№ 80
гр. Ловеч, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214300500557 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260075 от 31.05.2021 година, постановено по гр.дело № 760 по описа
за 2018 година, Троянският районен съд е осъдил, на основание чл.72, ал.1 ЗС, С. СТ. С. ,
ЕГН **********, с адрес: ***********, да заплати на Р. АТ. СТ. , ЕГН **********, Д. З. Д.,
ЕГН ********** и СТ. ЗДР. Д. , ЕГН **********, сумата 4716.00 лева, представляваща
увеличената стойност на двуетажна масивна еднофамилна жилищна сграда - югозападен
близнак, представляващ самостоятелно жилище със застроена площ от 73 кв.м. с
идентификатор № 73198.512.245.1 по КККР на гр. Троян, с адрес на сградата - гр. Троян, ул.
„Христо Смирненски" № 7а, в резултат от извършените подобрения в периода от
27.07.2016г. до 15.11.2016г., ведно със законната лихви върху сумата от момента на
завеждане на исковата молба - 09.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както на
основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 653.69 лева мораторна лихва върху главницата за
периода от 29.03.2017г. до 09.08.2018г., като отхвърлил иска до пълния претендирай размер
от 10 000 лева главница, частичен от 24 000 лева, както и за лихва до пълния претендирай
размер от 2 318.56 лв.;
Отхвърлил е иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, предявен от Д. З. Д., Р. АТ. СТ. и СТ. ЗДР. Д.
срещу С. СТ. С. за сумата от 691.00 лева, представляваща пропуснати ползи от гараж с
идентификатор № 73198.512.245.3 и навес, намиращи се в имот с идентификатор
73198.512.245, за периода от 27.07.2016г. до 18.10.2017г., както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 142.81 лева лихва върху главницата.
Осъдил е, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, Р. АТ. СТ. и Д. З. Д. да заплатят на С. СТ. С.
1
сумата от 3821.00 лева, представляваща обезщетение за ползване на имота за периода от
24.04.2017г. - датата, на която е вляло в сила решението за разваляне на договора до
28.09.2018г. - датата на предявяване на насрещния иск, като е отхвърлил иска до пълния
претендиран размер от 8932.20 лева.
Присъдил е на страните разноски по делото с оглед изхода на процеса.
С Решение № 260109 от 09.09.2021 година, постановено по реда на чл. 250 от ГПК
е допълнено решение № 260075 от 31.05.2021г. по гр.дело № 760 по описа за 2018 година на
Районен съд-гр.Троян, като Р. АТ. СТ. и Д. З. Д. са осъдени да заплатят разделно на С. СТ.
С. сумата 4 820.00 лева или по 2 410.00 лв.всяка, представляваща обезщетение за ползване
на имота за периода от 24.04.2017г. - датата, на която съдебното решение е вляло в законна
сила до 21.02.2019г. (датата на първото с.з. по делото), ведно със законна лихва върху всяка
от главниците от датата на предявяването на насрещния иск – 01.10.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска до пълния претендиран
размер от 8932.20 лева.
На страните са присъдени съответните разноски. Постановени са по реда на чл.248
ГПК Определение № 160173/10.09.2021 г. и Определение № 260188 от 09.11.2021 г. за
изменение на решението в частта за разноските.
Срещу решение № 260075 от 31.05.2021 е подадена въззивна жалба с вх.
№261715/30.06.2021г. от Д. З. Д., с ЕГН **********, Р. АТ. СТ., ЕГН **********, СТ. ЗДР.
Д., ЕГН **********,чрез пълномощника им-адвокат С.С., която обжалва решението като
незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове.
Изтъква, че ищците са добросъвестни подобрители на имота, поради което им се
дължи стойността на всички, извършени от тях подобрения. Твърди, че стойността на
подобренията е определена от назначената съдебно-оценителна експертиза, в която са
дадени варианти и в единия от вариантите, вещото лице е дало оценка, че без подобренията
на втория етаж на ищците се дължи сума в размер на 9887 лв., а с подобренията и на втория
етаж - стойността на подобренията е 12672 лв., като ако се вземе предвид и ДДС, то
стойността на дължимите подобрения е 15206,40 лв., който размер на подобренията се
претендира от въззиваемия. Твърди, че се дължат и подобренията, който
първоинстанционният съд третирал като незаконни, по съображения, че дори ответникът да
е направил изявление, че не желае да се ползва от подобренията, то в случая желанието му е
в противоречие с действителността, тъй като той ги е приел, ползва се от тях и те не са
премахнати към настоящия момент. Изтъква, се че по повод на извършващите се в сградата
СМР, община Троян е извършила проверка, която е приключила с издаване на писмо изх.№
Ж-РД-140/23.05.2016г., в което е посочено, че към момента на проверка се извършва текущ
ремонт и на двата етажа в постройката- вътрешно преустройство с подобрение без да се
засяга конструкцията на сградата и натоварванията, заради което не е необходимо и
разрешение за строеж. Сочи, че според вещото лице арх.Ковачева, предприетият незаконен
строеж е пета категория, а с оглед нормата на чл. 225а ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни
строежи или части от тях от четвърта до шеста категория, като видно от становището на
Община Троян, извършените подобрения на втория етаж от ищците не се смятат за
незаконни, тъй като за тях не следва да се издават строителни книжа и следователно няма
причина да бъдат премахнати. Сочените за незаконни подобрения, извършени на втория
етаж на сградата, не са премахнати до момента, като във връзка с изложеното моли съда да
приеме, че се дължи заплащане на всички подобрения, извършени от ищците в процесния
имот. В тази връзка сочи съдебна практика - решение № 315 от 25.10.2012 г. по гр. д. №
1189/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 76 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
2952/2008 г., Ill г. о., ГК, Решение № 313 от 29.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 451/2008 г., I г.
2
о., ГК.
По въпроса за дължимостта на ДДС, който първоинстанционният съд не е включил в
сумата за подобренията, извършени от ищците, изтъква, че от събраните по делото
доказателства по никакъв начин не се установява ищците да са получили суми под формата
на възстановен ДДС /в тази насока няма възражение, нито са ангажирани доказателства/,
намалявайки размера на обедняването си. Цитира решение № 917 от 19.10.2007 г. на ВКС
по гр. д. № 1279/2006 г., ГК, I г. о., Решение № 125 от 29.06. 2015 г. по гр.д. № 1080/2015 г.
на ВКС, I г.о., ГК., като твърди, че тази практика не е съобразена от съда при постановяване
на решението му и че той е приел, че дължащата се на ищците сума за подобренията е
просто разликата между пазарната стойност на имота преди и след подобренията, като тази
разлика е изчислена на база реална продажна цена 53000 лева.
По отношение на отхвърления иск за пропуснати ползи от гаража и навеса в
процесния имот, изтъква, че от момента на сделката - 27.07.2016г. до 18.10.2017г. ищците са
били лишени от възможността да ползват закупените от тях гараж и навес, поради което им
се дължи обезщетение в размер на 691.00 лева, съгласно заключение на вещо лице, както и
законна лихва в размер на 142.81лева, до който размер е и направено увеличение на иска за
мораторна лихва.
Счита, че предявеният насрещен иск е неоснователно уважен. Изтъква, че
претендираната сума не е установена и доказана по размер, като се аргументира с приетите
експертизи, които посочват изключително различен по размер месечен пазарен наем за имот
като процесния.
Моли да бъде постановено решение, с което да се измени първоинстанционното
решение в частта, с която не са уважени предявените от Р. АТ. СТ., Д. З. Д. и СТ. ЗДР. Д.
искове за извършени от тях подобрения в имота на ответника в пълен размер като главница,
мораторна и законна лихва, както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за
пропуснати ползи от гараж с идентификатор № 73198.512.245.3 и навес в поземлен имот с
идентификатор № 73.198.512.245, а по отношение на предявения от ответника насрещен
иск- изцяло да се отмени, като вместо обжалваното решение бъде постановено друго, с
което да се уважат предявените от ищците искове до установения и претендиран размер с
направените изменения и да се отхвърли претенцията на ответника по насрещен иск, като
неоснователна и недоказана. Претендира направени съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
261948/18.08.2021г., пощенско клеймо от 17.08.2021г., от С. СТ. С., чрез адв. С.А., като
представител на адвокатско дружество „А. и Узунова“, в който се изразява становище за
нейната неоснователност.
Сочи, че по делото е доказано, че за част от ремонтните дейности, в резултат от които
е обособен нов санитарен възел на втория етаж, заедно с прилежащи инсталации, няма
издадена строителна документация и строежът е незаконен по своето естество. Счита, че на
практика това означава, че не може да ползва построеното и че същото подлежи на
премахване, както и че това ново преустройство не е повишило стойността на имота, а
точно обратното. Оспорва твърдението във въззивната жалба, че ищците били
добросъвестни и че трябва да им се заплати дори и незаконно построеното. Сочи, че
ответникът С.С. категорично в хода на процеса е изразил волята си, че не желае да ползва
тези незаконни подобрения и преустройства. Подчертава, че представеното по делото
писменото доказателство - писмо от Община Троян, е оспорено в хода на съдебния процес
пред първа инстанция по истинност, открито е производство по чл. 193 ГПК, в рамките на
което успешно е доказана неговата неистинност.
Оспорва като неоснователно наведеното от въззивника в подадената жалба
изложение относно дължимостта на ДДС. Поддържа, че правилно съдът е приел, че в
настоящия случай подобренията, които са направили, не обуславят увеличена стойност на
3
имота в претендирания размер.
Приема, че решението на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл. 72
от ЗС, във вр. с чл. 59 от ЗЗД, във вр. с чл. 93 от ЗС, във вр. с чл. 86 от ЗЗД е правилно .
Изтъква, че ако ищците имат претенции за невъзможността да ползват гаража и навеса,
следва да ги отправят към лицето, което в действителност им е пречило да ги използват в
периода, в който са били собственици на имота, а това не е С.С.. Поддържа, че на
купувачите на имота са били добре известни проблемите, свързани с поведението на съседа,
но те изрично са приели да закупят имота при тези обстоятелства, поради което не следва да
се ангажира отговорността на ответника по този иск и същият следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По насрещния иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД против Д. З. Д. и Р. АТ. СТ., счита
решението на РС в отхвърлителната му част за неправилно, а за уважения размер от 3821 лв.
-за правилно. Изтъква, че е без значение дали ответникът и насрещен ищец С. е могъл или
не да отдава под наем имота на трети лица, след като по делото е доказано и не е спорно, че
за времето от деня на влизане в сила на решението за разваляне на сделката до напускането
му от ответниците, имотът е ползван от тях и следователно дължат обезщетение, което се
съизмерява с наемната цена. Сочи, че не са допуснати и сочените във въззивната жалба
процесуални нарушения.
Моли, съдът да остави без разглеждане и да върне подадената въззивна жалба като
недопустима и нередовна, а при условията на евентуалност- да постанови решение, с което
да я остави без уважение. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба с вх.№
261949/18.08.2021г., пощенско клеймо от 17.08.2021г. от Симеон Стоянов С., чрез
пълномощника му- адв. С.А..
Счита, първоинстанционното решение за неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано, в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил насрещния иск на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за горницата над уважената сума от 3821 до пълния
претендирай размер от 8932,20 лв., както и в частта за разноските и ДТ.
Твърди, че за целия период дължимото обезщетение под формата на месечен наем
следва да се изчисли за имота в състоянието, в което се е намирал и е ползван.Тези
подобрения са били извършени към процесния период на ползване, като са станали част от
имота, като ответниците по насрещния иск са ползвали имота с тези подобрения, поради
което и стойността им се включва в наемната цена. Аргументира се, че по този начин,
първоинстанционният съд е създал неравноправност между страните, като е даден превес
на първоначалните ищци и е нарушена законовата забрана за недопускане на неоснователно
обогатяване, като от една страна, С.С. е задължен по силата на съдебното решение да
заплати на първоначалните ищци стойността на подобренията, тъй като съдът е приел, че
стойността на имота се е увеличила с тях, а от друга страна, оценява обезщетението като
наемна цена без да се включват тези подобрения.
Счита, че неправилно е посочен и присъден периодът по насрещния иск, а не така,
както е предявен и така, както е изменен на осн. чл. 214 от ГПК и с определение от открито
съдебно заседание от 21.02.2019г. (първото о.с.з. по делото) пред PC - Троян изменението е
прието за разглеждане.Претенцията е предявена за периода от 24.04.2017 г. - датата, на която
съдебното решение е влязло в законна сила до 21.02.2019 г.- датата на първото по делото
открито съдебно заседание, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на предявяването на насрещния иск до окончателното изплащане на вземането.Изтъква, че в
постановеното по делото решение съдът неправилно е приел, че целият период на иска е от
24.04.2017г. до 28.09.2021г. и така неправилно е определил размера на претендираното
обезщетение. Наред с това счита, че РС е допуснал и процесуално нарушение, като в
4
обжалваната част е постановено в противоречие практиката на ВКС, при липса на
мотиви.Цитирана е съдебна практика.
На следващо място в жалбата се съдържа оплакване, че при постановяване на
атакуваното решение, съдът не е бил безпристрастен, като това личало явно в мотивите на
решението в обжалваните от въззивника части.
Моли, да бъде отменено Решение № 260075/31.05.2021 г. по гр.д № 760/2018 г., но
описа на PC – Троян, в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователен и недоказан насрещния иск на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за горницата над
уважената сума от 3821 лева до пълния претендирай размер от 8932,20 лева, както и в частта
за разноските, и вместо него -да постановите друго, с което да осъди разделно Д. З. Д. и Р.
АТ. СТ. да заплатят на С. СТ. С. сумата от по 4466,10 лв. за всеки от ответниците, за периода
от 24.04.2017 г. до 21.02.2019 година, ведно със законната лихва върху всяка от главниците
от датата на предявяването на насрещния иск до окончателното изплащане на вземането.
Претендира присъждане разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивната
жалба с вх.№ 262220/29.10.2021г., с пощенско клеймо от 28.10.2021г. от Д.З. Д., Р.А. С. и
СТ. ЗДР. Д., чрез адв. С.С. от ЛАК, в който се изразява становище за нейната
неоснователност.
Изтъква, че ако ищците по главния иск не бяха ремонтирали имота така,че да може да
се обитава от две семейства в два самостоятелни етажа, то вещото лице е нямало да
установи такива размери на дължащи се обезщетения за наем. Твърди, че въззивникът по
насрещната жалба защитава две взаимно изключващи се тези- ако става въпрос за наема, то
такъв се дължи като за два самостоятелни етажа от жилищна сграда, а ако става въпрос за
извършените подобрения от страна на ищците по главния иск, чрез които са обособени тези
два етажа, то те не следва да се заплащат, като счита това за правен абсурд. Поддържа, че
наем не се дължи,тъй като С.С. няма как да докаже, че ще получава ползи от намиращия се в
лошо състояние жилищен еднофамилен имот, който той е притежавал до момента на
сделката, за да се приеме, че трябва да му се заплаща наем за процесния период за двата
отделни етажа така, както са ремонтирани от ищците.Счита, че претенцията за наем за
периода от 24.04.2017г. до 21.02.2019г. не е установена и доказана по размер.
Моли, съда да остави без уважение насрещната въззивна жалба, ведно с всички
законни последици.
Срещу решение № 260109 от 09.09.2021, с което е допълнено решение № 260075 от
31.05.2021 година по гр.дело № 760/2018 година на Районен съд-гр.Троян, е подадена
въззивна жалба с вх.№262112/04.10.2021г. от ищците Д. З. Д., Р. АТ. СТ. и СТ. ЗДР. Д. , чрез
адв. С.С..
Обжалва решението като незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и необосновано.Излага аргументи, че съдът не е
извършил допълване на вече постановеното решение, а се е произнесъл отново по иска за
различен период от този, посочен в основното решение. Сочи, че при наличието на два
осъдителни диспозитива въззиваемите следва да заплащат двойно обезщетение за периода от
24.04.2017г. до 28.09.2018г., а при условие,че съдът допълва вече постановено решение, е
следвало с оглед изложените от него мотиви да определи обезщетение само за периода от
28.09.2018г. до 21.02.2019г., тъй като вече с основното си решение се е произнесъл за
претендирания период от 24.04.2017г. до 28.09.2018г.Затова счита, че постановеното
допълнително решение е изцяло порочен съдебен акт, тъй като има пълно несъответствие
между мотивите, основанието и диспозитива му.
Повтаря оплакванията, изложени в предходната въззивна жалба срещу решение №
260075 от 31.05.2021г.
5
Моли да бъде отменено допълнителното решение.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
262233/01.11.2021г. (п. клеймо от 28.10.2021г.) от С. СТ. С., чрез адв. С.А., в който изразява
становище, че депозираната въззивна жалба е недопустима, поради което следва да бъде
оставена без разглеждане и без уважение като неоснователна.
Излага съображения, че не се касае до произнасяне на съда за нов различен период, а
единствено за допълване на решението, което счита за правилно, тъй като с първоначалното
решение съдът не се е произнесъл по целия предявен, приет за разглеждане и въведен в
процеса насрещен иск, което дава основание да се иска допълване на решението.
По отношение на присъдения размер на обезщетението, поддържа депозираната
насрещна въззивна жалба и въззивна жалба, като преповтаря изложените вече доводи.
Същата страна е подала и въззивна жалба с вх.№ 262137/11.10.2021г., срещу
решението по чл.250 от ГПК в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователен и недоказан насрещния иск на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за горницата
над уважената сума от 4820 лева до пълния претендирай размер от 8932,20 лв. и в частта за
разноските. Излага идентични съображения на вече изложени с насрещната въззивна жалба,
заведена в съда под вх.№ 261949/18.08.2021г.
В заключение, моли съда да отмени Решение № 260109/09.09.2021г. по гр.д. №
760/2018г., по описа на РС-Троян, с което е допълнено Решение № 260075/31.05.2021 г. по
Гр.Д № 760/2018 г., по описа на PC –Троян в отхвърлителната му част и вместо него -да
постанови друго, с което на основание чл. 59 от ЗЗД, да осъди разделно Д. З. Д. и Р. АТ. СТ.
да заплатят на С. СТ. С. сумата от по 4466,10 лв. на всеки от ответниците, за периода от
24.04.2017 г. до 21.02.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на предявяването на насрещния иск до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не постъпил отговор на тази въззивна жалба.
В съдебно заседание, въззивниците Р.С. и Д.Д. се представляват от адвокат С.С. от
АК Ловеч, която поддържа подадените жалби, а С.Д., редовно призована, не се явява.
Въззивникът С.С., редовно призован, не се явява, а пълномощникът му- адвокат А. от САК
с писмена молба изразява становище по съществото на спора.
Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259 ал.1 от ГПК за
обжалване на решението на районния съд е спазен.
Ищците Р. АТ. СТ., Д. З. Д., и СТ. ЗДР. Д. са предявили срещу С. СТ. С. обективно
съединени осъдителни искове за заплащане на увеличената стойност на имот, в който са
извършили подобрения през периода от 27.07.2016 г. до 15.11.2016 г. и мораторна лихва,
както и обезщетение (пропуснати ползи) за невъзможността да ползват закупения от тях
гараж и навес, заедно с лихва.
В срока за отговор ответникът е оспорил осъдителните исковете по основание и
размер и е предявил насрещен иск срещу ищците Д.Д. и Р.С. за заплащане на обезщетение за
ползите, от които е лишен поради това, че след разваляне на договора двете са продължили
да ползват имота.
От представените доказателства по гр.дело № 760/2018 година на Троянския районен
съд, от преценката на становището на страните, в съответствие със задължението си по
чл.235 от ГПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Според приложения по делото Нотариален акт № 162, том II, per. № 2922, издаден по
нотариално дело № 296/ 2016г. на нотариус М.Г. с район на действие Районен съд – Троян,
на 27.07.2016г. Р. АТ. СТ. и З.С.Д. закупили от отв.С. СТ. С. следния недвижим имот :
двуетажна масивна еднофамилна жилищна сграда- югозападен близнак, представляващ
самостоятелно жилище със застроена площ от 73 кв.м. с идентификатор № 73198.512.245.1
6
по КККР на гр. Троян, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на Изпълнителния
директор на АГКК , с адрес на сградата: гр. Троян, ул.„Христо Смирненски" № 7а, брой
етажи - 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, ведно с масивен гараж със
застроена площ от 19 кв.м. с идентификатор № 73198.512.245.3, брой етажи - 1, и двете
сгради построени по отстъпено право на строеж върху поземлен имот № 73198.512.245,
заедно с отстъпеното право на строеж върху този имот при граници и съседи на имота : ПИ
с № 73198.512.252, ПИ № 73198.512.213, ПИ № 73198.512.210 и ПИ № 73198.512.246, както
и второстепенна сграда - навес, находяща се в описания поземлен имот.
С Решение № 95/29.03.2017 г., постановено по гр.д. № 830/2016 г. по описа на PC -
Троян, договорът е развален, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и е обезсилен нотариалният
акт за покупко-продажба. На основание чл.34 от ЗЗД С. СТ. С. е осъден да върне на
купувачите З.С.Д. и Р. АТ. СТ. продажната цена в размер на 42 100 лева, заедно с лихва.З.Д.
е починал на 14.11.2017 г.(удостоверение за наследници № 02-04-1418/27.11.2017 г. на
Община Троян) и оставил за свои наследници съпругата си Д. З. Д. и дъщеря си СТ. ЗДР. Д..
Приложено е по делото обратно писмо, саморъчно изписано и подписано от С. СТ.
С., в което признава, че продажната цена на имота е 53 000 лева. С молба ,подадена на
11.03.2019г. от С.С., чрез пълномощника му адв. С.А., ответникът признава, че обратното
писмо, представено в съдебното заседание на 21.02.2019г., е саморъчен документ, написан и
подписан от С.С. и този факт бе приет от съда за безспорно установен.
По тези обстоятелства страните не спорят. Няма спор и че от влизане в сила на
Решение № 95/29.03.2017 г. по гр.д. № 830/2016 г. - 24.04.2017г., до момента на предаване
на ключовете за имота -20.05.2019г., ищците Д.З. и Р.С. са продължили да живеят в
процесния имот.
По делото е прието като доказателство Решение № 153 от 25.05.2016 г. и
постановеното по реда на чл.250 от ГПК Решение № 239/31.08.2016 г. по гр.дело №
970/2015 г. на Троянския районен съд, с което В.М.В. с адрес: гр.Троян, ул.“Христо
Смирненски“ № 7 е осъден да премахне насажденията (храсти, малини и цветя), които са
насадени по продължение на оградата в западната част на имот с идентификатор
73198.512.245 и по този начин да осигури достъпа и ползването на гараж с идентификатор
73198.512.245.3, собственост на С.С., както и да премахне собствените си вещи в навеса в
имот с идентификатор 73198.512.245, с което възпрепятства ползването на имота от ищеца
С. СТ. С.. Въззивното решение по в.гр.дело № 475/2016 г. на ЛОС е постановено на
03.02.2017 г. и е влязло в сила на 24.04.2017 г.
Ответникът признава, че ремонт в къщата е извършван, но не поради лошото
състояние на сградата.Поддържа, че вложените от купувачите средства не представляват
необходими разноски и не са в посочения от ищците, обем, вид и стойност. Счита, че не
дължи на ищците стойността на незаконно извършените от тях подобрения на втория етаж,
при условие, че не желае запазването им.
Ищците са ангажирали гласни доказателства в подкрепа на твърденията си относно
състоянието на имота преди закупуването му и за извършени в него след това строително-
монтажни дейности, чрез разпита на свидетелите Д.И.Р., М.Л.М., В.М.Г. и Р.А.К..
Свидетелите Д.Р. и М.М. твърдят в своите показания, че били наети от ищците да
извършат ремонт на процесния имот. Състоянието на къщата преди започване на
ремонтните дейности не позволявало тя да се обитава. Описват, че е имало течове от
покрива, паднали на места части от тавана, нацепени мазилки на стените на втория етаж,
дупка към къщата-близнак.На терасата на втория етаж вратата била изгнила и е трябвало да
бъде сменена с нова.На втория етаж не е имало баня, а тази на първия не е можело да се
използва, тъй като тръбите били изгнили и имало проблем с канализацията. Подробно
описват извършените от тях ремонтни и други дейности.Банята и тоалетната на втория етаж
са правени от друг майстор, както и ремонтът на покрива.
7
Свидетелят В.Г. потвърждава, че е извършил ремонтни дейност в закупената от
ищците къща в качеството си на фаянсаджия и водопроводчик. Твърди, че банята на първия
етаж не е функционирала, поради което направил два нови канала и два нови водопровода-
се всеки от етажите. Поставени са и два отделни водомера.Тъй като на първия етаж
тоалетната е била счупена, а пода- с мозайка, свидетелят направил нова замаска, поставил
теракот и фаянс. Описва подробно начина на изграждане на банята на втория етаж и
извършените строителни дейности.
Свид.М.Б. е ел.техник и като такъв е бил ангажиран от ищците да направи нова
ел.инсталация в къщата.Потвърждава, че е видял извършения ремонт в жилището,
направените изцяло нови бани, измазаните и боядисани стени и тавани, изцикления паркет
на пода и др.
Свид.Р.К. описва също ремонтните дейности и подобренията, които ищците са
направили в къщата. Заявява, че ищците са закупили имота и са знаели, че ще ремонтират
къщата, като след това всичко било много добре направено. Платили са доста пари за
ремонта.Пред нея са споделяли за проблеми с другия съсобственик, за които преди
покупката не са знаели.
Ответникът също е ангажирал гласни доказателства. Разпитани са свидетелите
И.И.Ц., С.С.К., С.П. С.а и С.С. С.а.
Св. И.И.Ц. заявява, че като семеен приятел на ответника С. му помагал за изнасянето
на вещите през м.юли 2016 г.Според него състоянието на имота през 2016 г. позволявало да
се живее в него, макар да признава, че неговият личен статус не би му позволил да живее в
къщата, но със сигурност не е била в окаяно състояние.
Св.С.К. знае къщата на ответника в гр.Троян и за първи път я посещавал през 2014 г.,
когато е извикан от него за да му помага като приятел при смяната цигли. Свидетелят
подменил една цигла, през която е капало и е имало петно на тавана. През 2016 г. Симеон
също го повикал за да провери покрива, тъй като ще продава имота, но не е имало течове, а
имотът бил в добро състояние. Видимо не са се виждали течове, освен на втория етаж в една
от стаите към улицата, където допуска че е текло през цялата зима.
Свидетелката С. С.а е съпруга на ответника С.С.. Твърди, че имотът е завещан на
съпруга от неговата леля, която починала през 2006 г.Признава, че след това не е правен
ремонт на къщата, но е имало откъртена мазилка на втория етаж, което им дало основание
да считат, че има теч, поради което извикали приятел да прегледа и подмени цигли. В имота
не било живяно в продължение на 10 години и имало леки пукнатини, но големи и дълбоки
не били видими.Заявява, че по време на преговорите и преди покупко-продажбата не са
имали проблеми със съсобственика на другата къща-близнак, но са уведомили купувачите за
делото пред РС Троян, което са образували, тъй като той нанесъл свои материали и дърва в
навеса и не е давал достъп до гаража.Счита, че ищците са имали време да разпитат и да
проучат този въпрос и че лично им е предала решението на съда, заедно с нотариалния акт
на имота при първия оглед на имота.
Свидетелката С. С.а е дъщеря на С.С. и заявява, че купувачите са били информирани
за спора със съседа, но са посъветвани от адвокат да го закупят, тъй като на първа инстанция
делото е било спечелено. Свидетелката е живяла в имота до 2001 г., като до 2006 г. редовно
е ходила в него и счита, че състоянието на къщата е било нормално.Последно го е посетила
на 09.09.2018 г. и признава, че има извършени в него подобрения.
Настоящият състав споделя изводите на районния съд, че следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите, ангажирани от ищците, като последователни,
логични и непротиворечащи си помежду си. Те нямат близки отношения с ищците, дадени
са добросъвестно и безпристрастно.От друга страна показанията на свидетелите на
ответника С. С.а и С. С.а следва да се преценяват при условията на чл.172 от ГПК като
8
заинтересовани, предвид близката им родствена връзка с него.Другите двама свидетели не
отричат приятелските си отношения с ответника, но техните показания са твърде общи и не
се подкрепят и от останалите събрани в хода на производството.
По делото е приета съдебна строително-техническа експертиза с в.л. арх.Л.Е.Л. със
задача да остойности извършените подобрения и да изготви пазарна оценка на къщата преди
и след подобренията в нея.Същото вещо лице е изготвило и допълнително
заключение.Приета е и съдебно-техническа експертиза на в.л. инж. М.К.Ч., която да
определи средната месечна наемна цена на имота за периода от 24.02.2017 г. до 28.09.2018
г. Изслушана и приета е и повторна съдебно-оценителна експертиза с вещо лице Павлин
Мошев относно размера на наема за намиращите се в процесния имот гараж и навес.
При така установените факти, могат да се направят следните правни изводи:
Предмет на всяко дело е спорното материално субективно право и то се въвежда в
процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба.
С оглед наведените в исковата молба твърдения и формулиран петитум, претенциите
на ищците Р. АТ. СТ., Д. З. Д. и СТ. ЗДР. Д. срещу ответника С. СТ. С., чрез обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, са следните:
иск по чл.72,ал.1 от ЗС общо за сумата 10 000 лв., предявен като частичен от 24000
лева, от която сума 5000 лева -за Р. АТ. СТ. и по 2500 лева- за
Д. З. Д. и СТ. ЗДР. Д., представляваща увеличената стойност на двуетажна масивна
жилищна сграда- югозападен близнак, представляващ самостоятелно жилище със застроена
площ от 73 кв.м. с идентификатор № 73198.512.245.1 по КККР на гр. Троян, с адрес на
сградата - гр. Троян, ул. „Христо Смирненски" № 7а, в резултат от извършените подобрения
в периода от 27.07.2016г. до 15.11.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от
момента на завеждане на исковата молба - 09.08.2018г. до окончателното изплащане на
сумите.
иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, който е акцесорен, с цена - 200.00 лв.представляваща
мораторна лихва върху главницата от 10 000 лева за периода от 29.03.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба- 09.08.2018 г. В съдебно заседание искът е увеличен на 2 318.56
лева.
иск по чл.59 от ЗЗД за сумата 1 000 лева, от които половината за Р.С., а другата
половина- на Д. З. Д. и СТ. ЗДР. Д., която сума представляваща пропуснати ползи от
невъзможността да ползват собствените си гараж и навес, намиращи се в описания имот , за
периода от 27.07.2016 г. до 18.10.2017 г. В хода на производството този иск е намален по
реда на чл.214 от ГПК със сумата 309.00 лева или претенцията е за 691.00 лева и
акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 100 лева – лихва за забавено плащане
на тази главница за периода от 27.07.2016 г. до датата на подаване на исковата молба-
09.08.2018 г. Този иск е увеличен със сумата 42.81 лева и същият се счита предявен за
сумата 142.81 лева.
В срока за отговор на исковата молба и по реда на чл.211 от ГПК ответникът С. СТ.
С. е предявил насрещен осъдителен иск против Д. З. Д. и Р. АТ. СТ. с правно основание
чл.59 ЗЗД за сумата 7 200 лева, представляваща обезщетение за невъзможността да ползва
имота си, считано от 24.04.2017 г. до датата на подаване на насрещния иск- 01.10.2018 г.В
съдебно заседание е изменил размера на претенцията си.
По иска с правно основание чл.72,ал.1 от ЗС,предявен от Р. АТ. СТ., Д. З. Д. и СТ.
ЗДР. Д. срещу С. СТ. С..
Съгласно чл.72, ал.1 от ЗС добросъвестният владелец може да иска за
подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта
вследствие на тези подобрения и това увеличение се определя към деня на постановяване
9
на съдебното решение.
Съдът е приел за установено и по този въпрос няма спор, че с Решение №
95/29.03.2017 г. по гр.д. № 830/2016 г. по иск на купувачите Троянският районен съд е
развалил, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, договора за покупко-продажба, сключен между
Р. АТ. СТ. и З.С.Д. от една страна и С. СТ. С.- от друга на следния недвижим имот :
двуетажна масивна еднофамилна жилищна сграда- югозападен близнак, представляващ
самостоятелно жилище със застроена площ от 73 кв.м. с идентификатор № 73198.512.245.1
по КККР на гр. Троян, с адрес на сградата: гр. Троян, ул.„Христо Смирненски" № 7а, ведно
с масивен гараж със застроена площ от 19 кв.м. с идентификатор № 73198.512.245.3, и
навес, находящи се в същия поземлен имот с идентификатор 73198.512.245. За да развали
договора Троянският районен съд е приел, че ищците са изправна страна, но са в
невъзможност да упражняват правата си като собственици, поради действия на трето лице.
Съгласно чл.88 от ЗЗД развалянето на договора има обратно действие. Именно поради това,
съдът е постановил връщане на платената цена. От своя страна купувачите също са
задължени да върнат имота.В случая се установява, че купувачите са заплатили цена за
имота в размер на 53 000 лева, а не посочената в нотариалния акт и тази сума е върната от
продавача през 2018 г.
Настоящият въззивен състав приема, че ищците са доказали извършването на
ремонтни дейности и подобрения в закупения от тях имот. Счита се, че подобрения на един
имот са налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на
стойността му. Към момента,когато са направили тези подобрения купувачите на процесната
къща са били добросъвестни владелци, тъй като са владели вещта на правно основание-
договор за покупко-продажба, сключен в предписаната от закона форма- нотариален акт
(аргумент от чл.70 от ЗЗД).
Именно затова могат да претендират да им бъде заплатена от ответника увеличената
стойност на вещта в резултат на тези подобрения. Увеличената стойност на имота се
определя по пазарната му цена и може да бъде по-голяма или по-малка от разходите за
подобренията.В тази връзка районният съд се е позовал в мотивите на решението си на т. 6
на раздел II на ППВС № 6/1974 год.
За установяване на стойността на извършените подобрения от ищците районният съд
е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза с вещо лице арх.Л.Е.Л.. След оспорване
същият е изготвил допълнително заключение. Според експерта, стойността на всички
строителни и ремонтни дейности, извършени от ищците в процесния имот, е 12 302.00 лв.
Само направените ремонтни дейности на втория етаж за направата на санитарен възел и
кухненски бокс са 2 684.00 лв. Вещото лице е посочило, че към момента на придобиване на
имота от ищците не е било възможно обитаването на жилищната сграда във вида, в който тя
се е намирала тогава, поради недоброто техническо състояние.В допълнителното
заключение вещото лице е изчислило извършените СМР с гипсокартон и изолация на
таваните, които са определени на обща стойност 12 672.00 лв., а без преустройството на
втория етаж- 9 887.00 лв.В допълнителното заключение е посочено, че увеличената стойност
на имота е 7 400 лева. Съдът е кредитирал заключенията като обосновани и изготвени от
специалист, притежаващ съответната компетентност, а във въззивните жалби няма изложени
оплаквания в тази насока.
Спорен в случая е въпросът дали следва в стойността на подобренията да се включи
и направата на баня на втория етаж от сградата. В цитираната от РС т. II .7 на
постановлението се приема, че „подлежащите на премахване незаконни строежи не се
заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. При определяне стойността
им в такъв случай се държи сметка за евентуалното им премахване или отнемане в полза на
държавата.“ Троянският районен съд е приел, че това подобрение не следва да се заплаща,
тъй като в съдебно заседание ответникът С.С. е заявил, че не желае да го запази.
10
Настоящият въззивен състав не споделя това становище, защото установяването на
незаконността на един строеж се извършва след провеждане на специална процедура,
регламентирана в специален закон, от компетентни за това органи и с нарочни актове.
Доказателства за съществуването на такива актове или за предприемането на такава
процедура по делото не са представени. По делото е приложено писмо от 23.08.2016 г. на
Община Троян, изготвено по повод сигнал на собственика на съседната къща- югоизточен
близнак (В.В. и Д.В.), в което след извършена проверка за текущия ремонт на двата етажа-
вътрешно преустройство с подобрения, без да се засяга конструкцията на сградата, е
посочено изрично, че не е необходимо разрешение за строеж.
В чл. 151, т.1 от ЗУТ е регламентирано, че не се изисква разрешение за строеж за
текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации. В ДР, § 5, т.43 от ЗУТ е
дефинирано, че "Текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на
сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при
които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията
в тях.
Цитирания документ от Община Троян е изготвен и подписан от компетентните
органи (Кмет на Община Троян, началник отдел „ТСУ, кадастър и регулация“ и Гл.експерт
„Контрол ТСУ“) и като официален свидетелстващ документ се ползва с материална
доказателствена сила. Във връзка с оспорване истинността на този официален документ
съдът е приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от арх.Ковачева. В нея е посочено,
че вътрешната стена, с която е преградена съществуващата ниша и от нея са обособени
кухненски бокс и баня-тоалетна, е изпълнена от газобетонни блокчета Итонг.Стената не е
носеща, а само преградна и изпълнението отговаря на строителните правила, норми и
нормативи. Въпросът за натоварванията на сградата и конструкцията не е от
компетентността на това вещо лице и няма изводи в тази насока. Не е изследван въобще и
въпросът за узаконяемостта на подобрението (ако се допусне, че се касае за незаконен
строеж).
Въпросното подобрение не е премахнато, в производството пред РС и във
въззивното производство не са представени доказателства, че компетентните органи са
постановили премахването му, въпреки, че от 20 май 2019 година С.С. е във владение на
имота, видно от приложения на стр.216 приемо-предавателен протокол. Твърдението му, че
ще го премахне съдът счита, че е негова защитна позиция. В тази връзка следва да се
отбележи, че с подадената въззивна жалба изразява несъгласие с решението на съда да не
му бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи в размер на наема за двата етажа, т.е.
търси облагите от извършеното подобрение.
Съдът счита, че ответникът не е доказал и че въпросното подобрение е технически
недопустимо и е нетърпимо. Нещо повече- приема, че то е полезно и увеличава стойността
на вещта. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците, съобразно
техните права, увеличената стойност на имота в резултат на всички подобрения, а тя според
арх.Л. е в размер на 7 400 лева.Той следва да бъде осъден да заплати на Р.С. сумата от 3700
лева и по 1850 лева на Д.Д. и С.Д..Искът до пълния претендиран размер от 10 000 лева-
предявен като частичен от сумата 24 000 лева следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан. Върху главниците дължи и законна лихва за забава, на основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.08.2018 г. и до окончателното
изплащане на задължението.
Съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба на пълномощника
на трите ищци, че върху сумата,представляваща увеличена стойност на имота следва да се
присъди и ДДС в размер на 20%, тъй като страните по сделката не са сключили договора за
11
покупко-продажба като търговци и не се касае за търговска продажба, а увеличената
стойност на имота е определена на база средни пазарни цени на имотите в гр.Троян, които
гражданите сключват. (Ищците не са заявили претенция за заплащане на стойността на
самите подобрения като необходими разноски напр., в какъвто случай в цената на
закупените материали се включва и ДДС).
Ищците Р. АТ. СТ., Д. З. Д. и СТ. ЗДР. Д. са предявили срещу ответника С. СТ. С. и
претенции за присъждане на обезщетение за забавено плащане на посочените главници за
периода от 29.03.2017 г. до датата на подаване на исковата молба- 09.08.2018 г. в размер на
2 318.56 лева. Тъй като се касае за парично задължение и поради обусловеността на тези
искове от главните, то върху присъдените суми ответникът следва да заплати съответната
лихва за забава, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, която е общо в размер на 1025.72 лева,
изчислена служебно от съда с програма Апис-Финанси.
По иска по чл.59 от ЗЗД,предявен срещу отв.С.С. за сумата 691.00 лева, от които
половината за Р.С., а другата половина- на Д. З. Д. и СТ. ЗДР. Д., представляваща
пропуснати ползи от невъзможността да ползват собствените си гараж и навес, намиращи се
в описания имот за периода от 27.07.2016 г. до 18.10.2017 г.
Действително, собственикът на вещта има право да търси обезщетение за ползите, от
които е бил лишен, поради невъзможността да ползва своя имот. От Протокол за опис и
удостоверяване на изпълнението на задължение на заместимо действие по изп.дело №
20179030400122/2017 г. на ЧСИ при ОС Ловеч И.Л., съставен на 18.10.2017 г., се
потвърждава твърдението , че през периода от датата на закупуване на процесния имот –
27.07.2016 г. до 18.10.2017 г. двете второстепенни постройки не са били във владение на
ищците по иска, а на трето лице- В.М.В., който не е допускал бившия собственик и
взискател в изпълнителното производство С. СТ. С. до тях.
В задължителната и трайно установената практика на ВС и ВКС (ППВС № 1/1979 г.,
решение № 190/12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017 г., I т. о., решение № 67/05.04.2016 г. по гр.
д. № 4147/2015 г., IV г. о.; решение № 190/12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017 г., I т. о.,
решение № 88/28.08.2017 г. по т. д. № 834/2016 г., II т. о., решение № 262/22.02.2013 г. по гр.
д. № 1480/2011 г., III г. о., решение № 73/07.06.2017 г. по гр. д. № 3034/2016 г., III г. о. на
ВКС и др.) се приема, че когато липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено
без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице,
обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Правилото на чл. 59 ЗЗД намира приложение и в
случаите, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва
без основание. В т. 1 и т. 5 от ППВС № 1/1979 г. изрично е прието, че връзката между
обогатяването и обедняването е винаги конкретна, подлежи на установяване във всеки
отделен случай, като следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти. В тежест на ищеца по
иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на
ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването
(връзката между тях).
В случая е установено, че ответникът С. не е възпрепятствал ползването на гаража и
навеса от купувачите на имота и във визирания период не е осъществявал фактическа власт
върху тези сгради. В исковата молба също са изложени твърдения, че неправомерните
действия по отношение на тези постройки са извършени от трето лице- В.М.В.. Тъй като
това лице е създало пречки за ищците да ползват тази част от закупения имот, отговорността
за овъзмездяването им за тези претърпени вреди е на това лице. Не се доказва обогатяване
на ответника за сметка на обедняването на ищците, поради което искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на тази претенция, неоснователна се явява и акцесорната
такава за иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 142.81 лв., поради
12
обусловеността ѝ от главния иск.
По насрещния иск, предявен от С. СТ. С. против Д. З. Д. и Р. АТ. СТ. с правно
основание чл.59 ЗЗД за сумата 8932.20 лева, представляваща обезщетение за
невъзможността да ползва имота си, считано от 24.04.2017 г. до 21.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на предявяване на насрещния иск –
01.10.2018 г. и до окончателното изплащане на вземането.
Съдът намира този иск за основателен.
След влизане в сила на решението на Троянския районен съд, с което е развален
договора за покупко-продажба, бившите собственици на имота стават държатели на същия и
дължат на ответника обезщетение за ползите от които са го лишили (аргумент от чл.71
ЗС).Такова обезщетение те дължат дори и ако бяха упражнили правото са да поискат да им
бъде признато право на задържане на имота до заплащане на стойността на тези подобрения.
Собственикът на имота има право да получи обезщетение, защото ползването на имота от
подобрителите вече е лишено от основание и те се обогатяват неоснователно, спестявайки
разходи за наем.
При определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази заключението на
вещото лице по делото- инж.М.Ч., което е прието от РС Троян. Изготвени са два варианта
относно размера на това обезщетение. Според единият- месечният наем за къщата в
състоянието, в което се е намирала преди извършените подобрения, т.е. като еднофамилна
жилищна сграда, е в размер на 210 лева. Във втория вариант наемът е определен според
състоянието на имота след извършените подобрения (след 24.04.20017 г.), като са дадени
наемни цени за всеки от етажите.В основното заключение е посочена наемна цена за всеки
етаж в размер на 190 лева, а в допълнителното заключение на стр.4 от него се препраща към
основното заключение, но е изписан наем в размер на 195 лева, което съдът приема като
техническа грешка. Тъй като ответниците по този иск са ползвали жилищната сграда в
състоянието, в което се е намирал имота след развалянето на договора, то обезщетението
следва да се определи именно по втория вариант от заключението (като се съобрази и
посочената грешка в експертизата). С оглед на това за периода от 24.04.2017 г. до 21.02.2019
г. (1 година, 9 месеца и 27 дни), стойността на наема за къщата е общо 8 322.00 лева.Всяка
от ответниците следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 4161.00 лева.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи законна лихва за забава от датата на подаване на
насрещния иск- 01.10.2018 г. и до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изложеното и поради частично несъвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на Троянския районен съд, решение № 260075/31.05.2021 г. по гр.дело №
760/2018 г. на РС Троян следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска по чл.72,
ал.1 от ЗС на Р. АТ. СТ. , ЕГН **********, Д. З. Д., ЕГН ********** и СТ. ЗДР. Д. , ЕГН
**********, за разликата над сумата 4716.00 лева и до сумата 7400 лева, представляваща
увеличената стойност на описаната двуетажна масивна еднофамилна жилищна сграда, и
вместо това- постановено решение, с което С. СТ. С. бъде осъден да заплати тази разлика,
или общо сумата 2684.00 лева, от която на Р.С.- 1342.00 лева и по 671.00 лева- на С.Д. и
Д.Д.. С оглед на това следва да бъде отменено решението и в частта за дължимата лихва за
забава в отхвърлителната му част за разликата над 653.69 лева и до 1025.72 лева.
Решение № 260075/31.05.2021 г. следва да бъде отменено и в частта, с която на
основание чл.59, ал.1 ЗЗД Р. АТ. СТ. , ЕГН ********** и Д. З. Д., ЕГН ********** са
осъдени да заплатят на С. СТ. С. , ЕГН ********** сумата 3 821.00 лева, а Решение №
260109 лева от 09.09.2021 г. (съдържащо и очевидна фактическа грешка) изцяло отменено и
вместо тях –постановено друго, с което Р. АТ. СТ. , ЕГН **********, Д. З. Д., ЕГН
********** бъдат осъдени да заплатят на С. СТ. С. , ЕГН **********, на основание чл.59,
ал.1 ЗЗД общо сумата 8 322.00 лева, или всяка- по 4161.00 лева.С оглед изхода на процеса
следва да бъде отменено Решение № 260075/31.05.2021 г. в частта за разноските и
13
постановените по реда на чл.248 ГПК Определение № 260109 от 09.09.2021 г. и
Определение № 160188 от 09.11.2021 г. и разноските бъдат определени с оглед изхода на
делото.
Страните са представили списъци на разноските по чл.80 ГПК ( стр.492 и 493 от гр.д.
№ 760/2018 г.), които следва да бъдат съобразени.Направените от трите ищци разноски са
общо в размер на 3365.48 лева и с оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да им заплати разноски общо в размер на 2179.82 лева, от
които на Р.С. 1089.91 лева и по 544.95 на Д.Д. и С.Д.. Съразмерно с отхвърлената част от
иска тези ищци следва да заплатят на ответника С.С., на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски
в размер на 887.80 лева. По насрещния иск ищецът С.С. е направил разноски общо в размер
на 1338.00 лева и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК следва да му бъдат заплатени съразмерно
с уважената част разноски в размер на 1246.60 лева, или всяка от ищците- по 623.30 лева. В
останалата част- решението следва да бъде потвърдено.
Поради частичното уважаване и на двете жалби във въззивната инстанция, разноските
следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260075 от 31.05.2021 година, постановено по гр.дело № 760
по описа за 2018 година на Троянския районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска по
чл.72, ал.1 от ЗС на Р. АТ. СТ. , ЕГН **********, Д. З. Д., ЕГН ********** и СТ. ЗДР. Д. ,
ЕГН **********, за разликата над сумата 4716.00 лева и до сумата 7400 лева,
представляваща увеличената стойност на описаната двуетажна масивна еднофамилна
жилищна сграда, съответно и В ЧАСТТА за лихвата върху главницата по този иск за
разликата над 653.69 лева и до 1025.72 лева; В ЧАСТТА , с която на основание чл.59, ал.1
ЗЗД Р. АТ. СТ., ЕГН ********** и Д. З. Д., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на С. СТ.
С., ЕГН ********** сумата 3 821.00 лева и изцяло Решение № 260109 лева от 09.09.2021 г.
по чл.250 ГПК; В ЧАСТТА за разноските, както и Определение № 260109 от 09.09.2021 г. и
Определение № 160188 от 09.11.2021 г. и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.72, ал.1 от ЗС, С. СТ. С. , ЕГН **********, да заплати
на Р. АТ. СТ. , ЕГН **********, Д. З. Д., ЕГН ********** и СТ. ЗДР. Д. , ЕГН **********,
разликата над 4716.00 лева и до 7400.00 лева или общо сумата 2684.00 (две хиляди
шестстотин осемдесет и четири) лева, от която на Р. АТ. СТ.- 1342.00 лева и по 671.00
лева- на СТ. ЗДР. Д. и Д. З. Д., представляваща увеличената стойност на двуетажна масивна
жилищна сграда- югозападен близнак, представляващ самостоятелно жилище със застроена
площ от 73 кв.м. с идентификатор № 73198.512.245.1 по КККР на гр. Троян, с адрес на
сградата - гр. Троян, ул. „Христо Смирненски" № 7а, в резултат от извършените подобрения
в периода от 27.07.2016г. до 15.11.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от
завеждане на исковата молба - 09.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД С. СТ. С. , ЕГН **********, да заплати на
Р. АТ. СТ. , ЕГН **********, Д. З. Д., ЕГН ********** и СТ. ЗДР. Д. , ЕГН **********
разликата над 653.69 лева до 1025.72 лева, или общо сумата 372.03 (триста седемдесет и
два и 0.03) лева, от която 186.02 лева на първата и по 93.00 лева на другите две ищци,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 7400 лева за периода от 29.03.2017г.
до 09.08.2018г.;
ОСЪЖДА, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД Р. АТ. СТ., ЕГН ********** и Д. З. Д., ЕГН
********** да заплатят на С. СТ. С. , ЕГН **********, общо сумата 8 322.00 ( осем хиляди
триста двадесет и два) лева или всяка- по 4161.00 (четири хиляди сто шестдесет и един)
14
лева, представляваща обезщетение за ползване на имота за периода от влизане в сила на
решението за разваляне на договора- 24.04.2017 г. до 21.02.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на насрещния иск -01.10.2018 г. и до изплащане на
задължението, като за разликата над 8322.00 лева и до предявения размер от 8932.00 лева-
ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. СТ. С. , ЕГН **********, да заплати на
Р. АТ. СТ. , ЕГН **********, Д. З. Д., ЕГН ********** и СТ. ЗДР. Д. разноски по делото
общо в размер на 2179.82 (две хиляди сто седемдесет и девет и 0.82) лева, от които на Р. АТ.
СТ.- 1089.91 лева и по 544.95 - на Д. З. Д. и СТ. ЗДР. Д., съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 от ГПК Р. АТ. СТ., ЕГН **********, Д. З. Д., ЕГН
********** и СТ. ЗДР. Д. да заплатят на С. СТ. С. , ЕГН ********** разноски по делото в
размер на 887.80 (осемстотин осемдесет и седем и 0.80) лева, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Р. АТ. СТ., ЕГН ********** и Д. З. Д., ЕГН
********** да заплатят на С. СТ. С. , ЕГН ********** разноски по делото за насрещния иск
общо в размер на 1246.60 ( хиляда двеста четиридесет и шест и 0.60) лева, или всяка- по
623.30 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15