№ 316
гр. Пазарджик, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20245200500446 по описа за 2024 година
Производството е по въззивно- по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№
20235210100209 по описа за 2023 година е осъдено на основание чл. 456 КЗ,
ЦКБ “ЖИВОТ“ ЗЕАД, гр. София 1000, ул. “Стефан Караджа“ № 2, ЕИК
*********, със законен представител Р.Г.В., в качеството й на изпълнителен
директор заедно с прокурист - К.С.В. да заплати на И. К. Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул.“Пионерска“ № 88, сумата
от 195,55 лв., представляваща 1/3 част от застрахователно обезщетение за
риск "трайно намалена работоспособност", на наследодателката Ц.Г. Д.а,
с ЕГН *********, починала на 28.03.2022 г., по застрахователен договор №
141 К 0071821/30.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба в съда - 01.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен иска за разликата над този размер от 195,55 лв. до пълния
предявен от 2 086.67 лв.
Осъдено е на основание чл. 456 КЗ, ЦКБ “ЖИВОТ“ ЗЕАД, гр. София
1000, ул. “Стефан Караджа“ № 2, ЕИК *********, със законен представител
Р.Г.В., в качеството й на изпълнителен директор заедно с прокурист - К.С.В.
да заплати на К. И. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград,
ул.“Пионерска“ № 8, сумата от 195,55 лв., представляваща 1/3 част от
застрахователно обезщетение за риск "трайно намалена работоспособност", на
1
наследодателката Ц.Г. Д.а, с ЕГН *********, починала на 28.03.2022 г., по
застрахователен договор № 141 К 0071821/30.05.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба в съда - 01.03.2023 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над този
размер от 195,55 лв. до пълния предявен от 521.67 лв.
Осъдено е на основание чл. 456 КЗ, ЦКБ “ЖИВОТ“ ЗЕАД, гр. София
1000, ул. “Стефан Караджа“ № 2, ЕИК *********, със законен представител
Р.Г.В., в качеството й на изпълнителен директор заедно с прокурист - К.С.В.
да заплати на М. И. Д.а- П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив ул.
“България“ № 40, ет. 6, ап.18, сумата от 195,55 лв., представляваща 1/3 част от
застрахователно обезщетение за риск "трайно намалена работоспособност", на
наследодателката Ц.Г. Д.а, с ЕГН *********, починала на 28.03.2022 г., по
застрахователен договор № 141 К 0071821/30.05.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба в съда - 01.03.2023 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над този
размер от 195,55 лв. до пълния предявен от 521.67 лв.
Отхвърлени са предявените от И. К. Д., с ЕГН **********; К. И. Д., с
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Велинград, ул.“Пионерска“ № 88, и М.
И. Д.а- П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив ул. “България“ № 40, ет. 6,
ап.18, всички със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. “Иван Вазов“ № 9, адвокат
К. П. К. срещу ЦКБ “ЖИВОТ“ ЗЕАД, гр. София 1000, ул. “Стефан Караджа“
№ 2, ЕИК *********, със законен представител Р.Г.В., в качеството й на
изпълнителен директор заедно с прокурист - К.С.В., иск с правно основание
чл.134 ЗЗД във вр. с чл. 383 КЗ, с които се иска съда да осъди ответника да
заплати на „ЦКБ“ АД, чрез „ЦКБ“ АД - клон Пазарджик, на основание чл.26,
ал. 4 от ГПК, със седалище и адрес на управление : гр. София, п.к.1086, р-н
„Слатина“, бул. „Цариградско шосе“ № 87, със законни представители С.М.С.
и Г.К.К., заедно в качеството им на изпълнителни директори или един от тях и
прокуриста, погасителните вноски по Договор за потребителски кредит
№81100КР-АБ- 2210/30.05.2017 г. с „ЦКБ“ АД, чрез .„ЦКБ“ АД - клон
Пазарджик, като застрахователно обезщетение по Застрахователна Полица
„ЦКБ живот +“ № 141 К 0071821/30.05.2017 год. на ЗЕАД „ЦКБ Живот“ АД,
вследствие на настъпило застрахователно събитие- смърт на застрахованото
лице, считано от 1.04.2022 год. до изплащане на последната погасителна
вноска на 2.05.2025 год., съгласно погасителния план, общо 37 на брой, в общ
размер на 7 235 лв..
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от И., К. и М. Д.и, чрез
процесуалния им представител.
Решението е обжалвано в отхвърлителните му части.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на решението в
отхвърлителната част, тъй като е необосновано и са допуснати нарушения на
2
материалния закон - КЗ, допуснати са съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в превратното тълкуване на събраните
доказателства и правните норми от материалния закон, което се е отразило на
правилното формиране на вътрешното убеждение на съда,.
Необосновано първоинстанционния съд не възприел, изложените
съображения, наведени в писмените бележки, като не е им дал отговор и по
този начин допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.
Неправилно съдът в решението си се позовал на писмо изх.№ ЖЗ - 100 -
061/15.05.2021 год., в което ответната страна се позовава на разпоредбата на
т.29 от Общите условия, че :...“При неплащане на разсрочената вноска до деня
на падежа включително, застраховката се прекратява в едномесечен срок,
считано от падежната дата на неплатената вноска. Събитието-заболяване,
довело до трайна загуба на работоспособност, е диагностицирано през юни
2019 год., а трайната загуба на работоспособност е настъпила на 9.10.2020
год., т.е. извън срока на застрахователното събитие.“...,
Действително на Ц. Д.а, приживе, били предоставени и тя е подписала
на 30.05.2017 год. Общите условия. Видно от същите те са приети от Съвета на
директорите на ЗЕАД „ЦКБ Живот“ ЕАД на 21.05.2008 год., в сила от
1.06.2008 год. Последното им изменение с Протокол на Съвета на директорите
от 6.02.2015 год. Тези Общи условия са приети на основание чл.186 от Кодекса
за застраховане, приет и обн. в Д.В., бр. 103/23.12.2005 год. и в сила от
1.01.2006 год. до 31.12.2015 год., тъй като е отменен с Д.В. бр.102/29.12.2015
год.
Съгласно отменения Кодекс за застраховането Общите условия се
регламентират в чл. 186.
В новия Кодекс за застраховането Общите условия се преуреждали в
разпоредбата на чл. 348, съгласно който : „ ( ал.1) Общи условия са
типизирани клаузи, приложими към неограничен брой застрахователни
договори. Общите условия на застрахователя, установени предварително за
сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия,
ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той
3
е заявил писмено, че ги приема. Приетите от застраховащия общи условия са
неразделна част от застрахователния договор. При несъответствие между
застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора.
Изменението или замяната на общите условия с нови по време на
действието на застрахователния договор има сила само ако измененията или
новите общи условия са били дадени на застраховащия и той писмено ги е
потвърдил.“
Считат, че по време на подписването на Общите условия от Д.а, приети
въз основа на отменения КЗ, те не са имали действие, тъй като то е отпаднало
едновременно с отмяната на КЗ въз основа, на който са издадени, на
основание чл. 186/отм/.
По време на подписване на застрахователната полица е бил в сила новия
Кодекс за застраховането, с който по нов начин се преуреждат отношенията
между застраховател и застрахован, каквато е и разпоредбата на чл.446 от
същия.
Представените Общи условия в съдебно заседание били тези приети на
21.05.2008 год., в сила от 1.06.2008 год., с последна промяна на 4.10.2018 год.,
в сила от 1.11.2018 год.
Последната промяна на посочените ОУ била след сключване на
застрахователния договор и тези ОУ не били подписвани от Д.а, нито тя е
запознавана с тях по-късно. Променена била редакцията на чл.29, на която се
позовава ответната страна в отговора, ОУ били с променено съдържание, тъй
като са изготвени въз основа на новия Кодекс за застраховането. Тези ОУ
следвало да бъдат изработени непосредствено след приемането на новия КЗ,
за да бъдат в съответствие с него, като това е могло да стане още преди м.май
2017 год., когато на Д.а са предоставени за подписване, стари, отпаднали ОУ.
ОУ, подписани от Д.а били невалидни- нищожни, тъй като противоречат
на действащия КЗ, а с това и неотносими към процеса, тъй като е отменено
правното основание за тяхното издаване и прилагане, така и тези Общи
условия, които били представени в съдебно заседание, тъй като те пък не са
подписвани от Д.а.
Нямало спор, че по застрахователната полица е платена само една
4
годишна вноска. На това основание по-късно, въз основа на молбата на Д.а,
ответната страна е отказала изплащане на застрахователните премии, въз
основа на съображението й, че застрахователния договор бил прекратен,
поради не внасяна на последващите застрахователни вноски от Д.а, като това
било сторено на основание т.29 от Общите условия, които Д.а била подписала.
Съгласно тогава, а и сега действащия КЗ / чл. 446, ал. 2 КЗ/,
застрахователят бил длъжен да покани писмено застрахования да плати
дължимата вноска в срок, който не можел да бъде по-кратък от един месец от
получаването на поканата.
С оглед на горното приложението на т.29 от ОУ се дерогира от
разпоредбите на новия КЗ и по-конкретно от чл.446.
Съгласно разпоредбата на чл.348 ал.4 новите ОУ е следвало да бъдат
изготвени непосредствено след приемането на новия КЗ, в сила от 1.01.2016
год., преди подписването на застрахователната полица от 30.05.2017 год.,
въпреки, че е изтекла една година и пет месеца, през който период
застрахователя е бездействал, което сочи, че той не е проявил грижа на добър
стопанин при сключването на договора, както го е задължавала разпоредбата
на чл. 382 ал.З от КЗ при настъпване на смърт, то тази грижа на добър
стопанин е следвало на още по-голямо основание да прояви при сключването
на договора по ал.1 на чл.382.
С оглед на гореизложеното следвало да се приеме, че застрахователния
договор не е прекратен, на посоченото от ответника основание, а е все още в
сила.
Неправилно съдът се позовава на писмо изх. № - 100 - 061/15.01.2021
год., като приема, че то по същество представлявало писмено изявление за
прекратяване на договора по смисъла на чл.368 ал.3 от КЗ
Това било и становището на Комисията по застрахователен надзор,
дадено в отговор на жалбата на ищците срещу бездействията на ответната
страна, което е видно от представеното писмо-отговор от Комисията за
финансов надзор изх. № 91-02-503/ 11.01.2023 год., приложено към исковата
молба.
Освен това посочените съображения били в противоречие с
5
разпоредбата на чл.446 от КЗ.
В случая, съгласно практиката на ВКС, съдът бил сезиран с осъдителен
иск с правно основание чл. 448 от КЗ.
Възникването на спорното право се обуславяло от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ настъпване на
покрито застрахователно събитие; 2/ съществуване на действително
застрахователно правоотношение към момента на събитието; 3/ за ищеца
да е възникнало право да получи претендираното застрахователно
обезщетение, съобразно уговореното в договора за застраховка.
Съгласно чл. 444, ал. 2 от КЗ, третото ползващо се лице по застраховка
"Живот" е лицето, което има право да получи застрахователна сума при
условията и в сроковете на застрахователния договор.
Изискването за изпращане на писмена покана до застрахования, в която
да му бъде определен срок за плащане на дължимата премия е застъпено и в
разпоредбата на т. 18 от Общите условия към договора за застраховка,
съгласно която, когато дължимата премия не бъде платена в срок, дружеството
е длъжно да напомни писмено на застрахования, че срокът за плащане на
премиите е изтекъл, застрахователният договор е нередовен и че в
предоставения срок дължимата премия следва да бъде платена. Това, че към
момента на подписване на застрахователната полица ОУ не са били приведени
в съответствие с разпоредбата на чл.446 ал.2 от КЗ не дерогирало и не
обезсилвало тази разпоредба от КЗ.
Правото да се прекрати едностранно действието на договора, поради
неплащане на вноската от страна на застрахования било обусловено от
изпращането на изрична покана до него да заплати дължимата премия и след
това възниква субективното право на застрахователя да прекрати едностранно
договора за застраховка. В случая, не се установило застрахователят да е
изпълнил задължението си да покани писмено застрахования да плати
премията в едномесечния срок, поради което и не е упражнил и не може да
упражни правото си да развали договора и същият е бил действащ към
момента на настъпване на застрахователното събитие - 20.11.2020 год.
Моли решението в отхвърлителните части да бъде отменено и
предявените искове – уважени.
6
В срок е постъпил писмен отговор от Застрахователно еднолично
акционерно дружество „ЦКБ Живот” ЕАД.
Намират жалбата за допустима , но неоснователна.
При влизане в сила на „новия“ Кодекс за застраховане били прегледани
всички вътрешни документи на застрахователя, включително и ОУ. По ОУ не
са констатирани противоречия, които да препятстват тяхното използване и
предоставяне на застраховащите/застрахованите лица. Нещо повече, съгласно
§ 29 от ПЗР на Кодекса за застраховането: „Подзаконовите нормативни актове
по прилагането на отменения Кодекс за застраховането и общите
административни актове, издадени на основание на отменения Кодекс за
застраховането, запазват действието си, доколкото не противоречат на този
кодекс,“. Т.е., щом подзаконовите актове, които не противоречат на „новия“
КЗ остават в сила, то същото важи на още по-голямо основание за Общите
условия, за които застрахователят е направил вътрешна преценка за
непротиворечивост и е продължил да използва същите при сключване на
застрахователните полици.
Съгласно чл. 348, ал. 4 от КЗ, както и съгласно чл. 186, ал. 4 от
отменения през 2016 г. КЗ, нови или променени Общи условия са обвързващи
за двете страни, ако застрахователят ги е предоставил на ползвателя на
услугата и съответно насрещната страна ги е приела и потвърдила писмено. В
случая, както и в първоинстанционното производство било посочено - от
страна на застрахователя към застрахованото лице (и застраховащ по
полицата) не са представяни изменени Общи условия (предвид, че тяхното
изменение е след сключване на застрахователния договор с г-жа Д.а), които да
са приети и съответно да са станали действащи в отношенията между
страните. Тук законодателят е изключително ясен и съответно приложимите
към застрахователния договор условия са единствено тези, подписани от
лицето при сключване на застрахователната полица. Предоставените на и
подписани от г- жа Д.а условия не противоречали на законовата рамка на
приетия през 2016 г. КЗ.
Безспорно било, че плащане на поредна вноска от премията не е налице.
Основен въпрос в производството бил има ли плащане на дължима премия или
такова липсва. Общите условия, приложими към полицата, дори давали на
ползвателя на застрахователната услуга допълнителната възможност да
възстанови покритието си по полицата, в случай че плати пропуснатата си
премия при условие, че от датата на падежа са изминали не повече от 6 месеца
(т. 29) и те били приложими.
Т.е. на ползвателя на застрахователни услуги била предоставена
възможност да изпълни задължението си, дори и със закъснение и в
разширение на предоставените законодателни възможности. ОУ били
неразделна част от застрахователния договор и в случая липсвало
противоречие между тях и записаното в полицата. В договора / полицата
изрично били посочени падежните дати на всяка дължима премия, т.е.
7
ползвателят на застрахователни услуги е предварително информиран и се е
съгласил с това свое периодично задължение. Отговорността за следене и
плащане на застрахователната премия по сключения застрахователен била на
застрахования. Още на първата година след сключване на полицата и плащане
на първата премия (2018) г-жа Д.а не била платила дължимата по полицата
премия, като в периода от 30.05.2018 г. - 30.06.2018 г. (30.05. - падежна дата
плюс определените в ОУ към застраховката и приложимото законодателство
период, в който застрахователното покритие по полицата е в сила) плащане на
премия по полицата не е постъпвало и същата е била прекратена.
Разпоредбата на чл. 368, ал. 1 КЗ също е категорична по отношение на
плащането на премията - същата се плаща в сроковете, определение от
застрахователния договор.
Застрахователна сума или обезщетение се дължали само при надлежно
и редовно платена премия по застрахователния договор, т.е. срещу надлежно
изпълнена насрещна престация.
Текстовете на чл. 382 от КЗ и чл. 448 от КЗ били неприложими.
Застрахователният договор бил сключен във връзка с разпоредбите на чл. 383
КЗ „Застраховка в полза на кредитор, сключена от длъжник" и във връзка с
тази разпоредба следвало да бъдат правени съжденията по отношение на
претенциите, както в първоинстанционното, така и във въззивното
производство.
Претендират юрисконсултско възнаграждение.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе взе предвид следното:
Решението в частта , с която съдът се е произнесъл по иск , намиращ
правното си основание м чл.134 от ЗЗД във връзка с чл.383 ал.1 от КЗ е
недопустимо , като съображенията си ,съдът ще изложи ,обсъждайки
предявените искове ,становищата на страните и доказателствата по делото.
В исковата си молба против ЦКБ “ЖИВОТ“ ЗЕАД, гр. София 1000, ул.
“Стефан Караджа“ № 2, ЕИК *********, със законен представител Р.Г.В., в
качеството й на изпълнителен директор заедно с прокурист - К.С.В. ищците
И. К. Д., с ЕГН **********, К. И. Д., с ЕГН ********** и двамата от гр.
Велинград, ул.“Пионерска“ № 88 и М. И. Д.а - П., с ЕГН ********** от гр.
Пловдив ул. “България“ № 40, ет. 6, ап.18, твърдят ,че са наследници на
починалата на 28.03.2022 год. Ц.Г. Д.а, с ЕГН ********** от гр. Велинград,
ул.“Пионерска“ № 88- съответно – съпруг и деца.
Наследодателката им била кредитополучател по Договор за потребител‐
ски кредит № 81100КР-АБ-2210/30.05.2017 г. с „ЦКБ“ АД, чрез „ЦКБ“ АД -
8
клон Пазарджик и застрахована по Полица „ЦКБ живот +“ № 141 К
0071821/30.05.2017 год. на ЗЕАД „ЦКБ Живот“ АД , въз основа на сключен на
30.05.2017 г., в гр. Пазарджик, договор .Съпругът бил солидарен длъжник по
договора.
Предоставения потребителски кредит бил в общ размер на 15 000 лв.
главница.
По посочената Полица наследодателката им имала качеството на
застрахован, а „ЦКБ“ АД имало качеството на ползващо се лице.
Съгласно клаузите в Полицата при трайна загуба на работоспособността
следствие заболяване над 70%, на кредитополучателя застрахователят
изплаща на банката дължимите погасителни вноски по кредита, за срока на
трайната загуба на работоспособността, съгласно погасителния план. Същото
е и задължението на застрахователя по отношение на кредитодателят при
настъпване на смърт на кредитополучателя.
След получаване на кредита наследодателката им внасяла
погасителните вноски съгласно погасителния план, като размера на всяка
ежемесечна вноска е възлизал на 195.55 лв., включващо главница и лихви.
Около година и половина след сключването на договора за кредит-
30.05.2017 год., от началото на 2019 год. настъпило влошаване на здраво‐
словното състояние на наследодателката ни, поради което излизала в отпуск
по болест, поради нетрудоспособност.Издадени били болнични листове за
периода 03.01.2019 до 07.02.2019 -№ Е2018 1716868; 07.02.2019 до 20.02.2019
- № Е2018 2042896 с МКБ J20.9 и 26.06.2019 до 09.07.2019 с болничен лист№
Е2019 7876671 с МКБ К82.8.
Поради влошаване на здравословното и състояние на 7.07.2019 год.
постъпила на болнично лечение.
След обстойни прегледи и изследвания й била назначена и извършена
оперативна интервенция на 8.07.2019 год.
След престой в болницата и бил издаден болничен лист №
Е20197255279, за времето от 7.07. до 11.08.2019 г., като продължение на
предходните ,като последвали и други за периода от 7.07.2019 година до
8.10.2020 година.
С оглед продължителното й лечение наследодателката им се явила на
9
комисия пред ТЕЛК, с оглед трудоустрояване, поради инвалидизиране.
С ЕР № 4637 - 195/20.11.2020 год., което тя е получила на 20.11.2020
год. била преосвидетелствана, като била инвалидизирана, като временно
неработоспособна с оценка 100%, без чужда помощ, за срок от една година-до
1.11.2021 год.
Водещата диагноза била „злокачествено новообразувание на
яйчниците“.
С ЕР № 3068 - 179/2.11.2021 год., което е получила на 8.11.2021 год. била
отново инвалидизирана, като временно неработоспособна с оценка 100%, без
чужда помощ, за срок от една година - до 1.11.2022 год.
Наследодателката им изпаднала в трайна загуба на работоспособността,
тъй като, въз основа на посоченото по-горе заболяване тя била над 70 %, а
именно 100% , без чужда помощ.
С оглед клаузите на Полица „ЦКБ живот +“ № 141 К 0071821/30.05.2017
год. при наличието на посоченото й заболяване и трудоустрояване
застрахователят следвало да поеме изплащането на дължимите погасителни
вноски по договора за кредит, за срока на трайната загуба на
работоспособността й, съгласно погасителния план, вместо нея, като
кредитополучател, което тя е поискала от ответната страна.
С писмо изх. № ЖЗ-100-061/15.01.2021 год. ответната страна е отказала
да поеме изплащането на застрахователните вноски. Застрахователят
мотивирал отказа си като счел, че е заплатена една годишна премия на
30.05.2017 г. при сключване на застрахователния договор. Следващото
плащане на премията е трябвало да се извърши до 30.05.2018 г. включително,
но такова не е направено.
Позовал са се на т. 29 от Общите условия на за застраховка „Живот" на
Кредитополучател, според която при неплащане на разсрочената вноска до
деня на падежа включително, застрахователното покритие отпада в
едномесечен срок считано от падежната дата на неплатената вноска.
Заболяването било диагностицирано през юни 2019 г., а трайната загуба на
работоспособност е настъпила на 09.10.2020 г., т.е. извън срока на
застрахователното покритие.
Наследодателката им не била страна по споразумението-договора, за
10
застраховка, сключен между кредитодателя и застрахователя, макар, че тя е
дала съгласието си, което е станало на 30.05.2017 год. Това споразумение не
било подписвано и връчвано на нея.
По посоченото споразумение наследодателката на ищците не дължала
изплащането на застрахователна/и премия/и, а същите се дължали от
ползващото се лице.
Този довод не се подържа във въззивната жалба.
Твърдят ,че когато не е платена застрахователна премия, то съгласно КЗ
застрахователя т.е ответникът, е длъжен да покани писмено застраховащия-
кредитодателя да плати дължимата вноска в срок, който не може да бъде по-
кратък от един месец, а такава покана не била отправяна.
Налице било противоречие между Общите условия, които са в сила от
1.03.2015 год. с клаузите на Кодекса за застраховане, в сила от 1.01.2016 год.
Дори и след настъпването и признаване на трайната загубата на
трудоспособност от компетентния орган - ТЕЛК, наследодателката на ищците
продължила да погасява кредита, съгласно погасителния план, както следва:
а/ за м.12.2020 год. 195.55 лв.
б/ от 1.01.2021 до 31.12.2021 г. 12 вн. по 195.55 лв. или общо 2 346 лв.
в/ от 1.01.2022 до 30.04.2022 г. са 4 вноски по 195.55 лв. или общо 782
лв.
С посочените плащания за погасяванията на кредитните вноски от нея,
вместо застрахователя - ответната страна, то последната по този начин
неоснователно се е обогатила за сметка на наследодателката им, като респ.
тя е обедняла за тези суми.
В резултат на влошаване на здравословното състояние, с оглед на
напредване на болестта й на 28.03.2022 год. наследодателката им почина.
Сезирана била и Комисията за застрахователен надзор към Комисията за
финансов надзор – София,който орган възприел оплакванията им за
основателни.
Въпреки указанията ответната страна отново изразила становище, че
съгласно разпоредбата на чл.344 ал.1,изр.1 от КЗ, общите условия били
неразделна част от застрахователния договор, както и, че са спазени
11
изискванията на чл.147а ал.2 от ЗЗП.
Молят да бъде прието, че погасителните вноски по Договор за
потребителски кредит №81100КР-АБ-2210/30.05.2017 г. с „ЦКБ“ АД, чрез
„ЦКБ“ АД - клон Пазарджик и Застрахователна полица „ЦКБ живот +“ № 141
К 0071821/30.05.2017 год. на ЗЕАД „ЦКБ Живот“ АД, следва да бъдат
погасявани от посочения застраховател-ответника, считано от 20.11.2020 год.,
когато е от началото на трайната загуба на работоспособноста й, което е било
повече от 70%, до кР. на периода на трайната й загуба на работоспособност
вследствие на заболяването, кога то е настъпила смъртта й, т.е. до 28.03.2022
год., тъй като неоснователно се е обогатил.
Молят да се приеме, че за в бъдеще погасителните вноски по Договор за
потребителски кредит №81100КР-АБ-2210/30.05.2017 г. с „ЦКБ“ АД, чрез
„ЦКБ“ АД - клон Пазарджик и Застрахователна Полица „ЦКБ живот +“№ 141
К0071821/30.05.2017 год. на ЗЕАД „ЦКБ Живот“ АД, следва да бъдат
погасявани от ответната страна, вследствие на настъпилата смърт на
наследодателката им, като застраховано лице, считано от 1.04.2022 год. до
изплащане на последната погасителна вноска на 2.05.2022 год., съгласно
погасителния план, които са 37 на брой, в общ размер на 7 235 лв.
Искането им е: ответника да бъде осъден да заплати сумата от 3 130лв.,
представляваща равностойността на изплатените от наследодателката на
ищците 16 погасителни вноски по 195.55 лв.,всяка, по посочения по-горе
договор за кредит и погасителен план, считано от 1.12.2020 год. до 30.03.2022
год., които е следвало да се изплатят от ответната страна, въз основа на
застрахователната полица и трайната загуба на работоспособността, като по
този начин ответната страна неправомерно и неоснователно се е обогатила за
сметка на наследодателката им, която е обедняла с посочената сума, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата; Да бъде осъден ответника да заплати в бъдеще
погасителните вноски по Договор за потребителски кредит №81100КР-АБ-
2210/30.05.2017 г. с „ЦКБ“ АД, чрез „ЦКБ“ АД - клон Пазарджик и
Застрахователна Полица „ЦКБ живот +“ № 141 К 0071821/30.05.2017 год. на
ЗЕАД „ЦКБ Живот“ АД, , считано от 1.04.2022 год. до изплащане на
последната погасителна вноска на 2.05.2025 год., съгласно погасителния план,
които са 37 на брой, в общ размер на 7 235 лв.
12
Претендират разноски.
Направено е искане за конституиране на „ЦКБ“ АД, на основание чл.26
ал.4 от ГПК.
Съдът е счел ,че исковата молба е нередовна и напълно основателно е
дал указания за конкретизиране на претенциите за всеки от ищците.
В изпълнение указанията на съда ищците са конкретизирали ,че
заплатените от Ц. Д.а суми по застрахователната полица, в размер на 3 130 лв.
представлявали семейна имуществена общност, между нея и първия от
ищците, като съпруг, тъй като са придобити в резултат на нейна трудова
дейност.
Посочената сума от 3 130 лв., претендирана от тях представлявала
сбора от 1 565 лв., като израз на 1/2 идеална част от общата сума от 3 130 лв.
за ищеца И. Д., а остатъка от сумата в размер на 1 565 лв. представлявала
наследствена маса за тримата ищци, представляваща по 1/3 идеална част за
всеки от тях.
Претенцията на И. Д. била в размер на 2 086.67 лв., а за останалите
двама ищци е по 521.67 лв. за всеки един от тях.
Второто искане всъщност е формулирано така ,както и в първоначалната
искова молба.
В срок е постъпил писмен отговор от ответното застрахователно
дружество.
Първоначално са оспорили допустимостта на исковете ,като всъщност са
изложили доводи по основателността на претенцията.
Съгласно изискванията на чл. 456, ал. 1 от Кодекса за застраховането,
ищецът имал основание за предявяване на иск срещу застрахователя, в случай
че докаже изплащането на задължението, каквито доказателства липсвали.
По отношение на иска, отнасящ се до периода, в който застрахованата е
била трайно неработоспособна, то за предявяване на същия липсва
материално правна легитимация. Искове за тези суми са могли да бъдат
предявени в производство, водено от застрахованото лице при несъгласие от
негова страна с решението на застрахователя. Сумата от 3 130 лв, била
платена на редовно основание - вноски по сключения договор за
потребителски кредит и същата не можела да бъде претендирана от
13
наследници на лицето, което е имало легитимацията да предяви иск срещу
решението на застрахователя. В случая не се касае за неоснователно
обогатяване на застрахователя в лицето на ЗЕАД ЦКБ Живот, тъй като за него
не е възникнало основание за плащане на тази сума към ползващото по
полицата лице. Платената сума не била част от наследствената маса.
Направено е възражение за неподсъдност.
Изложени са доводи по основателността на претенцията.
Застрахователният договор бил сключен между ЗЕАД „ЦКБ Живот”
ЕАД и Ц.Г. Д.а, а не е в резултат на „споразумение“ между кредитодателя и
застрахователя. Сключването на застрахователен договор не било
задължително при сключването на договор за кредит. Налице били две
различни облигационни правоотношения, от които произтичат права и
задължения, различни по своя характер, за различните страни по тях - договор
за отпускане на потребителски кредит, сключен между г-жа Д.а
(кредитополучател) и „ЦКБ“ АД (кредитодател) и застрахователен договор -
сключен между г-жа Д.а (застраховащ и застраховано лице) и ЗЕАД „ЦКБ
Живот“ (застраховател) в полза на банката - кредитор при условията на чл. 383
от КЗ. В този смисъл премията се дължи именно от
застраховащия/застрахован по полицата - г-жа Д.а, а не от ползващото лице..
Не оспорват, че между наследодателя на ищците г-жа Д.а и ЗЕАД „ЦКБ
Живот“ е имало сключена застрахователна полица „ЦКБ Живот +” № 141 К
0071821 за застраховка „Живот” на кредитополучател с начало 31.05.2017 г. и
край 30.05.2025 г. Полицата е сключена на 30.05.2017 г, като първата премия
по нея е била заплатена при сключването й. Полицата е сключена във връзка с
теглен от г-жа Д.а потребителски кредит от „Централна Кооперативна Банка"
АД с реф. № 81100КР-АБ-2210/30.05.2017 г. в размер на 15 000 лв. Покрити
рискове, съгласно условията на полицата, са: „смърт вследствие заболяване”,
„смърт вследствие злополука”, „трайна загуба на работоспособност
вследствие заболяване над 70 %’’ и „трайна загуба на работоспособност
вследствие злополука над 50 %”. Конкретните рискове са записани в полицата
и въз основа на тях и оценката на медицинския риск, направена на база
предложението-декларация, се формира размерът на дължимата
застрахователна премия. В случай на настъпване на застрахователно събитие,
когато същото бъде признато за такова, отговорността на застрахователя,
14
съгласно полицата, се определя в размер на остатъка от главницата
(непогасената част от паричното задължение към кредитодателя, който е
ползващо се по полицата лице) към датата на застрахователното събитие и не
включва просрочените вноски, наказателни лихви и разноски.
Договорената в полицата ежегодна падежна дата на премията била 30.05.
