МОТИВИ към присъда № 5 / 31.03.2017 г. по НОХД № 73
/ 2015 г. по описа на Районен съд КОТЕЛ
Срещу
подсъдимия М.А.М. е повдигнато обвинение, затова че на 10.08.2013 г. в град
Котел причинил на С.Й.Д. две средни телесни повреди – фрактура на дясната петрозна кост с последващо
кръвотечение от дясното ухо, довели до проникващо нараняване в черепната кухина
и фрактура на дясната париетална (теменна кост) с
контузия на мозъка и последвал оток на същия, довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, с което е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.129 от НК.
Пострадалият С.Д. по реда на чл.76 от НПК е конституиран като частен обвинител в наказателния процес и е встъпил в същия,
упражнявайки своите права първоначално чрез повереника
си адв. А.Г. ***, а впоследстие
чрез адв. Е.М. ***.
Пострадалият
е конституиран и като граждански ищец в процеса по реда на чл.85 от НПК. Съдът
е приел за съвместно разглеждане предявения срещу подсъдимия граждански иск, с
които пострадалият моли съда да осъди подсъдимия да му заплати сумата 11000.00
лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени
вреди, заедно със законната лихва, считано от 10.08.2013 г. до окончателното
изпълнение на задължението. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Първоначално делото е бил образувано
под № 248/2013 г. и е била постановена присъда № 5 от 26.02.2015 г., с която
подсъдимият М. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение,
като е отхвърлен и предявеният граждански иск. Присъдата е била протестирана от РП Котел и обжалвана от частния обвинител и
граждански ищец. С решение № 40/20.05.2015 г., постановено по ВНОХД № 172/2015
г. на ОС Сливен присъдата е била изцяло отменена и делото е било върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда. След връщане на делото за ново
разглеждане производството е образувано под № 73/2015 г.
В
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на
РП Котел поддържа обвинението така, както е повдигнато и пледира на подсъдимия
да бъде наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи
ефективно. Не се взема становище по основателността на гражданския иск.
Частния
обвинител и граждански ищец лично и чрез повереника
си адв. Е.М. подкрепя становището на прокурора, като
приема, че фактическата обстановка е несъмнено доказана и от обективна, и от
субективна страна. Поддържа искането на прокуратурата относно вида и размера на
наказанието, което да се наложи на подсъдимия. Поддържа гражданския иск в
размера, в който е приет за разглеждане, и пледира, че е доказан и по
основание, и по размер. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Подсъдимият
не се признава за виновен и моли за бъде оправдан.
Служебният
защитник на подсъдимия – адв. Е.Д. ***, моли съда да
признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение, като твърди, че
липсват доказателства относно авторството и механизма на причиняване на
телесното увреждане. Моли предявения граждански иск да бъде отхвърлен.
Алтернативно моли, ако подсъдимият бъде осъден, да бъде съобразено поведението
на пострадалия, провокирал подсъдимия да му нанесе телесната повреда.
Съдът, след като обсъди всички събрани
по делото доказателства, намери за установено следното:
Подсъдимият М.А.М. е роден на *** г.,
осъждан, не работи, има завършено
средно образование, живее постоянно в град Котел.
Пострадалият С.Д. **** г. пострадалият започнал консумира алкохол още от
обяд – на различни места пиел ракия и бира. Доколкото той самият си спомня, е изпил
около 400-500 грама ракия, както и бира. Повлиян в значителна степен
от погълнатото количество алкохол, пострадалият тръгнал да се прибира
към дома си, вървейки по
ул. Атанас Белопахов, минаваща
покрай СОУ „Г. С. Раковски“.
Не се установи в колко
часа, но е било тъмно, следователно
някъде след 21:00 часа. До оградата на училището пострадалият видял подсъдимия и св. А. А., които си били купили четири
двулитрови бутилки бира. Пострадалият, раздразнителен и агресивно
настроен поради изпития алкохол, влязъл в конфликт с пострадалия и посегнал да го ритне
в краката. Пострадалият бил
недоволен от нещо, но не
можел да говори разбираемо, а само пелтечел и размахвал ръце. Подсъдимият се ядосал от
агресията на пострадалия и с дясната си ръка ударил
пострадалия по лявата скула на
лицето. В резултат на удара,
пострадалият, който трудно се крепял
на краката си и залитал, паднал
на земята по посоката на
удара. Падайки на земята, дясната част на
главата му се ударила силно
в асфалтовата настилка и потекла кръв. Съдът приема, че пострадалият
е паднал там, където при огледа
са намерени следи от кръв
– около средата на ул. Атанас Белопахов,
малко преди кръстовището с ул. Луда камчия. Подсъдимият и св. А. си
тръгнали, като оставили пострадалия да лежи на
земята.
След 22:00 часа оттам минавала св. Ж.Г., видяла пострадалия
на земята и много се уплашила,
като не посмяла
да го приближи.
Докато свидетелката се чудела какво
да прави, се задали две
неустановени по делото лица – Б., по
прякор „маймунката“ и съпругата му. Б. се
навел над пострадалия и го разпознал. Видял, че е ранен и от мобилния телефон
на св. Г. се обадил
в полицията. На мястото бил изпратен
медицински екип, който отвел пострадалия
за лечение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в град Сливен. За
времето от 22:55 часа до 23:30 бил
извършен оглед на местопроизшествие, обективиран в протокол, съставен от разследващия
полицай Д. Б.
Пострадалият е лекуван в болнични условия за времето от
11.08.2013 г. до 21.08.2013 г. В медицинската
документация е отразено, че при приемането
е изтичала кръв от дясното ухо. Извършени са му били множество изследвания, вкл. и образно изследване
на главата, резултатите от които са разчетени
в съставен на 11.08.2013 г.
документ, както следва : линеарна фрактура на дясната
париетална кост към базата на
черепа, преминаваща дорзално от темпоралната
кост, проследяваща се в дясната os petrosum (скалистата кост); фрактура на ностни кости
без течност в синусите; епидурален хематом в ляво фронтопариетално.
Съдът изиска от
болничното заведение резултатите от образното изследване, които се предоставиха
на вещите лица, изготвили тройната съдебномедицинска експертиза. Вещите лица са разчели резултатите,
както следва : оток и кръвонасядане
на меките тъкани в дясно теменно-слепоочно; линейно счупване на черепа,
преминаващо през долната част на
теменната кост, слепоочната кост и пирамидата на последната
и отиващо към основата на черепа
в дясно; кръвоизлив под мозъчните обвивки
в ляво челно-слепоочно с проникване на кръв
в Силвиевата бразда; малък кръвоизлив под мозъчните обвивки
в дясно слепоочно; линейно счупване на лявата зигоматична
кост. На страница 6 от експертното заключения вещите лица са
визуализирали фрактурата, нанасяйки я на схема на човешки
череп.
По делото няма
данни пострадалият да е бил изпаднал
в безсъзнателно състояние. Лекуван е медикаментозно с обезболяващи
и успокоителни. Изписан е в подобрено
общо състояние и без усложнения.
Горните
факти съдът установи след цялостен анализ на доказателствената
съвкупност. Налице са множество противоречия и несъответствия основно при
гласните доказателства, налагащи внимателното им обсъждане и съпоставяне
помежду им и с останалите доказателствени източници.
Гласните доказателства се изчерпват с обясненията на подсъдимия, както и с
показанията на пострадалия свидетел и тези на свидетелите А. А., Р.Р. и Ж.Г.. Св. Г. е намерила пострадалия да лежи на земята,
а св. Р. е участвал в оперативно – издирвателните
мероприятия по установяване на извършителя, така че посредством техните показания
не се установяват елементи от състава на престъплението.
В
обясненията си, дадени по настоящото дело, подсъдимият отрича да е удрял
пострадалия в лицето. Твърди, че го е бутнал в гърдите, в резултат на което
пострадалият паднал, като първо седнал на седалищните си части, след което
легнал по гръб, после успял да се изправи до седнало положение, размахвал ръце,
викал и говорел неразбираемо.
В
общи линии обясненията на подсъдимия се поддържат и потвърждават от показанията
на св. А. А.. Св. А. обаче, разпитан в хода на съдебното следствие, заяви, че
се бил постарал да забрави миналото се, че е преживял нравствен катарзис и
почти всяко изречение в показанията му започна в думите „не знам“, „може и така
да е било“, „не си спомнам“, „не съм сигурен“ и пр.
Изложеното наложи назначаване на комплексна психологопсихиатрична
експертиза, която дава заключение за липса на особени състояния на психиката,
които да нарушат свидетелската годност. Свидетелят А. е бил в състояние да
възприема важните за делото факти и може да дава достоверни показания за тях.
Експертите д-р А.А. и М.Б. са установили 100 % успеваемост при дългосрочната памет и поддържат, че
нормалните процеси на забравяне е възможно да засегнат само отделни и незначителни
подробности.
След
приемане на експертното заключение, съдът допусна св. А. до повторен разпит,
при който свидетелят възпроизвежда почти дословно версията на подсъдимия,
описана по – горе.
При
първоначалния разпит, проведен на 10.11.2015 г., съдът, въз основа на заявеното
от свидетеля, че няма ясни спомени от случилото се, по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК прочете и приобщи към доказателствената съвкупност показанията му, дадени на
09.10.2013 г. по досъдебното производство. В тях свидетелят е заявил, че когато
пострадалият се е опитал да ритне подсъдимия в краката, подсъдимият леко се е
отдръпнал назад и ударил пострадалия с юмрук в лицето, в резултат на което
пострадалият паднал на земята и така го оставили. За неоснователни съдът приема
възраженията на св. А. за неистинност на протокола за разпит по досъдебното
производство и отхвърля твърдянията му, че никога не
бил казвал на разследващия полицай, че подсъдимият е ударил пострадалия с юмрук
в лицето. Протоколът за разпит съдържа всички изискуеми по НПК реквизити,
подписан е от свидетеля, който е направил изявление, че горното е продиктувал
лично, вярно е записано и за верността му се е подписал. Съдът няма основание
да се съмнява в добросъвестното възпроизвеждане на показанията в протокола за
разпит от страна на разследващия полицай. Свидетелят е образован млад човек,
декларирал е, че е прочел протокола и ако е имало некоректно записани
показания, е разполагал с възможността да възрази и да откаже да подпише. От
друга страна, свидетелят заявява, че е изтрил миналото си, говори с условности,
но пък си спомня с увереност какво точно бил казал на разследващия полицай,
което внася допълнителна доза съмнение в достоверността на показанията му –
както в тези, дадени пред настоящия съдебен състав, така и тези, дадени пред
съдебния състав, разглеждал НОХД № 248/2013 г., прочетени на основание чл.281,
ал.1, т.2 от НПК.
В
тази им част (относно начина, по който подсъдимият е ударил пострадалия)
обясненията на подсъдимия и показанията на св. А. се конфронтират с тройната
медицинска експертиза, в която се поддържа, че пострадалият е получил удар с
твърд тъп предмет (най-вероятно юмрук) в лицевата област – в зоната на
счупената зигоматична кост, след което е паднал в
посоката на удара и главата му се е ударила в асфалта в дясната слепоочна –
теменна област. Същото се поддържа и от вещото лице д-р В.Г..
По отношения на показанията на
пострадалия свидетел С.Д. съдът съобрази следното : Той, за разлика от св. А.,
в хода на съдебното следствие заяви, за първи път три години след инцидента, че
си спомня с подробности всичко, което се е случило. На досъдебното производство
пострадалият е заявил, че е пил цял ден, като последният му спомен е как е пил
ракия в магазина на М., след което не може да каже как си е тръгнал, откъде е
минал, кой го е удрял. На следващия ден се събудил в болницата с травма на
главата. Не по-различни по съдържание са и показанията му, дадени по НОХД №
248/2013 г., в които уточнява, че по-късно лелята на подсъдимия му била казала,
че са го били трима – четирима души. Изненадващо, разпитан в съдебно заседание
на 08.10.2015 г., св. Д. най-детайлно описва как е минал покрай училището,
където видял подсъдимия, св. А., както и още три момчета на имена Д., Й. и К.
Вече отрича да е бил много пиян, а само леко почерпан.
Скарал се на момчетата, че пият алкохол и пушат цигари, заради което
подсъдимият скочил и го ударил с юмрук в зъбите, в резултат на което се счупила
зъбната протеза, както и един от собствените му зъби. Подсъдимият го ударил още
веднъж в гърдите и го съборил на земята, след което подсъдимият и св. А.
започнали да го ритат по тялото и главата. Не може да каже кога се е получила
фрактурата на главата. Поради особено съществени противоречия в показанията на
св. Д., дадени по настоящото дело, с тези, дадени пред друг съдебен състав,
както и по досъдебното производство, съдът приобщи последните чрез прочитане
съответно по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК и по чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК. Много екзотично звучат обясненията на
причините, с които свидетелят обясни внезапното припомняне на случилото се : че
разследващият полицай го молил да не бърза с делото, защото извършителите били
ученици, че не били пет, а петнадесет-шестнадесет човека, че трябвало да
завършат, че всички си били признали, че били се подписали и пр., затова
свидетелят се ядосал и умишлено излъгал, че не си спомня нищо. За показанията
си пред другия състав на съда при първоначалното разглеждане на делото пък
обяснява, че адвокатката му казала да мълчи, защото щели да правят
споразумение, като дори обвини и защитника на подсъдимия – адв.
Д., в същото.
След справка по НОХД № 248/2013 г.
съдът установи, че повереник на пострадалия е била адв. А.Г., която от негово име е депозирала на 10.02.2014
г. молба за конституирането му като частен обвинител и граждански ищец. На
13.02.2014 г. по делото е постъпила молба от наблюдаващия прокурор, в която се
заявява, че обсъждат със защитника на подсъдимия споразумение. На 05.03.2014 г.
е постъпила молба от адв. Г., че пострадалият не е
съгласен да се постигне споразумение и желае разглеждане на делото по общия
ред. В съдебно заседание, проведено на 23.04.2014 г., подсъдимият е заявил, че
не се признава за виновен и не желае сключване на споразумение. В съдебно
заседание на 20.11.2014 г. е даден ход на делото по общия ред и в това съдебно заседение пострадалият, разпитан като свидетел, е дал
коментираните по – горе показания.
Нетипичното процесуално поведение на
св. Д. наложи назначаване на комплексна психологопсихиатрична
експертиза, изготвена от вещите лица д-р А.А. и М.Б..
Вещите лица са извършили изследвания на свидетеля и са установили снижение на пометовите функции в рамките на възрастовите граници и
интелект около средната норма, отговарящ на образованието, средата и социалния
опит. Според вещите лица, е възможно черепно-мозъчната травма да е довела до
загуба на спомен (амнезия), като с възстановяване на мозъчните структури е
възможно да настъпи пълно или частично възстановяване на спомените. Периоди на
амнезия са възможни и при алкохолните интоксикации, след които спомените се
възстановяват до 1-2 дни или загубата на спомен е трайна, следователно не е
възможно припомнянето да стане след години. Вещите лица са стигнали до извода,
че дори и в състояние на алкохолно опиване, свидетелят е могъл правилно да
възприема случващото се, могъл е да го запомни и е годен да дава правдиви
показания. Вещите лица обаче уточняват, включително и при изслушването им в
съдебно заседание, че заключението им се основава на твърденията на свидетеля,
че помни това, което се е случило.
Съдът, обсъждайки показанията на св. Д.
в различните им варианти, в съвкупност с комплексната експертиза и останалите доказателствени източници, прецени показанията, депозирани
по настоящото дело, за недостоверни в частта им, в която противоречат на показанията,
дадени както по досъдебното производство, така и на тези, дадени пред друг
състав на съда. Съдът счита, че дадените по настоящото дело показания са
проекция на показанията на изслушаните в присъствие на пострадалия свидетели,
вещи лица и пр. и целят обслужване на обвинителната теза. Показанията на св. Д.
са дотолкова объркани, непоследователни и емоционално наситени, че е невъзможно
да бъдат кредитирани безкритично. В началото свидетелят говори за пет човека –
подсъдимия М., свидетеля А., както и Д., Й. и К., след това те стават
петнадесет, а пред вещите лица по време на интервюто е заявил, че е бил бит от
М. А. М. Изтъкнатите причини за умишлено затаяване на истината са несериозни и
са изградени като версия по настоящото дело, с цел да се обяснят драстичните
противоречия и внезапното припомняне, каквото вещите лице отричат да е
възможно.
В тази връзка съдът не споделя
експертното заключение, че до изпадането му в безсъзнателно състояние (по-скоро
до момента, в който е получена фрактурата) свидетелят е могъл да възприема
правилно случващото се около него, могъл е да го запомни и е годен да дава
правдиви показания за него, а състоянието на алкохолно опиване само частично
било ограничило възможностите му за пълно и точно възприемане на отделни
елементи от заобикалящата действителност, без това обаче да води до загуба на
психични годности, касаещи участието му в
наказателното производство в качеството на свидетел. Съдът намира за
необосновани тези изводи, тъй като те почиват на твърденията на свидетеля,
които вещите лица безкритично са приели за правдиви, като са преценили за
основателни причините, поради които свидетелят е затаил истината както пред
разследващия полицай, така и пред предходния съдебен състав. Произволен е
изводът им в част ІV „Експертно обсъждане“, че щом свидетелят твърди, че до
инцидента не е имал загуба на спомени в състояние на опиване, следователно
нямало основание да се предполага, че настоящият инцидент се явявал изключение. Липсват обективни и научно проверими данни, въз основа на които да се направят
описаните изводи и заключения.
Изслушана в съдебно заседание на
16.06.2016 ж., вещото лице М.Б. обяснява, че тежестта на паметовите
нарушения при алкохолното опиване зависи от множество фактори и са налице много
големи индивидуални различия в зависимост от физическото състояние, от
количеството алкохол, от вида на алкохол и пр. В разултат
на такова опиване може да се стигне до период на амнезия, като не е възможно
припомнянето да стане след година.
Съдът, преценявайки теоретичните
постановки в експертното заключение, както и поредицата от разпити на св. Д.,
стигна до извод, че свидетелят изобщо не е могъл да възприема факти от
извършеното спрямо него престъпление, не е могъл да ги запомни и съответно
възпроизведе, поради което показазанията му, дадени в
хода на съдебното следствие по настоящото дело, съдът не кредитира в тази им
част.
За установяване на вида на нанесаната телесна повреда и механизма на нанасянето
ù, съдът изслуша и приобщи три съдебномедицински експертизи :
По досъдебното производство е изготвена
експертиза от вещото лице д-р С. С., който поддържа, че е получена фрактура на
дясната петрозна кост с последвало кръвотечение от
дясното ухо, което се квалифицира като проникващо нараняване в черепната
кухина. Причинена е още фрактура на дясната теменна кост с контузия на мозъка и
последвал оток на мозъка, което е довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота, тъй като е създадена опасност в резултат от мозъчния оток да
бъдат притиснати жизнено важни центрове на дишането и сърдечната дейност в
мозъчния ствол. Вещото лице приема, че счупването на теменната кост е причинено
от удар с твърд тъп предмет, а не при падане.
Съдът изиска цялата съставена по време
на лечението медицинска документация и назначи допълнителна експертиза, която
се изготви от вещото лице д-р В. Г., който според резултатите от разчетеното
образно изследване на главата на пострадалото лице, дава заключение, че пострадалият
е получил линеарно счупване на дясната теменна област
зад дясната слепоочна кост с преминаване на счупването по базата на черепа в
дясно. Към експертното заключение е приложил схема на човешки череп, на която е
визуализирал фрактурата. Поддържа, че пострадалият е ударен с юмрук в лявата зигоматична (ябълчна) кост,
паднал е по посока на удара и е ударил дясната част на главата в асфалта.
С оглед противоречивите експертни
заключения, съдът назначи тройна съдебно медицинска експертиза, която се изготви
от вещите лица проф. д-р Д. Р. – Началник на Клиника по съдебна медицина при
МБАЛ „Света Марина“ Варна и ръководител на УНС по съдебна медицина и деонтология при МУ Варна, доц. д-р Г.К., дм – специалист по неврохирургия в МБАЛ „Света Ана“ Варна и
д-р В.Д., дм – главен асистент по съдебна медицина в
УНС по съдебна медицина и деонтология при МУ Варна.
Съдът изиска и предостави на вещите лица образните изследвания (КАТ) на
магнитен носител, които са правени на пострадалия по време на лечението му в
МБАЛ „Иван Селимински“ Сливен. Разчитането на
образните изследвания е направено от вещите лица в тройната експертиза и беше
описано по – горе, както следва : оток и кръвонасядане на меките тъкани в дясно теменно-слепоочно; линейно счупване на черепа, преминаващо
през долната част на теменната
кост, слепоочната кост и пирамидата на последната и отиващо към основата
на черепа в дясно; кръвоизлив под мозъчните обвивки
в ляво челно-слепоочно с проникване на кръв
в Силвиевата бразда; малък кръвоизлив под мозъчните обвивки
в дясно слепоочно; линейно счупване на лявата зигоматична
кост. Вещите лица са визуализирали
фрактурата на схема на човешки череп и съдът възприема изцяло заключението им
относно локализацията на фрактурата, тъй като заключението е базирано на
образното изследване, извършено ден след инцидента, докато вещото лице д-р С. е
ползвал само съдебномедицинското удостоверение, а вещото лице д-р Г. – и
медицинската документация. Вярно е, че на д-р Г. беше предоставена и
медицинската документация, но без образното изследване, а само разчитането му
от специалиста, извършил образното изследване.
В съдебно заседание доц. К. обясни, че
объркването е дошло от недотам прецизното изписване на резултатите от образното
изследване, тъй като в епикризата и във фиша е
записано, че е счупена теменната кост и пирамидата на слепоочната кост, но е
пропуснато да се отбележи, че фрактурата минава и през слепоочната кост. Това е
причината, поради която д-р С. е локализирал счупването по-високо само на
теменната кост и е изключил удрянето на главата в асфалта като причина за
счупването, а д-р Г. пък е приел, че счупването минава зад дясната слепоочна
кост, а не през нея.
Вещите лица Р., К. и Д., установявайки,
че е налице и счупване на лявата зигоматична (ябълчна) кост, приемат, че пострадалият е бил ударен по
лицето със среден интензитет на удара в областта на зигоматичната
част, в резултат на което костта е счупена, пострадалият е залитнал по посока
на удара и е паднал, като е ударил срещуположната дясна част на главата в
асфалта и така е получил фрактурата. Вещите лица обясниха, че зигоматичната част е добре защитена и може да бъде счупена
само от директен удар, а не при падане, при което биха се счупили по –
изпъкналите части от лицето (околоочната орбита, нос,
брадичка), а биха останали и следи от охлузване и ожулване, каквито обективно
не са констатирани.
В тази част експертното заключение е в
унисон с показанията на св. А., дадени по досъдебното производство и приобщени
чрез прочитането им, в които заявява, че подсъдимият е ударил пострадалия с
юмрук в лицето, в резултат на което пострадалият паднал на земята. Вещите лица
обясниха в съдебно заседание, че зигоматичната част е
обективно възможно да бъде счупена от удар с юмрук.
Съдът кредитира изцяло заключението на
тройната медицинска експертиза, тъй като като го
прецени като обективно и компетентно изготвено и след като не се изтъкнаха
основателни съмнения в безпристрастността на трите вещи лица. Експертните
заключения, изготвени от д-р С. и д-р Г. съдът не кредитира в частите им, в
които противоречат на тройната експертиза и на обективните находки по причини,
изложени по – горе.
Към доказателствения
материал съдът приобщава прочетените и приобщени на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Всички
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установявят
по един безпротиворечив начин обстоятелствата,
предмет на доказване от състава на престъплението – чл.102 от НПК.
При
така приетото за установено съдът стигна до правния извод, че
подсъдимият М.А.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението на чл. 129, ал.1 от НК,
затова че на 10.08.2013 г. в град Котел
причинил на С.Й.Д. средна телесна повреда, изразяваща в проникващо нараняване в
черепната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Времето и мястото на извършване на
престъплението са категорично установени – вечерта на 10.08.2013 г., между 21 и
22 часа, на ул. Атанас Белопахов в град Котел, в
близост до СОУ „Г. С. Раковски“.
Съдът приема за безспорно, че
подсъдимият е извършител на престъпното деяние. Налице е непрекъсваема верига
от косвени доказателства, съвкупният анализ на които сочи, че подсъдимият е
причинил на пострадалия телесната повреда – подсъдимият и св. А. потвърждават,
че на посоченото време са били до училището; че край тях е минал пострадалият,
много пиян; че пострадалият е влязъл в конфликт с подсъдимия; че подсъдимият го
е ударил по лицето с юмрука на дясната си ръка и счупил лявата зигоматична лицева кост на пострадалия; че пострадалият е
залитнал по посока на удара, паднал на дясната си страна и ударил дясната част
на главата си в асфалта; че в резултат на удара в земята е получена фрактурата,
минаваща линейно през долната част на теменната кост,
през слепоочната кост и пирамидата на последната и слизаща към основата на
черепа вдясно.
Подсъдимият е причинил на пострадалия проникнащо нараняване в черепната кухина, тъй като е
създадена контакт между външната среда и черепната кухина, както и разстройство
на здравето, временно опасно за живота, тъй като в резултат от мозъчния оток е
създадена опасност да бъдат притиснати жизнено важни центрове на дишането и
сърдечната дейност в мозъчния ствол. Независимо че на пострадалия са причинени
две телесни увреждания, е причинена една телесна повреда, защото в резултат на посегателството
се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и
също престъпление, а не съвкупност от престъпления (ППл
№ 3 от 1979 г., ВС, т.13, т.14 и т.18).
Съдът не споделя тезата, изразена в обвинителния акт, че престъплението е извършено с пряк умисъл от подсъдимия
– че е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на същите. В хода на
устните състезания представителят на прокуратурата поддържа обвинението
за престъпление, извършено при условията
на евентуален умисъл, което съдът
споделя. Вината
е изразеното в умисъл или непредпазливост конкретно психическо отношение на
дееца към извършеното общественоопасно деяние и
неговите общественоопасни последици. В казуса деянието е
било извършено при евентуален умисъл, тъй като
съдът приема, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието
и е предвиждал неговите общественоопасни последици, не е искал, но
е допускал настъпването на същите и въпреки
това не се
е въздържал, а извършил деянието. За да стигне до този извод,
съдът взе предвид и обсъди не само субективното
становище на подсъдимия, но всички налични обективни признаци на деянието. Безспорно се установява,
че подсъдимият, удряйки пострадалия с юмрук в лицето, е искал да му
причини някаква телесна повреда. Дори и да се
приеме, че е целял да му
нанесе само лека телесна повреда,
следва да се има предвид,
че подсъдимият е физически
здрав млад човек, а удареният е бил много пиян, говорел
е нечленоразделно
и едва
е стоял на краката си.
Подсъдимият е нанесъл ударът по лицето на
пострадалия с юмрук със сила
със среден интензитет отблизо.
Пострадалият и подсъдимият са били стъпили
върху асфалтов път и подсъдимият е следвало да съобрази,
че при нанасяне на удара пострадалият ще падне и ще се нарани сериозно.
Очертаната
обстановка се е формирала в съзнанието на дееца и за
него е било обективно възможно да осъзнание общественоопасния
характер на деянието и да предвиди
възможното настъпване на допълнителни, вторични последици последици за пострадалия, които са общественоопасни. Нормалната представа в съзнанието на
нормално психофизически развит човек, с нормален
житейски опит, какъвто е подсъдимият, е именно представата за неминуем удар
между тялото на блъснатия от него и асфалтовата настилка. Възможно е в
съзнанието на дееца да не се е оформила точна представа за нараняванията, които
ще се получат, но това е без значение за наказателната отговорност, тъй като
извършителят отговаря за реално настъпилия резултат, а не за резултат, който си
е представял, че може или не, да настъпи. Ето защо, макар и подсъдимият да не е
искал настъпването на общественоопасните последици,
той ги е предвиждал, но се е съгласявал с тях, преследвайки друга цел. Налице е
евентуален умисъл, защото деецът е
съзнавал, че след блъскането ще последва падане с други наранявания, допускал е
този резултат, но се е отнасял безразлично към него (например
решение № 8 от 1.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1238/2016 г., II н. о.; решение № 342 от 2.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 333/2008 г., III н. о.; решение № 454 от 7.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1803/2013 г., II н. о.).
С оглед на гореизложеното, съдът счите, че подсъдимият М.М. следва
да носи наказателна отговорност по повдигнатото обвинение.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът прецени обществената опасност на
деянието и на подсъдимия, прецени смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съгласно изискванията на закона. За извършеното престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Съдът прецени, че
наказание, определено малко над минимума, а именно една година лишаавне от свобода, е най–адекватното наказание,
съответстващо на тежестта на извършеното престъпление и на обществената
опасност на деянието и на дееца. Деецът е осъждан по НОХД № 197/2012г. за
престъпление по чл.195 от НК, извършено като непълнолетен, което съдът оценява
като отегчаващо наказателната му отговорност. Друго отегчаващо отговорността
обстоятелство са двете телесни увреждания, причинени на пострадалия. Смекчаващи
отговорността обстоятелства са младата възраст на подсъдимия и емоционалната
мотивация за извършване на престъплението. Съвкупността от изложените
обстоятелства мотивира съда да наложи наказание в размер на една година, тъй
като наказание в размер над посочения би се явило акт на неоправдана репресия и
не би съответствало на целите на наказанието, очертани в чл.36 от НК. От друга
страна, поисканото от прокуратурата и частния обвинител наказание в размер на
шест месеца лишаване от свобода би се явило прекалено снизходително.
Съдът приложи института на условното
осъждане и отложи изтърпяването на наложеното наказание за три години
изпитателен срок. Наложеното наказание е една година лишаване от свобода и
подсъдимият към 10.08.2013 г. е неосъждан. Съдът счете, че за постигане целите
на индивидуалната и генералната превенция и най-вече за поправяне и
превъзпитание на осъдения не е наложително да изтърпи наложеното му наказание
ефективно, както се пледира от страна на обвинението. Следва да бъде даден приоритет на личната превенция
и съдът прецени, че поправянето на
подсъдимия извън условията на затворническата среда би било постижимо, тъй като
процесът на превъзпитание и преодоляване на психическите нагласи, довели от
извършване на престъплението, няма да премине по – успешно в затворническа
среда. За целта съдът намери, че наложеното наказание следва да се отложи за
изпитателен срок в размер на минимално предвидения от три години. Три години е
срок, достатъчно продължителен и е в състояние да реализира предупредителния
потенциал на условното осъждане и да препятства подсъдимия да извършва
противообществени прояви под страх, че наложеното с тази присъда наказание ще
бъде приведено в изпълнение. Не би могло да
се очаква, че наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за поправяне на
осъдения, ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове
на обществото. Само справедливото по вид, размер и начин на изтърпяване
наказание може да изпълни и превантивната функция на наказателноправната
репресия.
