О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е №1128
гр.
Пловдив 9.4.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд , Х гр.с. в закрито заседание на 9.4.2013 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
като разгледа докладваното
от съдия Арнаучкова гр.д. № 1064/13 г.
по описа на ПОС , намери следното :
Контролно-отменително
производство по реда на чл. 435 и сл. от
ГПК по жалба вх.№ 3282/2.2.2013 г.,подадена от М.Х. ***–
длъжник в изп. производство против действията на ЧСИ П.Илиев,извършени по
негово изп.д.№ 1674/2011 г.,изразяващи се в налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на жалбоподателката ,както и
в частта за разноските.Оплакванията в жалбата са за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваните действия,а искането -за тяхната отмяна .
Взискателят не взема становище.
ЧСИ намира жалбата за недопустима,евентуално
за неоснователна.
Пловдивският окръжен съд , Х граждански състав , като прецени данните по
делото , намира следното :
Производство по реда на чл. 435 и сл.от ГПК.
Жалбата,по която е образувано настоящото
контролно-отменително производство, е подадена от длъжника в изп. производство за принудително
изпълнение на вземане на взискателя в
заповедно производство , възникнало по договор за потребителски кредит от
18.12.2009 г. в размер на 9 750.39 лв. главница,1117.38 лв. наказателна
лихва ,зак. лихва върху главницата и 778.19 лв. разноски в заповедното производство.
Обжалваното изпълнително действие е изпращането от ЧСИ на 20.1.2012 г. на
запорно съобщение до трето задължено
лице- ЕТ”Бизнесконсулт 2007 – М.Х.” за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката,в което са
посочени и разноски 1 787.76 лв. с ДДС съгласно Тарифата за такси и
разноски към ЗЧСИ към 20.1.2012 г.
Изпълнителното производство е образувано
на 29.8.2011 г. и ПДИ е получена на
10.10.2011 г./вж признание на това обстоятелство от жалбоподателката в ув.
писмо на стр.142//
По изпълнителното дело до подаване на жалбата са извършени множество
изпълнителни действия по проучване на имущественото състояние на
жалбоподателката-длъжник,изпращането на запорни съобщения до банките в страната
за запори върху вземанията на длъжника,на ползваните от нея банкови сейфове и
касети,както и на дв.
вещи,предоставени за доверително
управление.
По делото до подаване на жалбата са постъпвали
молби от жалбоподателката-длъжник както следва: от 21.9.2011 г. за разсрочване
на дълга – по 100 лв. месечно,уведомително писмо от 301.2012 г. за „намаляване на вноската на 50
лв.” и молба от 2.2.2012 г. да бъде
удовлетворена молбата й за разсрочено плащане и за вдигане на банковите
запори.
На този
етап от производството задължението на жалбоподателката не е изпълнено
нито доброволно,нито принудително и няма постановен изричен акт на съдебния изпълнител
за определяне на разноските.
Според
действащия сега процесуален закон-чл. 435 и сл. от ГПК на обжалване пред съда подлежат само определени изпълнителни действия,които са
лимитативно посочени,както и е ограничително посочен кръгът на лицата,които
имат право на жалба в контролно-отменителното производство.Така длъжникът има
право на жалба,но само против самото насочване на изпълнението и то при точно определени в закона оплаквания – за
несеквестируемост на имуществото. Длъжникът има право на жалба против
определянето на разноските на взискателя,но само против изричен акт
на СИ-постановлението за
разноските.
В случая
се касае за действие,което е последващо действията по самото насочване на
изпълнението.Поддържаните в жалбата оплаквания
не касаят несеквестируемост на имуществото,върху което е наложен
запорът.Не е постановен нарочен акт на
СИ за определяне на разноските на този
етап на производството.
Ето защо се налага извод,че на поддържаните
оплаквания жалбоподателката няма право
на жалба против действията на СИ,тъй като не се поддържа несеквестиреумост на
имуществото,спрямо което е обжалваното изп. действие,не се касае за действие
по самото насочване на изпълнението,а за последващо изпълнително действие и не е постановен
изричен акт на СИ за определяне на разноските.Ето защо подадената жалба е
недопустима и се оставя без разглеждане,а производството пред съда се
прекратява.
Водим
от горното Съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. 3282/2.2.2013 г.,подадена от М.Х. ***– длъжник в изп. производство против действията
на ЧСИ П.Илиев,извършени по негово изп.д.№ 1674/2011 г.,изразяващи се в налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на жалбоподателката ,както и
в частта за разноските и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 1064/2013 г. по описа на ОС Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване пред АС Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.