№ 921
гр. Перник, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720104162 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Р. И. М. с която
по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове, като моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът Р. И. М. дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 337.21 лева представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за топлофициран имот, находящ се
гр.П., ул. ******, сумата 104.33 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до 16.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата 337.21 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 02.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
934/2021 г. на ПРС.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител-клиент за
битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало по силата на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Сочи, че съгласно Общите условия през процесния период е
изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и
разпределена от фирмата за дялово разпределение. Твърди, че от своя страна купувачът не е
изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната
енергия за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението.
Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради
неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като
потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на
заявената сума. С оглед на изложеното моли съда да уважи така предявените искове.
1
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника – адв. С. И.
М., не е депозирал никакъв писмен отговор. В съдебно заседание бланкетно оспорва всички
материални предпоставки, пораждащи спорното материално право, като претендира да му
бъде изплатено възнаграждение за процесуалното представителство.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
2
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния
период. С доклада по делото съдът е обявил, че служебно известен фактът, че са влезли в
сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в
гр. П., одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и в-к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г., поради което
посоченият правно релевантен факт – служебно известен на съда, е отделен като ненуждаещ
се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.
Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на
топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.. В
конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
По делото са представени писмени доказателства – нотариален акт за продажба с
приобретател ответника, както и Декларация по чл. 14 ЗМДТ, видно от която процесният
имот е деклариран от ответника пред МДТ-П. за целите на данъчното облагане като негова
собственост.
При тези обективни данни, по делото съдът намира за установено по делото
наличието на облигационна връзка между страните – възникнала по силата на закона, при
предварително обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в полза
на ищеца на посоченото в исковата молба основание.
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което
съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо
на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ
на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от
фирмата за дялово разпределение. Системата за дялово разпределение е въведена в СЕС, а
между ФДР и ищеца има налично споразумение за предоставяне на тази услуга,
обективирано в договор № 97 от 30.11.2011 г. и договор № 76 от 01.09.2017 г. От
заключението се установява, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско
измерване – топломери, са преминали през задължителните периодични метрологични
проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради
което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. В
експертизата е отразено, че през релевантния период технологичните разходи в абонатната
станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия
топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за
разпределение само нетната топлоенергия. След провеждане на годишния отчет разходът на
топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани и определената
разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни сметки. Изяснено е, че е начислен
прогнозен разход за битова гореща вода само за процесния период – 2017-2018 г., като в
имота е монтиран уред за измерване на разхода на топла вода – 1 бр. водомер, като
начисленият прогнозен разход в последствие е сторниран с изравнителната сметка. За
останалите отчетни периоди – 2018-2019 г. и 2019-2020 г. не е начисляван разход за топла
вода, като това обстоятелство е отразено в индивидуалните изравнителни сметки за имота,
като суми за потребен атола вода за битови нужди не са начислявани. В имота има две
работещи отоплителни тела с ИРУ – в дневна и баня, които не са използвани и за тях не е
начислен разход за топлинна енергия. През периода е начисляван разход за топлинна
3
енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота
по проект (159 куб.м.) и само през зимния отоплителен период – времето, през което е
работила отоплителната инсталация в СЕС. Не е разпределяна топлоенергия и не са
начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма
работещи такива. В заключението е отразено, че начислените суми на абоната са коректни и
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба. При
така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод,
че общата дължима сума за процесния период е на стойност от 337,21 лева.
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че
размерът на претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от
дължимата ТЕ по компоненти (отопление 457,08 лв. и БГВ в размер на 377,90 лв.), както и
вноска за услугата „дялово разпределение“ в размер на 56,88 лв. Вещото лице е достигнало
до извод, че за исковия период на ищеца е равностойността на предоставяните от ищеца
услуги за отопление, битово подгряване на гореща вода и дялово разпределение, след
корекциите, съгласно изравнителните сметки (-минус 554,65 лв.) възлиза на посочената в
исковата молба стойност – 337,21 лв. Падежите на всяко месечно задължение са определени,
при съобразяване на клаузите на Общите условия на дружеството, като няма данни за
извършвани плащания. Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е изготвена
компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички поставени задачи.
В случая не се твърди осъществено плащане от страна на ответника, нито се
представят доказателства в този смисъл. Предвид изложеното, предявеният иск за
главницата се явява основателен и следва да бъде уважен до предявения размер от 337,21
лева.
По отношение на задължението за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, съдът намира, че предвид акцесорния му характер,
възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и
неизпълнението му в срок. Доколкото потребителят не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от
приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено
доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за съответния
период, увеличен с 10 пункта, намира, че законната мораторна лихва върху главницата от
337,21 лева за периода от 09.07.2017 г. до 16.02.2021 г., възлиза на 104,33 лева, поради
което предявеният акцесорен иск за лихва следва да бъде уважен в цялост.
Изложеното дава основание на настоящия съд да приеме, че предявените искове са
основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени в претендирания от ищеца
размер.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
заплати сторените от ищцовото дружество разноски в размер на 790 лева в рамките на
исковото производство, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, които следва да му бъдат
присъдени.
4
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75
лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу Р. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ****, представляван от особен
представител адв. С. И. М., за сумата в размер на 337.21 лева представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за топлофициран
имот, находящ се гр.П., ул. ******, сумата 104.33 лева, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 16.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата 337.21 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 934/2021 г. на РС-Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. И. М. , ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 790,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. И. М., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 75,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5