Номер 147318.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100501752 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5482/22.01.2020 г., депозирана от адвокат К. Д. от
ВАК, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Княз Ал. Батенберг“ №17, ет. 4, лично като
въззивник и в качеството на процесуален представител на К. Т. Т. с ЕГН ********** и Т. В.
Т. с ЕГН ****, срещу Решение № 5960/27.12.2019 г., постановено по гр. д. № 9860 по описа
на РС-Варна за 2019 г., 24 състав, с което са отхвърлени предявените от ищците искове с
правно основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД срещу ответниците УМБАЛ „Света Марина" ЕАД с
ЕИК ********* и доктор А. Д. с ЕГН **********.
Във въззивната жалба с вх. № 5482/22.01.2020 г., жалбоподателите сочат, че намират
Решението на първоинстанционния съд за незаконосъобразно, неоснователно,
необосновано, немотивирано и постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което следва да бъде отменено. Твърдят, че неправилно съдът е посочил, че
правото на ищеца К. Т. по чл. 76, ал. 2 от ЗИНЗС следва да търпи ограничения в лечебното
заведение, без да съобрази факта, че същият е непълнолетен и чл. 190 от ЗИНЗС му
гарантира допълнителни права. Твърдят, че след настаняване в клиника за изготвяне на
експертиза, на подекспертния не следва да се прилага лечение, освен при спешни случаи или
след изрично изразено информирано съгласие. Т. бил подложен на медикаментозно лечение,
като дал писмено съгласие за това, но предвид възрастта му и недостигнатото пълнолетие,
съгласие е следвало да дадат неговите родители. Сочат, че неправилно съдът е приел, че
изобщо не е провеждано лечение и че са спазени медицинските стандарти по „Психиатрия“,
тъй като от доказателствата по делото се установило безспорно, че на лицето са прилагани
медикаменти. Според жалбоподателите съдът неправилно не е приел представените с молба
от 14.11.2019г. медицински документи, издадени от д-р В. от 28.10.2019г., установяваща
актуалното състояние на К. Т. след отмяната на наложената му мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Сочат, че съгласно чл. 22, ал. 3 от Наредба № 2 от 26.10.2011г.,
стационарната съдебнопсихиатрична експертиза, на лица задържани под стража, се
1
извършва в лечебни заведения, които имат специализирани клиники или отделения, които се
определят със заповед на министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на
правосъдието. Твърдят, че УМБАЛ „Света Марина" ЕАД не е представила доказателства,
сочещи, че има статут на болнично заведение, което може да приема лица, задържани под
стража, което от своя страна води до незаконност на всички действия. Сочат, че не са
представени доказателства и за спазване на изискванията и на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2
от 26.10.2011г., съгласно който при извършване на експертиза на непълнолетно лице,
действията следва да се извършват съвместно с психолог, детски психиатър или психиатър,
който е работил в кабинет или отделение в детска психиатрия. Твърдят, че служителите в
Първа психиатрична клиника – Варна при УМБАЛ „Света Марина" ЕАД са приели
непълнолетно лице, след като са знаели, че лечебното заведение няма необходимите условия
за запазване на правата му, което е довело до настъпване на вреди от несъблюдаване на
всички прокламирани в нормативните актове права. Жалбоподателите твърдят, че
неоснователно и немотивирано съдът не е приел доклада на НПМ при Омбудсмана на
Република България и е посочил, че същият няма обвързваща сила, тъй като същият има
сила на писмен документ, изготвен от длъжностно лице. Сочат, че неправилно съдът е приел
и е обсъдил показанията на свидетелката Н., които съдържат неистински данни, а самото
допускане на лицето като свидетел е абсолютно процесуално нарушение, тъй като е
недопустимо свидетел да бъде процесуален представител на страна по делото.
Жалбоподателите заявяват, че съдът неправилно е приел за недоказан факта, че ответницата
Д. е попречила на подсъдимия да осъществи контакт с родителите си, въпреки, че тези
твърдения се доказват от ангажираните гласни доказателства на свидетеля Т.. Сочат, че
ограничаването на свижданията се е доказало и от показанията на свидетеля И..
В заключение молят първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковите претенции
да бъдат уважени като доказани по основание и размер. Претендират и сторените съдебно-
деловодни разноски.
В отговора си с вх. № 12742/13.02.2020 г. УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД оспорва
горепосочената въззивна жалба като неоснователна. Сочи, че жалбата е построена върху
изопачаване на установените по делото факти и обстоятелства и акцентиране върху
въпроси, които са ирелевантни към спора. Излага несъгласие с твърдението, че
първоинстанционният съд не е съобразил факта, че ищецът К. Т. е непълнолетен, като сочи,
че с решението си съдът винаги е отчитал това. Твърди, че съгласно Определение на съда, Т.
е бил настанен за извършване на изследване, а не за лечение, поради което не е необходимо
същият да подписва информирано съгласие за приемане на медикаменти, от което следва, че
е неоснователно твърдението на жалбоподателите, че е следвало да се представи такова по
делото. Въззивникът твърди, че не отговаря на истината и заявеното от жалбоподателите, че
К. Т. е бил подложен на медикаментозно лечение, тъй като по делото се е установило от
заключението на вещото лице, че единствено на подекспертния са давани медикаменти във
връзка с негови конкретни оплаквания. Процесуалният представител на въззиваемото
лечебно заведение твърди, че въззивникът К. Т. е бил настанен в психиатричната клиника с
акт на съда, който подлежи на безспорно изпълнение и няма механизъм, по който лечебното
заведение да откаже да изпълни решението на съда. Сочи, че УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД
е регистрирано съгласно всички изисквания на закона като лечебно заведение.
Твърди, че за пръв път с въззивната жалба са наведени твърдения, че съдът не е изследвал
дали са налице доказателства за прилагане на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2/26.20.2011г.,
поради което и няма как първоинстанционния съд да се е произнесъл по тях. По отношение
на твърдението за недопустимост на свидетелските показания на юрисконсулт Д. Н. сочи, че
законът дава право на пълномощниците на страните да откажат да дават показания, но не
2
предвижда забрана за това, като твърди, че Н. не е представлявала лечебното заведение по
делото.
Представителят на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД се противопоставя и на оплакванията във
въззивната жалба, свързани с използването на белезници в лечебното заведение, тъй като
медицинските лица не могат да извършват дейност по охрана на задържаните под стража
подсъдими и обвиняеми, а лечебното заведение само предоставя помещение за
настаняването им. Сочи, че охраната на подекспертното лице се осъществява от служители
на Затвора – Варна със заповед на началника на затвора и ако по отношение на Т. са били
прилагани някакви средства за охрана, като белезници или други помощни средства, то
служителите на психиатричната клиника нямат отношение към това. Заявява, че дори да
стават свидетели на такива действия, служителите на лечебното заведение не са
компетентни да дават разпореждания на служителите на Затвора – Варна. Твърди, че по
делото се е установило, че на настаненото лице са били поставяне белезници от служителите
на затвора и то само когато лицето е било извеждано от стаята, а лечебното заведение не
може да осъществява контрол върху изпълнението на задълженията на надзирателите.
Въззиваемото лечебно заведение твърди, че наведените в жалбата твърдения, че не е
предоставена възможност за осъществяване на свиждания между ищците, са несъстоятелни.
В подкрепа на това си становище сочи, че по делото са били представени писмени
доказателства – Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на Първа
Психиатрична клиника към лечебното заведение и регистър за проведените свиждания,
както и гласни доказателства, чрез разпитите на свидетелите по делото. Сочи, че от тези
доказателства се установяват предвидените дни за свиждания, както и стриктното им
спазване. Заявява, че тъй като подекспертният е бил настанен в клиниката, то свижданията с
него са се подчинявали на правилника, а в този смисъл е било и постановеното Определение
на ОС Варна. Твърди, че посочените в правилника дни и часове за свиждания и правилата за
провеждането им не са се прилагали когато майката на К. Т. е искала да се срещне с него в
качеството си на негов адвокат и защитник.
Възразява и срещу оплакването, че лечебното заведение не е предоставяло информация за
състоянието на подекспертния като заявява, че тъй като Т. не е бил настанен за лечение и
такова не му е било провеждано, а е настанен за експертиза, то клиниката не е имала
задължения да предоставя такава информация. Съответно сочи, че родителите на
подекспертния са имали възможност сами да се информират за физическото състояние на
сина си по време на личните си срещи с него. Такива срещи са провеждани между ищците и
когато Т. е имал необходимост от предоставяне на различни вещи, за което има записи в
историята на заболяването.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да постанови решение, с което да
потвърди това на първоинстанционния съд. Претендира и сторените разноски пред ОС
Варна, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В Становището си по въззивната жалба, третото лице помагач „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД оспорва същата, като твърди, че
първоинстанционното решение е правилно, обосновано, постановено при спазване на
съдопроизводствените правила и при точно приложение на материалния закон. Сочи, че
ищците по делото не са успели да докажат елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност и по-конкретно противоправността, причинната връзка и неимуществените
вреди като факт от обективната действителност. Твърди, че действията на ответницата
доктор Д. съответстват на нормативно установените изисквания и практики. Оспорва
твърдението във въззивната жалба за неправилност на заключението на вещото лице, тъй
3
като същата не е била надлежно оспорена от ищците в хода на първоинстанционното
производство, нито са направени доказателствени искания за допълнителни задачи.
Противопоставя се и на доказателствените искания във въззивната жалба, като намира
същите за недопустими и неотносими към предмета на спора.
В отговора си с вх. № 20403/10.03.2020г. доктор А. Д. , чрез прецесуалния си представител,
моли съда да приеме, че жалбата на въззивниците е неоснователна и да потвърди решението
на РС Варна. Сочи, че твърдението на жалбоподателите, че К. Т. не е следвало да бъде
настаняван в лечебното заведение е неоснователно, защото има изрично разпореждане на
съда. Сочи, че не може да има отношение към това как служители на затвора изпълняват
своите служебни задължения, както и че не може да дава позволение на тези служители за
каквото и да било. Твърди, че докладът на Омбудсмана на Република България не е
задължителен за съда, защото не е връчен на страните за възражения и становища след
изготвянето му. Намира за правилно, че съдът не е дал вяра на показанията на свидетеля Н.
Т., защото в показанията си не е посочил факти, твърдени в исковата молба, като заявява, че
показанията на свидетеля И. опровергават изложените факти в исковата молба, относно
твърденията за ответницата.
По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 29181/20.05.2020г. от адвокат К. Д. от
ВАК, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Княз Ал. Батенберг“ №17, ет. 4, лично като ищец и в
качеството на процесуален представител на К. Т. Т. с ЕГН ********** и Т. В. Т. с ЕГН
****, срещу Определение № 4109/16.03.2020г., постановено по гр. д. № 9860 по описа на
РС-Варна за 2019 г., 24 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя
по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение на решението в частта за разноските, които са
присъдени в полза на ответника доктор А. Д.. В законоустановения срок е постъпил отговор
на частната жалба.
На проведеното открито съдебно заседание адвокат Д.-Т.а, лично и като пълномощник на
дръгите двама въззивници, поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на
първоинстанционното решение. Претендира сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна УМБАЛ Света Марина ЕАД, редовно призована за същото съдебно
заседание, чрез юрисконсулти Р. и Т., молят за решение, с което въззивната жалба да бъде
оставена без уважение. Моли за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Въззиваемата доктор А. Д., редовно уведомена, не се явява, но чрез писмена молба от
процесуалния представител адвокат Юлиян Георгиев, сочи, че поддържа отговора на
жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира и за присъждане на
сторените разноски.
