№ 119
гр. Варна, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502569 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419, ал.1 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК
Подадена е частна жалба от И. Н. Д. от гр.Варна, чрез адв.М.Д. срещу
определение от 02.11.2022г. на ВРС по гр.д.№ 20223110113190, с което производството по
делото е прекратено на осн. чл.130 от ГПК поради недопустимост на предявения иск.
В частната жалба се навеждат твърдения за незаконосъобразност и неправилност
на определението, като се сочи, че не съществува цитираното от ВРС решение на ВКС, въз
основа на което в определението е прието, че страна няма право да оспорва частен
свидетелстващ документ, неносещ нейния подпис, както и че е неправилно позоваването на
ТР №5/2012г. Моли се да бъде отменено постановеното определение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството е образувано по постъпила искова молба от И. Н. Д. от гр.Варна,
чрез адв.М.Д., за приемане за установено, че карнетен лист по партида №1172799 от ВиК и
Констативен протокол от 23.04.2020г. са неистински. С определение от 02.11.2022г.
производството е прекратено на основание чл.130 от ГПК поради недопустимост на
предявения иск, като съдът се позовава на разрешението по ТР №5/2012г. на ОСГТК.
Съгласно т.1 от цитираното тълкувателно решение е дадено разрешение на
разглеждания въпрос за допустимостта на предявен установителен иск за приемане на
документ за неистински в хипотезата, в която документът е бил представен в рамките на
висящ исков процес.
1
Правото да се оспори истинността на представен по делото документ, чрез
процедурата по чл. 193 ГПК може да се упражни в предвидения в чл. 193, ал. 1 срок - най-
късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила - в
отговора на исковата молба ответникът следва да оспори представения при предявяване на
иска документ, а ищецът следва да оспори представения с отговора документ в първото
заседание. Представеният в съдебно заседание документ може да бъде оспорен най-късно до
края на това заседание. Пропускането на срока по чл. 193, ал. 1 ГПК лишава страната от
правото да оспори истинността на документа, като възможността за това във висящото
производство се преклудира. Това е правната последица от неупражненото в срок
процесуално право. Целта на тази преклузия е да обезпечи разглеждане на делото в разумен
срок и да стимулира страната да прояви процесуална активност и дисциплина.
Изгубвайки правото да оспори истинността на документа в рамките на висящия
процес, страната губи и правото по исков ред да установи неговата неистинност, когато
правният интерес от иска по чл.124, ал.4 от ГПК се обосновава само с висящия процес, в
който е направен пропускът. Ако се приеме обратното становище, то се обезсмисля и ефекта
на предвидената процесуална преклузия в чл. 193 ГПК, както и тази в чл. 133 ГПК.
Процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект, който касае стабилитета на
съдебното решение и правните му последици.
Съгласно цитираното тълкувателно решение, имащо задължителен за съдилищата
характер на основание чл.130, ал.1 от ЗСВ, независимо от наличието на особени мнения на
част от съдиите от състава на ОСГТК, е дадено разрешение на казуси като настоящия, в
който процесните частни документи /карнетен лист и констативен протокол/ са представени,
но не е своевременно оспорена тяхната автентичност, както съдът е приел с определение
№5159/16.05.2022г. по отношение на констативен протокол от 23.04.2020г. Проведено е и
производство по възстановяване на срок по искане на ищеца, което е оставено без
разглеждане с протоколно определение от 26.09.2022г., потвърдено с определение
№4268/15.11.2022г. по гражд. дело № 20223100502229 на ВОС. Изложените в частната
жалба твърдения за осъществени от първоинстанционния съд процесуални нарушения при
произнасянето на съда относно оспорването на двата документа са извън предмета на
настоящото производство, те биха подлежали на разглеждане при евентуално въззивно
обжалване на постановения по гражд. дело № 20223100502229 на ВОС съдебен акт.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното
определение за прекратяване на производството следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.11.2022г. на ВРС по гр.д.
№ 20223110113190.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.3 ГПК
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3