Решение по дело №43/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по касационна жалба на И. Н. Р. с настоящ адрес Затвора-Бургас и по касационна жалба на адвокат К. С. А., БАК съдебен адрес: [населено място], ул.„Цар Симеон Г’ № 58-60, ет. 1, офис 1, моб. [тел. номер], в качеството й на процесуален представител на И. Н. Р. с настоящ адрес: Затвора-Бургас против Решение № 1004/27.10.2023 г. по адм.дело№ 149/2023 г. на Административният съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата на И. Н. Р. против Заповед № 246/10.04.2020 г. на Началника на Затвора Бургас.

В жалбите се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, т.к. липсват мотиви и е необсновано, както и че е неправилно, заради неправилно приложение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при несъобразяване със събрания по делото доказателствен материал, на която база се претендира за отмяната му.

В съдебно заседание касационният жалбоподател И. Н. Р. се явява лично и с адвокат К. А. от БАК, като подържат жалбите и исканията в тях ведно с претенции за присъждане на разходи в минимален размер за консумативи в рамките на около 10 лева.

Ответникът по касация началник на затвора Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, както и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно по мотивите изложени в него, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение.

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл.218, ал.1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора И. Р. с искане за обявяване на нищожността на Заповед № 246/10.04.2020 г. на Началника на Затвора Бургас.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата за прогласяване нищожността на оспорения административен акт.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че Заповед № 246/10.04.2020 г. е издадена в писмена форма от Директора на Затвора Бургас на основание чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, съобразно който началникът на затвора отговоря за спазване на законността в затвора и чл.82, ал.3 от ППЗИНС, според който за новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, лишените от свобода имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка. Според съда доколкото именно това е разпоредено с процесната заповед, следва да се приеме, че заповедта е издадена от компетентен орган и при наличие на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата правната норма, като липсват каквито и да било данни за съществени нарушения за процесуалните правила или за несъответствие с целта на закона.

Н. тази база съдът е приел, че не е налице и толкова тежък порок на материалния закон, водещ до нищожност в хипотезата на противоречие с материалния закон, нито е налице нищожност поради несъответствие с целта на закона.

Така постановеното решение е правилно и обосновано.

В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като е отделил спорното от безспорното по предмета на делото.

Установено е по делото, че с писмо рег. № 92-15-216/06.04.2020 г., Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ предложил на Министъра на правосъдието по повод предстоящите Великденски празници и Гергьовден да бъде разрешено еднократно получаване на колетни пратки по пощата с храни и предмети, като се спазват посочените условия, а именно лишените от свобода и задържаните лица да получат колетни пратки по пощата с храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си или на определените за целта места, съгласно списъците на разрешените вещи и предмети, и хранителни продукти, като колетните пратки да съдържат до 5 кг хранителни продукти и до 5 кг плодове и зеленчуци, които подлежат на проверка, след което да се предават на лишения от свобода или задържаното лице. В съответствие с цитираното писмо и на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС и чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, Началникът на Затвора Бургас издал Заповед № 246/10.04.2020 г., с която определил условията и реда, по които да се получават допълнителните колетни пратки за времето от Великденските празници до Гергьовден. В заповедта е определено съдържанието на тези пратки, а именно хранителни продукти – до 5 кг, плодове и зеленчуци – до 5 кг, дрехи за летния сезон, като е посочено и че вещите извън списъка на разрешените вещи и предмети да не се предават и да се изземват по установения ред, а получаването на допълнителна пратка се записва като пратка, получена на основание чл.82, ал.2 от ППЗИНЗС.

Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон.

Предметът на разглеждане по делото се изчерпва само с претендираната нищожност на Заповед № 246/10.04.2020 г. на Началника на Затвора Бургас, която нищожност решаващият съд законосъобразно е отрекъл.

Нищожният акт не поражда правни последици, нищожността е изначална, поради което всеки може да се позове на нея, ако има правен интерес. Нищожният акт само създава привидност за валидно настъпили правни последици, но в действителност не поражда такива. Нищожност ще е налице при висок интензитет и тежест на нарушенията на законосъобразността, тъй като нарушения с нисък интензитет сочат на унищожаемост на акта. Съобразно с това и с оглед на всеки от възможните пороци на акта, съдът е извършил правната си преценка в решението. Актът е издаден от компетентен орган, в кръга на материалната, териториална и степенна компетентеност на издателя на акта, в изискуемата писмена форма и при яснота на материализираното в него волеизявление. За да е нищожен един административен акт, следва допуснатият порок да сочи на висока степен и тежест на недействителност в хипотезата на материална такава. Това значи административният акт да е лишен от каквато и да е законова опора.

В случая са посочени материалноправните предпоставки за издаването на акта, приложимите правни норми, поради което заповедта, чиято нищожност се претендира, е издадена на посочено в закон основание.

В настоящия казус не са допуснати и съществени процедурни нарушения при издаването на атакуваната заповед, поради което не са налице и толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила, т.к. и при недопускането им пак би се стигнало до същото решение от страна на административния орган.

Не е налице и превратно упражняване на власт, защото с оглед предизвикваните правни последици се преследва допустима от закона цел.

Предвид посоченото, като е приел, че оспорения акт е валиден, а не нищожен, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационните жалби основания за отмяна, поради което решението като обосновано и материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора разноски на касатора не следва да се присъждат, още повече че няма доказателства за сторените разходи.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 1004/27.10.2023 г. постановено по адм.дело№ 149/2023 г. по описа на Административният съд-Бургас.

ОТХВЪРЛЯ искането на И. Н. Р. с настоящ адрес Затвора Бургас за присъждане на разноски по делото под формата на направени разходи.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.