Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 06.07.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание втори юни две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                              Районен съдия: Венцислав Василев

                                     Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Мирослава Пенева….………………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………………

         като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  167/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

         Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от М. К., чрез процесуален представител, до  Русенския  Районен съд против наказателно постановление № 38-0000045/13.01.2020г. на Главен инспектор  ОО ”АА” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени,като незаконосъобразно.

         Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят е турски гражданин. На 12.01.2020г. около 16,05 часа управлявал товарен автомобил, категория № 3, „Ман“  с рег. № *** с прикачено към него полуремарке в района на ГКПП „Дунав мост” трасе изход с който извършвал международен обществен превоз на товар с маршрут на движение Турция - Румъния. В този район бил спрян за проверка  от служители на ОО”АА” гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните актове по прилагането му. В хода на проверката било констатирано, че на 12.01.2020г.  при престояването си в километрична колона за преминаване през ГКПП“Дунав мост“ жалбоподателят за времето от 16,10 ч. до 16,25 ч., от 16,27 ч. до 16,55 ч. и от 16,40 ч. до 16,45 ч. не е използвал правилно превключващия механизъм на монтирания в автомобила аналогов тахограф. Неправилността се изразявала в това, че за посочените периоди същият е следвало да бъде в режим „друга работа“, а не в режим „почивка“.За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.М.К.. В хода на производството бил назначен преводач, който прочел на турски език съставения АУАН. Впоследствие в присъствие на назначения преводач  му било прочетено издаденото наказателно постановление с което му било наложено административно наказание за нарушение по чл.12 § 3 второ тире  от приложение “Контролен уред“ от AETR вр.чл.93в ал.14 от ЗАПр глоба в размер на  500 лв.

        

         Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

   

   В административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и  правилно е приложен  материалния закон. Съдът намира, че нарушението е доказано и правилно установено. Доказателствата за това се съдържат в показанията на актосъставителя в съдебно заседание от които се установява, че в хода на проверката е налице неправилно използване на превключващия механизъм на аналоговия тахограф; тази фактическа констатация не се оспорва в жалбата. Единственото възражение,което се прави от защитата се състои в това, че всъщност е трябвало да се наложат две , а не едно административно нарушение и в този смисъл се претендира за отменително основание на наказателното постановление разпоредбата на чл.18 от ЗАНН.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление :

         Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираното нарушение е описано подробно, по начин напълно индивидуализиращ нарушението и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран.  Както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган, за него и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Във връзка с нарушението по чл. 12, § 3, второ тире от Приложение "Контролен уред" AETR ДВ 28 от 1995 г., вр. чл. 78а, ал. 1, т. 2 ЗАвП, както от гласните доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество на свидетел на актосъставителя, така и от писменото такова – тахографски лист за дата 12.11.2019 г., безспорно се установява и доказва, че жалбоподателят е извършвал международен автомобилен превоз, по смисъла на чл. 1, б. "з" от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR, попадащ в обхвата на спогодбата, съгласно чл. 2, т. 1 от спогодбата, поради и което следва да намерят приложение разпоредбите на същата.

Съгласно чл. 12, § 3 от Приложение "Контролен уред" АЕТR, ДВ 28 от 1995 г. водачите са длъжни да задействат превключващите механизми, позволяващи отделното и различимо записване на посочените в цитираната разпоредба периоди от време по букви "а", "б", "в" и "г", като в случая водачът не е използвал правилно превключващият механизъм, тъй като на дата 12.01.2020 г., при престой в колона от изчакващи автомобили с цел преминаване през ГКПП Дунав мост от Република България за Република Румъния, превключващият механизъм е бил поставен в положение "Почивка", а е трябвало да бъде поставен в положение "Друга работа".

От субективна страна нарушението е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, тъй като в съзнанието на нарушителя са намерили отражение всички обективни елементи от състава на това нарушение, а именно, че в конкретния период се е намирал в колона, изчакваща преминаване на ГКПП "Дунав мост", което обстоятелство е налагало тахографа да бъде поставен в режим "друга работа", като във волево отношение, същият пряко е целял настъпването нарушение на установения ред на държавно управление с извършеното от него деяние.

         Няма нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, тъй като в случая се касае за едно нарушение, тъй като всеки от трите периода за които не е използван правилно превключващия механизъм на аналоговия тахограф е в рамките на едно управление. В този смисъл доколкото жалбоподателят е санкциониран за едно административно нарушение в рамките на три различни периода в рамките на едно управление се касае за продължено, а не за продължавано престъпление, институт, неприложим по ЗАНН по арг.чл.11 вр.18 от него. При това положение съдът намира, че законосъобразно на жалбоподателя е наложено само едно административно наказание.   

Предвид изложеното съдът намира,че издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно.

 Санкцията е от вида на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на съда и АНО, т.е същото не подлежи на индивидуализиране.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно  постановление № 38 – 0000045/13.01.2020г.на главен инспектор при ОО”АА” гр.Русе с което на М. К., турски гражданин му е наложено  административно наказани “глоба” в размер на  500 лв. за нарушение по чл.93в ал.14 от Закона за автомобилните превози.

         Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                         Районен съдия :