Решение по гр. дело №4812/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 329
Дата: 10 май 2022 г.
Съдия: Красимира Делчева Кондова
Дело: 20212230104812
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Сливен, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20212230104812 по описа за 2021 година
Предмет на производството е иск, предявен по реда на чл.422 ГПК и
при условията на евентуалност осъдителни претенции с правно основание
чл.79 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 09.03.2020 г. между него и ответницата бил
сключен договор за потребителски паричен кредит № EMLN-17744693
посредством, който постигнали съгласие кредиторът да отпусне на
кредитополучателя заем в общ размер на 4300 лв. за срок от 48 месеца до
15.03.2024г., съгласно погасителен план.Уговорено било паричният кредит да
бъде изплатен на 48 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 127,38 лв.
Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил
определен ГПР. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, срещу
което кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент по
смисъла на § 1, т. 5 ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и
срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса
ангажимент“ от общия размер на кредита“. Лихвеният процент по кредита
бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изичисляване на
1
ГПР била датата на подписване на договора при допускане, че годината има
365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок
като страните изпълнявали точно задълженията си по него.
Твърди, че сумата, предмет на договора била преведена по личната
банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за
кредит. Така на основание на чл.3,вр.чл.4 от договора за ответника
възниквало задължението да погаси заема на 48 месечни вноски, всяка по
127,38 лв., като в чл. 5 било предвидено, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Сочи, че длъжника преустановил плащането на вноските по кредита на
15.09.2020г., като към тази дата били погасени 5 месечни вноски.
На основание чл. 5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била
15.10.2020г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия
му размер, за което от страна на кредитора била изпратено изрично
уведомление до длъжника.
Тъй като от страна на длъжника не били извършвани погашения по
дълга от кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в СлРС за следните
дължими суми по договора:
3990,11 лв. – главница, ведно със законната лихва за забава от датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение
по чл. 410 ТПК до окончателното изплащане на вземането; 834,97 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 15.09.2020г. до 15.03.2024г.; 271,52
лв.- мораторна лихва за периода от 15.10.2020г. до 16.06.2021г.
От съда се иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото
дружество горепосочените суми. В условията на евентуалност, в случай, че
установителния иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение,се иска осъждането на ответника да
2
заплати на ищцовото дружество горе посочените суми.
Претендират се разноските, както от заповедното производство, така и
за настоящото исково.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначен на
ответника особен представител. Оспорват се исковете, като неоснователни.
Въз основа на доказателствената съвкупност по делото, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 09.03.2020г. между ищцовото дружество, като кредитодател и
ответницата, в качеството на кредитополучател бил сключен договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителскикредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN-
17744693. Размерът на кредита бил 4 300 лв., застрахователна премия в
размер на 689,28 лв., такса ангажимент в размер на 100 лв., брой погасителни
вноски 48, месечна погасителна вноска в размер на 127,38 лв., лихвен процент
11,79% и ГПР 13,86%. В договора е инкорпориран и погасителен план.
Представен е и погасителен план, инкорпориран в договора
Наред с този договор бил сключен договор за застрахователно
посредничество между ищецът, като посредник, ответницата, като клиент, по
силата на който клиентът възложил срещу възнаграждение на посредника да
му посредничи при сключване на застрахователен договор със застрахователи
„Кардиф Животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо
Застраховане“ клон България. Сключен е договор за застраховка, съобразно
сертификат EMLN-17744693 и CARD-17744693 с предмет на застраховката
съгласно ОУ на застраховка „защита на плащанията“ на кредитополучателите
на потребителски паричен кредит, предоставен от ищеца със застраховано
лице- ответницата М.В.. Ответницата е получила и подписал стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за револвиращ
потребителски кредит и издаване на кредитна карта на 09.03.2020г.
Ищцовото дружество изготвило на 07.12.2020г. покана до ответницата за
уведомяването й за настъпила предсрочна изискуемост на вземането в общ
размер на 4884,06 лв., поради преустановени плащания на 15.09.2020г. Няма
данни тази покана да е била връчена на ответницата длъжник.
На 28.06.2021г. ищецът депозирал пред СлРС заявление по чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата. Било образувано
3
ч.гр.д.№ 2515/2021г. на СлРС и издадена заповед за изпълнение №
885/29.06.2021г., с която било разпоредено ответницата, като длъжник да
заплати на заявителя сума в размер на 3990,11 лв. главница по договор за
потребителски кредит от 09.03.2020г., възнаградителна лихва в размер на
834,97 лв. за периода 15.09.2020г. – 15.03.2024г., мораторна лихва в размер на
271,52 лв. за периода 15.10.2020г.- 16.06.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.06.2021г. до окончателното изплащане и
разноски в размер на 151,93 лв. Тъй като в това производство заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК били
дадени указания от заповедния съд за предявяване на установителен иск,
предмет на настоящото разглеждане.
В хода на исковия процес е допусната, назначена, съответно изготвена,
изслушана и приета съдебно икономическа експертиза. Според заключението
на вещото лице по договор била отпусната сума в размер на 4300 лв., от която
е удържана „такса ангажимент“ 100 лв. и по сметка на ответницата в ОББ
била преведена сума в размер на 4200 лв. на 10.03.2022г. Общата сума за
погасяване по кредита била в размер на 6114,24 лв., от която 4300 лв.
главница, 1124,96 лв. договорна лихва и 689,28 лв. застрахователна премия.
Ответницата направила плащания по кредита както следва: на 03.04.2020г. -
127,38 лв., на 03.06.2020г. 127,38 лв. и на 14.10.2020г. 460 лв., като от тези
плащания ищцовото дружество извършило следните погашения: 324,25 лв.
главница, 289,99 лв. – договорна лихва и 100,52 лв. главница по застраховка.
Вещото лице изготвило заключението в два варианта. Първи вариант
отразява дължимите по кредита суми при настъпила предсрочна изискуемост
на вземането. При този вариант дължимата главница по кредита е в размер на
3975,75 лв. главница по кредит, 14,36 лв. главница по застраховка или общо
главница в размер на търсената от ищеца сума 3990,11 лв., 834,97 лв.
договорна лихва, 271,55 лв. мораторна лихва за периода 15.10.2020г.-
16.06.2021г. и 326,97 лв. мораторна лихва за периода от 17.06.2021г. до
18.04.2022г. /датата на изготвяне на заключението/.
Към датата на настъпване на предсрочната изискуемост 15.10.2020г.
всички дължими договорни лихви били погасени от извършените от
ответницата плащания и нямало недължими суми.
Втори вариант на заключението отразява дължимите суми към датата на
4
подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК, вместо зададения от съда
вариант, съобразно падежиралите вноски по кредита, към датата на изготвяне
на заключението 18.04.2022г. Този вариант е даден от експерта при
изслушването му в открито съдебно заседание на 28.04.2022г. Така към датата
на изготвяне на заключението на експерта 18.04.2022г. последната
падежирала вноска е от 15.04.2022г. или падежиралата главница по кредита е
в размер на 1659,26 лв., договорна лихва в размер на 552 лв., а лихвата за
забава към датата на депозиране на заявлението по реда чл.410 ГПК
28.06.2021г. е в размер на 35,26 лв.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и неоспорени от
страните.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, изготвило
съдебно икономическата експертиза, тъй като същото разполага с
необходимите знания и умения в съответната област и като неоспорено от
страните.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК е допустим, доколкото е предявен от лице - заявител, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и
дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.417
ГПК, която била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
В конкретния казус се установи наличието на договорни отношения по
предоставен револвиращ потребителски кредит между страните, както и
сключена към този договор застраховка „защита на плащанията“. Не се
доказа обаче, че към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК от
ищеца 28.06.2021г. е настъпила предсрочна изискуемост на цялото
задължение. Действително ищецът не е кредитна институция /банка/ и по
отношение на него не следва да се прилага специалната разпоредба на чл.60,
ал.2 ЗКИ, респ. приетото в т.18 на ТР 4/2013г. от 18.06.2014г. ОСГТК ВКС РБ
за уведомяване на длъжника, че кредитора упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. В договора в чл.5 страните уговорили
5
автоматична предсрочна изискуемост при просрочване на две или повече
погасителни вноски без кредитора да изпраща каквото и да е съобщение до
длъжника. Разпоредбата обаче на чл.23 от същия договор предвижда, че
всяко изменение в договора за кредит следва да се извършва писмено. Такова
изменение на договора несъмнено представлява предсрочната изискуемост и
тя настъпва с волеизявление само на едната от страните, а именно кредитора
и засяга срочността на задължението, като то се превръща от срочно в
безсрочно при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащане на една или повече месечни вноски и упражнено от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В случая, съобразно
уговореното в чл.23 от процесния договор за кредит писмено изменение на
договора, съдът приема, че следва да е налице поне писмено уведомяване на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение.
