РЕШЕНИЕ  № 1238

                              гр. Сливен, 07.11.2019г.

 

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

Сливенския районен съд, гражданско отделение , VІІ-ми състав в публичното  заседание   на единадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година  , в състав:

                                                   

                             Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря  Добринка Недкова

като разгледа докладваното от    съдия  Каранашева                       

гр. дело   № 3229  по описа за  2019год. на СлРС ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 В исковата молба се твърди, че първият ищец е собственик на 1/6 идеална част по наследство , а двамата ищци на основание покупко-продажба са собственици на 4/6 идеални части от недвижим имот ПИ с идентификатор №67338.702.577 с площ от 1431кв.м., с административен адрес гр.Сливен, ул.Освобождение №25 ведно с построените в имота пет сгради, подробно описани в исковата молба.Сочи се, че от придобиването на собствеността на 4/6 идеални части от двамата ищци в режим на СИО упражняват владението и върху 1/6 идеална част от описаните по горе дворно място и сградите в него

Поискано е, да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са придобили  по давност правото на собственост на 1/6 едална част от дворното място и петте сгради и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Съдът  е квалифицирал така предявените искове, като такъва с правно основание чл. 108 от ЗС, вр.чл.124, ал.1 от ГПК положителен установителен иск за собственост върху 1/6 идеална част от правото на собственост на процесния недвижим имот и петте сгради в него.

Указано е на   ищците, че доказателствената тежест по отношение на твърденията, че е придобил правото на собственост по давност върху върху 1/6 идеална част от процесния недвижим имот и петте сгради в него, че ищците са осъществявали непрекъснато владение върху идеалната част, е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника  е постъпил.

В отговора е посочено, че предявения иск е допустим но, неоснователен.Твърди се, че описаните в исковата молба недвижими имоти са придобити в режим на СИО от родителите на страните.През 1990г. е починал К. З. К. и по този начин първия ищец и ответницата са придобили по 1/6 идеална част по наследство, а майка им Р.А. К. е придобила 1/6 идеална част по наследство и 3/6 идеални части в следствие на прекратена СИО.Не се оспорва обстоятелството, че на 28.01.2003г. Р.А. К. е продала на З.К.В. собствените си 4/6 идеални части от имота, но Р.А. К. си е запазила вещното право да ползва имота безвъзмездно и безсрочно.Сочи се, че до 1.05.2018г.  Р. А. К. е упражнявала вещното право на ползване на имота, което включва и правомощието владение до смъртта си.Твърди се, че ищците по никакъв начин не са изразили спрямо ответницата намерението да превърнат държането на притежаваната от ответницата 1/6 идеална част във владение.

Поискано е предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени на ответницата направените по делото разноски.

Указано е на ответницата, че доказателствената тежест по отношение на твърденията й, че Р. А. К. е упражнявала вешното право на ползване върху имота, включително и владението до смъртта си на 1.05.2018г., е нейна.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани, се явяват лично и с адвокат пълномощника си М., който моли  да бъде уважен предявения иск и да бъде осъдена ответницата да заплати на ищците направените по делото разноски. Подробни съображения излага в писмена защита.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована се явява лично и с адвокат пълномощник М., която моли да бъде отхвърлен предявеният иск и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Подробни съображения излага в писмена защита.

Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за сключен граждански брак се установява, че С.С.В. и З.К.К. са сключили граждански брак на 25.10.2987 г., като след сключване на гражданския брак съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си В..

Със Заповед от 16.01.1998 г. на областния управител на област Бургас по повод подадената молба от К. З. К.и приложените към нея документи, а именно договор за учредено право на строеж от 17.07.1962 г. с община Сливен, скица на имота, документ за законно учредено право на строеж на нисходящи, декларация за гражданско, семейно и имотно състояние, констативен нотариален акт за право на собственост № 99, том ІІ, нотариално дело № 767/1993 г. е определен за купувач Коста Златанов Костов, на следния държавен имот, представляващ дворно място, съставляващо парцел VІІ-4 в квартал 17 по плана на кв. Р., гр. Б., с площ от 2059 кв. м, при граници: изток-улица, запад-парцел VІ, север –улица, юг-парцел VІІІ-5. Със същата заповед е задължен купувача да заплати цена в размер на 9595 лв. по изрично посочена банкова сметка.

*** имот, частна държавна собственост от 27.01.1998 г. , сключен между областния управител на област Бургас и К. З. К. е продаден следния държавен имот – частна държавна собственост, представляващ дворно място от 2059 кв.м., съставляващо парцел VІІ-4 в квартал 17 по плана на гр. Сливен, кв. Речица, при граници: изток-улица, запад-парцел VІ, север –улица, юг-парцел VІІІ-5.

От удостоверение за наследници на  К. З. К. се установява, че е починал на 25.06.1999 г. и е оставил за наследници: 1. Р.А. К. – съпруга; 2 К.К.Г. – дъщеря и 3. З.К.В. – дъщеря.

С нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот от 28.01.2003 г. Р.А. К. е продала на дъщеря си З.К.В. следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, ул. Освобождение № 25, а именно 4/6 идеални части от дворно място, съставляващо УПИ № 7-212, кв. 12 по плана на гр. Сливен, целия с площ от 1434 кв.м., при граници:  изток – улица, запад поземлен имот VІ-211, север – улица, юг- ПИ VІІІ – 212, ведно с 4/6 идеални части от жилищната сграда, състояща се от три стаи, кухня и мазе, обособени като самостоятелен жилищен обект, 4/6 идеални части от лятната кухня и 4/6 идеални части от стопанската постройка, за сумата от 1634.80 лв., която продавача е заявил, че е получил напълно и в брой от купувача при подписването на договора, като продавача си е запазил безвъзмездно и безсрочно вещно право на ползване върху описания в пункт първи недвижим имот.

От удостоверение за наследници се установява, че Р.А. К. е починала на 01.05.2018 г. и е оставила за наследници К.К.Г. – дъщеря и З.К.В. – дъщеря.

От удостоверение за данъчна оценка се установява, че З.К.В. ***, че е собственик на 5/6 идеални части от земя с идентификатор № 67338.702.577 с площ от  1431 кв.м., 5/6 идеални части от жилище на един етаж с площ от 71 кв.м., с идентификатор № 67338.702.577.1, 5/6 идеални части от жилище на един етаж с площ от 33 кв.м., с идентификатор № 67338.702.577.2, 5/6 идеални части от гараж на един етаж с площ от 24 кв.м., с идентификатор № 67338.702.577.4, 5/6 идеални части от второстопенна постройка на един етаж с площ от 106 кв.м., с идентификатор № 67338.702.577.6, 5/6 идеални части от второстепенна постройка на един етаж с площ от 11 кв.м., с идентификатор № 67338.702.577.5,

От извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти се установява, че ПИ с идентификатор № 67338.702.577 е с площ от 1431 кв.м., жилищна сграда еднофамилна с № 67338.702.577.1 е с площ от 71 кв.м., друг вид сграда за обитаване с № 67338.702.577.2 е с площ от 33 кв.м., гараж с № 67338.702.577.4 е с площ от 24 кв.м., постройка на допълващото застрояване с № 67338.702.577.5 е с площ от 11 кв.м. и селскостопанска сграда № 67338.702.577.6 е с площ от 106 кв.м.

От препис-извлечение от акт за смърт се установява, че Р.А. К. е починала на 01.05.2018 г.

З.К.В. е изпратила предложение до К.К.Г. , с което е поискала по доброволен начин да разделят наследствените имоти. С предложението е посочено, З.К.В. да прехвърли на К.К.Г. ½ идеална част от двора и ½ идеална част от втория етаж на къщата, а К.К.Г. да прехвърли 1/6 идеална част от къщата и 1/6 идеална част от двора на З.К.. В същото предложение е посочено, К.К.Г. да прехвърли поземлен имот с планоснимачен № 024145 с площ от  28,173 дка, с. Д., м. Чеирите, както и  земите на баща си, находящи се в кв. Р., състоящи се от две ниви с площ от 6 дка м. Пожара а другите три декара м. Енев кайнак, в предложението е посочено , че в собственост на К.Г. остава прасковена градина от 1 ска и лозе от 1 дка, а в собственост на З.В. остава прасковена градина от 1 дка и лозе от 1 дка. 

От задаването на въпроси на З.В. се установява, че е изпращала предложението до К.Г., подписа в предложението е на ищцата и предложението е изпратено във връзка с попълване на данъчна декларация, която ищцата е трябвало да попълни, след като е починала майка й.

От  отговорите на К.Г. се установява, че е работила в чужбина от 2002 до 2011 г.  От отговорите й е видно, че първите четири години не се е връщала в България, а след това се е връщала всяка година. От отговорите й се установява, че когато се е връщала в България е ходила в жилището, в което е живеела майка й Руска К., помагала е на ищците.От отговорите й е видно, че когато се е връщала в България никой нищо не й е казал. От отговорите й се установява, че конфликтите й с ищците са започнали, след като ответницата си продала апартамента в Сливен и решила да живее в кв. Речица в къщата. От отговорите й е видно, че ищците не са пускали ответницата да вижда майка си от 2013 г., но ответницата е ходила да я вижда, когато ищците ги е нямало.

От показанията на свидетеля Ганчев се установява, че се вижда един два пъти месечно с ищците. От показанията му е видно, че в имота в кв. Р. са живеели родителите на З.. От показанията му се установява, че ищците живеят на друго място в кв. Колю Фичето в гр. Сливен и в събота и неделя ходят в кв. Р.. От показанията му е видно, че ищците са облагородили двора в кв. Р. и има дръвчета.

От показанията на свидетеля А. се установява, че познава ищците и се вижда с тях веднъж или два пъти месечно. От показанията му е видно, че ищците живеят в кв. К.Ф. и имат друг имот в кв. Р., където отглеждат животни. От показанията му е видно, че от 6 години свидетеля не е ходил в кв. Р. в имота на ищците.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Андонов в частта, в която твърди, че ищците са лятно време в имота в кв. Р. и зимно време са пак там. Самият свидетел посочва, че от 6 години не е ходил  в кв. Р. в имота на ищците. Свидетелят не живее в кв. Р..

От показанията на свидетелката Димитрова се установява, че в имота, в кв. Р. е живяла Р.А. К.. От показанията на свидетелката е видно, че свидетелката е ходила да вижда баба си, а леля й и свако й са я гонили.от показанията на свидетелката се установява, че ответницата е ходила да вижда баба си всеки ден. От показанията на свидетелката е видно, че ищците живеят в кв. К. Ф.. От показанията на свидетелката е видно, че Руска К. е отглеждала в двора зеленчуци и цветя, чистела, готвела и ни перяла. От показанията на свидетелката е видно, че ищците са се нанесли да живеят в имота след смъртта на Р. К.. От показанията на свидетелката е видно, че докато е била жива  Р. К.,  К.Г. е  ходила  в имота на майка си и майка й е отваряла вратата.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

         По основателността на предявения положителен установителен иск за собственост върху 1/6 идеална част от правото на собственост на процесния недвижим имот и петте сгради, построени в него, с правно основание чл. 108, ал. 1 от ЗС, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен . Не се установи по безспорен и категоричен начин в производството чие е било правото на собственост върху процесните пет сгради. Следва да се отбележи и че с нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот са прехвърли 4/6 идеални части от жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, но в настоящото производство не се представиха доказателства, нито за учредено право на строеж на Коста Костов и Руска К., нито доказателства за размерите на сградите, които са прехвърлени с нотариалния акт от 2003 г.

Не се доказа по безспорен и категоричен начин в производството и упражненото владение от страна на ищците, като в това владение следва да се включва както да третират имота като свой собствен, включително процесна 1/6 идеална част от дворното място и 1/6 идеална част от сградите, така и да отблъскват по всякакъв начин претенциите на ответницата. В производството се установи, че от 2013 г.  ответницата живее в кв. Речица в съседен имот на процесния и е ходила да вижда майка си Руска К., докато ищците не са били в имота. Следва да се отбележи, че ищците са ходили в имота в събота и неделя, т.е. инцидентно, а са живеели в жилището си кв. Колю Фичето. От показанията на свидетелите се установи, че ищците са заживели в кв. Речица след смъртта на Руска К. на 01.05.2018 г. Не се установи в производството по категоричен и безспорен начин ищците да са владели имота повече от 10 години спокойно, явно, необезпокоявано и непрекъснато. Не се установи в производството ищците да са демонстрирали спрямо ответницата намерението да владеят идеалната част на ответницата за себе си, напротив от представеното по делото предложение, безспорно се установи,че към 2018 г., когато е изпратено от ищцата З.В. към сестра й К.Г., ищците не са  демонстрирали намерение да владеят и своят процесната 1/6 идеална част от двора и 1/6 идеална част от сградите. Следва да се отбележи, че ищците не могат да придобият по давност идеална част от имота, а също така  и факта, че не се доказа по безспорен начин владението от страна на ищците и третирането на имота като собствен. Не се установи по безспорен начин владението на процесните идеални части.

Следва да се отбележи, с оглед пълнота на изложението, че по никакъв начин в производството, не се доказа, че процесните пет сгради са законно построени и са съсобствени на страните.

С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен , като неоснователен.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК и предвид на направеното искане от страна на процесуалния представител на ответницата за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно и ще следва да бъде уважено,като бъде осъдена ищците да заплатят на ответницата направените по делото разноски в размер на 1000 лв.

               Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК,Съдът

                                                                       РЕШИ:

               ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.108, ал.1 от ЗС във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК от З.К.В., ЕГН ********** и С.С.В., ЕГН********** *** за признаване на установено спрямо ответницата К.К.Г., ЕГН ********** ***, че ищците са собственици по давностно владение на 1/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор № 67338.702.577 по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД – 18 – 31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, последно изменение със заповед КД -14-20-352/2013 г. на началника на СГКК-гр. Сливен, с административен адрес: гр. Сливен, ул. Освобождение 25, с площ 1431 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, стар идентификатор № 67338.702.82, номер по предходен план няма, при съседи: ПИ  № 67338.702.83, № 67338.702.578, № 67338.702.99, № 67338.702.81, ведно с простроените в него сграда с идентификатор № 67338.702.577.1 застроена площ 71 кв. м., брой на етажите – един, начин на трайно ползване жилищна сграда еднофамилна, сграда с идентификатор № 67338.702.577.2 застроена площ 33 кв. м., брой на етажите – един, начин на трайно ползване друг вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор № 67338.702.577.4 застроена площ 24 кв. м., брой на етажите – един, начин на трайно ползване хангар, депо, гараж, сграда с идентификатор № 67338.702.577.5 застроена площ 11 кв. м., брой на етажите – един, начин на трайно ползване постройка от допълнителното застрояване, сграда с идентификатор № 67338.702.577.6 застроена площ 106 кв. м., брой на етажите – един, начин на трайно ползване селскостопанска сграда, като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 от ГПК З.К.В., ЕГН ********** и С.С.В., ЕГН********** ***  да заплатят на  К.К.Г., ЕГН ********** *** направените  по делото разноски в размер на 1000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

На основание чл.115,ал.2 от ЗС дава шестмесечен срок от влизането на решението в сила за отбелязването му в Служба вписвания при СлРС.

 

                                                                               

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: