№ 15177
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110101769 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове от „.........“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против И. Ц.
М. за сумата 36,61 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г. в имот, находящ се в гр. ............., с абонатен
№ 100640, сумата 2,88 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
04.07.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №36156/2022 г., по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно действащите през периода общи условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно действащите през периода общи условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Твърди, че ответникът е изпаднал
в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД
върху главниците. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва
услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по
силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи
между страните. Посочва, че фирмата, извършва дялово разпределение на ТЕ в сградата на
базата на реален отчет на уредите за дялово разпределeние, инсталирани на отоплителните
телa в имота. Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът заявява, че
исковата молба е нередовна, поради липсата на конкретно посочване на периода, за който се
твърди да е потребена топлинна енергия. Евентуално моли исковете да бъдат отхвърлени
като недоказани. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „.......“ ЕООД изразява становище, че
1
предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ в ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да му достави
топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати цената й,
реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност, както и че
през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че
е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства ответникът следва да установи , че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на
енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето
ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
От приетия като доказателство по делото нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот №165, том III, рег. №5651, дело 468/2014 г. от 23.12.2014 г. на нотариус С Ф
с рег. №...... на Нк и район на действие СРС се установява, че ответникът е придобил правото
на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент №80, находящ се в гр. .---.
Съгласно нотариалния акт продавачът Х С С си е запазил дожИ.тно право на ползване върху
имота. От удостоверение за наследници с изх. №РТР21-ДИ11-283/18.07.2021 г., издадено от
Столична община, район ........., се установява, че Х С С е починал 11.12.2018 г. От
приобщения по делото брачен договор от 09.11.2015 г., вписан в АВ – София между
ответника и В Б М.а се установява, че придобитият в режим на СИО недвижим имот,
представляващ апартамент №80, находящ се в гр. .--- е останал изключителна собственост на
И. Ц. М.. Като единствен собственик на процесния имот ответникът се е разпореди с него
прехвърляйки правото си на собственост на трето за делото лице, което разпореждане е
обективирано в приетия по делото нотариален акт №47, том V, рег. №6691, дело 544/2019 г.
от 24.10.2019 г. на нотариус Х В с рег. №.... на НК и район на действие СРС. Съгласно
договора владението върху имота е предадено на купувача на следващия ден като
продавачът е поел задължение да заплати всички консумативни разходи , свързани с
ползването му, вкл. и за топлинна енергия, дължими до датата на предаване на владението.
При съобразяване на доказателствената съвкупност съдът намира, че за процесния
период, а именно месец май 2019 г. единствен собственик на имота, до който ищецът твърди
да е доставял топлинна енергия е бил ответникът. Към този период и учреденото в полза на
Х С С вещно право на ползване е погасено с настъпване на неговата смърт, поради което
2
съдът приема, че ответникът като собственик на процесния имот, е бил потребител на
топлинна енергия. Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия и отговорността
на ответника за претендираните от ищеца вземания следва да бъде ангажирана. По силата на
това правоотношение за ищеца „.........” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответникът е налице задължение да заплащат нейната цена, в
качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф
1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Съдържанието на това правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, действащи през процесния период.
Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество.
Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на
потребителите. Общите условия обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
За установяване доставката и размера на топлинната енергия, чието заплащане се
претендира от ищеца в настоящото производство по делото е прието без възражения от
страните заключение на съдебно-техническата експертиза, според ответникът е ползвал
топлинна енергия за за доставка на БВГ през целия процесен период и такава му е била
начислявана. Сумите за топла вода за периода са определяни по показанията на един
топломер за топла вода От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 16,46 лева.
Подаването на топлинна енергия към имота през процесния период, се установява и от
приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и
отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице - помагач.
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза размерът на незаплатена
сума за топлинна енергия възлиза на 16,46 лева и 11,20 лева за предоставена услуга дялово
разпределение. Изчислено е, че обезщетенията за забава върху тези суми възлизат на 4,57
лева и съответно на 3,05 лева. Вещото лице е установило, че на 29.11.2022 г. е постъпила
сума в размер на 33,55 лева, заплатена от ответника, с която според счетоводството на
ищеца са погасени 25,00 лева разноски и 8,55 лева мораторни лихви.
Съобразявайки заключенията и на двете експертизи съдът намира, че се доказа
дължимостта на сумата 16,46 лева – главница за топлинна енергия за процесния период, до
който размер исковата претенция на ищеца следва да се уважи, а за разликата до пълния
предявен размер от 36,61 лева подлежи на отхвърляне. Върху тази сума в полза на ищеца
следва да се присъди и законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 04.07.2022 г. до окончателното плащане.
Следва да се уважи и исковата претенция за мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
до 09.06.2022 г., в предявения размер на 2,88 лева, който размер вкл. и по- голям се установи
от заключението на ССчЕ.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство,
които след обезсилване на заповедта за изпълнение, вкл. и в частта на разноските възлизат
на 56,25 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, от които съразмерно с
уважената част от исковете следва да му се присъди сумата 28,00 лева. За настоящото
производство ищецът претендира присъждане на сумата 25,00 за държавна такса, 500,00
лева – депозити за вещи лица и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП, от които съразмерно с
уважената част от исковете следва да му се присъди сумата 311,13 лева.
Ответникът претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на
3
450,00 лева за настоящото производство, по отношение на което ищецът е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно съобразявайки решение
на СЕС от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., според което съдът има право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, съобразно предвидените в
НМРАВ, вкл. и когато тя отразява реалните пазарни размери на адвокатските услуги. Ето
защо съдът изхождайки от правната и фактическа сложност на делото, както и извършената
от процесуалния представител дейност в защита интересите на длъжника и размера на
защитавания интерес, счита че възнаграждение в размер на 200,00 лева отразява реалната
цена на положения от процесуалния представител на ответника труд без същата да бъде
съобразявана с броя на предявените искове, тъй като не се установява по делото да са били
извършвани отделни или специфични действия в защита на всеки един от предявените
искове, от която сума съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва да се
присъди сумата 100,53 лева.
По отношение на претендираните от ответника разноски за заповедното производство
следва да се посочи, че такива му се следват съразмерно на отхвърлените в настоящото
производство искове, но не и за сумите, по отношение на които заповедта за изпълнение е
била обезсилена с разпореждане на съда №8638/20.01.2023 г. по ч.гр.д. №36156/2022 г. по
описа на СРС, 71 състав, тъй като независимо от признанието е дал повод за завеждане на
делото. При съобразяване на направеното от ищеца възражение за прекомерност, което
съдът намира за основателно по изложеното по-горе мотиви, възнаграждението за един
адвокат следва да се определи на 100,00 лева, от които в полза на ответника да се присъди
сумата 38,13 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Ц. М. ЕГН **********, с адрес: гр. ...........
дължи на „.........“ ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ......... на
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 16,64 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г. в имот, находящ се гр. ........ с
абонатен № 100640, сумата 2,88 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
04.07.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №36156/2022 г., по описа на СРС, 71 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1
ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за топлинна енергия за сумата над 16,46 лева до
пълния предявен размер 36,61 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №36156/2022 г., по описа на СРС, 71 състав като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Ц. М. ЕГН **********, с адрес: гр. ........... да заплати на „.........“ ЕАД,
ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ......... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 311,13 лева – разноски в настоящото производство и сумата 28,00 лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „.........“ ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ......... да
заплати на И. Ц. М. ЕГН **********, с адрес: гр. ........... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 100,53 лева разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство и
сумата 38,13 лева разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„.........” ЕАД – „.......“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5