Третото лице помагач на въззиваемата страна УМБАЛ Света Марина ЕАД, редовно
уведомено, не се явява и не се представлява. Не изпраща и писмено становище по делото.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на
въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, констатира следното:
Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно
кумулативно съединяване искове, както следва:
1. искове от К. Т. срещу УМБАЛ „Света Марина" ЕАД, доктор А. Д. с правно
осн. чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на сумата от
3 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
4
претърпени неудобства, стрес и безпокойство по време на престоя му в Първа
психиатрична клиника – Варна при УМБАЛ „Света Марина" ЕАД за провеждане на
стационарно лечение и изготвяне на съдебнопсихиатрична експертиза, настанен с
протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
06.02.2019 г. по НОХД № 1042/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, вследствие
на нарушено право на защита на подсъдимия, чрез отказ от право на свиждане със
защитника му адв. К. Д., с неговите родители К. Д. и Т. Т. за времето от 11.02.2019 г.
до 20.02.2019 г., отказ за предоставяне на информация за здравословното му
състояние, провеждане на медикаментозно лечение вредно за неговата психика,
принудително фиксиране с белезници за времето от 11.02.2019 г. до 19.02.2019 г.,
неосигуряване на право на престой на открито, регламентирано в ЗИНЗС в
специализирана клиника неотговаряща на стандартите на местата за лишаване от
свобода в помещение без отваряем прозорец, ведно със законната лихва от датата от
депозиране на исковата молба – 24.06.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението;
2. искове от Т. Т. срещу УМБАЛ „Света Марина" ЕАД, доктор А. Д. с правно
осн. чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на сумата от
1 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, емоционален срив и провокиран страх за живота и здравето на неговия син К.
Т., настанен за стационарно лечение в Първа психиатрична клиника – Варна при
УМБАЛ „Света Марина" ЕАД с протоколно определение, постановено в открито
съдебно заседание, проведено на 06.02.2019 г. по НОХД № 1042/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, вследствие на отказ за предоставяне на информация за
здравословното му състояние и отказ от право на свиждане, ведно със законната лихва
от датата от депозиране на исковата молба – 24.06.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението;
3. искове от К. Д. срещу УМБАЛ „Света Марина" ЕАД, доктор А. Д. с правно
осн. чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на сумата от
1 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, емоционален срив и провокиран страх за живота и здравето на нейния син К. Т.,
настанен за стационарно лечение в Първа психиатрична клиника – Варна при УМБАЛ
„Света Марина" ЕАД с протоколно определение, постановено в открито съдебно
заседание, проведено на 06.02.2019 г. по НОХД № 1042/2018 г. по описа на Окръжен
съд – Варна, вследствие на отказ за предоставяне на информация за здравословното му
състояние и отказ от право на свиждане, ведно със законната лихва от датата от
депозиране на исковата молба – 24.06.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищците твърдят, че причинените им неимуществени вреди са настъпили
вследствие на следните обстоятелства:
За времето от 11.02.2019 г. до 19.02.2019 г. ищецът К. Т. е бил фиксиран с белезници
5
към леглото и към тръба, с изключение на тъмната част на денонощието, което го е лишило
от възможност да се обслужва сам и да се разхожда в помещението, в което е бил настанен.
Във вреда на същия е провеждано медикаментозно лечение, предписано от д-р Д., под чието
въздействие е провокирана отпадналост през деня и безсъние през нощта, главоболие,
тежест в гърдите и безпокойство, поставяйки го в невъзможност да разпознае родителите си
още на 11.02.2019 г. Твърди още, че в деня на постъпването му за лечение, д-р Д. е заявила
на родителите, че свижданията с близките са забранени, вкл. и с адвокат. Въпреки забраната,
родителите на подсъдимия са осъществили две срещи със своя син на 11.02.2019 г.
Сочи се, че така описаната забрана за свиждане със защитника на ищеца (подсъдим
по наказателно дело по описа на ВОС) е нарушило правото му на защита, както и правата,
разписани в ЗИНЗС, задължаващи лечебното заведение да осигури един час време за
престой на открито и да обезпечи помещение за провеждане на стационарно лечение,
отговарящо на стандартите на местата за лишаване от свобода. Поддържа се, че поведението
на ответниците е противоправно, в нарушение на принципите на лечение и обслужване на
лица, настанени за стационарно лечение, както и на правата на подсъдимия с мярка за
неотклонение задържане под стража, настанен за стационарно лечение, предвидени в
ЗИНЗС – право на свиждане с близки и защитници и право на престой на открито не по-
малко от един час на открито, намиращо се в причинно – следствена връзка с претърпените
неимуществени вреди.
Исковете на Т. Т. и К. Д. се основават на твърдения, че вследствие на отказ да бъде
предоставена информация за здравословното състояние на техния син К. Т. и от правото им
на свиждане, те са претърпели вреди, изразяващи се в стрес, емоционален срив и провокиран
страх за живота и здравето в претендираните размери, намиращи се в причинно – следствена
връзка с противоправното поведение на двамата ответници.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответниците сочат се, че въз основа на акт на
съда К. Т. е бил настанен по реда на чл. 70 НПК в болничното заведение за провеждане на
експертиза. С оглед наложената на подсъдимия мярка за неотклонение задържане под
стража, същият е настанен в самостоятелна стая, отговаряща на изискванията на местата за
лишаване от свобода с осигурена храна и битови условия, като пред стаята в клиниката е
била осигурена охрана. Сочат, че служители на болницата не са разпореждали същият да
бъде фиксиран с белезници и ако такива са му били поставени, то това е извършено от
служители на затвора. По повод молба от 14.02.2019 г., съдът, който е настанил подсъдимия
за лечение, е уведомил ръководството на болницата, че по време на престоя му, следва да
бъдат спазвани правилата на медицинското заведение по отношение на дневния режим и
режима на свиждане на пациентите, подекспертните и техните близки, съгласно правилника
на лечебното заведение, а именно в четвъртък и неделя от 16. 00 ч. до 17. 00 ч. Посочено е
още, че правата на подсъдимия да се среща по всяко време със своите защитници и да
разговаря по телефона с тях не могат да бъдат спазени, доколкото съществуващият в
клиниката ред следва да се съблюдава.
6
Правилата на лечебното заведение по отношение на дните за свиждане с близки са
разяснени на всички ищци при постъпване на подсъдимия, вкл. от д-р Д., от старшата сестра
в клиниката още на 11.02.2019 г. и от юрисконсулт на болницата. Сочи се, че свижданията
между подекспертния и неговите близки са се осъществявали по реда, установен в
Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на Първа психиатрична клиника
към лечебното заведение до края на неговия престой.
Поддържа се, че изписването на лекарствата е извършено от лекуващия лекар д-р Д.,
съобразно състоянието и оплакванията на пациента. Ответниците считат, че с действията на
лекуващия лекар и тези на лечебното заведение, не са нарушени нито правото на защита на
подсъдимия, нито принципите на лечение и обслужване на лица, настанени за стационарно
лечение, поради което предявените срещу тях искове следва да бъдат отхвърлени.
Трето лице – помагач ЗАД „Армеец“ на страната на ответника УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД настоява за отхвърляне на претенциите, поради отсъствие на предпоставките
за ангажиране отговорността на болницата по чл. 49 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид събрания
и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на
основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
Безспорно между страните е, че въззивникът К. Т. е обвиняем за престъпление по чл.
116, ал. 1, т. 11, предл. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 2,
т. 1 НК, като за така повдигнатото му обвинение е образувано наказателно дело от общ
характер с № 1042/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Ищците К. Т., Т. Т. и К. Д. са в роднинска връзка, като последните двама са родители
на К. Т.. К. Д. е и негов защитник по образуваното НОХД, както и процесуален
представител на ищците - въззивници в настоящото производство.
Видно от протоколно определение от 06.02.2019г. на ВОС, по желание на защитата
на подсъдимия, същият е бил настанен за изследване в Първа психиатрична клиника при
УМБАЛ „Света Марина" ЕАД, на основание чл. 70 от НПК. Към момента на назначаване на
изследването, на подсъдимия Т. е била взета мярка за неотклонение Задържане под стража.
За изготвяне на назначената Съдебно-психиатрична експертиза са били назначени вещото
лице доктор А. Д. и клиничен психолог Г. М..
Видно от История на заболяването, К. Т. е бил настанен в Първа психиатрична
клиника – Варна при УМБАЛ „Света Марина" ЕАД на 11.02.2019 г. в 11. 42 ч. и изписан на
11.03.2019 г. в 07. 50 ч.
7
Видно от Справка за актуално състояние на действащите трудови договори на А. Б.
Д., същата е в трудово правоотношение с ответника УМБАЛ „Света Марина“ АД, считано
от 30.04.2010 г.
Видно от Определение № 149/20.02.2019 г. по НОХД № 1042/2018 г. по описа на
ВОС, постановено по отправени искания от началника на Затвора – Варна и изпълнителния
директор на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, съставът на съда е посочил, че дните за
свиждане с подсъдимия Т. са четвъртък и неделя от 16. 00 ч. до 17. 00 ч., така както е
определено в Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на Първа
психиатрична клиника при УМБАЛ „Света Марина" ЕАД. По време на престоя на
подсъдимия Т. следва да се спазват правилата на медицинското заведение по отношение на
дневния режим и режимът на свиждане от пациентите, подекспертните и техните близки с
оглед нормалното функциониране на клиниката, спазване на правилата и спокойствието на
останалите пациенти. Правата на подсъдимия по чл. 86, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС -право на
свиждане не по-малко от два пъти месечно и чл. 253, ал. 1 ЗИНЗС -право на достъп до
обвиняемите и подсъдимите, следва да се спазват, доколкото не нарушават правилата за
вътрешния ред в клиниката, тъй като задържаното лице е настанено за изследвания, за целта
на допуснатата експертиза. На територията на болничното заведение правата на подсъдимия
по ЗИНЗС за среща по всяко време със своите защитници и да разговаря по телефона с тях
неограничено не могат да бъдат спазени, доколкото в клиниката съществува определен ред,
който следва да се съблюдава и от настанения за изследване подсъдим. Правото на
ежедневни разходки също е ограничено по време по време на престоя му в клиниката, тъй
като това е извън правилата на лечебното заведение и извън медицинския стандарт.
Видно от приложения по делото Правилник за устройството, дейността и вътрешния
ред на психиатричната клиника при УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, утвърден от
Изпълнителния директор на лечебното заведение, свижданията в клиниката се провеждат в
четвъртък и неделя от 16:00 до 17:00 ч. в регламентирани за отделенията зали, под контрол
на медицински сестри.
Видно от приетата по делото нарочна Инструкция за охраната на подсъдимия Т.,
докато е настанен за комплексна съдебно-психиатрична експертиза, издадена във връзка със
Заповед № 49/11.02.2019г. на началника на затвора-Варна и Определение № 149/20.02.2019г.
на ВОС, по време на охраната на К. Т. в района на поста (стаята в болничното заведение, в
която е настанен), надзирателя следва да докладва всяко извеждане и прибиране на
подсъдимия, като по време на охраняването му в района на поста или извън него, същият
следва да бъде с белезници за ръце, а при нужда и за крака, които да са му поставени по
начин, гарантиращ неговата лична безопасност и безопасността на служителите в
болницата. По време на престоя в болничното заведение, следва да се спазват правилата на
болничното заведение по отношение на дневния режим на подсъдимия, като специалисти
извън работещите в отделението не следва да се допускат до него. Началникът на Затвора –
Варна е разпоредил по време на свиждане и при срещи със защитници, да се съблюдава
8
Правилникът за устройството, дейността и вътрешния ред на психиатричната клиника при
УМБАЛ „Света Марина" ЕАД.
Видно от назначената по делото Съдебно-психиатрична експертиза, ищецът К. Т. е
постъпил на 11.02.2019г. в Първа психиатрична клиника на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД.
На 22.02.2019г. ищецът е поискал да му бъде даден медикамент за сън, поради което му е
бил изписан медикамент Ремитра (медикамент с добър ефект при безсъние), като
впоследствие от 27.02.2019г. дозата е била намалена наполовина, поради отпадналост и
сънливост на подекспертния. Още с постъпването в болничното заведение, на подсъдимия е
било изписано приемането на Диазепам 10мг., което той е отказал да приема. Вещото лице,
след запознаване с медицинската документация е констатирало, че на лицето е провеждана
симптоматична терапия за коригиране на конкретни оплаквания, а не лечение на определено
психично заболяване, поради липса на такова.
Видно от книга Регистър за достъп за външни лица, на 13.02.2019г. (сряда)
въззивникът К. Т. е бил посетен от неговия адвокат и майка – К. Д., като посещението за
започнало в 14:45 ч. и е продължило до 15:35 ч. Посещение от адвокат Д. е било
осъществено и на 16.02.2019г. (събота) от 13:50 ч. до 14:55 ч.
Видно от извадка от Тетрадка-Рапорт за периода от 11.02.2019г. до 11.03.2019г.,
приета по делото от настоящия състав, на 15.02.2019г. в същата е записан текст както
следва: NB!!! Да не се пуска никой при К., докато не се получи заповед от изпълнителния
директор на УМБАЛ Св. Марина, по никакъв повод. Така посочения запис е направен с
червен химикал, като не е подписан.
Отново видно от тази извадка от Тетрадка - Рапорт, на 16.02.2019г. адвокат Д. е
поискала да види ищеца К. Т., като се е представила за негова майка и е показала адвокатска
карта, но не е казала, че го представлява. Първоначално не е била допусната поради
посочения по-горе запис, но след разговор с охраната/надзирателя на Т., е била осъществена
среща между двамата, като срещата е била отразена и в тетрадката за посетители.
От лист 80 от същата Тетрадка Рапорт е видно, че съгласно разпореждане от
19.02.2019г. на ръководителя на клиниката – д-р Т.а-Н., свижданията с К. Т. следва да се
извършват единствено в дните и часовете за свиждания, като изключение е срещите с
адвокатите му, които могат да се провеждат по всяко време, след като се запишат в
тетрадката за външни лица. Със следващ запис от 21.02.2019г., след получаване на
Определение № 149/20.02.2019 г. по НОХД № 1042/2018 г. по описа на ВОС на
ръководителят на клиниката е разпоредил срещите и свижданията с родителите и адвокатите
на К. Т., да се осъществяват единствено в предвидените дни за свиждания.
По делото са изслушани свидетелските показания на свидетеля Н. С. Т., който сочи,
че с бащата на К. Т. са приятели. През февруари месец 2019г. Т. Т. му се обадил притеснен,
тъй като К. бил приет в психиатричното отделение. Помолил го да отиде заедно с него в
9
клиниката, тъй като имал опит, защото е осъждан и задържан. Когато свидетелят и бащата
на подсъдимия пристигнали в клиниката, там вече била майката К. Д., която била
притеснена, че не я допускат. При позвъняване на звънеца на отделението, отвътре излязла
доктор Д., която заявила, че няма да я допусне да види подекспертния с думите: "Няма да
кажа какво е лечението. Не е в състояние в момента да говори с вас“. На настояванията на К.
Д. да види сина си в качеството й на защитник на подсъдимия, д-р Д. отговорила: "Няма да
ви давам обяснения повече, така съм разпоредила, а и той не е адекватен в момента да
говори". Свидетелят сочи, че още един път е ходил с ищеца Т. Т. до клиниката, за да вземат
от там Д.. Когато пристигнали, тя споделила, че отново не е била допусната до свиждане, но
свидетелят не е присъствал на разговорите между нея и персонала. Свидетелят не сочи
конкретни дати и за двете описани по-горе ситуации.
От показанията на свидетеля И. Д. Д. И., надзирател в Затвора-Варна, се установява,
че същият е бил ангажиран през месец февруари 2019г. във връзка с охраната на К. Т.,
настанен в Психиатричната клиника на УМБАЛ „Света Марина" ЕАД за период от 12 часа
от 08:00 до 20:00 ч., но не си спомня точно в кой ден. Същият охранявал подекспертния
пред вратата на болничната стая, а от прозореца на самата врата е имал възможност да
наблюдава подсъдимия, неговото състояние и поведение. В деня на смяната си не е
поставял белезници на ищеца, докато е бил в болничната стая. Сочи, че такива се поставят
от надзирателите, съобразно дадени инструкции на директора на затвора. Свидетелят
заявява, че белезниците са атрибут на затворническата администрация и те ги поставят и ги
свалят. Свидетелят И. заявява, че по време на смяната му, майката на К. Т. е отишла за
свиждане и като негов адвокат е била допусната. Срещата се е осъществила срещу стаята на
подсъдимия в нещо като антре. Свидетелят сочи, че първоначално К. Д. не е била
допусната, тъй като е носела хранителна пратка, като след консултация с началника си,
надзирателят я е допуснал без пратката. По време на така осъществената среща между
адвоката и подсъдимия е станало ясно, че между правилата, които следват служителите на
затвора и правилата на болничното заведение има колизия, която до приключване на
смяната му не е била разрешена.
По делото е разпитана като свидетел и А. Ж. К.-С., която е старша сестра в Първа
психиатрична клиника при УМБАЛ „Света Марина" ЕАД. Свидетелката сочи, че ежедневно
е проверявала дали санитарите вършат възложените им задължения да чистят стаите, да ги
проветрят и да сменят бельото, като твърди, че стаята на въззивника Т. е била почиствана
двукратно всеки ден. Стаята е била и проветрявана през прозорец, който се отваря навътре,
и който има решетки отвън. По време на почистването на стаята, ищецът е бил извеждан
навън, за да не диша изпаренията на препаратите, като в тези моменти са му били поставяне
белезници. Свидетелката не е виждала настаненият за изследване да е бил фиксиран с
белезници за парното. Присъствала е на разговор между д-р Д. и майката на К. Т., в който г-
жа Д. за пореден път е искала да посети сина си в дни и часове, които не са вписани в
Правилника на отделението. Свидетелката не е стояла да слуша разговора, а само е станала
свидетел на същия, като твърди, че няма спомен какъв е бил отговора на доктор Д.. А. С.
10
твърди, че е разговаряла лично с К. Д., като е обяснила, че свижданията са описани и
фиксирани на входа на вратата със специални стикери, като са написани дните и часовете по
правилника. Въпреки това, К. Д. е искала да види сина си в дни и часове, които не са
предвидено за свиждания, като и не се е представила като негов адвокат.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. Съдебният акт е
постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за
възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните
такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
Предявените от ищците обективно съединени искове намират правното си основание в
чл. 49 от ЗЗД по отношение на ответника УМБАЛ „Света Марина“ АД и чл. 45 от ЗЗД по
отношение на ответника доктор А. Д..
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.
Отговорността по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, има
обезпечително-гаранционна функция и не произтича от вината на лицето, което е възложило
работата. За да възникне тази отговорност следва да се установят следните
правнорелевантни факти: че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия
противоправно и виновно, и то при или по повод на възложената му работа.
Съгласно твърденията на ищците, отговорността по чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се ангажира поради отказ от
право на срещи между подсъдимия и защитника му адв. К. Д., свиждания между ищеца и
неговите родители К. Д. и Т. Т. за времето от 11.02.2019 г. до 20.02.2019 г., отказ за
предоставяне на информация за здравословното му състояние, провеждане на
медикаментозно лечение вредно за неговата психика, принудително фиксиране с белезници
за времето от 11.02.2019 г. до 19.02.2019 г., неосигуряване на право на престой на открито,
регламентирано в ЗИНЗС, настаняване в специализирана клиника неотговаряща на
стандартите на местата за лишаване от свобода в помещение без отваряем прозорец, които
действия са довели до претърпени неудобства, стрес и безпокойство по време на престоя му
в Първа психиатрична клиника – Варна при УМБАЛ „Света Марина" ЕАД. Именно с така
11
посочените противоправни действия са свързани и възраженията на въззивниците срещу
атакуваното първоинстанционно решение.
Предвид така предявените искове, отговорността за причинени вреди по чл. 45 от ЗЗД
от ответника Д. обуславя и отговорността на лечебното заведение на основание чл. 49 от
ЗЗД, доколкото по делото се установи, че доктор Д. е в трудово правоотношение с УМБАЛ
„Света Марина" ЕАД.
Неоснователно е възражението, че съдът е приел за недоказан факта, че ответницата Д.
е попречила на подсъдимия да осъществи контакт с родителите си. Видно от
доказателствата по делото, в това число книга Регистър за достъп за външни лица, на
13.02.2019г. ищецът К. Т. е бил посетен от неговия адвокат и родител – К. Д., като
посещението за започнало в 14:45 ч. и е продължило до 15:35 ч. Посещение от адвокат Д. е
било осъществено и на 16.02.2019г. от 13:50 ч. до 14:55 ч. Недоказано остана твърдението,
че доктор Д. е забранила свижданията между подекспертния и неговия защитник и
родители, като с червен химикал е записала в Тетрадка-рапорт да не се допуска никой до
свиждане с К.. Както се установи от самата тетрадка, записът е отразен на 15.02.2019г., а
още на следващия ден ищецът е бил посетен от неговия адвокат и майка К. Д. и то в ден,
който не е предвиден за свиждания по Правилника на лечебното заведение. В допълнение
към това, по делото не са събрани доказателства за това кой е авторът на така посочения
текст. Осъществяването на срещу между К. Д. и сина К. Т. в процесния период се
установява и от свидетелските показания на И. Д. Д. И. - надзирател в Затвора-Варна, който
сочи, че адвокат Д. е осъществила среща с подзащитния си, макар това да е било извън
дните, предвидени по правилника на психиатричното заведение. Съдът намира показанията
на свидетеля за достоверни, доколкото същите са последователни и съответстващи напълно
на приетите по делото писмени доказателства, а именно книгата Регистър на посетителите и
от Тетрадката Рапорт.
Неоснователно е възражението и поради факта, че редът за провеждане на свиждания
между настанени в клиниката лица и техните близки или процесуални представители се
определя от Правилник, който се приема от ръководството на лечебното заведение. В
конкретния случай редът за свиждания между въззивниците е съобразен с нарочен съдебен
акт на ОС Варна, като видно от приетата по настоящото дело извадка от Тетрадка-рапорт,
след горепосочения текст с червен химикал, по отношение на свижданията между К. Т. и
неговите родители и адвокат, са били постановени две разпореждания на ръководителя на
психиатричното отделение. С първото са разрешени срещите с адвокат по всяко време.
Второто разпореждане на ръководителя на отделението от 21.02.2019г. е съобразено с
постановеното от ОС Варна Определение № 149/20.02.2019 г. по НОХД № 1042/2018 г., с
което съдът е указал, че свижданията на подекспертния следва да се извършват само в
дните, предвидени в правилника на лечебното заведение, като в това число са и срещите му
с адвокат.
Що се касае до възражението, че на родителите на К. Т. е било отказано да получат
информация за състоянието му, съдът намира същото за неоснователно, предвид факта, че
подсъдимият-въззивник в настоящото производство е настанен за психиатрична експертиза,
а не за провеждане на лечение. Предвид това непредоставянето на информация не
съставлява противоправно поведение, тъй като такова задължение не е предвидено в
медицинските стандарти по "Психиатрия", в които е предвидено че „При пациенти,
настанени за стационарна експертиза, по правило не се провежда лечение, освен ако те не са
дали съгласие за това. Право да изисква и да получава такава информация в конкретния
случай има органът, който е назначил извършването на експертизата на подсъдимия, а
именно съдът.
12
Неоснователно е и възражението, че съдът неправилно е приел, че на въззивника не е
провеждано медикаментозно лечение, което е вредно за неговото здраве. Видно от приетите
по делото История на заболяването и заключение на вещо лице по допусната Съдебно-
психиатрична експертиза, още с приемането К. Т. в психиатричната клиника, е било
изписано приемането на Диазепам 10мг., но той е отказал да го приема. Впоследствие на
22.02.2019г. подекспертният се е оплакал от проблеми със съня и сам е поискал да му бъде
даден медикамент, поради което му е бил изписан медикамент Ремитра (медикамент с добър
ефект при безсъние), като впоследствие от 27.02.2019г. дозата е била намалена наполовина.
В проведеното открито съдебно заседание по делото пред първоинстанционния съд, вещото
лице сочи, че медицинските експерти от психиатричната клиника дори са препоръчали на Т.
да продължи да приема Ремитра, тъй като е оказала положителен терапевтичен ефект. Видно
от заключението на вещото лице, медикаментите, които Т. е приемал са били предписвани
по конкретни негови оплаквания и представляват симптоматична терапия за коригиране на
оплакванията, а не медикаментозно лечение на психиатрично заболяване. Предвид това,
настоящият състав на съда намира, че единствените медикаменти, които въззивникът Т. е
приемал, са били такива, които той сам е поискал и по никакъв начин не могат да бъдат
приети като медикаментозно лечение, още по-малко вредно за него.
От събраните по делото доказателства не може да се изведе извод, че ответниците
доктор Д. и УМБАЛ „Света Марина" ЕАД, чрез други свои служители, са фиксирали
принудително ищеца Т. за времето от 11.02.2019 г. до 19.02.2019 г. Видно от свидетелските
показания на И. Д. Д. И. - надзирател в Затвора-Варна и от Инструкция на началника на
затвора, белезниците са атрибут на служителите на затвора и те ги поставят и ги махат,
съгласно инструкциите. В т. 2 от инструкцията е предвидено, че по време на охраняването
на подсъдимия в района на поста или при извеждането му, същият следва да бъде с
поставени белезници за ръце (и при нужда за крака), които да са поставени по начин,
осигуряващ личната му безопасност и безопасността на служителите. Предвид това не би
могло да се приеме, че наблюдаващ или дежурен лекар или друг служител на болничното
заведение има отношение към поставянето на белезници на подсъдимия, по време на
престоя му в психиатричното заведение.
Неоснователно е възражението, че съдът не е приел, че неосигуряването на престой на
открито, не по-малко от един час на ден, според предвиденото в чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, не
попада в кръга на задълженията на болницата и на добрите медицински практики в Наредба
№ 24 от 07.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Психиатрия".
Неоснователно е и възражението, че съдът не е съобразил факта, че ищецът Т. е
непълнолетен и като такъв следва по отношение на него да се прилага разпоредбата на чл.
190 от ЗИНЗС, съгласно който Цялостната дейност по ресоциализацията на лишените от
свобода непълнолетни се провежда в условия на максимално разширяване на
възможностите за контакт на осъдените с външната среда като цяло, с близки и лица, които
им влияят положително, с доброволци и представители на неправителствени организации,
като на лишените от свобода непълнолетни се осигурява най-малко два часа престой на
открито. Тези права на подсъдимия търпят ограничения, които съдът е посочил с
Определение № 149/20.02.2019 г. по НОХД № 1042/2018 г. по описа на ВОС, а именно, че
правата на подсъдимия по чл. 86, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС /право на свиждане не по-малко от два
пъти месечно/ и чл. 253, ал. 1 ЗИНЗС /право на достъп до обвиняемите и подсъдимите/
следва да се спазват, доколкото не нарушават правилата за вътрешния ред в клиниката, тъй
като задържаното лице е настанено за изследвания, за целта на допуснатата експертиза.
Правото на ежедневни разходки също е ограничено по време по време на престоя му в
клиниката, тъй като това е извън правилата на лечебното заведение и извън медицинския
стандарт. Така посочените права са несъвместими с предмета на назначената експертиза, а
тяхното ограничение е постановено с акт на съда, а не с разпореждане на медицинския или
13
ръководен персонал на психиатричната клиника.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението, че съдът не е приел
констатациите от Доклада на НПМ при Омбудсмана на Република България, съгласно който
прозорецът в стаята на ищеца Т. в психиатричната клиника не се е отварял и стаята не се е
проветрявала. Макар в доклада действително да е отразено, че прозорецът в стаята не се
отваря, в показанията си свидетелката А. Ж. К.-С., която е старша сестра в Първа
психиатрична клиника при УМБАЛ „Света Марина" ЕАД сочи, че стаята е била почиствана
и проветрявана два пъти дневно през прозореца, който се отваря навътре. Доколкото
докладът на НПМ при Омбудсмана на Република България по своята същност представлява
писмени свидетелски показания, а в съдебното производство не са ангажирани гласни
доказателства чрез изслушване на служителите, които са го съставили, съдът намира, че
обстоятелствата посочени в него са останали недоказани. Проветряването на стаята се
установява и от отразеното в ИЗ на страница 39, на която е отразено, че служителите на
Затвора-Варна са помолени да придружат пациента в залата, за да бъде извършено
почистване и проветряване на стаята.
Предвид всичко изложено дотук, по делото не се установяват противоправни действия
и бездействия, осъществени от доктор А. Д. или от други служители на медицинското
заведение, поради което и не би могла да бъде ангажирана деликтна отговорност на
ответниците – въззиваеми в настоящото производство.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно постъпилата и частна жалба с вх. № 29181/20.05.2020г. от адвокат К. Д. от
ВАК, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Княз Ал. Батенберг“ № 17, ет. 4, лично като ищец и в
качеството процесуален представител на К. Т. Т. с ЕГН ********** и Т. В. Т. с ЕГН ****,
срещу Определение № 4109/16.03.2020г., постановено по гр. д. № 9860 по описа на РС-
Варна за 2019 г., 24 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите по
реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение на решението в частта за разноските, които са
присъдени в полза на ответника доктор А. Д.. Жалбоподателите сочат, че ответницата А. Д.
лично е изготвила депозирания от нея писмен отговор на исковата молба, като същата е била
представлявана от процесуален представител само в проведеното по делото открито съдебно
заседание. Твърдят, че са релевирали възражение за прекомерност в предвидения в чл. 80 от
ГПК срок, като считат, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лв.
не е уговорено между страните като сбор от суми, получени чрез съответно начисляване
върху всяка от исковите претенции поотделно, а като обща сума върху целия материален
интерес, поради което и хонорарът следва да възлиза на сума от 580 лева, съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата, в която адвокат Юлиян
Георгиев, като процесуален представител на доктор Д. излага становище, че исковете по
делото са три, с отделна цена за всеки, поради което и хонорарът е изчислен съгласно
наредбата и за всеки един от исковете.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и
от страна, която има интерес от обжалване, предвид което същата е допустима.
Съдът намира твърденията на жалбоподателите в частната жалба за неоснователни, тъй
като видно от исковата молба и уточнителна молба към нея, предявените искове срещу А. Д.
са три отделни, като всеки от тях има различна цена – исковете на Т. Т. и К. Д. са с цена от
14
по 1000 лева, а искът на К. Т. е с цена от 3000 лева. Също така и твърденията, на които
ищците основават исковите си претенции срещу ответника Д. са различни, предвид което
последната е следвало да организира защитата си по тях поотделно, респективно и да
заплати за защита си на процесуалния си представител адвокат Георгиев. Съгласно чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за искове от 1000 лева минималното адвокатско възнаграждение е 300 лева,
при иск от 3000 лева, минималното възнаграждение възлиза на 440 лв. или с 10 лева по-
малко от договореното между страните. Предвид това възражението за прекомерност на
хонорара се явява неоснователно, доколкото почти не надвишава минимално дължимото по
наредбата.
Неоснователно е и възражението, че договорът за правна защита и съдействие е без
конкретна дата и по тази причина се явява некоректен и недоказващ реалното извършване
на плащането. Видно от приложения по делото договор – лист 296 от делото, същият е с
дата от месец октомври 2019г., а в него е отразено, че сумата е платена в брой. При така
оформения договор между адвокат и клиент, същият има характер на разписка – арг. от т. 1
от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемите за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Въззиваемата А. Д. претендира разноски в размер на 300 лева, като
представя списък по чл. 80 от ГПК с приложен към него Договор за правна защита и
съдействие от 19.10.2020г., съгласно който адвокатското възнаграждение е платено в брой.
Така посочения договор има качеството на разписка по арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Въззиваемата страна УМБАЛ „Света Марина" ЕАД претендира разноски на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че така релевираната претенция е основателна и на въззиваемото медицинско
заведение следва да се присъди сума в размер на 200 лева.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците е релевирал
възражение за прекомерност на претендираното от страна на въззиваемата А. Д. адвокатско
възнаграждение. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, установи, че
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е под минимално предвиденото за
цената на исковете по настоящото производство, предвид което възражението по чл. 78, ал.
5 от ГПК е неоснователно.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5960/27.12.2019 г., постановено по гр. д. № 9860 по
описа на РС-Варна за 2019 г., 24 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К. Т. Т. с ЕГН **********, Т. В. Т. с
ЕГН ********** и К. К. Д. с ЕГН **********, всички с адрес гр. Варна, с.о. „Траката“,
местност „*****“, да заплатят на А. Б. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Патриарх Евтимий“ № 94, ет. 1, ап. 2, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
сторените от страната съдебно-деловодни разноски пред въззивна инстанция.
15
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, К. Т. Т. с ЕГН **********, Т. В. Т. с
ЕГН ********** и К. К. Д. с ЕГН **********, всички с адрес гр. Варна, с.о. „Траката“,
местност „*****“, да заплатят на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД с ЕИК *********,
сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща сторените от страната съдебно-деловодни
разноски пред въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД с ЕИК *********, привлечено от
въззиваемата страна УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД с ЕИК *********
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Частна жалба с вх. № 29181/20.05.2020г., предявена по
реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, от адвокат К. Д. от ВАК, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Княз
Ал. Батенберг“ №17, ет. 4, лично като ищец и в качеството процесуален представител на К.
Т. Т. с ЕГН ********** и Т. В. Т. с ЕГН ****, срещу Определение № 4109/16.03.2020г.,
постановено по гр. д. № 9860 по описа на РС-Варна за 2019 г., 24 състав, с което е оставена
без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските,
по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16