Решение по дело №101/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В.

РЕШЕНИЕ № 148

гр. В., 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – В.,

 административен състав

в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва

 двадесет и осми ноември

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария И.

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Адм.Д №

101

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.179 и сл. от АПК - оспорване на общ административен акт/ОАА/.

Делото е образувано по жалба, подадена от И.К.Г. *** против Заповед № 28/01.06.2020г. на директора на Регионална Библиотека “М.Г.“***.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е нищожна, поради тежки нарушения на формата на акта: административнопроцесуалните правила и некомпетентност на административния орган да издава такъв акт. Иска обявяване нищожността на общия административен акт и присъждане на деловодните разноски.

Ответната страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че ОАА не страда от пороците, заявени от жалбоподателя и с нея дори са въведени изключения, които представляват компромис от страна на административния орган. Претендира присъждане на деловодните разноски.

Настоящото дело е върнато от Върховен административен съд за ново разглеждане от друг състав с решение № 4**0/ 09.05.2022г. по адм.д. № 12136/ 2021г., на VI – то отд. на ВАС.

При второто разглеждане на делото от настоящия съдебен състав са дадени указания за даване на възможност на жалбоподателя за участие в насрочените с.з. по делото и даване на възможност да задава въпроси на допуснатия свидетел, както и да ангажира доказателства.

На основание чл.181 от АПК е извършено обнародване на оспорването в ДВ, но в сроковете и по реда на чл.182 от АПК не са встъпили други страни, нито са се присъединили към оспорването.

Съдът приема за установена следната фактическата обстановка: със Заповед № 28/01-06-2020г. на директора на Регионална библиотека “М.Г.“***, на основание Заповед № РД-01-287/30.05.2020г. на Министъра на здравеопазването във връзка с обявената с решение № **5 на Министерски съвет от 14.05.2020г. извънредна епидемиологична обстановка в страната и съобразно Методически указания и препоръки за обществените библиотеки във връзка с чл.46,ал.1 от Закона за обществените библиотеки, в Регионална библиотека “М.Г.“***, считано от 01.06.2020г. са въведени специални мерки, изчерпателно изброени в самата заповед. В т.4 от заповедта е предвидено обслужването на читателите и потребителите на библиотечноинформационните услуги да се извършва при спазване на конкретни указания, които съгласно подточка на т.4 са: „Компютърните зали остават затворени за външни лица. Изключения се правят само в случай на необходимост от административна електронна услуга с ограничение на времето за ползване до 60 мин.“.

Издадената заповед е публикувана на електронната страница на административния орган, съгласно показанията на свидетеля К.Л.Х. – системен администратор в библиотеката от 2012г. до 2021г. Същият заявява, че както конкретната заповед, така и всички останали заповеди, издадени във връзка с епидемиологичната обстановка, са публикувани от него в деня на издаването им, на интернет страницата на библиотеката, разлепвани са по стъклата на входа, на етажите на библиотеката и на вратата на всеки отдел и са обявявани в „М*Н*“.

През 2020г., обжалваната заповед е последвана от Заповед № 82-1-1/28.10.2020г. с почти идентично съдържание, която също ограничава достъпа на външни лица до компютърните зали и също въвежда изключение от 60 мин. на ден, но тя не е предмет на обжалване в настоящото производство. Не се обжалва и Заповед № 105/14.12.2020г.

Жалбоподателят е ползвател на услугите, предлагани от библиотеката, като през периода от 15.10.2020г. до 21.10.2020г. е ползвал компютърната зала. Използвал я е в продължение на един час на ден, съобразно изключението, въведено в разпоредбата на точка 4, подточка 4 от обжалваната заповед. Жалбоподателят К. е попълвал онлайн сложен за него формуляр, а въведеното със заповедта ограничение му е създавало неудобства.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени и гласни доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

При така установената фактическа обстановка, съдът възприема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт –заповед /ОАА/. Подадена е в срок, с оглед твърдението за нищожност, на основание чл.184 от АПК, във вр. с чл.149, ал.5 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Според чл.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, последния урежда мерките и действията по време на извънредното положение на територията на Република България и за преодоляване на последиците след отмяната на извънредното положение, а съгласно чл.2 от същия закон Министърът на здравеопазването освен по Закона за здравето може да въвежда и други временни мерки и ограничения, определени в закон. Актът на министъра на здравеопазването подлежи на предварително изпълнение.

Оспорената Заповед № 28/01.06.2020г. на Директора на Регионална библиотека „М.Г.“***, е издадена на основание Заповед № РД-01-287/30.05.2020г. на Министъра на здравеопазването във връзка с обявената с решение № **5 на Министерски съвет от 14.05.2020г. извънредна епидемиологична обстановка в страната. Именно във връзка с тези правомощия на Министъра на здравеопазването и ситуацията в страната е издадена и процесната заповед. Всички тези актове са издадени с цел ограничаване разпространението на COVID-19 в България. Съществуването на това заболяване, както в страната, така и в световен мащаб, през периода на действие, преди и след издаването на процесната заповед е ноторно известно обстоятелство. Поради това съдът не дължи изложение на доводи относно необходимостта от налагане на ограничителни мерки в обичайната дейност на населението на света, страната и региона. Регионална библиотека „М.Г.“*** не прави изключение в това отношение и също дължи съдействие за ограничаване разпространението на животоопасния вирус. Видно от основанието за издаване на заповедта, именно това е мотивирало директора да забрани достъпа на външни лица до компютърните зали. Изключението, което е допуснато за ползване на компютърните зали е „само в случай на необходимост от административна електронна услуга с ограничение на времето за ползване до 60 мин.“. Именно това изключение от общото ограничение е дало основание на жалбоподателя да твърди, че неговите права на потребител на компютър в регионалната библиотека са нарушени и да твърди, че заповедта, въз основа на която е направено това е нищожна, поради липса на компетентност за издаването й и липсата на мотиви.

Претендираните много тежки нарушения на формата на акта - административнопроцесуални правила, не се установиха в настоящото производство.

Касае се за общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК. Обжалваната заповед е писмена, с еднократно правно действие и с нея се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответника, че не се обжалва ОАА, тъй като те не почиват на законовите разпоредби, а представляват тълкуване, каквото законодателят не е вложил, видно от самия текст на чл.65 от АПК.

Процедурата по издаване на ОАА е дълга и продължителна, но в чл.73 от АПК е предвидено изключение в неотложни случаи: „Когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за … осигуряване на живота, здравето … на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.“. Настоящият състав на съда счита, че необходимостта от ограничаване разпространението на COVID-19 е именно такъв неотложен случай и приложението на чл.73 от АПК е правилно и законосъобразно. Нещо повече, неприлагането на тази именно разпоредба в конкретния случай, би довела до нарушение на административно-производствените правила.

По делото се доказа, че актът е оповестен чрез средствата за масово осведомяване, публикуван е на електронната страница на библиотеката, като същата е обявена и на няколко видни места в сградата на библиотеката. Т.е. своевременно е доведен е до знанието на лицата, към които е насочен.

Заповедта не съдържа дълги и пространни мотиви, тъй като същата е издадена на основание Заповед № РД-01-287/30.05.2020г. на Министъра на здравеопазването и Решение № **5/14.05.2020г. на Министерски съвет, за обявяване на извънредна епидемиологична обстановка в страната. Тези ОАА са приложени по делото и от тях може да се изведе фактическото и правното основание за издаване на акта, в случай, че ноторно известния факт за въведената през процесния период извънредна епидемиологична обстановка в страната не е достигнало до знанието на някое от законодателно предвидените неопределен брой лица, за които се създават права или задължения или непосредствено се засягат техни права, свободи или законни интереси.

Тези, изброени по-горе основания, свързани с формата на акта показват, че не се касае за нарушение на процесуалните правила при издаването му.

Компетентността на директора на Регионална библиотека „М.Г.“***, да издава заповеди е безспорна. Тя следва от Правилника за дейността на библиотеката, където в чл.8 т.2 и т.5 е предвидено, че директорът ръководи библиотеката като „издава заповеди, утвърждава документи, правилници, регламентиращи дейността на библиотеката и на нейните структурни звена, нейния вътрешен ред и реда за ползване на услугите, длъжностни характеристики на служителите и други, свързани е управлението и организирането на работата в библиотеката“ и „отговаря за провеждането на държавната политика в областта на библиотечно-информационното обслужване“. На основание чл.30 от Закона за обществените библиотеки, правилникът е съгласуван с кмета на общината и е утвърден от Министъра на културата. Т.е. безспорно е, че именно директорът на библиотеката е органът, който е компетентен да издаде заповед от категорията на обжалваната в настоящото производство. В този смисъл, наведеното основание за нищожност, поради липса на компетентност на административния орган е неоснователно.

По отношение на направеното в хода по същество искане от страна на жалбоподателя за прогласяване нищожността на още две заповеди, съответно с № 82 – 1 – 1 / 28.10.2020г. и № 82 – 1 – 2/ 28.10.2020г. и двете на Директора на РБ „М.Г.“***, тъй като те страдали от същите пороци като заповедта, предмет на настоящото производство, Съдът намира същото за недопустимо. В хода по същество няма как да бъдат въвеждани нови искания и да бъде разширяван предметът на делото, от която и да било страна, още повече при второто разглеждане на делото и съдът да се произнася по същество и по отношение на тях.

С оглед горните съображения неоснователни са оплакванията в жалбата, която следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото на ответната страна следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски, съобразно представения списък.

Водим от горното и на основание чл.179-чл.184 от АПК във вр с чл.172, ал.1 от АПК, Административен съд В.,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.Г. *** против заповед № 28/01.06.2020г. на Директора на Регионална Библиотека “М.Г.“***, като неоснователна.

ОСЪЖДА И.К.Г. *** да заплати на Регионална библиотека “М.Г.“*** сумата от 500лв. деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                               2.