РЕШЕНИЕ
№ 586
гр. Пловдив, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20255300500911 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 4503/14.11.2024 г. постановено по гр.д.№ 8149/2022 г. на
ПРС, X гр.с., се ОСЪЖДА А. Д. Т., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на
И. В. Ч. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД, сумата
8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на ***г. в гр. ***, на бул. *** до
№***, констатирано с протокол за ПТП с пострадали лица съставен на ***г. от
*** П.П. от Сектор Пътна Полиция, ведно със законната лихва върху сумата
считано от ***г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до претендираните 10 300 лв. ОСЪЖДА А. Д. Т. ЕГН
********** да заплати на И. В. Ч. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 1927,38 лв., представляваща деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на ЗК „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД в качеството на трето лице помагач на страната на
ответника А. Д. Т..
1
Постъпила е въззивна жалба от ответника А. Д. Т., ЕГН **********,
чрез назначения особен представител адвокат Н. Г.-Б., против осъдителната
част на решението, с която е присъдена сумата от 8000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП на *** г., съгласно уточнението от
особения представител в с.з.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че съдебният акт в
обжалваната си част е неправилен, несправедлив, постановен в противоречие
със събрания доказателствен материал, при условията на липса на обсъждане
на част от последния, както и в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Иска се отмяна на обжалваната част от решението като вместо това се
постанови друго, с което да се отхвърли претенцията на ищеца в по-голямата
му част, отчитайки неговия принос в настъпилото ПТП и причинените му
вреди. В тази връзка се оспорват фактическите изводи на районния съд, че
ищцата се е движила зад микробуса с позоваване на приетото по делото
заключение на СТЕ и поясненията на вещото лице, че ищцата се е движила
попътно на автомобила. Твърди се, че няма обективни данни когато се е
случило навлизането. Обосновават се изводи, че ищцата е осъзнавала
опасността, но не е предприела действия за самосъхранение. Поддържа се, че
съдът е постановил решението си въз основа на факти и обстоятелства, които
са останали недоказани по делото. Възразява се, че не е отчетено адекватното
поведение на ответника, който се е притекъл в помощ на пострадалата,
извикал е бърза помощ и полиция. Твърди се, че не е налице критичен поглед
от страна на съда към показанията на свидетеля като съпруг на ищцата.
Намира се, че не е налице критичен/справедлив поглед по отношение на
времето, необходимо за възстановяването на ищцата и не е обсъдена
медицинската картина на състоянието на ищцата при настъпването на
инцидента, според която същата е имала немалко заболявания, имащи принос
в създалата се ситуация. Твърди се, че не са обсъдени обстоятелствата,
касаещи приноса от страна на ищцата към собствената й увреда, поддържа се
възражение за съпричиняване от ищцата и осъществяването на
предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението. Посочва
се обстоятелството, че пострадалата е сезирала съда с претенциите си едва три
дни преди погасяването им по давност, както и не е потърсила
застрахователната компания по сключената застраховка гражданска
2
отговорност, от което се обосновава извод за възможността през посочения
период ищцата да е била обект и на други инциденти, за които да прави опит
да получи финансов еквивалент от ответника. Твърди се, ищцата е служител
на РЗОК и това би могло да й гарантира известна помощ от всеки назначен от
съда експерт. Намира се, че обезщетение в размер на до 4000 лева биха били
разумна цена за посочените болки и страдания, които предвид наличието на
принос от страна на пострадалото лице, то този размер бъде поделен между
страните по делото поравно. С оглед на посоченото от въззивния съд се иска
да постанови съдебния си акт.
В съдебно заседание въззивникът, чрез особения представител,
поддържа въззивната жалба и моли за определянето на справедлив размер на
обезщетение по отношение на насрещната страна, както и възражението за
съпричиняване. Прави искане за ангажиране на отговорността за направените
изцяло по делото разноски на насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата И. В. Ч., представлявана в производството от адвокат
Д. А..
В съдебно заседание въззиваемата не се явява и не се представлява. С
молба по делото от въззиваемата, чрез пълномощника й, се моли за
потвърждаването на първоинстанционното решение и присъждането на
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната
жалба от ЗК „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД - трето лице помагач на
страната на ответника А. Д. Т..
В съдебно заседание третото лице – помагач не изпраща представител. С
молба по делото, чрез пълномощника юрисконсулт Я., излага становище за
основателността на въззивната жалба и моли за нейното уважаване.Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника и
въззиваемия в производството.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
3
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от
ищцата И. В. Ч. против ответника А. Д. Т. иск с правно основание чл.45 във
вр.с чл.52 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10 300 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането,
които вреди е претърпяла от ПТП, настъпило на *** г. вследствие на удара от
лек автомобил рег. № *** с водач ответника.
Ищцата твърди, че на *** г., излизайки от търговски център „***“в гр.
***на бул. „***“, на тротоара е била блъсната от МПС марка „Мерцедес“, рег.
№ *** с водач ответникът, който извършвал маневра на заден ход, осъществил
се удар със задната част на автомобила, при който ищцата паднала. Ударът бил
осъществен на самия тротоар. Извикана била спешна помощ и полиция,
съставен бил констативен протокол от мл.инспектор към ПП.
На *** г. ищцата била откарана в УМБАЛ ***.”, настанена в клиника по
Обща хирургия, където пролижала до *** г. с първоначална диагноза
фрактура на дясна подбедрица. На *** г. постъпила в болница „***“ гр. *** и
била изписана на *** г., в която болница й била извършена операция на
коляното. Тъй като не получила желания лечебен ефект, ищцата постъпила в
МБАЛ „***“ ООД на *** г., от където била изписана на ***г. В тази болница й
били назначени рехабилитационни процедури, тъй като имала ограничение на
движенията на дясното коляно и затруднена походка. Ищцата твърди, че освен
сочените увреждания е получила и такива в областта на челюстта: увреждане
на ляв горен централен резец. Установило се, че зъб № 21 е с повишена
подвижност без нарушение на нормалното му местоположение, наложило се
да бъде шиниран за няколко месеца. Твърди, че получила и много други
травми в областта на тялото – по гърба и седалищните области вследствие на
удара и събарянето на земята. Вследствие на посочените травми били
ограничени социалните й контакти, осуетила се планирана почивка, дълго
време не упражнявала трудовите си функции. Моли за уважаване на исковата
претенция, ведно със законна лихва от датата на увреждането.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
4
ответника А. Д. Т., чрез назначеня особен представител адвокат Г., с който се
оспорва предявения иск по основание и размер. Намира за неустановени
обстоятелствата по настъпването на ПТП, както и съпричастността на
пострадалото лице. Поддържа възражение за съпричиняване от ищцата като
намира, че същата е съзнавала и допускала, че ответникът не я вижда,
извършвайки маневрата, както и че за същата е била налице опасност. Твърди
се, че ищцата е имала възможност да предприеме действия, с които да се
предпази и предотврати евентуално ПТП, но не е предприела такива.
Позовава се на отбелязаната диагноза в констативния протокол „фрактура
дясна подбедрица“ и намира, че другите твърдени увреждания от ищцата не са
причинени от ПТП. Взема становище по писмените доказателства, посочва, че
„история на заболяването“ не е окомплектована, всяка експертиза посочвала
подобрено състояние на ищцата. Намира, че не е известно доколко
здравословното състояние на ищцата към онзи момент е било такова, каквото
се твърди.
На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ответника е
конституирано трето лице- помагач - ЗК „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
Последното е депозирало отговор, с който оспорва предявения иск по
основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение. Оспорва твърденията относно механизма на осъществяване
на ПТП. Оспорва отговорността на ответника, причинно-следствената връзка
между действията на ответника и уврежданията на ищцата, вредите като
факти от действителността и техния размер, наличието на противоправност от
поведението на ответника и неговата вина. Твърди наличието на случайно
събитие и на съпричиняване от ищцата. Твърди, че ищцата е страдала от
предходни заболявания, които са благоприятствали за настъпването на
уврежданията. Оспорва размера на претенцията съгласно чл.52 ЗЗД и
претенцията за лихва за забава.
След преценка на доказателствената съвкупност, предвид твърденията и
възраженията на страните, първостепенният съд е приел иска за доказан по
основание и по размер за сумата 8 000 лева, до който е и уважен. За разликата
до 10 300 лева, искът е отхвърлен, като в отхвърлителната част решението е
влязло в сила като необжалвано.
При служебната проверка по чл. 269 предл. първо от ГПК настоящата
5
инстанция намира решението да е валидно и допустимо в обжалваната част.
На основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението в обжалваната част, съобразно оплакванията във
въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния спор
между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, предвид което
елементите на фактическия състав на деликтната отговорност включват
противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между тях
и вина у причинителя, която се предполага до доказването на противното.
Във въззивната инстанция не е налице спор, че на ***г., около *** ч., в
гр. ***, на южния тротоар на бул. *** пред №*** е настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което управляваният от ответника товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер“ ДКН *** е ударил ищцата като пешеходец.
Не е спорно, че след инцидента ищцата е била откарана със спешна помощ и
настанена в Клиника по Обща хирургия към УМБАЛ „***”, изписана е на ***
г. с първоначална диагноза фрактура на дясна подбедрица. Няма спор, че през
периода от *** г. до *** г. ищцата се е лекувала в болница „***“ гр. *** като й
е извършена оперативна интервенция, а впоследствие през периода от *** г от
*** г. е била приета в МБАЛ „***“ ООД за извършване на рехабилитационни
процедури.
Оплакванията във въззивната жалба са, че присъденото обезщетение не
е съобразено с приноса на ищцата за настъпването на ПТП и причинените й
вреди.
Въззивникът оспорва фактическите изводи на районния съд, че ищцата
се е движила зад микробуса и респективно възприетите факти по
настъпването на ПТП. Според приетото в първата инстанция заключение на
съдебно – автотехническа експертиза, изготвено от вещо лице С., водачът Т. е
управлявал товарния автомобил на заден ход по южния тротоар на бул. ***
№*** в посока от изток на запад. По същото време пешеходката Ч.-З. се е
намирала на същия тротоар зад автомобила. Стъклата на задните врати на т.а.
„Мерцедес Спринтер“ са били затъмнени и за водача са създавали условия за
намалена видимост към пространството зад автомобила. Вещото лице
посочва, че в резултат на скорост и траектория автомобилът е достигнал
6
пешеходката Ч.-З., след което е последвал удар в задната част на автомобила и
пешеходката. След удара последната е паднала зад автомобила, а същият е
спрял, след което бил преместен. Съгласно заключението, ударът е настъпил в
задната част на автомобила. При изслушването си в с.з., вещото лице се е
позовало на схема в протокол за оглед с пострадали лица / приложена в
досъдебно производство № 220/2017 г. РПП/ и е заключило, че ищцата се е
движила попътно на автомобила и в един момент е навлезнала в неговия
коридор. Въз основа на схемата в протокола за оглед и предвид травматичните
увреждания на ищцата, вещото лице прави извод, че за да падне на дясната си
страна и за да настъпи удара, ищцата е била с гръб към автомобила и леко в
ляво. Вещото лице посочва, че няма обективни данни, от които да се установи
поведението на пешеходката като траектория преди настъпване на удара.
Въз основа на последното е и оспорването от въззивника на възприетата
от районния съд фактическа обстановка при настъпването на ПТП.
Оспорването е неоснователно, защото механизмът на настъпване на ПТП е
безспорно установен по делото. Категорични са изводите на вещото лице, че
ударът е настъпил в задната част на автомобила от движението му на заден ход
по тротоара, при което е настигнал и ударил ищцата в гръб. За последното
свидетелстват и травматичните увреждания на ищцата (на главата и лицето –
носа, устата, на гръдния кош, десен крак - коляно, бедро, подбедрица,
стъпало), както се сочи в с.з. вещо лице С., които увреждания се установяват
от приетото по делото заключение на СМЕ, медицинска документация и
свидетелските показания.
Според заключението на СМЕ на вещо лице Б. и медицинска
документация (епикризи от лечебните заведения, служебна бележка от
УМБАЛ „***”, история на заболяването от лекар по дентална медицина),
ищцата е претърпяла следните увреждания от удара: контузия на главата и
лицето; разкъсно-контузна рана на носа и горната устна на устата с хематом;
контузия и изкълчване на зъб 21; контузия на гръдния кош и корема; контузия
на дясното коляно, дясното бедро и дясната подбедрица; навяхване на дясната
скочна става; счупване на глезенния израстък на дясната малкопищялна кост;
спукване на основата на V стъпална кост на дясното ходило. Според
заключението на СМЕ, наличието на изкълчване на 21 зъб е установено при
консултацията с лицево-челюстен хирург, осъществена при хоспитализацията
7
на ищцата непосредствено след произшествието, като се потвърждава от
наличието на травматични увреждания в областта на горната устна на устата.
Вещото лице сочи, че счупването на глезенния израстък на малкопищялната
кост и спукването на основата на V стъпална кост са причинили трайно
затрудняване на движението на десния крак, като за възстановяването е била
необходим период между 45 и 60 дни, за възстановителния период за
останалите е по-малко от 30 дни. Вещото лице е констатирало, че в
представените медицински документи липсват данни за предходни и
хронични заболявания, вкл. и такива, които да имат отношение към генезиса
на получените травматични увреждания. В с.з., въз основа на отговор на РЗОК
– *** с извършена справка за прегледи и медико-диагностични дейности на
ищцата, вещото лице изброява съпътстващите й заболявания и посочва, че
възстановяването на ищцата от травматични увреждания, получени на *** г.,
не се влияе от хроничните й заболявания.
Причинените на ищцата увреждания и претърпените от нея болки и
страдания се установяват от свидетелските показания на съпруга й Р.З.. В
показанията си свидетелят посочва, че непосредствено след инцидента е
заварил ищцата седнала на земята, била ударена в лицето, зъбът й се клатил и
имала кръв в устатата и по дрехите. Държала се за гръдния кош и казвала, че я
боли. Имала по – голям проблем с десния крак, било ударено коляното й и
изпитваба болки в глезена, който после се оказал счупен. Първоначално с
екип от Бърза помощ била приета в УМБАЛ „***“, след това я прехвърлиха в
„***“, където оперирали коляното й, била с медицински ботуш за
обездвижване на крака и известно време е било затруднено предвижването й.
Ищцата не можела дълго време да ходи, пазила си крака. Била е няколко
месеца в болнични и се е наложило да намали социалните си контакти и
работата. Коствало й е много усилия да влезе отново в ритъм след като се е
излекувала. След инцидента ищцата изпитвала страх и като ходи по тротоари,
и като пресича сама се притеснявала доста. Свидетелят посочва уврежданията
на ищцата като разклащане на зъб, лека травма на лицето, травма на коляното,
травма на гръдния кош и счупен глезен. Извършена била операция на
коляното й, а при зъболекар терапия с цел да се закрепи зъба. Посочва, че
около 4-5 месеца е отнело възстановяването на ищцата. Зимата я е наболявало
повече коляното. В момента не се нуждаела от чужда помощ, но имала
периодични болки в коляното.
8
Показанията на свидетеля З., преценени съобразно изискванията на
чл.172 ГПК, следва да бъдат кредитирани като преки, убедителни и житейски
логични, същите се подкрепят от заключението на СМЕ, а същевременно не се
опровергават, нито се разколебават от останалите доказателства по делото,
поради което въззивникът неоснователно акцентува на заинтересоваността на
свидетеля.
Въззивният съд намира, че от доказателствената съвкупност се
установява фактическия състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране на деликтната
отговорност на въззивника, която по същество същият не оспорва. По делото
безспорно се установява, че ответникът при управление на товарния
автомобил на заден ход на тротоара е блъснал ищцата, в резултат на което на
същата са причинени вече казаните травматични увреждания. Поведението на
ответника е противоправно, защото като водач на управлявания от него
автомобил е предприел маневра "движение назад", без преди това да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен- като наблюдава непрекъснато
пътя зад управляваното от него превозно средство или като осигури лице,
което да сигнализира за опасността, с което е допуснал нарушение на чл. 40,
ал. 1 и 2 ЗДвП. Нещо повече, в случая ответникът е управлявал автомобила
върху тротоара, който е предвиден за преминаване само на пешеходци, което
обстоятелство е следвало да бъде съобразено от ответника. Налице е и
причинно – следствена връзка между поведението на ответника и
причинените вреди на ищцата, съгласно заключението на СМЕ. При това
положение всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са налице, а
за възникване на деликтната отговорност важи и презумпцията за вина – чл.
45, ал. 2 ЗЗД, която не се оборва от данните по делото.
Относно размера на обезщетението за неимуществените вреди:
Първостепенният съд е приел за справедлив размер на обезщетението
сумата от 8 000 лева при прилагане на принципа на справедливостта по чл.52
ЗЗД, по правилното приложение на който не са изложени изрични
оплаквания.
Възразява се, че не е налице критичен/справедлив поглед относно
времето на възстановяване на ищцата, както и че другите й заболявания са
допринесли в създалата се ситуация.
Въззивният съд намира възраженията за неоснователни, тъй като
9
определеното обезщетение е съобразено с претърпените от ищцата
травматични увреждания, с по- интензивната болка в острия стадий на
травмата (2-4 седмици след ПТП), с възстановителния период от увреждането
на счупения глезенния израстък на малкопищялната кост и спукването на
основата на V стъпална кост от 45-60 дни според СМЕ, с цялостния
оздравителен период от 4-5 месец съгласно свидетелските показания, с
болничния престой на ищцата в УМБАЛ „***”, Болница „***“ и МБАЛ „***“
ООД, извършената оперативна интервенция на дясното коляно и
обездвижване на крака с медицински ботуш, шиниране на зъба й, както и
наложилите се рехабилитационни процедури. Следва да се отчетат
емоционалните и психически страдания на ищцата, доколкото принудително
се е наложило да намали социалните си контакти и работата, а впоследствие
да положи допълнителни усилия за възстановяване на ритъма й на работа,
породения страх да се предвижва сама като пресича и върви по тротоара,
както и обществено-икономическата обстановка в страната.
Същевременно възстановяването на ищцата не се е влияело от
хроничните й заболявания, за което изрично заключава при изслушването си
в.л.Б..
По същество оплакванията на въззивника се концентрират върху
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата – чл.51,
ал.2 ЗЗД.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налице е принос когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди (или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие). Приложението на
правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка
между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на ВКС /решение
№ 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по описа на II т. о.; решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /, че приносът
трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
10
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които
навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
също трябва да са конкретни. Процесуалното задължение (доказателствената
тежест) за установяването на твърдения правнорелевантен факт принадлежи
на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като
доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата,
предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
По делото не се доказва възражението за съпричиняване. Не е спорно,
че произшествието е настъпило докато ищцата е била на тротоара.
Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното
платно според чл.108, ал.1 ЗДвП, а съгласно §6, т.6 от ДР на ЗДвП - тротоарът
е предназначен само за движение на пешеходците. Следователно ищцата е
била в изпълнение на задължението си като пешеходец и не се установява
нейно действие или бездействие, способствало за настъпването на вредата.
Доказателства за подобно поведение на ищцата не са ангажирани по делото, а
напълно хипотетични са доводите, че ищцата не се е предпазила като да
остане на място или да направи крачка встрани. Последното е въпрос на
субективна възможност, още повече, че ищцата е била ударена в гръб, както се
приема в заключението на САТЕ и от изслушването на вещото лице в с.з. Не се
доказва твърдението, че ищцата е могла да чуе шума от двигателя на
автомобила, доколкото произшествието е станало на един от най-натоварените
и оживени булеварди в града, както сочи в с.з. вещо лицето лице от САТЕ.
На следващо място, не се доказва твърдението за принос в създалата се
ситуация от хроничните заболявания на ищцата.
Според заключението на САТЕ, достатъчно условие за предотвратимост
на ПТП е водачът на автомобила да е възприел правилно пътната обстановка,
като съобрази и траекторията на автомобила при движение на заден ход с
наличие на препятствие – пешеходката Ч.-З., намираща се на тротоара в зона с
ограничена и/или намалена видимост зад автомобила, каквото поведение от
водача на МПС безспорно не е било осъществено.
Във въззивната жалба се излагат доводи за оказана от ответника помощ,
които са относими при ангажиране на наказателната отговорност, но не и на
деликтната отговорност на ответника. Неотносими са и доводите, че
11
претенцията е заявена преди изтичането на погасителната давност за
вземането, както и че ищцата не е предявила застрахователна претенция, тъй
като тяхното завеждане е поставено на преценка на ищцата. Съображенията,
че ищцата би могла да претендира финансов еквивалент за увреждания от
други инциденти са напълно хипотетични и недоказани. По делото безспорно
се доказва от заключението на СМЕ, че процесните травматични увреждания
на ищцата са причинение от ПТП на *** г. Доводите, че ищцата е служител
на РЗОК и това би могло да й гарантира известна помощ от всеки назначен от
съда експерт, са неподкрепени от доказателства по делото. Всъщност и двете
заключения по делото на СМЕ и САТЕ са приети без възражения от особения
представител на ответника.
В аспекта на изложеното настоящият въззивен състав намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно в обжалваната
част, поради което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави
без уважение.
По разноските:
Във въззивното производство въззивникът е представляван от особен
представител адвокат Н. Г.-Б., назначена при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Възнаграждението за особения представител се дължи от ищеца за всяка
инстанция и не е обусловено от изхода на спора. Това възнаграждение винаги
е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на
спора, след като бъде заплатено от ищеца. Ето защо, на основание чл.47, ал.6
от ГПК на адвокат Н. Г. - Б. като особен представител следва да определи
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на А. Д. Т. във въззивното производство в размер на 600 лева, съобразно
правната и фактическа сложност на делото, както и обема на осъществената
защита от особения представител.
Възнаграждението на особения представител се дължи от въззиваемата
страна – ищцата, поради което същата ще бъде осъдена да го заплати на
адвокат Г. - Б.. Едва след като то бъде заплатено от въззиваемата страна, като
задължено лице по закона, възнаграждението ще следва да бъде възмездено
като разноски съобразно изхода на делото по чл. 78 от ГПК, след представяне
на доказателства за заплащането им.
За настоящото производство въззиваемата страна претендира да й се
12
присъдят разноски от 500 лева - платено в брой адвокатско възнаграждение.
По делото не е представен договор за правна помощ с отразяване на факта на
плащане на възнаграждението в брой съгласно указаното в Тълкувателно
решение по т.д№ 6/2012 г.на ОСГТК, ВКС, не се удостоверява договарянето и
направата на посочените разноски и поради това не следва да бъдат
присъдени.
На осн.чл.77 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 160 лева в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив,
тъй като въззивната жалба е подадена от особен представител и поради това
държавната такса предварително не е била внесена.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4503/14.11.2024 г. постановено по гр.д.№
8149/2022 г. на ПРС, X гр.с., в обжалваната му част.
В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. В. Ч. ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.
Н. А. Г. – Б., със съдебен адрес: ***, сумата от 600 лева (шестстотин лева) -
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
като особен представител на А. Д. Т., ЕГН **********, във въззивното
производство. След внасяне й сумата да се изплати на адв. Н. А. Г. – Б.
ОСЪЖДА А. Д. Т., ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. В.
Ч. ЕГН ********** с адрес ***, направените разноски за възнаграждение на
назначения му особен представител в производството пред въззивната
инстанция в размер на 600 лева (шестстотин лева), след представяне на
доказателства за тяхното внасяне от въззиваемата – ищцата И. В. Ч..
ОСЪЖДА А. Д. Т. ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
държавна такса в размер на 160 лева (сто и шейсет лева) в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив, на основание чл.77
ГПК.
Решението е постановено при участието на ЗК „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД в качеството на трето лице помагач на страната на
13
ответника А. Д. Т..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при
наличие на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14