№ 4833
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20241110210075 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Г. С. Ж., чрез адв. В. К.
срещу Заповед за задържане от 23.06.2024 г., издадена от полицейски
служител при 09 Районно управление (РУ) - Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР).
С жалбата се моли за отмяна на процесната заповед, като
незаконосъобразна и неправилна, при издаването й били допуснати
съществени процесуални нарушения на изискванията на материалния и
процесуалния закон, както и се твърди, че екземпляр от нея не е връчен на
жалбоподателя и същият не е запознат с фактическото основание за
издаването й, нито с описание за мотивирането й, както и се твърди, че не са
били налице фактически основания и непосредствена необходимост от
задържане. Претендират се разноски.
Процесуалният представител на жалбоподателя по същество моли да бъде
отменена процесната заповед за задържане на лицето, като доразвива
съображенията, които са изложени в жалбата, както и счита, че е абсурдно
едно лице да бъде задържано, за да бъде разпитано като свидетел, а срещу
жалбоподателя няма ДП във връзка с това задържане. Претендира се
1
минимално възнаграждение.
За органа издал атакуваната заповед, в съдебно заседание се явява
представител, който по същество пледира за потвърждаване на издадената
заповед за задържане като законосъобразна, издадена от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия и по правилата на ЗМВР, като в същата са
изложени фактически и правни основания за задържането, поради което
намира, че не е ограничено правото на защита, а доколкото по процесното
задържане е образувано ДП, намира за правилно, съблюдавайки целите за
превенция и недопускане от укриване полицейския орган да задържи лицето.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на претендираното, позовавайки се на Решение №С-432/2022 г.
на СЕС.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните по делото доказателства:
Спрямо жалбоподателя е била издадена Заповед за задържане, изведена с
№3384зз-643/23.06.2024 г. от С. Т. С. - полицай при 09 РУ-СДВР на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с вписано основание: „данни за извършено
престъпление във връзка с чл.354А от НК (притежание на НВ)“. В нея е
посочено, че лицето е задържано в 21:15 часа на 22.06.2024 г. в помещение за
временно задържане в 09 РУ-СДВР и е освободено в 13:55 ч. на 23.06.2024 г.
Същата е връчена надлежно срещу разписка на жалбоподателя и е налице
подпис срещу задържано лице. Заедно със Заповедта е изготвен и протокол за
обиск на лице, като са иззети и описани вещи. Жалбоподателят е посочил, че
няма възражения и подписал разписката под протокола. На жалбоподателя му
е била предоставена и декларация за правата на задържаното лице срещу
подпис, връчена му на 22.06.2024 г. Същият е посочил, че не желае адвокатска
защита по негов избор и за негова сметка или служебен по Закона за правната
помощ, както и е направил отказ от другите предоставени му права.
Приложено е копие от книгата за задържаните лица при 09 РУ-СДВР, където е
вписан номера на полицейската заповед, посоченото в нея основание по
ЗМВР, както и час на задържането на лицето и в кое помещение се е
осъществило фактически това задържане.
Установява се от удостоверение рег. №513р-75004/24.07.2024 г. на началник
03 сектор към отдел „Човешки ресурси“ при СДВР, че съгласно Заповед
2
№513з-1669/01.03.2023 г. на директора на СДВР младши инспектор С. Т. С. е
назначен на длъжност „полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция“ към 09 РУ-СДВР, която длъжност изпълнява и
към момента.
Съгласно удостовереното в писмо на началника на 09 РУ-СДВР е, че през м.
юни 2024 г. няма заведени заявителски материали срещу лицето Г. С. Ж. в 09
РУ-СДВР, като има образувано ДП с рег № 3384 ЗМК-1018/22.06.2024 г. по
чл.354А от НК по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. №29206/24 г. по описа на СРП
срещу М.Г.В., по което ДП Г. С. Ж., който също е бил задържан, но в
качеството на свидетел, което ДП е изпратено на 18.07.2024 г. на СРП.
Приложена е справка за ЗМ по описа на 09 РУ-СДВР срещу жалбоподателя.
При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
стига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има
правен интерес от оспорване, като разгледана по същество е основателна,
поради следното:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган –
полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, съгласно правомощията
му, заложени в разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Издадена е в
предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и има изискуемото по
чл.74, ал.2 от ЗМВР съдържание. Посочено е и правното основание за
издаването й, а именно по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която норма предвижда, че
основанието за издаването е срещу лице, „за което има данни, че е извършило
престъпление“. Посочени са фактическите и правни основания за задържането
на жалбоподателя в оспорваната заповед: „данни за извършено престъпление
във връзка с чл.354А от НК (притежание на НВ)“.
Но следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е
произволно, то следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел.
Като в тази насока е Решение №9425/2016 г. на ВАС по админ. д. №3914/2015
г. Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с
конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното
извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта
на закона.
3
Като тази ПАМ е с превантивна функция. В случая е налице нарушение на
чл.5 от ЕКЗПЧОС. В първата точка на чл.5 от ЕКЗПЧОС са изброени
хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като
изброяването е изчерпателно и поради това следва да се тълкува
ограничително. Разпоредбата на чл.5, т.1 от ЕКЗПЧОС изисква на първо място
задържането да е законосъобразно, което включва условието да бъде спазен
редът, посочен в националния закон, като такъв ред е разписан в ЗМВР, а
именно чл.72 и сл. от същия. Като в процесния случай са били налице
осъществявани действия по разследване по подозрение за извършено
престъпление, но не от жалбоподателя Ж., а от друго лице, като в хода на
разследването и след задържането на Ж. с процесната заповед спрямо него не
са извършвани действия, установяващи съпричастност към деянието, което се
сочи в процесната заповед, нещо повече в писмото на началника на 09 РУ-
СДВР се твърди, че Ж. е бил задържан като свидетел. Предвид което
изначално задържането на Ж. е незаконосъобразно, тъй като нито един
процесуален закон, вкл. и нормата на чл.72 от ЗМВР не предвижда задържане
на лице като свидетел. Липсват данни за съпричастност, която да е изначална
такава на жалбоподателя към престъплението, което е било предмет на
разследване по чл.354А от НК, друг е въпроса, че дори не е посочена коя от
хипотезите на престъпление по тази норма е била предмет на разследване. Не
е спазено изискването на чл.5, т.1, б. „с“ от ЕКЗПЧОС, а именно: „с цел да се
осигури явяване пред компетентния, съгласно закона орган, по обосновано
подозрение за извършено престъпление, или когато задържането обосновано
може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши
престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление“. Такива
индиции по преписката липсват. Незабавно след проверката на жалбоподателя
от полицейските органи същият е бил задържан, като липсват данни, че
същият е нямало да се яви пред компетентен орган като свидетел, каквото
задържане изначално както се посочи по-горе е незаконосъобразно. На
следващо място не са налице изискуемите предпоставки, предвид, че целта на
задържането е да се попречи на задържаното лице да се укрие или да извърши
друго престъпление. По делото се установи, че жалбоподателят е задържан
като свидетел и са липсвали каквито й да било индиции, че същия ще се укрие
с оглед негова съпричастност към деянието, което се разследва или ще
извърши престъпление. Поради което при задържането е следвало да бъде
4
съобразено дали е налице обективна необходимост от прилагане на такава
принудителна административна мярка (ПАМ). Като тази ПАМ е с
превантивна функция, а именно цели да се попречи на конкретното лице да
извършва престъпления и да се укрива. Касае се за необходимост от мярка за
намаляване на интензитета от опасностите, които крие едно лице, което в
процесния случай не е налице.
Като в случая задържането на жалбоподателя с атакуваната полицейска
заповед не допринася за постигане на целите, посочени в закона и съставлява
необоснован акт на неоснователна принуда върху жалбоподателя чрез
лишаването му от свобода, което противоречи на същността и
предназначението на принудителните административни мерки, каквито са
заповедите за задържане. Като всяка ПАМ задържането за срок от 24 часа
налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно
определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния
случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се
предприема било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено
престъпление, било за да осуети прикриването на престъплението, както и с
цел започване на разследване срещу вероятния извършител. В случая от
доказателствата по делото по никакъв начин не може да се установи каква е
била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с
нея задържане.
Предвид което оспорената заповед макар и издадена от компетентен орган
в кръга на службата му, не е съобразена с предпоставките, посочени в чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, които се установи, че не са налице, както и с целите
предвидени в ЗМВР, а именно ограничението и последиците да са
пропорционални на засегнатото право на свобода и сигурност, което е
залегнало в разпоредбите на чл.6, ал.1 от АПК и чл.107 ЗМВР, а и същата се
явява несъобразена с чл.5, т.1, б. „с“ от ЕКЗПЧОС, поради което се явява
незаконосъобразна. Предвид което и жалбата се явява основателна и следва да
бъде уважена, а атакуваната заповед следва да бъде отменена.
С оглед изхода на производството претенцията на жалбоподателя за
присъждане на сторените по делото разноски се явява основателно.
Претендира се възнаграждение в размер на 400 лв., което е под минимума,
съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., който е от 750 (седемстотин и
5
петдесет лева) лв. за адвокатски хонорар и 11, 30 (единадесет лева и тридесет
стотинки) лв. държавна такса, т.е. деловодни разноски по производството,
поради което и независимо от направеното възражение, искането следва да
бъде уважено изцяло.
Ето защо и на основание чл.72, ал.4 от ЗМВР Софийският районен съд,
наказателно отделение, деветнадесети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на Г. С. Ж. Заповед за задържане с рег. №3384зз-
643/23.06.2024 г., издадена от С. Т. С. - полицай при 09 РУ-СДВР, с правно
основание чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ да
заплати на жалбоподателя Г. С. Ж., с ЕГН ********** от гр. ***** сумата в
размер на 400 (четиристотин лева) лв. за адвокатско възнаграждение пред
първоинстанционния съд и 11 (единадесет лева и тридесет стотинки) лв. за
деловодни разноски по делото..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда
Административнопроцесуалния кодекс пред АССГ в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6