Решение по дело №11978/2013 на Софийски градски съд

[1] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди.

[2] В решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г. ВКС е приел, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е постановяването на съдебното решение, каквато е била по-старата практика. Това решение също е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. При наличие на противоречива практика на самия ВКС и то в негови решения по чл. 290 от ГПК, по-нискостепенният съд е свободен да прецени кое от противоречивите разрешения да следва.

Настоящият съд следва първото разрешение – моментът, към който следва да се определи обезщетението, е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за това са следните: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по справедливост. Следователно справедливостта следва да е водещият критерий и за определянето на момента, към който следва да се определи размерът на обезщетението (това възприема и ВКС в решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г.). Справедливо е разрешението, което отчита в еднаква степен интересите на страните по спора за конкретната икономическа обстановка, както и интересите на правосъдието.

В случая, ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение би се оказало, че това разрешение отчита интереса единствено на увредения. Предвид постоянно нарастващите лимити на застраховката гражданска отговорност, увреденият има интерес от момент, към който да се определи обезщетението, който да е следващ и максимално отдалечен от датата на увреждането. Така той би получил възможно най-голямо обезщетение. Същевременно така той би получил и възможно най-голямо обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение е изключително благоприятно за увредения и същевременно изключително неблагоприятно за дължащия обезщетение – т. е. отчита само интереса на увредения. Това разрешение би стимулирало бавенето на движението на делата от самите ищци, за да получат по-високи обезщетения. Нещо, което не е в интерес на правосъдието.

Ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят на увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Затова увреденият би искал да получи обезщетението си колкото е възможно по-рано. Същевременно причинителят на увреждането има интерес да изпълни възможно най-рано, за да не заплаща обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение отчита интереса както на увредените, така и на дължащите обезщетение за вредите от увреждането. Нещо повече, при възприемането на това разрешение нито увреденият, нито дължащият обезщетение за увреждането имат икономически интерес да бавят движението на делото. Следователно това е справедливото разрешение. Ето защо съдът го възприема.

[3] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка.

    Това, че „...критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и решение 749-2008-II ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.). И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволени увреждания. В решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения, като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.

[4] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.

[5] Вж. Постановление 1/11.01.2008 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[6] Вж. Постановление 1/10.01.2009 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[7] Вж. Постановление 180/30.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[8] Вж. Постановление 300/10.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[9] Вж. Постановление 250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[10] Вж. решение на САС 1200-2011-7-ми с-в по г. р.д. 1593-2011 г. Съдът е установил, че вследствие на претърпяната пътнотранспортна злополука на 20.12.2008 г. ищецът е получил: счупване на лявата главулчена (тазобедрена) ямка на таза; контузия и охлузване на лявото коляно. Счупването в зоната на лявата тазобедрена става е довело на ищеца трайно затруднение движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая до 5 месеца), а получената контузия и охлузване на лявото коляно е довела на ищеца болки и страдания. Лечебният и възстановителен период при пострадалия е приключил за срок до пет месеца. Болките и страданията му са били също за пет месеца, като през първите два месеца болките са били  по-силни. През първите три месеца ищецът не е могъл да стъпва на левия си крак, поради опасност да се разруши ставната повърхност на тазобедрената ямка, като през този период се е придвижвал с помощта на патерици. След петия месец, болките постепенно са намалявали интензивността си, но са се появявали в определени периоди – при рязко настъпила промяна на времето. Пострадалият е бил принуден да ползва седативни и обезболяващи средства. През първите два месеца ищецът е бил на строг постелен режим, не е могъл да се самообслужва и се е налагало да ползва чужда помощ – болногледач, придружител. Към момента на съдебното дирене състоянието на ишеца е било стабилизарано, като счупването на лявата тазобедрена ямка е било зарастнало окончателно, а движенията на тазобедрената става са били в норма. Ищецът се е движил самостоятелно, без помощни средства. Той е имал обаче оплаквания за болки в посочената става при преумора. Вследствие на счупването ищецът е развил начална коксартроза, което е налагало да се извършват периодични консултации с ортопед, защото в някои случаи се е налагало подмяната на ставата с изкуствена такава – ендопротеза.

[11] Вж. решение на САС 945-2011-8-ми с-в по гр. д. 1331/2011 г. Съдът е установил, че ищцата е получила счупване на главата и шийката на лявата бедрена кост. Единственият метод за лечение е бил подмяна на тазобедрената става с изкуствена става. Лечебният и възстановителният период, за да е могла пострадалата да се движи самостоятелно, е приключил за шест месеца. През първите два месеца болките и страданията са били с по-интензивен характер. През следващите месеци болките са намалили интензивността си и са се проявявали периодично при преумора на левия крак и при промяна на времето. Тези болки са били най-чести в зоната на седалищните мускули, които по време на операцията са били разрязани, за да се подмени ставата. Постепенно болките са намалели, но не са затихнали окончателно. През лечебния период ищцата е била принудена да ползва седативни и обезболяващи средства. Ищцата е търпяла и редица неудобства при придвижване и обслужване в ежедневието, тъй като през първите шест месеца тя е трябвало да се придвижва с помощни средства, а през първите два месеца тя е трябвало въобще да не стъпва на оперирания крайник. От претърпяната интервенция е останал риска от негативни последствия – разхлабване на ставата, вторична инфекция, тромботични процеси и др. От натоварването на десния крайник ищцата е търпяла болки в дясната тазобедрена става и гръбначния стълб. Ищцата е била длъжна да спазва известен режим: без упражняване на тежък физически труд, без дълго стоене на крака, продължително ходене и др. При ищцата е бил останал дефицит от ограничение при отвеждане на левия крак в страни (абдукция) – 20-30 градуса.

[12] Вж. следните решения на САС:

а. 2051-2011-2-ри с-в по гр. д. 2060/2011 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП 86-годишният ищец е получил фрактура на дясната бедрена шийка. Травмата е била лекувана оперативно – имплантиране на изкуствена става. Възстановителният период е продължил и приключил за шест месеца. Поради характера на травмата е било забранено силното разкрачване и сгъването на ставата над 90 градуса, което е довело до невъзможност за сядане на ниско, клякане, ползване на тоалетна тип „клекало”. Към момента на съдебното дирене състоянието на ищеца се е характеризирало с накуцване вдясно и употреба на бастун, десният долен крайник е бил скъсен с 0.5 см, травмираната става вече е осъществявала движения и е била възстановена опорноспособността на долния крайник, но биомеханиката на ставата не е била възстановена. Били са налице ограничения в движението поради опасност от изкълчване на поставената изкуствена става, като това неудобство е щяло да остане и за вбъдеще. Имало е скъсяване на десния долен крайник, ищецът е накуцвал и се е придвижвал с бастун.

б. 482-2011-1-ви с-в по гр. д. 123/2011 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил: а. диафизално счупване на дясната бедрена кост; б. счупване на шиловидния израстък на дясната лъчева кост в областта на китката; в. контузия в поясната област. Оздравителният и възстановителен период е бил шест месеца, а интензивни болки и страдания пострадалият е търпял първите три месеца. Не е имало трайни последици в здравословното състояние на ищеца.

[13] Вж. следните решения на САС:

а.  458-2012-4-ти с-в по гр. д. 3832/2011 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил субтроханерно счупване на лявата бедрена кост. Извършена е била кръвна репозиция и метална фиксация на счупената кост. Поради неправилно наместване на фрактурата периодът на възстановяване е бил удължен. При нормална репозиция и фиксация този период би бил от около шест до девет месеца. В конкретния случай и към датата на прегледа, извършен от вещото лице, пострадалият е имал проблем с придвижването, което е било невъзможно без налично помощно средство – „канадка”. Счупената кост при остеосинтезирането изобщо не е била наместена, а двата фрагмента са били оставени да зарастват под ъгъл от 130 градуса, като долният фрагмент е подпирал горния някакси отстрани, независимо от наличната вътрекостна метална остеосинтеза. Това е инвалидизирало пострадалия до живот. За около една година ищецът не е могъл да се обслужва без чужда помощ. Получил е мускулна дистрофия и вдървяване на ставите поради обездвижването на крака, както и скъсяване с около 3 см. С оглед на наличните контрактури и фибрози на мускулните групи, не е могло да се определи процента на вероятност за успешно зарастване, ако се е направила нова операция.

б. 1184-2013-4-ти с-в по гр. д. 958/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил: а. счупване на дясната бедрена кост; б. контузия на гръдната стена с контузия на белия дроб. Били са извършени оперативни интервенции – кръвна репозиция на счупената кост и поставяне на метална остеосинтеза с вътрекостен пирон със заключване в двата края, изваждането на заключващите винтове след три месеца и последващо отстраняване на цялата метална синтеза. При извършения преглед от вещото лице е било установено окончателно зарастване на бедрената кост, но със скъсяване от около 2 см, което е щяло да остане пожизнено, както и ограничение на коленната става с около 10 градуса. В резултат от скъсяването на крайника е била нарушена биомеханиката на походката и натоварването на поясната област, където са се очаквали артрозни промени (ошипяване) с постепенно засилващи се болки.

в. решение на САС 1896-2011-7-ми с-в по гр. д. 2 386/2011 г. С решението си съдът е установил, че вследствие на ПТП от 2009 г. ищцата е получила: 1. изкълчване на лявата тазобедрена става със счупване на задния ръб на тазобедрена ямка на таза; 2. счупване на дясната лъчева кост в областта на китковата става; 3. тромбоза на лявата бедрено-задколянна вена. Непосредствено след инцидента е било извършено наместване на изкълчената тазобедрена става и пострадалата е била поставена на директна екстензия. Впоследствие, на 08.05.2009г., поради настъпило посттравматично увреждане пострадалата е постъпила по спешност в болница, където е била констатирана тромбоза в зоната на бедрената вена и е била проведена антикоагулационна терапия. Уврежданията са довели до появата на болки и страдания за срок до шест месеца относно счупването и изкълчването на тазобедрената става и до два месеца по отношение на другото травматично увреждане, като през първите три месеца лечението е било на постелен режим, тъй като на пострадалата не е било позволено да стъпва на левия крак и с оглед наличието на травма в областта на китката на ръката, същата не е била в състояние да използва помощни средства за предвижване и се е нуждаела от чужда помощ. Поради болките, които пострадалата е претърпяла, се е наложило тя да приема седативни и обезболяващи медикаменти. За вбъдеще ищцата е щяла да търпи епизодични болки, които са щели да бъдат свързани с промяна във времето. Движенията на лявата тазобедрена става са били в намален обем при отвеждане встрани с 10 градуса, но останалите движения са били в норма. Счупената дясна лъчева кост е била зарастнала окончателно, движенията са били възстановени, но е била намалена силата на захвата. Съдовото заболяване е било в ремисия, но е продължавала поддържаща терапия.

[14] Вж. решение на САС 1255-2013-2-ри с-в по гр. д. 1213/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила счупване на лявата бедрена кост. На ищеца е било проведено оперативно лечение - открита репозиция и вътрешна фиксация (бедрен пирон с четири застопоряващи винта). Към 13.02.2012 г. ищецът е бил временно нетрудоспособен за 240 дни, като му е предстояло ново явяване на ТЕЛК с оглед удължаване на временната нетрудоспособност. Ищецът се е движил с помощно средство - една патерица, с накуцваща походка вляво, скъсен долен ляв крайник с 1,5 см, с леко изнасяне на ходилото навън и лека хипотрофия на бедрената мускулатура вляво, ограничено е било сгъването на лявата тазобедрена става до 78 градуса, продължавала е рехабилитацията и физиотерапията. Болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началото на раздвижването. Състоянието още не е било стабилизирано. При натоварване и промени във времето ищецът е щял да има дискомфорт и болки в мястото на счупването. Фиксираното с бедрен пирон счупване в горната трета на лявата бедрена кост е било в процес на консолидация (зарастване). Оздравителният период е приключил в рамките на една година, съгласно решение на ТЕЛК. Към 18.09.2012 г. ищецът се е движил с помощно средство – бастун. Той се е оплаквал от болки в лявата тазобедрена става при продължително ходене и натоварване, носил е коригираща подложка 1,5-2 см с оглед скъсяването на левия долен крайник, изнасял е лявото ходило леко навън, движенията на лявата тазобедрена става са били увеличени до 85 градуса. Налице са били дегенеративни промени в областта на лявата бедрена става и трохантерния масив. На 24.09.2012г. е предстояло освидетелстване от ТЕЛК за определяне на трайно намалена трудоспособност, свързана с възникналия остатъчен дефицит по отношение на левия долен крайник. Болките и страданията на ищеца са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началото на раздвижването. При натоварване и промени във времето той е щял да има дискомфорт и болки в мястото на счупването.

[15] Вж. решение на САС 585-2012-4-ти с-в по гр. д. 4279/2011 г. Съдът е установил, че ищецът е получил: а. счупване на кости от тазовия пръстен – крилото на дясната хълбочна кост; б. раздалечаване на срамните кости в областта на срамното съчленение; в. счупване на дясната бедрена кост в горния ú край, с разместване на фрагментите; г. избиване на първия ляв долен зъб; д. две травматични пукнатини на черния дроб. Тези счупвания, както поотделно, така и заедно, са довели до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни. При благоприятно протичане на оздравителния процес то е щяло да бъде налице около 8-10 месеца от датата на травмата. На пострадалия е било провеждано комплексно лечение – директна екстензия на десен долен крайник, оперативно, медикаментозно и рехабилитация. В резултат на проведеното своевременно и висококвалифицирано лечение на пострадалия функцията на десния долен крайник е била почти напълно възстановена. Не са се очаквали да останат последици от травмата по отношение на движенията на дясната тазобедрена става. Пострадалият е претърпял и е продължавал да търпи болки в областта на дясната тазобедрена става, като в началото за период от няколко месеца те са били с по-голям интензитет. При такива счупвания са се появявали болки при физическо натоварване и при смяна на атмосферните условия. При настъпилото ПТП ищецът е получил и разкъсно-контузни рани по лицето и лявата подбедрица, причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Те са заздравели без последици за здравето на пострадалия за около 12-15 дни от датата на травмата

[16] Вж. решение на САС 1221-2013-4-ти с-в по гр. д. 4624/2012 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: а. счупване на лявата бедрена шийка; б. счупване на лявата лъчева кост в долния ú край; в. счупване на задния ръб на дясната гаванковидна ямка на таза. Счупването на бедрената шийка и поставената изкуствена става са довели до трайно затруднение на движението и нарушаване на функциите на долния крайник за срок не по-малък от четири месеца. Счупването на гаванковидната ямка на таза е довело до затруднение на движението и нарушаване на функциите на другия долен крайник, за срок не по-малък от осем месеца. Настъпилата вторична артроза на дясната тазобедрена става е довела впоследствие до затруднение на движенията на тази става и нарушаване на функциите ú понастоящем. Счупването на лъчевата кост е довело до затруднение на движението на горния крайник и нарушаване на функциите му за срок не по-малък от три месеца. Настъпилите впоследствие артрозни промени са довели до деформация на лявата гривнена става, затруднение на движенията ú и нарушаване на функциите на крайника. Налице е била деформация и изкривяване на гривнената става на левия горен крайник. Лявата ръка е била изместена дорзално и навън. Левият долен крайник е бил скъсен с 1,5 см. Травматичните увреди на ищцата са се получили от удар на крайниците ú във вътрешните части на автомобила, при произшествието. Проведено е било следното лечение: болнично - от 03.0. 2008 г. до 06.08.2008 г.- четири дни - и от 07.08.2008 г. до 07.09.2008 г. - 31 дни или общо 35 дни; домашно-амбулаторно - от 07.08.2008 г. до не по-малко от една година. По време на болничното лечение са били осъществени следните манипулации - поставяне на директна екстензия на двата крака, поставяне на изкуствена лява тазобедрена става, безкръвно наместване на дясната лъчева кост и поставяне на гипс. Ищцата е претърпяла болки и страдания, които са били със значителен интензитет по време и непосредствено след ПТП за срок 10-12 дни. Болки с по-малък интензитет е имала и в останалите етапи от лечението - особено след като е започнала натоварване на десния долен крайник. Болки и страдания ищцата е изпитвала и понастоящем - при по-продължително ходене и стоене права, при влажно и студено време, при промяна на същото. Пострадалата е щяла да има болки до края на живота си. Тя е щяла да има болки и в лявата гривнена става, тъй като счупването на лъчевата кост не е било наместено правилно и ставата се е деформирала. Пълно възстановяване на ищцата не е могло да настъпи. Настъпилата вторична коксартроза на дясната тазобедрена става е щяла да се развива прогресивно и е щяла да наложи оперативно лечение - смяната ú с изкуствена става. Измененията в лявата гривнена става са щели да се развиват постепенно и са щели да ограничат движенията ú. Това е щяло да наложи лечение с лекарства и други медицински процедури. Ищцата е получила счупване на три от всичко четири крайника. Травмата е била с голям обем за организма и е причинила болки и страдания, които са били с голям интензитет. Те са довели до затруднение на движенията ú и до нарушаване на функциите им, а също и до обездвижването на ищцата за дълъг период от време.

[17] Вж. решение на САС 2040-2013-10-ти с-в по гр. д. 2108/2013 г. Съдът е установи, че вследствие на ПТП ищецът е получил: многофрагментно пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост; контузия на главата с хематом и охлузване на меките черепни обвивки в лявата теменна област на главата; порезна рана на лявата буза; термично и химическо изгаряне на двете очи и контузия на гърдите и корема. Счупването на лявата бедрена кост е довела на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок до една година. Полученото термично и химическо изгаряне е причинило двустранно изгаряне на двете очи, Установени са били забавени зрителни рефлекси, намалено слъзообразуване и травматична катаракта, гнойна секреция на очите и повишено вътреочно налягане при двете очи. Назначена е била терапия, която периодично е била променяна. В периода от 14.06. до 29.06.2011 г. ищецът е бил приет за ново лечение в Ортопедичното отделение. Поради установена рефрактура на лявата бедрена кост, пострадалият е бил оперириран отново, като му е била извършена декортикация по Жюде, костна пластика с кост взета от хълбочната кост на таза и поставена нова остеосинтеза. В периода от 05.12. до 06.12.2011 г. той е бил опериран по повод настъпилите увреждания на очите от претърпяното химическо и термично изгаряне. Извършена е била и пластика на конюктивата на дясното око. Последвали са контролни прегледи и продължително лечение на очните увреждания и рехабилитация на оперирания ляв долен крайник. Лечебният и възстановителен период при ищеца е продължил една година. През този период ищецът е търпял болки и страдания, като през първите три месеца в началото и по 30 дни след втората и третата операция, болките са били с интензивен характер. След изтичането на едногодишния период, болките са намалили интензивността си и са се проявявали периодично само при преумора на левия долен крайник или при промяна на времето. Това е налагало през тези периоди ищецът да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки, през първите шест месеца след злополуката ищецът се е предвижвал трудно и е имал затруднения при обслужване в ежедневието. Към момента на прегледа от вещото лице ищецът се е предвижвал самостоятелно, с леко накуцваща походка наляво. Счупената лява бедрена кост е била зараснала окончателно. Металната синтеза все още не е била извадена, но е предстояла операция по изваждането ú. От раната на лявата буза е имало траен остатъчен белег.

[18] Вж. решение на САС 1968-2012-2-ри с-в по гр. д. 2207/2012 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил ищецът е получил: травматичен шок, довел до разстройство на здравето с временна опасност за живота; диафизарно счупване на дясната бедрена кост с разместване на костните фрагменти, довели до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от една година; разкъсно-контузни рани на лицето, долния очен клепач и охлузни и порезни рани по главата и крайниците, довели до разстройство на здравето, неопасно за живота, но с останали трайни белези по лицето, изменящи вида му. Болките и страданията на ищеца са били за една година, по-интензивни през първите три-четири месеца, а след това с намалена интензивност, появяващи се при преумора на оперирания крак и при промяна на времето. Предстояло е оперативно изваждане на металната плака от зарастналата бедрена кост, което е щяло да доведе до допълнителни болки и страдания за срок от 30 дни. След операцията, в продължение на четири месеца, ищецът не е могъл да стъпва на десния крак и да се придвижва с помощта на патерици. През първите пет месеца той е имал значителни затруднения при придвижване и обслужване. Раните по лицето, долния очен клепач и главата са зарастнали за две седмици, като по лицето от тях са останали трайни козметични белези.

[19] Вж. решение на САС 700-2013-1-ви с-в по гр. д. 3949/2012 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил: а. контузия и разкъсно-контузна рана на главата; б. контузия на гръдния кош и корема; в. счупване на 2-ро до 5-то леви ребра с гръден капак; г. събиране на кръв и въздух в лявата гръдна половина; д. счупване на лявата бедрена кост. Той е претърпял три операции – отваряне на гръдния кош за изваждане на събраната кръв и поставяне на дренаж, операция на крайника за наместване и заковаване на лявата бедрена кост с метален пирон и винтове, изваждане на винтове от лявото бедро. Стационарното лечение е продължило общо 30 дни, а домашно-амбулаторното повече от 6 месеца. Предстояло е извършване на операция за изваждане на металните тела от лявото бедро. Болките са били особено интензивни около 7 дни след произшествието и около 4-5 дни след втората операция, а след това са продължили с по-малък интензитет. Към момента на съдебното дирене здравословното състояние на ищеца е било стабилизирано, дишането е било възстановено, ищецът е могъл да се движи самостоятелно, но е получавал болки при по-продължително ходене или стоене в изправено положение. Той е получавал и болки в областта на гърдите. Левият долен крайник е бил по-дълъг с 2 см. от десния. Лявото бедро е било по-слабо с 1,5 см. от дясното, движенията на лявата тазобедрена става са били с 10 % намален обем и са били болезнени. Движенията на лявата коленна става са се извършвали в нормален обем, но са били болезнени.

[20] Вж. решение на ВКС 93-2011-II Т. О. по т. д. 566/2010 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП  ищецът е имал значителна кръвозагуба, хипотрофия на мускулите на дланта - "ръка на граблива птица". Предстояли са му две възстановителни операции - за изваждане пирона от бедрената кост и за извършване транспозиция на лакътния нерв. Лечението на ищеца е продължило шест месеца, през който период той не само е бил лишен от ежедневните съпътстващи възрастта му младежки забавления и социални контакти, но е бил принуден ежедневно да се съобразява с "придобития" видим козметичен дефект - намален захват на горния десен крайник и т.н. "ръка на граблива птица", което обстоятелство, предвид изключително младата му възраст с ноторно присъщите и изисквания за физическо съвършенство, несъмнено му е причинило допълнителни емоционални страдания. Възстановителният период не е бил приключил, като на ищеца са предстояли още две задължителни за възстановяването му операции, благоприятният изход от които не е бил категоричен.

[21] Съдът е установил, че към 08.09.2010 г. ищцата е била на 55 години. От ПТП тя е получила счупване на лявата бедрена кост на две места и счупване на първата дланова кост на лявата ръка. Вследствие на уврежданията ищцата е търпяла болки и страдания за около шест месеца, като толкова е бил периодът на възстановяване от счупването на бедрото, а периодът на възстановяване от счупването на дланта е бил около 45 дни. В периода на възстановяване ищцата не е могла да се обслужва сама и за нея се е грижил синът ú. Докато се е възстановявала ищцата е използвала инвалиден стол, проходилка и патерици. На ищцата е била поставена метална остеосинтеза в крака, която ще остане до края на живота ú. От счупването на крака, ищцата е получила псевдоартроза на крака, която ще остане до края на живота ú. До края на живота си тя ще изпитва и болка при опит за пълно свиване в колянната става на счупения крак. Тя все още накуцва със счупения крак и е престанала да се занимава със земеделие, а единствено се грижи за домакинството си.

[22] Съдът е установи, че 16-годишната ищца е получила счупване на дясната бедрена кост в горната ú трета, като счупването е било раздробено. На ищцата са били извършени две операции, като при втората е бил поставен заключващ вътрешнокостен пирон. Към момента на прегледа от вещото лице този пирон все още не е бил изваден. Около шест месеца ищцата се е придвижвала чрез патерици. На училище са я водили родителите ú, а вътре в училището постоянно около нея е била нейна приятелка, която ú е помагала при слизане и изкачване на стълби. След като ищцата е започнала да се придвижва самостоятелно, тя е провела рехабилитация в санаторим. След това тя е продължила да прави упражнения за раздвижване през цялото лято на 2013 г. Периодът на възстановяване на ищцата е продължил около година. През този период тя е изпитвала болки и страдания, като те са били по-интензивни през първите шест месеца и постепенно са затихнали до изтичането на една година. Ищцата е щяла да изпитва такива болки в следващите няколко години при натоварване, влажност или рязка промяна на времето. Към момента на прегледа от вещото лице двете части от счупената кост на ищцата са били зараснали, но с ротационно разместване от 20-25 градуса, което е обуславяло различия в завъртането на двете стъпала навън и навътре. За вбъдеще това ще доведе до ранни прояви на артрозна болест. Счупеният крак на ищцата е бил по-къс с 0,5 см, но походката ú е била компенсирана, като не се забелязвала драстична разлика при посоката на полагане на стъпалата върху земята. Ищцата е имала белег от 22 см по бедрото, както и хипотрофия на дясната бедрена мускулатура с един см и е предстояло изваждане на вътрешнокостния пирон, което е щяло да доведе до допълнителни болки и страдания за нея.

[23] Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищцата, която е била на 10-т години, е получила разместено счупване на лявата бедрена кост в средната ú трета и разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата с импресионна фрактура на черепа. Поради счупването бедрената кост на ищцата е била оперирана, като в нея са били поставени два пирона на Ендер. Около месец ищцата не е могла да става от леглото. През първите два месеца след ПТП тя е изпитвала силни болки от счупването на крака. В този период ищцата е изпитва болки и от нараняването на черепа. Затова тя е вземала болкоуспокояващи. Около два месеца ищцата не е посещавала училище. Болките са затихнали към края на деветия месец от ПТП. Към момента на прегледа на ищцата преди откритото съдебно заседание на 14.12.2012 г. възможността на ищцата да сгъва коляното си е била намалена с около 20 градуса. Тя е имала и остатъчен белег на челото, разполовяващ веждата ú и с променен цвят, вследствие на нараняването на черапа ú. На 30.01.2013 г. са били извадени от бедрената кост на ищцата двата пирона на Ендер. От това ищцата е претърпяла нискоинтензивни болки, чиито възстановителният период е бил около седем до 15 дни. От изваждането на пироните е останал малък белег от вътрешната страна на колянната става на ищцата с размер около сантиметър и половина-два.

[24] Вж. решение на САС 304-2010-8-ми с-в по гр. д. 41/2010 г. Съдът е установил, че ищецът е получил счупване на вътрешния (медиален) глезен, което е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок от четири месеца. Той е бил опериран, а след изписването му лечението е продължило амбулаторно. Лечебният и възстановителен процес общо са продължили четири месеца, в който период ищецът е търпял болки и страдания. През първите два месеца болките и страданията са били с по-интензивен характер, а пострадалият се е придвижвал с патерици, без стъпване на счупения крак и се е нуждаел от чужда помощ при обслужването си в ежедневието. През последните два месеца от възстановяването ищецът е провеждал рехабилитация за раздвижване на глезенната става. Полученото счупване е наложило извършването и на втора операция за изваждане на металната остеосинтеза. В продължение на четири месеца ищецът не е могъл да  работи и  да се грижи за своето семейство и малолетните си деца, а вместо това е бил обслужван и зависим от чужда помощ.

[25] Вж. решение на САС 1062-2013-7-ми с-в по гр. д. 100/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила двуглезенно счупване, с полуизкълчване на дясната подбедрица, а също така и разкъсно-контузна рана по горното предно лице на подбедрицата. Тя е получила спешна медицинска помощ във ВМА, като получената рана на дясната подбедрица е била обработена хирургично и зашита. Заедно с това е била поставена гипсова имобилизация. На 19.07.2011 г. ищцата е била оперирана, като е било извършено кръвно наместване на счупените два глезена и стабилизиране на същите с метална АО-плаки и винтове. Проведена е била инфузионна, антибиотична, седативна и обезболяваща терапия. На 22.07.2001 г. ищцата е била изписана, като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и продължаване на антибиотичната терапия с препарата „Арикстра“ за срок от двадесет дни след изписването. Два месеца след изписването ищцата се е придвижвала с помощни средства, без да стъпва на оперирания крак. В началото на третия месец е започнало раздвижване на оперираната глезенна става и постепенно натоварване на крайника. Общо лечебният и възстановителният период при ищцата е продължил около пет месеца. През него тя е изпитвала болки и страдания, които са били по-интензивни през първите два месеца, а след това са намалили интензивността си и са се появявали при преумора на оперирания крак или при рязка промяна на времето. При появата на тези болки ищцата е трябвало да ползва седативни и обезболяващи средства. Към момента на провеждане на съдебното дирене състоянието на ищцата е било стабилизирано. Счупените глезени са били зараснали, като движенията на дясната глезенна става са били възстановени, с изключение на движението разгъване на ходилото, което е било намалено с 10º. Ставата е имала остатъчен отток, който е бил типичен при вътреставно счупване. Същият се е появявал вечер и е изчезвал сутрин, като с подобряване на движенията е щял да изчезне. Ищцата е следвало да претърпи още една оперативна интервенция за отстраняване на металните импланти. Същата е щяла да доведе до болки и страдания за срок от тридесет дни.

[26] Вж. решение на САС 276-2013-7-ми с-в по гр. д. 2883/2012 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил счупване на двата глезена на дясната подбедрица. Извършени са били параклинични и рентгенови изследвания, манипулации и операция на 26.11.2010 г., когато е било извършено кръвно наместване на счупените глезени и стабилизиране с метална плака и винтове. Описаните травматични увреждания са причинили на ищеца болки и страдания за период от пет месеца, като през първите два месеца болките са били с по-интензивен характер. След този период ищецът е търпял само периодично явяващи се болки при преумора на десния долен крайник и при промяна на климата. По време на лечебният и възстановителен период ищецът е имал значителни затруднения при придвижване и обслужване поради това, че в продължение на три месеца се е придвижвал с помощта на патерици. На ищеца е предстояла нова операция за изваждане на металната плака и винтовете, която е щяла да доведе на ищеца допълнителни болки и страдания за срок от тридесет дни, след което болките постепенно са щели да изчезнат във времето. Към момента на провеждане на съдебното дирене счупените глезени са били зарастнали окончателно с малка остатъчна деформация на тибиалния глезен. Движенията на дясната глезенната става все още са били ограничени при екстензия /разгъване/ с 10 градуса. По време на лечението, в продължение на пет месеца, ищецът не е могъл да упражнява професията си – шофьор на тежкотоварен автомобил. На ищеца е предстояло допълнително провеждане на рехабилитация с цел подобряване на движенията на дясната глезенна става и връщане към основната му професия.

[27] Съдът е установил, че ищцата вследствие на ПТП е получила две фрактури – на латералния кондил на лявата тибия и на левия фибуларен глезен.  Тези увреждания са довели до трайно затруднение на движението на левия долен крайник на ищцата за пет месеца. До четвъртия месец ищцата не е могла да стъпва върху увредения крак и се е придвижвала с патерици. В началото на петия месец е започнала рехабилитацията ú, а едва след шестия месец ищцата се е възстановила от травмата. Болките на ищцата са били интензивни през първите два месеца, след което те са намалели, но тя е имала болки до шестия месец. За вбъдеще ищцата е щяла да има болки при промяна на времето  и преумора.

[28] Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил: 1. открита и проникваща черепно-мозъчна травма, която е включвала: контузия на главата; контузни рани по главата и лицето; счупване на черепа в челната област; счупване на основата на черепа в областта на предната черепна ямка; пневмоцефалия (навлизане на атмосферен въздух във вътречерепното пространство); контузия на мозъка; 2. лицево-челюстна травма, изразяваща се в счупване на горната челюст тип Le Fort I; 3. травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в двуглезенно счупване на дясната подбедрица. След ПТП ищецът е бил с гипсиран крак, оплаквал се е от главоболие и е бил неподвижен, обслужвали са го жена му и дъщеря му. Възстановителният период на черепно-мозъчната травма е бил от 12 до 18 месеца. В този период ищецът е имал главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, раздразнителност, паметови нарушения. Възможни са били усложнения от травмата в близките две-три години, като – мозъчен арахноидит, хидроцефалия, травматична епилепсия. Необходимо е било системно медикаментозно лечение, спазване на охранителен режим, контролни клинични и инструментални изследвания. Възстановяването от лицево–челюстната травма е било за около месец и половина до два. Периодът на възстановяване е бил съпроводен с трудно дъвчене и говор. Възстановителният период при двуглезенното счупване е бил от четири до шест месеца без оперативна намеса и около четири месеца при оперативна намеса. При оперативна намеса имплантите се изваждат година по-късно. За предпочитане е лечението на двуглезенното счупване да бъде оперативно. Ищецът първоначално е отказал такова и му е била поставена гипсова имобилизация. Поради недоброто зарастване, впоследствие ищецът е бил опериран. До недоброто зарастване не би се стигнало, ако операцията му е била извършена в началото.

[29] Съдът е установил, че вследствие на ПТП 28-годишната ищца е получила тежко открито счупване с изкълчване на лявата глезенна става с изразен голям мекотъканен дефект и засягане на нервите в тази област.  От болката ищцата е прибледняла, костта на левия ú крак в областта на глезена е била излязла и е стърчала нагоре, от раната е течала кръв, а ищцата е започнала да пищи и да прежълтява. Ведната тя е била откарана в болница, където кракът е бил опериран. Тъй като е липсвала кожата от крака, а мускулът е бил увреден, се е наложило полека лека да се отстранява умиращият мускул, а на негово място е бил присаждан нов. От това ищцата е изпаднала в депресия и е започнала да взема антидепресанти. Тя е останала в болница в София около 40 дни, след което е била преместена за рехабилитация в болницата в Русе. Тя не е могла да се обслужва сама и за нея са се грижили приятелят ú, нейните и неговите родителите. Към 21.11.2011 г. тя все още се е придвижвала с две патерици, накуцвала е и е имала ограничен обем на левия крак в глезена. Тя е била в отпуск поради временна неработоспособност от 24.05.2011 г. до 19.01.2011 г. – почти осем месеца. На 23.03.2012 г. ищцата е постъпила в болницата в Русе за изваждане на пироните в глезена ú. Това е било направено на 28.03.2012 г., като тя е останала в болницата четири дни, а е била в отпуск поради временна неработоспособност още 30 дни – до 28.04.2012 г. Ищцата е изпитвала много силни болки през първите четири месеца след ПТП, след което до към края на първата година след ПТП болките са затихнали до едно постоянно ниво. Към момента на прегледа ú тя е имала ограничение на обема на движението на левия глезен от 1/3, което се е дължало и на наличието на костни парчета, които е следвало да се отстранят. Ищцата е щяла да изпитва по-силни болки при промяна на времето и по-голямо натоварване на крака си. Увреждането е щяло да доведе до развитие на травматична артроза, при чието наличие болките и ограничението на обема на движенията са щели да се увеличат. 

[30] Вж. решение на САС 751-2013-1-ви с-в по гр. д. 3 738/2012 г. В решението съдът е установил, че вследствие на ПТП през 2008 г. ищцата е получила фрактура на таза (счупване на долното рамо на дясната срамна кост) и фрактура–откъс от сакралната кост. Те са причинили трайно затруднение на движенията на снагата и долните крайници за срок от три месеца. От седми до 11 ноември 2008 г. ищцата е била на стационарно лечение, като терапията е била консервативна /неоперативна/, при строг постелен режим. След изписването ù ищцата е преминала на домашно-амбулаторно лечение, на постелен решим за срок от 30 дни, през което време не е могла да се придвижва и да стъпва на долните крайници. От началото на втория месец ищцата е започнала да се придвижва с патерици и бастун и е започнала рехабилитация. Най-интензивни болките и страданията на ищцата са били през първите 35-40 дни, което е наложило прием на обезболяващи средства, а през следващите два месеца тя е търпяла периодично болки – при преумора, промяна на времето. Ищцата не е могла да се самообслужва един месец. Към момента на приключване на съдебното дирене счупените кости на таза са били зарастнали окончателно, с малка деформация на дясната срамна кост. Ищцата е имала болки при промяна на времето и продължително движение. Тя се е придвижвала самостоятелно, без помощни средства и с нормална походка. При ищцата не е имало усложнения или негативни последици от претърпените увреждания. Такива не се е и очаквало да има.

[31] Вж. решение на САС 318-2013-8-ми с-в по гр. д. 3168/2012 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил счупване на двете рамена на дясната срамна кост на таза, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок до четири месеца. Естеството на фрактурата е било такова, че е наложило провеждането на оперативна интервенция, при която е било осъществено наместване на счупената кост, и пострадалият е бил поставен на строг постелен режим. Освен посоченото счупване, ищецът е получил вътреставни увреждания на дясната коленна става-разкъсване на вътрешната колатерална връзка и на предната кръстна връзка, което е наложило неговото придвижване да се осъществява с помощта на патерици. Това е довело до трайно затруднение на движенията на крайника до два месеца. От двете увреждания са били търпени болки за период от четири месеца, които през първите два месеца са били по интензивни. Към момента на провеждане на съдебното дирене дясната коленна става е била отекла леко и палпаторно болезнена, като е била констатирана нестабилност, която е била провокирана от разкъсаните вътреколенни връзки. Констатирани са били и артрозни изменения в ставата, които не са били характерни за възрастта на пострадалия и са били в пряка връзка с увреждането. Нестабилността на ставата и задълбочаването на артрозата е могло да бъдат премахнати само по оперативен път.

[32] Вж. решение на САС 29-2012-2-ри с-в по гр. д. 1 071/2012 г. В решението си съдът е установил, че вследствие на ПТП през 2009 г. 43-годишната тогава ищца е получила: 1. счупване на таза; 2. избиване на зъби; 3. счупване на лакът и лопатка на всяка ръка. Преди това, през 2005 г. ищцата е била прекарала енцефалит, който е отключил имунно заболяване. Това заболяване се е активизирало вследствие на уврежданията от катастрофата. Оздравяването на множеството счупвания на ищцата е било протекло усложнено, имунното ù заболяване също се е усложнило поради травмите от катастрофата.
От катастрофата ищцата е била отключила страхова невроза. По тази причина тя не е излизала сама, а винаги е била съпровождана от близък. Тъй като двете ръце на ищцата са били останали с ограничени движения, тя не е била повече в състояние да изпълнява обикновената си битова дейност. Вследствие на стреса ищцата е била започнала да вдига кръвно налягане и да трепери. 

[33] Вж. решение на САС 455-2011-4-ти с-в по гр. д. 124/2011 г. В решението съдът е установил, че вследствие на ПТП през 2008 г. ищцата е получила: 1. травматичен шок; 2. разкъсване на диафрагмата и черния дроб с обилен вътрешно коремен кръвоизлив; 3. разкъсване на слезката; 4. разкъсване на пикочния мехур; 5. контузия на гърдите с плеврален излив в лявата гръдна половина; 6. счупване на сакралната кост с полуизкълчване на сакралоилиачната става на таза; 7. счупване на двете срамни кости на таза; 8. разкъсвания на ляв бъбрек с кръвоизлив и ретроперитониален хематом в ляво от левия бъбрек до малкия таз. Извършени са били няколко операции, при които са били премахнати слезката и левия бъбрек. Получените травматични увреждания са били съпроводени с болки и страдания за срок от една година, като през първите четири месеца са били по-интензивни. По тялото на ищцата са били останали груби оперативни белези, имащи характер на траен козметичен дефект. Двете лонни кости са били зарастнали с малка деформация, което наред с увреждането и на сакралната кост е щяло да има значение при бъдеща бременност на ищцата и раждане.

[34] Вж. решението на съда по гр. д. 694/2011 г. В него съдът е установил, че вследствие на ПТП 59-годишната ищца е получил: счупване на пубисната кост в таза; луксации на двете колена; разкъсно-контузна рана на едното бедро. Няколко дни тя е била в кома. Счупването на таза и луксациите са били наместени по закрит способ. Ищцата е била 45 дни на постелен режим, като за нея са се грижили двете ú дъщери. Ищцата се е възстановила напълно от уврежданията, но работоспособността ú е намаляла.

[35] Вж. решение на САС 381-2014-4-ти с-в по гр. д. 4247/2013 г.

[36] Вж. решение на съда по гр. д. 11 176/2012 г. В него съдът е установил, че към момента на ПТП ищцата е била на 57 години. Вследствие на удара тя е получила: мозъчно сътресение; контузия на гърдите и корема; контузия на черния дроб; счупване на двете срамни кости и счупване на кръстната кост на таза вдясно; охлузване на дясната ръка. През първите 15-20 дни след ПТП Данка Иванова е имала силно главоболие и затруднено и болезнено дишане. Около 30 дни след ПТП Данка Иванова е имала силни болки в таза, като до изтичането на три месеца от ПТП, болките постепенно са отшумели. След това болките в таза са били спорадични – само при промяна на времето – а към момента на провеждане на съдебното дирене ги е нямало. Ищцата се е придвижвала и клякала трудно. Първоначално ищцата се е придвижвала в инвалидна количка. Подържането на нормалния ù тоалет е било затруднено от това, че е следвало да използва количката, като е била подпомагана от зълва си и майка си. Това е продължило няколко месеца. През това време Данка Иванова не е могла да се грижи за 40-т годишната си психично болна дъщеря. Ищцата се е страхувала да се качи в автомобил.

[37] Вж. решението на съда по гр. д. 84/2013 г. В него съдът е установил, че към момента на ПТП ищцата е била на 79 години. Вследствие на ПТП тя е получила счупване на таза и контузия в областта на лявата раменна става. От травмите ищцата е претърпяла болки и страдания за около три месеца, като те са били с голяма интензивност през първия месец и постепенно са затихнали до края на периода. Проведеното лечение е довело до зарастване на счупената кост, а раменната става е била раздвижена. Четири месеца ищцата е била на постелен режим, като за нея се е грижил нейният син. От случилото се ищцата е изпитвала силен страх за физическото си здраве и възстановяването си, безпокойство, безсъние, неудобство от необходимостта да бъде обслужвана от сина си, страх от пресичане с фобиен характер. Това е довело до посттравматично стресово разстройство у ищцата.

[38] Вж. решение на САС 1602-2014-2-ри с-в по гр. д. 4020/2013 г.

[39] Вж. решение на САС 1104-2013-10-ти с-в по гр. д. 164/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила: а. контузия и охлузване в челната област на главата; б. лека степен на мозъчно сътресение - със степенни промени в съзнанието (обнубилация - замъгляване на съзнанието, при което словесният контакт, двигателната активност и ориентацията за време, място и собствена личност са запазени). Три дни ищцата е била лекувана в болнично заведение и на четвъртия ден е била изписана с подобрение, в ясно съзнание, без настъпили усложнения и без неврологичен дефицит. Субективните оплаквания от главоболие, замаяност и нестабилна походка са отзвучали напълно до 20-я ден. С допълнително проведените изследвания при ищцата не са установени травматични увреждания на черепните кости и мозъчния паренхим. След 20-ия ден от ПТП ищцата е била клинично здрава, без остатъчни явления от преживяното ПТП.

[40] Вж. решение на САС 1890-2012-10-ти с-в по гр. д. 3440/2012 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП 27-м годишният ищец е получил мозъчно сътресение. След ПТП той е бил приет за лечение в Неврохирургична клиника, където е било проведено четиридневно болнично лечение с венозни вливания на физиологичен разтвор, поставяне на ампули деган и аналгин. Назначен му е бил постелен режим и активно наблюдение. В резултат на проведеното лечение оплакванията на пострадалия са били намалели. Не се е появила общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика, налагаща провеждането на допълнителни изследвания. Полученото мозъчно сътресение е било в най-леката форма на черепномозъчна травма и е преминало за 20-30 дни. Ищецът е бил излекуван напълно.Той е търпял интензивни болки и страдания в първите 7-10 дни и умерени в период от 20-30 дни. За вбъдеще не са се очаквали болки и страдания.

[41] Вж. решение на САС 3-2011-4-ти с-в по гр. д. 662/2010 г. Съдът е установил, че 13-годишната пострадала е получила лекостепенна черепномозъчна травма, протекла с краткотрайна загуба на съзнание и липса на спомен за инцидента; контузия с подкожен кръвоизлив в дясната теменна област на главата; контузия на дясното бедро. Ищцата е била лекувана три дни в болница, а при домашен режим – още 15 дни. Тя е търпяла болки и страдания за период от около 20 дни, от които болките и страданията са били значителни за срок от пет-седем дни. Допълнителни усложнения за вбъдеще не са се очаквали.

[42] Вж. решение на САС 1701-2012-1-ви с-в по гр. д. 1 584/2012 г.  Съдът е установил, че ищецът е бил на 75-годишна възраст, когато е получил контузия на главата, разкъсно-контузна рана на челната област, които са причинили временно разстройство на здравето му, а лечебният и възстановителен период е продължил до три месеца с периодично търпени болки. Вследствие на произшествието ищецът е преживял психически стрес, който синдром е отзвучал за няколко месеца. Злополуката е засилила болковия синдром у ищеца в шийната и поясната област на гръбначния стълб (предходно диагностицирани заболявания на опорно-двигателния апарат).

[43] Вж. решение на САС 737-2010-2-ри с-в по гр. д. 218/2010 г. Съдът е установил, че ищецът е получил контузио капитис, комоцио церебри. Ищецът е бил приет по спешност за болнично лечение за времето от 09.08.2008г. до 14.08.2008г. Той е бил изписан в добро общо състояние. След злополуката ищецът е изглеждал зле, кървял е, бил е с насинена и оттекла глава, неконтактен, с неориентиран поглед, лявото му ухо било почти отпрано, наложило се да му окажат незабавна помощ, да го шият и превързват. След ПТП, той е бил изпаднал в безсъзнание. След произшествието ищецът е бил в средно увредено общо състояние, с рана в лявата темпорална област с размери пет-шест см, с неравни ръбове, некървяша при прегледа, и разкъсно-контузна рана на лява ушна мида около два-три см, без други травматични увреждания. От произшествието ищецът е получил разстройство на здравето, временно опасно за живота -  черепномозъчна травма, контузия на главата и мозъчно сътресение, съпроводено с кратко безсъзнателно състояние. Лечението му у дома продължило около две седмици на легло, като той се е придвижвал с чужда помощ, тъй като от удара в главата имал счупени зъби. В продължение на две-три седмици ищецът е можел да поема само течна храна, а впоследствие се е наложило и многократно да посещава стоматолог за лечение. След случилото се, ищецът е станал неспокоен, затворен, започнал да се оплаква от главоболие и високо кръвно, губил е координация в движенията - все състояния, които липсвали преди. Той е започнал да приема много медикаменти - за кръвното налягане и главоболието, което периодично се е проявявало, при работа с хора се е изморявал бързо и рязко го е заболявала главата. Той внезапно е започвал да се изчервява, да се поти и да се оплаква от силно главоболие и в такива случаи е пиел много медикаменти. Преди ПТП ищецът е бил спортна натура, карал е ски, а след инцидента поради влошеното му сьстояние не е ходил в планината.

[44] Вж. решение САС 501-2013-4-ти с-в по гр. д. 3380/2012 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил лекостепенна черепномозъчна травма – мозъчно сътресение или по-вероятно лека форма на мозъчна контузия, последвана от многократни повръщания, интензивно, ежедневно главоболие, гадене, светобоязън, усещане за нестабилност и паметови нарушения. При двукратно проведените му електроенцефалографии се е установил подчертано патологичен характер – генерализирана пароксизмална активност от 18.08.2009 г. и изразени иритативни прояви от месец февруари 2010 г. Ищецът е получил и подкожен кръвоизлив в лявата надключична област.  Към момента на съдебното дирене, ищецът се е намирал в стабилизирано общо физическо състояние и продължаващи церебрастенни оплаквания – постоянно главоболие, съпроводено с гадене, обща умора, напрегнатост, паметови нарушения (синдром на посттравматична церебрастения). Прогнозата за вбъдеще е била благоприятна, но са били необходими редовни контролни изследвания. Ищецът е търпял болки и страдания за период от шест месеца, последван от физически и психически нарушения, влошаващи в значителна степен качеството му на живот.

[45] Вж. решение на САС 820-2013-2 по гр. д. 94/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП 16-годишната ищца е получила: а. контузия на главата; б. мозъчно сътресение, довело до постравматична церебрастения; в. разкъсно-контузна рана на теменната област на главата (6 см). Раната на главата е била зараснала окончателно за срок до 20 дни. Мозъчното сътресение е довело на ищцата едно твърде неприятно усложнение - постравматичен церебрастенен синдром, който се е проявявал с упорито главоболие, световъртеж, гадене и по-рядко повръщане, дразнение от силна светлина, понижаване на фиксационната памет, намалена концентрация, забавено мислене, вялост и личностна промяна. След проведеното медикаментозно лечение, възстановителният период е продължил около три месеца, през който период ищцата е провеждала лечение при невролог за описаните по-горе прояви. След този период, неврологичните прояви постепенно са изчезнали. Получените телесни увреждания са довели на ищцата болки и страдания за три месеца, като през първите 30 дни болките са били с по-интензивен характер Съдът е отчел, че ищцата се е занимавала активно със спортна дейност – осем пъти е била национален шампион по спортно ориентиране - като същевременно е била редовен ученик на езикова гимназия. Затова прекъсването на спортните занимания, допълнително е нанесло травма. Неучастието ú в редица спортни дейности също се е отразило крайно неблагоприятно върху психиката и мотивацията на ищцата в тази област.  В резултат на ПТП ищцата е прекъснала и учебния процес и последващото наваксване на учебния материал е било свързано с допълнително психическо натоварване, предвид изискването при възстановяване от подобно увреждане  да не се чете, да не се запаметява, да не се натоварна психиката и ума, да не се гледа телевизия, необходимост от спокойствие. През този период ищцата е търпяла социални неудобства, дискомфорт и е била ограничена да общува с връстниците си.

Към момента на провеждане на съдебното дирене, състоянието на ищцата е било стабилизирано. При ищцата е била възможна спорадично (единично) появата на болка, при силна мозъчна или физическа преумора, което е щяло да я принуждава в такива моменти да ползва обезболяващи средства. От получените травми не са били останали тежки усложнения или остатъчна инвалидност. Ищцата с успех е щяла да може да упражнява спортните си занимания по „спортно ориентиране", дори и като национален състезател.

[46] Съдът е установил, че вследствие на ПТП, настъпило на 22.12.2012 г. 23-годишната ищца е получила контузия на главата в тилната част и лекостепенно мозъчно сътресение, като е била в болница около два-три дни. Възстановителният период е бил около един-два месеца, а посттравматичното главоболие е продължило около шест месеца. Това се е отразило на представянето на ищцата в Университета.

[47] Съдът е установил, че вследствие на ПТП първият ищец е получил: 1. контузия на главата; 2. сътресение на мозъка без пълна загуба на съзнание; 3. разкъсно-контузна рана в задно-теменната област на главата с дължина около 1,5 см; 4. контузия в лявата хълбочна област. Спрямо него е било проведено тридневно болнично лечение. Раната му е била обработена хирургично. Той е бил изписан в добро състояние с нормален неврологичен статус. Оздравителният му период е бил около 20-30 дни, през което време е имал болки в главата, забравял е. Той се е уплашил от случилото се и се е страхувал. Ищецът е нямал усложнения или трайни последици от увреждането. Той е имал белег в окосмената част на главата, който е бил козметичен дефект. На него съдът е определил 11 000,00 лева обезщетение.

   Съдът е установил че вторият ищец е получил: 1. контузия на главата; 2. сътресение на мозъка без пълна загуба на съзнание; 3. множество разкусно-контузни и порезни рани на главата и лицето; 4. множество малки порезни рани на лицето с дължина 0,5-1,5 см; 5. охлузвания на лявата предмишница, лява предкитка, лявата ръка и дясната гривнена става. Той е бил лекуван три дни в болница, където раните му са били обработени хирургично. След това ищецът е бил изписан в добро състояние, с нормален неврологичен статус и указания за спазване на лечебно-охранителен режим. Лечението е продължило в домашни условия под контрол на неврохирург. Оздравителният период е приключил за около 20-30 дни, през което време той е имал болки в главата, забравял е, уплашил се е от случилото се и се е страхувал. При ищеца са липсвали усложнения или трайни последици от травмите, с изключение на остатъчни белези по лицето, представляващи козметичен дефект. За този ищец съдът е определил обезщетение от 15 000,00 лева.

[48] Съдът е установил, че към 16.02.2010 г. (датата на ПТП) ищцата е била на 62 години. Вследствие на ПТП тя е получила мозъчно сътресение с кратковременна пълна загуба на съзнание, разкъсно-контузна рана на главата и навяхване на левия глезен. Първите няколко дни след инцидента ищцата е била на легло. Около месец-месец и половина тя е изпитвала болки в главата и е приемала лекарства, станала е по-нервна, не е могла да се храни нормално поради гадене. Около два-три месеца се е страхувала от пресичане на улици. Всичко това е довело до загуба на увереност у нея, потиснатост на настроението, ограничаване на контактите, намаляване на общата активност, чувство за непълноценност на здравето и социално пласиране.

[49] Вж. решение на САС 541-2011-4-ти с-в по гр. д. 962/2010 г. По делото съдът е установил, че ищецът е получил контузия на главата със сътресение на мозъка, разкъсно контузна рана на главата с размер от 10 см – тип „скалп”. Освен това е получил разкъсно-контузна рана на челната област на главата с размер 7-8 см, контузия на носа  със счупване на носните кости, както и разкъсно-контузна рана на долния клепач на лявото око. Лечебният и възстановителен период е продължил около два месеца, като през първите 30 дни болките са били с по-интензивен характер. Към датата на извършване на прегледа на ищеца вещото лице е установило видими груби белези в областта на лицето. Счупените носни кости са били зараснали окончателно с малко изкривяване на носната преграда, което не е оказвало съществено влияние на дишането. Ищецът е лежал пет дни в интензивното отделение на болницата, като на третия ден лекарите изразили опасение, че има опасност за живота му. Ищецът е проговорил на четвъртия ден, а около 10 дни е говорел несвързано. Впоследствие ищецът е бил приет в болница и за рехабилитация за раздвижване на крайниците. И след приключване на лечението ищецът е имал ежедневно главоболие и нарушение на зрението.

[50] Вж. решение на САС 89-2012-1-ви с-в по гр. д. 2 514/2011 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил: черепномозъчна травма - мозъчно сътресение и контузия в челната област на главата; счупване на лицевия скелет - горната челюст, носните кости, страничните стени на орбитите и по-леките такива; разкъсно-контузни рани на гърба на носа и на горната устна; гръдно-коремната травма. Спрямо ищеца са били извършени две оперативни интервенции. Два месеца той е изпитвал болки и страдания, като през първите 30 дни те са били с по-интензивен характер. Ищецът е изпитвал затруднения при хранене и говорене. Съдът е съобразил и уврежданията, които са имали необратим характер, а именно белезите на носа и на горната устна, които са били с дължина 1,5 см и безспорно са водили до загрозяване на ищеца, който е бил млад 34-годишен мъж.

[51] Съдът е установил, че към момента на ПТП ищецът е бил на 40-т години. Вследствие на ПТП той е получил счупване на носните кости.  На ищеца е била направена операция, която е била неуспешна. Към момента на прегледа той е имал изкривяване на носа и затруднено носно дишане, което е водило до запушен нос, а оттам и до инфекции на гърлото. Нарушени са били обонянието и вкусовите усещания на ищеца и е било необходимо да се оперират носните му кости.