Решение по дело №7036/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2054
Дата: 2 май 2023 г.
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20221110207036
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2054
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110207036 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.Ф.М.“ АД, с ЕИК - /хххххх/, със седалище и
адрес на управление /адрес/, представлявано заедно от изпълнителните
директори М.П.С. и А.Г.Г. срещу Наказателно постановление /НП/ № Р – 10 –
105 от 09.05.2022 г., на заместник - председателя на Комисията за финансов
надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”,
с което на жалбоподателя, на основание чл.3, чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН,
чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН, чл.200, ал.2, пр.2 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за
изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми,
управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и лицата,
управляващи алтернативни инвестиционни фондове /Наредба № 44/, чл.274,
ал.1, пр.2 и чл.273, ал.5, т.1, пр.1 от Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране
/ЗДКИСДПКИ/ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. /
/хиляда и петстотин лева/ за нарушение на чл.153, ал.1 от Наредба № 44 във
1
вр. с чл.90, ал.10 от ЗДКИСДПКИ. Жалбоподателят не е доволен от
атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си за липса на
състав на административно нарушение, тъй като преди съставяне на акта за
установяване на административно нарушение несъответствията по отношение
на ликвидността са били отстранени. Отделно от това се сочи, че дружеството
е предприело допълнителни мерки за осигуряване на своята капиталова
адекватност и ликвидност.
Алтернативно се застъпва становището за наличие на маловажен случай
по чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – Комисията за финансов надзор, чрез
процесуалния си представител, моли наказателното постановление да бъде
изцяло потвърдено.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение № Р – 06 -922
от 22.11.2021 г. на гл.експерт в отдел „Надзор на предприятия за колективно
инвестиране” дирекция „Надзор на инвестиционната дейност” на КФН в хода
на проверка, извършена на основание Заповед № З-228 от 09.09.2021 г. на
заместник- председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”, на дейността на управляващо дружество (УД)
„И.Ф.М.“ АД е установено, че дружеството е извършило нарушение на чл.
153, ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на
колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните
инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни
фондове (Наредба № 44) във връзка с чл. 90, ал. 10 от Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране (ЗДКИСДПКИ), тъй като на 11.02.2021 г. минималните ликвидни
средства на управляващото дружество са в размер, който е по- малък от
размера на текущите задължения на дружеството с падеж до 3 месеца.
2
УД „И.Ф.М.“ АД е получило лиценз за извършване на дейност като
управляващо дружество и е вписано под № РГ-08-25 във водения от КФН
Регистър по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор
(ЗКФН) и като такова е адресат на нормите на ЗДКИСДПКИ и на
подзаконовите актове по прилагането му.
Съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ
управляващото дружество е длъжно да отговаря на калиталови изисквания и
да поддържа минимални ликвидни средства, определени с наредба. В тази
връзка на основание §7 от Преходните и заключителни разпоредби на
ЗДКИСДПКИ е приета Наредба № 44.
В хода на извършваната проверка на УД „И.Ф.М.“ АД с Искане № 3 от
дружеството е изискан отчет за калиталова адекватност и ликвидност
(ОКАЛ), заедно със счетоводен баланс към 11.02.2021 г. При преглед на
представените в КФН с приемо-предавателен протокол от 08.10.2021 г.
документи е констатирано, че към 11.02.2021 г. дружеството разполага с
парични средства по безсрочни
влогове в банка в размер на 3 315 лв. и отчита задължения с падеж до
3 месеца в размер на 55 199 лв. Задълженията, класифицирани в счетоводния
баланс на УД към 11.02.2021 г. като задължения с падеж до 3 месеца,
включват задължения към доставчици в размер на 33 357 лв., задължения,
свързани с възнаграждения в размер на 4 928 лв., задължения към
осигурителни предприятия в размер на 10 401 лв. и данъчни задължения в
размер на 6 513 лв. При преглед на съотношенията на капиталовата
адекватност и ликвидност в ОКАЛ на дружеството към 11.02.2021 г. е
установено, че УД не отговаря на изискванията за ликвидност, доколкото
отношението на минималните ликвидни средства към текущите задължения с
падеж до 3 месеца е 6,01 % при минимално изискуеми 100 %.
