№ 16608
гр. С-ИЯ, 14.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. Л.А
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. Л.А Гражданско дело №
20221110168333 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба на ЗЕАД „БВИГ” срещу Застрахователно
дружество „БИ“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал.
1, изр. 2 КЗ за сумата от 760,87 лв., представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, по щета №
...., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 07.09.2022 г., в град Р, на паркинга на автосервиз „В-КА”,
в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по
застраховка „Каско” за лек автомобил марка ...., е реализирано събитие – пътно-
транспортно произшествие (ПТП), между застрахования при него лек автомобил и
специализирано моторно превозно средство за превоз на автомобили марка .....
Изложени са доводи, че вина за настъпването на инцидента има водачът на
специализирания автомобил – А. М., който поради неупражнен достатъчен контрол и
неосигурено достатъчно странично отстояние е задрал цялата дясна странична част на
застрахованото моторно превозно средство при ищеца, което към момента на
инцидента е било паркирано. Твърди се, че в причинна връзка с описаното ПТП са
причинени щети на застрахования при него автомобил, във връзка с които ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 735,87 лв. на 26.09.2022 г.
Поддържа се, че по отношение на специализирания автомобил към дата на ПТП е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед
извършеното плащане, в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу
ответника за платеното застрахователно обезщетение. Твърди се, че ответникът е бил
поканен да заплати сумата от общо 760,87 лв. с включени ликвидационни разноски в
размер на 25 лв., но не е последвало плащане. Съобразно изложеното е направено
искане да бъде постановено решение, с което да ответника да бъде осъден да плати
1
претендираната сума. Претендират се разноски.
В указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК от
ответника е депозиран писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” на специализираното МПС към датата на инцидента, както
и плащането от ищеца на увреденото лице на претендираната сума. Оспорва
механизма на пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка
между него и настъпилите вреди и вината на застрахования при него по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач. Твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП
е на водача на застрахования при ищеца автомобил, а при условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване. Съобразно изложеното е направено искане за
отхвърляне на предявената искова претенция. Претендира разноски. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно и от представените по делото писмени
доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 07.09.2022 г.,
застрахователни полици, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
16.09.2022 г., опис на претенция от 16.09.2022 г., платежно нареждане от 26.09.2022 г.,
се установява осъществяването на 07.09.2022 г., в град Р, на паркинга на автосервиз
„В-КА”, на пътно-транспортно произшествие между застрахован при ищеца по
застраховка „Каско” лек автомобил марка ...., и застраховано при ответника
специализирано моторно превозно средство за превоз на автомобили марка ..... Не е
спорно и от представените по делото доказателства се установява, че във връзка с
инцидента при ищеца е образувана щета № ...., по която е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 735,87 лв. на 26.09.2022 г.
Не е спорно и от представените писмени доказателства- писмо с изх. №
06757/27.10.2022 г. и обратна разписка от 30.10.2022 г. и уведомително писмо от
ответника с изх. № РГ-01154/17.11.2022 г., се установява и че ответникът е отказал да
удволетвори предявената от ищеца извънсъдебна претенция към него за погасяване на
процесното вземане.
Спорен между страните е механизма на осъществяване на пътно-
транспортното произшествие.
За установяване на спорните въпроси във връзка с него, включително и относно
наличието или липсата на причинно-следствената връзка между инцидента и щетите по
увредения автомобил, е изслушано заключение на съдебна-автотехническа и
оценителна експертиза и са събрани гласни доказателствени средства.
Съгласно изслушаното по делото заключение на съдебна-автотехническа и
оценителна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, описаното в исковата молба пътно-транспортно произшествие е настъпило
при следния механизъм:
На 07.09.2022 г., в светлата част на денонощието, в град Р, пред автосервиз Веко
Ойл, водачът на МПС „МС, РЕГ.№ ....., при заход, навлизайки в обособена за
паркиране зона, не съобразява габаритите на автомобила, при което уврежда
паркирания МПС ..., вследствие на което настъпва пътно-транспортно произшествие с
материални щети по двата автомобила, които за МПС „МС” са в задна дясна габаритна
част на автомобила, а за МПС „.... – в странична дясна габаритна част на автомобила
(преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен калник и др.).
2
Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка, съобразно събраните по
делото доказателства, щетите, нанесени при осъществяване на процесното пътно-
транспортно произшествие на застрахования при ищеца лек автомобил, се намират в
пряка причинно-следствена връзка с механизма на обсъждания инцидент. Уточнено е,
че към датата на ПТП – 07.09.2022 г., размерът на щетите нанесени на застрахования
лек автомобил марка „..., възлиза на 889,80 лв., а с включени 25,00 лв. ликвидационни
разноски – 914,80 лв.
