Мотиви по НАХД № 326 по описа за 2017
г. на Поповски
районен съд
Производството е по реда на Глава
XXVIII-ма от НПК.
Против обвиняемата Д.Е.И. *** е било образувано ДП № 391/2017
г. по описа на РУ МВР П. за извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.1, във вр. с чл.130,ал.2 от НК. След приключване на същото с
мнение за съд наблюдаващият прокурор е преценил,че са налице кумулативните
предпоставки за приложение на чл.78а от НК, с оглед на което е изготвил
постановление за освобождаването й от наказателна отговорност по реда на Глава
ХХVIII-ма от НПК за това, че „на 26.07.2017 г., в с.К., общ.П.,
е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и
страдания без разстройство на здравето, на длъжностно лице – Н. И. *** –
„отчетник“ в „Енерго-Про мрежи“АД гр.В., район П. – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК.
Обвиняемата И., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Сн. С. от гр.П., ТАК, която
счита, че обвинението е доказано по безспорен начин, с оглед на което пледира
за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на
минимално административно наказание глоба.
Районна прокуратура–П., чрез
прокурор Христов поддържа обвинението, пледира се за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба в
минимален размер.
След запознаване с
доказателствата по приложеното ДП № 391/2017 г. по описа на РУ МВР П. и постановлението
на РП-П., както и с оглед разпоредбите на чл.378, ал.2 и ал.3 от НПК, показанията на повторно
изслушаните в с.з. свидетели, в рамките на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следното от фактическа страна:
Обвиняемата Д.Е.И. живеела със семейството си в с.К., общ.П., била с
основно образование, безработна, неосъждана.
По силата на трудов договор № 164/08.09.2016 г. пострадалата Наталия И.И. работела в „Енерго-Про Мрежи“АД гр.В., на длъжността
„отчетник“, с място на работа регионална структура Т. /трудов договор, л.31 от
ДП/. Съгласно утвърдената длъжностна характеристика за заеманата длъжност
/приложена л.34/, основно нейно задължение било извършване на отчитане на
електромери в поверения район по утвърден график, т.е. пострадалата заемала
отчетническа длъжност, попадаща в легалната дефиниция за „длъжностно лице“ по
смисъла на чл.93,ал.1,б.“б“ от НК.
На 26.07.2017 г. преди обяд пострадалата И. ***, където следвало да
отчете данните от електромерите на централната улица ул.“***“, на която живеели
обвиняемата /в дом № 70/ и нейната дъщеря – Е. Я. – в къща, срещу нейната.
Таблото с електромерите на двете къщи било изнесено на стълб пред дом № **, от
където пострадалата записала данните за потребената електрическа енергия и
продължила с отчета на останалите абонати в селото. Малко по-късно, докато се
намирала пред друга къща на ул.“***“ в с.К., пострадалата И. видяла, че към нея
се приближава обвиняемата, която отправяйки думите „Аз на теб колко пъти ще ти казвам да не ми записваш показанията?“
/л.18 от ДП/, и нанесла шамар по лицето. Поведението на обв.
Д.И. било пряко възприето от св.М. И., която в същото време била на улицата
пред дома си /л.20 на гърба/. След инцидента, пострадалата уведомила прекия си
началник, а наред още на следващия ден с това подала и жалба в РУП П. /л.8/.
След събиране на допълнителни доказателства, на 29.08.2017 г. било образувано
ДП № 391/2017 г. по описа на РУ МВР П., в хода на което била назначена СМЕ по
писмени данни, която била извършена от в.л. д-р Вл.Г.
от МБАЛ Т. В заключението си по делото /л.26/ в.л. посочило, че на
инкриминираната дата, при нанесеният и удар с ръка – шамар по лицето,
пострадалата Н. И. е причинено увреждане на телесната неприкосновеност, което и
е причинило болка и страдание.
Така възприетата фактическа обстановка се установява и
подкрепя по неоспорим начин от събраните
в с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 391/2017 г. по описа на
РУ МВР П. писмени доказателствени средства, преценени от съда по реда на чл.
378, ал.2 от НПК. При съвкупната оценка на събраните по делото доказателства,
съдът направи извод за това, че обвиняемата Д.Е.И. е осъществила състава на
инкриминираното престъпно деяние, описано в постановлението прокурора от
Поповска районна прокуратура, за което следва да се ангажира наказателната й
отговорност.
С оглед на
установената безспорна фактическа обстановка, съдът прие за доказан и
квалифициращият по-тежко квалифициращ престъпното деяние признак по
чл.131,ал.1,т.1 НК. От приложеният трудов договор и длъжностна характеристика
се установява, че пострадалата Н. И. притежава длъжностно качество по смисъла на чл.93,т.1,б.”б” НК, в
което именно и е била нанесена леката телесна повреда. От обективна страна
посредством действията си, изразяващи се в нанасяне на удар с ръка /шамар/ по
лицето на пострадалата, обв.Д.И. е засегнала
организма му. В резултат на това, св.Н. И. е усетила както болка, т.е.”… краткотрайно преживяване на неприятно
усещане произтичащо от физическото въздействие”, така и страдание, т.е. „продължаваща болка” (т.16 от ППВС №3/
1979 г.) Предвид така посоченото съдът приема, че безспорно е налице лека
телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.2 НК. От субективна страна деянието е
извършено виновно, под формата на пряк
умисъл, обективиран в конкретните действия на обвиняемата.
При така установеното в хода на съдебното дирене, съдът намира, че са
налице кумулативните предпоставки за освобождаване на обвиняемата от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание: 1.] за извършеното престъпление по
чл.131,ал.1,т.1, във вр. с чл. 130,ал.2 НК
законодателят е предвидил наказания до 1 г. ЛОС или пробация; 2.] деецът не осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV НК и 3.] не са причинени имуществени вреди
от престъплението. При определяне размера на административното наказание
„глоба” съдът съобрази и имотното състояние на обвиняемата. Видно от
приложената по делото декларация за семейно положение и имотно състояние
/л.12/, обв.И. декларира, че е безработна, притежава
етаж от къща в с.К., общ.П. Съдът прие, че всички установени по делото обстоятелства не сочат на обществена
опасност на деянието, по-висока от обичайната за този вид престъпни
посегателства /извън обстоятелствата взети предвид при настоящата правна
квалификация по арг.
чл.56 НК/, което мотивира съда да определи административното наказание в
размер на минималния от 1 000 лв., приемайки,
че подобен размер е адекватен на извършеното и достатъчен за реализиране на
превенцията спрямо обвиняемата.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските,
като предвид постановеното решение постанови обвиняемата да заплати сумата
52.90 лв. за вещо лице от ДП – в полза на ОДМВР гр.Т.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: