Решение по дело №957/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 769
Дата: 27 юни 2023 г.
Съдия: Анна Иванова Щерева
Дело: 20212100100957
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 769
гр. Бургас, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20212100100957 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на К. Г. К. с ЕГН
********** от ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18,
ет.3, офис 6 – адвокат Панайот Велков, против Н. М. Ж. с ЕГН ********** от
***. Предявен е осъдителен иск за заплащане на обезщетение в размер на
35 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди /болки и страдания/
от непозволено увреждане, извършено на 13.08.2016г. от ответника Н. Ж.,
ведно със законна лихва за забава, начиная от 13.08.2016г.
Обстоятелства, на които се основава предявеният иск :
Ищецът твърди, че на посочената дата в казино „Лас Вегас“ в гр.
Созопол ответникът Н. Ж. на длъжност *** ударил ищеца с юмрук в лицето, в
областта на брадата, като от удара ищецът паднал на земята. Непосредствено
след удара изпитвал болка в челюстта, а по-късно започнал трудно да си
отваря устата, получил и твърд оток. След извършено рентгеново изследване
бил насочен за консултация и лечение от лицево-челюстен хирург, който
установил фрактура на челюстта. На 17.08.2016г. били извършени
хирургично интраорална репозиция и остеосинтезана долната челюст вляво.
Фиксацията била осъществена чрез титанова плака и самонарезни
бикортикални винтове. Била установена прагова дислокация на зъбна редица
между 35 и 36-и зъб. Последвало антибиотично противовъзпалително
лечение.
1
Дълго време ищецът не излизал от дома си, спрял да комуникира с
познати и приятели, затворил се в себе си, не можел да погледне хората в
очите, страхувал се от ответника, чувствал се отвратен от себе си, упреквал
се, че е слаб и не може да се защити. Чувствал се емоционално неспокоен.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа предявения иск. Представя и ангажира доказателства. Претендира
и присъждане на направените по делото съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не представя
писмен отговор. Не се явява и представлява в съдебно заседание, като до
приключване на устните състезания по делото не изразява становище по иска
и не сочи доказателства.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд
намира за установено следното:
Искът е с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
В хода на производството по настоящото дело с влязла в сила присъда
по н.о.х.д. № 4232/ 2019г. по описа на Районен съд - Бургас ответникът Н. М.
Ж. е признат за виновен в това, че на 13.08.2016г. в гр. Созопол, при
изпълнение на службата си – охранителна дейност на казино „Лас Вегас“,
чрез нанасяне на удар с юмрук причинил на ищеца К. Г. К. средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на долна челюст вляво, довела до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето – престъпление по чл.131, ал.1, т.2,
предл. 1 вр. чл.129, ал.2 в. ал.1 от НК.
От писмените доказателства и приетото и неоспорено заключение на
вещото лице д-р Параско Парасков по извършената съдебна медицинска
експертиза се установяват следните релевантни факти : При преглед два дни
след инцидента – на 15.08.2016г. ищецът имал твърд оток на долната челюст
и не е можел да си отваря устата. При преглед на 17.08.2016г. ищецът бил с
изразена асиметрия на долната лицева част, изпитвал болка при палпация и
патологична подвижност на долната челюст. Установена е незначителна
дислокация на зъбната редица между 35-и и 36-и зъб, както и разкъсана
лигавица интраорално в същата област. След рентгеново обследване е
насочен към лицево-челюстен хирург за лечение. Извършена е хирургично-
интраорална репозиция и остеосинтеза на долната челюст вляво, като
фиксацията е осъществена чрез титанова плака и самонарезни винтове.
Проведено е следоперативно противовъзпалително, антибиотично и
симптоматично лечение. Препоръчана е екстракция на 36-и зъб след
приключване на оздравителния процес. Към момента поставеният имплант не
е премахнат, като установената незначителна зъбна дислокация не е
причинила други увреждания или усложнения. Не е изваден и посоченият 36-
и зъб. Заключението на вещото лице е за причинено от травмата трайно
2
затруднение на дъвченето и говоренето за период от 1,5 – 3 месеца и за
причинени от травмата болки и страдания. Към момента лицева асиметрия
липсва, не се наблюдава и болезненост при палпация на мястото на
нараняването. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй
като същото е пълно, обосновано и компетентно. Не се кредитират
оплакванията на ищеца пред вещото лице за изпитван и понастоящем
дискомфорт при дъвчене на твърда храна и чувствителност от студено, тъй
като същите представляват неподкрепени от доказателства по делото
твърдения на страната, които нямат доказателствена стойност.
Разпитаният по делото свидетел К. К. /съпруга на ищеца/ установява
изпитвани от ищеца силни болки непосредствено след травмата,
невъзможност да говори и да се храни. След оперативната интервенция и
поставената плака ищецът бил много уплашен, можел да приема само течни
храни, не можел да говори. Приемал обезболяващи лекарства за изпитваните
болки. Възстановяването продължило около месец и половина – два, като
през този период ищецът отслабнал много поради невъзможността да се
храни нормално. Бил уплашен и стресиран, контактувал само с близки хора,
отчуждил се от приятелите си. Започнал захранване и пълното му
възстановяване настъпило след около три месеца. Преценени съобразно
нормата на чл.172 от ГПК, въпреки възможната заинтересованост на
свидетелката в полза на ищеца по делото, съдът кредитира показанията й, тъй
като същите са основани на непосредствени впечатления, пълни и
безпротиворечиви са, кореспондират с писмените доказателства и
заключението по медицинската експертиза и не са опровергани от други
събрани по делото доказателства.
При така събраните по делото доказателства съдът прави следните
изводи :
На основание чл.300 от ГПК съдът е обвързан от задължителната сила
на присъдата на наказателния съд, поради което приема, че на посочената
дата ответникът виновно, чрез удар с юрук, е причинил на ищеца
претендираното непозволено увреждане - средна телесна повреда, изразяваща
се във фрактура на долна челюст, довела до трайно затруднение на дъвченето
и говоренето, което съгласно приетите в настоящото производство
доказателства е продължило за период от три месеца. На основание чл.45 от
ЗЗД ищецът следва да поправи вредите, които виновно е причинил на ищеца с
този деликт.
Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Такива
вреди са търпените затруднения в дъвченето и говоренето, установените
изпитвани болки към момента на нараняването и през последвалия
възстановителен период, които към момента на увреждането са били силни и
впоследствие са овладени с болкоуспокояващи лекарства. В пряка причинно-
следствена връзка с деликта са и изпитваните от ищеца чувства на уплаха и
3
стрес, които са се отразили негативно на социалния му живот и желанието му
да общува.
На основание чл.52 от ЗЗД за определяне на справедливия размер на
обезщетението за установените претърпени неимуществени вреди съдът
съобразява младата възраст на пострадалия ищец към момента на деликта –
24 г.; преживените обичайни страхови чувства при нанасянето на удара в
лицето му; получените описани телесни увреждания, които се квалифицират
като средна телесна повреда /чл.129, ал.2 от НК/ – трайно е затруднено
дъвченето и говоренето за период от три месеца; извършената оперативна
интервенция; вида и интензитета на търпените болки и неудобства и периода
от време, през които са търпени – в началото силни болки и невъзможност за
говорене и дъвчене, с постепенно възстановяване на обичайната функция и
регулиране на болката с медикаменти; психическите страдания за
непродължителен период от време и настъпилото кратковременно изменение
в емоционалната сфера на ищеца; пълното възстановяване на дъвкателната и
говорната функция. Следва да се отчете и размера на средната работна
заплата в страната към момента на деликта, който по данни на НСИ за 2016г.
е 962 лв. По тези съображения съдът приема за справедлив размер на
обезщетението сумата от 10 000 лв. до която предявеният иск е основателен.
За разликата над тази сума до предявения размер от 35 000 лв. претенцията е
прекомерна, поради което предявеният иск е неоснователен и ще бъде
отхвърлен в тази част.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
която съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД следва да се присъди, начиная от деня на
деликта – 13.08.2016г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и
направените по делото съдебни разноски и възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с уважената част от иска. Ищецът не е сторил разноски по
производството, а съгласно представения договор за правна защита и
съдействие и списък по чл.80 от ГПК адвокат П. В. е предоставил на ищеца
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата. Поради това на основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. ответникът
следва да заплати на адвокат П. В. дължимото за уважения размер на иска
адвокатско възнаграждение, което на основание чл.7, ал.2, т.2 и 3 от Наредба
№ 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът
определя в размер на 1300 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следа да заплати и
дължимата за уважения иск държавна такса в размер на 400 лв., както и
направените от бюджета на съда съдебни разноски в размер на 300 лв. –
заплатено възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
4
РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. М. Ж. с ЕГН ********** от ***, да заплати на К. Г. К. с
ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ №
18, ет.3, офис 6 – адвокат Панайот Велков, сумата от 10 000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане,
изразяващи се в болки и страдания от нанесена на 13.08.2016г. средна телесна
повреда, ведно със законна лихва върху тази сума, начиная от 13.08.2016г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 10 000 лв. до
предявения размер от 35 000 лв.
ОСЪЖДА Н. М. Ж. с ЕГН ********** от ***, да заплати на адвокат
Панайот Йовчев Велков от АК – Бургас със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
„Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6, сумата 1300 лева - адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за предоставена на
ищеца безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА Н. М. Ж. с ЕГН ********** от ***, да заплати по сметка
на Окръжен съд - Бургас дължимата за уважения иск държавна такса в размер
на 400 лева и служебно направените по делото съдебни разноски в размер на
300 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5