№ 995
гр. Сливен, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230103701 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че между ищецът Ж. Д. С. и Изи Асет Мениджмънт АД е
бил сключен договор за паричен заем №4697319/17.01.2023г. и в договора е посочено, че
отпусната сума е в размер на 1250лв, която е следвало да се заплати за 22 седмици. Сочи се,
че съгласно договора има фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35% и ГПР в
размер на 41.72%. Твърди се, че в чл. 4 от договора е уговорено, че изпълнението на
задължението ще бъде обезпечено чрез поръчителството на две физически лица.Твърди се,
че към момента на сключването на договора за паричен заем на ищеца е предоставен
договор за предоставяне на гаранция на същата дата с Файненшъл България ЕООД, по
силата на който Ж. Д. С. е трябвало да заплати на Файненшъл България ЕООД сумата от
516.98лв на двадесет и две равни вноски. Направено е възражение, че в ДПК липсва
посочване на годишния процент на разходите по кредита. Твърди се, че действителния ГПР
включва и сумата за гаранция. Сочи се, че клаузата за обезпечаване на договора за паричен
кредит с гаранция е нищожна и накърнява добрите нрави. Твърди се, че Изи Асет
Мениджмънт АД не е включило като част от дължимите суми по ГПР сумата от 516.78лв и
по този начин е нарушен чл.19,ал.4 от ЗПК, поради което договора, защото търговеца е
заблудил потребителя. Посочено е, че договора за паричен заем накърнява добрите нрави.
Клаузата на чл.4 от договора е нищожна, като заобикаляща изискванията на чл.19,ал.4 от
ЗПК. Изложени са подробни съображения за нищожност на договора за предоставяне на
гаранция –неспазване на изискванията на чл.26,ал.1 от ЗЗД-чл.10а,,чл.11, чл.19,ал.4 от ЗПК.
Поискано е, да бъде прогласяване нищожността на договора за паричен заем, като
1
противоречащ на чл.26,ал.1, предл.първо от ЗЗД вр.чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК.
Поискано е, да бъде прогласяване нищожността на договора за предоставяне на
гаранция, като противоречащ на чл.26,ал.1, предл.първо от ЗЗД вр.чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК
Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно основание
чл.26,ал.1, предл.първо от ЗЗД вр.чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, а именно иск за прогласяване на
нищожност на договора за паричен заем.
Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно основание чл.26,ал.1,
предл.първо от ЗЗД вр.чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, а именно иск за прогласяване на нищожност
на договора за предоставяне на гаранция.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за
сключен договор за паричен заем, твърдените от него клаузи на договора за паричен заем,
предоставената на ищеца сума от 1250лв, сключването на договора за предоставяне на
гаранция, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Изи Асет Мениджмънт АД не
е постъпил.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Файненшъл България ЕООД
не е постъпил.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище,
подадено от адвокат пълномощника му се моли да бъдат уважени предявените искове и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество Изи Асет Мениджмънт АД, редовно
призовано, представител не се явява.
В съдебно заседание ответното дружество Файненшъл България ЕООД, редовно
призовано, представител не се явява.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за паричен заем от 17.01.2023 г. сключен между Изи Асет Мениджмънт
АД, като кредитор и Ж. Д. С., като кредитополучател, страните са се уговорили кредитора да
предостави на кредитополучателя сумата от 1250 лева, а Ж. Д. С. да върне сумата за срок от
19.06.2023г. на 11 месечни погасители вноски, всяка в размер на 123.02лв, при фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 35%, като сумата по договора за кредит е в размер на
1353.22лв, а годишния процент на разходите по кредита е 41.72 %. В чл. 4 от Договора е
предвидено, че заемателя се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на
договора да предостави на кредитора Изи Асет Мениджмънт АД договор за предоставяне
на поръчителство с две физически лица поръчители с осигурителен доход над 1000лв,
банкова гаранция с бенефициер заемодателя или определено от заемодателя дружество-
поръчител, което да предостави гаранционни сделки.
На 17.01.2023 г. е сключен договор за предоставяне на гаранция между Файненшъл
България ЕООД, като поръчител, и Ж. Д. С., като потребител.По силата на сключения
2
договор за предоставяне на гаранция, Файненшъл България ЕООД се е задължило да
поръчителства на потребителя по договор за паричен заем от 17.01.2023 г., сключен между
Изи Асет Мениджмънт АД и Ж. Д. С. за сумата от 1250лв.С договора за поръчителство в
чл.2 е предвидено, че потребителя дължи възнаграждение на гаранта в на 19.91лв на
месечни вноски дължими на падежите на погасителните вноски, като общо дължимата сума
по договора за предоставяне на гаранция е 516.78лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в
процеса, че ищецът е сключил договор за паричен заем от 17.01.2023 г., по силата на който
ответното дружество Изи Асет Мениджмънт АД му е предоставило сумата от 1250 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за паричен заем от 17.01.2023 г. е в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на
разходите в размер на 41.72%. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава
потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури гарант на одобрено
от кредитора юридическо лице, води до това, че реално в настоящото производство има
драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения от ответното
дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 200% .Това е в нарушение на императивната норма
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не
може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за паричен заем от
17.01.2023 г. е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума
по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В
производството се установи, че Договора за предоставяне на гаранция е изрично обвързан с
договора за паричен заем, тъй като изрично е предвидено определено от заемодателя
дружество-гарант, което да предостави гаранционни сделки. Заблуждаваща практика е в
договора за предоставяне на паричен заем да са посочени погасителни вноски в един размер,
а впоследствие с вноската по договора за предоставяне на гаранция погасителната вноска да
се увеличава и пълният й размер да е посочен само в погасителния план. С оглед
изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за
паричен заем от 17.01.2023 г. е основателен и следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в
процеса, че ищецът е сключил договор за предоставяне на гаранция с ответното дружество
Файненшъл България ЕООД на 17.01.2023 г., по силата на който ответното дружество
Файненшъл България ЕООД му е предоставило гаранция по договор за паричен заем от
17.01.2023 г.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за паричен заем от 24.07.2020 г. е в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на
разходите в размер на 41.72%.. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава
потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури банкова гаранция или
3
поръчителството на одобрено от кредитора юридическо лице, води до това, че реално в
настоящото производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално
приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество Ай тръст ЕООД е
извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 200%
.Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че
ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на
законната лихва.Договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен, а
съответно е недействителен и договора за предоставяне на гаранция и кредитополучателя
дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, както
и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Договора за
предоставяне на поръчителство е изрично обвързан с договора за паричен заем, тъй като
изрично е предвидено определено от заемодателя дружество-гарант, което да предостави
гаранционни сделки. С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване
на нищожност на договора за предоставяне на гаранция от 41.72%. е основателен и следва
да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1т.2 от ЗА, ще следва да бъдат
присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
435лв и държавна такса в размер на 54.12лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1т.2 от ЗА, ще следва да бъдат
присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
400лв и държавна такса в размер на 50лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „Изи асет мениджмънт” АД,с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. ”Дж. Неру” №
28, Силвър център, етаж ІІ, офис 40-46 и Ж. Д. С., ЕГН **********, от гр........., че
сключеният договор за паричен заем №469713 от 17.01.2023 г. е нищожен, тъй като
противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „Файненшъл България ЕООД ”
АД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.
”Дж. Неру” № 28, Силвър център, етаж ІІ, офис 40-46 и Ж. Д. С., ЕГН **********, от
гр........., че сключеният договор за предоставяне на гаранция от 17.01.2023 г. е нищожен, тъй
като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.
ОСЪЖДА „Изи асет мениджмънт” АД,с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. ”Дж. Неру” № 28, АТЦ – Силвър център, етаж
4
ІІ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Н. Р. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1,
т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 435лв и държавна такса в размер на
54.12лв.
ОСЪЖДА „Файненшъл България ЕООД ” АД,с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. ”Дж. Неру” № 28, Силвър център, етаж
ІІ, офис 40-46 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Н. Р. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във
връзка чл.38,ал.1т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400лв и държавна такса в
размер на 50лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5