Решение по дело №2132/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е  

 

№ ……………/……………...02.2020 год., гр. Варна

                                               

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                 ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                            МАЯ НЕДКОВА

 

при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА,  

сложи за разглеждане въззивно гр. дело № 2132

по описа на съда за 2019 год.,

докладвано от съдията К. Иванов

и да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на В.Ц.Г. ***, подадена чрез процесуален представител адв. Зв. С. *** срещу Решение № 3986/01.10.2019 год., постановено по гр. дело № 4719/2019 год. на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника В.Ц.Г. срещу Н.Н.В. *** иск по чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени в периода от 22.03.2017г. до датата на подаване на исковата молба, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на заведено срещу ищеца изпълнително дело № 6063/2017г. на СИС при РС-Варна по издаден изп. лист № 126 по гр. дело № 9141/2016 г. на РС-Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането- 22.03.2017г., на която дата е получил съобщението за доброволно изпълнение, до окончателното и́ изплащане.

           В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, до игнориране на доказателства от значение за делото, до приемане и  обсъждане на неотносими за спора доказателства (касаещи здравословното състояние на детето на страните) в резултат на което фактите по делото не са установени правилно, съответно и изведените въз основа на тях правни изводи – неправилни.

           Въззивникът счита, че от доказателствата по делото безспорно се установяват всички елементи от фактическия състав на предявения от него против ответницата осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД.

           Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да се уважи в цялост, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

           В писмен отговор насрещната страна Н.Н.В., чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски. 

           В съдебно заседание, въззивникът лично и чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба. 

           В съдебно заседание въззиваемата, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддъжа писмения си отговор.

           Съдът съобрази следното:

           Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК.  

           В исковата си молба ищецът В.Ц.Г. е навел следните твърдения:

           До началото на 2016 год. е живял на семейни начала с ответницата Н. В. В.. От съвместното им съжителство е родено детето Н.В.Г., родена на *** год. С влязло в сила на 04.01.2017 год. решение № 4683/12.12.2016г. по гр. дело № 3141/2016г. на РС- Варна ищецът В. Г. е осъден да заплаща на детето Н.Г. месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от подаването на исковата молба –  03.08.2016г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

           На 09.03.2017г. ответницата Н. В., в качеството и́ на законен представител на детето Н.Г., се снабдила с изпълнителен лист за присъдената в полза на детето с влязлото в сила решение по гр. дело № 3141/2016 год. на РС-Варна издръжка.

           Ищецът твърди, че още от месец септември 2016г., т. е., преди постановяване на решението по делото, е превеждал по банкова сметка ***, в качеството й на майка и законен представител на детето месечна издръжка, за Н., както следва: на 20.09.2016г. – сумата от 200 лева издръжка за м. септември 2016г.; на 25.10.2016г. – сумата от 200 лева издръжка за м. октомври 2016г.; на 08.12.2016г. – сумата от 200 лева издръжка за м. ноември 2016г.; на 27.12.2016г. – сумата от 180 лева издръжка за м. декември 2016г. + 20 лева за разноски по делото. След влизане на решението в сила на 04.01.2017 г. ищецът продължил да заплаща издръжка за детето в определения с решението размер, съответно: на 24.01.2017г. – сумата от 180 лева – издръжка за м.  януари 2017г. + 20 лева за съдебни разноски; на 02.03.2017г. – сумата от 180 лева издръжка за м.февруари 2017г. + 20 лв. за съд.разноски и т. н. всеки следващ месец, вкл. до настоящия момент, без да има пропусната вноска. Уточнява, че част от вноските са извършвани на място в банката от неговата настояща съпруга М.П.Г., затова в част от вносните бележки като „вносител'" фигурира нейното име.

          Въпреки, че ищецът редовно е заплащал и продължава да заплаща издръжка за детето, на 13.03.2017г. ответницата подала молба до съдебен изпълнител от СИС при РС-Варна, по която молба и въз основа на издадения изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изп. дело № 6063/2017 год. по описа на СИС при РС-Варна. В молбата си за образуване на изп. дело ответницата умишлено скрила, че е получила и към момента на подаване на молбата продължава да получава ежемесечно дължимата за детето месечна издръжка, изплащана й доброволно от ищеца, като в молбата си до съдебния изплнител е отправила искане за предприемане на изпълнителни действия върху цялото му имущество. В рамките на образуваното изпълнително дело, на 22.03.2017 год. ищецът получил покана за доброволно изпълнение за заплащане на сумата от 1440 лева – главница; 47, 65 лева лихви, месечна издръжка по 180 лева от 03.08.2016г.; 86, 50 лева разноски по изп. дело; такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси по ГПК в полза на ВнРС в размер на 210, 01 лева, както и други суми в общ размер 450 лева (адв. възнаграждение) или общото задължение към 15.03.2017 год., посочено в ПДИ е в размер на 2234,16 лева. Ищецът уведомил съдебния изпълнител за извършените от него плащания по дължимата издръжка като представил и доказателства за горното.  

           Независимо от това ответницата продължила неоснователно да твърди пред съдебния изпълнител, че ищецът продължавал да бави плащанията по текущите издръжки с около месец след падежа им.

           С оглед изложеното ищецът счита, че завеждайки срещу него изп. дело № 6063/2017 год. на СИС при РС-Варна за неплатени суми за издръжката на детето Н. и укривайки от съдебния изпълнител обстоятелството, че сумите за издръжка са били заплатени в рамките на текущия месец, макар и със закъснение от няколко дни и че ищецът продължава да изпълнява задълженията си за издържка към детето, съгласно съдебното решение, ответницата Н.В. изначално е злоупотребила е дадените й от закона процесуални права, като поведението и́ е противоправно.

           Ищецът твърди още, че откакто узнал за заведеното от ответницата против него изпълнително дело, е под постоянен психически стрес и тормоз, не се чувства пълноценен нито в работата си, нито в семейството си. Излага, че всички негативни емоции, които изживява във връзка с несправедливостта, която била стоварена върху него от страна на ответницата, рефлектира крайно негативно върху психиката му. Станал напрегнат, разсеян, нарушил се трайно съня му, наложило се да потърси квалифицирана медицинска помощ и да приема медикаменти за тези си симптоми, което не му се е налагало никога до тогава.

          Твърди също, че с оглед наложените по изп. дело обезпечителни мерки – запор върху банковите му сметки и възбрана върху притежаван от него имот – ищецът бил поставен в невъзможност да финансира чрез кредити от банки дейността на дружеството, от която дейност са единствените му доходи за препитание на него и на семейството му. В резултат на това са му причинени допълнителни негативни емоции – стрес тревожност, безпокойство.

           В резултат на описаното неправомерно поведение на ответницата, ищецът е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, емоционални травми, свързани с чувство за несправедливост, безпомощност, унижение, предизвикани от некоректното и подигравателно отношение на ответницата спрямо него, изпитване на притеснения, стрес, тревоги, загуба на самочувствие, чувство на емоционална непълноценност и неравнопоставеност.

          В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 3000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, емоционални травми, свързани с чувство за несправедливост, безпомощност, унижение, притеснения, стрес, тревоги, загуба на самочувствие, чувство на емоционална непълноценност и неравнопоставеност, търпени в периода от 22.03.2017г. до датата на подаване на исковата молба, причинени в резултат от неправомерното поведение на ответницата Н.Н.В. – злоупотреба с процесуални права – заведено срещу ищеца изпълнително дело № 6063/2017г. на СИС при РС-Варна въз основа на издаден изпълнителен лист № 126 по гр. дело № 9141/2016 г. на РС-Варна, укривайки от съдебния изпълнител обстоятелството, че ищецът редовно е заплащал задълженията си за издръжка към малолетната си дщеря Н.Г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането – 22.03.2017 год., на която дата е получил съобщението за доброволно изпълнение, до окончателното и́ изплащане.

           В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата, чрез процесуален представител, оспорва иска.

           Твърди, че ищецът нито веднъж не е изпълнил на падежа задължението си за заплащане на издръжка към детето Н.. Едва след образуването на изпълнителното дело против него ищецът е изпълнил задължението си за заплащане на издръжка за детето за месец август 2016 год. като дори след образуване на изп. дело продължава да плаща със закъснение (около месец след падежа им) текущите издръжки. Оспорва твърденията на ищеца, че редовно е заплащал издържка. След образуване на изпълнителното дело е изготвена справка за дължимите лихви върху всяка закъсняла вноска и е пристъпено към принудително изпълнение, чрез налагане на запори и възбрани върху имуществото, поради това, че дължимите суми не са заплатени в срока за доброволно изпълнение. По тази причина е изразила и становище по изп. дело № 6063/2017 год. на СИС при РС-Варна, че искането на ищеца – длъжник по цитираното изп. дело за вдигане на възбраната върху притежаван от него имот, е неоснователно. Твърди, че срещу ищеца има заведено и друго изп. дело с № 20173110406062 по описа на СИС - ВРС образувано по ИЛ № 128 от 09.03.2017г., издаден въз основа на същото влязло в сила решение № 4683/12.12.2016г. по гр. дело № 9141/16г. по описа на РС-Варна, с който ищецът е осъден да заплати на настоящата ответница Н.В. сума от 270, 00 лева разноски, като по това ИД задължението не е погасено и до настоящия момент. Твърди също, че по ИД 20173110406063 има и присъединен взискател – Държавата в лицето на НАП.  

           Счита, че нито един от елементите от състава на непозволеното увреждане не е налице – поведението на ответницата не е противоправно, липсва увреждане, липсва и причинно следствена връзка между поведението на ответницата твърдените от ищеца вреди. Настоява за отхвърляне на иска. В евентуалност прави възражение за прекомерност на претенцията, като счита, че същата е изключително завишена, не съответства на принципа на справедливост, предвиден в чл. 52 ЗЗД и на установените от съдебната практика критерии. Прави възражение и за наличие на съпричиняване. Претендира съдебно-деловодни разноски.

           В съдебно заседание ищецът поддържа иска си, а ответницата поддържа писмения си отговор.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

           С влязло в сила на 04.01.2017 год. решение № 4683/12.12.2016г. по гр. дело № 9141/2016г. на РС-Варна упражняването на родителските права по отношение на детето Н.В.Г., род. на *** год. са предоставени на майката Н.Н.В., ЕГН **********; на бащата В.Ц.Г. е определен режим на лични отношения с детето и бащата е осъден  да заплаща в полза на детето Н.Г., чрез нейната майка и законен представител Н.Н.В., месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 03.08.2016 год., с падеж – първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

           Въз основа на цитираното решение в частта му за присъдената в полза на детето издръжка е издаден и изпълнителен лист № 126/09.03.2017г.

           От представените преписи от документи от преписката по изп. дело № 20173110406063 по описа на СИС при РС-Варна е видно, че същото е образувано по молба от 13.03.2017 год. на Н.Н.В., в качеството и́ на майка и законен представител на детето Н.Г., към която е приложен и изпълнителния лист № 126/09.03.2017г. по гр. дело № 9141/2016 год. на РС-Варна. С молбата е поискано образуване на изпълнително дело против ищеца и налагане на обезпечителни мерки.

           ПДИ е връчена на длъжника (ищец по настоящото дело) на дата 22.03.2017 год.

           На 31.03.2017 год. е вписана възбрана върху притежаван от ищеца имот – 1 / 2 ид. част от апартамент, находящ се в гр. Варна, наложени са и запори върху банковите му сметки в две банки.

           Върху гореописаното имущество на ищеца има наложени преди това обезпечителни мерки (възбрана и запори) и по други изп. дела, образувани по молби на други взискатели – в тази насока е и удостоверението на л. 130–131 от делото на РС-Варна.

           От заключението на ССчЕ от 04.09.2019 год. (л. 144-146 отделото на РС-Варна), неоспорено от страните, се установява, че за периода от 03.08.2016 г. до датата на исковата молба 26.03.2019г. е внесена сумата в общ размер на 5842 лева за издръжка. Общо дължимите суми за издръжка за същият период се равняват според вещото лице на 5 760 лева, изчислени върху месечна издръжка от 180 лева. (Не е отчетено, че определената привременна издръжка – до приключване на производството по гр. дело № 9141/2016 год. на РС-Варна – е била в размер на 200 лева месечно.). Съобразно датите на падежите на всяко задължение и датите на плащането му дължимите лихви за забава в плащането са в общ размер на 30, 45 лева. От заключението, обсъдено и във връзка с представените от ищеца  вносни бележки за плащани по сметка на ответницата суми за издръжка (л. 21-47 от делото на РС-Варна) се установява още, че към дата 13.03.2017 год. (датата на подаването на молбата от ответницата до съдебния изпълнител и образуването на изп. дело против ищеца) ищецът е имал непогасени задължения за две месечни издръжки (съответно за месец август 2016 год. и за месец март 2017 год.), както и 19, 55 лева лихви за забава.

           От показанията на свидетелката М.Г., съпруга на ищеца), ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява, че след като ищецът узнал за изпълнителното дело към края на месец март 2017г.,  бил шокиран, тъй като плащал ежемесечно издръжката. Подал молба до съдебния изпълнител, като показал всички бележки. Ответницата Н.В. отказала да се вдигнат запорите. Ищецът се чувствал зле. Бил травмиран от това, че е плащал, а в същото време е длъжник с наложени запори и не може да се разпорежда с имуществото. Сънят му се наришил, бил стресиран. Това се отразило зле и на работата му. Наложило се да посети лекар, изписали му сънотворни. Чувствал се сринат,унижен.

           От показанията на свидетелката Н.Д., без родство и дела със страните, се установява, че същата познава страните още от времето на съвместното им съжителство. Ищецът бил много разстроен от отношението на ответницата. Свидетелката го водила на лекар, защото бил сринат психически. Ищецът не могъл да получи кредит, тъй като имуществото му било запорирано.

          В показанията си свидетелят С.Я.изнася факти относно отношенията между страните след раздялата им и по повод на изпълнението, респ. неизпълнението на решението относно спазването на режима на лични отношения на бащата с детето, както и факти относно заболяването, от което страда детето Н. и лечението му. В показанията на този свидетел не се съдържат релевантни за предмета на спора факти, поради което и съдът не гради въз основа на тях никакви фактически изводи от значение за повдигнатия спор.

           По съображения, аналогични на изложените, съдът не обсъжда и показанията на свидетелката Д.С.С..

          С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

           Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК. 

           Съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представител под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

            Отговорността по чл. 3 ГПК за вреди, причинени от злоупотреба с процесуални права е деликтна и за нея са приложими общите правила относно деликта.

           Фактическият състав на деликта включва кумулативното наличие следните елементи: деяние – действие или бездействие; противоправност на деянието; вреда; причинна връзка между осъщественото деяние и настъпването на вредите, както и вина на причинителя. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена законна оборима презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

           Противоправността се изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права или правнозначими интереси и блага на един или повече правни субекти, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.

           Упражняването на едно твърдяно или предполагаемо право не представлява само́ по себе си злоупотреба с право. Последното ще е налице само в случаите, когато лицето знае, че това право не съществува или че не му принадлежи, но въпреки това предприема действия по осъществяването му.

           Упражняването на съществуващо право може да бъде счетено за непозволено увреждане само в случаите по чл. 8, ал. 2 от ЗЗД и чл. 3 от ГПК, т. е., когато с упражняването му не се задоволява интересът на носителя на правото, а се цели́ увреждане на лицето, спрямо което се осъществява това право. Т. е., злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК е налице само когато лицето е недобросъвестно. Когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува недобросъвестност липсва.              

            При предявен иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за вреди, причинени от недобросъвестно упражняване на процесуални права (чл. 3 ГПК) недобросъвестността не се предполага, а подлежи на доказване от този, който я твърди.

           Установено е по делото, че към дата 13.03.2017 год. (датата, на която по молба на ответницата, в качеството и́ на законен представител на малолетната Н.Г. е образувано изпълнително дело срещу ищеца за принудително удовлетворяване на вземанията на детето за издръжка) ищецът е имал непогасени задължения за две месечни издръжки, съответно за месец август 2016 год. и за месец март 2017 год., както и 19, 55 лева лихви за забава.

           Този факт е достатъчен за да изключи недобросъвестността у ответницата, в качеството и́ на законен представител на детето Н., при подаването на молба до съдебния изпълнител и образуване на изпълнително дело против ищеца за принудително удовлетворяване на неудовлетворените вземания на детето за присъдената с влязлото в сила решение издръжка. В конкретния случай действията на ответницата са насочени към охраняване на интереса на детето, чийто законен представител е тя, а именно: събиране на вземането му, още повече, че задължение на ответницата, в качеството и́ на законен представител на малолетната Н., е да охранява интересите и́.

         Поради това и злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК от страна на ответницата няма, при което липсва един от кумулативните елементи от фактическия състав на деликта, а именно: противоправно поведение на ответницата.

           Липсата на един от обективните признаци на деликта, а именно – противоправност на деянието – обосновава извод за неоснователност на предявения иск. 

           Доводите и възраженията на ищеца за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки не могат да се обсъждат в настоящото производство, тъй като преценката за това е на съдебния изпълнител, който е компетентен да се произнесе по тях – чл. 442а ГПК.