Уведомително писмо е било изготвено от ищеца, но не се доказа да е
достигнало до знанието на ответника кредитополучател. Отделно от това в
случай, че се приеме налична предсрочна изискуемост, то ищецът не следва
да претендира заплащане на договорна/възнаградителна лихва след датата на
настъпването й, т.е. след 15.10.2020г., както е сторил в действителност, а
може да иска само главницата и мораторна лихва върху нея.
Така по казуса следва да се приложи постановката, приета с ТР №
8/2017г. от 02.04.2019г. на ОСГТК ВКС РБ, съобразно която е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за кредит, поради предсрочна изискуемост да бъде уважен
само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ. Искът може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ. По делото тези изчисления се съдържат във вариант втори, даден
от вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание, проведено
на 28.04.2022г. С други думи искът бива уважен за всички падежирали
вноски, последната от която е от 15.04.2022г. /главница, договорна лихва и
забава върху главницата от деня на забавата до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК/, а именно за сума в общ размер на 2246,52 лв., от
6
която 1659,26 лв., падежирала главница, 552 лв., договорна/възнаградителна
лихва за периода 15.10.2020г. – 18.04.2022г. и 35,26 лв., лихва за забава към
датата на депозиране на заявлението по реда чл.410 ГПК- 28.06.2021г. За
останалата част над уважената, искът бива отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Съдът не следва да разглежда и се произнася по евентуално предявения
осъдителен иск, доколкото се уважава, макар и частично по размер
установителния иск.
По правилата на процеса ответницата бива осъдена да заплати на
ищцовото дружество деловодните разноски, съобразно уважената част от
исковете. В в заповедното производство ищецът сторил разноски в размер на
151,93 лв., а в исковото 1007,67 или общо разноски в размер на 1 159,60 лв.
Според уважената част на иска ответницата бива осъдена да заплати на
ищцовото дружество разноски в размер на 511,14 лв.
Ответната страна също има право на разноски, съобразно отхвърлената
част от претенцията, но такива реално не са сторени, поради което съдът не
дължи произнасяне с изричен диспозитив в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК в
отношенията между страните, че М. ИВ. В., ЕГН: ********** от гр.**,
кв.”**“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.** ДЪЛЖИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост” 4,
Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров сума в
размер на 2246,52 лв. две хиляди двеста четиридесет и шест лева и 0,52
ст./, от която 1659,26 лв. / хиляда шестстотин петдесет и девет лева и 0,26
ст./, падежирала главница към 18.04.2022г. по договор за потребителски
паричен кредит № EMLN-17744693/09.03.2020г., 552 лв. /петстотин петдесет
и два лева/, договорна/възнаградителна лихва за периода 15.10.2020г. –
18.04.2022г. и 35,26 лв. /тридесет и пет лева и 0,26 ст./, мораторна лихва от
15.10.2020г. до 28.06.2021г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.06.2021г. до окончателното плащане, като
7
ОТХВЪРЛЯ искът над уважената част до пълния предявен размер от
5096,60 лв. /пет хиляди деветдесет и шест лева и 0,60 ст./, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК М. ИВ. В., ЕГН: **********
от гр.**, кв.”**“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А
клон България, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от
Димитър Димитров, сума в размер на 511,14 лв. / петстотин и единадесет
лева и 014 ст./, деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8