Още на следващата година (2018) наследодателката на ищците не е платила
дължимата по полицата премия, като в периода от 30.05.2018 г. - 30.06.2018 г.
(30.05. - падежна дата плюс определените в ОУ към застраховката и
приложимото законодателство период, в който застрахователното покритие по
полицата е в сила) плащане на премия по полицата не е постъпвало и същата е
била прекратена. Позовават се на т. 29 от приложимите към полицата Общи
условия, според която при неплащане на разсрочената вноска до деня на
падежа включително, застрахователното покритие отпада в едномесечен срок,
считано от падежната дата на неплатената вноска. Разпоредбата, касаеща
едномесечния период не е била част от Общите условия на ЗЕАД „ЦКБ
Живот“. Наследодателката на ищците е имала възможност да избере
еднократно плащане на застрахователната премия и по този начин да избегне
спорове.
Позовават се и на чл. 368, ал. 3, изр. последно, съгласно което: „В
случаите на изречение второ допълнително изрично писмено изявление от
страна на застрахователя до застрахования не е необходимо.“
ЗЕАД „ЦКБ Живот“ няма и не е имало задължение за подаване на
уведомления към Гаранционния фонд, тъй като сключваните от дружеството
застрахователни договори и конкретно застраховката на кредитополучатели не
попадат в обхвата на застрахователните договори, за които по закон се изисква
подаването на информация.
Считат, че няма задължение на застрахователя за допълнително
уведомяване по отношение на прекратения договор, предвид ясно
разписаните текстове в застрахователната полица и посоченото в приетите от
застраховащия и застраховано лице Общи условия по застраховката. Именно
там се съдържа и информацията по отношение на застраховки с разсрочено
плащане на премията - с посочването в полицата на размера и падежа на
дължимите премии, същото се счита за покана за плащане на премията в
едномесечен срок от датата на падежа. Като неразделна част от сключения
15
застрахователен договор, общите условия към него са приложими изцяло към
правоотношението, като считаме, че същите не противоречат на законови
разпоредби. Нещо повече, в приложимите към полицата общи условия, освен
че е предвиден по-дълъг срок от падежната дата до прекратяване на полицата,
е дадена и възможност застрахователното покритие по тази полица да бъде
възстановено, ако пропусната премия бъде платена в рамките на 6 месеца от
падежната дата. Разпоредбата на чл. 368 КЗ посочва в своята първа алинея, че
при разсрочено плащане на премията вноските са дължими на падеж.
Молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни или
евентуално съдът да съобрази чл. 368, ал. 3, във връзка с ал. 2, т. 1 от КЗ.
Претендират юрисконсултско възнаграждение.
С определението си по чл.140 от ГПК съдът съобразявайки, искането на
ищците, на основание чл. 26, ал. 4 ГПК, за привличане на - „ЦКБ“ АД, члез
„ЦКБ“ АД, с ЕИК 83144750, със седалище и адрес на призоваване: гр. София,
р-н „Слатина“, бул. „Цариградско шосе“ № 87, със законни представители
С.М.С. и Г.К.К., е счел че се касае за искане за привличане на трето лице
помагач и е привлякъл банката именно като трето лице – помагач .Съдът се е
позовал и на нормата на чл.227,кооято според въззивния съд няма отношение
към обсъждания въпрос.
Именно тези действия на съда ,според въззивната инстанция ,са довели
до недопустимост на решението в частта относно иска по чл.134 от ГПК във
връзка с чл.383 ал.1 от КЗ.
Напълно правилно с оглед правната природа на иска ,ищците са
направили искане за участието на банката – кредитор именно на основание
чл.26 ал.4 от ГПК , тъй като в тази хипотеза всъщност се предявяват нейните
права.
При това положение следва да се осигури участието като страна в
производството или както в съдебната практика се приема , като „съищец“.
Вместо да стори това , съдът е конституирал банката – кредитор като трето
лице – помагач.
Чрез иска по чл.134 от ЗЗД кредиторът може да упражни
имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва
удовлетворението на кредитора, каквато хипотеза за специфичната ситуация
16
урежда и нормата на чл.383 ал.1 от ГПК.
Тъй като кредиторът е титуляр на правото на иск по чл.134 от
ЗЗД, но не и на спорното с ответника материално право, нормата на чл.134,
ал.2 от ЗЗД изисква по предявения от кредитор иск да бъде призоваван като
страна и длъжникът, титуляр на спорното право /общата уредба в
процесуалния закон е в чл.26, ал.4 от ГПК, предвиждащ, че по делото, по
което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието
право е предявено/.
В производството по иск по чл.134 от ЗЗД във връзка с чл.383 ал.1 от КЗ
кредиторът е процесуален субституент на длъжника, като процесуалната
субституция е от вида процесуално застъпничество, при което ищецът от свое
име предявява чуждо право, като наред с него се конституира като страна и
носителят на това право. В процеса кредиторът и длъжникът, чието
материално право се упражнява, са необходими задължителни другари, поради
което съвместното им участие на ищцовата страна/като съвместна
процесуална легитимация/е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска, съответно и за производството, за която съдът следи
служебно.
В настоящия случай страната е направила надлежно искане ,но съдът не
го е възприел правилно и всъщност е провел производството без банката
кредитор ,чиито права са упражнени чрез този иск да участва като надлежна
страна в производството.
Поради изложеното – решението в частта , с която са отхвърлени
предявените от И. К. Д., с ЕГН **********; К. И. Д., с ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр. Велинград, ул.“Пионерска“ № 88, и М. И. Д.а- П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Пловдив ул. “България“ № 40, ет. 6, ап.18, всички със
съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. “Иван Вазов“ № 9, адвокат К. П. К. срещу
ЦКБ “ЖИВОТ“ ЗЕАД, гр. София 1000, ул. “Стефан Караджа“ № 2, ЕИК
*********, със законен представител Р.Г.В., в качеството й на изпълнителен
директор заедно с прокурист - К.С.В., иск с правно основание чл.134 ЗЗД във
вр. с чл. 383 КЗ, с които се иска съда да осъди ответника да заплати на „ЦКБ“
АД, чрез „ЦКБ“ АД - клон Пазарджик, на основание чл.26, ал. 4 от ГПК, със
седалище и адрес на управление : гр. София, п.к.1086, р-н „Слатина“, бул.
„Цариградско шосе“ № 87, със законни представители С.М.С. и Г еорги Косев
Костов, заедно в качеството им на изпълнителни директори или един от тях и
прокуриста, погасителните вноски по Договор за потребителски кредит
№81100КР-АБ- 2210/30.05.2017 г. с „ЦКБ“ АД, чрез .„ЦКБ“ АД - клон
Пазарджик, като застрахователно обезщетение по Застрахователна Полица
17
„ЦКБ живот +“ № 141 К 0071821/30.05.2017 год. на ЗЕАД „ЦКБ Живот“ АД,
вследствие на настъпило застрахователно събитие- смърт на застрахованото
лице, считано от 1.04.2022 год. до изплащане на последната погасителна
вноска на 2.05.2025 год., съгласно погасителния план, общо 37 на брой, в общ
размер на 7 235 лв. е недопустимо като постановено без участие на
задължителен необходим другар и следва да бъде обезсилено , а делото
върнато за произнасяне на друг състав на първоинстанционния съд с
участието на задължителен необходим другар като страна в производството.
По отношение произнасянето по другите искове – с правно основание
чл.436 от КЗ решението не страда от този порок , тъй като страните са
правилно конституирани и в това производство банката – кредитор е
участвала като трето лице-помагач.
По така предявените искове , въззивната инстанция следва да се
произнесе по същество.
На доводите за недопустимост на исковете , направени в писмения
отговор от ответника ,съдът е дал отговор и въззивната инстанция изцяло
споделя изложените доводи.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че И. К. Д., К. И. Д. и М.
И. Д.а- П. са наследници на Ц.Г. Д.а. Безспорно е също така ,че наследодателя-
Ц.Г. Д.а е сключила Договор за потребителски кредит № 81100КР-АБ-
2210/30.05.2017 г. с „ЦКБ“ АД, чрез „ЦКБ“ АД - клон Пазарджик договор,
като съпругът й И. К. Д. е солидарен съдлъжник, както и че наследодателката
на ищците е и страна по застрахователен договор, сключен с ответника, в
качеството й на застраховащ и застрахована по Полица „ЦКБ живот +“ № 141
К 0071821/30.05.2017 год. на ЗЕАД „ЦКБ Живот“ АД , въз основа на сключен
на 30.05.2017 г., в гр. Пазарджик договор.
Към момента на подписване на застрахователната полица ,
наследодателката на страните е удостоверила с подписа си ,че е запозната с
предоставените и Общи условия. Няма спор между страните по делото ,
изрично е отбелязано и според изискванията ,че тези Общи условия са приети
от Съвета на директорите на застрахователното дружество на 21.05.2008
година, като е направено изменение от 6.02,2015 година. ОУ , приложени към
исковата молба са тези ,с които наследодателката на ищците се е запознала и
приела.
В т.29 от тези ОУ е предвидено ,че при неплащане на застрахователната
вноска до деня на падежа включително , застраховката се прекратява в
едномесечен срок, считано от падежната дата. Предвидена е и възможност за
възстановяване на застрахователното покритие.
Безспорно е, че представените ОУ, които страната е приела и на които
ответника се позовава са приети от Съвета на директорите при действието на
КЗ /отм от 1.01.2016 година/.
В чл.348 от действащия КЗ е дадена легална дефиниция на Общите
18
условия. Според ал.1 на този текст общи условия са типизирани клаузи,
приложими към неограничен брой застрахователни договори. Общите
условия на застрахователя, установени предварително за сключването на
определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били
предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил
писмено, че ги приема. Приетите от застраховащия общи условия са
неразделна част от застрахователния договор. При несъответствие между
застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора.
ОУ се приемат от управителния орган на застрахователя.
Дори само при съобразяване на този текст , може да се направи извод ,че
застраховател не е длъжен да приема нови ОУ , при влизането в сила на нов
КЗ. Ако приетите ОУ не съответстват на сключения договор и на нормите на
действащия КЗ , то негов е риска .
Влизането в сила на нов КЗ не води до нищожност на приетите от
застрахователя ОУ.
Също легалната дефиниция на ОУ позволява и извода ,че по отношение
на тях не намира приложение §29 от ПЗР на КЗ , тъй като не се касае за
подзаконов акт или административен такъв. Това съдът отбелязва само за
яснота.
Също така е важно да се посочи, че първоинстанционният съд не се е
позовал на т.29 от ОУ на застрахователя , за да отхвърли иска.
Установено е от доказателствата по делото , не се спори и между
страните ,че при сключване на застрахователния договор е платена първата
застрахователна премия , като падежната дата за всяка следваща е датата
30.05. на годината.
Безспорно е , че следващи плащания по застрахователния договор не са
правени , поради което основния въпрос от значение за изхода на спора е
прекратен ли е застрахователния договор по надлежния ред и от кой момент.
Не е възникнал спор между страните и относно възникването на
покрития риск.
Представена е многобройна медицинска документация по делото ,
прието е и заключение на експерт . Безспорно е установено онкологично
заболяване на наследодателката на ищците през 2019 година. Ползвала е
отпуск по болест , постъпвала е и на болнично лечение. Поради заболяването
и неговите усложнения Ц. Д.а е инвалидизирана с Решението на ТЕЛК при
19
МБАЛ «Пазарджик» АД_ през месец ноември 2020 година, което признава
100 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ. Безспорно е
още ,че е налице причинна връзка между заболяването на Ц. Д.а (умерено
диференциран серозен папиларен овариален /яйчников/ карцином, усложнен с
метастази в съседните меки тъкани и органи), въз основа на което тя е
инвалидизирана и настьпването на смъртта й на 28.03.2022 година в 09,00
часа.
Пред застрахователя е предявена претенция ,като е подадено
уведомление за настъпил застрахователен риск на 22.12.2020 година.
Застрахователят е отказал да удовлетвори претенцията , като се е
позовал на т.29 от ОУ и е приел,че към момента на настъпване на
застрахователното събитие договорът за застраховка е бил прекратен. За това
решени наследодателката е била уведомена на 15.01.2021 година.
Това решение на застрахователя е обжалвано пред комисията за
финансов надзор. КФН е изложила подробни съображения , според които
всъщност се отрича приложението на т.29 от ОУ/което е становището както на
първоинстанциония ,така и на въззивния съд/ и се обсъжда възможността за
прекратяване на договора ,уредена в нормата на чл.368 от КЗ. Условията за
прекратяване били уговорени в ОУ , а не в застрахователната полица. КФН е
счела ,че са налице основания отказа да бъде преразгледан.
Застрахователят не е променил становището си.
В чл.368 от КЗ са уредени хипотезите на прекратяване на
застрахователния договор.
При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия,
каквато е настоящата хипотеза , застрахователят може да извърши едно от
следните действия:
1. да намали застрахователната сума по договора, съответно на частта от
неплатената премия;
2. да измени условията по договора;
3. да прекрати договора.
Тези си права застрахователят може да упражни не по-рано от 15 дни от
датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на
застрахователя. Писменото уведомление се смята за връчено и договорът се
прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал правото по ал. 2, т. 3
и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след
изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска,
който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В случаите на изречение второ
допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до
20
застрахования не е необходимо.
Тъй като в застрахователната полица изрично не са уредени условията за
прекратяване на договора ,то следва да намери приложение първото
изречение на текста на ал.3 от чл.368 от КЗ. Неоснователно ищците се
позовават на нормата на чл.446 от КЗ , тъй като не се касае за застраховка със
спестовен елемент.
От заключението на съдебно-счетоводна експертиза, която е приета по
делото и не е оспорена от страните е установено ,че по кредита са направени
общо 49 погасителни вноски на обща стойност 9550.15 лв. За периода от
настъпването на трайната неработоспособност - 20.11.2020 год. до смъртта -
28.03.2022 год. са направени 14 погасителни вноски на обща стойност от
2737.70 лв. / 14 вн. х 195.55 лв./. За периода от завеждането на ИМ -
01.03.2023 год. до кР. на погасителният план са дължими общо 5 279.56 лв., /
от тях: главница 4926.74 лв. и дог. Лихва 346.82 лв./.
При тази фактическа обстановка , съдът напълно споделя доводите на
първоинстанционния съд , мотивирали го да отхвърли претенцията по
исковете с правно основание чл.456 от КЗ.
След като застрахования е уведомил за застрахователното събитие и е
получил отговор от застрахователя , който му е заявил, че счита договора за
прекратен /макар и позовавайки се на т.29 от ОУ/,то е изпълнено условието на
чл.368 ал.1 изр.1-во от КЗ. Тъй като не е уговорено друго с изтичането на 15
дневен срок договора е прекратен , тъй като до застрахования е достигнала
волята на застрахователя да стори това.
Такова тълкуване е направил първоинстанционният съд и въззивната
инстанция напълно го споделя , тъй като то напълно е съобразено с
изискването за добросъвестност в договорните отношение. След като в
значителен период от време застрахованият не е изплащал застрахователната
премия ,то неморално е позовавайки се „прекалено стриктно“ на закона да
извлича облага от собственото си неправомерно поведение.
При така приетото ,въззивната инстанция намира ,че предявените искове
до размера , за който претенциите по чл.436 от КЗ за всеки от тях са заявени,
са неоснователни и правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд.
За периода след настъпване на трайната неработоспособност 20.11.2020
г. до датата, от която застрахователния договор е прекратен- 03.02.2021 г., са
заплатени общо 586,65 лв.( 3 вноски х 195,55 лв. с дати 02.12.2020 г.,
04.01.2021 г. и 02.02.2021 г.). Иска с правно основание чл. 456 КЗ следва да
бъде частично уважен. Правилно съдът е приел , че при това положение
/особено като се има предвид ,че първия ищец всъщност носи солидарна
отговорност/ ,всеки от ищците следва да получи 1/3 част от тази сума ,
съобразно наследствените си права.В този случай претенцията се основава
само на наследственото правоотношение , а първия ищец има задължения за
плащане на собствено основание ,тъй като той не е страна по
21
застрахователния договор.
Основавайки се на заключението на експерта съдът е уважил исковете в
такъв размер и до предявения размер напълно правилно – отхвърлил
претенциите.
Поради изложеното , въззивната инстанция намира ,че решението о в
тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред тази инстанция на жалбоподателите
разноски не се дължат. По отношение на част от претенциите им жалбата е
неоснователна , а тъй като по втория иск решението се обезсилва и делото
връща за ново разглеждане, разноските следва да бъдат присъдени с оглед
изхода на спора по същество. Това налага корекция на решението и в частта
относно разноските ,които са възложени на ищците в производството.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК ,като се има предвид ,че се касае за
обективно и субективно съединени искове , всеки с цена под 5000 лева ,
решението на въззивната инстанция е окончателно.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.
№ 20235210100209 по описа за 2023 година ,в частта , с която са отхвърлени
предявените от И. К. Д., с ЕГН **********; К. И. Д., с ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр. Велинград, ул.“Пионерска“ № 88, и М. И. Д.а- П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Пловдив ул. “България“ № 40, ет. 6, ап.18, всички със
съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. “Иван Вазов“ № 9, адвокат К. П. К. срещу
ЦКБ “ЖИВОТ“ ЗЕАД, гр. София 1000, ул. “Стефан Караджа“ № 2, ЕИК
*********, със законен представител Р.Г.В., в качеството й на изпълнителен
директор заедно с прокурист - К.С.В., иск с правно основание чл.134 ЗЗД във
вр. с чл. 383 КЗ, с които се иска съда да осъди ответника да заплати на „ЦКБ“
АД, чрез „ЦКБ“ АД - клон Пазарджик, на основание чл.26, ал. 4 от ГПК, със
седалище и адрес на управление : гр. София, п.к.1086, р-н „Слатина“, бул.
„Цариградско шосе“ № 87, със законни представители С.М.С. и Г.К.К., заедно
в качеството им на изпълнителни директори или един от тях и прокуриста,
погасителните вноски по Договор за потребителски кредит №81100КР-АБ-
2210/30.05.2017 г. с „ЦКБ“ АД, чрез .„ЦКБ“ АД - клон Пазарджик, като
застрахователно обезщетение по Застрахователна Полица „ЦКБ живот +“ №
141 К 0071821/30.05.2017 год. на ЗЕАД „ЦКБ Живот“ АД, вследствие на
настъпило застрахователно събитие- смърт на застрахованото лице, считано от
1.04.2022 год. до изплащане на последната погасителна вноска на 2.05.2025
год., съгласно погасителния план, общо 37 на брой, в общ размер на 7 235 лв. и
съответно в частта , с която са присъдени разноски в тежест на ищците.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане от друг състав при участие
на задължително необходимите другари.
22
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23