РЕШЕНИЕ
№ 405
гр. Благоевград, 18.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210100456 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от ищеца
“ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес гр.София, п.к. 1408, р-н Триадица, ж.к.
Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от Б.....И.... Н.... - управител чрез
юрисконсулт А. С. Г., против Л. П. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б.......... с която е
предявен иск по чл. 415 вр. чл. 410 ГПК.
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника Л. П. М., с ЕГН **********, че същият дължи на
“ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Б...... Н... сумата от 2 328.00
лв., от които: 1 881.68 лв. главница по предоставения кредит и 446.32 лв.
договорна/възнаградителна лихва за периода 08.01.2023г. - 04.11.2023г., ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2595/2023г., на Районен съд Б.........
Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 09.12.2022г., ищцовото дружество е сключило, в
качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател,
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 415217, който договор е сключен при
условията на ЗПФУР. Сочи се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на
подробна информация, достъпна на уеб адрес:....... като на същия електронен адрес са
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Сочи се, че
съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с
което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в
който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Посочва се, че ако
кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за
писмено потвърждаване, като потвърждаването става, като клиента получава чрез
съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален,
1
код, след това получава втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след
отварянето му следва да въведе получения от него код. Сочи се, че преди извършване на
паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, като
разговора се записва и по този начин той отново потвърждава сключването на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи се, че при кандидатстване
ответникът е посочил следния телефонен номер: ..... и следният имейл: ......... Активиращият
код е 2633.
Твърди се, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно
доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от
ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, като приложим по повод дефиницията на това,
какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.
Твърди се, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на
личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото
няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат се сочи, че то е явно, че именно
ответника е предоставил снимките. Сочи се, че е предоставен и вайбър профил, от който е
видно, че е регистриран с телефонния номер, чрез който е сключен договора за кредит и бил
проведен вайбър разговор, по време на който на фона на разговарящия е сложена снимката
от личната карта с титуляр ответника. Твърди се, че целта на разговора е да се сравни
снимката от личната карта и лицето на говорещия по време на разговора, като в случая е
установено, че се касае за едно и също лице.
Твърди се, че по този начин кредитополучателят сключил договора за предоставяне на
кредит от разстояние, а кредитодателят му изпратил съобщение по телефон, с което го
уведомил, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Твърди се, че гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което
на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева/., като
съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се е задължил да преведе на
кредитополучателя сума в размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева/, като предаването на
сумата съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора следвало да бъде извършено по посочен от
кредитополучателя начин. Твърди се, че в случая сумата е преведена по банкова сметка с
титуляр ответникът М., а именно: в „Обединена Българска банка“ АД с IBAN.........
Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в
размер на 2000.00 лв. е разпределена на 17 вноски, от които първите 16 са в размер на 117.65
лв. и 17-та последна вноска 117.60 лв. за периода 08.01.2023г. - 02.05.2024г, като е погасена
главница в размер на 118.32 лв., с което изцяло е погасена главницата за вноската с падежна
дата 08.01.2023г., като от вноската 07.02.2023г. е погасена сума в размер на 0.67 лв. Твърди
се, че е изпратен имейл, чрез който на датата на получаването му - 06.11.2023г. надлежно е
обявена предсрочна изискуемост. Сочи се, че възможността за обявяване на предсрочна
изискуемост по имейл е предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите условия към договора. В случай,
че се приеме, че няма надлежно обявена такава, то се иска от съда да намери приложение т. 1
от ТР № 8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което се уважава
искането за установяване на вземания, които са непадежирали към датата на входиране на
заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Твърди се, че
размерът на вземането подлежащо на уважение следва да се определи към момента на
формиране на сила на присъдено нещо. Съгласно т. 2 от цитираното решение
обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са отграничени
падежирали от непадежирали вноски не е условие иска да бъде обявен за недопустим. Въз
основа на горното и в случай, че бъде прието, че вземането не е надлежно обявено за
предсрочно изискуемо, се иска от съда да определи като изискуеми всички вземания за
главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Твърди се, че към датата
2
на постановяване на съдебното решение е почти сигурно, че всички вноски ще са
падежирали, следователно и въз основа на цитираното и задължително, тълкувателно
решение, към момента на постановяване на решението се иска да бъде уважена изцяло
претенцията на ищеца за главница по заявление и по настоящата искова молба. С оглед на
горното се претендира главница за периода остатъка от вноската за 07.02.2023г. - 02.05.2024г.
в общ размер на 1881.68 лв..
Твърди се, че при изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен
дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по
време на договора, която е уточнена в Договора. Сочи се, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него
лихвения процент е в размер на 40.15 %, погасена е договорна лихва за периода 09.12.2022г.
- 08.01.2023г., като същата е падежирала, което е основанието за изискуемостта й. С оглед на
горното се претендира договорна/възнаградителна лихва за периода 08.01.2023г. -
04.11.2023г. в размер на 446.32 лв., като претендиралата договорна лихва е съобразена с
обявената предсрочна изискуемост.
Твърди се, че ищцовото дружество е депозирало пред Районен съд Б.......заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 2595/2023г., като длъжникът не е открит на постоянен и настоящ адрес,
нито е установен работодател чрез който да му се връчат книжата, поради съдебните книжа
са му били връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление, като
след дадени указания в законоустановения срок е предявен настоящия иск.
С разпореждане № 1250/23.04.2024 г. съдията докладчик след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание,
че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал.2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника на
установения по делото адрес по адресна справка от НБД Население. Съобщението за
връчване на исковата молба е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не е открито на
посочения адрес, като по данни на съседи сем. Стаменови лицето от много години не живее
на адреса. Изискана е справка за адресната регистрация на ответника от НБД Население,
като видно от представената такава е, че постоянен адрес на ответника е този, на който е
изпратено съобщението. Изискана е справка от ТД на НАП за наличието на действащ трудов
договор, видно от постъпилата такава лицето няма регистриран действащ трудов договор.
Съдът е направил опит за уведомяване по телефон и имейл, посочени в договора, които са
били неуспешни.
С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал.
1 ГПК - чрез залепване на уведомление, на постоянния и настоящия адрес на ответника. На
28.05.2024г. връчителят е залепил на постоянен и настоящия адрес по адресната справка на
ответника уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на
разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок, считано
от залепването ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи.
С оглед на това с Определение № 1173 от 17.06.2024г. Районен съд ........Б.на основание
чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП/във връзка с чл.47, ал.6 от ГПК е предоставил
правна помощ под формата на процесуално представителство по гр. дело № 456/2024г. на
ответника Л. П. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б..... като е изискал от АК Благоевград
определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на последния.
С Определение № 1346/11.07.2024г. съдът е назначил адв. Д. Г. Б., към АК Б..... вписана
3
под № 21 в Националния регистър за правна помощ, за особен представител на ответника Л.
П. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б........ по гр.дело № 456/2024г. по описа на РС Б........ до
приключване на делото пред всички съдебни инстанции. Съобщението е връчено на
26.08.2024г., като видно от материалите по делото в указания едномесечен срок от
получаване на съобщението на 20.09.2024г. по делото е депозиран писмен отговор по
заявената искова молба от назначения особен представител. Със същия се оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и размер.
Твърди се, че от изложените в обстоятелствената част на исковата молба съображения
не се изяснява в пълна степен всички обстоятелства, които биха касаели евентуално
редовността и законността на сключения между страните договор и неговите правни
последици, ведно с действителната обвързаност на ответника по него и посочените общи
условия. Посочва се, че твърденията са за спорно съществуване на съглашение между
страните с предмет кредитиране на определена сума при определени условия, което е
изведено на основата на принципно положение за такъв вид услуги и при съмнителност за
действително постигнато съгласие чрез посочена електронна платформа и личното
осъществяване на стъпките по електронно въведените конкретни изисквания, ведно с такава
и по отношение на евентуалното сигурно установяване идентичността на клиента и дали
именно той е изпълнил всички задължителни елементи за сигурност в електронна среда,
както и дали осигурената такава е достатъчно гарантирана и изключва всякаква
манипулация и измама чрез ползване на самоличността на контрагента- длъжник.
Излага се, че представените доказателства не сочат на всички последователни
елементи от електронното кредитиране с участието именно на посочения физически правен
субект за да се вменяват в негова отговорност и последиците от неизпълнение на евентуална
обвързаност без данни за всички персонализирани защитни характеристики (пароли,
номера, кодове и др.) на ползвания електронен инструмент/платформа/, по която да са
извършени и спорните плащания на кредитната сума.
В случая се твърди, че не се изключва като възможна и хипотезата кредитоискателят
да не е осъществявал лично изпълнението на всички описани електронни операции, за което
именно доставчикът на платежната електронна услуга/кредитора носи доказателствената
тежест в процеса за установяване на автентичността на извършеното, точното регистриране
на субекта, отпускането именно на него спорната сума, осчетоводяването й, както и за това,
че кредитната операция не е засегната например от техническа повреда, заобикаляне на
защитите на платформата, измама, външно използване на самоличността , личните данни,
ел.адрес и/или устройствата на субекта или на друг недостатък в услугата, предоставяна от
кредитора, независимо от вида и начина на отпускане/поручаване на оспорваните суми. В
този смисъл се сочи, че доколкото назначеният особен представител няма връзка с ответника
се оспорват представените с исковата молба заверени копия от документи като предоставяни
от него и за установяване на автентичност на субекта, както и действително даденото от
него съгласие по описания електронен път и платформа, ведно с посочения начин за
предявяване на изискуемост на вземането за процесиите суми. Сочи се, че наведената
фактология буди съмнение както за начина на оформяне и зачитане редовността на сделката,
така и по допускането на осъществяване на всички елементи без действителната воля,
съгласието и/или личната идентификация на ответника. Сочи се, че представените в такава
насока документи не могат да бъдат единствени носители на реално съществуваща
обвързаност на контрагентите с посочените в тях условия и/или за лично изразено от ищеца
съгласие по релевантните обстоятелства, като същите не извличат категорични данни в
процеса за релевантните въпроси, въобще съществува ли такова съглашение, по което
действително да е възникнало основното вземане към длъжника, по кой ред и към кой
момент се счита за възникнало за ищеца, налице ли е неизпълнение на ответника и към кой
момент е станало изискуемо вземането, информиран ли длъжника редовно /въобще
4
достигнало ли е до него подобно уведомление за изискуемостта на вземането/ и по какъв
начин, както и как са изчислени дължимите лихви по договарянето, за да се квалифицира
обективното състояние на М. като неизправна страна по съглашението и за посочените в
иска обща главница и лихви.
Счита се, че наведеното с исковата молба не визира действително обвързване на
страните за спорните главница и лихви, при наличието на всички законови предпоставки за
осъждането на ответната страна на соченото правно основание, тъй според ответника като
така изложената аргументация и действителната фактология не покриват смисъла на закона.
Навежда се, че лаконично посочените твърдения, за прилагането на определена нормативна
уредба, излагането на посочените обстоятелства и приложените писмени доказателства по
никакъв начин не изясняват конкретни юридически факти, релевиращи на валидно
облигационно обвързване с действителни клаузи, неизпълнението им, началото на
изискуемостта на задължението на ответника към определен момент и според кои валидни и
действителни договорки на страните е налице неизпълнение. Сочи се, че не са налице и
данни в процеса „информиран ли е надлежно ответника за изискуемостта на вземането“,
ведно с представянето на съответните доказателства по спорното обвързване.
Наведеното от фактическа страна според ответника очертава определена техническа
процедура за кандидатстването и отпускането на кредитна сума, при определена електронна
заложена процедура с твърдение за участие на ответника в нея и обвързването му по типови
договори и общи условия/ без подписването им от него/, без сигурна негова автентификация
за постигнато съгласие и приемането им като част от сключено именно с него съглашение. С
оглед електронно уведомяване за предсрочна изискуемост и ангажираните в такава насока
доказателства се счита, че е неприложима цитираната практика ТР№8/2017г. по т.д.
№8/2017г., доколкото липсва сигурност в принципната работа на платформата за извеждане
на конкретната идентификация на субекта, за да се счита той коректно и точно обвързан с
елементите на договаряне с кредитора и няма данни сигурно да е уведомяван и достигнало
до знанието и настъпилата изискуемост на вземането, ведно с произтичащите от това правни
последици. В тази връзка се оспорват и всички извлечения за електронна кореспонденция
между страните, извлечения от вайбър комуникация, снимки и др.
Оспорва се в цялост предявения иск по основание и размер, намирайки изложените
съображения за абсолютно несъстоятелни, а твърдяните факти не характеризират обективно
налични законови предпоставки за съдебното присъждане на изчислените и посочени в иска
-главница , лихви и др. обезщетения от неизпълнение на процесиите договорки и в рамките
на посочения натрупал се общ паричен еквивалент в полза на посочения кредитор.
Посочва се, че за да се уважи така предявената претенция в тежест на ищцовата страна
по делото е да установи наличието на процесуалните предпоставки на иска по чл.422, ал.1
от ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следователно в тежест на ищеца е да докаже възникването на
валидно облигационно правоотношение с ответника по делото, произтичащо от описания в
исковата молба електронен Договор за кредитиране/задължаване, както и да докаже размера
на дълга и настъпилата негова изискуемост (в случая предсрочна изискуемост) с
уведомяване , т.е за описаните в исковата молба вземания, предмет и на проведеното
заповедно производство за същите парични суми.
Оспорва се активната легитимация на ищеца, като Кредитор на паричното
задължение, възникнало по силата на посочения договор за паричен кредит и общи условия,
ведно със съществуването на процесното вземане по основание и размер. Отричат се
последиците на същите спрямо длъжника-ответник М......... като се сочи, че не са
осъществени нужните елементи от правопораждащия го фактическия състав. В този смисъл
се намира за необсновано твърдението, че по посоченото спорно съглашение и начин на
обвързаване, ответната страна се явява задължено лице поради неизпълнение на парични
задължения, без да се изясни действителното лично участие в платформата за електронно
5
договаряне, кога е възникнало обвързването и изискуемостта им, както и дали това е
валидно при посочените условия за лихви/ обезпечения и др.
Паричният заем/кредитиране се сочи, че е реален договор и се смята сключен с
предаване/ползване на вещта, респ. на заемната сума, като законът не изисква определена
форма за сключването на договора, но с оглед на доказването му е необходимо същият да
бъде писмен при голяма сума или заместими вещи с голяма стойност. Същият обаче има
характер на едностранен договор, при който съществува едно единствено задължение и то е
на заемателя за връщане на заемодателя на вещ от рода и качеството на заетата и в
количество еднакво със заетото. Навежда се, че представените по делото писмени данни би
следвало да релевират на договореност за кредитиране към определен момент и общи
условия, но според наведените фактически твърдения съгласието е евентуално постигнато
чрез изразяване на спорни волеизявления по електронен път. В тази връзка се счита, че
наведената договореност не може да се приеме за редовна, валидна, равнопоставена и
действителна в отделните клаузи, за да породи своето действие, тъй като неизяснен остава
начина и момента на ангажиреното на ответника като кредитополучател/ заемател по
изричното договаряне, вкл. и неговото обвързване с действието на текстовете от общите
условия/ОУ. А, за да обоснове исковата си претенция ищецът препраща към „Общите
условия към такива договори за паричен заем които се оспорват, като се сочи, че няма данни
заемополучателят М.......да е приел и заявил това писмено, т.е релевантното приемане в
настоящия случая не е налице. Отделно от това се счита, че представените ОУ уреждат
различни условия за изискуемост и лихви от сключения Договор между страните, което
според ответника води до недействителност на съглашението в тази му част, като в тази
насока се сочи, че съгласно чл. 16, ал.1 и ал. 3 от ЗЗД „когато предложението включва общи
условия, приемането е действително само, ако съдържа писмено потвърждение на общите
условия“. За да се приеме, че е налице приемане на тези общи условия се твърди, че е
необходимо те да са били съобщени надлежно писмено на страната и ако тя не е заявила в
дадения й от кредитора срок, че го отхвърля, следва да се приеме, че тя е запозната и
съгласна с тях. Следователно се сочи, че за да обвържат заемополучателя/ответника по
делото, установените от ищеца общи условия следва да са му били и предадени при
сключване на договора, на което следва да сочат представените заверени копия с евентуално
приподписване или съгласие по установен ред. В случая се твърди, че липсват данни и не се
доказва посочените общи условия, на които се позовава ищецът, да са възприети от
ответната страна, нито тя писмено да е заявила, че приема точно тях, поради което и те не
могат да я обвържат. Ето защо и условията, предвидени с тях се твърди, че не следва да се
зачитат като част от съдържанието на сключения между страните по спора договор за
паричен заем, респ.не обвързват ответника по делото.
Оспорвайки цялостното съществуване на договорната обвързаност, се оспорва и
настъпване на изискуемостта на претендираните вземания на посоченото в договора
основание - за определяне на момента на предсрочна изискуемост на вземанията, както и
липсва редовно информиране на длъжника, което обуславя неоснователността на така
заявените искови претенции. Възразява се и срещу фактическото твърдение за настъпването
на такава по вземането на кредитора, тъй като посочените в исковата молба действия за
информиране на длъжника се приравняват на липсата на такива към момента на откриване
на заповедното производство, в каквато насока се сочи, че е задължителната съдебна
практика по ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и конкретно указанията по т.18 от същото.
Съгласно задължително тълкуване по него според ответника предмет на делото по
установителния иск по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК е вземането, основано на представения
документ - извлечението от счетоводните книги за вземане, произтичащо от договор за
кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му,
което намира аналогичното приложение и в настоящия казус. Ако настъпването и
обявяването на предсрочната изискуемост не е осъществено преди подаване на заявлението
6
за издаване на заповед за изпълнение, според ответника вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание, в каквато насока се цитира
съдебна практика, съгласно която предсрочната изискуемост не настъпва автоматично с
уговорения в договора състав на неплащане на вноски по същия, а за да настъпи промяна в
отношенията по договора за кредит е необходимо правоимащата страна- кредитор да
упражни правото си да обяви задължението за предсрочно изискуемо като изявлението
следва да е достигнало/ получено от длъжника, независимо от евентуални уговорки в
договора, че уведомяване не е необходимо. Според ответника с оглед на гореизложеното
настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено от два юридически факта -
неизпълнение на длъжника и упражняване на правомощието на кредитора да обяви кредита
за предсрочно изискуем, какъвто фактически състав по случая липсва.
По предявения иск по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК за установяване на процесното
вземане се сочи, че тези факти са релевантни за настъпването на изискуемостта на
претендираното вземане, като се изследва и отчете, извършени ли са от кредитора действия
по упражняване на правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обстоятелствата
по исковата молба и ангажираните доказателства според ответника не установяват редовно
връчване на съобщение от страна на ищеца до длъжника- ответника в такава насока.
Навежда се, че макар и да се приеме за валидно задължаване с уговорено настъпване на
предсрочна изискуемост при определени обстоятелства, то в конкретния случай кредиторът
щом се позовава на настъпването й е следвало да е упражнил правото си да обяви
задължението за предсрочно изискуемо преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, респ. кредитора трябва да е уведомил длъжника за това.
Навежда се, че съгласно постоянната практика на ВКС и извлечението от
счетоводните книги и справки, въз основа на което кредиторът претендира своето вземане
пред длъжника следва да съдържа достатъчна информация за вземането - данни за длъжника
и кредитора, за договора , пораждащ вземането /размера на разрешения и усвоения кредит,
крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, респ. за
непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита по
уговореното в договора, причината за предсрочната изискуемост. В хипотезата на
непогасени вноски се сочи, че следва да е посочено и кои вноски и при какъв падеж не са
погасени. Твърди се, че такива доказателства не са ангажирани с предявения иск, а видимо и
в процес като се разчита на съдебно-счетоводна експертиза за извличане на данни от частни
документи, издавани от кредитора. Сочи се, че отразените данни в представените
извлечения, дори и да сочат на счетоводни записвания, ползвани в заповедното
производство, което според ответника в настоящия процес следва да се преценяват във
връзка с твърдението кога са спрели плащанията, кои вноски не са платени и с
представените от заявителя валиден договор за кредит и доказателства за уведомяване на
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост, каквито в случая липсват /.
Навежда се, че доколкото в производството по чл.422 от ГПК извлечението по сметки
няма обвързваща съда материална доказателствена сила, а е единствено частен документ,
изходящ от заинтересована страна, който установява благоприятни за нея обстоятелства, то
според ответника следва да се има предвид и че същото като вторичен счетоводен документ
не може да докаже претенциите на ищеца в спорното исково производство. Сочи се, че
фактически частният документ, изходящ единствено от страната, която черпи благоприятни
последствия от него, не е годно доказателство. Съгласно Закона за счетоводството,
извлеченията от счетоводните книги, счетоводните операции следва да се регистрират в
хронологичен ред, но с представеното извлечение това не се установява, както и евентуално
регистрираните счетоводни операции, извършени в различна последователност нямат
отношение към установяването на изискуемостта на вземането и определяне на
задълженията за лихви. Липсата на такива данни в производството предопределя и
възможността от неправилно изчисляване на главницата при съобразяването на евентуално
7
настъпила изискуемост, лихвите, остойностяване на др.обещетения/неустойки, залегнали и в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Оспорва се представеното с исковата молба копие от справки- извлечения по спорния
договор, релевиращи на платежно нареждане на спорните суми по посочени договор за заем
към „ОББ“-виртуален клон, което като съдържание представлява и би било част от
евентуални счетоводни записвания при ищеца за изчисляване на дълга на ответника,
началната изискуемост и периода на тяхното начисляване, заедно с посочените лихви.
Счита се, че уговорената с процесния договор санкция/договорна лихва и обещетение
за забава за прекомерни и несъразмерни на паричното задължаване, поради което в случай,
че съдът намери за валидни правоотношенията между страните, се иска да бъде намален
посочения им размер, поради надвишаване на целите. Наред с това се оспорва като
недопустимо кумулативното договаряне и прилагане на обезщетение за мораторни лихви,
обещетение за забава и законна лихва, тъй като всички те имат гаранционна/ обезщетителна
функция.
Твърди се, че претенцията се явява видимо необоснована и неоснователна, а
приложените писмени доказателства не кореспондират с необходимите обстоятелствената по
пълния фактически състав, залегнал в петитума на исковата молба, за да стигне до
налагането на извода, че се касае „неизпълнение на валидно договорно парично задължение,
от което да произтича евентуалното му обосновано претендиране от изправната страна,
респ. в случая нейния цесионер и осъждане на длъжника на посоченито правно основание и
по размер”.
Счита се, че не са налице на предпоставки за присъждането на посочената сума поради
липсата на годно правно основание, породено от липсата на договорно обвързване,
недействителност на договорките, привързани с ОУ, от които да произтича вземането или да
е установено неизпълнение на договорни задължения.
С оглед на горното, се оспорва изцяло предявеният иск по основание и размер, поради
което се иска предявения установителен иск да бъде отхвърлен изцяло.
С Определение № 2042/09.10.2024г. по делото е насрочено открито съдебно
заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил
им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг
способ за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законен и
процесуален представител. В писмено становище оспорва подадения писмен отговор,
поддържа по същество основателност на предявените искове, като се иска уважаването им.
Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно назначен особен
представител, който поддържа подадения отговор, по същество изразява становище за
неоснователност и недоказаност на предявените искове.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, като същите са
приети и приобщени към доказателствения материал по делото, както и е изслушано
заключението по допуснатата и назначена съдебно- техническа експертиза.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2595/2023г. по описа на Районен съд - гр. Б........ ищецът
е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като съдът е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1177/29.11.2023г., с
която е разпоредено длъжникът Л. П. М. с ЕГН ********** и с адрес: Б....... да заплати на
кредитора „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
8
.....С.партер, представлявано от законния представител Б... И.... Н...... в качеството на
управител, чрез пълномощника юрисконсулт А. Г. и Р....С.....следните суми: сумата от
1881,68 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/ -
главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 415217от 09.12.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2023 г., до
окончателното й изплащане; сумата от 456,32 лева /четиристотин петдесет и шест лева и
тридесет и две стотинки/ - договорна лихва за периода от 08.01.2023 г. до 04.11.2023 г.;-
сумата от 49,60 лева /четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки/ държавна такса и
сумата от 50,00 лева /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК, поради което с Разпореждане № 331/06.02.2024г. съдът е указал на заявителя, че може
да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе
дължимата държавна такса и представи доказателства, че е предявил иска си в посочения
срок. Видно е, че в законоустановеният едномесечен срок за предявяване на установителен
иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК на 19.02.20224., ищецът е депозирал на
28.02.2024г. настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 2595/2023г. по описа на Районен съд - гр. Б........
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за
ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
По делото е представен на електронен носител и възпроизведен на хартиен носител
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 415217, сключен при условията на
ЗПФУР от 09.12.2022г. между „Изи финанс“ ЕООД като кредитор и ответника като заемател.
В договора за кредит са вписани личните данни на кредитополучателя - трите имена,
ЕГН, данните от личната карта - номер и дата на издаване, постоянен и настоящ адрес,
мобилен телефон, електронна поща, както и посочена банкова /платежна/ сметка в лева.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредиторът се задължава да предаде в собственост на
потребителя сумата от 2000 лв., а потребителят се задължава да я върне при условията на
договора - за срок от 510 дни, на погасителни вноски, подробно описани в Погасителен план
/първа погасителна вноска - 08.01.2023г., последна погасителна вноска - 02.05.2024г./; вид на
кредита - „Бърз на вноски“. Освен връщане на отпуснатата сума по договора за кредит,
потребителят дължи и заплащане на възнаградителна/договорна лихва върху главницата при
фиксиран годишен лихвен процент от 40.15% /чл. 3/. Общата дължима сума по договора е в
размер на 2593, 77 лв. и обща дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал 1
от договора – 3299, 85 лева, и уговорен ГПР по кредита 48,44 %.
В чл. 21 ал. 2 от договора е уговорено, че кредиторът се задължава да предаде на
потребителя сумата от 2000 лева чрез превод по посочена от потребителя банкова сметка
или в офис на Изи Пей АД.
В чл. 3, ал. 1 от Договора е уредено, че потребителят се задължава в срок до пет дни,
считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните
9
обезпечения: банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на
валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задължението по договора, или две
физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят
служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им
осигурителен доход е в размер на 1000 лева; да работят по трудов договор без определен
срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с Изи
Финанс ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат
задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401 „редовен“; да
подпишат договор за поръчителство.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора страните са се съгласили, че евентуалното
неизпълнение на задължението по предходната алинея ще причини на кредитора вреди, за
които се дължи неустойка като обезпечение; размерът на тази неустойка е договорен в
индивидуалните преговори между страните, така че да не е прекомерен; при възникване на
основание за плащане на тази неустойка, нейният размер в конкретния случай е 706, 08 лева,
като същата се начислява в деня, следващ неизпълнение по предходната алинея, като
определената обща сума се заплаща на определен в погасителния план брой вноски. В чл. 4,
ал. 3, т. 1 и т. 2 е материализиран погасителен план при представяне на обезпечение по чл. 3,
ал. 1 и при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1, с отразяване на вноски с дати на
падеж, главница, лихва и неустойка и месечна вноска.
По делото са представени и Общи условия към договора за предоставяне на кредит от
„Изи Финанс“ ЕООД, които уреждат и механизмът на сключването им от разстояние.
Предвидено е, че кандидатът посещава уебсайт ..........избира типа кредит, размера на сумата,
както и срока, за който кредитът ще се връща. Изборът става от главната страница на сайта с
натискането на бутон "Вземи сега". В този момент кандидатът получава предварителна
информация за сумата, периода, датата на получаване, лихвата и падежа на кредита, за който
кандидатства. За определяне кредитоспособността на кандидата за кредит същият попълва
въпросник, публикуван на сайта. С попълването на въпросника и натискане на бутона
"Напред" кандидатът изпраща своето изрично, предварително искане за предоставяне на
кредит от разстояние, както и молбата за кредит, която ще бъде разгледана. До 30 (тридесет)
минути от изпращането на попълнения на сайта въпросник съгласието за обработване на
лични данни, предварителното искане за предоставяне на кредит от разстояние, молбата за
кредит, кандидатът получава писмо на посочената от него електронна поща, с което бива
уведомен, дали е одобрен или не за отпускане на кредит от разстояние. Ако кандидатът бъде
одобрен, заедно с уведомлението за това, получава на посочената от него електронна поща:
преддоговорна информация във формата на Стандартен европейски формуляр, действащите
10
Общи условия - неразделна част от договора, а така също линк, който след активирането му
отваря профила на кандидата и там той може да се запознае с проекта на договор за
предоставяне на кредит. Кандидатът разполага със 7-дневен срок, в който на специално
обозначено място в профила си на Сайта потвърждава изрично сключването на Договора за
предоставяне на кредит от разстояние, заедно с Общите условия - неразделна част от него и
Стандартния европейски формуляр, като при това следва правилно да попълни цифровия
код, изпратен му от "Изи Финанс" ЕООД под формата на кратко текстово съобщение (SMS)
на телефонния номер, който е предоставил при кандидатстването си за кредит. След като
кандидатът потвърди, че е запознат и приема Договора за предоставяне на кредит, заедно с
Общите условия и Стандартния европейски формуляр, в сила към момента на сключване на
Договора, Договорът за предоставяне на кредит между Потребителя и "Изи Финанс" ЕООД
се счита сключен. Договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от
разстояние (електронна поща, уебсайт и телефон).
Договорът е оспорен от ответника чрез особения представител като се твърди, че липсва
сключването на писмен такъв.
Изрично в ОУ е предвидено, че договорянето се осъществява чрез средствата за
комуникация от разстояние. За установяване спазване на гореописаната процедура, по
делото е представена и електронната кореспонденция с кредитополучатателя, осъществявана
чрез посочения при кандидатстването имейл адрес.Видно от същата, заявката за кредит е
отправена на 09.12.2022г. На 09.12.2022г. кредитополучателят е получил потвърждение по
имейл, че е одобрен за кредит, като за удостоверяване самоличността на лицето, е изискано
потребителят да прикачи в профила си - снимка на лична карта - лице и гръб; автопортретна
снимка /селфи/ с личната карта до лицето. Потребителят е предоставил снимка на личната си
карта лице и гръб; автопортретна снимка с личната карта до лицето, както и снимката от
личната карта в уголемен размер, видно от които кандидатстващият за кредит е ответникът
Л. М........
Представен е файл с аудиозапис на видеоразговор с кредитополучателя, който е
изслушан в съдебното заседание чрез оглед на представения от ищеца компактдиск по реда
на чл. 204 ГПК. От същия се установява, че по телефона е поискано от кредитополучателя
да потвърди, че желае да сключи договор за кредит с уговорените параметри на същия. След
това, с имейл от същата дата, потребителят е уведомен, че е одобрен за заем в размер на
2000 лв., и е изпратен линк за потвърждаване на сключването на договора; към писмото са
прикачени два файла - преддоговорната информция и ОУ.
Видно от електронната кореспонденция на ответника по посочения от него ел. адрес са
изпращани напомнителни писма за забавени плащания, като на 06.11.2023г. е изпратен
11
имейл, чрез който е обявена предсрочна изискуемост. Възможността за обявяване на
предсрочна изискуемост по имейл е предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите условия към
договора.
По делото е представено преводно нареждане с дата 09.12.2022г., от което се установява,
че Изи Финанс ЕООД е превело на Л. П. М. по сметка IBAN......... сумата в размер на 2000
лева с основание за превода - Договор за заем номер 415217.
Видно от писмо от „ОББ“ АД, на 09.12.2022г. по разплащателна сметка в лева IBAN
.откр.......ита на 16.10.2019г. с титуляр Л. П. М. е постъпил превод с наредител „Изи Финанс“
ЕООД с основание Договор за заем номер 415217 за сумата в размер на 2000, 00 лв., като
към същото е представено и извлечение от сметката.
По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото
лице Д. К., която не е оспорена от страните, което съдът намира за пълно, компетентно
изготвено и обосновано.
В заключението вещото лице посочва механизъма по който става кандидатстването за
кредит, а именно: - Кандидатстването за отдалечено отпускане на кредит става в сайта на
дружеството на електронен адрес ...... Клиентът има възможност да избере параметрите на
кредита, като с натискане на бутона "Вземи сега" се преминава към следващата стъпка.
- След натискането на бутона се преминава към следващия екран Преддоговорна
информация - там се съдържа преддоговорната информация. Тя се предоставя на клиента за
запознаване, чрез линк, на който може да бъде видяна. Необходимо е клиентът да отбележи,
че дава своето съгласие за обработка на личните данни. Без да се приеме декларация за
обработка на лични данни не се допуска продължаване в следващите етапи на
кандидатстване. В случай, че клиентът има регистриран профил, той не изпълнява
предходните стъпки, а просто влиза в потребителския си профил. Ако няма трябва да
създаде такъв, С преминаването към следващата стъпва от една страна се потвърждават
параметрите на договора от друга се преминава към попълване на полетата с лични данни.
Със създаване на профила личните данни на клиента вече са налични в системата и се
използват при кандидатстване за следващи кредити, до момента, в който клиентът не заяви,
че иска да му се изтрие профила.
- Полетата с лични данни са ЕГН, адрес, месторабота и т.н. За да се премине от една
от страниците за попълване към следващата трябва да е попълнена предходната. След
попълване на личните данни и създаване на профил той се запаметява в сървъра на „ИЗИ
ФИНАНС" ЕООД. Информацията съдържа и начина на превод на сумата по договора за
кредит. Личните данни може да се променят по искане на клиента след потвърждаване на
самоличността му.
12
- При отваряне на кредита се виждат общи данни по кредита в горната част от
административния панел: клиент, брой вноски, вземанията по отделните вноски (съгласно
погасителния план по договора за кредит). Действия по кредита са различни отбелязвания
по хода на обработката на кредита, понастоящем вече съдебен етап Отбелязват се и
плащания по договора.
- В Раздела документи по кредита са основните документи, които се генерират от
Системата на база попълнените лични данни от клиента и данните за кредита въведени от
него. В този раздел е и файлът, който се създава при потвърждаване на договора. След
въвеждане на кода въпросният файл се генерира автоматично. В него са отбелязани всички
данни касаещи лицето потвърдило договора. С генериране на файла, договорът е активира.
- История на статусите - това са всички етапи от заявката на кредита до
окончателното погасяване и съответно закриване. Етапите, свързани с просрочванията и
съдебни процедури не са задължителни. След етапа "Парите са преведени" сумата по
договора е отпусната.
- В Раздела с SMS логовете се съдържат всички SMS-и, които са изпратени на
клиента по предоставения от него телефонен номер. С първия SMS се активира договора за
кредит. За целта клиентът трябва да въведе получения от него код в договора, в противен
случай няма да се премине към следващите стъпки по одобрение за отпускане на кредита.
Вещото лице е установило, че за лицето Л. П. М., ЕГН **********, при отпускане на
кредит № 415217, е спазена гореописаната процедура.
Вещото лице е посочило, че при извършеното изследване на Системата на „ИЗИ
ФИНАНС" ЕООД за отдалечено предоставяне на кредит установило, че ответникът има
регистриран профил в Системата на дружеството и е предоставил лични данни в хода на
тази процедура, за което в заключението са представени и снимк. Според заключението при
изпълнение на процедурата за отдалечено отпускане на кредит на клиента Л. П. М. са
изпратени електронни писма по електронна поща (имейли) на всички етапи, на които това е
предвидено в процедурата по сключване на договора за кредит, включително и след
отпускането. При извършеното изследване вещото лице е установило, че на посочения от
ответника телефонен номер е изпратен SMS с уникален код за сключване на договора за
кредит. С получаването на уникалния код, чрез SMS и въвеждането му в Системата от
страна на ответника, договорът за кредит се активира. Съдът кредитира заключението на
вещото лице по така изготвената експертиза като пълно, компетентно, обективно и
обосновано.
На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
13
Предявените искове с правно основание:
По чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за главница, ведно със законната
лихва
По чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата, представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва
Установителните исковете са допустими, налице е правен интерес от предявяването им,
което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 2595/2023г. по описа на Районен съд -по което
срещу ответника е издадена Заповед № 1177/29.11.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми. Същата е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в законоустановения едномесечен срок от
получаване на съобщението е подадена настоящата искова молба, за спазването на който
съдът следи служебно, съгласно т. 5 а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да установи процесуалните
предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК и наличие на изискуемо и ликвидно задължение,
като в негова тежест е да докаже изложените в исковата молба твърдения-да установи
съществуването на оспореното вземане, наличие на валидно облигационно правоотношение
между страните по договор за предоставяне на кредит от разстояние, изпълнение на своите
задължения по него, а именно предоставяне на сумата по договора, според начина уговорен
в него.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ: ищецът следва да докаже и наличието на
уговорка, постигната между ищеца и ответника, в качеството им на страни по твърдения
договор за дължимост от страна на ответника на договорна лихва; периода на забава и
размер на претендираната договорна лихва и настъпване на падежа на задължението на
кредитополучателя за заплащането на последната.
Ответникът носи тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата
молба.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) - чл.
9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10, ал. 1
ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа
в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да
съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване
14
за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация). Законът за
потребителският кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде
сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да
предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а
според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по
инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по
смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не
позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен
носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за
комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът,
съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством
формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в
ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за
комуникация - едно или повече.
Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР -
това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от
разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР. задължава доставчика да доказва, че е: 1 изпълнил
задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2 спазил сроковете по чл. 12,
ал. 1 или 2 и 3 получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор.
За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2. и 3 ЗПФУР. Електронното изявление е
предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл.
3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана
с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение
на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП). Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава - чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР, като възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.
15
В настоящият случай съдът приема за доказано сключването на договор за кредит от
разстояние между страните по делото. По делото е представено преводно нареждане с дата
09.12.2022 година, от което се установи, че Изи Финанс ЕООД е превело на ответника по
посочената от него сметка сумата в размер на 2000 лева с основание за превода - Договор за
заем номер 415217. По безспорен начин, от представените по делото писмени доказателства
– писмо от ОББ АД се установява, че лицето Л. М. е титуляр на сметката, по която са
преведени средствата по кредита.
В случая в клаузата на чл. 4а, ал. 3 от Договора е предвидено, че за сключването на
договора не се изисква полагането на електронен подпис, а съгласието на страните за
сключване на договора се дава от потребителя чрез изпълнение на процедурата по
сключване на договора за кредит и чрез устното потвърждаване по време на аудиозаписа, в
случай, че такъв е направен. Представените от ищцовата страна доказателства установяват
сключването на процесния Договор за кредит от разстояние между кредитора „Изи Финанс“
ЕООД и ответника в качеството му на кредитополучател. От същите се установява
спазването на предвидената в ОУ процедура по сключване на договора чрез средствата за
комуникация от разстояние кандидатстване през уеб сайта на кредитора, изпращане от
кредитора по имейл на преддоговорната информация, ОУ и Проекта на договора,
потвърждаване сключването на договора от кредитополучателя с аудиовидеозапис, изгледан
от съда по реда на чл. 204 ГПК. Ответникът чрез особевия си представител оспорва да е
сключвал процесния договор, което възражение е неоснователно с оглед събраните по
делото доказателства. За потвърждаване самоличността на лицето, с което се сключва
договора за кредит, с имейл от 09.12.2022г. кредиторът е изискал от кредитополучателят да
изпрати - снимка на личната си карта - лице и гръб; автопортретна снимка /селфи/ с личната
карта до лицето. Потребителят е предоставил снимка на личната си карта - лице и гръб;
автопортретна снимка с личната карта до лицето, както и снимката от личната карта в
уголемен размер. От същите е видно и без специални знания, че лицето на автопортретната
снимка е същото като това от снимката по документа за самоличност. По делото няма данни
към датата на сключване на договора за кредит личната карта на ответника да е била
неправомерно отнета. При сключването на договора кредиторът е положил дължимата
грижа, за да установи самоличността на кредитозаявител - на лицето са извършени проверки
за валидност на личната карта; изискани са снимки, потвърждаващи, че лицето, което
кандидатства за кредита не просто разполага с данните от личната карта на
кредитополучателя, но физически държи личната карта в себе си и това е именно титулярят
на личната карта; направен е контакт на посочения мобилен телефон, в който разговор е
потвърдена информацията от извършените справки за лицето.
Останалите приобщени по делото доказателства в достатъчна степен установяват
сключването на договор за кредит между страните по реда на ЗПФУР, а ответникът не успя
да разколебае този извод и да докаже възраженията си за липса на облигационна връзка
16
между страните. В тази насока е и изготвената по делото съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните, която съдът кредитира като пълна, компетентна, обективна и
обоснован, се установява, че в системата на ищцовото дружество фигурира ответника, което
има сключен договор за заем с № 415217. В хода на процедурата за кандидатстване за
кредит е предоставил лични данни. Същият е кандидатствал и е одобрен за отпускане на
„Кредит на вноски". Установил е, че в системата фигурира попълнен въпросник за
обстоятелствата, които подлежат на преценка за отпускане на кредита. Видно от записите в
системата е предоставил личната си карта, своя снимка и удостоверение за банкова сметка.
Налице е потвърждение с личен код на сключването на договора, извършено от лицето.
Вещото лице посочва, че видно от приложените към експертизата снимки на лицето е
изпратена информация по електронна поща в хода на процедурата по сключване на договора
за кредит, като на лицето е изпратен SMS с личен код за сключване на договор за кредит.
След сключване на договора е преведена и сумата по кредита, с оглед на което договорът за
кредит е бил активиран.
Кредиторът е изпълнил задължението си по договора за кредит и е предоставил
заемната сума на кредитополучателя по посочения от него начин /чл. 2, ал. 2 от Договора/ -
чрез превод по посочена от потребителя банкова сметка. От приетото писмо от „ОББ“ АД се
установява, че заемната сума е постъпила по сметката на кредитополучателя - ответник в
процеса, с което същата се счита усвоена /чл. 75, ал. 3 от ЗЗД и чл. 305 от ТЗ/.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че се доказа по един безспорен и
категоричен начин, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните по
договор за предоставяне на кредит от разстояние, изпълнени са всички задължения по него,
като на М. е предоставена сумата от 2000 лева под формата на кредит, и същата е усвоена от
него.
Съгласно задължителните разяснения по ТР №1/2020г. на ОСГТК съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. В чл. 5 от ГПК е установен принципа, че съдът е
длъжен при решаване на делата да осигури точното прилагане на закона. Нормите,
уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложениието им
съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми преодолява диспозитивното начало в процеса. Съдът следи
служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. е нарушена
норма, предвидена в закона в обществен интерес; 2. е относимо към външната страна
17
/формата/ на представения правопораждащ спорното право документ; 3. е налице
противоречие с добрите нрави; 4. е налице неравноправна клауза. Разпоредбите на чл. 10 и
чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. По
силата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. С оглед императивния характер на посочените разпоредби,
които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в
оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване. При извършената
служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор за
кредит, съдът констатира следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11, и т. 12 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Според нормативно установените изисквания
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. В договора са посочени размерът на кредитния лимит и условията за
усвояването му, годишният лихвен процент и годишния процент на разходите. Предвид това
съдът намира, че не се установява по делото да е налице неспазване на някоя от
предвидените в чл. 22 от ЗПК разпоредби.
По отношение на годишният процент на разходите, съдът намира следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Сългасно чл. 19, ал. 2 ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания, като съгласно чл. 19, ал. 3,
т. 1 ЗПК, при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит. Съгласно чл. 19, ал. 5. вр. ал. 4 ЗПК, годишният процент на
18
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, като клаузи в договори надвишаващи този размер се считат за
нищожни.
В процесния случай, уговореният годишен процент на разходите е от 48, 44%.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са
приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договорните условия, потребителят се задължава в срок до пет
дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения: банкова гаранция за сумата по кредита със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за изплащане на задълженията по договора за кредит или две физически
лица поръчители, които да отговарят на посочените в чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора условия. В
чл. 3, ал. 2 от договора е уговорено, че неизпълнението на задължението по чл. 3, ал. 1 от
договора, причинява вреди на заемодателя, като е определен и размерът на дължимата
неустойка, а именно 706, 08 лева. Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че
длъжникът дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение, е нищожна и не поражда права и задължения за страните. Основното
задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му
в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и
съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка
възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като
изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на
кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно
изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на
потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което
на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и
сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. Не може да се
приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на
кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като
предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към
поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация
за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 5-дневен срок от подписване
на договора, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните.
На следващо място по отношение претендираната неустойка /при неосигуряване на
обезпечение от страна на длъжника/, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. В случая, с процесната клауза за неустойка се добавя още
едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение- недадено обезпечение от
длъжника. Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем е
недействителна като противоречаща на законови разпоредби. При достигане до този правен
извод съдът съобрази постановките на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г.. по тълк. д. № 1/2009 г.
ОСТК на ВКС. Видно от представените по делото доказателства, вземането за неустойка е
включено като задължение в погасителния план и се погасява на равни месечни вноски,
наред с главницата и възнаградителната лихва. Следователно се налага извод, че така
уговорената неустойка фактически представлява допълнително възнаграждение, уговорено
в полза на кредитора, наред с уговорената възнаградителна лихва, което безспорно следва да
бъде включено в годишния процент на разходите. При включване на уговореното в чл. 3 от
процесния договор допълнително възнаграждение за кредитора в годишния процент на
19
разходите, същият със сигурност би надминал пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В тази връзка следва да бъдат съобразени
приетите към момента на сключването на процесния договор изменения в ЗПК, обнародвани
в ДВ, бр. 35/22.04.2014 г., като с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е установен максимален
размер на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, а съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
/основен лихвен процент плюс 10 пункта/. Този извод следва от дефиницията на понятието
"общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения
за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от
заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество
ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и
изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на
обезпечение изключително трудно изпълнимо. Петдневният срок за предоставяне на
обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя,
както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря
на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез
предоставяне на официални документи, така и относно безусловната банковата гаранция, за
учредяването на която също е необходимо набавяне на документи и одобрение от кредитна
институция. Същевременно в договора липсва клауза, която да предвижда освобождаване на
потребителя от задължението за плащане на неустойка, ако предостави обезпечение на
заема, макар и извън уговорения петдневен срок. Напротив, тридневният срок е уреден като
краен и преклузивен, и с неговото изтичане се поражда задължението на потребителя за
плащане на неустойката, независимо от неговите последващи действия. Следователно от
значение за интереса на кредитора при определяне на неустойката не е обезпечаването на
кредита, а спазването на краткия тридневен срок.
Показателно е и обстоятелството, че компенсаторната неустойка санкционира
неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора /да
върне заетата сума/, и се дължи независимо от това, дали заемателят плаща дължимите
погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма
самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното
задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при
липсата му, са последица от невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от
обезпечението, ако заемателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката
изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се
дължи независимо от това, дали такива биха могли реално да настъпят или не. Така в чл. 3,
ал. 2, изр. 3 е посочено, че при предсрочно погасяване на договора за кредит начислената
20
неустойка се редуцира съобразно договорната лихва. В чл. 6.1, ал. 1, изр. 3 от ОУ е посочено,
че при предсрочно погасяване се включва съразмерно намален спрямо датата на предсрочно
погасяване размер на неустойката по чл. 3, ал. 2 от договора.
Следователно дори в случай, че потребителят погаси изцяло предсрочно задълженията
си по договора за кредит, с което свое действие лиши кредитора изобщо от обезпечителна
нужда, неустойката остава дължима. Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че се касае за
вземане, което, ако беше включено в размера на годишния процент на разходите, той при
всяко положение би надхвърлил законоустановения размер.
Единствено формалното уреждане на вземането като неустойка прави възможно
неговото начисляване, без това да влече след себе си нищожност на уговорката. От
съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с предвиждане на
въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и
уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя
към погасителните вноски. Налице е заобикаляне на закона, при което част от
възнаграждението на ответното дружество е формално уредено като вземане за неустойка, с
цел това вземане да не бъде включено в общия разход по кредита, респективно в годишния
процент на разходите. Следователно процесната неустойка има характера на "общ разход по
кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена
в годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката
представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да получи към
датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на разходите
без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в заблуждение
относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 48,44 % годишно. При
това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото
именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето
предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК - непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери
нормата на чл. 22 ЗПК. Предвид гореизложеното, процесният договор за кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо за основателен следва да се приеме единствено предявеният иск за главница.
Останалите претенции на ищеца за установяване на вземанията за възнаградителна лихва, се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът намира, че е настъпила предсрочната изискуемост по заема, доколкото на
ответника съобразно уговореното в договора е съобщена предсрочната изискуемост, а дори
и да се приеме, че не е надлежно съобщена то към момента на приключване на устните
състезания е настъпил и крайния падеж по договора.
Съдът, като съобрази, че по делото още в исковата молба ищецът е признал неизгоден
факт, а именно, че е погасена главница в размер на 118, 32 лв., както и първата вноска за
договорна лихва в размер на 66, 00 лв., което е видно и от претенцията като размер на
договорната лихва, то внесените суми от общо 184, 32 лв. следва да се приспадне и
остатъкът от главницата е в размер на 1818, 68 лв. Именно до този размер е основателен
предявения иск за главница, като за сумата над този размер до претендирания от 1881, 68 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен.
Главницата се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд
Б...........до окончателното изплащане на вземането.
21
С оглед констатираната нищожност на договора поради противоречие със закона,
съгласно чл.23 от ЗПК, съдът намира, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от
446, 32 лева, представляваща договорна лихва за периода от 08.01.2023 г. до 04.11.2023 г.
следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на присъждане на разноски имат и двете страни.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 422 от ГПК, а представляват законна последица от уважаването,
респ. отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 от ГПК, следва да
разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство.
На ищеца са присъдени разноски в заповедното производство в общ размер от 99, 60 лв.,
от които 49, 60 лева - заплатена държавна такса и 50, 00 лева - юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 77, 80 лв., представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното
производство съобразно уважената част от исковете.
Ищеца е претендирал присъждане на разноски в исковото производство, като е
представил доказателства за извършени такива, както следва: 75, 67 лева - довнесена
държавна такса, 532, 80 лв.-възнаграждение на особен представител, сумата от 600, 00 лв.-
възнаграждение на вещо лице. Ищецът претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира, че на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.25, ал.1
от Наредба за заплащане на правната помощ ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от 150, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, като при
определянето му съдът взе предвид фактическата и правна сложност на делото и
извършените от юрисконсулта процесуални действия, без явяване в нито едно съдебно
заседание.
С оглед изхода от делото частично уважаване на предявените претенции, следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 944, 08 лв. разноски за
исковото производство, съобразно уважения размер от претенциите.
Ответникът не е сторил разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК по отношение на ответника
Л. П. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б...... ЧЕ ДЪЛЖИ на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, с
ЕИК *********, с адрес гр.София, п.к. 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” №
17, ап.1, представлявано от Б......И..... Н......- управител чрез юрисконсулт А. С. Г., следната
сума, която е предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
22
1177/29.11.2023г., издадена по ч.гр.д. № 2595/2023г. по описа на Районен съд - гр. Б.както
с....ледва: сумата от 1818,68 лв. /хиляда осемстотин и осемнадесет лева и шестдесет и осем
стотинки/ - главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 415217от
09.12.2022 г., сключен между „Изи Финанс“ ЕООД и Л. П. М., с ЕГН **********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2023 г., до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените
искове срещу Л. П. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б...... за сумата над 1818, 68 лв. до
пълния претендиран размер от 1881, 68 лв.-главница и за сумата 446, 32 лв. /четиристотин
четиридесет и шест лева и тридесет и две стотинки/- договорна/възнаградителна лихва за
периода 08.01.2023г. - 04.11.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника Л. П. М., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Б....... ДА ЗАПЛАТИ на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес
гр.София, п.к. 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано
от Б. И.. Н......- управител чрез юрисконсулт А. С. Г. сумата от 77, 80 лв. /седемдесет и осем
лева и осемдесет стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното
производство съобразно уважената част от исковете и сумата от 944, 08 лв. /деветстотин
четиридесет и четири лева и осем стотинки/, представляваща сторени разноски за исковото
производство, съобразно уважения размер от установителните претенциите.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско
дело № 2595/2023г. по описа на РС-Б........
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.....окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
23