На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК съдът определи общо наказание по
настоящата присъда и по присъдата по НОХД № 197/2012 г. на РС Котел, в сила от
08.10.2013 г., с която на подсъдимия е било наложено наказание три месеца
лишаване от свобода с две години изпитателен срок за престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 06.04.2012 г. И двете престъпления са
извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Съдът
наложи по – тежкото от двете наказания, а именно това по настоящата присъда в
размер на една година лишаване от свобода. Съдът отложи определено общо
наказание за три години изпитателен срок по съображения, изложени в предходния
абзац.
Предявеният
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди в
размер на 11000.00 лева, причинени от непозволено увреждане, е доказан по
основание, но е предявен в завишен размер. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Първият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – деянието, е
налице – подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл.129 от НК, което от
своя страна покрива признаците на деликта по смисъла
на гражданското право. Противоправността и вината са
също доказани, като се има предвид постановената присъда.
Съдът приема, че на пострадалия са били
причинени болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, с което е установена и
причинната връзка, която се търси между деянието и настъпването на
неблагоприятните последици в сферата на пострадалия – вредите, в случая
неимуществените. Тази връзка е от значение за определяне на подлежащите на
обезщетяване вреди и е критерий за обема на отговорността с оглед нормата на
чл.52 от ЗЗД, според която обезщетението за неимуществените вреди се определя
от съда по справедливост.
Обезщетението за неимуществени вреди
има за цел да обезщети в относително пълен обем болките, страданията,
неудобствата и другите нематериални последици, възникнали от деликта. По справедливост съдът прецени, че не следва да се
ограничи до болките и страданията на пострадалия, изживени в момента на
нарушаване на телесната му цялост, а следва да се имат предвид и тези, изживени
и след това. Болките и неудобства за пострадалия са започнали от момента, в
който подсъдимият му е нанесъл удар с юмрук в лицето и са продължили по време
на лечението в болнично заведение, откъдето е изписан с подобрение и без
настъпили усложнения. Засягането на целостта на жизнено важен орган като
главата имплицитно включва по естеството си приживяване
на стрес, болки, неудобства, чувство на страх и пр. от жертвата. По делото
обаче не се ангажираха абсолютно никакви доказателства, чрез които да се
докажат конкретните измерения на неблагоприятни последици от увреждането.
Пострадалият, конституиран като граждански ищец, носи тежестта да докаже
основателността и размера на предявения от него иск. Неговите показания като
свидетел не могат да служат като източник за данни досежно
основателността на гражданския иск. Не се установи нито интензитетът на болките
и страданията, нито тяхната продължителност. Не се установи, че в резултат на
удара силно бил намалял слухът на дясното му ухо, че имал главозамайване и
световъртеж. Не се установиха и твърденията, че пострадалият е ползвал
продължителен отпуск по болест и независимо че се върнал на работа, не се
чувствал напълно възстановен. Всички обстоятелства, обсъдени в съвкупност,
дадоха на съда основание да се определи обезщетение в размер на 5000.00 лева,
което съдът счита, че е най – справедливо, като за разликата до пълния му
предявен размер 11000.00 лева съдът следва да отхвърли иска.
С
исковата молба ищецът е претендирал и присъждането на законна лихва от деня на
увреждането до окончателното изпълнение на задължението. Съгласно чл.86, ал.1
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от
деня на увреждането, без да е необходима покана.
Предвид
постановената осъдителна присъда, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
пострадалия, конституиран като частен обвинител и граждански ищец, направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1400.00 лева.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Котел направените в хода на съдебното
производство разноски в размер на 2883.56 лева, както и сумата 200.00 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на граждански иск. Съдът
осъди подсъдимия да заплати в полза на ОД на МВР Сливен направените в хода на
ДП № 203/2013 г. на РУ на МВР Котел разноски в размер на 100.00 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :