Решение по дело №698/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Н. М., подадена чрез пълномощник, против Решение № 122/11.06.2024г., постановено по гр. дело № 313/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В жалбата се сочи, че съдът след като подробно анализирал събраните по делото доказателства, достигнал до неправилни правни изводи. На практика липсвала полицейска преписка по задържане на лицето, тъй като нямало писмено възлагане, нито дори писмено поискано съдействие от органа, образувал досъдебното производство КПК до органа в РУ-Свиленград. В тази връзка се изразява несъгласие с изводите на съда, че устно поисканото съдействие от служител на КПК за задържане било достатъчно да се приеме, че органът, осъществил задържането, е имал данни по смисъла на чл.71, ал.1, т.1 от ЗМВР за извършено престъпление от жалбоподателя. Само по себе си образуваното от друг орган досъдебно производство – КПК –ДП-95/03.04.2024г. и план рег. № ПК-6-233/03.04.2024г. не било достатъчно, за да бъде изпълнено искането на КПК за задържане на лице, тъй като образуваното ДП не представлявало „данни“ по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а относно наказателното производство, цитирано като основание в заповедта за задържане, не било ясно против кого било образувано, съответно липсвали доказателства за повдигнато обвинение срещу жалбоподателя. Това, според касационния жалбоподател водело до извода, че липсвало фактическо основание за налагане на принудителната административна мярка - задържане за 24 часа. Сочи се и несъгласие с извода на съда, че в случая правилно бил приложен принципът на съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на процесната ПАМ. Не била съобразена биографията на жалбоподателя като бивш митнически началник и с липса на каквито и да било предходни правонарушения, даващи основание да се направи предположение, че би могъл, дори и теоретично, да се укрие или да саботира държавните институции в тяхната работа по разкриване на престъпления. В случая 24-часовото задържане на жалбоподателя не било оправдано по никакъв начин, поради което и извода на съда, че задържането било извършено с оглед обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделявал над правилото за зачитане на лична свобода. Принципно съдът бил прав, но в конкретния случай не било така. По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на обжалваното решение, като настоящата инстанция постанови ново, с което да отмени Заповед за задържане на лице рег. № 351-зз-69/03.04.2024г., издадена от мл. експерт Ж. К. – служител в Група „01“, СКП при РУ – Свиленград, като незаконосъобразна.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от процесуалния си представител адв. И. И., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения за незаконосъобразност на оспореното решение.

Ответникът полицейски орган при РУ – Свиленград, ОД на МВР – Хасково /мл. експерт Ж. К./, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, предлага решението да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Настоящата съдебна инстанция възприема изложеното от Районен съд – Свиленград, като формира извод, че постановеното от него решение не подлежи на отмяна поради неговата неправилност по смисъла чл. 209, т. 3 АПК.

Не са налице основания за прогласяване нищожността на заповедта като издадена от некомпетентен орган, съответно за отмяната й поради неспазване на установената по чл. 74, ал. 2 ЗМВР писмена форма. В акта се съдържат датата и часа на задържането, от който момент започва да тече срокът от 24 часа, спазен предвид часа, вписан като момент, в който задържаното лице е освободено. В заповедта се съдържат данните, индивидуализиращи задържаното лице. От приложените по делото писмени доказателства също се установява кое е лицето и в какво се изразява неговото неправомерно поведение до степен, че деянието да бъде квалифицирано като престъпление. Спазено е изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, доколкото данните по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са ясно и изрично отразени в самия текст на заповедта. Задържането на лицето се обосновава само от наличието на данни за извършването на престъпление съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като не се поставя изискване както да са безспорно установени престъплението, извършителят му и неговата вина, така и на извършителя да бъде повдигнато обвинение.

Заповедта е връчена на С. Н. М., поради което и същият е узнал фактическото и правното основание за задържането му, представляващо ограничаване правото на свободно придвижване по смисъла на чл. 73 ЗМВР, както и какви са правата му по чл. 72, ал. 3-6, съответно по чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР. Лицето е подписало декларацията по чл. 74, ал. 3 ЗМВР относно запознаване с правата му. Следва да се има предвид, че попълването на декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР е действие, извършено в изпълнение на заповедта и последващо издаването й, а не е елемент от самия акт - заповедта за задържане, поради което не би могло да се отрази на законосъобразността й. Не се констатира ограничаването на каквито и да било други права, освен на свободното придвижване на жалбоподателя. Доколкото на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР С. М. е упражнил правото си на ефективна защита, оспорвайки заповедта за задържане, следва извода, че спрямо него като задържано лице не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Спазени са разпоредбите на чл. 5, § 2 и § 4 КЗПЧОС.

В мотивите на решение по адм. д. № 10527/2015 г. на ВАС, V отделение се посочва, че: „разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Обсъдените по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни“, че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието „данни“ по смисъла ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ „задържане за 24 часа“ по чл. 72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление.. … За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.“. В този смисъл е и утвърдилата се практика по прилагане на чл. 5, § 1, б. „с“ КЗПЧОС.

С процесната заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР касационният жалбоподател е задържан за срок до 24 часа на 03.04.2024 г. в 12:00 часа. Посочено е като основание за задържането образувано КПК-ДП-95/03.04.2024 г. и План ПК 6-233/03.04.2024 г., за това, че лицето в периода от месец август 2023 г. до 03.04.2024 г. участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да извърши престъпления по чл. 242, чл. 253 и чл. 310- чл. 304б НК, като в нея участва длъжностно лице по чл. 6, ал. 1, т. 21 ЗПК – престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 2 НК. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно обаче подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето със соченото нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

Ирелевантно за настоящото производство е дали провеждането на досъдебното производство е законосъобразно, както и, че материалите по същото не са представени по настоящото дело, тъй като от значение е единствено наличието на данни, въз основа на които може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Следва да се отбележи също, че се касае за две различни производства, които макар и взаимосвързани с оглед поставената цел – да бъдат изяснени извършено ли е престъпление и кой е неговият извършител, се провеждат при различни условия и ред.

В този смисъл съдът споделя изложеното в оспореното решение относно взаимодействието между КПК и МВР, като липсата на конкретна инструкция за реда и условията, при които се осъществява това взаимодействие, не обуславя извод за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като касае вътрешните отношения между независим специализиран постоянно действащ държавен орган и централна администрация на изпълнителната власт. Още повече, че устното предоставяне на данни за извършено престъпление, което се сочи от задържаното лице като процесуално нарушение, и обективирано от Началника на РУ – Свиленград, ОД на МВР – Хасково, като предпоставка за задържането на касатора, настоящата съдебна инстанция приема, че то попада в обхвата на понятието „данни“ за извършване на престъпление по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за които законодателят не поставя изискването да са единствено в писмен вид. Без значение е по какъв начин /въз основа на устно или писмено разпореждане, въз основа на представени писмени доказателства, чрез осъществяване на някой от способите на доказване по чл. 136, ал. 1 НПК или като пряк очевидец на извършването на деянието, което се твърди, че е престъпление/ полицейският орган е възприел фактите и обстоятелствата, които са от значение за възникване на предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастно с него, доколкото, както се посочи по-горе, са необходими само данни за извършено престъпление, не и достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК. В случая следва да бъде посочено и, че явно са налице и достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК, за да бъде образувано ДП, като преценката за достатъчността им, съответно за образуването на ДП, не се извършва от полицейския орган.

Полицейският орган е разполагал с правомощието да постанови задържане при спазване на условията за оперативна самостоятелност /чл. 169 АПК; така вж. Решение по адм. д. № 6616/2019 г., VІІІ отд. на ВАС/, като не се установяват обстоятелства, от които да може да бъде направен извод за незаконосъобразността му. Принудителната административна мярка, от вида на процесната, представлява възможност, предоставена на административния орган за улеснение изпълнение на неговите функции, и налагането й не е предпоставено от действително извършено престъпление. Принудителната административна мярка, каквато безспорно е задържането на лице за срок до 24 часа, е приложена спрямо жалбоподателя Марашев в съответствие с принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК, като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Отделно от това, касае се за деяние, за което следва да бъде извършена преценка по чл. 9 НК, вкл. и с оглед неговата обществена опасност, и същото е преустановено със задържането на лицето извършител, като се постигат целите на превенцията - да се препятства настъпването на неблагоприятни последици за държавата, за лицето и за други членове на обществото, изразяващи се в засягане на техните здраве, живот и имущество, както и на техните права и задължения при управление и изпълнение на функции по служба, следствие противоправното поведение на С. М.. Изведените от съдебната практика принципи по прилагането на чл. 5, § 1 КЗПЧОС, отнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който след извършване на „теста на справедливия баланс“ е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. В тази връзка съдът съобрази и Решение на Съда /четвърти състав/ от 25 май 2023 година по дело C‑608/21.

Тук е момента да се посочи, че са ирелевантни за предмета на спора, съответно за съразмерността на мярката отличните биографични и професионални характеристики на жалбоподателя, тъй като това са характеристики, които не могат да служат за ориентир на органа при налагане на принудителната административна мярка.

Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

От ответната страна не са представени доказателства за сторени разноски в настоящото производство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Хасково, XIII състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №122/11.06.2024г., постановено по гр. дело № 313/2024г. по описа на Районен съд Свиленград.

Решението е окончателно.