Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.10.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А
въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 12805 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по жалба
срещу решение от 07.05.2019 г. по гр.д. № 6219/2018 г. на СРС, ГО, 24 състав в
частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 167,
ал. 2, т. 2 и чл. 99, ал. 3 ЗДвП, вр. чл. 126 и чл. 127 от Наредба за организация
на движението на територията на Столична община, вр. т. 1 и т. 3 от Решение №
73/17.12.2015 г. на Столичен общински съвет, че Д.Б.В. дължи на „Ц.з.г.м.“ ЕАД,
сумата от 31 лева, представляваща
еднократна глоба от 30 лева за принудително задържане с техническо средство тип
„скоба“ на лек автомобил марка „БМВ“, с peг. № *******, на 23.08.2017 г., в гр.
София, на ул. „Ген. Гурко“, както и 1 лев - цена за почасово платено паркиране
в „зелена зона“ на 23.08.2017 г., заедно със законната лихва върху сумата от
02.11.2017 г. до погасяване на задължението, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 21.11.2017 г. по ч.гр.д. № 78358/2017 г. по
описа на СРС, 24 с-в.
Въззивникът – ответник Д.Б.В.
поддържа доводи за неправилност, поради нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че постановеното
техническо средство – скоба е премахнато самоволно от водача на автомобила. В
тази насока са били кредитирани единствено показанията на свидетеляК., без да
се обсъждат противоречието им с тези на свидетеля Т.. От показанията на
свидетеляК. се установявало единствено, че свидетелят Т. е напуснал
паркомястото заедно с поставената скоба. Не е било установено скобата да е била
нарушена или повредена, няма доказателства и да е срязана или счупена, тя е
била цяла и такава е върната на служител на ищеца. Причината скобата да е
предадена на екип на ответника, различен от този който я е поставил и
впоследствие премахнал е, че след като е извършил плащане към съответния
служител последният е отишъл при служебния си автомобил с обяснение, че там
следва да издаде касов бон, след което е изчезнал. По тази причина, водача на
процесния автомобил се наложило да потърси в района друг екип на ответника, на
който да предаде вече свалената скоба. Твърди се, че доколкото лице различно от
ищеца е управлявало процесния автомобил, той не следва да носи отговорност за
наложената глоба. В чл. 99, ал. 3 от ЗДвП е било изрично посочено, че отговорността
за нарушаване на правилата за движение се носи от водачите на превозните
средства, а не от техните собственици. По тази причина нямало основание
процесната претенция да бъде насочена срещу ответника. Твърди се, че районният
съд не е следвало да кредитира приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, доколкото тя е била изготвена на база записвания в счетоводството
на ищеца. Поддържа се, че не е било спазено изискването за заснемането на автомобила
с пет снимки, като налични са били само три. Предвид изложеното, моли съда да
отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което да отхвърли
уважената част от исковете. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият – ищец „Ц.з.г.м.“
ЕАД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор като неоснователна по подробно
изложени съображения.
По делото е депозирана
частна жалба от ответника „Ц.з.г.м.“ ЕАД срещу определението от 16.08.2019 г.
на СРС по горецитираното дело, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателите по чл. 248 ГПК. Поддържа, че присъдените в полза на ответника разноски
за адвокатско възнаграждение са прекомерни. Твърди, че размерът на
възнаграждението следва да бъде намален до минималният такъв по чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения от 300 лв.
Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното
производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото
доказателства, намира следното:
При извършената служебна
проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
При преценка правилността
на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Решението е правилно като
краен резултат и следва да бъде потвърдено. С оглед доводите в подадената
въззивна жалба, следва да се отбележи следното:
Предявени са искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 167, ал. 2, т. 2 и чл. 99, ал. 3 ЗДвП,
вр. чл. 126 и чл. 127 от Наредба за организация на движението на територията на
Столична община за установяване дължимостта на сумата от 30 лв. – дължима такса
за принудително задържане на лек автомобил марка „БМВ“, с peг. № ******* с
техническо средство – скоба и сумата от 499 лв. – цена за почасово платено
паркиране в работно време на „зелена зона“ на гр. София за периода от
23.08.2017 г. - 27.10.2017 г. За претендираните суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 21.11.2017 г. по ч.гр.д. № 78358/2017 г. по
описа на СРС, 24 с-в. Решението в частта, с която е отхвърлен искът за
заплащане на цена за почасово паркиране в работно време на „зелена зона“ на гр.
София за периода от 23.08.2017 г. - 27.10.2017г. за разликата над 1 лв. до
сумата от 499 лв. като неоснователен, е влязло в сила като необжалвано.
За да постанови решението
в обжалваната част, районният съд е приел, че на 23.08.2017г. собственият на
ответника лек автомобил марка „БМВ“, с peг. № ******* е бил паркиран на ул.
„ген. Гурко“, която е попадала в обхвата на „зелена зона“ на почасовото платено
паркиране в гр. София. Установил е, че поради незаплащане на дължимата почасова
такса, върху автомобила е било поставено техническо средство – скоба. Приел е
за установено, че скобата е била премахната самоволно от водача на автомобила.
Посочил е, че по делото няма данни да е заплатена таксата за поставяне на
скобата, като при свалянето ѝ от неоправомощени за това лица тази такса,
на основание чл. 125, ал. 2 от НОДТСО се дължи от собственика на автомобила,
ведно със сумата за почасово платено паркиране.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя
може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и
безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като в ал. 3 е
предвидено, че Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал.
1, както и условията и реда за плащането ѝ от водачите на специализираното
звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за
обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места,
включително приема годишния инвестиционен план. С Решение № 332 на Столичния
общински съвет по Протокол № 48 от 19.05.2005 г., на основание чл. 99, ал. 3 от ЗДвП е била приета Наредба на столичен общински съвет за организация на
движението на територията на Столична община. С решение № 73 от 17.12.2015 г.
на СОС е определена цена за паркиране в зоните с въведен режим на почасово
платено паркиране: за сина зона – в размер на 2 лв. на час; за зелена зона на 1
лв. на час.
Съгласно чл. 167, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на общините използват
техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за
което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане
на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. В чл. 125 от НОДТСО
е предвидено, че оперативната дейност по използването и прилагането на
техническото средство тип „скоба“, таксуването на собствениците или
упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително
задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество „Ц.З.Г.М.“
ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община,
издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. от Закона за движението
по пътищата. Със заповед № РД-95-554 от 29.09.2017г. на кмета на Столична
община са одобрени Ред и условия за принудително задържане на колелото на
неправилно паркирано ППС, чрез прилагане на техническо средство тип „скоба“.
В т. 3 от решение № 73 от
17.12.20015г. на СОС е определена еднократна цена за принудително задържано ППС
чрез използване на техническо средство тип „скоба“ по реда на чл. 126 от НОДТСО
в размер на 30 лв., заедно с дължимата сума за всеки час за почасово платено
паркиране, до края на работното време за съответна зона.
Принудителното задържане
на пътно превозно средство чрез техническо средство /„скоба“/ е принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която се налага при
условията, посочени в специалния закон. По своя характер тя е форма на държавна
принуда, а по своето предназначение цели да отстрани вредните последици от
констатирано правонарушение - паркиране на определените за целта места, без да
е заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Мярката е предвидена
в закон - чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, поради което нейното налагане по своя
характер представлява проява на властта на съответния орган едностранно да
предизвика промяна в правната сфера на адресата на мярката и следователно има
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК,
който може да бъде обжалван по реда на АПК - чл. 145 и сл. АПК, а в ЗДвП не е
предвидено съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагането й.
В разглеждания случай
нито се твърди, нито са събрани данни, че ответникът е упражнил правото си на жалба
срещу индивидуалния административен акт, с който е била наложена принудителната
административна мярка, поради което следва да се приеме, че същият е влязъл в
сила. Несъмнено е, че собственикът на превозното средство, което е принудително
задържано чрез използване на техническо средство, е заинтересован да оспори
този административен акт /ответникът е участник в административното
производство/, поради което гражданският съд не може да се произнася инцидентно
по законосъобразността му - чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК. В този смисъл всички
релевирани от въззивника доводи и възражения относно условията, основанието и
реда за прилагане на принудителната административна мярка не следва да бъдат
обсъждани.
Вземанията за сумата от
общо 31 лева се основават на правото на СО да събира суми за почасово паркиране
в съответната зона, възложено на общинското дружество, което произтича от
закона - чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и издадената въз основа на законова
делегация Наредба на Столична община за организация на движението. Тези актове,
с адресат неограничен брой субекти, създават права и задължения за тях,
включително облигационни за заплащане на цена за паркиране в „зелена зона“,
както и за прилагане на техническо средство за задържане на автомобила тип
„скоба“. Последицата от влязлата в сила принудителна административна мярка е
облигационна - в полза на съответната служба за контрол възниква вземане за
неплатената цена за паркиране и за разходите по прилагането на техническото
средство. С оглед изложените по-горе съображения, че индивидуалният
административен акт, с който е наложена принудителната административна мярка, е
влязъл в сила, се налага извод, че предявената претенция за установяване
съществуването на вземане в размер на 30 лева е основателна. Ответницата дължи
и сумата от 1 лев, представляваща натрупаната сума за почасово паркиране в
съответната зона за времето, в което автомобилът реално е бил паркиран в тази
зона, доколкото претенцията в тази част е обусловена от дължимостта на
еднократната сума по чл. 126 от Наредбата.
В тежест на ответника е,
както правилно е указано с изготвения от първоинстанционния съд доклад, да
докаже заплащане на дължимите такси. По делото не са представени доказателства
в тази насока. Обстоятелството, че постановеното техническо средство – скоба, е
било премахнато по един или друг начин от гумата на процесния автомобил, не
обуславя по необходимост предхождащо заплащане на дължимите парични суми. От
друга страна, следва да се посочи, че липсва надлежно удостоверяване от страна
на служители на ответника за сваляне на скобата, като в същото време, че тя е
предадена на служители, за които няма данни да са част от сектор „Принудително
задържане“. В този смисъл, не може да се възприеме, изложената от ответника
фактическа обстановка, че скобата е била свалена поради плащане, след което
изоставена от служители на ответника. Данни за това могат да се извлекат
единствено от показанията на свидетеля Т., но при преценката им по реда на чл.
172 от ГПК следва да се съобрази неговата евентуалната заинтересованост като
приятел на ответника и водач на лекия автомобил към процесния момент, както и изложеното
в обратен смисъл на свидетеляК.. Предвид изложеното, следва да се приложат
последиците от неизпълнение на доказателствената тежест, като се приеме, че не
са заплатени дължимите такси за поставяне на скобата и престоя на автомобила в
„зелена зона“ на платеното почасово паркиране. Поради изложеното, ответникът
дължи заплащане на сумата от 31 лв.
При така изложените съображения и поради съвпадане на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решението в
обжалваната част - потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По частната жалба:
С обжалваното определение
е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК на ищеца за намаляване на
присъдените с решението в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лв. Действително, с оглед материалния интерес по делото от 529
лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, възлиза на
300 лв. Въпреки това обаче делото разкрива известна фактическа сложност, като
по него са разпитани двама свидетели. Ето защо, приетият от районния съд размер
на адвокатското възнаграждение в размер на общо 500 лв. / 200 лв. над
минималния размер/ не е прекомерен и не следва да бъде намаляван на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед на това, частната жалба следва да бъде оставена
без уважение.
С оглед изхода на
въззивното дело, на въззиваемия се дължат претендираните и доказани разноски за
адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие № 804/25.07.2019г. в
размер на 360 лв. с ДДС.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
07.05.2019 г. по гр.д. № 6219/2018 г. на СРС, ГО, 24 състав в обжалваната част за уважаване на
исковете.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба по чл. 248 ГПК на „Ц.з.г.м.“ ЕАД срещу определение
от 16.08.2019г. по гр. дело № 6219/2018
г. на СРС, ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА Д.Б.В. да заплати на „Ц.з.г.м.“ ЕАД, ЕИК*******, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата 360 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението
на СРС в отхвърлителната
част е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.