Р Е Ш Е Н И Е №328
Гр.Несебър, 27.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1210 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от К.И.У. с ЕГН **********,*** Освободител № 4, срещу Наказателно постановление № 489 / 12.06.2019г., издадено от Началника на РУ Несебър, с което на основание чл.80, т.6 от ЗБЛД му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл.6 от ЗБЛД. Жалбоподателят счита обжалваното от него постановление за незаконосъобразно, поради това, че в него е посочено друго собствено име на нарушителя, различно от това на жалбоподателя, както и за това, че е посочена несъществуваща санкционна разпоредба. Като нарушени разпоредби посочва тези на чл.57, ал.1, т.4 и т.7 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административно наказващият орган също не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 07.06.2019г. Д.Т.Г. – полицейски инспектор при РУ Несебър е съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д, бл. № 782758 за това, че на 07.06.2019г. около 01:30 часа в к.к. Слънчев бряг - запад, в близост до бензиностанция „Петрол“, при извършена полицейска проверка, К.И.У. не представя документ за самоличност, с което е нарушил чл.6 от ЗБЛД. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е извършено и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията, но на основание несъществуваща санкционна разпоредба (чл.80, т.6 от ЗБЛД), вместо приложимата в случая чл.80, т.5 от ЗБЛД, а наказаното лице е посочено със собствено име „Спасимир“, вместо истинското му такова – К..
Разпитан в качеството м на свидетел актосъставителят заявява, че не си спомня нищо по случая, нито дали лицето се е движило пеш или в автомобил, не си спомня и как е удостоверил самоличността на лицето при съставянето на акта, като посочва възможните варианти затова.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съдът констатира, че обжалваното НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Описвайки административно нарушение, наказващият орган, подобно на актосъставителя, е посочил, че на процесната дата и място „при полицейска проверка лицето не представя документ за самоличност (лична карта или заместващ я документ)“. Така посочените данни не отговарят на изискването за пълно фактическо описание на нарушението. В НП не са посочени всички факти, обосноваващи съставомерните му признаци. Чл. 6 от ЗБЛД гласи: „Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност“, което съобразно чл.13, ал.3, вр. ал.1 и ал.2 от ЗБЛД може да става с лична карта, паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно средство, временен паспорт, служебен открит лист за преминаване на границата и временен паспорт за окончателно напускане на Република България. Няма съмнение, че в настоящия случай полицейските органи, изпълняващи служебните си задължения, разполагали с правомощията по чл.70, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗБЛД, да извършат проверката за установяване самоличността на жалбоподателя. Чл.80, т.5 от ЗБЛД от своя страна предвижда глоба за „лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица“. Предвид посочената правна квалификация на нарушението и съобразно изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържат данни за това – бил ли е поискан от жалбоподателя документ за самоличност, от кого и в какво качество, какво конкретно деяние е извършил жалбоподателя – действие или бездействие, не представил документ за самоличност, не носил такъв или изобщо нямал такъв. Тези данни са определящи относно преценката – компетентно ли е съответното лице да поиска удостоверяване на самоличността на жалбоподателя и бил ли е длъжен последният да му представи документ за самоличност, т.е. съставомерно ли е извършеното деяние. Отбелязването, че е извършена полицейска проверка не дава информация за това – кой точно я е извършил и в какво качество, а те представляват елемент от обективната страна на административното нарушение и се отнасят до задължителни техни реквизити. Липсата на посочените данни в НП обосновава извод за неясно обвинение, нарушаващо винаги правото на защита на нарушителя и явяващо се самостоятелно основание за отмяна на НП.
Такива самостоятелни основания за отмяна на НП представляват поотделно и непосочването, респ. неправилното посочване, на имената на нарушителя и санкционната разпоредба, защото съдът не приема, че в случая се касае за фактически грешки, а за съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице.
Въпреки, че в производството пред съда по контрол на наказателните постановления важи принципа на служебното начало, в която връзка съдът е призовал в качеството му на свидетел актосъставителя, след като същият заявява, че не си спомня съществени обстоятелства, това лишава съда от възможността да провери дали фактическите установявания при проверката, обективирани в АУАН, сочат поискване от страна на компетентно длъжностно лице документ за самоличност на жалбоподателя, причината, поради която такъв не е представен, трябвало ли да представя такъв, по какъв начин (след като не от документ за самоличност) и от кого е установена самоличността на жалбоподателя при полицейска проверка. От друга страна, след като наказващият орган, на когото лежи доказателствената тежест да докаже извършването на нарушението и законосъобразността на наказателното постановление, не е ангажирал убедителни доказателства за релевантни за делото факти, в т.ч. и такива, които да потвърдят констатациите в обжалваното наказателно постановление, съдът е лишен от възможността да извърши пълна проверка на проведеното административно производство – от неговото започване до налагането на административното наказание – включващо законосъобразността на НП и на АУАН, въз основа на който е издаден, както и на обстоятелството дали жалбоподателят е извършил административно нарушение, за което му е наложено административно наказание, и правилно ли е приложен материалния закон.
След като наказващият орган не представя писмени и гласни доказателства в подкрепа на констатациите си, обосноваващи правилното приложение на материалния и процесуалния закон, съдът намира, че нарушението не е доказано, а обжалваното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 489, серия Д, бл. № 782758 от 07.06.2019г., издадено от Началника на РУ Несебър, с което на основание чл.80, т.6 от ЗБЛД на К.И.У. с ЕГН **********,*** Освободител № 4, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл.6 от ЗБЛД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: