№ 8674
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110136875 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало между него и ответника А. В. Н. въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в
гр. АДРЕС с аб. № ..... , като той не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и такса за
дялово разпределение. Съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Претендира сумите , както следва 1128,33лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.
05.2019г.- до м. 04.2022г. , ведно със законна лихва от 08.02.23г. до
изплащане на вземането , 160,81лева – мораторна лихва за забава за периода
от 15.09.20г. до 24.01.23г., както и сумата от 38,38лева- главница за дялово
разпределение за периода от м. 01.20г. до м. 04.22г. , заедно със законна
лихва от 08.02.23г. до окончателно изплащане на вземането , и 6,64лв. лихва
за забава върху главница за дялово разпределение за периода от 05.03.20г.-
1
24.01.23г. ,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 08.02.2023 г. до окончателното плащане.Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който се твърди недопустимост на исковите претенции до размер на сумите
от 1028,33лева за главница за топлинна енергия, претендирана за периода от
м. 11.19г. до м. 04.22г. и за мораторна лихва за забава върху тази сума в
размер на 114,81лева , доколкото още в заповедното производство длъжникът
и ответник в настоящото е признал дължимостта на посочените вземания. По
отношение на останалата част от исковите претенции се твърди
неоснователност на същите , както и релевира възражение за погасяването им
по давност.
Претендира разноски за двете производства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на иска за заплащане на стойност на потребена
топлинна енергия предполага установяване на наличието на облигационно
правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия между
топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в
качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната
стойност и за купувача е възникнало задължение за заплащане на уговорената
цена в претендираната стойност.
Между страните не се спори, а и от писмените доказателства по делото –
протокол от общо събрание на собствениците в сградата от 19.12.2001 г.,
договор между етажната собственост и „Т С“ ЕАД и „Т С“ЕАД и третото
лице-помагач с предмет извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия се установява, че през исковия период процесната сграда е
била топлофицирана, както и, че ищецът е доставил в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия
топломер.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за
периода от 01.11.2013 г. до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно,
2
тази законова уредба свързва качеството потребител с правото на собственост
или учредено вещно право на ползване, като от значение е реалното ползване
на съответния вид енергия. В случая, от представения по делото от ищеца
писмени доказателства, както и предвид липсата на оспорване на това
обстоятелство от ответника / предвид и изричното признание , направено с
възражението по заповедното производство/ , съдът приема, че в рамките на
исковия период ответникът се легитимира като собственик на процесния
имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Според изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната
става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или
отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото
нито се твърди, нито се доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите
от ищеца общи условия, поради което и с оглед изложените по-горе
съображения, че той е собственик на топлоснабдения апартамент през
процесния период, съдът приема, че между него и ищеца са възникнали
договорни правоотношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди, със съдържание по общите условия, като отношенията им се
регулират от ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда
– етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а
дяловото разпределение на топлинната енергия между страните в сградата се
осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. В случая, въз основа на писмените доказателства по
делото се установява, че етажните собственици в сградата са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
„Нелбо“ ЕАД.
Неоснователно е възражението на ответника, релевирано с отговора по
отношение на тази претенция, доколкото за доставката на топлинна енергия
до сграда-етажна собственост не е необходимо подписване на индивидуален
писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да се приеме наличието
на валидна облигационна връзка. Като колективна услуга, която ползва
всички собственици на обекти в сгради-етажна собственост, доставката на
топлинна енергия се урежда от специалния закон - ЗЕ, който изключва
прилагането на общите разпоредби на ЗЗД и ЗЗП, и в частност разпоредбата
на чл. 62 ЗЗП. Нещо повече, в настоящия случай не става въпрос и за
принудителна доставка, доколкото сградата - етажна собственост е
3
присъединена към топлопреносната мрежа по искане на етажните
собственици, като видно от приетия протокол от общо събрание на етажната
собственост (л. 19-21 от делото) същите са поискали извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, поради което извод за
принудителното доставяне на такава в сградата от страна на ищцовото
дружество не може да бъде направен. Непоискана е тази доставка, при която
доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на
потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това
законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно
отопление не поражда за него задължение за плащане – арг. чл. 62, ал. 2 ЗЗП.
Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на
отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ
(в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото
събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа, каквото в настоящия случай е налице. В тази връзка
следва да се има предвид и факта, че по делото няма данни да е налице
хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за отказ от ползване на топлинна енергия -
прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от
абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две
трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят
да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до
15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване (в
този смисъл ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС).
По делото няма данни ответникът да е поставял въпроса за изправността
на уредите за индивидуално измерване пред фирмата за дялово
разпределение.
Доколкото формулираното с отговора възражение за нищожност на
клаузи от общите условия визира предвидените в общите условия
възможности за рекламация, съдът намира, че същите не представляват
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, а и дали това е така е без значение
за изхода на спора, тъй като топлопреносното дружество следва да докаже
размера на задължението и съответно - на потребената топлинна енергия
независимо от това дали потребителят е направил рекламация срещу
определеното му задължение.
Доколкото не се оспорва обема на доставена до имота топлинна енергия,
съдът го намира за установен.
Към стойността на задължението за неплатена топлинна енергия следва
да се добавят и дължимите годишни такси за извършваната услуга дялово
разпределение в търсения размер. С оглед разпоредбите на чл. 36 от общите
условия, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
на чл. 10 от общите условия на договорите между „Т С” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
4
потребителите в сграда - етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
От страна на ищеца се претендират вземания за цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., като съгласно чл. 33, ал. 1
от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от
27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на
интернет - страницата на ищеца, както се поддържа от него в
обстоятелствената част на исковата му молба. Най-ранното месечно
задължение, включено в исковия период – това за м. май 2019 г. е станало
изискуемо на 15.07.2019 г., т. е. претендираните суми за периода м. 05.19г.-
м. 11.19г. са в погасителна давност , или до размер на 100лева исковата
плретенция ще следва да се отхвърли за посочения период като погасена
поради изтекла давност , като на отхвърляне подлежи и претенцията за лихва
върху погасената по давност главница в размер на 16 лева.
По отношение на останалата част от претенцията за главница за
топлинна енергия в размер на 1028,33лева и за мораторна лихва за забава в
размер на 144,81лева производството по делото се явява недопустимо ,
доколкото същите са изрично признати от длъжника по заповедното
производство и за тях ще следва да се издаде изпълнителен лист въз основа
на влязлата в тази част заповед за изпълнение.
Дължими обаче се явяват таксите за извършваната услуга за дялово
разпределение, чиято стойност за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. не
се спори, че се равнява на посочения от ищеца общ размер , като
възражението за давност по отношение на нея се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите
условия на договорите между „Т С“ ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във
връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това
задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг.
от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва да бъде
отнесена към момента на възникване на задължението, при което най-ранното
месечно задължението, включено в исковия период – това за м.01.2020 г. е
станало изискуемо на 15.02.2023 г., т. е. нито то, нито последващите такива,
не са обхванати от изтекла погасителна давност. Като законна последица от
5
предявяване на исковата претенция за дялово разпределение , върху
търсената сума следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.02.2023 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото още в заповедното производство длъжникът е признал сумата
за мораторна лихва за забава върху непогасената по давност главница – в
размер на 144,81лева , в тази част производството се явява недопустимо и ще
следва да бъде прекратено, като въз основа на влязлата заповед за изпълнение
по отношение на признатата и неоспорена лихва за забава в полза на
заявителя ще следва да бъде издаден изпълнителен лист по заповедното
производство.
По отношение на останалата част от претенцията за мораторна лихва за
забава в размер на 16лева , същата ще подлежи на отхвърляне , доколкото се
претендира върху погасена по давност главница.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –и касаеща
процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за сумата
от общо 6,64 лв., начислена за периода от 05.03.2020 г. до 24.01.2023 г., се
явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. Предвид изхода на спора – частична основателност
на предявените искове, право на разноски има всяка от страните, съразмерно
с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на заявителя – ищец следва да се присъдят направените разноски в
производството по ч. гр. дело № 6854/2023 г. по описа на СРС, 69 състав,
както и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете,
които съответно възлизат на 0,39 лв. – разноски по заповедното производство
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в размер на
0,99лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
При това положение на ответника се следват разноски по заповедното
производство в размер на 215,63лева за адвокатско възнаграждение и по
исковото производство – в размер на 431,26лева , съразмерно на отхвърлените
искове, в т.ч. и недопустимост на исковите претенции.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК
......, със седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу А. В. Н. , ЕГН
********** , кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. В. Н. , ЕГН **********
дължи на „Т С“ЕАД сумата от 38,38 лв., представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода м. 01.20г. – м. 04.22г. , ведно със законна
лихва от 08.02.23г. до окончателно изплащане на вземането, дължима по
отношение на топлоснабден имот с аб. № ....., като отхвърля иска за
главница за топлинна енергия за периода от м. 05.2019г.- м. 11.2019г. в
размер на 100 лева , заедно със законната лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането, искът за мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия в размер на 16 лева за периода 15.09.20г.- 24.01.23г., както
и искът за мораторна лихва върху главница за дялово разпределение в размер
на 6,64лева за периода 05.03.20г.- 24.01.23г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по отношение
на изрично признаните суми от длъжника по заповедното производство
по ч. гр.д. № 6854/23г. по описа на СРС, 69с-в- именно за главница за
топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот с аб. № ..... за
периода 12.2019г.- 30.04.22г. в размер на 1028,33лева , както и за сумата
от 144, 81лева – мораторна лихва за забава върху главница за топлинна
енергия за периода 15.09.20г.- 24.01.23г.
ОСЪЖДА А. В. Н. , ЕГН ********** да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК
......, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 0,39 лв., представляваща разноски в производството по ч.
гр. дело № 6854/2023 г. по описа на СРС, 69 състав, както и сумата от 0,99
лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:
гр. АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 и 4 ГПК , и на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА
да заплати в полза на адв. М Л Л от САК разноски за осъществено безплатно
процесуално представителство на длъжника в производството по ч. гр. дело
№ 6854/2023 г. по описа на СРС, 69 състав в размер на 215,63лева.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:
гр. АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 и 4 ГПК , и на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА
да заплати в полза на адв. Н. И. И. от САК разноски за осъществено
безплатно процесуално представителство на ответника в исковото
производство по настоящото дело с № 36875/23г. по описа на СРС, 69 състав
в размер на 431,26лева.
7
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач
на страната на ищеца „Т С” ЕАД – „Н И“ЕООД .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
В прекратителната част решението има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването
на препис на страните. След влизане в сила на решението в
прекратителната част, да се издаде изпълнителен лист за изрично
признаните в заповедното производство суми въз основа на издадената
заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 6854/23г. на СРС, 69с-в, по
отношение на които е прекратено настоящото исково производство.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8