Във връзка с гореизложеното е установено, че към 11.02.2021 г.
текущите задължения на УД „И.Ф.М.“ АД с падеж до 3 месеца са в размер на
55 199 лв., а паричните средства по безсрочни влогове в банка са общо в
размер на 3 315 лв., т.е. минималните ликвидни средства на УД към
11.02.2021 г. са в размер по- малък от текущите му задължения с падеж до 3
месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44,
минималните ликвидни средства могат да включват парични средства на каса,
3
по безсрочни и срочни влогове в банка, държавни ценни книжа, ипотечни и
общински облигации. Видно от отчета за финансовото състояние към
11.02.2021 г., УД не е инвестирало в държавни ценни книжа, ипотечни и
общински облигации и не притежава парични средства на каса. Всички
парични средства на дружеството са по безсрочни влогове в банка.
Съотношението между минималните ликвидни средства и текущите
задължения с падеж до 3 месеца към 11.02.2021 г. е 6,01 %, т.е. минималните
ликвидни средства са в размер, по-малък от размера на текущите задължения
с падеж до 3 месеца, което не отговаря на нормативно установения минимум
от 100 %, доколкото нормата на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 изисква УД по
всяко време да поддържа минимални ликвидни средства, чийто размер да не е
по-малък от размера на текущите задължения на дружеството с падеж до 3
месеца.
Предвид гореизложеното е установено, че УД „И.Ф.М.“ АД е
извършило нарушение на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 във връзка с чл. 90,
ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, тъй като на 11.02.2021 г. минималните ликвидни
средства на управляващото дружество, включващи парични средства на каса
и по безсрочни влогове в банка, са в размер, който е по-малък от размера на
текущите му задължения с падеж до 3 месеца. Извършилият проверката
експерт при КФН приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от
Наредба № 44 във връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, както и че
нарушението е извършено на 11.02.2021 г. в гр. София.
Срещу акта постъпили писмени възражения, в които жалбоподателят изразил
становище, че липсва административно нарушение, тъй като преди датата на
съставяне на АУАН дружеството е привело финансовите си показатели в
съответствие с изискването на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44. Алтернативно
на изложеното, жалбоподателят счита, че деянието е маловажно, тъй като се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид и случаят е изолиран.
Административно-наказващият орган приел, че възраженията са
неоснователни. В издаденото НП било посочено, че отстраняването на
нарушението не прави деянието несъставомерно. Дори условно да бъде
прието, че нарушението е отстранено преди съставянето на АУАН, това
обстоятелство не прави деянието несъставомерно, тъй като фактическият
4
състав на нарушението се осъществява с довършване на изпълнителното
деяние, а не със съставянето на АУАН, с който се образува
административнонаказателното производство. На следващо място
наказващият орган посочил, че към датата на нарушението задълженията на
УД с падеж до 3 месеца надхвърлят минималните ликвидни средства
(парични средства по безсрочни влогове в банка) със сума (51 884 лв.), която е
в големи размери. На трето място било отчетено, че чл. 153, ал. 1 от Наредба
№ 44 е систематично установен в раздел X от Наредба № 44, в който са
установени изисквания към капиталовата адекватност и ликвидност на УД. В
тази връзка АНО счел, че нарушението на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 се
характеризира като такова с висока степен на обществена опасност, тъй като с
извършването му всякога са застрашени капиталовата адекватност и
ликвидност на УД, съответно неговото финансово състояние. На следващо
място е посочено, че административно-наказателната преписка не отличава
нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи нарушения от същия вид. Нарушението е
типично за своя вид и не е извършено при изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. На основание изложеното
наказващият орган приел, че настоящото административно-наказателно
производство следва да продължи с издаването на наказателно
постановление.
В издаденото наказателно постановление било отразено, че УД не за
първи път е извършило нарушение на Наредба № 44. В тази връзка били
посочени наказателно постановление (НП) № Р-10-72/29.01.2019 г. (влязло в
сила на 27.04.2020 г.), № Р-10-73/29.01.2019 г. (влязло в сила на 11.02.2020 г.),
№ Р- 10-75/29.01.2019 г. (влязло в сила на 09.12.2019 г.), № Р-10-76/29.01.2019
г. (влязло в сила на 22.11.2019 г.), № Р-10-77/29.01.2019 г. (влязло в сила на
17.12.2021 г.) и№Р-10- 78/29.01.2019 г. (влязло в сила на 11.11.2019 г.).
Отчитайки датата на обсъжданото нарушение спрямо хронологията на датите
на влизане в сила на НП № Р-10- 72/29.01.2019 г., НП № Р-10-73/29.01.2019 г.,
НП № Р-10-75/29.01.2019 г., НП № Р-10- 76/29.01.2019 г. и НП № Р-10-
78/29.01.2019 г., АНО обосновал извод, че целта по чл. 12 от ЗАНН, да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения с
Наредба № 44 правен ред, не е постигната.
При определяне на административното наказание АНО посочил, че
5
съгласно Държавен вестник (ДВ), бр. 16 от 25.02.2022 г., разпоредбата на чл.
273, ал. 1, т. 1 и ал. 5, т. 1 от ЗДКИСДПКИ е изменена, като за нарушение на
нормативен акт по прилагането на закона е предвидена глоба в размер от 500
до 4 000 лева, съответно имуществена санкция в размер от 1 000 до 5 000
лева. Видно от изложеното, по-благоприятна за нарушителя е нормативната
уредба, изменена с ДВ, бр. 16 от 25.02.2022 г., в сила от 01.03.2022 г., тъй
като тя предвижда по-нисък минимален и максимален размер на
административно наказание за извършено нарушение на акт по прилагането
на ЗДКИСДПКИ. В случая субект на нарушението е юридическо лице,
поради което въпросът за вината, като елемент от субективната страна на
нарушението не подлежи на обсъждане. След преценка на всички представени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност наказващият орган приел за
установено от фактическа и правна страна, че УД „И.Ф.М.“ АД е извършило
нарушение на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 във връзка с чл. 90, ал. 10 от
ЗДКИСДПКИ, тъй като на 11.02.2021 г. минималните ликвидни средства на
управляващото дружество, включващи парични средства на каса и по
безсрочни влогове в банка, са в размер, който е по-малък от размера на
текущите му задължения с падеж до 3 месеца. Нарушена е разпоредбата на
чл.153, ал. 1 от Наредба № 44 във връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ,
като нарушението е извършено на 11.02.2021 г. в гр. София. Нарушението на
чл. 153 от Наредба № 44 е обявено за административно нарушение с чл. 273,
ал. 1, т. 1 от ЗДКИСДПКИ. В чл. 273, ал. 5, т. 1, предложение първо от
ЗДКИСДПКИ е предвиден размерът на имуществената санкция за
юридически лица.
При определяне на размера на имуществената санкция, АНО отчел
обстоятелствата по чл.273а, ал.1 от ЗДКИСДПКИ, посоченото по-горе
отегчаващо отговорността обстоятелство, поради което наложил санкция над
законоустановения минимум от 1000 лв., а именно в размер на 1500 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля В. С. А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
6

От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 153, ал. 1 от
Наредба № 44, във връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, тъй като на
11.02.2021 г. минималните ликвидни средства на управляващото дружество,
включващи парични средства на каса и по безсрочни влогове в банка, са в
размер, който е по-малък от размера на текущите му задължения с падеж до 3
месеца. Нарушена е разпоредбата на чл.153, ал. 1 от Наредба № 44 във връзка
с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, като нарушението е извършено на 11.02.2021
г. в гр. София.
В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля В. С. А., тъй
като същите са последователни, логични, непротиворечиви и подкрепени от
писмените доказателства по делото. Ето защо съдът намира, че
законосъобразно е била ангажирана административно - наказателната
отговорност на дружеството–жалбоподател за нарушение на посочената
разпоредба.
Нарушението на посочената разпоредба е обявено за административно
нарушение с чл. 273, ал. 1, т. 1 от ЗДКИСДПКИ. В чл. 273, ал. 5, т. 1,
предложение първо от ЗДКИСДПКИ е предвиден размерът на имуществената
санкция за юридически лица.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е била
наложена имуществена санкция в близък до минимално предвидения от
закона размер, което съдът намира, че съответства на вида, характера и
тежестта на извършеното нарушение.
Съдът не констатира допуснати в хода на административно -
наказателното производство съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на атакуваното наказателно постановление. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, са спазени отразените в ЗАНН изисквания, като
същевременно съдът намира, че същите са издадени от компетентен орган. В
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са отразени датата на нарушението и описание на същото в
достатъчна степен да се осигури възможност на жалбоподателя да разбере
конкретното нарушение, което му е вменено. Актът е съставен в
7
присъствието на двама свидетели, като описанието на нарушението в него,
изцяло съответства на посоченото в наказателното постановление и в
последното липсва отразяване на нови факти.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, то
неговата отговорност е обективна /безвиновна/, поради което не следва да се
изследват въпроси, свързани с вина и субективна страна на нарушението.
ирелевантни за настоящето производство.
Посочената от жалбоподателя процедура по чл. 92, ал. 3 ЗДКИСДПКИ
се явява неотносима, тъй като същата касае констатирани непълноти и други
несъответствия с изискванията на закона, включително с Международните
стандарти за финансови отчети, допуснати в отчетите за капиталова
адекватност и ликвидност, както и във финансовите отчети, регистри и други
счетоводни документи. Поради това неподдържането на минимални ликвидни
средства, включващи парични средства на каса, по безсрочни и срочни
влогове в банка, която не е в производство по несъстоятелност, държавни
ценни книжа и ипотечни и общински облигации, които имат пазарна цена, в
размер не по-малък от размера на текущите си задължения от УД не може да
се възприеме като непълнота, допусната в отчета, тъй като представлява
неизпълнение на законовото изискване на чл. 90, ал. 10 ЗДКИСДПКИ за
поддържане на минимални ликвидни средства, съобразно чл. 153, ал. 1 от
Наредба № 44.
Относно наведените доводи за размерът на имуществената санкция,
следва да бъде посочено, че същият е бил преценен, с оглед конкретиката на
извършеното от управляващото дружество нарушение.
Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за наличие на
маловажност на извършеното нарушение, доколкото в случая е налице
засягане на значими обществени отношения, касаещи предмета на
нарушението, поради което и обществената опасност на деянието не се явява
незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не съставлява
нарушение. В случая не може на намери приложение разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, доколкото се касае за нарушаване на изискванията за капиталовата
адекватност и ликвидността на УД и по-конкретно неспазване на едно от
основните изисквания, гарантиращи ликвидността. Следователно е налице
нарушение с висока обществена опасност, което е засегнало значими
8
обществени отношения, гарантиращи правата и интересите на инвеститорите,
в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДКИСДПКИ.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на КФН юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.

Водим от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № Р – 10 – 105
от 09.05.2022 г., на заместник - председателя на Комисията за финансов
надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”,
с което на жалбоподателя „И.Ф.М.“ АД, с ЕИК - /хххххх/, със седалище и
адрес на управление /адрес/, представлявано заедно от изпълнителните
директори М.П.С. и А.Г.Г., на основание чл.3, чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН,
чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН, чл.200, ал.2, пр.2 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за
изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми,
9
управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и лицата,
управляващи алтернативни инвестиционни фондове /Наредба № 44/ чл.274,
ал.1, пр.2 и чл.273, ал.5, т.1, пр.1 от Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране
/ЗДКИСДПКИ/ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. /
/хиляда и петстотин лева/ за нарушение на чл.153, ал.1 от Наредба № 44 във
вр. с чл.90, ал.10 от ЗДКИСДПКИ.

ОСЪЖДА жалбоподателя „И.Ф.М.“ АД, с ЕИК - /хххххх/, със
седалище и адрес на управление /адрес/, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Комисията за финансов надзор на Р.България, с адрес: гр. София 1000, ул.
„Будапеща” № 16 сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция.


Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И. Ф. М.“ АД, с ЕИК - /ххххххх/, със седалище и
адрес на управление /адрес/, представлявано заедно от изпълнителните
директори М.П.С. и А.Г.Г. срещу Наказателно постановление /НП/ № Р – 10 –
105 от 09.05.2022 г., на заместник - председателя на Комисията за финансов
надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”,
с което на жалбоподателя, на основание чл.3, чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН,
чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН, чл.200, ал.2, пр.2 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за
изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми,
управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и лицата,
управляващи алтернативни инвестиционни фондове /Наредба № 44/, чл.274,
ал.1, пр.2 и чл.273, ал.5, т.1, пр.1 от Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране
/ЗДКИСДПКИ/ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. /
/хиляда и петстотин лева/ за нарушение на чл.153, ал.1 от Наредба № 44 във
вр. с чл.90, ал.10 от ЗДКИСДПКИ. Жалбоподателят не е доволен от
атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си за липса на
състав на административно нарушение, тъй като преди съставяне на акта за
установяване на административно нарушение несъответствията по отношение
на ликвидността са били отстранени. Отделно от това се сочи, че дружеството
е предприело допълнителни мерки за осигуряване на своята капиталова
адекватност и ликвидност.
Алтернативно се застъпва становището за наличие на маловажен случай
по чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – Комисията за финансов надзор, чрез
процесуалния си представител, моли наказателното постановление да бъде
изцяло потвърдено.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение № Р – 06 -922
от 22.11.2021 г. на гл.експерт в отдел „Надзор на предприятия за колективно
инвестиране” дирекция „Надзор на инвестиционната дейност” на КФН в хода
на проверка, извършена на основание Заповед № З-228 от 09.09.2021 г. на
заместник- председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”, на дейността на управляващо дружество (УД) „И.
Ф. М.“ АД е установено, че дружеството е извършило нарушение на чл. 153,
ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на
колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните
1
инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни
фондове (Наредба № 44) във връзка с чл. 90, ал. 10 от Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране (ЗДКИСДПКИ), тъй като на 11.02.2021 г. минималните ликвидни
средства на управляващото дружество са в размер, който е по- малък от
размера на текущите задължения на дружеството с падеж до 3 месеца.
УД „И. Ф. М.“ АД е получило лиценз за извършване на дейност като
управляващо дружество и е вписано под № РГ-08-25 във водения от КФН
Регистър по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор
(ЗКФН) и като такова е адресат на нормите на ЗДКИСДПКИ и на
подзаконовите актове по прилагането му.
Съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ
управляващото дружество е длъжно да отговаря на калиталови изисквания и
да поддържа минимални ликвидни средства, определени с наредба. В тази
връзка на основание §7 от Преходните и заключителни разпоредби на
ЗДКИСДПКИ е приета Наредба № 44.
В хода на извършваната проверка на УД „И. Ф. М.“ АД с Искане № 3
от дружеството е изискан отчет за калиталова адекватност и ликвидност
(ОКАЛ), заедно със счетоводен баланс към 11.02.2021 г. При преглед на
представените в КФН с приемо-предавателен протокол от 08.10.2021 г.
