№ 12730
гр. С., 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110112063 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Т. Я., ЕГН **********, срещу „С.В.“ АД, ЕИК
******, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 318,30 лв. (представляваща ½ част
от задължение в общ размер на 636,60 лв.), начислена по фактури за периода от 15.12.2017 г.
до 17.11.2020 г., за ВиК услуги по партида с клиентски № **********, за имот, находящ се в
гр. С., ж. к. „З.П.“, бл. 124, вх. А, ет. 2, ап. 6, съгласно изрично посочени в исковата молба
фактури.
Ищцата твърди, че като титуляр на партидата за посочения имот е посочена нейната
майка В.П. Я., починала на 22.03.2005 г., като ищцата е наследник на ½ от наследството на
Я.. Сочи, че за имота има задължения за ВиК услуги за периода от 15.12.2017 г. до 17.11.2020
г. в размер на 636,60 лв. съгласно справка – извлечение за задължения по абонатен номер.
Твърди, че ответникът е открил партида на наследодателя на ищцата без правно основание,
съответно неоснователно претендира тези суми от ищцата. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните за доставка на ВиК услуги, включително ищцата или
нейният наследодател да са собственици или вещноправни ползватели на имота. Оспорва за
посочения период до имота да са доставяни ВиК услуги, отговарящи на българските
държавни стандарти, твърди, че имотът не е водоснабден, както и че при начисляване на
сумите по отделните фактури не е спазена Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Твърди, че не дължи процесните вземания и поради изтекла погасителна давност.
Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава иска –
1
признава, че ищцата не е потребител на ВиК услуги за посочения имот и период, ответникът
не е доставял ВиК услуги до имота за исковия период, както и че процесните вземания са
погасени по давност. Моли за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК. Оспорва
дружеството да е дало повод за предявяване на иска, поради което на основание чл. 78, ал. 2
ГПК моли разноските за водене на делото да бъдат възложени в тежест на ищцата, с
позоваване на съдебна практика. Евентуално оспорва размера на претендираното от ищцата
адвокатско възнаграждение като прекомерно.
С молба от 15.05.2025 г. ищцата, чрез процесуалния си представител, прави искане за
постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е да
докаже наличието на правен интерес от исковата защита - че ответникът претендира
процесната сума от ищцата за доставени ВиК услуги през исковия период, както и че от
настъпването на падежа на задълженията до датата на подаване на исковата молба е изтекъл
законоустановеният срок, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги
за посочения имот, че за процесния период ответникът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираната
сума, която е начислена при спазване на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, както и че за периода от настъпване изискуемостта на вземанията до изтичане на
срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице
основания за спиране и/или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116
ЗЗД.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е
налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От
значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции
срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава
срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по
въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва
правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително
признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по
делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил
оспорената претенция извънсъдебно (така определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. №
510/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., според което ответникът не може да предизвика
прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение).
2
С оглед становището на страните, с доклада по делото, приет за окончателен в
открито съдебно заседание на 28.05.2025 г., без оспорване от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че сумата от 318,30 лв., начислена по фактури за периода от 15.12.2017 г. до 17.11.2020 г. за
ВиК услуги по партида с клиентски № **********, за имот, находящ се в гр. С., ж. к. „З.П.“,
бл. 124, вх. А, ет. 2, ап. 6, не се дължи от ищцата поради липса на облигационно
правоотношение за доставка на ВиК услуги между страните за посочения период, поради
липса на доставка на ВиК услуги за посочения период до посочения имот и поради
погасяване на сумите по отделните фактури за този период по давност. Начисляването на
процесната сума от страна на ответника се установява и от представените от ищцата
писмени доказателства – писмо с изх. № О/Ж-1670/31.01.2025 г., ведно със справка -
извлечение за дължими суми по партида № ********** за имот на адрес: гр. С., ж. к. „З.П.“,
бл. 124, вх. А, ет. 2, ап. 6 за периода от 06.07.2002 г. до 17.01.2025 г. на обща стойност
2192,51 лв. от ответното дружество. Следователно, при наличието на посоченото вземане, за
ищцата е налице правен интерес от установяване на неговата недължимост.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
В случая ответникът е признал исковата претенция по основание и размер,
изявлението е направено чрез изрично упълномощен с това право процесуален
представител, признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и ответникът
има право да се разпорежда с него. Предвид становищата на страните съдът приема, че
помежду им не са спорни обстоятелствата, обуславящи основателността на предявения иск.
Доколкото ответното дружество признава изцяло предявения иск, а доказателствената
тежест по отрицателния установителен иск се носи от ответника, и ищцата, чрез
процесуалния си представител, с молба от 15.05.2025 г. е отправила изрично искане за
постановяване на решение при признание на иска, то предвид процесуалното поведение на
страните съдът намира, че са налице предвидените в чл. 237 ГПК предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска. С оглед на правилото на чл. 237, ал. 2
ГПК съдът не дължи да излага допълнителни мотиви по основателността на претенцията, с
която е сезиран.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да
бъде уважен.
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава
на вината на насрещната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е. логиката на закона
е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В
този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди. Възлагането на разноските в тежест на ищеца е
3
обусловено от кумулативното наличие на установените в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК
две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да
е признал иска. Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени е винаги конкретна с
оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество,
като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а
това на ответника.
Съдебната практика последователно приема, че ответникът дава повод за завеждане
на делото, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения отрицателен
установителен иск за вземането тогава, когато ответникът като кредитор е предприел
действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме
(определение № 66/12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770/2017 г. по описа на ВКС, III г. о.).
Съгласно определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска
решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на
иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи
признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг
повод за предявяването на иска. Съдът следва да прецени поведението на ответника във
всеки конкретен случай.
В настоящия случай, ответникът е заявил, че признава иска. Несъмнено е, обаче, че
към датата на предявяване на иска, задълженията, предмет на спора, се приемат от
ответника за непогасени, доколкото същите са начислени и фигурират като задължения в
издадените от ответното дружество справки и фактури за процесния имот. Видно от
ангажираните доказателства ищцата е депозирала молба пред ответника с вх. № ОЖ-
1670/06.12.2024 г., с която изрично е заявила, че не дължи сумите по фактурите и е поискала
да бъдат отписани, включително поради погасяването им по давност. С отговор от
31.01.2025 г. ответникът е приканил ищцата да предприеме действия по промяна на
партидата, за което й е изпратил заявление и декларация по образец, както и е приложил
справка по издадени фактури в периода от 06.07.2002 г. до 17.01.2025 г. в общ размер на
2192,51 лв. От представената между страните писмена кореспонденция не се установява
готовността на ответното дружество да отпише тези задължения, без да е необходима
съдебна намеса. Тези обстоятелства дават повод на ищцата да отрече със сила на присъдено
нещо вземанията посредством образуване на исков процес. Съдът приема, че отказът на
ответника да коригира начислените задължения и счетоводно да отпише тези, за които
ищцата е направила възражение за погасяване по давност, представлява извънсъдебно
оспорване и като такова поведение, което е дало повод за завеждане на делото. От друга
страна, видно от писмото на ответното дружество, същото приканва ищцата да подаде
4
заявление за промяна на партидата на нейно име, т. е. извънсъдебно счита същата за
потребител на ВиК услуги. Това сочи на поведение на ответника, с което извънсъдебно не е
признал твърденията на ищцата. Поради тази причина за последната е възникнал правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, за да бъде признато за
установено със сила на пресъдено нещо, че сумите са недължими, тези вземания да бъдат
отписани от справката за задължения и същите да не бъдат отново претендирани от
ответното дружество. Ето защо съдът намира, че ответникът е станал с поведението си
повод за завеждане на делото и разноските в производството следва да бъдат възложени в
негова тежест.
Ищцата е доказала разноски в размер на 51,85 лв. за държавна такса, които следва да
й се присъдят.
Претендира се и адвокатско възнаграждение от процесуалния й представител за
извършено безплатно процесуално представителство съгласно договор за правна защита и
съдействие от 25.02.2025 г. В полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде
присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение в размер от 300 лв. Този размер е определен при съобразяване на
разясненията, дадени в Решение от 25.01.2024 г. по дело № C-438/2022 г. на Съда на ЕС, като
е взето предвид, че делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност и е
налице признание на иска.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Т. Я., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № 165, ет. 2, срещу „С.В.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: гр. С., Б.Ц.И.Ц.Б., бул. „Ц.Б. III“ № 159, ет. 2 и ет. 3, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата Д. Т. Я. не дължи на ответника „С.В.“ АД сумата от
318,30 лв. (представляваща ½ част от задължение в общ размер на 636,60 лв.), начислена по
фактури за периода от 15.12.2017 г. до 17.11.2020 г., за ВиК услуги по партида с клиентски №
**********, за имот, находящ се в гр. С., ж. к. „З.П.“, бл. 124, вх. А, ет. 2, ап. 6, както следва:
по фактура № 77667616/15.12.2017 г. на обща стойност 6,48 лв. – 3,24 лв.,
по фактура № 78301900/17.01.2018 г. на обща стойност 9,04 лв. – 4,52 лв.,
по фактура № 78986171/16.02.2018 г. на обща стойност 15,37 лв. – 7,67 лв.,
по фактура № 79625776/19.03.2018 г. на обща стойност 7,07 лв. – 3,54 лв.,
по фактура № 80303513/18.04.2018 г. на обща стойност 7,07 лв. – 3,54 лв.,
по фактура № 80953572/17.05.2018 г. на обща стойност 30,96 лв. – 15,48 лв.,
по фактура № 81635185/18.06.2018 г. на обща стойност 9,41 лв. – 4,71 лв.,
по фактура № 82289377/17.07.2018 г. на обща стойност 9,41 лв. – 4,71 лв.,
5
по фактура № 82970917/16.08.2018 г. на обща стойност 19,25 лв. – 9,63 лв.,
по фактура № 83638278/17.09.2018 г. на обща стойност 9,41 лв. – 4,71 лв.,
по фактура № 84305404/16.10.2018 г. на обща стойност 9,41 лв. – 4,71 лв.,
по фактура № 84961537/16.11.2018 г. на обща стойност 15,32 лв. – 7,66 лв.,
по фактура № 85634062/14.12.2018 г. на обща стойност 9,41 лв. – 4,71 лв.,
по фактура № 86332436/17.01.2019 г. на обща стойност 9,89 лв. – 4,95 лв.,
по фактура № 86998629/18.02.2019 г. на обща стойност 25,40 лв. – 12,70 лв.,
по фактура № 87686719/19.03.2019 г. на обща стойност 10,32 лв. – 5,16 лв.,
по фактура № 88338176/16.04.2019 г. на обща стойност 10,32 лв. – 5,16 лв.,
по фактура № 89027460/20.05.2019 г. на обща стойност 23,02 лв. – 11,51 лв.,
по фактура № 89699188/18.06.2019 г. на обща стойност 10,32 лв. – 5,16 лв.,
по фактура № 90400673/16.07.2019 г. на обща стойност 10,32 лв. – 5,16 лв.,
по фактура № 91057017/16.09.2019 г. на обща стойност 17,36 лв. – 8,68 лв.,
по фактура № 91752333/18.09.2019 г. на обща стойност 10,32 лв. – 5,16 лв.,
по фактура № 92418842/16.10.2019 г. на обща стойност 10,32 лв. – 5,16 лв.,
по фактура № 93105533/18.11.2019 г. на обща стойност 22,09 лв. – 11,05 лв.,
по фактура № 94480462/17.01.2020 г. на обща стойност 39,46 лв. – 19,73 лв.,
по фактура № 95174286/18.02.2020 г. на обща стойност 28,90 лв. – 14,45 лв.,
по фактура № 95859170/18.03.2020 г. на обща стойност 22,13 лв. – 11,06 лв.,
по фактура № 96546636/16.04.2020 г. на обща стойност 22,13 лв. – 11,06 лв.,
по фактура № 97236195/19.05.2020 г. на обща стойност 22,13 лв. – 11,06 лв.,
по фактура № 97937669/16.06.2020 г. на обща стойност 22,13 лв. – 11,06 лв.,
по фактура № *********/16.07.2020 г. на обща стойност 22,13 лв. – 11,06 лв.,
по фактура № 99332408/18.08.2020 г. на обща стойност 57,38 лв. – 28,69 лв.,
по фактура № *********/17.09.2020 г. на обща стойност 22,13 лв. – 11,06 лв.,
по фактура № *********/16.10.2020 г. на обща стойност 22,13 лв. – 11,06 лв.,
по фактура № *********/17.11.2020 г. на обща стойност 38,66 лв. – 19,33 лв.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
Б.Ц.И.Ц.Б., бул. „Ц.Б. III“ № 159, ет. 2 и ет. 3, да заплати на Д. Т. Я., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № 165, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
51,85 лв. - разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
Б.Ц.И.Ц.Б., бул. „Ц.Б. III“ № 159, ет. 2 и ет. 3, да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН ********** от
САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № 165, ет. 2, на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за
6
извършено безплатно процесуално представителство на ищцата Д. Т. Я. в хода на
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7