РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. К.а
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20202100502127 по описа за 2020 година
С Решение № 1666 от 16.07.2020г., постановено по гр. дело №
2264/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи на РБ, ЕИК *********, с адрес:
гр.Бургас, ул. ,,Христо Ботев“ № 46, представлявана от Директора Радослав
Сотиров, да заплати на П. Г. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. ,,Раковска“ №2 чрез адв. Станко Кралев - БАК, сумата от 335, 76
лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за 54, 91 часа
извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него
нощен труд за периода 18.05.2017г. до 20.01.2018г. и преизчисления такъв с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.05.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 120 лева,
представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
Областна дирекция на МВР – Бургас, чрез юрисконсулт Ана Димчева, в която
се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно поради
противоречие с материалния закон и е необосновано. В жалбата се излага
1
становище, че по отношение на организацията на работната заплата и
полагане на нощния труд приложение намират правилата на действалата към
процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
В жалбата се сочи, че в МВР има три категории служители и
това е законово регламентирано в чл. 142 от ЗМВР, като за всяка категория
служители съществува отделна законова и подзаконова регламентация.
Развиват се подробни съображения, че нощният труд (между 22.00ч. 06.00ч.)
не представлявал извънреден такъв. Твърди се, че извънреден труд би бил
налице само, ако служителят действително работи извън установеното
работно време. Подчертава се, че за полицейските органи (служителите по
ЗМВР) е приложима единствено регламентацията на ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови актове. Посочва се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че НСОРЗ и съответната наредба на Министъра на
вътрешните работи са действали едновременно (а не паралелно и
алтернативно), тоест – при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези
нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд. Излагат се аргументи за приложимата и действала във времето
нормативна уредба. Навеждат се доводи във връзка с приложение
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ).
Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявените искови претенции.
Отправена е претенция за присъждане на сторените по делото
разноски. При условия на евентуалност, е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
В съдебно заседание, въззивната страна чрез своя процесуален
представител поддържа своята жалба и счита, че същата следва да бъде
уважена.
По делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
2
въззвиаемата страна - П. Г. А., чрез адв. Станко Кралев - БАК, с който същата
се оспорва изцяло. Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен
и законосъобразен. Заявява, че за периода от 18.05.2017г. до 20.01.2018г. е
полагал труд в ОД на МВР- Бургас и е имал статут на държавен служител.
Излага становище във връзка с методиката на образуване на брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, цитирайки
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР. Посочва, че условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през
нощта (от 22.00 часа до 06.00 часа) се определял с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер –с негова заповед. Намира за правилен
извода на съда, че при липса на специални норми, следвало да се прилагат
общите такива. Изтъква, че продължителността на работното време за
държавните служители в МВР била регламентирана с разпоредбата на чл. 187
от ЗМВР. Отбелязва, че към основното месечно възнаграждение се
изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл. 178, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР). Подчертава, че липсата на изрични норми в действалите по
време на процесния период Наредба № 8121з-592825.05.2015г. и Наредба №
8121з-779/259.07.2016г., не следвало да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР,
тъй като същата представлявала празнота в нормативната уредба, поради
което се прилага чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. Сочи, че работещите имали право да получат завишено
заплащане на положения нощен труд, а от друга страна нощните часове
трябвало да се преизчислят в дневни и едва тогава да се съобрази
продължителността на работния ден. Заявява, че понятието „нощен труд“
имало своята легална дефиниция в чл. 140 от КТ. Навежда доводи, че
съгласно чл. 187, ал. 5 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд (за
отработени до 70 часа на тримесечен период). В отговора на въззивната жалба
се посочва, че за процесния период, ищецът (въззвиаем) е положил нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлизал на 54, 91 часа и
следвало да бъде допълнително заплатен от ответната страна в
първоинстанционното производство със сумата от 335, 76 лева. Счита
постановеното решение за правилно и законосъобразно и претендира то да
бъде потвърдено.
3
Претендира присъждане на направените в производството
разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК отправя възражение за
прекомерност на прететндираното юрисконсултско възнаграждене на
въззивната страна.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от П. Г. А. против Областна дирекция на МВР –
Бургас, с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на
ищеца сума в размер от 204 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 34 часа за целия
процесен период от 18.05.2017г. до 20.01.2018г. по конкретния иск, получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143,
както и законната лихва върху главницата от 204 лева от датата на
предявяване на иска – 18.05.2020г. до окончателното плащане на сумата.
В хода на производството – ищецът - П. Г. А. е направил
изменение на претенцията, като я е увеличил от сума в размер на 204 лева на
сума в размер от 335, 76 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд, получен след преизчисляване с коефициент 1, 143 на
положения през процесния период нощен труд.
Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от
ЗМВР във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който
ответната страна е оспорила иска. В отговора се твърди, че ищецът има статут
на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по
отношение на него намират приложение нормите, регулиращи работното
време, съдържащи се в същия нормативен акт. В действащата през исковия
период Наредба № 8121з-776/29.07.2016г на Министъра на вътрешните
работи се урежда по специален начин заплащането на нощния труд. В тази
наредба липсва текст, уреждащ увеличението на положения нощен труд с
коефициент, като такова е имало само в Наредба № 8121з-407/19.08.2014г.
Съобразно нормативната уредба в МВР е възможно полагане на нощен труд
4
между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават
8 часа средно за всеки 24-часов период. Това означава, че съотношението
между дневен и нощен труд е 1, а не както е уредено в КТ и НСОРЗ, съгласно
които 7 часа нощен труд се приравнява на 8 часа дневен труд. Предвидено е
допълнително заплащане на нощния труд от 0,25 лева на час, който през
исковия период е отчетен и заплатен.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск,
като е изложил мотив, че цитираната в отговора на исковата молба Наредба
на Министъра на вътрешните работи не съдържа изрична норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е
съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на
такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на
работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка,
следва да намери субсидиарно приложение общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Съдът е приел, че на основание чл. 9, ал.
2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. 1,143. Неприлагането на цитираната НСОРЗ и КТ ще доведе според
съда до по-неблагоприятно положение на ищеца, който е държавен служител
спрямо работещите по трудово правоотношение, а това противоречи на духа и
целта на закона.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
част, по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка се констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на
решението съдът намира следното:
Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут
на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като през
процесния период е заемал длъжността полицай в ООР група ОП при 05 РУ
5
на МВР – Бургас. Безспорно е също така,че за периода от 18.05.2017г. до
20.01.2018г. той е полагал труд на 12/24-часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа в общ размер от 1 168
часа, от които 384 часа нощен труд (в този смисъл заключението на вещото
лице по назначената съдебно-икономическа експертиза). Вещото лице е дало
заключение, че след преизчисление на положения нощен труд от общо 384
часа, преизчислен в дневен труд с коефициент 1, 143 часа възлиза на 438, 91
часа. Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 54, 91 часа,
той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден
труд след преизчислението е в размер на 335, 76 лева.
Основното възражение във въззивната жалба е, че по
отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите,
издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът
на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен
акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото
възражение е, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за
прилагане на коефициента 1, 143 за преизчисляване на положения нощен труд
в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден труд,
тъй като такъв би бил налице само, ако служителят работи извън
установеното работно време.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд (чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни–подневно, а за
работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие (чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50%
6
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр.
ал. 6 от ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период). Разпоредбата на
чл. 143, ал. 1 от КТ съдържа дефиниция на понятието „извънреден труд“- това
е трудът, който се полага от работника, със знанието и без
противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно
време. В чл. 50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът, който се полага
от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл. 50 от ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на
органа по назначаването. В ал. 2 на същия законов текст е налице препращане
към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд. При преценката дали
служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната
продължителност на работното време. Безспорно ищецът има качество
държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР. Чл. 187, ал. 3 от МВР (в действаща към исковия период редакция) е
предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта
между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Анализът на тази разпоредба сочи, че
посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите, но не и че това е
нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на
това е и фактът, че законодателят е използвал термина „средно 8 часа“ за
всеки 24-часов период. Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители – полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е
фиксирана такава нормална продължителност на работното време през
нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след изменението на чл. 187, ал. 1
от ЗМВР с ДВ бр. 60/2020г. вече нормативно е определена нормалната
продължителност на работното време през нощта – на 8 часа. За процесния
период са действали няколко наредби на министъра на вътрешните работи -
Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, като
само наредбата, действала в предходен период- от 2014г. съдържа правило, че
при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен
труд се умножава по коефициент 0,143, като полученото число се събира с
общия брой отработени часове през отчетния период. Следва да се отбележи,
7
че редът и начинът на отчитане на работното време, при сумирано такова, не е
уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл. То е предмет на подзаконова нормативна
уредба. По отношение на работещите по трудови правоотношения това става
чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(НРВПО). Чл. 9а, ал. 4 от последната предвижда, че когато се полага нощен
труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по
ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените часове от работника/
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно
чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред
инспекцията по труда. Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от 01.01.2018г.
,но разпоредбата на чл. 9,ал. 2 от НСОРЗ е с това съдържание от 2007г.,
когато е приета и не следва да се изключва от приложение за работещите до
приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй
като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8
часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира
коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на
основание законовата делегация на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, с изключение на
наредбата от 2014г, не съдържат регламентация, аналогична на тази в
подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по –конкретно НСОРЗ.
С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители (до изменението на закона през 2020г.), вкл. и тези по чл. 142, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, то настоящият състав намира, че за неуредените случаи
следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта - чл. 46, ал. 2 от ЗНА. В случая става дума за
непълнота, а не за празнота на законов акт, както изрично е посочено в
цитираната разпоредба на Закона за нормативните актове. След като е
безспорно, че полицейските служители са държавни служители, то за
8
неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл. Съгласно
принципните разяснения, дадени в т. 23 на ТР № 6/06.11.2013г на ОСГТК на
ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по
служебно правоотношение,като тези от втората група са държавни служители
по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР по отношение на другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на
§ 1а - нов – ДВ, бр. 69/2008г., - отм.-ДВ-бр.88/2010г. от ДР на отменения
ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира
субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и
степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Чл. 50а, ал. 2 от ЗДСл също
препраща към КТ, относно продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд. При липсата на нормативно уредена нормална
продължителност на работното време през нощта за полицейските служители,
следва да се приеме за такава посочената в чл. 140, ал. 1 от КТ -7 часа при 5-
дневна работна седмица. В цитираните във въззивната жалба на ответната
страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в
дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите,
издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на
уредбата, следва да намери приложение Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
9
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто
правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово
правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на
отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно
време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете,
получени над определената норма часове (след превръщането на нощните
часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд. Поради
това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР и че след превръщането на
нощните часове в дневни не се кумулира извънреден труд.
Настоящата инстанция намира, че следва да изложи и мотиви
във връзка с Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по
преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В решението е прието,
че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-
кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че
във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира
особената тежест на нощния труд. В националното законодателство изобщо
не съществува до 2020г. (вкл. и през исковия период) норма, определяща
нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в
системата на МВР, така, че отговорът на този въпрос не променя
становището на настоящия състав. В тази връзка са изложени мотиви в
решението. От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,
25 лева за всеки отработен час и ободряващи напитки, според съдът, не може
да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла, вложен в
решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е
определена и в чл. 8 от НСОРЗ, и работниците по трудово правоотношение
10
също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки
отработен част нощен труд, което води до извод, че в това отношение е
налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите
по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете
категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в
дневни. Това означава, че посоченото допълнително заплащане от 0, 25 лева
на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по
начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение.
Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на
здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голяма
продължителност на нощния труд. Останалите, посочени от въззивника
придобивки - ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло,
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям
размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта
на полагания нощен труд. По отношение на приетото от СЕС, че чл. 20 и чл.
31 от ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава –
членка нормалната продължителност на нощния труд от седем част за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва
отново да се има предвид, че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, такава е определена по-
късно. Изложените доводи от въззивника за специфичния характер на работа
на служителите в МВР, свързана със защита правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения
ред, с което се обосновава различното третиране не могат да бъдат възприети
като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за
неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен.
Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани именно със
специфичния характер на длъжността. Показателно е, че до м. август 2016г.
наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и
отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от
закона цел. Но дори да се приеме, че такава е налице, както бе посочено по –
горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за
11
компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
В жалбата не са изложени други оплаквания във връзка с
възприетата фактическа обстановка от първоинстанционния съд, поради
което и съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено с
горните мотиви.
По делото не са представени доказателства за направени
разноски от страна на ответната страна по въззивната жалба – П. Г. А., поради
което и съдът не следва да се произнася по отправеното искане за
присъждането им.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1666 от 16.07.2020г.,
постановено по гражданско дело № 2264/2020г. по описа на Районен съд –
Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12