа.
При така извършеното преизчисление и при изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50 % съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР, задължението на ответника възлизало на 2 688
лв. Ищецът претендира и лихва за
забава върху всяко едно месечно задължение в общ размер на 303,76 лв.
С отговора по исковата молба ответникът оспорва
исковата молба и твърди, че положения от ищеца нощен труд не следва да се
преобразува и заплаща като извънредно положен. Сочи, че положеният от служителя
нощен труд е начислен и получен от ищеца ведно с месечните му възнаграждения,
съобразно заповедите на министъра на вътрешните работи. Приложим в случая бил
ЗМВР, който е специален закон по отношение на КТ. Наред с това служителите по
чл.142, ал.1,т.1 КТ се ползвали с редица социални придобивки, които
компенсирали по-високата времева продължителност /норма/ за нощен труд.
С доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 53332
от 27.02.2020 г. първоинстанционният съд е отделил като безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че в процесния период страните са обвързани от
служебно правоотношение, както и че ищецът полага 24 часови смени, от които
между 22 ч и 6 ч. през нощта през процесния период/л.32 пред СРС/.
С молба от 06.07.2020 г. ищецът /чрез процесуалния си
представител/ е направил волеизявление по чл.214, ал.1 ГПК в посока намаление
на претенциите, съответно: главница в размер на 1804,67 лв. и лихва за забава в
размер на 257,82 лв/виж л.60/.
С определение от 06.07.2020 г. СРС е допуснал така
поисканото изменение.
Така направеното изменение е породено от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза. Видно от последното /л.49 и л.50/ полаганият от ищеца труд е
отчитан сумарно при тримесечен период на отчитане. Ищецът е полагал труд
дежурейки на 24 часови смени, които са били планирани и изпълнени на базата на
разработени месечни графици за дежурства. За процесния период ищецът е положил 326
броя 24 часови дежурства. От същото заключение се установява че ако приложим
правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се получава незаплатен труд на стойност 1 804, 76 лв. Лихвата за забавеното
изпълнение по плащането на главницата възлиза на 257, 82 лв.
Заключението на допуснатата,
изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза не е било оспорено
от нито една от страните.
Спорът се свежда до това дали са приложими правилата на КТ,
респ.чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ по отношение на служителите на МВР и от тук
приложим ли е коефициент 1,143 относно приравняването на 7 часа, отработени през
нощта на 8 часа, отработени през деня, както и това за работа по трудово
правоотношение.
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР. Нормалната продължителност на работното време на
държвните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица -
чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период- чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
- чл.
187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл.
187, ал. 5, т. 2 вр., ал. 6 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00
и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - чл.
187, ал. 9 ЗМВР. За процесния период – 01.10.2016 г.- 01.12.2019 г. действа Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. В чл. 31 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06,
00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР.
Това означава, че националното
ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия правен режим, като
едновременно с това не предоставя на тези държавни служители възможност за
преобразуване на нощния труд в дневен.
Основното
възражение в отговора
по исковата молба и по въззивната жалба на въззиваемия /ответник пред
СРС/ и споделено от първоинстанционния съд е, че
по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от
Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата,
времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на
работната заплата НСОРЗ/, тъй като се касае за специална уредба.
С решение на СЕС, втори
състав, от 24.02.2022 г. е прието, че чл.20 и 31 от Хартата на основните права
на ЕС допускат определената в законодателството на държавата членка нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не
се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите,
ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий,
т.е. свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел.
В пар.74-76 от решението СЕС
приема, че обосноваването на липса на механизъм в Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ
бр. 40 от 02.06.2015 г. / и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016
г. /за преобразуване на нощните часове труд в дневни със съображения от правен
и икономически порядък, не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разлика в третирането. Такива съображения не можели сами по себе си да
представляват цел от общ интерес. Дадени са разяснения, че ако не е основана на
такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно положение, би
била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Съгласно
принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива
по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в
действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон
за държавния служител (подобно на § 1а - нов - ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ,
бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено
нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата
на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по, ал. 7, т. 1 - 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно
което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно
изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство
и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните
работи, то следва да намери приложение Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме становището на
въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава
полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без
да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е
положен. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано
изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще
се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове
(след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не намира приложение по отношение на държавните служители в МВР.
Прилагането
на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията и в
чл. 14 от Конвенцията за З.правата на човека и основните свободи.
Не се установява по делото,
ищецът да е бил компенсиран за така положения труд за който търси
овъзмездяване.
Налага се извод, че обжалваното
решение е неправилно.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете
инстанции обжалваното решение ще следва
да бъде отменено и вместо това постановено друго с което претенциите на ищеца
като основателни ще бъдат уважени.
Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1804.67 лева,
представляваща възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен
през периода от 01.10.2016 г. до 01.12.2019 г. нощен труд, преизчислен в дневен
с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
04.12.2019 г. до окончателното плащане и сумата от 257, 82 лева,
представляваща мораторна лихва дължима, считано от първо число на
месеца, следващ тримесечието, за което се отнася съответното вземане за
възнаграждение за извънреден труд, до 04.12.2019 г.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е неправилно и в частта за разноските и
също следва да бъде отменено. Вместо
това ще бъдат присъдени разноски на ищеца, които възлизат в размер на 300 лв.-адв.възнаграждение за процесуално
представителство.
В полза на
ответника разноски не се следват.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС
разноските за вещо лице в размер на 250 лв., както и държавна такса в размер на
82,50 лв.
