РЕШЕНИЕ
№
07.04.2021г., гр.Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Шумен, в открито
заседание на първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при секретаря
С.Атанасова., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 54 по описа за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.5, във вр. с
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Административното дело е образувано
по жалба на Ж.Д.К. с ЕГН: ********** *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0869-000088 от 27.01.2021г., издадена
от Полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– Шумен, с която му
е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.„д“ от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба по три броя фишове,
считано от 26.01.2021г. и са отнети документи- СУ на МПС №*********. В жалбата
се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на оспорения акт.
Същият бил постановен в противоречие с материалния закон, понеже не било извършено
нарушението, описано в заповедта, тъй като автомобилите по отношение на които
има издадени фишове и наложени санкции били незаконно отнети от жалбоподателя,
за което от него са подадени жалби до РП Бургас и Айтос. Освен това,
електронните фишове са погасени по давност. Иска се отмяна на оспорения акт. В
открито съдебно заседание се явява лично жалбоподателят, като поддържа жалбата.
Сочи, че в населеното място където живее липсва удобен транспорт, с който да
посещава болнично заведение във връзка със здравословното си състояние.
С Определение от 26.03.2021г.,
настоящият състав в производство по реда на чл.166 ал.4 от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.6 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) спря предварителното изпълнение на заповедта до решаването на
спора по същество, поради съществуващо ново обстоятелство- произнасяне на КС, с
който разпоредбата на чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДвП, която е правното основание за
издаването на процесната заповед, е прогласена за противоконституционна и
поради възможността от ПАМ да възникнат непоправими вреди за жалбоподателя в
условия на пандемия.
Ответникът– Полицейски инспектор,
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– Шумен, изпраща представител юриск.С.,
която счита че административният акт към момента на издаването си е бил законосъобразен.
Към датата на съдебното заседание е постановено решение на КС, с което
приложимата по мярката разпоредба на чл.171 т.1 б.“д“ е отпаднала, поради което
мярката няма как да се потвърди. Представя доказателства и не претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Заповедта е
обоснована с констатации, че на 26.01.2021г., в 09.45 часа, в гр. Шумен, ул.
Станционна, жалбоподателят К. управлява лек автомобил „Хюндай Лантра“ с рег. № А****МС,
собственост на трето лице, след като са му наложени глоби по фишове серия
К-1443059 от 07.12.2016г., връчен на 21.02.2019г.; серия К-1535305 от
19.03.2017г., връчен на 21.02.2019г. и серия К-2346697 от 22.10.2018г., връчен
на 21.02.2019г.- незаплатени в срока за доброволно изпълнение.
За други констатирани нарушения на
ЗДвП, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с
бл. № GA-368059/26.01.2021г. В актът е посочено още, че водачът управлява МПС с
електронни фишове, влезли в законна сила и с незаплатени глоби по тях. АУАН е
съставен от мл.автоконтрольор С.С., като същият, ведно със свидетеля по акта,
също служител на ОД на МВР, са разпитани като свидетели по настоящото съдебно
производство. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения. На
28.01.2021г. били депозирани писмени такива с приложени доказателства за
предприети от жалбоподателя действия във връзка с отнети автомобили пред
компетентните прокуратури.
С
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0869-000088 от 27.01.2021г., издадена от Полицейски инспектор, сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР– Шумен, на лицето е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.1 б.„д“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП)– временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство до заплащане на дължимата глоба по три броя фишове, считано от
26.01.2021г. и са отнети документи- СУ на МПС №*********. Заповедта е връчена
на санкционираното лице на 28.01.2021г. и обжалвана пред съда с жалба вх. №
869000-2279/10.02.2021г. на ОД на МВР-Шумен.
Представена
е и Справка за нарушител/водач, приложена на стр.26 и следващите, от която
става ясно, че водачът притежава Свидетелство за управление на автомобил за
придобити категории „С“ с налични контролни точки 39, като същото е отнето. На жалбоподателя
са налагани множество наказания за нарушение на ЗДвП по осем НП и пет фиша,
всички влезли в законна сила, като по НП част от наложените глоби не са
заплатени, както и по всички фишове.
При
така установената фактическа обстановка, по която няма спор между страните, съдът
прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу
годен за обжалване административен акт и
от лице с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП административен орган. По делото е представена
Заповед №372з-1525 от 04.06.2019г. на Директор на ОДМВР- Шумен, допълнена със
Заповед №372з-338/31.01.2020г. за оправомощаване на определена категория
длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, между които и в т.1.14 „полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР– Шумен“.
Спазена е и формата по чл.59 ал.2 от АПК при
издаване на заповедта- същата е обективирана в писмен вид и съдържа както
правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. При извършената
служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
водещи до основание за отмяна на оспореният акт.
Заповедта е мотивирана, като в същата
са посочени, както правни, така и фактически основания за издаването ѝ.
За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от
фактическа страна, че жалбоподателят е управлявал автомобил, на посочените в оспорената
заповед дата и място, с наложени и незаплатени глоби по три броя фишове. Видно
от цитираните в Заповедта електронни фишове, приложени по настоящото дело, същите
не са били обжалвани по съдебен ред и са влезли са в законна сила. От писмо
изх.№ Ъ210027-178-0003904/05.02.2021г. на главен публичен съдебен изпълнител е
видно, че към образувано изпълнително дело за принудително събиране на публични
вземания са присъединени и трите фиша, като към датата на писмото по тях не са
извършени плащания. На 25.03.2021г. било подадено заявление за заличаването на
вземанията по давност от жалбоподателя до НАП. По делото липсват доказателства
както за предприетите изпълнителни действия, така и за изтекла погасителна
давност по отношение на вземанията.
Установените от административния
орган фактически основания се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства- Справки, Докладни записки и от разпита на служителите на ОДМВР,
извършили конкретната проверка. Установи се, че водачът е управлявал МПС с
наложени и неплатени глоби по фишове във връзка с нарушения на скоростта на
движение, установени за леки автомобили „Тайота Ланд Крузър 200“ и „Мерцедес
Вито 108 Д“, собственост на „Стройексперт“ЕООД-гр.Бургас, чийто законен
представител е жалбоподателят Ж.К.. От изискани писмени доказателства от
РП-гр.Бургас и ТП Айтос при РП-гр.Бургас се установи, че по отношение на първия
автомобил на 05.06.2019г. е образувано наказателно производство
№251ЗМ-151/2019г. по описа на ОД на МВР Бургас за престъпление по чл.346 ал.1
от НК, като същото е спряно с постановление от 28.10.2019г. на Зам.Районен
прокурор, приложено по делото. Автомобилът бил напуснал пределите на страната
на 19.01.2018г. през ГКПП Видин Дунав мост в посока Румъния и е обявен за
издирване. По отношение на втория автомобил на 08.08.2019г. е образувано
досъдебно производство с рег. №335-ЗМ-108/2019г. за престъпление по чл.206 ал.1
от НК, което към момента се намира в наблюдаващия прокурор с мнение за
прекратяване, видно от писмо от прокурор Пантелеев. Във връзка с този автомобил
по делото е приложена Заповед за ПАМ № 20.1030.001899 по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП на Началник група към ОД на МВР Пловдив, с която за управление на автомобила
от неправоспособен водач- П.В., установено на 16.07.2020г. в гр.Пловдив, на
представляваното от жалбоподателя дружество „Стройексперт“ЕООД е наложена
мярка- прекратяване на регистрацията на автомобила за срок от 6 месеца, като са
иззети 2 бр. рег.табели и свидетелство за регистрация. По делото не се
представят доказателства за предявен иск за ревандикация по чл.108 от ЗС от
жалбоподателя срещу лицето владеещо собствения му автомобил, което му е
известно, за предаване на владението върху вещта.
С оглед на събраните доказателства,
съдът приема за недоказано възражението на жалбоподателя, че към момента на
връчване на фишовете с дължими глоби и двата автомобила са му били отнети
противозаконно. Досъдебните производства във връзка със същите са били
образувани по негова жалба едва след узнаването за санкциите. Липсват всякакви
доказателства, че към датите на констатиране на нарушенията извършени с
автомобилите, същите не са били във владение на дружеството собственик. Дори
към настоящия момент такива са налице само по отношение на обявения за
издирване автомобил- „Тайота Ланд Крузър 200“.
Относно съответствието на оспорената
заповед с материалния закон съдът намира следното: Съгласно чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка- временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в
срока за доброволно заплащане– до заплащане на дължимата глоба. При установени
данни за незаплатена наложена глоба и факта на управление на МПС от водач, на
който същата е наложена, е налице хипотезата на чл.171 т.1 б“д“ от ЗДвП, като
административният орган е имал задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената принудителна административна мярка, доколкото нормата е
императивна и административният орган действа в условията на задължителна
администрация, т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка
са направени от законодателя при създаване на самата правна норма. Законът не
предвижда възможността ПАМ по чл.171 т.1 б.“д“ да се прилага по отношение на
друго лице, различно от собственика на автомобила, което го владее, още повече
и че в настоящото производство не се доказа твърдяното противозаконно отнемане
на автомобилите от владение на жалбоподателя.
Съгласно чл.142 ал.2 от АПК,
установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта, се
преценява към момента на приключване на устните състезания. С Решение № 3/ 23.03.2021г.
по конституционно дело № 11/2020г., Конституционният съд на Република България
е обявил за противоконституционни разпоредби на ЗДвП, след които и чл.171 т.1
буква "д", с мотивите, че временното
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
за неплатени глоби противоречи на функциите и целите на принудителните
административни мерки и на практика те се превръщат в санкция за несъществуващо
административно нарушение, което е в противоречие с принципа на правовата
държава- чл.4 ал.1 и ал.2 от Конституцията.
Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от
Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд, решението на съда
се обнародва в "Държавен вестник" и влиза в сила 3 дни след
обнародването му. Датата на съдебното заседание по делото- 01.04.2021г. е
третият ден от обнародването на акта на 30.03.2020г. Съгласно т.2 от Решение №
3/28.04.2020г. на КС по к.д. №5/2019г., по отношение на заварените от решението
на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет
на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Върховенството
на Конституцията и нейната пряка приложимост са принципите, които обвързват и
задължават съдилищата да не приложат чл.142 ал. 1 от АПК, който предвижда
преценката за съответствие на административния акт с материалния закон да се
прави към момента на издаването му, в случаите, в които материалният закон,
който е действал към момента на издаването на административния акт и който е
предмет на спора пред съда, е обявен за противоконституционен, докато процесът
е висящ. Съобразно постановеното от Конституционния съд на РБ Решение,
обявената вече за противоконституционна разпоредба на чл.171 т.1 б.„д“ от ЗДвП не
може да бъде част от приложимото действащо право не само занапред, а и към
момента на издаване на процесната заповед. В този смисъл е практиката на ВАС-
Решение № 14431 от 20.11.2020 по адм. дело № 14226/2018г., 5о. по сходен казус.
Водим от изложеното, съдът намира, че следва
да съобрази постановеното Решение на Конституционния съд, като установи, че по
отношение на настоящата ПАМ, правното основание, на което същата е издадена, е
прогласено за противоконституционно,
поради което оспорената Заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Водим от горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0869-000088 от
27.01.2021г., издадена от Полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР– Шумен, с която на Ж.Д.К. с ЕГН: ********** *** е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.1 б.„д“ от Закона за движение по пътищата–
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до
заплащане на дължимата глоба по три броя фишове фишове серия К-1443059 от
07.12.2016г.; серия К-1535305 от 19.03.2017г. и серия К-2346697 от
22.10.2018г., връчен на 21.02.2019г., считано от 26.01.2021г. и са отнети
документи- СУ на МПС №*********.
Решението не подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр.София на
осн.чл.172 ал.5 от ЗДВП.
Съдия: