Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1134
гр. Перник, 25.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5682
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД против М.К.А. с искане да бъде признато за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното
дружество сумата в размер на 1940.57 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди за имот, находящ се в гр. ****** за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 25.05.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в
размер на 227.69 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
плащания, формиращи главницата, за периода от 10.07.2016 г. до 11.05.2018 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2550/25.05.2018 г. по ч. гр. д.
№ 3424/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, която е връчена на
длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът поддържа, че страните по спора са
обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за
продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния период
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота на М.К.А. на
посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е
изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото
дружество топлинна енергия, поради което и на основание
чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи законна лихва
за забава.
Ответникът в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител адвокат Р.З., оспорва предявените искове по
основание и размер. В
отговора на исковата молба се излагат твърдения, че страните по спора не са
обвързани от облигационно правоотношение, поради което М.К.А. не е материалноправно
легитимирана да отговаря по претенцията на ищцовото дружество. Особеният представител сочи, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на
поддържаните от ищеца фактически твърдения, както относно съществуването на валиден
договор за продажба на топлинна енергия, така и относно обстоятелството, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е
доставило услуги на посочената в исковата молба стойност.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа и
правна страна по спора следното:
В
доказателствена тежест на ищеца по
предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на
облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си
по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът
притежава качество на собственик или
титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ.
качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът за
търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия
– арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите,
извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник „Съперник”, бр.
82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от делото), както и в
един централен ежедневник ( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
във връзка с множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с
идентичен на настоящото предмет.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Видно от
представения по делото договор за покупко – продажба на недвижим имот от
10.08.1972 г. трети за спора лица – К.А. Р. и М.Д.Р. са придобили право на
собственост върху процесния недвижим имот. От представените удостоверения за
наследници с изх. № 4038/19.06.2019 г. и изх. № 19/ГРС – 4038/19.06.2019 г.,
издадени от Община Перник, се установява, че приобретателите са починали, като
след смъртта си са оставили за единствен наследник ответника.
От анализа на
сочените доказателства се установява, че ответникът притежава право на
собственост върху процесния имот по наследство, поради което е материално
правно легитимиран да отговаря по исковата претенция. Обстоятелството дали
ответникът реално е ползвал топлинна енергия е без значение за възникването на
облигационно правоотношение между страните по спора. Както бе посочено
релевантно за качеството потребител на топлинна енергия е притежаваното на
право на собственост, респ. вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.
От приетото по
делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът
цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесния имот, се
измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер, който съответства на
одобрения тип и е преминал през изискуемите метрологични проверки. Вещото лице сочи, че технологичните
разходи са отчитани за сметка на топлопреносното предприятие. От приетото
заключение се установява, че при изчисляване на количеството топлинна енергия
потребено за процесния имот са спазени разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./., като
стойността на доставената от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД топлинна енергия за
процесния период възлиза на 1940.57 лева.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
От приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като
обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху месечните плащания, формиращи
главницата, за процесния период възлиза на 227.69 лева.
Направеното от особения представител на ответника възражение за
погасяване по давност на процесните вземания е неоснователно, поради следните
съображения:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от
деня на падежа. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. налице е установен падеж на
вземанията. С Решение № 164/15.06.2017г., постановено по в.гр.д. № 240/2017г.
по описа на Окръжен съд – гр. Перник е разяснено, че вземането за цена на
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория
месец, следващ отчетния, от който момент започва да тече законоустановения
давностен срок. През посочения период от време вземането е ликвидно, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо, тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и преди изтичането му кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. С Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК е прието, че задълженията
на потребителите на топлинна енергия са за периодично плащане, поради което се
погасяват с изтичането на три годишен давностен срок съгласно разпоредбата на
чл. 111, б. „В“ ЗЗД. Предвид изложеното и при съобразяване на периода, за който
се претендира незаплатена цена на доставена топлинна енергия, а именно от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и датата, на която е депозирано заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по аргумент от чл.
422, ал. 1 ГПК ( 28.05.2018 г.) съдът намира, че вземането за главница не е
погасено по давност. Идентични съображения се налагат и по отношение на
наведеното от процесуалния представител на ответника възражение за погасяване
по давност на вземането за обезщетение за забава.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявените обективно кумулативно съединени искове са изцяло основателни.
Съгласно
указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство,
съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските,
както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени
сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство в размер на 93.37
лева, представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на подаденото
заявление в размер на 43.37 лева и юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“
АД съдебни разноски в производството по реда на чл.415 ГПК в размер общо на 734.25
лева, от която сумата в размер на 84.25 лева довнесена държавна такса за
разглеждане на спора, сумата в размер на 20 лева внесена държавна такса за
издаване на съдебни удостоверения, сумата в размер на 300 лева внесен депозит
за назначаване на особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК,
сумата в размер на 230 лева внесен депозит за изслушване на съдебно –
техническа и съдебно – счетоводни експертизи и сумата в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ против М.К.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1940.57
лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди за имот, находящ се в ******* за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.,
ведно
със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 25.05.2018 г. до
окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 227.69 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания, формиращи
главницата, за периода от 10.07.2016 г. до 11.05.2018 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 2550/25.05.2018 г. по ч. гр. д. № 3424/2018 г.
по описа на Районен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА М.К.А., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 93.37 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА М.К.А., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 734.25 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 3424/2018
г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като
се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия:
Дата на обявяване на Решението: 26.06.2019г.
Съдебен деловодител: