МОТИВИ към Присъда №12 от 10.05.2017г. по НОХД №84/2017 година по описа на РС-Харманли
18.05.2017г., гр.Харманли
Срещу подсъдимата И.Н.Т., родена на ***г***,
с постоянен адрес ***, българка, българска гражданка, с основно образование, неомъжена, безработна,
неосъждана, с ЕГН:********** е повдиганото обвинение за това, че на 01.06.2016г. в гр. Харманли пред служители на Районно управление
-Харманли при ОД МВР Хасково - З.Т.М. /младши автоконтрольор/ и Я.Г.Я. /младши
инспектор/ съзнателно се ползвала от неистински официален документ -
Свидетелство за управление на моторно превозно средство „DRIVING LICENCE UK TO9AD
62”,
издадено във Великобритания на 12.08.2012г. на /И.Н.Т./, родена на ***г. в
България, и валидно до 15.08.2022г., на който е придаден вид, че е истински,
като от нея за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал.2 вр.
ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура - Харманли поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимата, като сочи,
че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало извършване
на престъплението, за което е повдигнато обвинението срещу нея. Моли съда
да я признае за виновна за
извършеното престъпление, като и
наложи наказание „лишаване от свобода” за 1 година, чието изпълнение да бъде
отложено на основание чл.66 от НК.
Защитникът на подс.Т. – адв.Ч. моли да се
постанови оправдателна присъда поради недоказаност на субективната страна на
престъплението или алтернативно при постановяване на осъдителна присъда да се
приложи чл.55 от НК и да се наложи наказание от 3 месеца „лишаване от свобода”,
чието изпълнение да се отложи съгл. чл.66 от НК.
Подсъдимата И.Т. в
съдебно заседание също моли да бъде оправдана, тъй като не
знаела, че документът бил фалшив.
В съдебно
заседание
преди даване ход на съдебното следствие е направено искане от защитника на подсъдимата адв.Ч. за
разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК – чл.371,т.1 от НПК. При
предварителното изслушване на страните, след разясняване на
правата на подсъдимата по чл.371 от НПК, подсъдимата
Т. и защитникът й в съдебно
заседание изразиха
съгласие да не се разпитват свидетелите и вещото лице по делото. Предвид изявленията
на подсъдимата и защитника съдът, след като установи, че
съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда на
НПК,
с определение по чл.372, ал.3 от НПК одобри
изразеното съгласие на страните да не се разпитват свидетелите и вещото лице, а
при
постановяване на присъдата да се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертно заключение от
досъдебното производство.
В съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал.1 от НПК
предвид прилагането на диференцираната процедура по чл. 372, ал.3 във вр.
чл.371, т.1 от НПК при провеждане на съдебното следствие,
съдът не извърши разпит на свидетелите и на вещото лице,
като съответните протоколи и експертното заключение се прочетоха по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 01.06.2016г.
в гр.Харманли подс.Т. управлявала лек автомобил
марка „Опел Вектра”, с рег. №К3240АТ,
движейки се по бул. „България”, посока гр.Любимец, като в близост до
ветеринарната лечебница била спряна за проверка от св.З.М. – мл.автоконтрольор
и св.Я.Я. – мл.инспектор, служители на РУ-Харманли. След поискване от
полицейските служите, подс.Т. представила Свидетелство за управление на моторно
превозно средство „DRIVING LICENCE UK TODEV869263G99AD 62”, издадено във
Великобритания на 12.08.2012г. на IV /И.Н.Т./, родена на ***г. в България, и
валидно до 15.08.2022г. При извършена проверка се
устрановило, че подс.Т. няма издадено в РБългария свидетелство за управление на
МПС.
С протокол за доброволно предване от
01.06.2016г. подс.Т. предала процесното Свидетелство за управление на моторно
превозно средство „DRIVING LICENCE UK /И.Н.Т./.
Съгласно заключението по
назначената на ДП техническа експертиза, свидетелство за
управление на моторно превозно средство „DRIVING LICENCE UK TODEV869263G99AD 62”, издадено във
Великобритания на 12.08.2012г. на IVILINA NEDYALKOVA TODEVA /И.Н.Т./, е
неистинско свидетелство за управление на МПС.
В подкрепа на експертното заключение
са и писмата от 01.08.2016г. и 17.01.2017г., изпратени от ДМОС към МВР,
съгласно които Интерпол Манчестър информират, че след извършени проверки на
процесното свидетелство за управление на моторно
превозно средство „DRIVING LICENCE UK TODEV869263G99AD 62”, е
установено, че същото е фалшиво, тъй като според британските регистри на подс.Т.
никога не било издавано свидетелство за управление на МПС. Отделно от това в
едно от писмата се сочи, че подс.Т. не би могла да премине курс за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, без да е подала заявление за временно
свидетелство за управление на МПС.
Видно от приложената
справка за нарушител/водач, подс.Т. има издадени влезли в сила НП за извършени
адмн.нарушения по ЗДвП
Съгласно справката за съдимост
от 20.03.2017г. на Бюро за
съдимост гр.Харманли, подсъдимата Т. не е осъждана.
От съдържащата се в ДП характеристична
справка
на подсъдимата Т. се установява, че същата
се ползва с добро име сред съседите си, няма данни да се движи в
криминалнопроявена среда, няма криминалистически регистрации.
Съгласно приложената декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние подсъдимата не реализира
никакви доходи и не притежава никакво имущество, има две
непълнолетни деца.
Така установената фактическа
обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните на съдебното
и на досъдебното производство доказателства: техническа експертиза, заключението по която се
възприема от съда като обективно и компетентно изготвено, писмените
доказателства –протокол за доброволно предаване от
01.06.2016г.,
справки за съдимост, характеристики, ДСМПИС,
писмата от 01.08.2016г. и 17.01.2017г., изпратени от ДМОС
към МВР, справка за нарушител/водач, които са
събрани съгласно изискванията и по реда на НПК и които са изцяло в синхрон със
събраните на ДП гласни доказателства чрез разпита на свидетелите З.М. и Я.Я., които, като логични,
последователни и непротиворечиви помежду си и с останалия доказателствен
материал, се кредитират от съда с доверие.
В съответствие с
разпоредбата на чл. 373, ал.1 от НПК и предвид
прилагането на диференцираната процедура по чл. 372, ал.3 във вр.
чл.371, т.1 от НПК съответните протоколи и
експертното заключение се прочетоха по реда на чл.283 от НПК, като при
постановяване на присъдата съдът взе предвид тяхното съдържание.
От така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
РС-Харманли намира за доказано по
несъмнен и категоричен начин извършването на престъплението по
чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което е предадена на съд
подс.И.Т..
Безспорно
установено от обективна страна е наличието на неистински официален документ, а
именно свидетелство за управление на моторно превозно средство „DRIVING LICENCE
UK TODEV869263G99AD 62”,
издадено на името на подс.И.Т.. В случая, представеният като легитимация за наличие на правоспособност документ се явява
подправен, засегната е неговата автентичност,
като на материализираното в него изявление е придаден вид, че изхожда от
лицето, което е посочено в него, а не на подправилия го деец и по този начин е
прикрито, преиначено авторството. Процесното свидетелството за управление на
МПС не е било издадено от съответните длъжностни лица от органите, овластени за тяхното
издаване по закон, поради което и съгласно дефиницията на чл. 93, т. 6 от НК, е
неистински такъв. Това се доказа и от
заключението по назначената на ДП техническа експертиза, което съдът, на
основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НК, приобщи към делото като обективно
изготвено и от компетенто вещо лице.
Използваният от подсъдимата документ по дефиниция е официален такъв, съгласно чл.93, т.5 от НК, тъй
като се издава от съответните, регламентирани в ЗДвП органи, по съответен ред и
форма, в кръга на службата им и следователно
попадащ в хипотезата на чл.308, ал.1 НК. Нещо повече, документът, освен
официален, е и удостоверителен, тъй
като чрез него се засвидетелства наличието на придобита правоспособност за
управление на МПС, което квалифицира деянието като по-тежко наказуемо такова,
респ. се явява съставомерно по квалифицирания състав, предвиден в чл. 308, ал.
2 от НК.
Престъпният състав
по чл.316 НК е субсидиарен спрямо
предходните нему състави на престъпление, като в случая престъплението е
формално и се счита за осъществено при установяване на извършване на
изпълнителното деяние в предвидената в
чл.316 от НК форма – ползване на документ, който е опорочен от
гледна точка автентичност и истинност на изявленията в него. Доколкото
престъплението
е формално, реализирането на наказателна отговорност не е обвързано от
обективна страна с настъпването на определени общественоопасни последици, т.е. не
е нужен
конкретен престъпен резултат. В случая със състава на
престъпление по чл. 316 НК се криминализира ползването на самия опорочен
документ, а самото ползване се състои в представяне на документа за
удостоверяване на материализираните в него факти от лице, което не е участвало
по никакъв начин в престъпното съставяне или не може да носи отговорност за
съставянето на инкриминирания документ.
Имайки предвид изложеното
съдът намира за доказано наличието и на следващата
предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата за
престъпление по чл. 316 от НК, а именно осъществяване на самото изпълнително
деяние с ползването от нейна страна на процесната дата – 01.06.2016г., в град Харманли на
процесното свидтелство за управление на МПС, с представянето му
пред служители на РУ-Харманли при ОД на МВР – Хасково в лицето на З.М. – мл.автоконтрольор и Я.Я. – мл.инспектор, които са възприели същия. Това
се потвърди от показанията на свидетелите З.М. и Я.Я., дадени на ДП и приобщени
пред съда по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК, които съдът кредитира с
доверие като непротиворечиви и неопровергани от други доказателства в обратна
насока Същевременно
по отношение на субекта на престъпление не се твърди, още по – малко доказва съпричастност
при самото съставяне на документа, което се явява от значение за квалификацията
на деянието, в случая правилно и релевантно на установените факти, дадена от
държавното обвинение по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Поради
това съдът
приема за доказан и въпроса за авторството на деянието, доколкото се доказа
фактът, а и не се оспорва, че именно подс.Т. е представила
на полицейските служители неистинското свидетелство за управление на МПС.
По тези съображения и след анализ на
доказателствените източници по делото, съдът прие за установени всички
обективни признаци от състава на престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2,
вр. ал.1
от НК.
От субективна страна подсъдимата е извършила инкриминираното деяние виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавала е, че е неправоспособен
водач на МПС, също, че притежаваният от нея документ е неистински и е издаден не по законоустановения ред, но
въпреки това го е представила пред служителите на РУ-Харманли към
ОД на МВР-Хасково с цел да удостовери пред тях
правоспособност, с която не разполага, като е предвиждала общественоопасните последици на своето деяние
и пряко ги е целяла. Съдът не намира за доказани твърденията на
подсъдимата Т., че не е знаела, че използваното от нея свидетелство за
управление на МПС е неистинско, тъй като по делото не баха ангажирани никакви
доказателства в тази насока, оборващи събраните на ДП доказателства, от които
може да се направи категоричен извод за умисъл на подсъдимата за извършеното. Тези доводи на подсъдимата
останаха голословни и недоказани и съдът възприема същите единствено като нейна
защитна теза.
При
определяне вида и размера на наказанието за подсъдимата
Т., след като деянието бе доказано от обективна и
субективна страна, съдът взе предвид от една страна предвиденото
в разпоредбата на чл. 316, вр.чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс,
основано на преценката за степента на обществена
опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на
дееца и подбудите за извършване на
престъплението. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете чистото й съдебно минало, относително
младата възраст на подсъдимата, недоброто
й материално положение - не реализира никакви доходи и не притежава
никакво имущество, има и две непълнолетни деца съгл. ДСМПИС, както и
добрите й характеристични данни съгл. характеристичната й справка. Като отегчаващо вината обстоятелство
съдът отчете единствено липсата на критичност относно извършеното. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление, съдът
намира, че в случая предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода” следва да бъде индивидуализирано при
условията на чл.54 НК - за срок от 3 месеца при превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Съдът определи наказанието
„лишаване от совобода” в неговия минимален допустим от закона размер от 3
месеца съгл. чл.39, ал.1 от НК, отчитайки преобладаването предимно на
смекчаващи отговорността обстоятелства и най вече с оглед на това, че в този
размер наказанието се явява подходящо за личността на дееца и невисоката й
степен на обществена опасност. Изтърпяването на така наложеното наказание
лишаване от свобода съдът прие да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години
с оглед наличието на формалните предпоставки за приложение на института на
условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК - наложеното наказание е до три години
лишаване от свобода, подсъдимита не е осъждана на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието
и поправянето й не е наложително да изтърпи наказанието
ефективно. Така определеният размер на
наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни
предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и
ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото.
Предвид на така изложените съображения
и на основание чл.303 от НПК, съдът
призна подсъдимата
Т. за
виновна
в извършването на престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Вещественото доказателство
по делото - Свидетелство за управление на моторно превозно средство „DRIVING
LICENCE UK
TODEAD 62”,
издадено във Великобритания на 12.08.2012г. на IV /И.Н.Т./, родена на ***г. в
България, и валидно до 15.08.2022г., на
основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК, бе отнето в полза на държавата.
При този изход на процеса, и на основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата Т. да
заплати
в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково сумата от 65,12 лв. разноски за вещо лице.
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: