М
О Т И В И :
Съдебното производство е образувано по
обвинителния акт на Окръжна прокуратура – гр. Бургас срещу подсъдимата М.К.А.,
ЕГН **********, с обвинение за извършено престъпление по чл.249, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 НК.
По искане на подсъдимата А. и на защитника
съдът проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК.
Прокурорът поддържа обвинението,
повдигнато на подсъдимата с обвинителния акт. Пледира за налагане на наказание
лишаване от свобода за срок от 2 години, което съобразно чл. 58а, ал. 1 НК бъде
намалено с една трета и бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, както и за
налагане на кумулативно предвиденото наказание глоба.
Защитникът моли съда да определи
наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и да наложи на подсъдимата
наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца. При условията на
алтернативност моли за определяне на наказание лишаване от свобода в размер,
равен на специалния минимум, който на основание чл. 58а, ал. 1 НК бъде намален
с една трета.
Подсъдимата А. признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съжаление за
извършеното.
След поотделната и съвкупна преценка на
събраните в производството доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата М.К.А. е родена на *** ***, с
постоянен адрес:***, *** гражданка, *** образование, ***, ***.
На 31.01.2019 г. около обяд подсъдимата А.,
сестра ѝ- свид. С. М., и свид. Р. Б. били в гр. Бургас, кв. „Долно
Езерово“, за да продават стоки по домовете. В този квартал, в къща на ул. **“ №
** живеела свид. М.А.Й., на ** години, вдовица. Тя познавала свид. Р. Б., която
преди време била наела за работа в двора на къщата ѝ. Свидетелката М. Й.
поканила Б. и подсъдимата да влязат в обитаваната от нея стая на първия етаж.
Там подс. А. и Р. Б. започнали да предлагат на възрастната жена да закупи нещо
от стоката им. Свид. Й. отворила чекмедже на скрина, за да им покаже, че има от
предлаганите ѝ вещи. Тогава Р. Б. и подсъдимата забелязали, че в
чекмеджето имало портмоне, поставено в зелена торба. Подсъдимата продължила да
показва стоката си, докато през това време свид. Б. успяла незабелязано от
пострадалата да вземе зелената торба и да я прибере в чувала си със стока.
После тя и подсъдимата излезли на улицата, където ги чакала свид. С. М..
По пътя към автобусната спирка за гр.
Бургас свид. Б. извадила зелената торба. На въпрос на С. М. каква е тази чанта,
тя отговорила, че я е откраднала от дома на М.Й.. Трите жени видели, че в
торбата имало два портфейла, съдържащи: лични документи на пострадалата и на
починалия ѝ съпруг, дебитна карта № 516924******2663, издадена от
„Експресбанк“ АД на М.А.Й., 2 броя картончета с написан върху тях пин код на
дебитната карта и сумата от 130.00 лева. Подсъдимата и свидетелките си
разделили парите, след което се придвижили с автобус до Автогара Запад в гр.
Бургас. От автогарата те отишли до търговски център „Екватор“, находящ се на
ул. „Чаталджа“ № 52, където бил монтиран банков автомат АТМ № 01059007,
собственост на „Уникредит Булбанк“ АД. Подсъдимата поставила откраднатата
дебитна карта в банкомата, въвела пин кода и изтеглила сумата от 50.00 лева.
Транзакцията била извършена в 15:16 часа. Една минута по-късно подсъдимата
отново поставила дебитната карта в банкомата – този път за да провери баланса
по сметката на пострадалата.
Веднага след това подсъдимата А. и
свидетелките Б. и М. се отправили към друг банкомат – АТМ 01062823, собственост
на ЦКБ АД, поставен на бензиностанция „Лукойл 557“, намираща се на ул.
„Чаталджа“ № 2. Там подсъдимата М.А. използвала три пъти дебитната карта, като
я поставяла в автомата и въвеждала пин кода. По този начин тя изтеглила три
пъти по 400.00 лева. Транзакциите били осъществени в 15:35 ч, 15:37 ч и 15:38
часа.
Непосредствено след това подсъдимата А. и
свидетелките Б. и М. отишли до банкомат на Пощенска банка – АТМ АТ030017,
поставен на заложна къща „Штедрия“ на ул. „Д-р Петър Берон“ № 1 в ж.к.
„Победа“. В 15:53 часа подсъдимата поставила дебитната карта с титуляр М.Й.,
въвела пин кода и изтеглила сумата от 100.00 лева.
Изтеглените суми от банковата сметка на
свидетелката М.Й. възлизали общо на 1350.00 лева. След всяко теглене
подсъдимата предавала парите на свидетелката Б.. По-късно същия ден трите жени
отишли в квартирата на свид. С. М. в гр. Бургас, където разделили изтеглените
от подсъдимата пари, всяка от тях вземайки по 450.00 лева. След това М.А. и Р. Б.
се отправили към домовете си.
Още същата вечер, след подадена жалба от
пострадалата Й., подсъдимата А. и свидетелките Б. и М. били установени и
отведени в сградата на Второ РУ-Бургас. Подсъдимата доброволно предала на
полицейските служители сумата от 66 лева и дебитната карта, издадена от
„Експресбанк“ АД на М.Й.. Свидетелката Р. Б. предала сумата от 50 лева и
останалите вещи, откраднати от дома на пострадалата.
Така изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимата М.А., които се
потвърждават от събрания на досъдебното производство доказателствен материал:
показания на свидетелите М.Й., М. Й., Р. Б., С. М., протоколи за доброволно
предаване (л.69 и л. 70), заключение на извършена техническа експертиза (л.
80-84), писмо изх.№ 434000-4177/15.04.2019 г. от „Експресбанк“ АД и електронна
справка за извършените транзакции с банкова карта № 516924******2663, издадена
от „Експресбанк“ АД на М.А.Й. (л.104-105).
От показанията на свид. М.Й. се
установява, че на инкриминираната дата, около 13:30 часа, свид. Р. Б. и друга,
непозната за Й. жена я посетили в дома ѝ в кв. „Долно Езерово“. Два часа
по-късно, в присъствието на внучката си- свид. М. Й., тя установила кражбата на
вещите, сред които били дебитната ѝ карта и картончетата с изписан пин
кода на картата. Пострадалата заявила на внучката си, че след посещението на
двете жени, други хора не били влизали в стаята ѝ.
На досъдебното производство е извършена
техническа експертиза, която е изследвала 2 броя оптични дискове CD-R700 МВ със записи от камерите за видеонаблюдение на
бензиностанция „Лукойл“ и търговски център „Екватор“, предадени с протоколи за
доброволно предаване (л. 75 и л. 77). Експертизата установява, че няма признаци
на манипулация на видеозаписите от охранителните камери. От разпечатаните на
хартиен носител кадри е видно, че: на 31.01.2019 г. в 15:33:32 часа три жени
преминават през бензиностанцията и се насочват към банкомата, поставен на
търговския център; жените са в близост до банкомата в 15:34:03 часа; в 15:43:05
часа те прекосяват обратно бензиностанцията. Според вещото лице Н.П. едно от
заснетите лица е възможно да е С. М.. Приетата от вещото лице възможност
прераства в твърда убеденост, предвид свидетелските показания на Р. Б. и С. М..
В тях са посочени местонахождението на банкоматите, от които подсъдимата е
теглила парите, използвайки дебитната карта на М.Й. и пин кода на банковата
карта, както и общият размер на неправомерно изтеглените суми. Показанията на
двете свидетелки изцяло кореспондират на данните, съдържащи се в предоставената
от „Експресбанк“ АД електронна справка относно транзакциите, извършени с
дебитната карта на М.Й. и адресите на банковите автомати.
Самата подсъдима в обясненията си на
досъдебното производство не отрича, че тя е осъществила тегленията на парите от
дебитната карта на пострадалата, като именно подс. М.А. е предала на
полицейските органи използваната банкова карта.
С оглед на изложените съображения, съдът
прие, че обвинението срещу подсъдимата А. е безспорно доказано от фактическа
страна, поради което я призна за виновна.
С деянията си подсъдимата е осъществила
състава на престъплението по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. На 31.01.2019
г. в гр. Бургас М.А. използвала дебитна карта № 516924******2663 на името на М.А.Й.
и пин код за същата карта. Дебитната карта, издадена от „Експресбанк“ АД на
пострадалата Й., представлява платежен инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 НК, а пин кодът – данни от същия платежен инструмент. Подсъдимата проверила
баланса по сметката на пострадалата и извършила пет транзакции с дебитната карта,
без съгласието на титуляра, като неправомерно изтеглените суми са с общ размер
от 1350.00 лева. Отделните деяния са извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, поради което е
налице продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК. От субективна страна
престъплението е осъществено с пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянията си, тъй като е имала ясни представи, че
използва открадната дебитна карта, при което очевидно няма как да е получила
съгласието на титуляря за употребата на картата и нейния пин код. Наред с това
подсъдимата е предвиждала вредоносните последици и съзнателно се е стремяла към
настъпването им.
При определяне вида и размера на
наложените наказания съдът съобрази следното:
Степента на обществена опасност на
извършеното не е ниска – в рамките само на 37 минути подсъдимата е осъществила
пет успешни транзакции с откраднатата дебитна карта от три банкомата, като
общата стойност на неправомерно изтеглените суми надхвърля две минимални
работни заплати за страната.
Не е ниска и обществената опасност на
личността на подсъдимата. Настоящата ѝ престъпна деятелност не е
инцидентна проява - след настъпила реабилитация по право, тя е осъдена по
н.о.х.д. № 2532/2014 г. на БРС за квалифицирана кражба на лишаване от свобода
за срок от десет месеца, с приложение на чл. 66, ал. 1 НК.
От друга страна, съдът отчете изразеното
от подсъдимата съжаление за извършеното,тежкото ѝ материално състояние,
както и обстоятелството, че М.А. е многодетна майка.
Признанията на подсъдимата на досъдебното
производство са направени след разкриване на авторството на престъплението от
разследващите органи, поради което процесуалното ѝ поведение на първата
фаза на наказателното производство не може да бъде отчетено като смекчаващо
обстоятелство.
Съдът не споделя твърдението на защитника,
че противоречията между подсъдимата и предишния ѝ защитник адв. К. по
отношение начина на защита са допринесли за „изключително тежкото процесуално
положение“ на А., до което се стигнало поради невъзстановяване на причинените
щети. В съдебно заседание на 23.01.2020 г. подсъдимата направи недвусмислени
изявления за реда, по който да бъде разгледано делото и за това, че признава
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдебното
следствие не беше приключено поради искането на адв. Куманова и на подсъдимата
да бъде дадена възможност на А. да възстанови щетата на пострадалата. Впрочем
изявление в този смисъл подсъдимата е направила още на досъдебното
производство.Независимо от предоставената ѝ възможност, към настоящия
момент - 1 година и 4 месеца след извършване на престъплението, М.А. не е
възстановила неправомерно изтеглените суми или дори част от тях. Следва да бъде
подчертано, че посоченото обстоятелство не се отчита в нейна вреда, но не може
да бъде прието, че липсата на репариране на причинената щета се дължи на
основателна причина – на възникналите разногласия между адв. Куманова и
подсъдимата или пък на въведеното в страната на 13.03.2020 г. извънредно
положение, което попречило да подсъдимата да реализира твърдяната от нея
готовност на 18.03.2020 г. да върне на пострадалата сумата от 650 лева.
Преценявайки посочените по-горе
обстоятелства, настоящият съдебен състав прие за неоснователно искането на
защитника за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК. Отчетените
смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях представлява
обстоятелство от изключителен характер. Съдът прецени, че адекватни на тежестта
на извършеното и на личността на подсъдимата се явяват наказанията лишаване от
свобода за срок, равен на специалния минимум, а именно две години и глоба от 1350
лева, в какъвто размер е неправомерно получената сума. С оглед реда на
проведеното съдебно следствие и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, съдът на
основание чл. 58а, ал. 1 НК намали определеното наказание лишаване от свобода с
една трета, а именно от две години на една година и четири месеца.
Осъждането на подсъдимата по н.о.х.д. №
2532/2014 г. по описа на БРС е пречка за приложението на института на условното
осъждане. Предвид обстоятелството, че престъплението по чл. 249, ал. 1 НК е
извършено след изтичане на изпитателния срок на условното осъждане по
посоченото наказателно дело, съдът на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС
определи първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
Накрая, съдът се
произнесе по въпросите относно веществените доказателства, както и относно
направените по делото разноски в размер на 192.32 лв., които на основание чл.
189, ал. 3 НПК постанови да бъдат заплатени от подсъдимата.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата.
Съдия: