РЕШЕНИЕ
№ 1117
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20211100113001 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на В. К. Н., с която са
предявени срещу “ДЗИ О.З.” ЕАД искове, както следва:
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 80000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.12.2018 г.,
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 6338 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Претендира законната лихва от 08.03.2019 г. и разноските за
производството.
Ищцата твърди, че е пострадала при ПТП, настъпило на 09.12.2018 г., в
резултат на което е претърпяла телесни увреждания – разкъсно-контузна рана
и счупвания на ребро и поясен прешлен. Претендира обезщетения за
неимуществени вреди – болки и страдания, както и имуществени вреди –
разходи за лечение.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва описания
в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието. Позовава се
1
съпричиняване от страна на пострадалата поради непоставяне на предпазен
колан. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:
С присъда от 15.02.2022 г. по НОХД № 616/2021 г. на Софийски
окръжен съд, К.Т.Н. е признат за виновен в това, че на 09.12.2018 г. на
първокласен път I-6 от републиканската пътна мрежа в посока от гр. Пирдоп
към гр. София в зоната на км 144+200, землището на с. Столник, общ. Елин
Пелин, при управление на МПС - лек автомобил марка “Рено”, модел “Клио”,
с рег. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 16, ал.
1 ЗДвП и поради навлизане в лентата за насрещното движение и е реализирал
удар с насрещно движещ се лек автомобил, вследствие на което причинил на
В. К. Н., като пътник в управлявания от К.Т.Н. автомобил, средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата за
срок от 12 месеца.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила наказателна присъда е
задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това настоящият
съдебен състав е обвързан от приетото от наказателния съд относно
настъпването на увреждането, механизма, по който се е осъществило,
неговото авторство и причинените съставомерни последици.
От представените медицински документи и заключението на съдебно-
медицинската експертиза се установява, че в резултат на произшествието
ищцата е получил следните увреждания: компресионно счупване на първи
поясен прешлен с разкъсване на интерспинозния лигамент и счупване на
ставите на ниво 12-ти гръден-първи поясен прешлени, счупване на седмо
ребро вляво, разкъсно-контузна рана в областта на лявата подбедрица. След
произшествието ищцата е приета за лечение в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” за
срок от 12 дни, където на 11.12.2018 г. е проведено оперативно лечение -
траснпедикуларна стабилизация за компресионното счупване на първи поясен
прешлен, поставени били двустранно осем титаниеви полиаксиларни винта.
2
На 12.12.2018 г. започнала активна рехабилитация на ищцата на легло, а от
17.12.2018 г. ищцата е изправена и раздвижена. Изписана е на 21.12.2018 г.
Пострадалата е претърпяла болки и страдания с най-голям интензитет
непосредствено след произшествието, дните след операцията, при свалянето
на конците и през периода на рехабилитация. Травмата на гръбначния стълб е
причинила разкъсване и кръвонасядане в мускулатурата на ищцата, а
оперативното лечение също е наранило тези структури. Получените фиброзни
изменения в процеса на зарастване са в основата на промяна на функциите на
мускулатурата в гръдно-поясния преход. Променената биомеханика води до
настъпване на по-бърза умора с изява на тежест и болка при продължително
седене и правостоене.
През първия месец счупеното седмо ребро е предизвикало болки при
движение и дишане, като е зараснало за период от 20-25 дни. Вследствие на
травмата за в бъдеще са възможни болки в зоната на счупването при влажно и
студено време.
Конците от разкъсно-контузната рана в областта на лява подбедрица са
свалени след 10-12 дни.
Възстановителният период за счупването на първия поясен прешлен,
който протича около една година, е приключил без усложнения.
Дълготрайната прогноза е благоприятна, но травмата в зоната на счупването
може да провокира ускоряване на нормалния процес на дегенерация. Вещото
лице сочи, че се установява добро алиениране на прешлените. Не се
установяват усложнения вследствие на претърпените травматични
увреждания, поради което може да се направи извод, че лечебният и
възстановителният период са приключили успешно.
От показанията на свидетеля М.И., който е във фактическо съпружеско
съжителство с ищцата, се установява, че след произшествието ищцата е била
неподвижна, на легло за продължителен период от време - около 6-8 месеца,
не е можела да се обслужва сама, нито да полага грижи за детето си. Имала е
постоянни болки, както към момента на лечение, както и към настоящия
момент – при слизане по стълби, ставане и клякане, не може да се навежда и
да вдига тежко. Към настоящия момент ищцата е подвижна, но продължава
да изпитва болки, не може да стои права или седнала повече от 15-20 минути.
От произшествието са й останали емоционални и психически смущения –
3
силна тревожност при пътуване с лек автомобил, силен страх от възможни
бъдещи травми, които са довели до промяна в начина й на живот.
Произшествието се е отразило негативно върху ищцата в личен и
професионален план – не е могла да упражнява професията си в
продължителен период от време, наложило е да смени работата си,
променила е социалните си навици, избягва физическо натоварване,
семейството се въздържа от обичайните си преди произшествието дейности
като туризъм, социален живот, почивки.
По изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента
от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.
От присъдата на наказателният съд се установява деянието на водача на лек
автомобил марка “Рено”, модел “Клио”, с рег. № *******, което е прието от
съда за противоправно, както и настъпилите от него съставомерни последици.
Съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля се установи
естеството и причинната връзка между произшествието и получените от
пострадалата травматични и емоционални увреждания. Поради това следва да
се приеме, че е налице деликт, извършен от водача К.Т.Н. при управление на
лек автомобил марка “Рено”, модел “Клио”, с рег. № *******.
Между страните не е спорно, че между делинквента и ответника е
налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания, и имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение.
При определяне на размера на вземането за обезщетение за
неимуществени вреди и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази обективни и
доказани по делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и
продължителност на болката; периода на възстановяване; необходимостта от
чужда помощ, създадените на пострадалия неудобства, изразяващи се в
ограничение на физическото натоварване. Ищцата е получила счупване на
гръбначен прешлен, счупване на ребро и разкъсно-контузната рана в областта
4
на лява подбедрица. Била е обездвижена, на легло, в продължителен период
от време, а впоследствие - трудно подвижна за период от повече от половин
година, като е имала затруднения при обслужването си сама и е използвала
чужда помощ. Изпитала е болки с голяма интензивност в първия месец след
произшествието, последващото оперативно лечение и рехабилитацията, като
болки ще се явяват и за в бъдеще при претоварване и промяна на времето.
Счупването на гръбначния прешлен е зараснало и дълготрайната прогнозна е
благоприятна. В същото време съдът съобразява и възможността за
периодични болки за в бъдеще при претоварване, продължително стоене и
при промяна на времето, както и повлияването на социалния и трудовия
статус на ищцата. При съобразяване на посочените критерии съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 60000 лв. Размерът на
обезщетението е повлиян в най-голяма степен от продължителния периода на
лечение, включително дълго обездвижване на легло, както и от отражението
на произшествието върху трудовия, социалния и емоционален статус на
ищцата.
Основателна е претенцията за имуществени вреди в размер на 6338 лв. –
от писмените доказателства и медицинската експертиза се установява, че
разходите са извършени за лечение на процесните увреждания - закупуване на
транспедикуларна стабилизация /титаниеви пластини/, оперативен екип,
контролни снимки.
Възражението на ответника за съпричиняване поради непоставяне на
предпазен колан е неоснователно. От представените по делото писмени
доказателства и съдебно-медицинска експертиза не може да се установи по
безспорен начин, че ищцата като пътник на задната седалка на процесния лек
автомобил, е пътувала без поставен предпазен колан. От експертиза е видно,
че липсват данни за наличието на характерни от поставен предпазен колан
ожулвания у ищцата, но в същото време вещото лице посочва, че
травматичните увреждания, които могат да настъпват, съответно да бъдат
предотвратени при поставен предпазен колан, варират в зависимост от
местоположението на пътника в автомобила. Вещото лице сочи, че
компресионното счупване на първи поясен прешлен и счупването на седмо
ребро е възможно при пътник, пътуващ на средна задна сделка, с поставен
надбедрен колан, докато разкъсно-контузната рана в областта на лява
подбедрица е възможна и при поставен предпазен колан, независимо
5
местоположението в автомобила, доколкото крайниците са свободно
подвижни и незащитени от предпазния колан. От тук следва, че всички
травматични увреждания на ищцата могат да настъпят при поставен
предпазен колан (виж отговора на предпоследния поставен въпрос). Отделно
от това, от съдебно-медицинската експертиза се установява, че при пътници
на задната седалка без поставен обезопасителен колан, най-чести
травматични увреждания настъпват по лицето, главата и шийния отдел на
гръбначния стълб (виж отговора на последния поставен въпрос). Такива
увреждания не са настъпили при ищцата. От изложеното следва, че
доколкото при ищцата не са налични типичните увреждания в горната част на
тялото, обичайни за пътници на задната седалка без поставен колан, а всички
причинени й увреждания могат да настъпят при поставен колан, то тя е
пътувала с поставен предпазен колан. Ето защо възражението за
съпричиняване е неоснователно.
Като съобрази горното, съдът намира, че искът за неимуществени вреди
следва да се уважи за сумата от 60000 лв., а искът за имуществени вреди – в
пълния предявен размер от 6338 лв.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи законна
лихва. Разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ ограничава отговорността на
застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението,
като за разлика от отговорността по чл. 45 от ЗЗД, при която деликвентът
дължи законна лихва от момента на увреждането, тук забавата започва от
датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата
на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице – която от двете дати е най-ранна. Видно от Уведомление от ищцата В.
К. Н. и В.А.П. с клеймо за доставяне от 06.02.2019 г., на посочената дата
ищцата е уведомила ответника за настъпилото на 09.12.2018 г. ПТП и е
предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. С
последващо писмо с клеймо за доставяне от 14.02.2019 г. на ответника са
представени и банкови сметки за изплащане на застрахователно обезщетение,
като по аргумент от чл. 380, ал. 3 КЗ именно от тази дата ответникът дължи
изплащане на лихва за забава. Доколкото обаче лихвата за забава се
претендира от по-късен момент – 03.03.2019 г., с оглед на диспозитивното
начало, следва да се присъди от тази дата до окончателно заплащане на
6
сумата.
По разноските:
На процесуалният представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
вр. чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, следва да се присъди сумата от 2397,37 лв.
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита,
съобразно с уважената част от исковете.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се присъди сумата от
104,24 лв. юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2653,52 – държавна такса и сумата от
250 лв. – разноски за експертиза.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “*******, да заплати на В. К. Н., ЕГН **********,
адрес гр. София, ж.к. “*******, както следва:
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 60000 лв., представляваща
обезщетение на неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 09.12.2018 г., ведно със законната лихва от 08.03.2019 г. до
окончателното плащане,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 6338 лв., представляваща
обезщетение на имуществени вреди – разходи за лечение от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.12.2018 г., ведно със
законната лихва от 08.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 80000 лв.
7
ОСЪЖДА “ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “*******, да заплати на адв. К.Й. М., със
служебен адрес гр. София, ул. *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 2397,37 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА В. К. Н., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. “*******,
да заплати на “ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 104,24 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД, “ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. “*******, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 2653,52 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 250 лв., представляваща
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8