Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11
гр.Пловдив, 05.01.2017г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХXс, в открито заседание на пети
декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при
секретаря Б.К. и в присъствието на прокурора ……........ ...................................,
разгледа докладваното от съдията т.д. № 810 по описа за 2013г на Пловдивски
окръжен съд и взе предвид следното:
Иск на основание чл. 422 ГПК.
Предявен от „ХипоКредит „ АД – гр. София,
ЕИК ********* против Т.К.Л., ЕГН ********** и С.Т.Л., ЕГН ********** *** и
„Ливингстоун Еволюшън”ЕООД – в несъстоятелност – гр.Пазарджик, ЕИК *********.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между
страните, че ответниците му дължат при условията на солидарна отговорност
сумата от 355 000 евро, ведно
със законната лихва, начиная от 16.07.2013г до окончателното й изплащане,
представляваща част от дължима главница в размер на 360 000 евро по
Договор за заем от № НСТ-32-0242-7 от 08.03.2011г, възпроизведен като
договор и във формата на нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № 39, том І, н.д. № 37/2011г на Нотариус с
район на действие района на ПРС, както и сумата от 13886,39лв, представляваща разноски за заплатена държавна такса, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 12021/2013г по описа на РС – Пловдив, ІV
гр.с. Претендира извършените в настоящото производство разноски по списък.
Ответниците физически лица оспорват иска и
молят съда да го отхвърли. Претендират разноски.
Ответното дружество счита иска против него
за недопустим, тъй като е в процедура по несъстоятелност и е недопустимо
образуването против него на нови
дела.
Пловдивският окръжен съд като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Първоначално
производството по делото беше образувано по предявени искове от ищеца против Т.К.Л.,
С.Т.Л. и „Ливингстоун Билдинг”ЕООД – в несъстоятелност. Разглеждането на делото
беше спряно с влязло в сила определение на съда поради наличие на друго
производство - гр.д.№ 14306/2013г по
описа на ПРС, решаването на което е от значение за решаване и на настоящото
производство. Предмет на разглеждане пред ПРС беше същото заемно облигационно
отношение, възникнало от процесния договор за заем, като пред ПРС беше предявен
установителен иск на основание чл.422 от ГПК за сумата от 5000евро, а пред
настоящата инстанция беше отнесен за решаване спора за остатъка от целия размер
на заема от 355 000 евро. След приключване с влязъл в сила акт на делото
на ПРС настоящото производство беше възобновено и прекратено по отношение на
ответника „Ливингстоун Билдинг”ЕООД – в несъстоятелност, поради заличаването му
като търговски субект.
С оглед
възстановяване висящността на производството беше изискано приключилото
заповедно производство по ч.гр.д.№ 12021/2013г по описа на РС – Пловдив, ІV
гр.с., от което съдът установи, че Заповедта за изпълнение е издадена и против
дружеството „Ливингстоун Еволюшън”ЕООД – в несъстоятелност, като по отношение
на него не е приключила процедурата по депозиране на възражение против заповедта
и уведомяване на кредитора за това с възможността да предяви установителен иск
и против този ответник. Тази процедура беше извършена по настоящото дело като
на ищеца се указа възможността да предяви специалния установителен иск и против
„Ливингстоун Еволюшън”ЕООД – в несъстоятелност. Искът беше предявен като по
него се образува т.д.№ 153/2016г по описа на ПОС, ХVІ състав, а то беше
съединено за общо разглеждане към настоящото производство, като съдът извърши
размяна на книжа между страните.
Поради всички
тези действия спорът по делото продължи между ищеца, ответниците физически лица
и „Ливингстоун Еволюшън” ЕООД – в
несъстоятелност, като съдът намира предявеният против тях специален
установителен
иск за допустим и редовен и следва да го разгледа по същество.
По същество ответниците физически лица
възразяват, че не дължат претендираната от тях заемна сума, тъй като те имат
качеството на поръчители и на това основание отговарят солидарно, но
отговорността им е преклудирана с изтичане на шестмесечния срок по чл. 147 от ЗЗД. Според тях предсрочната изискуемост
е настъпила през м.март/април 2012г, а заявлението за снабдяване със Заповед за
изпълнение му депозирано в пред ПРС на 16.07.2013г. Посочват, че те не са
заемополучатели, а такъв е „Ливингстоун Еволюшън” ЕООД. Оспорват и твърдението
на ищеца, че е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита. Правят
възражение за нищожност на съставения нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека.
Ответникът
„Ливингстоун Еволюшън”ЕООД – в несъстоятелност възразява по иска с мотива, че
разпоредбата на чл.637, ал.6 от ТЗ не позволява образуването на нови съдебни
производства срещу длъжника. Съдът намира възражението на неоснователно на
основание т.3 от същата разпоредба на ТЗ, която допуска тази възможност при спор
за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Настоящият спор е
именно такъв, поради което съдът го намира за допустим и дължи произнасяне по
него по същество.
Съдът намира, че по въпросите за това в
какво качество ответниците физически лица са подписали договора за заем, а
именно в качеството си на заематели и по въпроса дали е настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по делото е налице произнасяне от съда с влязло в
сила съдебно решение по гр.д.№ 14306/2013г по описа на ПРС, което на основание
чл. 299 от ГПК е задължително за настоящия състав, т.е. той е длъжен да се
съобрази с вече даденото от съда решение. Ето защо съдът приема, че ответниците
физически лица имат качеството на заематели, за които е налице настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията им и техните възражения в обратния смисъл са
неоснователни.
Съдът намира за неотносимо
възражението на ответниците физически лица за нищожност на сключения договор за
учредяване на договорна ипотека във формата на нотариален акт поради
неопределяемост на уговорената в него лихва, тъй като спор по отношение на
дължимата лихва по настоящото дело липсва разсъжденията на ответниците са извън
предмета на делото. За неоснователно съдът намира и вторто им възражение на
нищожност на договорната ипотека, поради липса на представителна власт у
представляващия ищеца, тъй като самите ответници в представената по делото
писмена защита застъпват тезата за саниране на този порок, като съдът намира,
че такъв изначално липсва, т.к. ищецът е с еднозначно и ясно учредена
представителна власт.
В тежест на ищеца в настоящото
производство е да установи размера на дължимата от ответиците заемна главница
по договора за заем, тъй като по основание искът е доказан на сонование вече
коментираното влязло в сила съдебно решение. За установяването му по делото е
изслушана и приета счетоводна експертиза, която е подробна и мотивирана и
поради това съдът възприема изводите й изцяло. От нея се установява, че
ответниците не са погасили процесната сума от 355000евро, която именно ищецът
претендира. Това прави иска му изцяло основателен и същият следва да бъде
уважен изцяло.
Съдът намира за недопустима установителната претенция на ищеца в последната й част за признаване за установено съществуването на негово вземане
за разноски от 13886,39лв, представляващи заплатена държавна такса в заповедното производство и отразена в издадената Заповед за изпълнение. В съответствие с т.12 от приетото в Тълкувателно решение № 4/ 2013г на ВКС,
ОСГТК извършените от ищеца разноски в заповедното производство не се включват в предмета на
установителния иск, а представляват законна последица от уважаването му. Ето
защо в тази част
производството следва да бъде прекратено.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има
право на извършените и претендирани в
настоящото производство разноски, съобразно представения списък – дължима
държавна такса пред ПОС и разноски за счетоводна експертиза – общо в размер на 14086,39лв,
дължими от ответниците солидарно. Тъй като не се претендират разноските, извършени в
заповедното производство съдът не ги присъжда.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „ХипоКредит” АД – гр. София, ЕИК
*********, Т.К.Л., ЕГН ********** ***, С.Т.Л., ЕГН ********** *** и
„Ливингстоун Еволюшън” ЕООД – в несъстоятелност – гр.Пазарджик, ЕИК *********,
че Т.К.Л., С.Т.Л. и „Ливингстоун Еволюшън”ЕООД – в несъстоятелност дължат при
условията на солидарна отговорност на „ХипоКредит” АД – гр. София, ЕИК
********* сумата от 355 000 евро,
ведно със законната лихва, начиная от 16.07.2013г до окончателното й изплащане,
представляваща част от дължима главница в размер на 360 000 евро по
Договор за заем от № НСТ-32-0242-7 от 08.03.2011г, възпроизведен като договор и
във формата на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 39, том І,
н.д. № 37/2011г на Нотариус с район на действие района на ПРС, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 12021/2013г по описа на РС – Пловдив, ІV гр.с.
ОСЪЖДА Т.К.Л., ЕГН ********** ***, С.Т.Л., ЕГН ********** ***
и „Ливингстоун Еволюшън” ЕООД – в несъстоятелност – гр.Пазарджик, ЕИК *********
да заплатят при условията на солидарност на „ХипоКредит” АД – гр. София, ЕИК
********* сумата от 14086,39лв за
извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на „ХипоКредит” АД
– гр. София, ЕИК ********* да бъде признато за установено, че Т.К.Л., ЕГН **********
***, С.Т.Л., ЕГН ********** *** и „Ливингстоун Еволюшън” ЕООД – в
несъстоятелност – гр.Пазарджик, ЕИК ********* му дължат при условията на
солидарна отговорност сумата от 13886,39лв,
представляваща заплатена държавна такса, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 12021/2013г по описа на РС – Пловдив, ІV гр.с.
В тази част решението има характер на
определение и може да се обжалва с частна жалба пред АС – Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: