Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр. Русе, 27.07.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на двадесет и осми юни две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа
докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно
дело № 167 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 33а, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Делото е
образувано по постъпила жалба от Т.Д.Г. ***, в качеството му на земеделски
производител, чрез пълномощника адв. О.Б. ***, срещу Заповед № РД 09-150 от 25.02.2022
г. на Министъра на земеделието и храните гр. София в частта, с която не е бил включен в окончателния специализиран
слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021 г. парцел БЗС 07603-537-1-1 в землището на гр. Бяла с площ 1,39 ха, стопанисван и
обработван от жалбоподателя.
В жалбата се
съдържа оплакване за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част, като
постановена в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и не в съответствие с целта на закона – отменителни
основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Прави се искане за отмяна на
заповедта в оспорената част и за присъждане на направените по делото разноски
по представен списък.
Ответникът – Министърът на земеделието чрез
процесуален представител ст. юрисконсулт В.И., в представен по делото писмен
отговор (л. 16-21), в съдебно заседание и с писмена защита, изразява становище
за неоснователност на оспорването. Прави искане жалбата да бъде оставена без
уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализ на събраните в хода на делото
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Т.Д.Г. е регистриран като земеделски
стопанин с УРН 365867, като за 2021 г. е кандидатствал по различни схеми за
подпомагане – СЕПП (Схема за единно плащане на площ), СПП (Схема за
преразпределително плащане), ЗДП (Схема за плащане за селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания), СП
(основна) (Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) и ПНДП
(Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар), при което е
заявил за подпомагане общо 3 парцела, находящи се в землището на гр. Бяла,
област Русе (л. 96-122).
Със заповед № РД 09-1194 от 15.12.2021 г.
министърът на земеделието, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 16б, ал. 1 от
Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп
и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба №
105/2006 г.), е наредил одобряването на проекта на специализирания слой
"Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020 г. (л. 12 от
преписката). В раздел IV от нея е дал възможност на земеделските стопани да се
запознаят с този проект и в срок до 07.01.2022 г. да направят възражения за
включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в
специализирания слой. Жалбоподателят е подал възражение с рег. № Д-1613 от 23.12.2021
г. (л. 34) против одобрения проект на специализирания слой с описан един парцел,
за които само е налице изключване от проекта за одобрените площи (виж таблицата
във възражението).
Със заповед № РД 09-150 от 25.02.2022 г. (л. 13 от
преписката), на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 33а,
ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г., министърът на
земеделието е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за
подпомагане" за кампания 2021 г., като част от Система за идентификация на
земеделските парцели (СИЗП), който е актуализиран за 2021 г. чрез дешифрация на
нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2021
г., отразяване на резултатите от теренни проверки от областните и общински
структури на МЗХГ и проверки на място по чл. 37, ал. 3 и 4 от ЗПЗП, както и
чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на проекта на
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен със заповед №
РД 09-1194 от 15.12.2021 г. министърът на земеделието. Тази заповед е
обнародвана в ДВ, бр. 20 от 11.03.2022 г.
Жалбоподателят оспорва с жалбата си до настоящия
съд заповедта на министъра на земеделието, в частта й за описания във
възражението парцел, а именно за БЗС 07603-537-1-1 с площ 1,39
ха, считайки, че административният
орган неправилно не го е включил в обхвата на слой ПДП за 2021 г. , въпреки че
той се стопанисва и обработва от жалбоподателя и отговаря на всички изисквания
за допустимост по Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на
земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба
№ 2/2018 г.).
При представяне на преписката пред съда, ответникът
е представил и писмо с изх. № 94-615 от 14.04.2022 г. (л. 5-6) от директора на
дирекция "Идентификация на земеделските парцели" в министерството на
земеделието, в което се посочва, че за кампания 2021 г. бенефициентът е заявил
за подпомагане 3 парцела, като обект на възражението на кандидата е 1 парцел,
който изцяло не попада в обхвата на слой ПДП. Спорната площ не попадат в частта
ПДП, тъй като след извършена теренна проверка е определен като изцяло
недопустим за подпомагане съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2 и чл. 10, ал. 2, т. 2, б.
„а“ от Наредба № 2/2018 г. – неподдържани
междуредия и тревостой над 0,5 м. теренни проверки на физическите блокове, в
които попадат заявените площи. Била извършена допълнителна проверка по казуса
на жалбоподателя и се потвърждава коректността на извършените
теренни проверки и на отразяването на констатациите от тях в СИЗП за кампания
2021 за въпросната площ.
От ответника в хода на делото е представен протокол № 1/08.09.2021 г. от
извършена теренна проверка (л. 32), включително и разпечатки на отразените в този
протокол файлове – снимков материал (л. 23-30). Представени са и доказателства
за уведомяване на жалбоподателя за извършване на теренните проверки чрез
публикуване на графика за провеждането им на страницата на ОД „Земеделие“ –
Русе, закачване на табло в Община Бяла, както и чрез изпращане по електронна
поща на посочения от жалбоподателя при подаване на заявлението за подпомагане
имейл адрес.
В хода на делото е разпитан като свидетел Петър Кирилов П., също земеделски
стопанин, който е извършвал обработката (поддържането) на заявените за подпомагане
от жалбоподателя площи. Според показанията на свидетеля, същият е извършвал
мулчиране на междуредията в овощните градини на жалбоподателя, включително на
процесния парцел като за 2021 г. тази обработка е започнала през месеците
април, май, юни и юли. През месец август обработка не е извършвана, поради
наложена забрана за мулчиране на пасища. През месец септември обработката е
продължила като първо е косено в кайсиевата градина, но е имало авария на
трактора и едва след доставката на необходимата резервна част за отстраняването
на аварията е продължена обработката и на черешовата градина (процесния
парцел). Между обработването на кайсиевата и на черешовата градини според
свидетеля са минали 3-4 дни, докато бъде доставена нежната за трактора част.
Свидетелят не помни кога точно е започнала обработката, но твърди, че е след
отпадане на забраната в края на август или началото на септември. Обработката,
която извършва е само чрез мулчиране със съответната техника. Обработка на ръка
не се извършва, тъй като е значително по-трудоемка дейност и отнема много
време.
За изясняването на спора по същество съдът допусна извършването
на съдебно-техническа и агротехническа експертиза. Вещите лица са установили
при извършения оглед на процесния парцел на 14.06.2022 г., че в редовете на
трайното насаждение, под тревната растителност се наблюдават стари окосени
треви от предната година, както и стар мулч. Експертизата посочва, че няма
данни, по които точно конкретно да се посочи на дата 07.09.2021 г., когато е
извършена теренната проверка, каква височина е имала тревата на този терен (БЗС
07603-537), но от фотографиите, направени при проверката и приложени към
протокола, е видно, че тревната растителност надвишава първото разклонение на
овощните дървета, като на една от снимките (№2) се вижда стълб и храст около
него и височината на тревата е значителна. От същите фотографии вещите лица са
установили, че тревната растителност заема повече от 100 кв.м. площ. Според
вещите лица на фотографиите не се забелязват следи от откоси и от механизирана
обработка. Към датата на извършения от вещите лица оглед – 14.06.2022 г. не е
възможно да се установи, мулчирането за какъв период преди проверката на
07.09.2021 г. е било извършено. През стопанската 2020/2021 г. жалбоподателят е
заявил за подпомагане три парцела по ЦОФК: БЗС 07603-537-1-1 с площ 1,39 ха,
БЗС 07603-1122-2-2 с площ 0,37 ха и БЗС 07603-1122-2-1 с площ 1,60 ха като
първият парцел е идентичен с поземлен имот по КВС – масив 187, парцел 9
(187009), а другите два парцела са идентични с поземлен имот по КВС – масив
185, парцел 15 (185015). Двата имота 187009 и 185015 се намират в
непосредствена близост. Имот 185015 е разположен на около 110 метра
северозападно от имот 187009. При извършената проверка на физическите блокове
на 07.09.2021 г. по отношение на имот 185015 е установено, че отговаря на
условията за подпомагане, съгласно Наредба № 2/26.03.2018 г.. и той е част от специализирания слой „Площи
допустими за подпомагане“.
Допълнително в съдебно заседание вещото лице П.
(агроном) пояснява, че първата коситба зависи от тревостоя на терена, но в
заключението е посочил, че е извършена коситба предната година (2021 г.),
защото е угнило (има процес на гниене) , но не може да се каже кога точно е
извършена коситбата. Възможно е следите от мулчиране да са от периода юли и
септември. Градината е млада и добре подържана. По снимковия материал не може
да се каже точно колко е височината на тревата. Вещите лица са приели, че
тревата надвишава 50 см., той като тя е над височината на формиране на короната
на дърветата, а последната е на около 60-70 см от земята. Вещото лице П.
посочва, че през 2022 г. не може да се определи кога точно е мулчирано през
2021 г., но уточнява, че ако през месец юли е мулчирано е възможно през месец
септември, когато е извършена теренната проверка тревостоят да достигне нивото,
което е видно на направените от проверяващите снимки. Такъв тревостой не би
могъл да се получи към 07.09.2021 г. ако е косено след падане на забраната,
т.е. след 20 август.
По делото е представена Заповед №
РД09-788/05.08.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите (л. 74), с
която е разпоредено на земеделските стопани, включително наетите от тях лица
при поддържане на постоянно затревените площи и обработваемите земи в състояние,
годно за производство, с цел отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на пожари, да не извършват косене на тревата, машинно почистване
(мулчиране), включително и почистването на храсти, през периода от 05 август
2021 г. до 20 август 2021 г. включително.
При така установените факти, съдът стига до
следните правни изводи:
Настоящият състав на Административен съд Русе,
намира жалбата за процесуално допустима.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е от заинтересовано лице,
чието възражение срещу обхвата на специализирания слой "Площи, допустими
за подпомагане" за кампания 2021 г. не е уважено.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Според чл. 30 от ЗПЗП за изпълнение на функциите на
Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и
контрол (ИСАК), която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като
една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30,
ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, която се създава и поддържа от Министерството на
земеделието, храните и горите - чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП. В изпълнение на
законовата делегация по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието,
храните и горите е издал и Наредба № 105/2006 г., според § 4 от заключителните
й разпоредби.
СИЗП (Системата за идентифициране на земеделските
парцели) и данните, включени в нея са посочени в чл. 33 от ЗПЗП. Според ал. 4
на същата норма данните в СИЗП се актуализират ежегодно чрез дешифриране
(компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на
специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на
резултатите от проверките на място по чл. 37 от ЗПЗП. Специализираните теренни
проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите
при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП, а това е
редът визиран в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 105/2006 г.
В чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП е разписано правомощието
на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран
слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите,
допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите,
определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП, а това е Наредба № 2 от 26.03.2018 г.
за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и
мерки за заплащане на площ. В чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП е посочено, че данните в
СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой
"Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез
дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез
извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез
отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на
реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се
одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред,
определен в наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП.
От този преглед на нормативната уредба следва, че
заповед № РД 09-150 от 25.02.2022 г. на министъра на земеделието е издадена от
компетентен орган и при спазване на изискванията за форма и на
административнопроизводствените правила.
Оспорващият поддържа възражение
за допуснато нарушение в процедурата по издаване на заповедта, поради нарушения
при извършването на теренни проверки. В жалбата до съда не се съдържат
конкретни съображенията в тази връзка. В представената писмена защита се
твърди, че извършената на 07.09.2021 г. теренна проверка на деклариран парцел с
идентификатор 07603-537-1-1 с площ 1,39 ха е в нарушение на чл. 37, ал. 3 от
ЗПЗП във връзка с чл. 9, ал. 3 от наредбата (очевидно се има предвид Наредба №
2/2018 г.), тъй като въпреки задължението си, длъжностното лице, изпълнило
проверката не е установило дали е имало следи от мулчиране през календарната
2021 г. Съдът намира, че посоченото възражение касае материалната обоснованост
на оспорения административен акт и установяването, респективно неустановяването
на релевантни за случая факти, а не става въпрос за нарушение на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Освен това сочената от жалбоподателя като нарушена разпоредба на чл. 37, ал. 3
от ЗПЗП се отнася за извършване на проверки на място по чл. 37 от ЗПЗП от
Разплащателната агенция, а не за теренни проверки.
Процесната
специализирана теренна проверка на характеристиките на физическите блокове и
допустимите за подпомагане площи, извършена в рамките на ежегодното обновяване
на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" на
основание чл. 33, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП и чл. 15, ал. 2, т. 2 от Наредба №
105/2006 г., се различава от проверките на място като проверка на допустимостта
за подпомагане по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП и чл. 24 и сл. от Наредба №
105/2006 г. Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. специализираните
теренни проверки по ал. 2, т. 2 определят чрез използване на устройство за
позициониране и измерване, чието допустимо отклонение на измерване отговаря на
указанията на ЕК, необходимостта от актуализиране, вида и обхвата на промените
на характеристиките на референтните парцели – граници и начин на трайно
ползване, както и на допустимите площи в тях, съгласно наредбата по чл. 40
ЗПЗП. В зависимост от установеното на място състояние на проверяваните площи и
необходимостта от промени се извършват измервания (линейни или полигонови) за
нови граници или съществуващите граници се потвърждават. Тези проверки не са
проверки на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП, не касаят оценка на конкретни
заявени за подпомагане площи и за резултатите от тях не се изпращат контролни
листове или доклади на кандидатите от ДФ "Земеделие" или
Министерството на земеделието, храните и горите. В същата наредба е предвидено
(в чл. 15, ал. 5 и 6), че земеделските стопани, заявили площи за подпомагане в
референтни парцели – физически блокове, определени за теренни проверки по ал.
2, т. 2, се уведомяват чрез: 1. публикуване на интернет страниците на МЗХГ и на
съответната областна дирекция "Земеделие", както и на информационните
табла в областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по
земеделие на информация за стартиране провеждането на специализираните теренни
проверки и на списъци с референтните парцели, определени за проверка, и 2.
публикуване на интернет страницата на съответната областна дирекция
"Земеделие", както и на информационните табла в областните дирекции
"Земеделие" и общинските служби по земеделие на индикативни графици
за провеждането на теренните проверки в областта. Земеделските стопани по ал. 5
могат да бъдат уведомявани за теренните проверки по ал. 2, т. 2 и по друг
подходящ начин, когато съществува възможност за това. В случая цитираните
разпоредби са точно изпълнени като заповедта на министъра на земеделието,
храните и горите за организиране извършването на теренни проверки и
индикативния график за провеждането им са обявени както на интернет страниците
на МЗХГ и на ОД „Земеделие“ – Русе, така и на табло в Общинската служба по земеделие
в гр. Бяла. Освен това за извършването на теренните проверки е уведомен и лично
жалбоподателя чрез изпращане на графика на посочената от него електронна поща
за контакт.
Съгласно
чл. 15, ал. 7 от Наредба № 105/2006 г. земеделските стопани, заявили площи за
подпомагане в референтни парцели – физически блокове, определени за теренни
проверки по ал. 2, т. 2, може да присъстват по време на нейното провеждане.
Специализираните теренни проверки се извършват и без присъствието на
земеделските стопани. С оглед на тази разпоредба очевидно неучастието на
земеделския стопанин при извършването на теренни проверки не съставлява
процесуално нарушение.
Резултатите
от теренните проверки се отразяват в контролни доклади (протоколи) за служебно
ползване, служещи за обновяване на информацията в СИЗП като контролните доклади
се подписват от служителите на МЗХГ, извършили проверката, други служители на
МЗХГ, присъствали на проверката, при наличие на такива, и се утвърждават от
директора на съответната областна дирекция "Земеделие" (чл. 15, ал. 8
от Наредба № 105/2006 г.).
В
конкретния случай в съставения протокол, в първата му част „Общи данни от ТП“ в
колона „ДПП/НДПП“ е вписано „Отпадане на цялата ДПП“ и „Не поддържани
междуредия“. Във втората част „Данни от GNSS измервания“ е попълнен раздел ІІ GNSS
НДП точки. На ред 1 в
колона „Вид“ е вписано – изоставена земеделска площ; в колона „Причина за
недопустимост Наредба № 2/26.03.2018 г.“ е вписан текста – Чл. 9, ал. 1, т. 2,
и чл. 10, ал. 2, т. 2, б. а) – неподдържани междуредия и/или тревостой над 0,5
м; в колона „Култура в точката на заснемане (НДПП) – текстът е „овощни видове“;
в колана „Снимки (име на файл)“ са посочени пет файла в .jpg формат и в колона „Забележка“ е
вписано – отпадане на дпп. На ред 2 отделните колони имат напълно идентично
съдържание (само в колона „Снимки“ са описани три файла).
При
анализа на данните от протокола за теренна проверка и съвкупната преценка на
останалите доказателства по делото, съдът намира, че по отношение на парцела,
за които жалбоподателят е подал жалба до съда, заповедта се явява необоснована
и по този начин несъответна на материалния закон.
Оспорената заповед, позовавайки се на резултатите
от извършените в съответния период теренни проверки, всъщност ползва като
мотиви за постановения правен резултат в конкретния случай констатациите и
правните основания, отразени в протокола за теренна проверка на процесния
парцел. В този протокол, както вече се посочи се съдържат две фактически
констатации – първата в част „Общи данни от ТП“, където се съдържа констатация
за „не поддържани междуредия“ и втората – в част „Данни от GNSS измервания“,
раздел ІІ „GNSS НДП
точки“, където е налице констатация „Изоставена земеделска площ“. От правна
страна са посочени нормите на чл. 9, ал. 1, т. 2 и чл. 10, ал. 2, т. 2, б. а)
от Наредба № 2/2018 г.
Чл. 9, ал. 1 от Наредба № 2/2018 г. определя
хипотезите, при които трайните насаждения са допустими за подпомагане.
Регламентирани са две положителни предпоставки, при наличието на които площите
с трайни насаждения са допустими за подпомагане. Първата предпоставка (по т. 1)
е най-малко
70 % от растенията в парцела след изключване на неподходящите за подпомагане
площи по чл. 10 да са живи (неизсъхнали) и втората предпоставка (по т. 2 на ал. 1 от чл. 9) е почвената
повърхност в междуредията да се поддържа с
подходящи обработки или косене според прилаганите системи (угарна,
чимово-мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване). Изрично по
отношение на втората предпоставка (поддържане на междуредията) е регламентирано
в чл. 9, ал. 3 на Наредба № 2/2018 г. условие, че изискването по ал. 1,
т. 2 се счита за изпълнено, когато следи от дейностите са разпознаваеми през
цялата календарна година.
На следващо място с
разпоредбата на чл. 10 от същата наредба са уредени случаите, в които конкретни
земеделски площи се считат за трайно неподходящи за подпомагане (ал. 1) и за
временно неподходящи за подпомагане (ал. 2). Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба
№ 2/2018 г. временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части
от тях, за които в календарната година се установи, че:
1. са изоставени –
земеделски площи без наличие на земеделска дейност (производство на продукция
или поддържане в състояние, годно за производство), които могат да бъдат
приведени в състояние, годно за подпомагане чрез стандартни земеделски
мероприятия или чрез премахване на камъни, дървесна, храстовидна и друга
нежелана растителност;
2. височината на тревостоя е
над:
а) 0,5 м за земи под угар и
междуредията в трайни насаждения;
б) 0,7 м за ливади по чл. 8,
ал. 1, т. 2 и временно затревени площи;
в) 0,35 м за постоянно
затревени площи, поддържани в състояние, годно за производство съгласно чл. 5,
т. 2;
3. са опожарени;
4. са наводнени.
За да бъдат изключени тези площи от специализирания слой „Площи, допустими
за подпомагане“, е необходимо заедно или поотделно те да заемат площ повече от
100 кв.м.
В настоящия случай с посочването на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 2 и
чл. 10, ал. 2, т. 2, б. а) от Наредба № 2/2018 г. административният орган
очевидно приема, че не е налице положителната предпоставка на чл. 9, ал. 1, т.
2, т.е. не са поддържани междуредията в процесната овощна градина на
жалбоподателя и е налице хипотеза, дефинираща процесната площ като временно
недопустима по чл. 10, ал. 2, т. 2, б. а) – височината на тревостоя е нас 0,5 м
за междуредията в трайни насаждения. При словесното изписване на основанието за
недопустимост се сочи „неподдържани междуредия и/или тревостой над
0,5 м“ като не е уточнено в конкретния случай дали става
въпрос за кумулативно наличие на основанията или алтернативно и в коя от двете
хипотези. Отделно от това в протокола от теренната проверка се съдържа, както
вече се посочи, и констатация за изоставена земеделска площ, което по същество
е хипотезата на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2/2018 г., но в протокола няма
позоваване на тази норма. Следва да се отбележи също така, че изпълнението на
изискването на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/2018 г. се установява, ако са
налице следи от дейностите поддържане на междуредията през цялата календарна
година (чл. 9, ал. 3 от Наредба № 2/2018 г.). Това означава per
argumentum a contrario, че за да се приеме, че предпоставката на чл. 9, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 2/2018 г. не е налице, длъжностните лица извършващи теренните
проверки, следва да се убедят, че липсват следи от обработка на междуредията
през цялата година. В настоящия случай обаче в протокола за теренната проверка
въобще липсва подобна констатация. Такава според вещите лица не може да бъде
направена само от изготвения по време на теренната проверка снимков материал,
поради което в експертизата е посочено, че „на фотокопията не се забелязват
следи от откоси и от механизирана обработка“, т.е. такива не могат да бъдат
видяни на направените снимки. Не може да бъде споделена тезата на ответника, че
цитираната констатация на вещите лица всъщност доказва липсата на такива следи,
респективно на обработка на процесните междуредия през 2021 г. Експертите
изрично заявяват пред съда, а е вписано и в заключението на експертизата, че
следи от мулчиране през 2021 г. са налице като не може да се прецени единствено
кога точно през 2021 г. е извършвана обработката. В този смисъл не е налице
противоречие между заключението на експертизата и показанията на разпитания по
делото свидетел, като вещото лице П. изрично посочва, че е възможно
междуредията да са мулчирани през месеците до юли 2021 г. и към 07.09.2021 г.
при забрана за обработка на площите през месец август, тревостоя да достигне
заснетия от длъжностните лиза на ДФЗ.
В случая е налице неяснота относно установените при теренната проверка
факти и обстоятелства, а от там и относно приложимите правни норми. Налице са
твърдения за неподдържани междуредия, но без да е констатирано да ли се касае
за целогодишно неподдържане или такова е налице единствено към момента на
извършената проверка. По този начин не е безпротиворечиво установена липсата на
предпоставката по чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/2018 г. Целта на
законодателя е да въведе изискване за поддържане на земеделските площи, което
безспорно не следва да става еднократно в годината, а да е регулярна дейност.
Това обаче означава, че и еднократната проверка, без данни за това налице ли са
белези от предходни обработки в същата година, не може да обоснова извод за
неизпълнение на задължението за поддръжка на земеделските площи съобразно чл.
9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/2018 г., а от там и на тяхната недопустимост на
това основание. В тази връзка по делото е безспорно установено, че площите,
стопанисвани от жалбоподателя се обработват чрез наето от него лице. Не се
спори, че е извършена обработка на част от тези площи (кайсиевата градина) след
отпадане на забраната и преди извършване на теренната проверка. Съдът кредитира
тезата, че несвоевременното обработване на междуредията в процесния парцел се
дължи на повреда в техниката за мулчиране, която е отстранена своевременно (на
09.09.2021 г. видно от представените фактури за закупена резервна част).
Липсват данни и след отстраняване на повредата парцелът да е останал
необработен, а и вещите лица заявават добро поддържане на парцела при огледа и
възможността след обработването през м.юли до теренната проверка тревостоя да
достигне посочената височина.
От своя страна констатираното при теренната проверка наличие на тревостой
над 0,5 м, което не се оспорва от страните и принципно е основание за временна
недопустимост на земеделските площи, следва да се преценява именно с оглед
разпоредбата на чл. 9, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/2018 г.,
както при съобразяване с наложената забрана за косене, която забрана неминуемо
обективно води до увеличаване на тревостоя. Житейски неоправдано е да се
очаква, че след отпадане на забраната всички площи ще бъдат обработени
незабавно, независимо от това каква е големината на стопанисваните от отделния земеделски
стопанин площи. В случая обработката безспорно е започнала преди 07.09.2021 г.,
което е напълно логично и сочи на съобразяване от страна на жалбоподателя на
изискванията за поддържане на площите съобразно чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба №
2/2018 г.
Съдът не споделя възражението на ответника, че в случая при възникнала
повреда в техниката, което не е извънредно обстоятелство по смисъла на Наредба
№ 2/2018 г. (макар тази наредба въобще да не борави с такова понятие),
жалбоподателят е имал възможност да наеме друго лице за извършване на
обработката или пък да премине към друг начин на обработка. Данните по делото
обаче сочат, че повредата е отстранена своевременно, което не оправдава
преминаване към други начини и методи за обработка.
Всичко изложено до тук сочи, че в настоящия случай
по отношение на процесния парцел, административния орган е приел, че се явява
недопустим за подпомагане и ги е изключил от специализирания слой „Площи,
допустими за подпомагане“, без обаче да е установил в цялост обстоятелствата,
относими към извършването на тази преценка и без анализ на всички релевантни
факти. Административният орган се е задоволил единствено да установи наличието
на тревостой над 0,5 м на определена дата и само въз основа на този констатация
да приеме, че е налице недопустимост за подпомагане на процесната площ, като не
е изяснил дали става въпрос за изоставена земеделска площ или за неподдържани
междуредия и от там да определи приложимите за случая правни норми. Това налага
извод, че Заповед № РД 09-150 от 25.02.2022 г. на министъра на земеделието, с
която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2021 г. е незаконосъобразна, досежно парцел с
идентификатори БЗС 07603-537-1-1 с площ 1,39 ха, заявен за подпомагане от жалбоподателя за
кампания 2021 г. и поради това следва да бъде отменена в тази й част.
С оглед изхода на спора, както и своевременно
направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане
на разноски, ответникът в лицето на Министерство на земеделието следва да бъде
осъден на основание чл. 143, ал. 1 от АПК сумата от 910 лв., включваща
заплатена държавна такса от 10 лв., адвокатско възнаграждение от 500 лв.,
заплатено в брой по приложен договор за правна защита и съдействие и 400 лв.
депозит за вещи лица.
По изложените съображения и на основание чл. 173,
ал. 2 от АПК, Русенският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Т.Д.Г. ***, в качеството
му на земеделски производител, Заповед № РД 09-150 от 25.02.2022 г. на
Министъра на земеделието и храните гр. София в частта, с която не е бил включен в окончателния специализиран
слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021 г. парцел БЗС 07603-537-1-1 в землището на гр. Бяла с площ 1,39 ха.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието гр. София да заплати
на Т.Д.Г. ***, ЕГН сумата от 910,00 (деветстотин и десет) лева разноски
поделото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: