Р Е Ш Е Н
И Е № 1244
гр. Пловдив, 10.10.2016г.
Пловдивски Окръжен Съд, гражданско
въззивно отделение, VІІ състав в закрито заседание на 10.10.2016
г. в
състав:
Председател: Величка Белева
Членове: Стефка Михова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря , като
разгледа докладваното от съдията Белева гр. д. № 2073/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 435 от ГПК.
Обжалва се от П.С.Ш., ЕГН – ********** в качеството
й на ЕТ с фирма „ Пъпеш – 56 П.Ш. *** Постановление от 05.05.2016 г.,
пост. по изпълн. дело № 2022/2010 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. №
758, с което делото е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т.6 от ГПК –
незаплатени от жалбоподателя – взискател в изпълнителното производство авансово
дължими такси и разноски за изпълнението. Поддържат се оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания акт и се иска неговата отмяна. В
прекратителното постановление съдебният изпълнител не сочел кои такси и
разноски не е заплатила – по основание и размер. Твърди да е заплащала
дължимите такива за всяко поискано изпълнително действие съобразно определянето
им от ЧСИ, като така да няма незаплатени такси и разноски по смисъла на чл. 433
ал. 1 т. 6 от ГПК. Непосредствено преди прекратяване на изпълнението подала
молба за препис от изпълн. дело с приложен към нея документ за внесена такса по
сметка на ЧСИ – 12 лв.. В отговор на тази й
молба ЧСИ й определил да заплати дължими авансови такси в размер на 631,
75 лв. без сумата да е диференцирана по основание и размер. Като така за нея
било напълно неясно за кои действия дължи тези такси, поради което и не ги
заплатила. Поддържа също че неплащането на авансово дължимите такси не е пречка
да се извършват изпълнителни действия, не води до незаконосъобразност на тези
действия, поради което и липсва основание за прекратяване на изпълнението. Излага
доводи за несъбиране на дълга поради виновно поведение на ЧСИ – неизвършване на
поискани действия, допуснал да бъде заблуден от третото задължено лице, респ.
сговор в нейна вреда с това лице, както и с адвоката на длъжника.
Длъжника
по изпълнението К.Б.Г. не е депозирала отговор по жалбата.
Приложени
са писмените обяснения на ЧСИ Обретенова по чл. 436 от ГПК, изпратено е в
препис изпълн. дело. Поддържа че жалбоподателят е внесъл само таксата за
образуване на изпълн. дело. Въпреки това ЧСИ извършил искани изпълнителни
действия. С оглед дадените разяснения с
ТР № 2/26.6.2016 г. на ВКС, ОСГТК– т.11 от решението, извършването на
изпълнителни действия без за тях да са внесени авансово дължимите такси
съставлява дисциплинарно нарушение, за което ЧСИ носи дисциплинарна
отговорност. Затова на 17.12.2015 г. изпратила съобщение на взискателя да внесе
дължимите за тези действия авансови такси, но и до момента те не са заплатени.
Като така жалбата е неоснователна, налице е прекратителното основание по чл.
433 ал. 1 т.6 от ГПК.
Съдът
установи следното:
Жалбата
е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебен
изпълнител / чл. 435 ал. 1 от ГПК /, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е
процедурата по чл. 436 от ГПК. Като така се явява допустима и ще се разгледа по
същество.
О
фактическа страна се установява от приложеното в препис изпълн. дело следното:
Делото
е образувано на 26.11.2010 г. по молба на
жалбоподателя – взискател с приложен към нея изпълнителен лист от
23.09.2010 г., издаден по гр.д. № 2027/2008 г. на Районен Съд – гр. Пловдив,
удостоверяващ подлежащо на изпълнение парично вземане срещу длъжника Г. –
главница 3 230, 92 лв., ведно със законната лихва считано от 19.3.2008 г.,
както и разноски в размер на 269, 40 лева. Внесена е дължимата такса за
образуване на делото.
По делото са искани от взискателя Ш.,
съответно извършвани от съдебния изпълнител действия за удовлетворяване на
вземането, като същото и до момента не е събрано.
За всяко поискано изпълнително действие
съдебният изпълнител е определял дължимите от взискателя такси. Налични са по
делото фактури за плащане на суми за такси по сметка на ЧСИ. На 22.08.2011 г.
събрана по делото сума в размер на 174, 28 лв. ЧСИ е разпоредил да се преведе
изцяло по негова сметка – за незаплатени от взискателя авансови такси - непосочени
по основание и размер. На 08.11.2013 г. събрана по делото сума в размер на
83,85 лв. отново е преведена изцяло по сметка на ЧСИ за авансови такси,
неплатени от взискателя – също непосочени по основание и размер. Сметки по чл.
79 от ЗЧСИ не са изготвени.
В обжалваното прекратително
постановление не са посочени незаплатените от взискателя за извършени изпълнителни действия такси към
този момент. Сметка по чл. 79 от ЗЧСИ не е изготвена. Непосредствено преди постановяването му жалподателката е
депозирала молба вх. № 6154/25.04.2016 г. да й се издаде препис от изпълн. дело,
към която е приложила документ за внесената за преписа по сметка на ЧСИ такса по раздел І, т. 8 от
ТТРЗЧСИ. С резолюция на ЧСИ от 27.04.2016 г. молбата е оставена без уважение до
заплащане на дължими авансови такси по изпълн. дело в размер на 631,75 лв. –
непосочени по основание и размер. Същата резолюция е постановена от ЧСИ и на
10.12.2015 г. и съобщена на страната на 17.12.2015 г. Няма спор сумата не е
внесена от взискателя.
С оглед така установеното във връзка с
възведените в жалбата оплаквания Съдът намира следното:
Неоснователно е поддържаното в жалбата че
незаплащането от взискателя на авансово дължимите такси по ТТРЗЧСИ не е
основание за прекратяване на изпълнението. Разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 6
от ГПК изрично възвежда факта на неплащането им като самостоятелно
прекратително основание. Това че извършени без внесени авансово дължими от
взискателя такси изпълнителни действия не
са само поради това незаконосъобразни / т. 11 от ТР № 2/26.6.2015 г. на ВКС,
ОСГТК / не дерогира така възведеното от
законовата разпоредба на чл. 433 ал. 1 т. 6 от ГПК прекратително основание и в
правомощията на ЧСИ е да прецени дали да упражни тази правна възможност и да
прекрати делото - доколкото за него са налице и други такива – по чл. 79 ал. 3
от ЗЧСИ – да се снабди със Заповед по чл. 410 от ГПК срещу взискателя, респ. по
чл. 79 ал. 2 от ГПК – да ги събере от длъжника, като в последната хипотеза - както поддържа ЧСИ в обясненията си по чл.
436 ал. 3 от ГПК, може да се стигне до
ангажиране на дисциплинарната му отговорност за неизпълнение на
задълженията му по чл. 80 от ЗЧСИ във вр. с чл.чл. 29,32,33, 34 от ТТРЗЧСИ, което
неизпълнение съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 67 от ЗЧСИ – при
извършено виновно от субективна страна /
т.11 от ТР № 2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСТГК/.
Когато обаче упражнява правната си
възможност по чл. 433 ал. 1 т. 6 от ГПК прекратителното постановление следва да
съдържа ясно и точно означение на невнесените дължими от взискателя авансови
такси и разноски по изпълнението – основание и размер на всяка. Още повече че в
случая основанието за прекратяване са такси за вече извършени в периода
Неотносими към спора са поддържаните в
жалбата оплаквания относно поведението на ЧСИ във връзка със събиране на дълга,
поради което същите не се коментират.
Предвид
изложеното Съдът
Р Е Ш И
Отменя
Постановление от 05.05.2016 г., пост. по изпълн. дело № 2022/2010 г. по описа
на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. № 758, с което делото е прекратено на основание
чл. 433 ал. 1 т.6 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.