Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2061 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.
327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 , ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 06.04.2015 г. между „Щ.“ ЕООД, в
качеството на продавач, „Е.“ ООД, в качеството на купувач и СД „Б.Н.и с-ие“, в
качеството на ипотекарен длъжник, е сключен договор за доставка на строителни
материали с отложено плащане, с който е договорено за доставените строителни
материали да бъде заплатена в срок до 30.08.2015 г. единичната цена на стоките,
определени в ценова листа на продавача, по предварителни разчети в размер на
150 000 лева с ДДС и на добавък от 20 000 лева над цената на
доставените стоки по чл. 2.3 от договора. В чл. 2.2 от договора е предвидена по
предварителни разчети прогнозна стойност на доставките – 150 000 лева, но
е посочено изрично, че общата стойност на доставените строителни материали може
да надхвърли посочената прогнозна стойност в зависимост от заявките на
купувача. Във връзка с тази предвидена възможност, купувачът направил заявки и
той му доставил строителни материали на обща стойност от 178 705,77 лева.
Посочва, че за обезпечаване на задълженията на ответника за заплащане в срок на
продажната цена, добавъка за забавено плащане и всички дължими лихви,
неустойки, такси и разноски за принудително събиране по посочения договор, е
съставен нотариален акт за договорна ипотека № 74, том І, рег. № 934, дело № 73
от 2015 г. на нотариус А.С.с рег. № 366 по регистъра на Нотариалната камара с
район на действие Смолянски районен съд, вписан в Служба по вписванията със
страни – „Щ.“ ЕООД, в качеството на ипотекарен кредитор, „Е.“ ООД, в качеството
на длъжник и „Б.Н.с-ие“ СД – е учредило в полза на „Щ.“ ЕООД договорна ипотека
върху свой собствен недвижим имот, за обезпечаване изпълнението на задълженията
на „Е.“ ООД. Твърди, че макар да е изпълнил пълно, точно и без забележки своето
задължение за доставка на закупените строителни материали по договора,
ответникът не е погасил изцяло своето задължение, макар и срокът за изпълнение
отдавна да е изтекъл. Предвид изложеното на 08.03.2019 г. подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, въз
основа на цитирания нотариален акт, като претендирал неизплатена част от
дължимата сума, ведно с добавъка над цената на доставените стоки, представляващ
обезщетение за забавено плащане, мораторна лихва за забава върху тази сума за
периода 31.08.2015 г. до 07.03.2019 г., както и законната лихва от датата на
издаване на заповедта за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на
дължимите се суми. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът подал
възражение. Твърди, че част от доставените по договора стоки в общ размер на
107 895,59 лева били заплатени от ответника, макар и след изтичане на
уговорения между страните срок. Останалите доставени стоки в общ размер на
70 810,18 лева, за които има издадени 7 броя стокови разписки и
приемо-предавателни протоколи приложени по делото и представляващи
доказателства за изпълнение на насрещното задължение чрез приемането на стоката,
предмет на търговската продажба, лично от законния представляващ на длъжника,
обаче и към настоящия момент остават дължими. Счита, че е настъпила
изискуемостта и на предвидения в чл. 2.3 добавък в размер на 20 000 лева,
който има възнаградителен характер. Предвид изложеното иска да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата
90 810,18 лева, включваща 70 810,18 лева неизплатена част от главница
в общ размер на 178 705,77 лева и 20 000 лева добавък над цената на
доставените стоки, представляваща обезщетение за забавено плащане, както и
неустойка за забава върху тази сума за периода от 31.08.2015 г. до 07.03.2019
г. в размер на 32 424,98 лева, като и законна лихва от датата на издаване
на заповедта за изпълнение до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва исковете
като неоснователни и недоказани както по основание, така и по размер. Твърди,
че задължението на продавача не се изчерпва с предаване на стоките, а трябва да
издаде и предяви на купувача данъчна фактура, която е изискуема, за да се плати
стоката. Посочва, че фактури не са издавани, т.е. продавачът не е изпълнил
своето задължение по договора и след като не го е изпълнил, не може да иска извършване
на плащане от него. Твърди, че ищецът не е изпълнил и задължението си да посочи
банкова сметка, ***. Посочва, че е заплатил представените от ищеца фактури с
преводно нареждане от 25.11.2015 г., тоест за това, за което е налице издадени
данъчни фактури от страна на продавача е извършил и съответното плащане.
Твърди, че има издадени 6 бр. кредитни известия и те водят до извод за
недължимост на сумите претендирани от ищеца по стокови разписка за доставена
стока. Оспорва ищецът да е доставил и да му е продал стоките посочени в
представените по делото стокови разписки. Посочва, че бил въведен в заблуждение
да подпише процесните стокови разписки с уверението, че в последствие ще му
бъде доставена стоката, но такава не е била доставена от ищеца по процесните
стокови разписки. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на иска за неустойка. Оспорва като погасена по давност и исковата претенция за
20 000 лева, заявена в петитума като добавък, представляващ обезщетение за
забавено плащане. Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът подава допълнителна
искова молба, с която оспорва наведените възражения в отговора на исковата
молба. Посочва, че съставянето на фактура не е предпоставка за възникване на
изискуемостта на задължението за заплащане на цената, тъй като съгласно чл.
327, ал. 1 ТЗ задължението за плащане на цената произтича от получаването на
стоката. Оспорва да е правно възможно представените от ответника кредитни
известия да касаят процесните суми по представените стокови разписки. Счита, че
представените кредитни известия са неотносими към спора и не обосновават извод
за недължимост на претендираните суми. Оспорва като неоснователни и недоказани твърденията
на ответника, че ищецът не е разполагал с доставените стоки, както и че го е
въвел в заблуждение да подпише процесните стокови разписки с обещание стоките
да му бъдат доставени впоследствие. Счита направеното възражение за давност за
несъстоятелно и незаконосъобразно. Поддържа, че възраженията на ответника са
несъстоятелни, незаконосъобразни, противоречиви и необосновани, поради което не
следва да бъдат уважавани.
В срока по чл. 373 ГПК с допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответникът оспорва изцяло допълнително наведените съображения
и доводи на ищеца. Поддържа, че е налице строго формална договорка между
страните, че за да се плати цената, трябва да има издадена данъчна фактура за
стоките. Поддържа също така, че ищецът не му е доставил и продал стоките
посочени в представените по делото стокови разписки. Твърди, че не дължи
мораторно обезщетение, тъй като не е в забава. Посочва, че с влязло в сила
определение на СГС е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на
заповедта по чл. 417 ГПК и е обезсилен издаденият изпълнителен лист. Поддържа
възражението си за погасяване по давност на претенцията за мораторна лихва и за
добавък.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет
на разглеждане са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК.
За
вземанията предмет на делото има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
от 17.06.2019 г. по ч.гр.д. № 13708/2019 г. на СРС, 65 състав, с която „Е.“ ООД
е осъдено да заплати на „Щ.“ ЕООД сумата от 70 810,18 лева – дължима цена
на стоки по договор за доставка на строителни материали с отложено плащане от
06.04.2015 г., предявена частично от общо дължимата сума от 150 000 лева,
както и сумата от 20 000 лева добавка над стойността на стоките уговорена
в договора поради отлагане на плащането, ведно със законната лихва от
08.03.2019 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на
32 424,98 лева за периода от 31.08.2015 г. до 07.03.2019 г. и
5 344,70 лева разноски.
С
определение от 18.05.2020 г. по ч.гр.д. № 14610/2019 г. на СГС е отменено
разпореждането от 17.06.2019 г. за незабавно изпълнение на заповедта по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13708/2019 г. на СРС, 65 състав и е обезсилен
изпълнителния лист, издаден на 17.06.2019 г. по същото дело.
Съобразно
законодателната уредба на заповедното производство, заповедта за изпълнение,
издадена на някое от изчерпателно изброените основания по чл. 417 ГПК, подлежи
на незабавно изпълнение и съставлява изпълнително основание /чл. 404, ал. 1 ГПК/. Законодателят не е предвидил възможност за съдебен контрол при уважено
заявление, с изключение в частта за разноските – чл. 413, ал. 1 ГПК. На
самостоятелно обжалване, съгласно изричния текст на чл. 419, ал. 1 ГПК, подлежи
разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение. Последица
от уважаването на частната жалба срещу разпореждането на заповедния съд, с
което е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист, е
отмяната на разпореждането и обезсилване на издадения изпълнителен лист, но без
да се засяга самата заповед за изпълнение. В този случай заповедта за
изпълнение ще съставлява съдебно изпълнително основание в случай, че бъде проведен
успешен положителен иск по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. Обезсилването на
издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, произтичащо от отмяна на допуснато
незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, не рефлектира върху правния
интерес от установителния иск за вземането, предмет на издадената заповед. В
този смисъл решение № 152/15.11.2012 г. по т.д. № 1058/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че за ищеца липсва правен интерес от настоящото
производство по чл. 422 ГПК, поради отмененото разпореждане за незабавно
изпълнение на заповедта и обезсилване на издадения изпълнител лист. Такъв
интерес безспорно съществува, тъй като заповедта за изпълнение не е отменена и при
положително решение по установителния иск ще подлежи на изпълнение.
Страните
не спорят, а същото се установява и от ангажираните доказателства, че на 06.04.2015
г. са сключили договор за доставка на строителни материали с отложено плащане.
С чл. 1.1. купувачът „Е.“ ООД възлага, а продавачът „Щ.“ ЕООД приема да изпълни
в срок и срещу определеното в договора заплащане доставка на строителни
материали по предварително договорени цени. Съгласно чл. 2.2. от договора, по
предварителни разчети общата стойност на доставените материали ще възлиза на
около 150 000 лева с ДДС, като в зависимост от заявките на купувача
доставките могат и да надхвърлят посочената сума. С чл. 2.3. е уговорено, че
плащането на цялата цена на доставените стоки се извършва в срок до 30.08.2015
г., заедно с добавък от 20 000 лева над цената на доставените стоки като
обезщетение за забавено плащане. Раздел трети от договора е озаглавен
„Предаване и приемане“. В чл. 3.1. е предвидено, че изпълнението на договора се
удостоверява с датата на подписани стокови разписки и фактури. С подписната
стокова разписка и фактура се удостоверява количеството на доставената стока,
състоянието и вида на транспортната опаковка – чл. 3.2. С чл. 3.3. е уговорено,
че рекламации за количества могат да се правят само в момента на доставка, а
същите се описват в Приемо-предавателния протокол. В чл. 3.4. е предвидено, че
приемането на доставката се осъществява от възложителя или негов представител и
се отнася до всички доставки, предмет на настоящия договор.
Установява
се, че за претендираната главница в размер на 70 810,18 лева има издадени
7 бр. стокови разписки и 7 бр. приемо-предавателни протоколи, които документи
са двустранно подписани между страните. В приемо-предавателните протоколи
изрично е записано, че стоката по съответната стокова разписка е получена, като
за приел се съдържа положен подпис на лицето Илко Налбантов, който е единният
от вписаните в търговския регистър управители на „Е.“ ООД. Ето защо неизгодният
за ответника факт по приемане на стоката следва да се счита за настъпил.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, се установява, че приложените към делото
стокови разписка са издадени от ищеца на ответника и са на обща стойност
70 810,18 лева, като стоковите разписки съдържат описание на строителни
стоки, количество и стойност на стоките в лева. По стокови разписки ответникът
не е извършвал никакви плащания. За тях има издадена една фактура № 1122952/06.07.2020
г. от ищеца на ответника на обща стойност 70 810,18 лева с ДДС. Към
19.10.2020 г. посочената фактура фигурира при ищеца по счетоводна сметка 411 –
„Клиенти“ като неплатена. Вещото лице счита, че по отношение на процесните
стокови разписки не е спазено изискването на ЗДДС за съставяне на данъчна
фактура към съответната разписка в 5-дневен срок от датата на издаване на
съответната стокова разписка.
Съобразно
чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката
или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено
друго. В разглеждания случай стоковите разписки и приемо-предавателните
протоколи към тях са издадени съответно на 14.04.2015 г., 15.04.2015 г.,
29.04.2015 г., 08.05.2015 г., 13.05.2015 г., 20.05.2015 г. и 10.06.2015 г. С
предаване на стоката за ответника е възникнало задължение да заплати цената. В
случая страните са уговорили нещо различно с чл. 2.3. от договора, но
същото е по отношение плащането на стоките с отложен падеж в срок до 30.08.2015
г.
Ответникът
не оспорва, че е подписал стоковите разписки и протоколите, но възразява, че не
дължи плащане, тъй като за претендираните суми в общ размер на 70 810,18
лева не е издадена фактура. В действителност ищецът не е спазил изискването на
ЗДДС и не е съставил данъчна фактура в 5-дневен срок от датата на издаване на
съответната стокова разписка, което обстоятелство безспорно се доказа от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Фактура е издадена едва на
06.07.2020 г., в хода на настоящото производство. Липсата на своевременно
издадена фактура обаче не освобождава ответникът от задължението му да заплати
дължимата цена, което е трябвало да направи при предаване на стоката. Фактурата
е свидетелстващ документ, тъй като удостоверява материализираното в нея
изявление, но тя не е основание за плащане на цената на една стока. Цената се
дължи не защото е издадена фактура, а поради обстоятелствата, че е извършена
доставка и затова купувачът дължи заплащането на цената при предадена стока. В
случая има извършени доставки, за които са издадени стокови разписки, съдържащи
описание на строителните стоки, количество и стойност на стоките в лева, както
и приемо-предавателни протоколи, двустранно подписани между страните. Различен
извод от изложения не следва от клаузите на договора, сключен между страните.
Нормите на чл. 1.2. и чл. 3.1., на които ответникът се позовава не предвиждат
като изискване за плащане издавеното на фактура. Последният документ е
предвиден в чл. 3.1. като удостоверяващ изпълнението на договора, наред със
стоковата разписка, но липсата му не може да се приравни на неизпълнение на
продавача на основното му задължение да предаде стоките. Спазено е изискването
на чл. 3.4. доставката да бъде приета от възложителя или негово представител –
в случая от управителя, като не са направени рекламации по чл. 3.3. за
количествата при подписване на приемо-предавателните протоколи.
Предвид
изложеното съдът намира, че вземането на ищеца за цената на доставените стоки,
които са описани в стоковите разписки и приемо-предавателните протоколи, не е
обусловено от издаването и осчетоводяването на данъчна фактура, тъй като
основанието за плащане е предаването на стоките /чл. 327, ал. 1 ТЗ/ и изтичане
на уговорения срок за отложено плащане /до 30.08.2015 г./, предвиден в чл. 2.3.
от договора. С оглед на така ангажираните доказателства следва да се приеме за
доказано, че в изпълнение на сключения между страните договор за доставка на
строителни материали с отложено плащане от 06.04.2015 г. ищецът е доставил, а
ответникът е приел описаните в стоковите разписки и протоколите стоки, за които
дължи сумата 70 810,18 лева, която не е заплатена.
Съдът
намира за недоказано възражението на ответника, че за процесните доставки
ищецът е издал кредитни известия в периода 23.04.2015 г. до 27.05.2015 г.,
доколкото по делото не са събрани доказателства, че същите са във връзка с
доставките, за които се претендира заплащане на цена. Не се установи също така
ищецът да е въвел в заблуждение ответника да подпише процесните стокови
разписки без да е доставена стоката. От разпита на св. А.Н.Х.не се събраха
категорични данни затова дали е имало сделки с „Е.“ ООД и дали има предаване на
стоки на това дружеството, доколкото свидетелят заяви, че не си спомня. В
подписаните частни документи между представителите на двете дружества изрично
се съдържа изявление, че стоките, конкретизирани в стоковите разписки са
получени, поради което възражението на ответника, че такава доставка не е
налице остана недоказано. Ето защо предявеният иск за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата 70 810,18 лева като цена на стоки по
договора за доставка на строителни материали с отложено плащане от 06.04.2015
г. следва да се уважи.
С
договора с чл. 2.3. страните са се съгласили плащането на цялата цена на
доставените стоки да се извършва в срок до 30.08.2015 г., заедно с добавък от
20 000 лева над цената на доставените стоки като обезщетение за забавеното
плащане. Тълкувайки волята на страните, настоящият съдебен състав намира, че
сумата от 20 000 лева е уговорена като възнаградителна лихва, наречена в договора
„обезщетение за забавено плащане“ и е дължима поради обстоятелството, че
заплащането на сумата е отложено до определен срок след тяхното доставяне. Ищецът
в исковата молба изрично посочва, че претендираният добавък има възнаградителен
характер, т.е. целта му е да обезщети получаването в по-късен момент на цената,
но не представлява самостоятелно възнаграждение, което да се дължи наред с
незаплатената цена за стоката. Предвид изложеното съдът намира, че искът за
заплащане на сумата 20 000 лева представлява иск за дължимост на уговорена
между страните възнаградителна лихва, който се погасява с кратката тригодишна
давност, съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При съобразяване изрично направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност, то сумата от 20 000
лева не се дължи, поради погасяването й по давност. Началото на давностния срок
е определен в договора и това е 30.08.2015 г. като до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.03.2019 г. е изтекъл срок
по-дълъг от три години, поради което искането за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 20 000 лева като добавка над стойността
на стоките уговорена в договора поради отлагане на плащането подлежи на
отхвърляне, тъй като вземането е погасено по давност.
Предвид
основателността на иска за заплащане на сумата 70 810,18 лева като цена на
доставените стоки, настъпване на падежа на задължението – 30.08.2015 г., следва
да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава.
В съдебно заседание, проведено на 21.12.2020 г. вещото лице уточнява, че
законната лихва за забава върху сумата от 70 810,18 лева за периода от 31.08.2015
г. до 07.03.2019 г. е в размер на 25 283,75 лева. Искът за дължимост на
обезщетение за забавено плащане се погасява с кратката тригодишна давност,
съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД, като изчислен с помощта на електронен калкулатор
размерът на дължимата законна лихва за периода от 07.03.2016 г. до 07.03.2019
г. е 21 560,06 лева. Видно е от изложеното в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение обаче претендираното от заявителя обезщетение за забава
/неустойка/ е това, което е включено в нотариалния акт за договорна ипотека,
въз основа на който е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Съгласно цитирания нотариален акт, който текст е възпроизведен и в чл.
5.4. от договора за доставка на строителни материали с отложено плащане, при
забава в плащанията след 30.08.2015 г. купувачът дължи неустойка в размер на
0,3% за всеки просрочен ден върху стойността на неизпълненото, съответно не
повече от 10% от стойността на договора. Стойността на договора към датата на
подписването му е 150 000 лева, както е посочено в заявлението, поради
което максималният размер до който купувачът дължи уговорената неустойка е в
размер на 15 000 лева. При съобразяване волята на страните и обективираното
в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
именно до размера от 15 000 лева искът за признаване за установено, че се
дължи неустойка е основателен, като за разликата следва да се отхвърли.
По отношение на разноските: И двете страни претендират разноски. Съгласно указанията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., исковият съд следва да
съобрази и направените разноски в заповедното производство. От страна на ищеца се доказаха
извършени разноски в общ размер на 12 021,40 лева, от които 3 912
лева за адвокатско възнаграждение за исковото производство, 2 464,70 лева
за държавна такса за исковото производство, 300 лева за депозит за вещо лице,
2 880 лева за адвокатско възнаграждение за заповедното производство и
2 464,70 лева за държавна такса за заповедното производство. С оглед
уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 8 370,65
лева. От страна на ответника са извършени разноски в общ размер на 5 400 лева,
от които 2 500 лева за адвокатско възнаграждение за исковото производство,
400 лева за депозит за вещо лице и 2 500 лева за адвокатско възнаграждение
за заповедното производство. Предвид отхвърлената част от исковете на ответника
се дължат разноски в размер на 1 639,91 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от „Щ.“ ЕООД,
с ЕИК: *****, с адрес: ***, срещу „Е.“
ООД, с ЕИК: *****, с адрес: ***, че „Е.“ ООД дължи на „Щ.“ ЕООД следните
суми: на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ
сумата от 70 810,18 лева /седемдесет хиляди осемстотин и десет лева и
осемнадесет стотинки /, представляваща дължима цена на стоки по договор за
доставка на строителни материали с отложено плащане от 06.04.2015 г., ведно със
законната лихва от 08.03.2019 г. до окончателното плащане; на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от
15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща неустойка за
забавено плащане на главницата на основание нотариален акт за договорна ипотека
от 06.04.2015 г. и чл. 5.4. от договор за доставка на строителни материали с
отложено плащане от 06.04.2015 г. за периода от 07.03.2016 г. до 07.03.2019 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди
лева/, добавка над стойността на стоките, уговорена в договора поради
отлагане на плащането, като погасен по давност и за сумата над присъдения
размер от 15 000 лева до предявения размер от 32 424,98 лева, за
дължима неустойка и за периода от 31.08.2015 г. до 06.03.2016 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е.“ ООД, с ЕИК: *****, с адрес: ***, да заплати
на „Щ.“ ЕООД, с ЕИК: *****, с адрес:
***, сума в размер на 8 370,65 лева
/осем хиляди триста и седемдесет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляващи направени
разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 13708/2019 г. на СРС, 65
състав и в настоящото производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Щ.“ ЕООД, с ЕИК: *****, с адрес: ***, да
заплати на „Е.“ ООД, с ЕИК: *****, с
адрес: ***, сума в размер на
1 639,91 лева /хиляда шестстотин тридесет и девет лева и деветдесет и една
стотинки/, представляващи
направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 13708/2019 г. на
СРС, 65 състав и в настоящото производство, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: