Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 09.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на трети
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретаря К.Лозева, като
разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5163 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе
предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 211503/12.09.2017г. по гр.д. № 33806
по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 74-ти състав е признато за установено, че М.Т.Т., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на Сдружение на собствениците на бл. 13, ж.к.
Сердика, гр. София, Булстат *******заплащане на сумата от 800лв., ведно със
законната лихва от 04.04.206г. до изплащането й, за
което е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 18432 / 2016г. на
СРС, като М.Т.Т., ЕГН ********** е осъден да
заплати на Сдружение на собствениците на
бл. 13, ж.к. Сердика, гр. София, Булстат *******съдебни разноски от 350лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5029667/21.02.2018г. от ответника по
исковете - М.Т.Т.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че ОС на ЕС било взело
решение, с което упълномощило управителя да сключи договор за монтиране на система за контрол на достъп, документите
за свикването и провеждането на това ОС били в държане на ищеца, който не ги
представил по делото независимо, че бил задължен по реда на чл. 190 от ГПК,
поради което и районният съд следвало да приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК. В протокола от 16.08.2012г. бил вписано, че имало ОС от 31.07.2012г. , на
което присъствал изпълнителя по договора, но и този протокол не бил представен
по делото. Това поведение на ищеца следвало да се цени от районния съд като
непредставяне на неизгодни за ищеца доказателства, а не било направено и това
довело до неправилно решение. Ищецът не бил доказал обстоятелства,
обосноваващи възникване на вземането му към ответника, изискуемостта му – че
платените по договора суми са от касата на ЕС. Отделно , изпълнителят по
договора предложил на ищеца да му възстанови сумата, но предложението било
отхвърлено, което било злоупотреба с права от ищеца. Ищецът не бил процесуално
легитимиран да предяви иска, защото бил създаден само с предмет по чл. 25, ал.1
от ЗУЕС, в който не влизало правото да търси връщане на процесната
сума. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец– Сдружение на собствениците на бл. 13, ж.к. Сердика, гр. София, Булстат *******е оспорило жалбата.
Изложило е съображения, че решението било правилно. Посочил е, че ОС на ЕС не
било взело решение за упълномощаване на управителя да сключи договор за
монтиране на система за контрол на
достъп, но такъв договор бил сключен и със средства на ЕС били платени 1000лв.
по него. Такова решение не било предадено на новия управител от стария
управител, който бил ответника по исковете. Решението от 16.08.2012г. било за
спиране на изпълнението на тази поръчка, като ищецът признал че свършена работа
е за 200лв., системата не била изградена и се дължало връщане на 800лв. ОС на
ЕС не признало тази сума за разход и взело решение да търси връщане на тази
сума, като ответникът следвало съобразно ч. 38 от ЗУЕС да изпълни така взетото
решение. Това решение не било оспорено пред съда и било
задължително за ответника. Посочило е, че в сдружението участват всички
собственици, като доколкото съгласно чл. 25 от ЗУЕС може да извършва и други дейности, свързани с
управлението на общите части, то бил правосубектен и
процесуално легитимиран да предяви иска. Заявило е, че не претендира разноски
за производство пред СГС.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 8013459/22.06.2016г. по регистъра на СРС от Сдружение на собствениците ж.с. *******,
гр. София, район Възраждане, Булстат *******срещу М.Т.Т., ЕГН **********, с която е
поискало от съда да признае за установено съществуване на вземането му към
ответника за плащане на сумата от 800лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 04.04.2016г.,
до изплащането й, за което е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 18432/2016г. по описа
на СРС, 74-ти състав, като му се
присъдят и съдебни разноски по делото. Навело е твърдения, че сдружението е
създадено от всички собственици на имоти в ЕС, преди това управител на ЕС бил
ответникът, който сключил договор за система за контрол за достъп на 2 бр.
асансьори и платил от общите
средства 1000лв., но за същото нямало
решение на ОС на ЕС и с решение от 16.08.2012г. изпълнението на поръчката била
спряна, извършена работа била само за 200лв. и ОС на ЕС решило да търси връщане
на сумата от 800лв. от ответника.
Ответникът М.Т.Т., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че договорът бил сключен съобразно взето за това
решение на ОС на ЕС , но дори и да не е имело такова
решение в случая приложима била разпоредба на чл. 61 от ЗЗД. Действително бил
управител на ЕС, но нямал достъп до касата , паричните средства се съхранявали
от касиера, сумата по договора не била платена със средства от касата на ЕС.
Евентуално ОС било приело че така платена сума е разходвана уместно. Решението за спиране на изпълнението на
договора и за одобрение само на 200лв. платени по него не било взето на редовно
свикано и проведено ОС. Изпълнителят по договора бил предложил да отмонтира апаратурата и да върне парите за тях, но
предложението било отхвърлено от ищеца, което доказвало че ОС на ЕС не смятало
направени разходи за прекомерни. Претендирал е разноски. Оспорил е поради
прекомерност претенция на ищеца за разноски за адвокат.
По делото е приложено заповедно дело № 18432/2016г. на СРС, 74-ти състав, от което се установява че по заявление вх.
№ 3022465/04.04.2016г.
е издадена заповед за изпълнение , с която е разпоредено
М.Т.Т., ЕГН
********** да плати на Сдружение на собствениците на бл. 13, ж.к.
Сердика, гр. София, Булстат *******сумата от 800лв., ведно със законната
лихва от 04.04.206г. до изплащането й, представляващи
непризнати от ОС на ЕС разходи , направени от управителя на ЕС по договор за система за контрол на достъпа, както и
съдебни разноски от 325лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на
18.05.2016г., на 19.05.2016г. длъжникът е подал възражение срещу заповедта, на
06.06.2016г. заявителят е уведомен за необходимостта
от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е
предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил
на 22.06.2016г.
По делото са приети неоспорени от страните
удостоверение изх. № ЕССО 0315-2/11.02.2015г., издадени от СО,
район Възраждане, регистър на сдруженията на собствениците в СО, район
Възраждане, писмо от 17.12.2018г. и удостоверение от 17.12.2018г на СО, район
Възраждане, съгласно които на 11.02.2015г. на основание на чл. 29
и чл. 45, ал. 3 от ЗУЕС в публичния регистър на сдруженията на собствениците в
СО, район Възраждане е вписано Сдружение на собственици на бл. 13, ж.к.
„Сердика“, гр. София, район Възраждане с
рег. № ЕССО 03-15-0002 с предмет на дейност чл. 25, ал.1 от ЗУЕС ,
безсрочно с представени 100% идеални
части от етажната собственост , с УС с членове С.Г.Г.и
Е.Р.Д.и председател на УС П.Д.Б.и КС с
председател З.С.и членове: П.П.и П.Й., до 17.12.2018г. няма данни за прекратяването на
това сдружение.
По делото е приет протокол от ОС на ищеца от
08.11.2015г., справка за дължими суми, списък на присъстващи, съгласно който в
присъствието на собствениците на 69,7% ид.ч. от
сградата е проведено ОС, на което е
взето решение за упълномощаване на управителя да отправи покана до ответника за
връщане в срок до 15.01.2016г. на 800лв. по договора за контрол на достъпа на 2
бр. асансьори, който бил сключен без да има решение на ОС на ЕС за същото. Посочено е, че с решение на ОС на
ЕС от 16.08.2012г. било спряно изпълнението на този договор и сумата от 800лв.
платена по него не била призната за разход и следва да бъде възстановена в
касата, останалите платени по договора суми от 200лв. се приемала за разход за труд и вложени
материали от изпълнителя по договора за 2 бр. четци в асансьорните
уредби. В решението е посочено при неизпълнение в срок управител за представлява
сдружението пред съда и съдебни изпълнители
за събиране на сумите.
По делото са приети покана, протокол, съгласно които
на 20.12.2015г. ответникът е отказал да получи покана от ищеца за плащане на процесните суми, като отказ
е оформен с подпис на двама свидетели с посочени имена – Борислав Бориславов
и В.В., връчител е
управителя на ищеца П.Б..
По делото е приет договор от 10.07.2012г. носещ подпис
за страните по него съгласно който ответникът като управител на ЕС на бл. 13,
ж.к. Сердика“ гр. София е възложил на Б.К.доставка и монтаж на контрол на
достъп на 2 бр. асансьори в сградата срещу възнаграждение от общо 1000лв. без
ДДС.
С отговора на
исковата молба ответникът е поискал ищецът да бъде задължен да представи
протоколи от ОС на ЕС от януари 2012г. до юли 2012г. В о.с.з. ищецът е посочил, че в този период ОС
на ЕС не са провеждани.
Приет е протокол от ОС на ЕС от 18.03.2011г. съгласно който в ЕС има управител и касиер, на
18.03.2011г. е взето решение да се съберат оферти за асансьор с чипове.
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 16.08.2012г. , съгласно който М. Д.е
бил избран за управител на 14.05.2009г., като от тогава само едно събрание –
това от 18.03.2011г., е било проведено до този момент, на което събрание бил обсъждан въпроса за ремонти и да се проучат оферти. В протокола е
посочено, че ОС не е взело решение за
въвеждане на система за контрол на достъп до асансьори , но през юли 2012г.
било оставено съобщение в блока, че се събират по 5лв. за чип за асансьор, че
на събранието от 31.07.2012г. изпълнителят по договора
присъствал, но договорът с него бил сключен еднолично от Т. без решение на ОС,
сумата от 1000лв. по договора била включена в разходите но не бил представен
разходен документ за нея , като е взето решение да се преговаря за цената и да
се отложи въвеждането в експлоатация до решаване на проблема, прекратен е
мандат на управител и е избран нов УС и КС. Посочено е, че протокол от това ОС от 31.07.2012г. не е предаден от Т..
Приет е протокол от ОС на ЕС от 22.10.2012г., съгласно който управителят Б.е уведомила ОС, че
предишният управител М.Т. отказва да й
предаде съхраняваните при него документи
, вкл. и протоколи на ОС за периода от
избирането му, не представя отчет , проверени били финансови документи,
предадени от касиера за периода 2011-2012г. като наличност в касата била 27,70лв.
На това ОС е взето решение , че на този етап не е необходимо въвеждане на
система за достъп на асансьорите . Посочено е , че на 16.08.2012г. било взето
решение за спиране на изпълнението на поръчката, като на проведените през юли и август ОС изпълнителят Б.К.изтъквал
качеството на продукта, но цените му били по-високи от тези на други фирми и
условия по плащане не били изгодни, поради което ОС на ЕС взема решение за
разваляне на договора като сключен без решение на ОС и неизгоден за ЕС, като
сумата се търси от сключилият договора бивш управител.
По делото е представен протокол от ОС на ЕС от 14.05.2013г. съгласно който финансов
документ за плащане на сумата по договора за контрол на достъпа на асансьори
няма, но сумата от 200лв. е посочена като разход в отчетните
документи за 2011г.-2012г. , предоставени от касиера, поради което и М.Т.
следва да я върне в касата на ЕС.
Прието е предупреждение, протокол от 17.05.2013г.,
съгласно които на 7.05.2013г. ответникът не е отворил врата на позвъняване за
връчване на покана от ЕС до ответника с искане да върне в касата 200лв.,
които бил платил от общите средства по
договора за контрол на достъп до асансьори за поддръжка на невъведена в експлоатация система. Отбелязано
е че покана е залепена до входно пространство на апартамента, за което освен връчител е положил подпис и свидетел с посочени имена.
По делото е приет констативен протокол от 14.08.2012г.,
носещ подписи на комисия от Б., Х.и Б., съгласно който в отчет на касиер за
периода януари 2011г. – юли 2012г. фигурират
1000лв. за чипове, за които няма документ.
Разпитан по делото св.
Е.Д.е заявила, че живяла в бл. 13, ж.к. Сердика, гр. София от 1991г. познава
ответника той бил управител на ЕС от 2009г. до 2012г. Посочила е, че имало ОС за събиране на оферти
за ремонт, установило се, нямало решение за сключване на договор и за събиране
на средства, но такива средства започнали да се събират без решение на ОС на
ЕС. Имало монтирани устройства на асансьорите, но тези устройства не били
започнали да работят.
Разпитана по делото св. И.Ю.е заявила, че познава ответника, били съседи в бл. 13, ж.к.
Сердика, ответникът бил управител на ЕС през 2013г., но не била сигурна за
времето. Посочила е, че присъствала на
събрание, на което имало много малко хора и се взело решение да се постави
система от чипове, решили да бъде на съответната фирма уредбата. Устройствата
били монтирани, не знаела защо и до момента не функционирали.
Разпитан по делото св.
Б.К.е завил, че около 2013г. бил
сключил договор с М. Д.като управител на ЕС
и получил пари по този договор, но реално договорът бил прекратен,
защото не се стигнало до продажба на чипове. Заявил е, че присъствал на
събранието на ЕС, на което бил избран нов управител, тогава свидетелят
предложил да изкупи обратно устройствата, но собствениците му отказали,
защото цената била по-ниска от платената от тях. По договора получил 1000лв.
както е посочено в договора, нямало разписка за това, че ги получил. При
предявяване на договора от 10.07.2012г. свидетелят е посочил, че това е
договора и той го е подписал за изпълнител.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част:
Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕС) в редакцията
му до ДВ, бл. 57/2011г. уреждаше две алтернативни форми на управление на
етажната собственост – или ОС на ЕС или Сдружение на собствениците. При тази
правна уредба сдружението на собствениците поглъща общото събрание на ЕС,
защото всички собственици са членове на Сдружението. С измененията на ЗУЕС от
ДВ бр. 57/2011г. законодателят допусна освен алтернативно и паралелно
съществуване на тези две форми на управление на етажната собственост. Сдружението на собствениците съгласно чл. 25,
ал.3 от ЗУЕС може да се учреди от не по-малко от 67% ид.ч.
от общите части на сградата и ако в Сдружението не участват всички собственици,
то тогава двете форми на управление съществуват паралелно. При тази хипотеза по
въпроси от компетентност на ОС на ЕС законодателят е предпочел формата на
управление ОС на ЕС, защото само решение на този орган може да обвърже всички
собственици в сградата – аргумент от разпоредбата на чл. 33, ал. 4 и на чл. 25,
ал. 7 от ЗУЕС, съгласно които решенията на Сдружението по въпроси от компетентност
на ОС на ЕС се внасят за приемане на ОС на ЕС. В хипотеза, в която членове на
сдружението са всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, тогава ОС на
сдружението има правомощия на ОС на ЕС – аргумент от разпоредбата на чл. 33,
ал. 5 от ЗУЕС. В последната хипотеза с приемане на решение на ОС на Сдружението то става решение на ОС на ЕС и е задължително
за всички тях, включително новите собственици, обитатели и ползватели на
самостоятелни обекти в сградата. Легитимиран да предявява искове за вземания
във връзка с управлението на общите части на сградата в тази хипотеза е
Сдружението на собствениците. (В този смисъл Решение № 89/17.05.2018г. по гр.д.
№ 2337/2017г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 23/08.05.2018г. по гр.д. №
995/2017г. на ВКС, І-во Г.О. постановени по реда на
чл. 290 от ГПК).
Приложимия
закон за статута на ищеца е ЗУЕС редакцията след ДВ бр. 57/2011г. Това е така, защото сдружението е
регистрирано след влизане в сила на измененията на ЗУЕС ДВ бр. 57/2011г. В случая по делото се установи от приети
удостоверения и писма от СО, че ищецът Сдружение
на собствениците ж.с. *******, гр. София, район Възраждане, Булстат *******на 11.02.2015г. на основание на чл. 29
и чл. 45, ал. 3 от ЗУЕС е вписан в публичния регистър на сдруженията на
собствениците в СО, район Възраждане безсрочно
с представени 100% идеални части от етажната собственост и към момента
не е прекратен. Издадените удостоверения и писма от СО, са издадени от органа
по регистрация на сдружението съгласно чл. 29 от ЗУЕС, поради което и
представляват официален удостоверителен документ за посочените в него
обстоятелства. Материалната доказателствена сила на
тези документи обвързва съда, тя не е опровергана по делото и съдът приема тези
обстоятелства за установени по делото. При така установеното и доколкото всички
собственици на самостоятелни обекти в сградата са членове на сдружението по съображения изложени по-горе съдът приема,
че ОС на Сдружението има правомощията на ОС на ЕС и решенията му са
задължителни за всички собственици,
обитатели и ползватели на самостоятелни обекти в сградата, а Сдружението като
юридическо лице е легитимирано да предявява исковете, свързани с управлението
на общите части на сградата. Обстоятелството, че сдружението е регистрирано с цели
по чл. 25, ал.1 от ЗУЕС не може да обоснове обратен извод. Това е така, защото
в случая двете възможни форми на
управление на етажната собственост по чл. 9 от ЗУЕС не съществуват паралелно. Органът на
управление на етажната собственост е ОС на Сдружението, в което членуват всички
собственици.
При така възприето и като съобрази вземането,
предмет на делото, съдът приема, че ищецът е легитимиран да предяви иска.
Предмет на иска е ангажиране на
имуществената отговорност на управител на ЕС за
обезщетение за претърпени от ЕС вреди в резултат от неизпълнение на
задълженията му по чл. 23, ал.1, т.1 вр. с . ал. 3 от ЗУЕС да извършва действия по управление на
етажната собственост съобразно решенията на ОС. Управителят на ЕС е длъжен да
организира изпълнението на решенията на ОС, да извършва действия по управление
на ЕС съобразно взетите решения, да се отчита пред ОС, да съхранява документи
във връзка с работата на ОС и на ЕС, като при избор на нов управител е длъжен
да му предаде всички документи и налични парични средства, данни за банкови
сметки – арг. по чл. 23, ал.1, ал.2 и ал. 3, ал. 7 от ЗУЕС. ОС
може да не приеме отчета на управителя и да предяви искове за обезвреда срещу него за претърпени вреди от ЕС поради
неизпълнение на задълженията на управителя – арг. по
чл.11,ал.1, т. 4 и 23, ал.2 от ЗУЕС.
Разходването от управителя на ЕС на средства на ОС без решение на ОС, когато
такова е необходимо, е нарушение на задълженията на управителя,
поради което и ако това поведение е довело до намаляване на имуществото на етажната
собственост, то имуществената отговорност на управителя може да се ангажира.
По делото не
се спори и и се установява от събраните по делото доказателства, че до
11.02.2015г. в сградата на бл. 13, ж.к. Сердика , гр. София формата на управление
е била ОС на собствениците, като ответникът М.Т. е бил управител на ЕС от
2009г. до средата на август 2012г. , на 10.07.2012г. М.Т. като управител на ЕС
е сключил договор с Б.К., с който му е възложил срещу възнаграждение от 1000лв.
без ДДС да изгради в сградата система за
контрол на достъп за 2бр. асансьори и за
период от 2 години да извършва услуги по спиране и пускане на чиповете, за
който период и поддържа системата.
Съдът приема
за установено по делото, че сумата от 1000лв. е платена на изпълнителя по
договора от 10.07.2012г. със средства на етажната собственост. Плащането на сумата е
установено по делото от събрани гласни доказателства. Свидетелят К.е заявил, че
сумата му е платена, въпреки че разписка не бил издал за същото. Съдът
кредитира тези показания като неопровергани от другите събрани по делото
доказателства, резултат от личните преки впечатления на свидетеля. Съдът приема
за установено и че сумата е изплатена от общите средства на ЕС. Това е така,
защото в отчетите на ЕС и протоколи на комисията за проверка на същите тази
сума е посочена като осчетоводен разход за 2012г. на ЕС по договора от 10.07.2012г.
Съдът
приема, че с оглед предмета на договора – система за контрол на достъп до 2 асансьора,
то за сключването на такъв договор е следвало да се вземе решение на ОС. Това е
така, защото това е дейност по управление на общите части на сградата, отделно
въвеждането на тази система е свързано и с разходване на средства. Тези въпроси
са от компетентността на ОС на ЕС съгласно чл. 11 , ал. 1 от ЗУЕС, поради което и за сключването на
такъв договор следва да има решение на ОС на ЕС.
Спорният
въпрос по делото е дали договора от 10.07.2012г. е сключен от ответника в
изпълнение на решение на ОС на ЕС. Съдът приема, че по делото не е установено
сключването на този договор да е било в изпълнение на решение на ОС на ЕС. В
тежест на ответника е било да установи по несъмнен начин по делото това си
твърдение. По делото не е прието такова решение на ОС на ЕС. Действително, ответникът е направил доказателствено
искане с оглед установяването му, но ищецът е заявил, че няма в свое държане
протоколи от ОС на ЕС за взето решение за сключване на договора от
10.07.2012г., както и няма протокол от 31.07.2012г. Събраните по делото доказателства не обосновават
извод, че непредставянето от ищеца на
протокол от ОС за вземане на решение за сключване на договора от 10.07.2012г. следва
да се цени по реда на чл. 161 от ГПК и да се приеме, че ОС на ЕС е взело
решение за сключване на договора от 10.07.2012г. За да се приложат последиците
на чл. 161 от ГПК следва по делото да се установи, че протокол за такова държане е бил в държане на
ищеца, тоест непредставянето на документа е създаване на пречки от ищеца за
събирането му. Отделно, за да се приложат последици на чл. 161 от ГПК следва останалите събрани доказателства по
делото да позволяват извод, че това обстоятелство е осъществено, тоест следва
да има косвени доказателства, че решение
на ОС на ЕС за сключване на договора от 10.07.2012г. е взето . В случая по делото не е установена
нито една от тези предпоставки, поради което и последици на чл. 161 от ГПК не
следва да се приложат и да се приеме, че решение за сключване на договора е
било взето от ОС на ЕС. Ответникът е бил управител на ЕС през юли 2012г., тоест
протокола от проведени ОС са били в негово държане. По делото не е установено
ответникът да е изпълнил задължението си по чл. 23, ал. 6 от ЗУЕС и при избор
на нов управителен съвет да е предал съхраняваните от него документи на новия
управител с писмен протокол. Не е установено ответникът да е предал този
протокол и на ІІІ-ти лица. При така установеното и като съобрази изричните
изявления на новоизбрания управител по протокол от 22.10.2012г., че М.Т. не е
предал протоколи и решения на ОС на ЕС от избора му до
момента, отделно като съобрази и изричните изявления на специална комисия по
протокол от 16.08.2012г., че Протокол от приети решения не е представен, то
съдът приема, че по делото не може да се обоснове извод, че в държане на ищеца в
някой момент е било протокол от ОС на
ЕС, на което е взето решение за сключване на договора от 10.07.2012г.
Посочването в тези документи, че събрание е било проведено на 31.07.2012г. не
може да обоснове обратен извод. Това е така, защото изрично е посочено, че
протокол от това ОС ответникът не е предал на новия управителен съвет на ЕС. Приети
писмени доказателства не сочат какви са били решенията, взети на 31.07.20912г.,
поради което и не са от естество да обосноват извод, че конкретно решение е
било взето на това събрание. Така възприетото от съда препятства приложението
на разпоредбата на чл. 161 от ГПК. Тази разпоредба не може да се приложи и
поради това, че останалите събрани доказателства не позволяват извод, че решение
за сключване на договора от 10.07.2012г. е взето от ОС на ЕС. Последователно и
непосредствено след сключването на този договор собствениците на самостоятелни
обекти в сградата - на 16.08.2012г. и на 22.10.2012г., са посочвали, че решение
за сключване на договора от 10.07.2012г. не е било взето от ОС на ЕС, че това е
еднолично решение на управителя М.Т., че този договор не е изгоден за ЕС, че
следва да се спре действието му, а и да се развали същия. Това поведение на
етажните собственици е проведено непосредствено след сключване на договора и
правилата на житейската логика, съобразени с доказателствата по делото не
позволяват извод, че решение за сключване на договора от 10.07.2012г. е било
взето от ОС на ЕС. Действително, разпитаната по делото св. Ю.е заявила, че
решение за сключване на договора със съответната фирма е било взето на събрание
на ОС на ЕС. Съдът приема, че тези
показания не са от естество да обосноват извод, че решение за сключване на
договора от 10.07.2012г. е било взето. Това е така, защото тези показания не
сочат съдържание на взетото решение – с кого да се сключи договор и при какви
условия, поради което и сами по себе си тези показания не са от естество да
обосноват извод, че е взето конкретно решение на ОС на ЕС за сключване на
договор с белези на този от 10.07.2012г. Отделно, в подкрепа на тези показания
на св. Ю.не са ангажирани други доказателства по делото и съдът не ги
кредитира, защото те остават изолирани по делото. Напротив – останалите
доказателства, събрани по делото ги опровергават. Св. Д.е посочила, че на ОС на ЕС се е обсъждало
въвеждането на система за контрол на асансьори, но до решение за сключване на
договор с определени белези и за събиране на конкретни суми ОС на ЕС не е стигало,
въпреки че суми започнало да се събират. Съдът кредитира тези показания като
категорични, последователни, резултат от личните впечатления на свидетеля,
подкрепени от приети по делото протоколи от 2011г. , 2012г. и от 2013г. на ОС
на ЕС. Следва да се посочи, че разпитан по делото св. К.не е посочил да е присъствал
на ОС на ЕС, на което да е взето решение за сключване на договора от
10.07.2012г., въпреки че твърденията на ответника са били, че той е присъствал
на събраните от юли 2012г., когато такова решение било взето. Това е
допълнително основание съдът за кредитира показанията на св. Д.и закрепените в
протоколите от 2012г. констатации изводи на собствениците на имоти в сградата.
Неоснователни
са възраженията на ответника обосновани с незаконосъобразност на решенията на
ОС на ЕС. Оспорването на решенията на ОС на ЕС и на ОС на Сдружението може да
се проведе само пред съда в производство по реда на чл. 40 от ЗУЕС. По делото
не е установено такова производство да е проведено и решенията на ОС да са отменени,
поради което и в настоящото производство съдът не може да преценява по същество тези възражения.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че по делото е установено, че договора от
10.07.2012г. е бил сключен от ответника без за същото да има конкретно решение
на ОС на ЕС и ответникът не е изпълнил задълженията си да извършва действия по
управление на етажната собственост съобразно взетите решения на ОС. При така
възприето и по съображения изложени по-горе за плащане на сумата от 1000лв. по
договора, че изпълнение по договора за сумата от 800лв. не е установено, то
съдът приема, че по делото е установено, че поведението на ответника е нанесло
вреди на етажната собственост в размер на 800лв. Неоснователни са доводите на
ответника, че ищецът злоупотребява с право като предявява иска, а същевременно
отказва да получи от изпълнителя обратно платената сума по договора. Това
поведение е ирелевантно за отношенията между страните
и не може да освободи ответника от отговорност пред ищеца.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че по делото са установени обстоятелства,
основание за ангажиране отговорността на ответника пред ищеца и искът е
основателен. Приети по делото протокол от 08.11.2015г. установяват, че ищецът е взел решение за
ангажиране отговорността на ответника за процесната
сума, тоест , че отчет на ответника не е приет и той не е освободен от отговорност
пред ищеца.
С оглед гореизложеното
и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния
съд с тези на районния съд, то решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника.
Въззиваемият не е претендирал разноски и такива не му
се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 211503/12.09.2017г. по гр.д. №
33806 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 74-ти състав в обжалваната част.
Решение може да
се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.