Пред
въззивната инстанция:
При това положение
на въззивника разноски се следват. Такива,
обаче нито са сторени, нито се претендират поради което и не се присъждат.
Въззиваемата
страна претендира разноски, но такива не се следват поради което и не се
присъждат.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 41,30 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 188158 от
31.08.2020 г. по гр.д.№ 70946 по описа за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 65 състав, изцяло
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция П.Б.и З.на Н.-
МВР, гр.София, ул.“******, на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Й.Б., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***- адв.Р. и адв.Б., сумата в размер на 1804, 64 лева,
представляваща възнаграждение за извънреден труд в размер на 237 часа в
резултат на положен през периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г. нощен труд,
преизчислен в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба -04.12.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 257, 82 лева, представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 01.01.2017 г. до 04.12.2019 г. /действителната дата на
завеждане на исковата молба/.
ОСЪЖДА Главна дирекция П.Б.и З.на Н.–
МВР, гр.София, ул.“******, ДА ЗАПЛАТИ
на Б.Й.Б., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***- адв.Р. и адв.Б., сумата
в размер на 300 лв., представляваща разноски за адв.възнаграждение
за процесуално представителство пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Главна дирекция П.Б.и З.на Н.-
МВР, гр.София, ул.“******, на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл.78, ал.6 ГПК, в полза на СРС разноските за вещо лице в
размер на 250 лв., както и държавна такса в размер на 82,50 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция П.Б.и З.на Н.-
МВР, гр.София, ул.“******, на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл.78, ал.6 ГПК, в полза на СГС държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 41,30 лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на КАСАЦИОННО обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши
съдия Десислава Алексиева, член на II „В“ въззивен състав, СГС към Решение № от 07.02.2023 г. по
гр.д. № 12393/2020 г., СГС, II „В“ въззивен състав относно претенцията по чл. 187, ал. 5, т. 2
вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на нощен труд и приложимостта
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
По въпроса: "При
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството
на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?" с оглед
формираната противоречива съдебна практика с Разпореждане от 26.02.2020 г. е
образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на
тълкувателно решение.
Доколкото към настоящия
момент не е постановено решение по горепосоченото тълкувателно дело, застъпвам
съдебната практика, с която е прието, че няма основание за преизчисляване на
нощния труд, положен от служители на МВР с коефициент 1.143. Съгласно
приложимата редакция на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР (Изм. - ДВ,
бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.), работното време на
държавните служители в МВР се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6,
00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на
смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен.
Нормата на чл. 187 ЗМВР се
явява специална спрямо общите правила в КТ. ЗМВР въвежда еднаква
продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта
от 8 часа в сравнение с чл. 140, ал. 1 КТ, според който нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през
нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.
Извънреден е трудът, полаган
от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР ограничава
извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно, а разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде
възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 2 ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за
служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение / чл.
187, ал. 6 ЗМВР/.
В нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на
Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното
време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните
служители извън установеното редовно работно време /така в Решение № 55 от
07.04.2015 г. по гр.д. № 5169/2014 г. на ВКС-III ГО/. Действително с чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в М ВР е било предвидено при сумиране
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч.
и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0, 143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е
неотносима за процесния период, тъй като същата е отменена с Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители
в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5460/2016
г. /обн. ДВ 59 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн. ДВ 60/02.08.2016г, в сила от 02.08.2016 г. /.
В процесния период приложима
е Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. В чл. 3, ал. 3 на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е указано, че служителите в МВР може да полагат труд
през нощта между 22.00 ч. до 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187,
ал. 3 ЗМВР. Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. и двете, издадени
от Министъра на вътрешните работи, в които в т. 1 е посочено, че за всеки
отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително
възнаграждение в размер на 0, 25 лв. В т. 5 от същата заповед е посочено, че
допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат
след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към
чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г.
Следователно положеният
нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява
извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта
на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не е налице празнота в ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение
на Закона за държавния служител или Кодекса на труда, а още по-малко на подзаконовите
нормативни актове, приети въз основа на
КТ, и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, приета с ПМС №
4/17.01.2007 за преобразуването на
часовете нощен труд с коефицент 1, 143. Нормата е неприложима за служебните
правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа.
Не е възпроизведена изрично
в приложимите наредби нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г, а напротив законодателят се е отказал от въпросното
преизчисляване.
Според Решение № 197 от
07.10.2019 г. по гр.д. №786/2019 г. на ВКС, IV ГО при работата на смени
(дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и
конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент
1, 143. В исторически план посоченият коефициент 1, 143 е определен в Писмо
изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание
за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в
качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото
законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работно
време е 8 часа / чл. 136, ал. 3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа / чл. 140, ал. 1 КТ /, съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове
в дневни е равен на 1, 14285 или приблизително 1, 143. Целта на този коефициент
е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той
работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа.
Следователно, превръщането
на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличаване
заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на
чл. 143, ал. 1 КТ. В конкретния случай няма основание да се извършват
преизчисления с коефициент 1, 143 заради полагане на нощен труд от ищеца, респ.
да се достига до резултат на обезщетение
за положен извънреден труд и
лихви за забава върху него. Предвид горното, решението на СРС в посочената част
е неправилно.
По изложените съображения,
постанових своето особено мнение.
МЛАДШИ СЪДИЯ: