Решение по дело №346/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 322/19.6.2020г.

гр.Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – Х състав, в открито съдебно заседание на двадесети май две и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ВАСКО НАНЕВ 2. ГЕОРГИ ВИДЕВ

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Паун Савов	изслуша докладваното
от съдия	МАРИАНА ШОТЕВА
по К.А.Н. ДЕЛО № 346 по описа на съда за 2020 г.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В.С.Ш., ЕГН ********** -земеделски производител с ЕГН ********** ***, като пълномощник против Решение № 86/04.02.2020 г., постановено по АНХД  № 1929/19 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено НП № 13-001646/ 27.09.2019г. на директора на ДИТ Пазарджик, с което на В.С.Ш. - земеделски производител, от гр. Пещера , ул. „Свети Константин" №50, вх.А, ет.2, ап.3, ЕГН **********, на основание чл.416 ал.5 КТ вр. с 414,ал.3 КТ е наложена глоба в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде отменено изцяло потвърденото с него наказателно постановление.Излагат се подробни съображения за незаконосъобразността.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представялава се от адв.Б..

За ответника – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено становище.

Страна – представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик – редовно призована, явява се прокурор Савов. Счита, че е налице нарушение по чл. 62, ал.3 от КТ и моли да се отхвърли жалбата.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

  С решението на Районен съд гр.Пазарджик е потвърдено НП № 13-001646/ 27.09.2019г. на директора на ДИТ Пазарджик, с което на В.С.Ш. - земеделски производител, от гр. Пещера  на основание чл.416 ал.5 КТ вр. с чл.414,ал.3 КТ е наложена глоба в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.

 

        Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 22.05.19г. , поради получен сигнал в ДИТ - Пазарджик, инспекторите св. С., св. М., св. Д. и св. Г. предприели проверка в масива с розите на ЗП – В.Ш., като били придружавани от полицейски служител.

На място установили, че масивът е разделен от селскостопански път и се разделили на два екипа по двама: М. – С. и Д. – Г.. Забелязали в целия масив много работници, берящи розов цвят в чували, които изсипвали под навес в сборен пункт. Започнали проверка на лицата на място, чиито лични данни били записвани в съставян на място протокол  според предоставената от тях информация. Част от лицата записали лично данните си, а друга част само се подписали до отразените такива от инспекторите. Имало лица, които не успели да предоставят пълни идентифициращи ги данни. След проверката на място, били изискани данни от ОД МВР Пазарджик и предоставен списък с коректни три имена и ЕГН.

Едно от заварените на място лица, които извършвало дейност по беритба на рози било св. К. Г.. Нейните имена, ЕГН и адрес били отразени в съставения ръкописно протокол на място и тя се подписала срещу тях . Видно е, че в действителност лицето се е подписало срещу личните си данни.

На място бил установен син на ЗП, комуто била връчена призовка с указания, че ЗП следва да предостави данни за начина, по който е уредил отношенията си с наети от него лица, предоставящи му работната си сила за извършваната от него селскостопанска дейност.

На 27 май в ДИТ Пазарджик били представени писмени документи за дейността на ЗП, вкл. и във връзка с наети от него лица за престиране труд при осъществяване на дейността му. Въз основа на впечатленията си при фактическата проверка, представените от ЗП документи и като направили справка в НАП за сключените договори, контролните органи установили, че за  лица, предоставяли към датата на фактическата проверка работната си сила не са били сключени трудови договори в писмена форма.

Затова били съставени 36 АУАН-ия по чл. 62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал.2 от Кодекса, вкл. и за извършено такова нарушение във връзка с работата на св. Г. . Актът е съставен в присъствието на нарушителя, предявен му е и му е връчен препис.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което за описаното и квалифицираното в акта нарушение е наложена глоба в размер на 1500 лв.

По делото са представени и приети Еднодневни трудови договори, от които е видно, че са закупени след отпочване на проверката – около 1ч.30мин. след това.Други трудови договори не са представени, липсва и регистрация на такива в НАП.Липсва закупуване на еднодневни договори за беритбата на розите през 2019г., а е установено, че тя е започнала в средата на месец май.Установено е, че са закупени еднодневни договори за 2018г. / макар в решението си съдът да е посочил , че става въпрос за 2019г., което настоящият съдебен състав счита, че не е довело до ограничаване правото на защита на касатора/.

        При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. В мотивите на постановеното решение съдът е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитания по делото свидетел. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление.

         Правилно е заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ , доколкото се касае за неизпълнение на вменено с тази норма задължение на работодателя.

          Въззивният съд е отговорил на всички вазражения от страна на жалбоподателя / касатор ва настоящето производство/. Въззивното решение е подбробно и мотивирано. Нови твърдения не се сочат пред касационната инстанция.

          Единствено са твърди, че касатора бил в гр.Пазарджик по време на проверката и за това не той бил допуснал работниците без трудови договори. Безспорно е установено, че масивите , в които са заварени да работят лицата, вкл. И св.К.Г. са на регистрирания земеделски производител – В.Ш.. Установено е, че към момента на проверката кастора е бил в гр.Пазарджик, но към момента на започване на беритбата няма данни да е бил в гр.Пазарджик, още повече , че тя започва преди да са отворили банките.

          Неоснователно е и твърдението, че било посочено в НП единствено ЗП а не регистриран ЗП, тдори и да е така по никакъв начин не е нарушено правото на защита на касатора. Видно е , че е записано ЕИК, вместо ЕГН, което също не е довело до наршаване правото на защита, тъй като самото ЕГН е коректно посочено.

          Правилно въззивният съд е преценил и пропорционалността – от приетите по делото доказателства се установи, че еднодневните трудови договори са закупени след отпочване на проверката от ИТ а не по инициатива на ЗП.Законодателят е дал възможност за такъв вид договори, именно за да облекчи земеделските производители възможно най-много, а в конкретния случай заварените да работят лица са били и без сключени такива трудови договори. Всяко едно право е свързано и с изпълнение на определено задължение.

          В чл. 415в, ал. 1 от КТ е уредена отговорността за маловажни нарушения. Съгласно него за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а съгласно ал. 2 на същия член не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, който също урежда маловажни случаи на административни нарушения. Законът за административните нарушения и наказания и глава ХIХ, раздел II от Кодекса на труда, са в съотношението на общ към специален закон. В подкепа на това становище е и Тълкувателно решение на ВАС № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г. съгласно, което специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В настоящия случай попадаме под хипотезата на чл. 415 в, ал. 2 от КТ, тъй като жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал.1 от КТ и следва да се съобрази наложеното с нея ограничение. Следователно правилно на дружеството е наложена санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ и не е налице случай на маловажност.

         Правилно е прието от съда и наложената от наказващия орган глоба е в минимален размер от 1500 лв. Като това наказание е справедливо и следва да бъде изтърпяно от касатора.

         При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

         По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 86/04.02.2020 г., постановено по АНХД  № 1929/19 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

 

 

Решението е окончателно.