Р Е Ш Е Н И Е
№ 165/28.3.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на девети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 137 по описа за 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото
е образувано по жалба на Б.Б.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М.Т.,
против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
22-0367-000188 от 30.11.2022 г., издадена от И.Г.К.на длъжност Началник група
при ОДМВР – Пазарджик, РУ - Велинград упълномощен съгласно Заповед № 312з-1237
от 14.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка прекратяване
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Заповедта
за прилагане на принудителна административна мярка е оспорена като неправилна и
незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Т., който поддържа жалбата и изразява становище за
незаконосъобразност на оспорената заповед по подробно изложени съображения. Претендира разноски.
Ответникът,
редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. По
делото е постъпило становище от 24.02.2023 г. от ВДП Началника РУ - Велинград
към ОД на МВР – Пазарджик, чрез юрк. П., с което се оспорва жалбата.
Претендират се разноски.
Административен съд – Пазарджик като обсъди
доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши
проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да
се произнесе съобрази следното:
За
установяване на нарушението, е съставен АУАН № GA 834113 /25.11.2022
г. против: Б.Б.Ш. *** в близост до МБАЛ Здраве в посока кв. Чепино в 22:04 ч.
на 25.11.2022 г. управлява лек автомобил Фолксваген Пасат, рег. № ***, лична
собственост на водача, като управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта.
След извършена качествена проверка за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта с Алкотест Дрегер 7510, фабричен номер ARPL-0238 в 22:04 ч.,
номер на пробата 00488 е отчетена концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух от
0.65 промила. Издаден е талон за медицинско изследване с номер 125170 и номер
на стикер от Пътна полиция А055981.
При
горните установявания с издаване на цитирания АУАН са иззети като доказателства
СУМПС на водача, Контролен талон, СРМПС и два броя регистрационни табели.
Последвало
е издаване на процесната ЗППАМ № 22-0367-000188 от 30.11.2022 г., с която е
наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрация на ППС
– лек автомобил Фолксваген Пасат, рег. № *** за срок от 6 /шест/ месеца,
считано от 25.11.2022 г.“. В заповедта е цитиран АУАН GA 834113/25.11.2022 г. и
фактическите установявания в същия, станали основание за налагането на
принудителната мярка.
По
делото е представен и протокол за медицинско изследване на кръвна проба № 435 от 08.12.2021 г., от който е видно, че
на жалбоподателя е направено медицинско изследване за наличие на алкохол в
кръвта, съгласно издадения талон номер 125170 и номер на стикер от Пътна
полиция А055981. Установена е концентрация на алкохол в кръвта 0.56 промила.
В
конкретния случай не е спорно, че жалбоподателят е собственик на лекия
автомобил, предмет на наложената ПАМ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движение по
пътищата за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки (ПАМ) прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6
месеца до една година.
Волеизявлението
за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 171 от ЗДвП се обективира в заповед,
която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на
хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с
акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни
лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съставеният АУАН се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената
тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи
върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.
Предвид
изложените, настоящият състав намира, че принудителната мярка е наложена от
компетентен орган, което се установява от приложената Заповед № 312з-1237/14.04.2022
г. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик.
Констатациите
на проверяващите служители на МВР не са опровергани от представените по делото
доказателства. Не са ангажирани доказателства или доказателствени искания от
страна на жалбоподателя в насока да бъдат оборени фактическите констатации
направени в АУАН GA 834113/25.11.2022 г., възприети и в
оспорената заповед. Предвид това се установява, че са били налични основанията
за налагане на процесната ЗППАМ. Установено е, че жалбоподателят е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а именно 0.65
промила с оглед установеното в издишания
въздух с Алкотест Дрегер, респ. с 0.56 промила с оглед направеното медицинско
изследване. Заповедта е издадена и след съставяне на посочения в нея АУАН, като
не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила в тази
насока.
При
издаването на процесната заповед не е
допуснато нарушение и на чл. 59, ал. 2 от АПК, предвид изложените твърдения в
тази насока от страна на жалбоподателя. В разпоредителната част на заповедта е
конкретизиран срокът, за който е наложена ПАМ, а именно минимално предвиденият
в закона. Действително разпоредителната част на административния акт е особено
съществена, защото съдържа волята на административния орган, съобразно
вменените му правомощия, да създава или ограничава права или задължения, и
поради това тя трябва да е конкретна и ясна. Визираният в оспореният акт срок
за прекратяване на регистрацията на ППС е 6 месеца и дава пълна яснота по
отношение на времето, през което органът е наредил прилагане на ограничението.
Срокът, за който се налага принудителната административна мярка по чл.171, т.2а
от ЗДвП е определен в закона и той е от шест месеца до една година.
Разпоредбата изрично предписва определяне на срок от административния орган в
определени граници и това е сторено от органа в настоящия случай. В цитираната
от страна на процесуалния представител на жалбоподателя съдебна практика за
разгледани случаи, в които административните органи наложили ПАМ не са
конкретизирали причините поради които са наложили срок различен от минималния
предвиден в закона. Ответният административен орган не е посочил конкретни
мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е определена в минимален
размер това не представлява съществено процесуално нарушение. Мотивите за
размера на принудителната административна мярката са съставен елемент от
съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите за
налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и
правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно
установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид
административна принуда размерът на мярката следва да се преценява съобразно
принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен,
надхвърляща преследваната от закона цел. Възможността за ограничаване на
правото на собственост е залегнала в чл. 17, ал. 5 от Конституцията и е
приложима, когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното
здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени
особено важни държавни или общински интереси. В случая законодателно
установеният превес на обществените интереси спрямо личните не е израз на
несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Предвид това, срокът за
който се налага принудителната административна мярка, във всеки отделен случай
трябва да е определен конкретно, в рамките на посочените долна и горна времеви
граници и то в такъв обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. В случая
административният орган е съобразил тези обстоятелства и е издал заповедта за
срока от шест месеца, който е минимално предвидения в закона.
Релевантният
за приложението на чл. 171, т. 2а ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато
административно нарушение, което следва да е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната
отговорност на жалбоподателя. Органът е посочил правните основания и
фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването
на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. Настоящият състав намира, че
заповедта е съобразена с целта на закона при определяне срока на ПАМ. Актът
съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП,
вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Тя има преустановителен и превантивен характер.
В
тази връзка следва да се отбележи, че продължителността на срока на мярката е
определена от органа, като е определена при минималния размер. От данните по
преписката и приобщените към заповедта чрез нея мотиви съдът намира, че
определения в условията на оперативна самостоятелност срок е съответен на целта
на закона.
Предвид
изложените мотиви, жалбата се явява неоснователна.
При
този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника се следват
разноски, но съдът не е сезиран с такова искане от страна на конституирания
ответник по спора.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен
съд - Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.Б.Ш., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. М.Т., против Заповед за прилагане на Принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0367-000188 от 30.11.2022 г., издадена от И.Г.К.на
длъжност Началник група при ОДМВР – Пазарджик, РУ – Велинград.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
/П/