документи е констатирано, че към 11.02.2021 г. дружеството разполага с
парични средства по безсрочни
влогове в банка в размер на 3 315 лв. и отчита задължения с падеж до
3 месеца в размер на 55 199 лв. Задълженията, класифицирани в счетоводния
баланс на УД към 11.02.2021 г. като задължения с падеж до 3 месеца,
включват задължения към доставчици в размер на 33 357 лв., задължения,
свързани с възнаграждения в размер на 4 928 лв., задължения към
осигурителни предприятия в размер на 10 401 лв. и данъчни задължения в
размер на 6 513 лв. При преглед на съотношенията на капиталовата
адекватност и ликвидност в ОКАЛ на дружеството към 11.02.2021 г. е
установено, че УД не отговаря на изискванията за ликвидност, доколкото
отношението на минималните ликвидни средства към текущите задължения с
падеж до 3 месеца е 6,01 % при минимално изискуеми 100 %.
Във връзка с гореизложеното е установено, че към 11.02.2021 г.
текущите задължения на УД „И. Ф. М.“ АД с падеж до 3 месеца са в размер
на 55 199 лв., а паричните средства по безсрочни влогове в банка са общо в
размер на 3 315 лв., т.е. минималните ликвидни средства на УД към
11.02.2021 г. са в размер по- малък от текущите му задължения с падеж до 3
месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44,
минималните ликвидни средства могат да включват парични средства на каса,
по безсрочни и срочни влогове в банка, държавни ценни книжа, ипотечни и
общински облигации. Видно от отчета за финансовото състояние към
11.02.2021 г., УД не е инвестирало в държавни ценни книжа, ипотечни и
2
общински облигации и не притежава парични средства на каса. Всички
парични средства на дружеството са по безсрочни влогове в банка.
Съотношението между минималните ликвидни средства и текущите
задължения с падеж до 3 месеца към 11.02.2021 г. е 6,01 %, т.е. минималните
ликвидни средства са в размер, по-малък от размера на текущите задължения
с падеж до 3 месеца, което не отговаря на нормативно установения минимум
от 100 %, доколкото нормата на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 изисква УД по
всяко време да поддържа минимални ликвидни средства, чийто размер да не е
по-малък от размера на текущите задължения на дружеството с падеж до 3
месеца.
Предвид гореизложеното е установено, че УД „И. Ф. М.“ АД е
извършило нарушение на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 във връзка с чл. 90,
ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, тъй като на 11.02.2021 г. минималните ликвидни
средства на управляващото дружество, включващи парични средства на каса
и по безсрочни влогове в банка, са в размер, който е по-малък от размера на
текущите му задължения с падеж до 3 месеца. Извършилият проверката
експерт при КФН приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от
Наредба № 44 във връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, както и че
нарушението е извършено на 11.02.2021 г. в гр. София.
Срещу акта постъпили писмени възражения, в които жалбоподателят изразил
становище, че липсва административно нарушение, тъй като преди датата на
съставяне на АУАН дружеството е привело финансовите си показатели в
съответствие с изискването на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44. Алтернативно
на изложеното, жалбоподателят счита, че деянието е маловажно, тъй като се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид и случаят е изолиран.
Административно-наказващият орган приел, че възраженията са
неоснователни. В издаденото НП било посочено, че отстраняването на
нарушението не прави деянието несъставомерно. Дори условно да бъде
прието, че нарушението е отстранено преди съставянето на АУАН, това
обстоятелство не прави деянието несъставомерно, тъй като фактическият
състав на нарушението се осъществява с довършване на изпълнителното
деяние, а не със съставянето на АУАН, с който се образува
административнонаказателното производство. На следващо място
наказващият орган посочил, че към датата на нарушението задълженията на
УД с падеж до 3 месеца надхвърлят минималните ликвидни средства
(парични средства по безсрочни влогове в банка) със сума (51 884 лв.), която е
в големи размери. На трето място било отчетено, че чл. 153, ал. 1 от Наредба
№ 44 е систематично установен в раздел X от Наредба № 44, в който са
установени изисквания към капиталовата адекватност и ликвидност на УД. В
тази връзка АНО счел, че нарушението на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 се
характеризира като такова с висока степен на обществена опасност, тъй като с
извършването му всякога са застрашени капиталовата адекватност и
3
ликвидност на УД, съответно неговото финансово състояние. На следващо
място е посочено, че административно-наказателната преписка не отличава
нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи нарушения от същия вид. Нарушението е
типично за своя вид и не е извършено при изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. На основание изложеното
наказващият орган приел, че настоящото административно-наказателно
производство следва да продължи с издаването на наказателно
постановление.
В издаденото наказателно постановление било отразено, че УД не за
първи път е извършило нарушение на Наредба № 44. В тази връзка били
посочени наказателно постановление (НП) № Р-10-72/29.01.2019 г. (влязло в
сила на 27.04.2020 г.), № Р-10-73/29.01.2019 г. (влязло в сила на 11.02.2020 г.),
№ Р- 10-75/29.01.2019 г. (влязло в сила на 09.12.2019 г.), № Р-10-76/29.01.2019
г. (влязло в сила на 22.11.2019 г.), № Р-10-77/29.01.2019 г. (влязло в сила на
17.12.2021 г.) и№Р-10- 78/29.01.2019 г. (влязло в сила на 11.11.2019 г.).
Отчитайки датата на обсъжданото нарушение спрямо хронологията на датите
на влизане в сила на НП № Р-10- 72/29.01.2019 г., НП № Р-10-73/29.01.2019 г.,
НП № Р-10-75/29.01.2019 г., НП № Р-10- 76/29.01.2019 г. и НП № Р-10-
78/29.01.2019 г., АНО обосновал извод, че целта по чл. 12 от ЗАНН, да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения с
Наредба № 44 правен ред, не е постигната.
При определяне на административното наказание АНО посочил, че
съгласно Държавен вестник (ДВ), бр. 16 от 25.02.2022 г., разпоредбата на чл.
273, ал. 1, т. 1 и ал. 5, т. 1 от ЗДКИСДПКИ е изменена, като за нарушение на
нормативен акт по прилагането на закона е предвидена глоба в размер от 500
до 4 000 лева, съответно имуществена санкция в размер от 1 000 до 5 000
лева. Видно от изложеното, по-благоприятна за нарушителя е нормативната
уредба, изменена с ДВ, бр. 16 от 25.02.2022 г., в сила от 01.03.2022 г., тъй
като тя предвижда по-нисък минимален и максимален размер на
административно наказание за извършено нарушение на акт по прилагането
на ЗДКИСДПКИ. В случая субект на нарушението е юридическо лице,
поради което въпросът за вината, като елемент от субективната страна на
нарушението не подлежи на обсъждане. След преценка на всички представени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност наказващият орган приел за
установено от фактическа и правна страна, че УД „И. Ф. М.“ АД е извършило
нарушение на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 във връзка с чл. 90, ал. 10 от
ЗДКИСДПКИ, тъй като на 11.02.2021 г. минималните ликвидни средства на
управляващото дружество, включващи парични средства на каса и по
безсрочни влогове в банка, са в размер, който е по-малък от размера на
текущите му задължения с падеж до 3 месеца. Нарушена е разпоредбата на
чл.153, ал. 1 от Наредба № 44 във връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ,
като нарушението е извършено на 11.02.2021 г. в гр. София. Нарушението на
чл. 153 от Наредба № 44 е обявено за административно нарушение с чл. 273,
4
ал. 1, т. 1 от ЗДКИСДПКИ. В чл. 273, ал. 5, т. 1, предложение първо от
ЗДКИСДПКИ е предвиден размерът на имуществената санкция за
юридически лица.
При определяне на размера на имуществената санкция, АНО отчел
обстоятелствата по чл.273а, ал.1 от ЗДКИСДПКИ, посоченото по-горе
отегчаващо отговорността обстоятелство, поради което наложил санкция над
законоустановения минимум от 1000 лв., а именно в размер на 1500 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля В. С. А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:

От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 153, ал. 1 от
Наредба № 44, във връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, тъй като на
11.02.2021 г. минималните ликвидни средства на управляващото дружество,
включващи парични средства на каса и по безсрочни влогове в банка, са в
размер, който е по-малък от размера на текущите му задължения с падеж до 3
месеца. Нарушена е разпоредбата на чл.153, ал. 1 от Наредба № 44 във връзка
с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, като нарушението е извършено на 11.02.2021
г. в гр. София.
В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля В. С. А., тъй
като същите са последователни, логични, непротиворечиви и подкрепени от
писмените доказателства по делото. Ето защо съдът намира, че
законосъобразно е била ангажирана административно - наказателната
отговорност на дружеството–жалбоподател за нарушение на посочената
разпоредба.
Нарушението на посочената разпоредба е обявено за административно
нарушение с чл. 273, ал. 1, т. 1 от ЗДКИСДПКИ. В чл. 273, ал. 5, т. 1,
предложение първо от ЗДКИСДПКИ е предвиден размерът на имуществената
санкция за юридически лица.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е била
наложена имуществена санкция в близък до минимално предвидения от
закона размер, което съдът намира, че съответства на вида, характера и
тежестта на извършеното нарушение.
Съдът не констатира допуснати в хода на административно -
наказателното производство съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на атакуваното наказателно постановление. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, са спазени отразените в ЗАНН изисквания, като
5
същевременно съдът намира, че същите са издадени от компетентен орган. В
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са отразени датата на нарушението и описание на същото в
достатъчна степен да се осигури възможност на жалбоподателя да разбере
конкретното нарушение, което му е вменено. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели, като описанието на нарушението в него,
изцяло съответства на посоченото в наказателното постановление и в
последното липсва отразяване на нови факти.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, то
неговата отговорност е обективна /безвиновна/, поради което не следва да се
изследват въпроси, свързани с вина и субективна страна на нарушението.
ирелевантни за настоящето производство.
Посочената от жалбоподателя процедура по чл. 92, ал. 3 ЗДКИСДПКИ
се явява неотносима, тъй като същата касае констатирани непълноти и други
несъответствия с изискванията на закона, включително с Международните
стандарти за финансови отчети, допуснати в отчетите за капиталова
адекватност и ликвидност, както и във финансовите отчети, регистри и други
счетоводни документи. Поради това неподдържането на минимални ликвидни
средства, включващи парични средства на каса, по безсрочни и срочни
влогове в банка, която не е в производство по несъстоятелност, държавни
ценни книжа и ипотечни и общински облигации, които имат пазарна цена, в
размер не по-малък от размера на текущите си задължения от УД не може да
се възприеме като непълнота, допусната в отчета, тъй като представлява
неизпълнение на законовото изискване на чл. 90, ал. 10 ЗДКИСДПКИ за
поддържане на минимални ликвидни средства, съобразно чл. 153, ал. 1 от
Наредба № 44.
Относно наведените доводи за размерът на имуществената санкция,
следва да бъде посочено, че същият е бил преценен, с оглед конкретиката на
извършеното от управляващото дружество нарушение.
Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за наличие на
маловажност на извършеното нарушение, доколкото в случая е налице
засягане на значими обществени отношения, касаещи предмета на
нарушението, поради което и обществената опасност на деянието не се явява
незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не съставлява
нарушение. В случая не може на намери приложение разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, доколкото се касае за нарушаване на изискванията за капиталовата
адекватност и ликвидността на УД и по-конкретно неспазване на едно от
основните изисквания, гарантиращи ликвидността. Следователно е налице
нарушение с висока обществена опасност, което е засегнало значими
обществени отношения, гарантиращи правата и интересите на инвеститорите,
в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДКИСДПКИ.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
6
съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на КФН юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:



7