РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330107031 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Профи кредит
България“ ЕООД против Ш. А. К. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за установяване на
паричните притезания, удостоверени в Заповед № 2306/01.03.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
3851/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав, както
следва: 1 957, 96 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ***;
сумата от 487, 84 лв. – възнаградителна лихва за периода от 26.12.2018 г. до
16.08.2019 г. и сумата от 296, 91 лв. – обезщетение за забава за периода от
16.08.2019 г. до 25.02.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 26.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД за осъждане на ответната страна да
заплати сумата от 1 039, 08 лв., представляваща възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги.
Ищецът твърди, че на 14.10.2016 г. между страните е сключен
договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на длъжника била
предоставена сумата от 4 000 лв. срещу насрещното му задължение да върне
последната, ведно с начислена възнаградителна лихва или сумата от 7 026, 48
лв. на 36 месечни вноски. С договора било установено заплащане на
1
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги от 3 117, 24 лв.,
като след включване на задължението по закупения пакет от допълнителни
услуги, размерът на вноската е от 281, 77 лв. , която месечна вноска е платима
на 13-то число на месеца. Сочи, че с така отпуснатата заемна сума са
рефинансирани предишни задължения на длъжника в размер на сумата от 2
042, 48 лв., което е осъществено вътрешнобанково на 14.10.2016 г., като на
посочената дата в полза на длъжника била преведена сума от 1 957, 52 лв.
Твърди, че ответната страна депозирала на 06.03.2017 г. и на 04.07.2017 г.
заявление за промяна на погасителния план, като бил сключен Анекс № *** и
Анекс № ***. Сочи, че по силата на чл. 4 от Общите условия към Договора е
установено задължение за заплащане на договорно възнаграждение, съгласно
погасителния план, като към датата на обявяване на задължението за
предсрочно изискуемо е в размвер на сумата от 487, 84 лв. Твърди, че на
основание чл. 15 от Общите условия дължи заплащане на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в общ размер от 3 117, 24 лв., като
след осъществено частично плащане на сумата от 2 078, 16 лв., останало
непогасено задължение от 1 039, 08 лв. Поддържа, че сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за
сключване на договора за потребителски кредит и е по избор на потребителя.
Твърди, че предоставените услуги по сключения допълнителен пакет са
следните: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна
на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Сочи, че потребителят може да се възползва от всяка една
от тези услуги, като задължението за заплащане на възнаграждение е с оглед
предоставената възможност за ползването им. Поддържа, че длъжникът е
заплатил двадесет пълни и една непълна погасителни вноски, поради което и
на основание чл. 12.3 от Общите условия кредиторът е обявил вземането за
предсрочно изискуемо на 16.08.2019 г. По така изложените съображения
претендира заплащане на непогасените задължения, част от които заявява с
осъдителен иск предвид частичното отхвърляне на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Ответната страна Ш. А. К. не е депозирала в законоустановения за
това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, както и осъдителен иск по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
2
вземанията, обективирани в Заповед № 2306/01.03.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3851/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав, както следва: 1 957,
96 лв. – главница по договор за потребителски кредит №***; сумата от 487,
84 лв. – възнаградителна лихва за периода от 26.12.2018 г. до 16.08.2019 г. и
сумата от 296, 91 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.08.2019 г. до
25.02.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.02.2021
г., до окончателното изплащане на задължението.
Предявен е и осъдителен иск за сумата от 1 039, 08 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за
която заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено.
Против заповедта за изпълнение е депозирано в срок възражение от
длъжника, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал
указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за
изпълнение на указанията на съда в срок.
Исковете са предявени в законоустановения за това едномесечен срок
по чл. 415, ал. 4 ГПК, както по отношение на задълженията, за които е
издадена заповед за изпълнение, така и по отношение на задължението, за
което заповедта за изпълнение е отхвърлено – в едномесечен срок от
стабилизиране на разпореждането за отхвърляне, поради което отговорят на
специалните изисквания за тяхната допустимост.
От договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***,
сключен между Ш. А. К. и „Профи Кредит България“ ЕООД, се установява,
че кредитодателят се е задължил да предостави в полза на кредитополучателя
сумата от 4 000 лв. срещу насрещното задължение на ищеца –
кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване
финансов ресурс, ведно с включена възнаградителна лихва или сумата от
общо 7 026, 48 лв. на 36 месечни погасителни вноски. Установен е годишен
лихвен процент от 41, 17 % и годишен процент на разходите от 49, 89 %.
В договора е уговорено, че кредитополучателят дължи заплащане на
такса по закупен пакет „Допълнителни услуги“ в размер на сумата от 3 117,
24 лв., с размер на вноската по закупения пакет от 86, 59 лв. Страните са
договорили, че общият размер на подлежащата на връщане сума е от 10 143,
72 лв., като общият размер на вноската е в размер от 281, 77 лв.
Договорът между страните е сключен при отнапред установени от
кредитодателя Общи условия.
Представено е Споразумение за предоставяне на пакет от
„Допълнителни услуги“, в което е установено, че допълнителните услуги се
изразяват в следните дейности: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; 2. възможност за отлагане на определен брой
3
погасителни вноски; 3. възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски;. 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. С подписване на
споразумението страните са постигнали съгласие, че 15 % от
възнаграждението по закупения пакет, но не повече от 300 лв., представляват
стойността на предоставената услуга за приоритетно разглеждане на искането
за отпускане на потребителски кредит, който разход е изцяло за сметка на
кредитополучателя при сключване на споразумението, но заплащането му е
разсрочено за срока на кредита. Установено е, че кредитополучателят има
право, но не е длъжен да поиска, предоставяне на всяка една от посочените
услуги през цялото време на. изпълнение на договора, като изпълни
изискванията за осъществяване на всяка една от услугите, договорени и
описани в Общите условия.
Представен е погасителен план към договора за кредит, в който е
установен падеж на първата погасителна вноска на 13.12.2016 г. и падеж на
последната погасителна вноска – на 13.11.2019 г.
Страните са сключили Анекс № 2 към договора за потребителски
кредит, с който са променили падежа на погасителните вноски, като е
установен ден на плащане – 26 то число от месеца и падеж на последната
погасителна вноска – на 26.12.2019 г., като размерът на общо дължимата
вноска е останал непроменен – за сумата от 281, 77 лв.
В случая в производството по делото съдът намира за установено, че
между страните е възникнало облигаторно правоотношение по силата на
договор за кредит с така установените клаузи. До този извод съдът достигна
при съобразяване на представените писмени доказателства. По делото е
представен договорът за кредит, който носи подписа на длъжника, чието
авторство не е оспорено в преклузивните за това срокове по чл. 193 ГПК,
поради което следва да се приеме, че изявлението, обективирано в
представения частен диспозитивен документ, изхожда от длъжника.
Процесното вземане е породено от сключен между кредитора „Профи
Кредит България“ ЕООД и длъжника – ответник, договор за потребителски
кредит. По отношение на породеното между страните облигаторно
правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява
такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит
представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена –
арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали
той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или
с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг.
чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от
4
обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на
паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови
уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на
договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят
връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи
по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита и правото на отказ от договора - чл. 7 от Общите
условия към договора.
По така изложените съображения съдът намира, че договорът за
потребителски кредит отговаря на формално установените изисквания по
Закона за потребителски кредит за минимално необходимо съдържание.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че част от сумата по кредита от 2 042,
48 лв. е усвоена чрез рефинансиране на друго задължение на длъжника, а
сумата от 1 957, 52 лв. е заплатена на кредитополучателя на 14.10.2016 г. с
банков превод от сметка на ищеца към сметка на Ш. А. К.. Вещото лице е
установило, че за периода от 08.12.2016 г. до 27.05.2020 г. длъжникът е
погасил сумата от общо 7 312, 14 лв., като с посочената сума са погасени
изцяло първите 23 вноски по погасителния план, както и частично вноска №
24 лв. по отношение на таксата по пакет допълнителни услуги и част от
възнаградителната лихва. Вещото лице е установило, че с оглед отразените в
системата на ищцовото дружество плащания, е останало непогасено
задължение за главница от 1 957, 96 лв., за възнаградителна лихва от 355, 96
лв. и за пакет допълнителни услуги от 663, 86 лв. Експертизата е дала
5
заключение, че при ищеца като непогасени фигурират следните задължения:
за главница от 1 957, 96 лв., за възнаградителна лихва от 487, 84 лв. и за пакет
допълнителни услуги от 1 039, 08 лв. Експертизата е определила
обезщетението за забава за периода от 16.08.2019 г. до 25.02.2020 г. в размер
на сумата от 105, 53 лв.
Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и
безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован отговор на всички
поставени въпроси, поради което възприема фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало.
Следва да се приеме, че заемната сума по договора за заем е усвоена от
потребителя към датата на сключването му, в който смисъл е заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, като това обстоятелство не
се оспорва от ответника.
Предвид така изложеното съдът намира, че договорът за кредит е
усвоен, като съдържанието му е съобразено с изискванията, установени в
Закона за потребителския кредит, но този договор не е породил правно
действие по отношение на клаузата за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги, за която действителност съдът следи служебно. По
отношение задължението на съда да преценява служебно неравноправния
характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори е
налице установена съдебна практика (Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. №
3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т.о.), която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 384/02.11.2011 г. по
гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. №
2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се посочи, че съгласно
практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9
от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното
поле на Директива 93/13/ЕИО, и по този начин да компенсира
неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или
доставчика , както и може да приеме една клауза за нищожна дори на
основание, на което страната не се е позовала (така решение от 14.06.2012 г.
6
на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. EspanoldeCredito SA срещу
JoaquinCalderon C.)
Съдът намира, че клаузите от договора, установяващи, че длъжникът
дължи възнаграждение за закупен пакет „Допълнителни услуги“ са нищожни
и не пораждат права и задължения за страните. Доколкото договорът за
потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. Така
установените клаузи са нищожни, поради противоречието им с добрите
нрави, тъй като по този начин многократно се увеличава размера на кредита
без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. На
следващо място, тези такси противоречат и на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Последицата от това
противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Горната
граница на годишния процент на разходите, която е предвидена с
императивна разпоредба на закона, би бил многократно превишен, ако в
договора има уговорена възнаградителна лихва и други такси. В случая при
установен размер на отпусната главница от 5 000 лв. и възнаградителна лихва
от 2 418, 64 лв. – представляваща явно установеното възнаграждение на
кредитора, е предвидена още клауза, установяваща заплащане на
възнаграждение за пакет „Допълнителни услуги“ в размер от 2 179, 68 лв. По
този начин са установени допълнителни разходи по кредита в размер, в
размер близък до размера на възнаградителната лихва, което води до двойно
увеличение на възнаграждението за кредитодателя. Постигнато е съгласие, че
посочените разходи подлежат на разсрочено плащане, ведно с погасителните
вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което на основание чл. 19,
ал. 5 ЗПК следва да се приеме за недължимо като установено в размер,
превишаващ посочения в договора и съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК годишен процент на разходите.
Клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за пакет
„Допълнителни услуги“ е установена и в противоречие на разпоредбата на чл.
10 а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Разходите за предоставяне на възможност за отлагане и намаляване
на вноски, т.е. такива свързани с изпълнение на поетото договорно
задължение, представляват разходи по управление на договора, а разходите,
свързани с приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит
са такива, свързани с неговото усвояване.
Предвид гореизложеното предявеният осъдителен иск за заплащане на
7
възнаграждение по пакет допълнителни услуги за сумата от 1 039, 08 лв.,
следва да се отхвърли.
Поради изложените съображения, че клаузите, установяващи
задължение за заплащане на възнаграждение по пакет допълнителни услуги,
не пораждат права и задължения за страните, заплатените от стана на
длъжника суми за погасяване на посочените вземания са недължимо
заплатени – без наличие на валидно правно основание за това. Тази сума е
следвало да се приспадне по реда на чл. 76 ЗЗД от начислените задължения за
главница и възнаградителна лихва. От заключението на вещото лице се
установява, че общият размер на погасените задължения от длъжника е от
7 312, 14 лв., с която сума длъжникът е погасил изцяло задължението си за
заплащане на главница и възнаградителна лихва от общо 7 026, 48 лв., които
са възникнали на основание договора за кредит, а предвид
недействителността на клаузата за заплащане на възнаграждение по пакет
допълнителни услуги тези плащания не е следвало да се отнасят за
погасяване на това задължение, като по този начин всички осъществени
плащания са погаси възникналите задължения на ответната страна по
договора.
Не следва да се присъжда и претендираното обезщетение за забава,
доколкото с осъществените плащания ответникът – потребител е погасил
изцяло задълженията си, и не е изпаднал в забава.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
изцяло отхвърлени, поради погасяване на задължението преди депозиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, чрез заплащане на
сумата от общо 7 026, 48 лв. и прихващане на недължимо разпределените от
страна на кредитора суми за погасяване на задълженията по недействителните
клаузи от договора за възнаграждение по пакет допълнителни услуги.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответната страна се следват разноски, но не подлежат на присъждане, тъй
като такива не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53 Е, вх. В, против Ш. А. К., ЕГН **********, с адрес ***,
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед
8
№ 2306/01.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 3851/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII
граждански състав, както следва: 1 957, 96 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № ***; сумата от 487, 84 лв. – възнаградителна лихва
за периода от 26.12.2018 г. до 16.08.2019 г. и сумата от 296, 91 лв. –
обезщетение за забава за периода от 16.08.2019 г. до 25.02.2021 г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.02.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53 Е, вх. В, против Ш. А. К., ЕГН **********, с адрес ***, осъдителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, ЗЗД за заплащане на сумата от 1 039, 08 лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9