Определение по дело №96/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на Глава ХХІ НПК.

Образувано е по протест от РП- Р., който има за предмет разпореждане № 4279 от 02.09.2010 г. по НОХД № 629/2010 г., постановено от ГДРС, с което по реда на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК наказателното производство е прекратено. Същото се оспорва с оплаквания за неправилност като незаконосъобразно и се иска отменяването му и продължаване хода на съдебното производство.

Прокурорът от О. П. дава заключение за основателност на протеста , като акцентира върху довода , че недопустимо съдията-докладчик при мотивиране на извода си за несъставомерността на деянието е излязъл извън обвинителните факти , като е коментирал и годността и достатъчността на събрания доказателствен материал. С оглед на това отправя искане за отмяна на разпореждането.

Във въззивното производство П. чрез защитника си оспорва основателността на оплакванията , с аргумента, че обвинението се състои в това, че П. е убедила пострадалата, че и направена магия. Очевидно е при това, че са касае до внушения в сферата на ирационалното, за суеверия, които няма начин да бъдат установени, както няма начин да се установи убеждението и разубеждението в такава неща.

Пострадалото лице – В. П. също настава наказателното производство да се прекрати , без да излага съображенията си.

БОС , за да се произнесе, взе предвид следното:

С разпореждане от 02.09.2010 г. по н.о.х.д. № 629/2010 г. съдията-докладчик на основание чл. 250 ал. 1 т. 2 от НПК е прекратил наказателното производство, водено срещу подсъд. Р. Г. С. по обвинението за извършено престъпление чл. 209 ал.1 вр.чл. 26 от НК поради това, че описаното в обвинителния акт деяние не съставлява въобще престъпление. Мотивите на това разпореждане съдържат доводи за несъставомерност на фактите от обвинителната теза като продължавана измама , поради невъзможност да се установи, дали са касае до създадени неверни представи и обективна невъзможност на П. да изпълни действията, за които пострадалата и е платила, както и поради това, че не са събрани доказателства, че тя действително е платила сумата от 125 лв.

Протестът е основателен / тъй като се касае до производство по реда на глава 21 НПК преценката им за допустимост се прави от първоинстанционния съд/ , защото:

Съдията-докладчик очевидно не съобразил, че по принцип прекратяването на наказателното производство по чл. 250 ал.1 т.2 ННПК няма нищо общо с въпросите за обосноваността и доказаността на обвинителния акт и в никакъв случай не може да се свързва с оценяваното на доказателствените материали. Защото ,както правилно сочи и прокурорът, съдията-докладчик разполага с друго правомощие - да върне делото в предходната процесуална фаза, ако счита, че фактите изложени в този обвинителен акт се нуждаят от допълване с оглед пълнота на обвинителната таза за извършена измама. Освен това преценката , че не се касае до измамливи действия е единствено възможна при цялостното оценяване на доказателствения материал по делото. А съдията-докладчик във въпросния етап от развитие на съдебното производство не може да стори това, защото има твърдение, и то въведено чрез излагането на факти /относно мястото на извършването на действията, конкретизиране на действията и цялостното и поведение на С./ , че П. не е имала способност да направи заклинание с билки и да развали магия , водещо до правен извод за обективна невъзможност да изпълни ритуалите, които са били причината за предаваното на паричната сума , т.е за разпореждането с нея от П. в полза на П.. Очевидно прав е съдията-докладчик, а и защитникът , че принципно не е възможно да се изследва дори и с помощта на специални знания, дали П. е внушила и поддържала у пострадалата погрешни представи, защото в случая се касае действително до мистерии, съществуването на които и до ден днешен човечеството не е отхвърлило. Въпросът обаче не е дали съществуват магии и заклинания, а дали умишлено и с конкретни действия П. е въвела в заблуждение лицето, от което се стреми да получи материална облага, че ще му извърши услуга / правене на заклинание с билка и разваляне на черна магия/ , без да има намерение и/ или възможност, да изпълни именно този поет ангажимент. Очевидно е обаче , че този извод може да бъде направен едва след цялостната оценка на събрания доказателствен материал, а не и на етапа на предаване на съд, защото както вече се посочи обвинителната таза съдържа факти , които със сигурност сочат, че П. не е имала призната възможност да упражнява неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве, тъй като не отговаря на изискванията на Наредба № 57/2005 год. за лица упражняващи такива дейности, нито пък е извършила тези дейности по регламентирания начин. С оглед на това прекратяването на наказателното производство на този етап е било неправилно.

Затова и на основание чл. 335 ал. 2 от НПК, БОС,

РЕШИ :

ОТМЕНЯВА Разпореждане № 4279 от 02.09.2010 г. по НОХД № 629/2010 г описа на РС-Р. , с което съдията-докладчик на основание чл. 250 ал. 1 т. 2 от НПК е прекратил наказателното производство, водено срещу подсъд. Р. С. по обвинението му по чл. 209 НК поради това, че описаното в обвинителния акт деяние не съставлява престъпление и ВРЪЩА делото на РС – Р. за продължаване хода на съдебното производство от друг съдебен състав.

Определеното е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: