№ 180
гр. Стара Загора, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20225500500177 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от К.Л.Г. от
гр. П., против решение № 212 от 19.11.2021 г., постановено по гр.д. №
1441/2021 г. на Казанлъшкия районен съд.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на
районния съд за основателност на исковата претенция за трансформация на
лично имущество по чл.23 СК. Излагат се подробни съображения по
съществото на спора, които ще бъдат разгледани в решението. Освен това се
излагат оплаквания за това, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.142, ал.2
ГПК, тъй като не е отложил делото въпреки наличието на обективна
невъзможност процесуалният представител на ответницата да се яви
(заболяване, причинено от COVID -19), за което е бил уведомен. Въззивната
жалба съдържа и оплаквания относно доклада на съда, като се твърди, че
такъв не е бил изготвен съобразно изискванията на чл.146 ГПК – не е дал
правна квалификация на иска, не е разпределил доказателствената тежест
между страните за подлежащите на доказване факти.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца по делото, сега въззиваем С.Г.М., в която изразява становище, че
въззивната жалба е неоснователна.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, при съвкупната преценка на
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но
1
неправилно. Съображенията за това са следните:
Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск по чл.23 СК – за
трансформация на лично имущество.
Ищецът С.Г.М. е твърдял, че с ответницата са бивши съпрузи –
сключили са брак на 17.07.2016 г., който бил прекратен с решение от
15.10.2020 г., постановено по гр.д. № 2306/2020 г. по описа на РС – Казанлък.
Твърдял е, че по време на брака си придобили недвижим имот – дворно място
с площ от 920 кв.м, съставляващо по действащия устройствен план на с. Б.,
*** УПИ VІІ-7-5, кв.66, заедно с масивна жилищна сграда, второстепенна
постройка и други подобрения, при граници – от три страни улици и имот №
VІ-704. Действително уговорената и платена продажна цена била в размер на
48 000 лв. Ищецът е твърдял, че тази цена е била заплатена изцяло с негови
лични средства. Сумата била преведена от негова лична сметка по сметката
на продавача в деня на покупко-продажбата – 25.05.2017 г. Ответницата
нямала принос в набирането на средствата, с които е заплатена продажната
цена. По-нататък ищецът е пояснил, че намеренията им били имотът да бъде
платен със средства от продажбата на апартамент, придобит от него преди
брака им. Продавачите на имота обаче не можели да чакат да намери купувач
за апартамента и затова негов приятел – Т.Д.М., на 03.05.2017 г. му
предоставил по банков път сумата от 50 000 лв., с която да заплати цената на
продавачите. Парите били предоставени с уговорката, че ще бъдат върнати с
получените при продажбата на личния апартамент. Ищецът е твърдял, че с
получените от Т.М. средства платил на 25.05.2017 г. по сметката на продавача
продажната цена в размер на 48 000 лв., а на 15.05.2018 г. продал апартамента
си за 56 000 лв., включваща и цената на находящото се в него обзавеждане.
На 21.05.2018 г. получил по банков път 27 000 лв. за недвижимия имот и
18 000 за продадените движими вещи. Купувачът заплатил в и брой сумата от
8000 лв. В деня на постъпване на сумите по сметката му той върнал на Т.М.
50 000 лв. Искал е, тъй като счита, че придобитият по време на брака му с
ответницата недвижим имот в с. Б. не е СИО, съдът да постанови решение, с
което да признае за установено, че процесният имот представлява лично
имущество по смисъла на чл.23 СК, поради пълна трансформация на лични
средства при придобиването му.
Ответницата К.Л.Г. е оспорила иска. Твърдяла е, че с ищеца на
съсобственици при равни права на закупения по време на брака имот в с. Б..
Твърдяла е, че действителната цена на сделката е посочената в нотариалния
акт – 7400 лв. и че тя е била заплатена с част от заем, предоставен и на
двамата като семейство, за да закупят и ремонтират жилището. Признава, че
сумата е била преведена от Т.М. по сметка на съпруга й срещу задължението
да я върнат, когато съберат парите. Не оспорва твърдението, че този заем е
бил върнат от съпруга й след продажбата на негов личен имот. Твърди, че не
всички средства, получени по заема от М. са вложени в покупката и ремонта
на имота в с. Б.. Сума останала по сметките на ищеца и не била използвана за
нуждите на семейството. Оспорила е и твърдението, че собственият на ищеца
2
имот е продаден за сумата от 56 000 лв. Счита, че процесният имот е
съсобствен при равни права и е искала съдът да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,
че страните са били в брак, сключен на 17.07.2016 г., който е прекратен с
влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 2306/2020 г. по описа на РС
Казанлък. По време на брака си придобили процесния недвижим имот. Преди
сключването на брака ищецът С.Г.М. е придобил недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. К., ***, със застроена площ от
83,72 кв.м, заедно с прилежащото избено помещение № 46 и с 1,74% ид. ч. от
общите части на сградата и 58 кв. м. идеални части от правото на строеж
върху терена. С н.а. за продажба на недвижим имот № 92, том II рег. № 3034,
дело № 270 от 25.05.2017 г. на нотариус рег. № 100 на НК, страните закупили
процесния недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 920 кв.м,
съставляващо по действащия устройствен план на с. Б. - УПИ VІІ-705, в кв.
66, заедно с масивна жилищна сграда, второстепенна постройка и други
подобрения, при граници на имота: от три страни улици и имот VІ-704 с
посочена в акта продажна цена от 7400 лв. На същата дата, на която е закупен
процесният недвижим имот - 25.05.2017 г., ищецът е платил на продавача
И.В.Н. сумата от 48 000 лв. На 03.05.2017 г. по сметката на ищеца е постъпила
сума в размер на 50 000 лв. от Т.Д.М.. Приел е, че апартаментът в ж.к. „***“
е уговорен за продажба за сумата от 56 000 лв. и към момента на сключване
на предварителния договор е представлявал семейното жилище на страните
по делото. Апартаментът бил продаден за 30 000 лв. според вписаното в н.а.
За периода от 01.05.2018 г. – 30.06.2018 г., на 15.05.2018 г., ищецът е получил
по своята сметка от Н.И.Ч. сумата от 3000 лв., а на 21.05.2018 г. е получил от
същото лице сумата от 45 000 лева. От показанията на свид. Т.М. районният
съд е приел за установено, че страните се срещнали с него и тогава С.М. го
помолил да го свърже с агенция за недвижими имоти, за да продаде бързо
притежавания от него апартамент в ж.к. „***”, тъй като искал да купи къща в
с. Б.. Ищецът заявил, че търси 50 000 лв., защото такава била цената на
къщата. Брокерът, с когото се свързали, заявил, че цената от 50 000 лв. е
пазарна, но продажбата не може да стане в рамките на седмица. В този
момент св. М. заявил в присъствието на страните по делото, че ще помогне на
ищеца, като му преведе 50 000 лв., с която сума да плати къщата, а като
продаде неговия апартамент, да му върне парите. Сумата не била
предоставена под формата на заем, а дадена като на приятел, за да му
помогне. Ответницата не е поемала ангажимент да връща тези пари. Имало
изричната уговорка парите да бъдат върнати със сумата от продажбата на
апартамента на ищеца. Районният съд е приел за установено от показанията
на свид. Н.Ч., че цената, на която е закупил апартамента, била 56 000 лв. Част
от цената е платил с кредит от банка, а 20% от сумата със средства
предоставени от майка му. Сумата от 48 000 лв. била заплатена по банка, а
остатъкът до 56 000 лв. - на ръка. Към момента на продажбата страните
3
живеели в апартамента, който е бил собственост на ищеца.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че съпружеската
имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от
съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от
това на чие име са придобити. Приел е, че може да се установява, независимо
от това на чие име е придобита вещта, трансформация на лично имущество.
Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на
вложените в придобиването средства. Съществен бил приносът в
придобиването, а не това на чие име е придобит имотът. Приел е, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало, че
действителната продажна цена, платена при придобиване на процесния
недвижим имот, е в размер на 48 000 лв.а цената на къщата в с. Б. – 50 000 лв.
Приел е, че средствата, използвани от ищеца за плащане на продажната цена
на процесната къща имат извънсемеен характер. Ответницата нямала принос
в набирането на тази сума. Средствата били осигурени от ищеца посредством
предоставена му помощ от свид. М., който предоставил сумата лично на
ищеца като помощ на приятел, а не като заем, както и че ответницата не е
поела ангажимент за връщане на тази сума. Приел е, че страните са имали
семейно жилище и не е била налице нужда от закупуване на друго семейно
жилище. Действителната продажна цена на апартамента била в размер на 56
000 лв. На 21.05.2018 г. свид. Ч. превел сумата от 50 000 лв. и на същата дата
ищецът превел сумата по сметка на св.Т.М.. Затова е приел, че личните
средства на ищеца от продажбата на негово лично имущество е използвана за
възстановяване на средствата, осигурени от св. Т.М. и използвани за
заплащане на продажната цена на процесния недвижим имот, находящ се в
с.Б.. С оглед на това е приел, че предявеният иск е основателен и доказан и го
е уважил.
Въззивната жалба е основателна.
Релевантните по делото факти не са спорни: Страните са бивши
съпрузи. Бракът им е бил сключен на 17.07.2016 г. и прекратен с влязло в сила
решение от 15.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 2306/2020 г. по описа на РС –
Казанлък. Преди сключването на брака, ищецът С.Г. М. е придобил с договор
за покупко-продажба от 22.04.2010 г., обективиран в н.а. № 159, т.І, рег. №
1822, дело № 147/2010 г. по описа на нотариус П.К. с рег. № 100 по регистъра
на НК, апартамент, находящ се в гр. К., ***, състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 83,72 кв.м, заедно с
прилежащото избено помещение № 46 и 1,74% ид.ч. от общите части на
сградата и 58 кв.м от правото на строеж върху терена, при съседи: на
апартамента: от запад – Н.И., от долу изба, от горе – Е.М.; на избеното
помещение: изток – Ц.К., от запад – коридор и от юг – коридор.
С договор за покупко-продажба от 25.05.2017 г., обективиран в н.а. №
92, т.ІІ, рег. № 3034, дело № 270 по описа за 2017 г. на нотариус П.К. с реж.
№ 100 по регистъра на НК, страните закупили при равни права дворно място
от 920 кв.м, находящо се в с. Б., ***, представляващо по сега действащия
4
устройствен план на селото, одобрен със заповед № 700/1972 г., УПИ VІІ-705,
кв.66, заедно с масивна жилищна сграда, второстепенна постройка и други
подобрения, при граници на имота: от три страни улици и имот VІ-704.
Продажната цена е заплатена с получен от свид. Т.Д.М. заем. Сумата в размер
на 50 000 лв. е преведена по сметка на въззиваемия М. на 03.05.2017 г.
С договор за покупко-продажба от 15.05.2018 г., обективиран в н.а. №
163, т.І, рег. № 744, дело № 104/2018 г. по описа на нотариус Н.Б. с № 167 по
регистъра на НК, страните продали на свид. Н.И.Ч. описания по-горе
апартамент. На 21.05.2018 г. въззиваемият С.М. превел на свид. М. сумата от
50 000 лв.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М. и Ч. се
установява, че за закупуване на къщата на страните им трябвали 50 000 лв.,
които свид. М. ги дал на въззиваемия с уговорката, че ще ги върне, след като
продаде апартамента. До продажбата му в този апартамент живеели страните.
От показанията на свид. М.К.Ж. се установява, че къщата, която страните
закупили, била в лошо състояние. Веднага след покупката започнали да я
оправят. В къщата живеели заедно, докато се разведат. В момента в къщата
живеел въззиваемият – свид. Д.В.Д..
Действителният размер на покупната цена на къщата, както и
действителният размер на продажната цена на апартамента не са релевантни в
това производство.
Съгласно чл.21, ал.1 СК вещните права, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата. Изключение от това общо правило е нормата на чл.23 СК, съгласно
който текст вещите, придобити по време на брака, но с лично имущество по
чл.22, ал.1 СК или с друго лично имущество, придобито преди брака, са
лични. В този смисъл е искането на ищеца, който претендира трансформация
на средствата, получени от продажбата на личния му апартамент, с които той
е погасил дадения му от свид. М. заем. Така той счита, че е вложил при
закупуването на имота лично имущество.
Както бе посочено по-горе, видно от нотариалния акт за покупко-
продажба на процесния имот, страните по делото са посочили, че придобиват
имота при равни права, т.е. те са изразили воля какви са квотите им в
собствеността. Предвид на вещно-транслативния ефект на договора на
покупко-продажба, възможността в последващ исков процес да се установява
пълна трансформация на лично имущество или различни квоти е изключена.
Ако квотите не бяха посочени, възможността в последващ исков процес да
бъде разгледан въпросът за различните (неравни) дялове в съсобствеността,
не е препятствана, защото такъв договор не потвърждава, нито отрича
презумпцията по чл.28 СК, че при прекратяване на имуществената общност
дяловете на съпрузите са равни – аргументи от мотивната част на ТР №
3/2015 г. от 29.11.2018 г. на ОСГК на ВКС.
От друга страна: както бе посочено по-горе, страните не спорят, че
процесният апартамент е закупен с парите, които са били предоставени от
5
свид. М.. В тази връзка съдът намира, че независимо какво е основанието на
банковия превод, който този свидетел е направил, възникналото
правоотношение е такова по договор за заем. Когато едно лице предава в
собственост на друго пари или други заместими вещи, и то се задължи да
върне сумата или вещите, възникналото правоотношение е заемно по смисъла
на чл.240, ал.1 ЗЗД. Без значение е това как страните ще именуват тази
сделка, тъй като за правната й същност не е важно наименованието, а правата
и задълженията, които поемат страните. Затова въззивният съд приема, че
свид. М. е предоставил на въззиваемия сумата от 50 000 лв. в заем, които той
е вложил при закупуването на къщата и дворното място в с. Б..
Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през
време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на
вложените в придобиването средства. Когато тези средства са лично
имущество, лични са и вещите придобити с тях. Става дума за влагане на
лични средства, което трябва да е налице към момента на придобиване на
правото на собственост според конкретния придобивен способ (Р-428-2016,
ІV г.о.; Р-904-2008, І г.о.; Р-60080-2021, І г.о.; З-**********, І г.о.). Когато
обаче придобитото по време на брака имущество е заплатено със средства от
заем, получен от единия или от двамата съпрузи, имотът става съпружеска
имуществена общност. Средствата, получени по договор за заем за
закупуване на жилище, не са лични, а общи, тъй като за задължението за
тяхното връщане отговарят двамата съпрузи солидарно по силата на закона.
Съгласно чл.32, ал.2 СК за задължения към кредитор на един от двамата
съпрузи, възникнали за задоволяване на семейни нужди, съпрузите отговарят
солидарно. С други думи, ако едно парично задължение е поето от единия
съпруг, солидарната обвързаност на другия съпруг възниква по силата на
закона предвид презумпция, че взетата в заем сума се ползва за задоволяване
на нужди на семейството. Под „нужди на семейството“ се разбират общите
потребности на членовете на семейството, които според практиката са главно
за задоволяване на базисните потребности, задоволяването на които
произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и
взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака, в
т.ч. и закупуването на недвижими имоти с посочената цел е за нуждите на
семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените
разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако
той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана за семейни
нужди. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг,
солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата
презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на
семейството. Щом вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са по
начало общи независимо от това, на чие име са придобити, то и
задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни
независимо дали са поети от единия от съпрузите. Затова в тежест на ищеца е
било да докаже, че удовлетворената нужда не е семейна, а в случая е
6
безспорно, че закупуването на къщата в с. Б. е за нужди на семейството. В
нея страните са живели до прекратяването на брака им. Следователно и
двамата съпрузи са имали качеството на длъжници в правоотношението със
свид. М., който е техен кредитор, независимо от това кой е поел
задължението.
Получената от продажбата на личния апартамент на въззиваемия сума
не е вложена пряко за закупуване на процесното дворно място и къщата, а с
нея е погасен заемът. Последващото погасяване на задълженията по заема от
единия от съпрузите с негови лични средства не се отразява върху
принадлежността на придобитото право на собственост и не променя
възникналото в съпружеска общност вещно право. В този случай между
страните биха възникнали облигационни правоотношения в зависимост от
техните вътрешни отношения. Практиката на ВКС в този смисъл е константна
(така Р-929-2000, ІІ г.о.; Р-189-2002, І г.о.; Р-904-2008, І г.о.; Р-43-2021 г., ІІ
г.о.; мотивите към т.4 на ТР № 5/2014 г. на ОСГТК).
С атакуваното решение първоинстанционният съд е приел за
установено, че ищецът (сега въззиваем) е собственик на процесното дворно
място и къща в с. Б. на основание чл.23 СК, което настоящата инстанция
намира за неправилно с оглед на изложените по-горе съображения. Затова то
следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск по чл.23 СК да бъде отхвърлен. При този изход от делото,
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивницата направените
разноски за настоящата инстанция за адвокатски хонорар и платена
държавна такса в размер на 557 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 212 от 19.11.2021 г., постановено по гр.д. №
1441/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.Г.М. от с. Б. ***, ЕГН
********** срещу К.Л.Г. от гр. П., ***, ЕГН ********** иск по чл.23 СК за
преобразуване на лично имущество – апартамент, находящ се в гр. К., ***,
***, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ от 83,72 кв.м, заедно с прилежащото избено помещение № 46 и 1,74%
ид.ч. от общите части на сградата и 58 кв.м от правото на строеж върху
терена, при съседи: на апартамента: от запад – Н.И., от долу изба, от горе –
Е.М.; на избеното помещение: изток – Ц.К., от запад – коридор и от юг –
коридор, в право на собственост върху дворно място от 920 кв.м, находящо се
в с. Б., ***, представляващо по сега действащия устройствен план на селото,
одобрен със заповед № 700/1972 г., УПИ VІІ-705, кв.66, заедно с масивна
7
жилищна сграда, второстепенна постройка и други подобрения, при граници
на имота: от три страни улици и имот VІ-704.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С.Г.М. от с. Б. ***, ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на К.Л.Г. от гр. П., ***, ЕГН **********, сумата
от 557лв., представляващи направените от нея деловодни разноски за
настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8