Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
28.02.2024 |
град |
Кърджали |
|||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
На |
07.02.2024 |
година |
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||
|
|
||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||
|
Секретар |
Павлина
Петрова |
|
||||||||
|
|
||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева от Окръжна
прокуратура - Кърджали
|
|
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||
|
|
||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
163 |
по описа за |
2023 |
година |
|||||
|
|
||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63в
от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Кърджали, подадена чрез
упълномощения й процесуален представител – гл.юрк.С.
Ч., против Решение №208 от 02.11.2023 год., постановено по АНД №722/2023 год.
по описа
на Районен съд -
Кърджали, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция,
серия ** №***, издаден от ОД на МВР - Кърджали.
В
жалбата са изложени мотивите и изводите на районния съд, обусловили
постановения резултат с обжалваното решение, а именно - отмяна на процесния електронен фиш за налагане на глоба. Касаторът заявява, че не споделя приетото от състава на
районния съд, като счита, че в обжалвания електронен фиш е описана изключително
ясно и подробно фактическата обстановка, както и че абсолютно правилно е
приложена правната квалификация на извършеното нарушение, като развива подробни
доводи и съображения в тази насока. Сочи, че с издадения
електронен фиш, на юридическото лице е вменено административно нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и че тази разпоредба вменява задължение за сключване на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение. Касаторът
сочи също, че при неизпълнение на това задължение, административнонаказателната
разпоредба на чл.638, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ предвижда „глоба“, в размер от 250
лева, когато собственикът е физическо лице и имуществена санкция в размер на 2000
лева за юридическо лице или едноличен търговец и че същите санкции се налагат
на собственика на МПС, съгласно чл.638, ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на МПС, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Излага довод, че в Кодекса
за застраховането е предвиден специален ред за установяване на нарушения с
автоматизирано техническо средство - чл.647, ал.3 от КЗ, съгласно който, когато
с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата,
като ЕФ се изпраща на собственика на МПС, който е длъжен в 14-дневен срок от
получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и
6 от КЗ. Сочи
също ,че налагането на административно наказание глоба или имуществена санкция
с електронен фиш е допустимо единствено по чл.638, ал.4 и ал.6 от КЗ, като в
тази хипотеза чл.189, ал.5 от ЗДвП не се прилага, т.е. в тези случаи не е
предвидена възможност за собственика да посочи данни на друго лице, което да е
извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление, в
резултат на което издадения ЕФ да бъде анулиран, поради което наказателно
отговорно лице при нарушение на чл.638, ал.4 от КЗ винаги е собственикът на
МПС. Твърди ,че предвид обстоятелството, че с издадения електронен фиш на
жалбоподателя е вменено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ и е доказан факта на извършване
на нарушението, жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание посочения
законов текст с предвидената в него имуществена санкция, в размер на 2000 лева.
Твърди също, че от доказателствата по делото по безспорен начин се установяват
времето и мястото, на което е била засечена скоростта на движение на
автомобила, както и скоростта на движение и допустимата на това място скорост и
че са налице всички съставомерни признаци на
електронния фиш, както и че при издаването на обжалвания електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
липсват допуснати нарушения. Излага и довод, че от формална страна електронният
фиш съдържа всички изискуеми се съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити и че нарушението
е безспорно установено от разпечатките на техническото средство и приложения
снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административно-наказателния
процес. Предвид изложеното, с жалбата моли съда да се произнесе със съдебен
акт, с който да отмени Решение №208 от 02.11.2023 год., постановено по АНД
№722/2023 год. по описа на Районен съд - Кърджали и вместо него да потвърди процесния ЕФ серия ** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали, с
който е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на
2000 лева, на „Арда Тур“ ЕООД, с ЕИК ***, за извършено нарушение на чл.483, aл.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4,
във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр.
с чл.461, т.1 от КЗ. С жалбата се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР - Кърджали. При
условията на евентуалност, в случай, че по делото са представени доказателства
за реално платено адвокатско възнаграждение и се претендират разноски за това,
които са над минималния размер, определен по Наредбата №1 от 9 юли 2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл.63д, ал.2
от ЗАНН се прави възражение за прекомерност, с довод, че делото не се отличава
с фактическа и правна сложност и определяне на разноски за платено адвокатско
възнаграждение, над минимално определените по Наредба №1 се явява прекомерно и
не отговаря на критериите хонорарът да е „обоснован и справедлив“.
Редовно призован за
съдебното заседание, касаторът - Областна дирекция на МВР – Кърджали,
не се представлява. От пълномощника на същия
– гл.юрк. С. Ч., преди съдебното заседание е
депозирана молба, в
която заявява, че поддържа жалбата по изложените съображения и че няма доказателствени искания и няма да сочи други доказателства.
Моли за отмяна на обжалваното решение, вместо което да се постанови друго, по
същество, с което да се потвърди процесния ЕФ. Отново
претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОД на МВР – Кърджали, а в условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касация – „Арда тур“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление ***, с ЕИК ***, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Кърджали
счита касационната жалба за основателна. Счита, че обжалваният съдебен акт
е неправилен и в същия са направени неправилни изводи относно описанието на
извършеното нарушение в ЕФ, с който е санкционирано наказаното дружество.
Намира, че съдът е направил неправилни изводи, че описанието в обжалвания ЕФ е
неясно и не става ясно, кой е фактическия законов състав на нарушението, за което
е санкциониран жалбоподателят, както и че не ставало ясно и по текст от КЗ или
пък текст от ЗДвП е наказано дружеството. Сочи, че съдът е намерил, че са
налице противоречия между описаната фактическа обстановка и приложената
санкционна разпоредба. Счита, че предвид описанието, което
административно-наказващият орган е посочил във фактите, описани в ЕФ, а
именно: „С автоматизирано техническо средство и система е установено управление
на МПС, регистрирано в Р България и не спряно от движение, за което собственикът
не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че след
като е посочил, че нарушението е по чл.638, ал.4 от КЗ, т.е. че на това
основание е ангажирана административнонаказателната
отговорност за нарушение по чл.638, ал.1 т.1 от КЗ, то намира за неправилни
изводите на Районен съд - Кърджали за неточно описание и за непосочване в ЕФ на
точните разпоредби, за които е ангажирана административнонаказателната
отговорност на наказаното дружество. При тези съображения счита, че настоящата
инстанция следва да се съобрази с изложените в касационната жалба доводи за
отмяна на обжалвания съдебен акт, които напълно споделя и счита, че следва да бъде
отменено решението на Районен съд – Кърджали, вместо което да бъде постановено
друго, с което да бъде потвърден процесния ЕФ.
Кърджалийският
административен
съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание всъщност
е нарушение на закона, т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №208 от 02.11.2023 год., постановено по АНД №722/2023 год.,
Кърджалийският районен съд е отменил електронен фиш за налагане
на глоба (!? – наложена е имуществена санкция) серия ** №***, издаден от
ОДМВР - Кърджали, с който е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 2000 лева, на „Арда Тур“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1,
във
вр. с чл.638, ал.4, във
вр. с чл.638, ал.1, т.2, във
вр. с чл.461, т.1 от КЗ.
За да постанови решението
си, Кърджалийският районен съд от
фактическа страна е приел за установено, че на 14.04.2023 год., за времето от
13:30 часа до 16:30 часа, на път ***, в ***, до ***, в посока от *** към ***,
се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със
стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства
с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1, с фабр.
№***. Същият бил позициониран на път *** в ***, до ***, където ограничението на
скоростта е от 50 км/час за населено място. В 13:42 часа на 14.04.2023 год. бил
заснет автобус, марка „***“, модел „***“, с рег.№***. При обработване на
информацията от заснемането бил проверен статуса на моторното превозно средство,
при което било установено нарушение на Кодекса за застраховането. По този повод
бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на жалбоподателя „Арда Тур“
ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС,
било наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 2000
лева, за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1, във вр.
с чл.638, ал.4, във вр.
с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ.
Описаната
фактическа обстановка районният съд е приел за установена от приложените по делото писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства - снимка №***/***
от 14.04.2023 год.; Справка в централна база - КАТ, видно от която, собственик
на автобус, марка „***“, модел „***“, с рег.№***, е жалбоподателя Арда Тур“
ЕООД, с ЕИК ***; Списък от 18.08.2021 год.; Протокол за използване на
Автоматизирано Техническо Средство или Система с рег.№1300р-2482 от 18.04.2023 год.;
Заповед №1300з-4 от 18.08.2021 год.;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №***; Протокол от проверка №***/***
год., както и от другите писмени доказателства, приобщени по делото.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна районният
съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна и в законоустановения срок по
чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът
е посочил, че административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана заради извършено нарушение на чл.483,
ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с
чл.461, т.1 от КЗ. Посочил е също, че разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ
въвежда задължение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение и че неизпълнението
на това задължение от юридическо лице се санкционира от нормата на чл.638,
ал.1, т.2 от КЗ, с имуществена санкция в размер на 2000 лева. На следващо място
съдът е посочил, че с ал.4 на чл.638 от КЗ е предвидено, че когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал.1. Според районния съд обаче,
в конкретният случай, с описанието, което наказващият орган е дал на
обстоятелствата в обжалвания електронен фиш, не ставало ясно, кой е фактическия
и законов състав на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, като е
приел, че това е така, тъй като не можело да се отъждестви изпълнителното
деяние с посоченото във фиша административно нарушение. Според решаващия състав
на районния съд, не ставало ясно, какво точно нарушение е установено - на
Кодекса за застраховането или пък такова на ЗДвП и че това изписване на
обстоятелствата на нарушението препятства и възможността за проверка,
възникнало ли е някакво задължение за жалбоподателя, кога и на какво основание.
Районният съд е приел, че от изложеното следва извода, че е налице противоречие
между описаната фактическа обстановка и приложената санкционна разпоредба,
което пречи на жалбоподателя да разбере, какво точно нарушение му се вменява. Съдът
е посочил, че е недопустимо едва при изписването на правната квалификация на
деянието да се правят изводи за фактите на извършеното нарушение, като е приел,
че по този начин наказващият орган е ограничил в съществена степен и правото на
защита на наказаното лице, което от своя страна водело до отмяна на обжалвания
електронен фиш, приравнен на наказателно постановление, като незаконосъобразно
издаден.
При
този изход на делото съдът не е произнесъл по въпроса за разноските, т.к. жалбоподателят
не е направил искане за присъждане на такива.
При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен
акт е валиден, като постановен от надлежния районен
съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не
са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
При извършената касационна проверка на решението,
обаче, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е установил
фактическата обстановка, но намира за основателни оплакванията в
касационната жалба, описани по-горе и съответно, не споделя изложените в
обжалваното решение мотиви за незаконосъобразност на процесния
електронен фиш. Съображенията и аргументите за този извод са следните:
В обжалвания електронен фиш е описана достатъчно
ясно и подробно фактическата обстановка, както и абсолютно правилно е приложена
правната квалификация на извършеното нарушение. В процесния
електронен фиш серия ** №***, издаден от ОД на МВР - Кърджали е описано
най-напред, че на 14.04.2023 год., в 13:42 часа, в ***, ***, на път ***, до ***,
в посока към ***, при ограничение на скоростта за населено място 50 км/час и
след приспаднат толеранс от минус три километра, е заснето нарушение с
Автоматизирано техническо средство или система (АТСС) ARH CAM S1. След това, в
електронния фиш ясно е описано, че с конкретното АТСС е установено управление
на МПС, което е регистрирано в Република България и не е спряно от движение, за
което собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. По-нататък във фиша е конкретизирано установеното МПС, а именно:
МПС: *** ***, вид: Автобус, с регистрационен номер ***, както и е отбелязано,
че е установено нарушение от Кодекса за застраховането (КЗ) с автоматизирано
техническо средство/система №***. След това в обжалвания електронен фиш е посочен
и собственикът на установеното МПС или лицето, на което е регистрирано същото
това МПС, като ясно са посочени името и правно-организационната форма на
юридическото лице, единния идентификационен код/ЕИК/ на юридическото лице,
седалището и адресът му на управление, както е посочен с трите му имена и
законният представител на юридическото лице. На следващо място, в електронния
фиш ясно е посочено, че за извършеното нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във
връзка с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр.
с чл.461, т.1 от КЗ, на юридическото лице се налага имуществена санкция, в
размер на 2000 лева. Посочената във фиша като нарушена норма на чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ гласи, че „Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор“.
Нормата на чл.638, ал.4 от КЗ регламентира, че „Когато с автоматизирано
техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство
се налага глобата или имуществената санкция по ал.1 от същия член“, във връзка
с чл. 638, ал.1, т.2 от КЗ, който предвижда, че: „На лице по чл.483, ал.1, т.1, което
не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се налага: т.2 имуществена санкция от 2000 лева
- за юридическо лице или едноличен търговец. Нормата на чл.461, т.1 от КЗ, от
своя страна регламентира, че „Задължителни застраховки са: 1. „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по т.10.1, раздел II, буква „А“ от приложение
№1“.
При така направеното в процесния
електронен фиш описание на обстоятелствата, свързани с нарушението, както и при
така дадената правна квалификация на същото, съдът в настоящия състав намира,
че не е ограничено правото на защита на нарушителя и че е пределно ясно, че
става дума за установено нарушение по КЗ, а не по ЗДвП, още повече, че в
описателната част на фиша, никъде не е посочено, с каква скорост се е движело
описаното МПС, нито какво е превишението на скоростта
на движение, а е посочено единствено, че е налице ограничение на скоростта за
населено място – 50 км/час и е приспаднат толеранс от 3 км/час, т.е. от
фактическа страна не е описан състав на нарушение по ЗДвП, свързано с движение
над допустимата скорост.
Следва да се посочи също, че в процесния
електронен фиш е дадена правилна правна квалификация на деянието и не е
допуснато смесване на съставите на две различни нарушения - по чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ и по чл.638, ал.4 от КЗ, като първото нарушение е формално и е
наказуемо по чл.638, ал.1 от КЗ, в една от двете хипотези на тази ал.1. И в
двете хипотези по чл.638, ал.1 от КЗ и по чл.638, ал.4 от КЗ става дума за
нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като разграничението
между тях е само относно начина на установяване и санкциониране на нарушението,
което е видно и от систематичното тълкуване на разпоредбите. За да се установи съставомерното извършване на нарушение по чл.483, ал.1, т.1
от КЗ, следва да е налице управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
като в случаите по чл.638, ал.1 от КЗ това става по общия ред - със съставяне и
връчване на АУАН, въз основа на който се издава НП, съгласно чл.647, ал.1 и
ал.2 от КЗ, а в случаите по чл.638, ал.4 от КЗ – това става чрез заснемането с
автоматизирано техническо средство, въз основа на което се издава ЕФ съгласно регламентацията,
дадена в чл.647, ал.3 от КЗ. В конкретния случай, управлението на такова МПС е
установено и заснето с АТСС, с посочен вид и фабричен номер, поради което
правилно нарушението е квалифицирано по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638,
ал.1, т.2 и във вр. с чл.461, т.1 от КЗ и съответно,
правилно дружеството „Арда тур“ ЕООД ***, като собственик, на когото е
регистрирано същото МПС, е санкционирано с издаването на ЕФ.
Предвид горното настоящият касационен състав не
споделя изводите на районния съд, че в конкретният случай, с описанието, което
наказващият орган дал на обстоятелствата в обжалвания електронен фиш, не
ставало ясно, кой е фактическия и законов състав на нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателя и че не можело да се отъждестви изпълнителното
деяние с посоченото във фиша административно нарушение, както и че не ставало
ясно, какво точно нарушение било установено - на Кодекса за застраховането или
пък такова на ЗДвП. Съдът намира за нужно да посочи, че няма как нарушение на
ЗДвП да бъде квалифицирано като такова по КЗ и съответно, за него да бъде
наложено административно наказание на основание санкционна разпоредба от КЗ,
както и обратното. От даденото словесно описание на нарушението в процесния електронен фиш и дадената на същото правна
квалификация, съответно и от приложената санкционна норма, става предено ясно,
че се касае за установено с АТСС нарушение на Кодекса за застраховането, а не
на който и да е друг закон.
В допълнение, отново следва да се отбележи, че в
Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за установяване на
нарушения с автоматизирано техническо средство - чл.647, ал.3 от КЗ, съгласно
който, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и
заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движение по пътищата, като ЕФ се изпраща на собственика на МПС, който е длъжен
в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл.638, ал.4 и ал.6 от КЗ. Налагането на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ с
електронен фиш е допустимо единствено по чл.638, ал.4 и ал. 6 от КЗ, като в тези
хипотези чл.189, ал.5 от ЗДвП не се прилага, т.е. в тези случаи не е предвидена
възможност за собственика да посочи данни на друго лице, което да е извършило
нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление, в резултат на
което издадения ЕФ да бъде анулиран, поради което наказателно отговорно лице
при нарушение на чл.638, ал.4 от КЗ винаги е собственикът на МПС, на когото разпоредбата
на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ вменява задължение за сключване на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при положение, че това МПС е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Разпоредбатана чл.647, ал.3 от КЗ е достатъчно ясна и не се нуждае
от тълкуване и според нейните изчерпателни обем и смисъл, а препратката към Закона за
движението по пътищата касае единствено условията и реда за издаване
на електронния фиш като вид санкционен
акт с указаното съдържание и реквизити, но не и вида
или размера на наказанието. В тази норма е пределно ясно изразена волята
на законодателя, а именно - нарушения от категорията
на процесното – бездействие
на собственик на превозно средство по изпълнение
на задължението за сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, да се установяват с техническо средство и съответно – да се санкционират с електронен фиш. Следователно, препращането към ЗДвП недвусмислено е обвързано само и единствено с реда за ангажиране на административнонаказателната отговорност
и външната форма на акта, т.е. на електронния
фиш.
Касационната инстанция в настоящия състав намира,
предвид събраните доказателствата по делото, че от същите безспорно се установява
управление на МПС: марка „*** ***“, вид: автобус, с регистрационен номер ***,
като на посочените в процесния ЕФ дата, час и място: 13:42
часа на 14.04.2023год., на път ***, ***, ***, до ***, за това МПС не е имало
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, което се установява и от приобщената по делото
като доказателство, справка от Гаранционния фонд/на л.14 и л.15 от АНД №772/2023
год./. Безспорно е по делото,
че към процесната дата - 14.04.2023год., ответникът по касация в
настоящото производство - „Арда Тур“ ЕООД ***, с ЕИК ***, е собственик на това
МПС, т.е. правилно е определен и субектът на нарушението.
Настоящият касационен състав намира, че в електронния фиш са посочени абсолютно
всички кумулативно изискуеми се елементи
на фактическия състав на нарушението, като няма никаква неяснота
или противоречие в тях относно това, какво точно нарушение е установено с АТСС. Така
описаното деяние правилно е квалифицирано като нарушение на чл.483, ал.1, т.1
от КЗ, чието съдържание бе цитирано по-горе, поради което и съдът не намира за
нужно да го преповтаря, т.е. съдът намира, че между описаното нарушение и
неговата правна квалификация няма противоречие или казано по друг начин,
описанието на обстоятелствата в обжалвания електронен фиш в пълна степен
съответства на фактическия състав на нарушението и на неговата правна
квалификация. Следва да се добави, че за това нарушение, законосъобразно
и правилно, на основание чл.638, ал.4, във вр.
с чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, на юридическото
лице – ответник по касация, е наложено наказанието „имуществена санкция“, в единствено
възможния предвиден, т.е. фиксиран размер от 2000 лева.
Ето защо,
предвид изложените по-горе
съображения, настоящият състав намира, че касационната жалба, подадена от ОД на МВР –
Кърджали, с изложените в нея доводи и аргументи, се явява основателна и
доказана, като наведените в нея оплаквания се споделят от настоящия
съдебен състав.
От съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства може да се
направи категоричен и обоснован извод за това, че
от обективна страна, дружеството – ответник по касация,
е осъществило състава на административното нарушение, за което е привлечено
към административнонаказателна
отговорност, поради което касационната инстанция намира обжалваното
решение на Кърджалийския районен съд за незаконосъобразно, като постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Предвид това, същото следва да бъде
отменено с решението по настоящото дело и тъй като Кърджалийският
районен съд е събрал всички
относими по делото доказателства,
вместо него
да бъде постановено друго, по същество на спора, с което процесният
електронен фиш за налагане на имуществена санкция, издаден от ОД на МВР –
Кърджали, следва да бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.
При този изход
на делото и с оглед своевременно заявеното в касационната жалба и в депозираната преди
съдебното заседание молба, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът
намира, че на основание чл.63д, ал.4, във
вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да
бъде осъден ответникът по касация „Арда
Тур“ ЕООД ***, с ЕИК ***,
да
заплати в полза на касатора –
Областна дирекция на МВР - Кърджали, юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция, в минимално регламентирания размер от 80.00 лева.
По изложените по-горе
съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.І /първо/, предл.ІI/второ/от
АПК и във вр. с чл.63в и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №208 от 02.11.2023 год., постановено по АНД
№722/2023 год. по описа на Районен съд – Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено и заснето с АТСС, серия ** №***, издаден от
ОД на МВР - Кърджали, с който е наложено
административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 2000.00/две хиляди/ лева, на „Арда Тур“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, със законен
представител С. И. И., за извършено
нарушение на чл.483, ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2 и във вр. с чл.461, т.1 от Кодекса за
застраховането.
ОСЪЖДА „Арда Тур“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, със законен
представител С. И. И., ДА
ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Кърджали - град Кърджали, ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща
направени разноски по делото, за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.