РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Перник, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело №
20231700100789 по описа за 2023 година
Производството се движи по реда на глава ХVІІІ от ГПК, чл. 235 и следващите от този
кодекс – решение по исков спор.
Производството е по иск с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от
ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Н. П., ЕГН ********** от *** против
Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски №
1, представлявана от С. В. – кмет.
Ищцата твърди, че на *** се е придвижвала с електрическа тротинетка в района на
железопътната гара в ***. Предното колело попаднало в изкуствена неравност на
пътя/дупка/ и тя паднала на земята. Посетила доктор И.М.-Т., която и назначила
ренгенография и констатирала, че няма данни за травматични промени на обхванатите
костни структури, че е запазена ставната междина, конгруентни ставни повърхности на
дясна колянна става; препоръчала наблюдение от травматолог и провеждане на
рехабилитация. Болките в дясната колянна става се увеличили, което наложило на
17.04.2023 г. да посети УМБАЛСМ ***, където е поставена ортеза на десния долен крайник
за 21 дни с мнение за болничен лист. Те продължили и след това, поради което ищцата
твърди, че е посетила ДКЦ *** ЕООД, където са констатирани данни за кръвоизлив в
дясната колянна става и е насочена за извършване на ЯМР. Такова изследване било
извършено на 04.05.2023 г. в при което била констатирана „Фрактура на латералния кондил
на тибията. Дисторзио на предната кръстна връзка. Реактивен бурсит и синовиит“. След
последващ преглед в ДКЗ *** ЕООД на 05.05.202г. е насочена за домашно лечение, с мнение
за проследяване. На 25.05.2025 г. отново е извършен преглед от доктор Л. , като на
14.06.2023 г. ищцата твърди, че е постъпила в СБАЛТОСМ *** ЕАД за планова операция на
дясно коляно, която е извършена успешно и е изписана на 09.06.2023 г. за домашно лечение
с препоръка за провеждане на рехабилитация и физиотерапия. Сочи, че поради
продъжаващата силна болка в колянната става и ограничения обем на движение ищцата е
провеждала прегледи при различни медицински специалисти на 04.07.2023 г. , на 31.07.2023
г., на 04.08.2023 г., на 22.08.2023, на 04.09.2023 г., на 05.09.2023 г., на 03.10.2023 г., на
1
04.10.2023 г., на 18.10.2023 г., на 19.10.2023 г., на 24.10.2023 г. Независимо от това болките
продължават и към настоящия момент.
Ищцата счита, че на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС и чл. 8 ал. 3 от
ЗП ответникът е длъжен да поддържа пътищата в добро състояние. Съгласно чл. 19 и чл. 31
от ЗП и чл. 167, ал. 1 от ЗДвП в негово задължение е възложено да ремонтира и поддържа
общинските пътища и да сигнализира за препятствия и да ги отстранява в най-кратък срок.
Твърди, че претърпените от нея, резултат на падането неимуществени вреди са следствие от
неизпълнение на тези задължения, поради което община Перник е отговорна за
обезщетяването им.
Счита, че те справедливо могат да бъдат репарирани със сумата от 80000 лeва , и се иска
от съда да постанови решение, с което даа осъди ответника да заплати на ищцата тази сума,
като обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултат на травматично
увреждане, настъпило на 15.04.2023 г., при падане при управление на електрическа
тротинетка, в резултата на попадане в изкуствена неравност на улица, намираща се в района
на железопътната гара в ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането – 15.04.2022 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане
на разноски.
С подаден в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор предявените главен и акцесорен иск
се оспорват изцяло. Твърди се, че районът в който е станал инцидента, не е собствен на
община Перник. Оспорва се ищцата да е претърпяла процесното увреждане, както и сочения
механизъм на причиняването му. Сочи, се, че злополуката е трудова и последиците от нея са
обезщетени от застраховател и от работодателя. Прави се възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
за съпричиняване на вредоносния резултата, като се сочи, че приносът на ищцата за него е
над 90%. Излага се, че при управление на електрическата тротинетка, тя е нарушила
разпоредбите на чл. 79 – чл. 81 от ЗДвП, в които са въведени забрани за водачи на
електрически превозни средства, както и изискването на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което въвежда
задължение при избиране на скоростта, водачът да се съобразява с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост за да бъде
в състояние да спре пред всяко препятствие.
Твърди се, че причинените на ищцата вреди са обезщетени чрез заплащане на обезщетение
по застраховка „Живот и трудова злополука“, както и чрез изплащане на обезщетение от
работодателя и. Прави се възражение, че размерът на исковата претенция е прекомерен с
оглед критерия за справедливост, посочен в чл. 52 от ЗЗД. Искането към съда е да отхвърли
предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски.
Исковете са имплицитно допустими, след като са осъдителни , при наличие на
твърдение за неудовлетворено притезание .
Съдът, предвид становищата на страните и оценявайки както заедно, така и поотделно
доказателствата по делото, съобрази следното:
І. По фактите:
Съдът кредитира показанията на свидетелите М.П. ( независимо от това, че е син на
ищеца ) и И.Ю., тъй като са еднопосочни както помежду си , така и с приложената обилна
медицинска документация – касателно начина на претърпените травматични увреди.
Кредитира и заключението на вещото лице С., тъй като то ( и в частност, констатациите при
извършения преглед ) кореспондира изцяло с описания в медицицинската документация вид
и обем на претърпените увреди и механизма на настъпването им. Затова приема , че
механизма на настъпването на вредите е този , описан в исковата молба – при движение по
уличното платно в близост до Централна ЖП гара ***, управляваната от ищцата
електрическа тротинетка пропада в шахта на пътното платно, чието повърхност е по – ниско
от тази на пътя. П. губи равновесие, пада и претърпява травматични увреди на дясното
коляно. Лекувана многократно, включително оперативно , но до момента на подаването на
исковата молба още търпяла болки, имала и хипотрофия на мускулите на десен долен
2
крайник.
Липсват данни шахтата да е била обезопасена по някакъв начин или да е била към датата
на инцидента сигнализирана като неравност или пътно препятствие.
Местонастъпването на произшествието е спорно, след като в исковата молба това място е
посочено общо , като „района на ЖП гара ***„ . Установява се от показанията на
свидетеля И.Ю., че инцидента настъпва на „улицата срещу ЖП гарата в *** „ и съдът
приема тези показания за достоверни , тъй като няма нищо , което да им противоречи.
ІІ. По правото:
Сложният фактически състав на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите предвижда
едновременното наличие на няколко елемента: противоправно поведение (действие или
бездействие), настъпили в резултат на това поведение вреди за ищеца, причинноследствена
връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина при извършването ( в
смисъл на знание за определени факти).
Според § 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация ,, т . 4.
(изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от 2000 г.), общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване”
са станали общинска собственост с приемането на закона, ако и преди тази дата да са били
държавни . Няма данни по делото правото на собственост върху конкретната улица ( в
близост до Централна гара ***) да е преминало върху лице, различно от общината; в
съставените след тази дата актове за държавна собственост, улична регулация не е посочена,
а и актовете не съставляват сами по себе си основание за транслативен ефект на правото на
собственост. Няма и данни да се касае за имот, който преди датата 17.09.1991г. ( датата на
вилзане на закона в сила ) да е бил частна собственост.
По общо правило, вещите се стопанисват от собственика си, като това важи и при
съсобствена вещ, каквато е имота с идентификатор 55871.508.837 по КК и КР на Перник.
Когато се касае за улица, тази грижа включва и находящите се на същата площ елементи на
инфраструктурата. Като собственик на пътя, към който се приравняват и улиците съобразно
§ 6, т. 1 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, Община Перник , по силата на чл. 3, ал. 1
от същия закон е длъжна поддържа пътната настилка в изправно състояние„ .........така........,
че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване.”. Шахтата е елемент на градската
канализационна система , а според чл.191, ал.1, т.1 от Закона за водите, кметът на общината
контролира изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните
мрежи и съоръженията за пречистване на битови отпадъчни води. Съответно, общината е
собственик на вещта, от която са настъпили вредите, и затова и носи отговорността да я
поддържа в безопасно състояние. Горното важи дори и тогава , когато работата по
поддръжката на дъждоприемните шахти е възложена на трето на спора лице , напр. по
силата на договор. Трайната съдебна практика приема, че не е необходимо неизпълнението
да бъде персонализирано чрез посочване на конкретно длъжностно лице или друго лице от
състава на ответната администрация или третото лице – изпълнител, достатъчно е да бъде
установени неизпълнение на задължения, за да се ангажира отговорността й за непозволено
увреждане. Неподдържането на пътя в изправно състояние съответно е противоправно
поведение и ангажира деликтната отговорност на общината.
На следващо място, има причинени на П. вреди от произшествието - от заключението на
вещото лице ставя ясно , че тя е търпяла продължителни и силни по интензитет болки,
имала и хипотрофия на мускулите на десен долен крайник. Тези вреди са в пряка
причинноследствена връзка с поведението на ответната администрация ; самодостатъчно е
било шахтата да се приведе в съответствие с нивото на улицата, за да бъдат те избегнати.
Или, съдът приема, че има причинено на ищеца непозволено увреждане. Хипотезата на
чл. 49 от ЗЗД е налице.
ІІІ. По размера на иска :
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост ( чл. 52 от ЗЗД ), като
се съобразят и критериите, дадени от ВС на НРБ в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
3
Пленум, ППВС № 17/1963г., и ППВС № 4/1975г. Касае се за жена на средна възраст (*** г .
към датата на произшествието,) работоспособна и физически активна, която обаче
вследствие на така получените травматични увреди е с трайно намалена двигателна
възможност ; търпяла е интензивни болки и страдания поне два месеца, според
заключението на вещото лице по СМЕ. Отчита се и това , че травмата не е могла да бъде
точно диагностицирана без специална образна диагностика (ЯМР), провеждането на каквато
изисква технологичен срок, и като резултат, налични са усложнения при оздравителния
процес, който продължава значително по – дълго от нормалното време, както и хипотрофия
на бедрен мускул , без прогнози за подобрение към датата на устните състезания по делото .
Последното обстоятелство се отчита и поради това , че се налага на ищеца да ползва помощ
от сина си за задоволяване на ежедневните си нужди, нещо, което личи от показанията на
същия. Съдът кредитира показанията на свидетеля П. независимо от данните по смисъла на
чл. 172 от ГПК / син на ищеца/, тъй като кореспондират със записаното в медицинската
документация , както и със заключението на вещото лице по СМЕ. Няма обаче данни за
постоянно обездвижване или трайна неработоспособност , и с оглед казаното и обичайната
практика на ВКС касателно размерите на обезщетенията (решение № 112/21.06.2017 година
по търговско дело № 60334 /2016 г.,) и като се отчитат инфлационните процеси от датата на
произшествието , съдът намира за справедлив размер на обезщетението сумата от 30 000
лева, до който размер иска следва да бъде уважен .
Тъй като при непозволено увреждане длъжникът е в забава и без покана, то ответната
администрация дължи и обезщетение за забавата в размер на законната лихва от датата на
деликта, до окончателното изплащане на вземането.
По възражението за извършено от трето лице плащане на част или цялото обезщетение:
Няма данни по делото за това , част или цялото дължимо обезщетение да е платено от
трето на спора лице, работодател или застраховател. Наличните по делото удостоверения
отричат такива плащания. Случилото се със ищеца няма характер на трудова злополука, не
е призната за такава по надлежен ред, видно от удостоверението от Национален
осигурителен институт на л. 96 от делото . Изплатените от НОИ обезщетения са облага ,
заместваща трудовото възнаграждение на ищеца , те не съставляват обезщетение за
неимуществените вреди на ищеца , причинени от противоправно поведение на друго лице.
Няма как, във връзка със описания механизъм на настъпване на вредите, да се сподели
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. Няма констатирани
нарушения на правилата за ползване на пътя от страна на П. като водач на тротинетката ;
конкретни нарушения на чл. 79 - 80а от Закона за движението по пътищата не са релевирани
от ответната община , а и не се установяват от данните по делото.Обратно , личи от
ръководаството за експлоатация на тротинетката, че е била снабдена със предна барабнна
спирачка и по този начин е изпълнено напр. изискването на 79 ал. 1 т . 1 от същия закон. Пак
от показанията на свидетеля Ю. личи , че пропадането на двете шахти на пътното платно „
не се виждат добре, когато се движиш към София“ , тоест , няма как се каже , че
пострадалата не се е съобразила със състоянието на пътното платно по смисъла на чл. 20 от
ЗдвП.
ІІІ. Право на разноски имат и двете страни , пропорционално.
Ищеца е бил освободен от такси и разноски, не е направил такива.
Дължи се хонорар на адвоката на ищеца, по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата ,
като съдът не може да отрече наличието на такава хипотеза ; хонорара се определя в
минимален размер - съобразно размера на претенцията и пропорционално на уважената
част от нея.
Ответната администрация има право на пропорционална част от общо направените си
разноски. Те са в размер от 5735 лева , включително хонорар на адвокат. Дължат се на
ответника пропорционално на отхвърлената част 2156.63 лева. Тя следва да заплати и
платените от бюджета части от хонорарите на вещите лица , от които П. е била освободена ,
4
на основанието по чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св.
Иван Рилски № 1, представлявана от кмета си , да заплати на А. Н. П., ЕГН ********** от
***, сумата от 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане ( болки , страдания , неудобство , невъзможност да се поддържа лична хигиена
без помощ вследствие на пропадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно в Перник на дата ***), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
деликта - 15.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането , като за разликата над тази
сума до пълния претендиран размер от 80 000 лева, ОТХВЪРЛЯ ИСКА като
неоснователен.
Осъжда Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван
Рилски № 1, представлявана от кмета си , да заплати на адвокат Т. Х. Х. , САК, адрес на
дейност ***, сумата от 3525 лева хонорар по делото , на основанието по чл. 38 от
ЗАдвокатурата
Осъжда Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван
Рилски № 1, представлявана от кмета си , да заплати по бюджета на съда , чрез сметката на
ОС Перник за депозити и вещи лица, сумата от 500 лева платени хонорари на вещи лица.
Осъжда А. Н. П., ЕГН ********** от ***, да заплати на Община Перник, ЕИК
*********, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от
кмета си , сумата от 2156.63 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Апелативен съд гр. София , с въззивна
жалба и в двуседмичен срок от връчването на преписи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5