За установяване на механизма на деянието и причинната връзка между
инцидента и твърдените вреди са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите А. Е. М. и В. Г. Г., които съдът кредитира като логични,
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
От показанията на посочените свидетели се потвърждава описания в заключението на
приетата по делото съдебна-автотехническа и оценителна експертиза. По време на
разпита водачът на специализираното моторно превозно средство заявява изрично, че е
имал реална възможност да премине без да настъпи инцидента, но управляваното от
него превозно средство е с дължина осем метра, което е допринесло за настъпване на
удара.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за плащане
на сума, претендирана от ответника, в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност.
Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие
на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Автокаско“ между
ищеца и увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно
поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение,
в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в
изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на
застрахования или на трето овластено да получи плащане лице в размер до
действителните вреди; 4) наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество,
както и извършване на ликвидационни разходи за определяне на застрахователното
обезщетение. По аргумент от разпоредбата на чл. 154 ГПК, установяването на
горепосочените факти, при условията на пълно и главно доказване, е в тежест на
ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е да установи погасяването на
претендираното обезщетение, както и оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД
относно вината на причинителя на вредата, включително и възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен, като съображенията за това са следните:
Не е спорно между страните по делото и от представените писмени
3
доказателства се доказва наличието на валиден договор за имуществено застраховане
по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице, в сила към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск;
изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно
обезщетение в полза на застрахования в претендирания размер, както и наличието на
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество.
Спорните въпроси се свеждат до установяване на механизма на инцидента и
причинно-следствената връзка между него и претендираните вреди.
За изясняване на същите, съобразно изложеното и по-горе, са събрани
доказателства – свидетелски показания и заключение на съдебна-автотехническа и
оценителна експертиза, въз основа на които съдът възприема, че процесното ПТП е
настъпило вследствие на виновно противоправно поведението на водача на
специализирано моторно превозно средство за превоз на автомобили марка ...., чиято
гражданска отговорност към датата на осъществяване на инцидента е застрахована при
ответното дружество. Противоправността на неговото поведение се изразява в
несъобразяване с правилото на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно който с поведението си
водачите на моторни превозни средства не трябва да създават опасности и пречки
за движението, не трябва да поставят в опасност живота и здравето на хората и да
причиняват имуществени вреди. За установени от показанията на разпитаните
свидетели и заключението на обсъжданата експертиза, съдът намира и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между поведението на водача, чиято гражданска
отговорност към датата на инцидента е застрахована при ответника, и осъществяването
на описаните в исковата молба имуществени вреди за ищеца, в качеството на
застраховател.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
4
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
В конкретния случай, според заключението на вещото лице, стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил марка ...., възлиза на сумата от 889,80
лв., а с включени 25,00 лв. ликвидационни разноски – 914,80 лв. Тази стойност е
изчислена въз основа средни пазарни цени, т.е. при съобразяване всички икономически
субекти в този сегмент на пазара, поради което същата отразява адекватния стойностен
еквивалент на вредите. Независимо от изложеното, предвид диспозитивното начало в
гражданския процес, искът следва да бъде уважен за предявения размер от 760,87 лв.,
ведно със законна лихва върху присъдената главница, считано от датата на исковата до
окончателното плащане на вземането.
По възражението за съпричиняване:
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване остана недоказано в
рамките на процеса. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че от събраните по
делото гласни доказателства и от заключението съдебно-автотехническата и
оценителна експертиза с категоричност се установи, че инцидента е настъпил
единствено по вина на водача, чиято гражданска отговорност към момента на неговото
осъществяване е била застрахована при ответника. Предвид изложеното, дължимото от
ответника регресно вземане не следва да бъде намалявано и предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът, който претендира такива в общ размер на 935 лв., от които 50 лв. – държавна
такса, 300 лв. – депозит за вещо лице, 105 лв. – депозит и допълнителен депозит за
разпит на свидетел, и 480 лв. – адвокатски хонорар, който се установява да е платен от
приложените по делото фактура и извлечение от банкова сметка, находящи се на лист
133 и лист 134 от делото. Релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
съдът намира за неоснователно, тъй като размера на претендирания от ищеца
адвокатски хонорар е минималния възможен, съобразно цената на иска и предвиденото
в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БИ“ АД, ЕИК .... със седалище в град С-
ИЯ и адрес на управление: бул. „ДБ" № ..., да заплати на ЗЕАД „БВИГ”, ЕИК ...., със
седалище в град С-ИЯ и адрес на управление: ул. „П№...., на основание чл. 411, ал. 1,
изр. 2 КЗ, сума в размер на 760,87 лв., представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № .... за имуществени вреди, причинени
от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 07.09.2022 г., в град Р, на паркинга
на автосервиз „В-КА”, между лек автомобил марка .... и специализирано моторно
превозно средство за превоз на автомобили марка ...., с включени ликвидационни
5
разноски, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Застрахователно дружество „БИ“
АД, ЕИК .... със седалище в град С-ИЯ и адрес на управление: бул. „ДБ" № ..., да
заплати на ЗЕАД „БВИГ”, ЕИК ...., със седалище в град С-ИЯ и адрес на управление:
ул. „П№...., сума в размер на 935 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6