№ 22893
гр. София, 05.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110173185 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Подадено е заявление от заявителя „Сити кеш“ ООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. Н. Й. за следните
суми: 900 лева – главница, ведно със законната лихва от 12.11.2024 г. до
изплащане на вземането; 361,44 лева – възнаградителна лихва за периода от
16.06.2022 г. до 18.12.2023 г.; 561,45 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 01.09.2022 г. до 01.10.2024 г.; 1081,56 лева –
неустойка за непредоставяне на обезпечение за периода от 16.06.2022 г. до
18.12.2023 г.; 50,85 лева – неустойка за забавено плащане, и 50 лева – такса за
разноските за събиране на задължението – задължения по Договор за паричен
заем „Кредирект“ № 692548/16.06.2022 г., сключен между страните по делото.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдилищата не издават заповеди за
изпълнение за вземания, които се основават на източници, противоречащи на
закона или добрите нрави.
При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен
състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния
процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с
въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно
свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за
потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло
определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
1
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В договора за кредит ГПР е определен като 48,14 % (на лист 10 от
делото), т.е. ако кредитът беше отпуснат за 1 година, разходите за връщането
му не могат да са повече от 48,14 % от 900 лева, или 433,26 лева. Кредитът
обаче е отпуснат за 18 месеца, т.е. общият разход не може да превишава 1,5
пъти годишния, или 649,89 лева, т.е. общата сума за връщане съгласно данните
по договора не може да превишава 1549,89 лева. В случая обаче разходът по
кредита съгласно договора се явява равен на посоченото в края на
погасителния план, или 3078 лева.
В случая уговорената неустойка следва да се включи в размера на общия
разход по кредита съгласно § 1, т. 1 ЗПКр, тъй като съгласно т. 6.1. от договора
за кредит, сумата по кредита се отпуска след учредяване на описаните там
обезпечения, а ако не се предостави обезпечение, то се дължи неустойката.
Т.е. в договора са формулирани търговски условия за два вида кредити –
обезпечен при общ размер на вноските 3078 лева, и необезпечен – при размер
2
от 1261,44 лева. Право на избор на потребителя е кое от двете да предпочете,
но съгласно цитираната по-горе практика е следвало да му се посочи
действителния ГПР по двата варианта. Неосигуряването на обезпечение в
случая е толкова съществено за договора, че следва да се тълкува като друг
търговски продукт, което § 1, т. 1 ЗПКр има предвид под „прилагане на
търговски клаузи и условия“. Следователно договорът за кредит е вероятно
нищожен.
Исканите неустойки за забава и разходи за „принудително събиране“ пък
не следва да се присъждат на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като
законът – чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр, предвижда императивна забрана на
потребител при забава да се начисляват каквито и да е разходи и такси,
различни от лихва за забава, и то в размер не по-голям от този на законната
лихва. Поисканата неустойка пък не следва да се присъжда като резултат от
прилагане на вероятно неравноправна клауза поради несъразмерния си размер
с отпуснатия кредит – чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Така заявлението се уважава само за претендираната главница поради
евентуална недействителност на договора за кредит съгласно чл. 23 ЗПКр.
Ако заявителят не е доволен от тълкуването на настоящия съд по
отношение на понятията „безспорност“ на вземането или последици от
неправилно изчислен ГПР, очевидно тези въпроси ще трябва да се решават от
Съда на Европейския съюз.
Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на
задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата
настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват
санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по
търг. дело № 630/2023 г., I ТО.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 900 лева от общо
3005,30 лева, или за 29,95 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 74,51 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение (определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК
според сложността на делото), следва да се присъдят само 22,32 лева
държавна такса и 14,98 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение с вх. № 81984/14.10.2024 г., подадено
първоначално пред Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която „Сити кеш“
ООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: София, бул. „Цариградско
шосе“, № 115е, ет. 5, иска издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Н. Й., с
3
ЕГН: **********, с адрес: С., ул. „Ц.“ № **, за суми в размер на 361,44 лева
(триста шестдесет и един лева и 44 стотинки) – възнаградителна лихва за
периода от 16.06.2022 г. до 18.12.2023 г.; 561,45 лева (петстотин шестдесет и
един лева и 45 стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 01.09.2022 г. до 01.10.2024 г.; 1081,56 лева (хиляда осемдесет и
един лева и 56 стотинки) – неустойка за непредоставяне на обезпечение за
периода от 16.06.2022 г. до 18.12.2023 г.; 50,85 лева (петдесет лева и 85
стотинки) – неустойка за забавено плащане, и 50 лева (петдесет лева) – такса
за разноските за събиране на задължението – задължения по Договор за
паричен заем „Кредирект“ № 692548/16.06.2022 г., сключен между страните
по делото.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Сити кеш“
ООД, че може да предяви гореописаните си претенции с осъдителен иск в
едномесечен срок от влизане на определението в сила, като ползва платената
държавна такса за вземанията, за които заявлението е отхвърлено в размер на
56,51 лева (да заплати 56,51 лева такса по иска, а за главницата, ако се стигне
до иск – още 25 лева, или 81,51 лева).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Сити
кеш“ ООД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4