Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер     606                                  22.11.2012.                               гр.Пещера

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,                         Гражданско отделение,

На двадесет и втори октомври през  две хиляди и дванадесета година в публично заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНИ ХАРИЗАНОВА

                               

при секретаря С.Я.,

 като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр. дело №1007 по описа за 2011 г., за да се произнесе, прие следното:

 

В исковата си молба против Н.И. ***, Р.И.Д., В.Г.Д.,***, К.К.С.  и Мариана Т.С. *** ищецът А.Г.К. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.Н.Я. твърди, че с решение №1876/1005.1993г на ПК-Батак и № 1876А/22.08.2011г. на ОСЗГ-Пещера му е била възстановена собствеността съгласно точка 7 от визираните решения на следния недвижим имот: земеделски имот – ливада осма категория с площ от 3 132 квадратни метра , находящ се в местността “***” и попадащ в строителните граници на курорт”Язовир Батак”, община Батак, за който имот е отреден планоснимачен №* в кв.6 по регулационния план на курорта, при съдени на имота: наследници на Кр.К., П.К., Л.К. и път. Твърди се, че за същия този имот ищецът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост № ** том II н.д.№№**. на РС-Пещера. Твърди се, че в процесния имот има разположени три броя паянтови бунгала с пл.№*, №* и №*, всяко едно от тях с приблизителна площ от 50 кв.метра. Съгласно решение №1876А/22.08.2011г. на ОСЗГ-Пещера паянтовите бунгала пл.№1352 и 1353 са собственост на “Заводски строежи”-град Пазарджик. Твърди се, че ответниците са се самонастанили в имота на ищеца, твърдеейки, че са били собственици на паянтовите бунгала и на терена около постройките, като първият ответник претендира, че е собственик на паянтово бунгало №1352, Вторият и третият ответник претендират, че са собственици на бунгало пл.№1353. Твърди се, че четвъртият и петият ответник претендират, че са собственици на паянтово бунгало №1354. Твърди се, че по този начин ответниците, без да са собственици на паянтовите бунгала и на терена им, лишават ищеца от владението му върху описания по-горе имот. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че ищецът е собственик на процесния имот и да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху този имот. Претендират се направените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответниците, чрез пълномощника им – адвокат Г.П., е постъпил писмен отговор, с който изразяват становище по допустимостта и основателността на иска. Считат, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като е заявен преждевременно при неприключила процедура по възстановяване на собствеността на ищеца, тъй като с исковата молба не са представени доказателства за извършена процедура по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ и това е така понеже спорното право попада в урбанизирана територия. Според ответниците приложените към исковата молба удостоверение и скици, издадени от съответната община са за описание на имот, издадени, за да послужат пред нотариус, а не тези по чл.13, ал.5 и 5 от ППЗСПЗЗ, а освен това същите следва да са възпроизведени в решението на съответната поземлена комисия за възстановяване на собствеността. Ответниците твърдят, че съгласно чл.11 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имот в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.4,5 и 6 и чл.13а като от съдържанието на приложените решения това не се установява. При липса на положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска според ответниците така заявеният ревандикационен иск  е недопустим. По основателността на иска ответниците изразяват становище, че същият е неоснователен, тъй като ответниците притежават самостоятелни, законни и противопоставими на ищеца права на собственост върху въпросните недвижими имоти, които притежават и владеят.  Основните доводи на ответниците, че процесните сгради са придобити от тях законно, като алтернативно поддържат, че са ги придобили на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност и в тази връзка противопоставят правоизключващо възражение, заявявяйки, че всеки един от ответниците е упражнявал необезпокоявано фактическа власт за себе си повече от десет години, включително и при условията на чл.82 от ЗС. Твърдят, че относно бунгала 1353 и 1354 със Заповед №46/12.04.1982г. на ОНС-Батак е учредено право на строеж в полза на ДСО”Промишлено строителство”-София, представлявано от СУ”Заводски строежи”- Пазарджик върху терена като със Заповед РДНСК-39/16.05.1991г. от ДСО”Промишлено строителство”-София е отделена фирма “Строителни изолации”София като с Приложение 2 към същата Заповед и разделителен протокол от 17.06.1991г. при отделянето базата в “Цигов чарк” е предоставена на новата фирма. Със Заповед №РД-ЕД-10/30.08.1991г. фирма “Строителни изолации” е преобразувана в ЕООД. С писмо №10/13.02.1998г. “Антикор”ООД Пазарджик като дългогодишен наемател е поискало да закупи обектите като искането му е удовлетворено след извършване на оценка от лицензиран оценител като с фактура №2988/18.02.1998г.”Строителни изолации”София ЕООД е извършило продажба на “Антикор”ООД –Пазарджик. През 2002г. с фактура №266/05.09.2002г. собствеността върху бунгалата е прехвърлена в полза на “Антикор-2002”ООД. С предварителен договор за продажба на недвижим имот от 23.02.2007г. “Антикор-2002”ООд е продало на К.К.С. бунгало/ сглобяема къщичка/ от 50.25 кв.м./ЗП 59.6 кв.м./, ведно с правото на строеж, за който е предвиден кадастрален номер 1354 от Зона “А” на кадастралния план от 1980г. на курортно селище”Язовир Батак”, при съседи на имота : имот кадастрален №1351, имот №1352 имот №1353 и път. Твърди се, че с решение №83/20.07.2007г. по гр.д.№439/2007г. по описа на РС-Пещера договорът е обявен за окончателен, като решението на съда е вписано в Службата по вписванията вх.№1764/27.09.2007г., акт №39, том II. Твърди се, че с предварителен договор за продажба на недвижим имот от 23.02.2007г. “Антикор-2002”ООД е продало на Р.И.Д. бунгало/ сглобяема къщичка/ от 50.25 кв.м./ ЗП 59.6 кв.м., ведно с правото на строеж, за който е предвиден кадастрален номер 1353 в кв.6 от Зона”А” на кадастралния план от 1980г. на курортно селище “Язовир Батак”, при съседи: имот кадастрален №1351, имот№1352 имот №1354 и път. С решение №140/14.12.2007г. по гр.д.№778/2007г. по описа на РС-Пещера договорът е обявен за окончателен като решението на съда е вписано в Служба по вписванията вх.№1180/06.08.2007г., акт №180 том I . Твърди се, че с нотариален акт №** том V ,рег.№7146, н.д.№***. Р.И.Д. и В.Г.Д. от една страна и К.К.С. и Мариана Т.С. от друга- са извършили замяна на притежаваните от тях в СИО имоти.  С нотариален акт №* том I, рег.№390, н.д.№***. същите страни са извършили замяна на притежаваните от тях в СИО имоти. Твърди се, че относно бунгала с №1351 и 1352 със Заповед №46/12.04.1982г. на ОНС Батак е учредено право на строеж в полза на ДСО”Промишлено строителство”-София, представлявано от СУ”Заводски строежи”-Пазрджик”. Върху терена е извършено строителство като с фактура №1510/25.03.1990г. СУ”Заводски строежи”Пазарджик е отчуждило обектите в полза на първия ответник Н.Ш. и от 1999г. включително и след снабдяването си с Нотариален акт №6, том I, н.д.№***. ответникът Ш. владее непрекъснато и необезпокоявано описаните в цитирания нотариален акт обекти Моли предявеният иск като неоснователен да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. В подкрепа на твърденията си ангажират доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. В първото по делото съдебно заседание ищецът навежда възражение за нищожност на сделките, изповядани с представените от ответниците нопариални актове поради липса на предмет, тъй като не е учредено право на строеж  и процесните бунгала са построени незаконно. Подробни съображения по съществото на спора са развити в представената по делото писмена защита.

В съдебно заседание ответниците, чрез пълномощника си, поддържат заявеното с писмения отговор оспорване по допустимостта и по основателността на иска.В първото по делото съдебно заседание ответниците  конкретизират релевираното възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност  по отношение на процесните бунгала като сочат, че ги владеят повече от десет години / и по настоящем, считано от 1998г. Подробни съображения са развити в представената по делото писмена защита.

Районният съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна.

 

Установява се от представените от ищеца писмени доказателства- решение № 1876/10.05.1993г. на ПК-БатакРешение №1876А от 22.08.2011г. на ОСЗ-град Пещера, удостоверение за описание на недвижим имот изх.№07-00-112/ 03.09.2010г., издадено от Община Батак, скица №05-00-173/03.09.2010г. издадена от Техническа служба при Община Батак, се установява, че ищецът в качеството на собственик е сезирал органа на земеделската реституция- тогавашната Поземлена комисия- град Батак/ впоследствие ОСЗ-гр.Пещера/, подавайки заявление вх.№1876/27.05.1992г. за възстановяване на земеделски земи. С решение № 1876А от 22.08.2011г. / няма спор, че същото е влязло в сила/ органът на земеделската реституция е възстановил/ съгласно точка 7 от това решение/ на ищеца правото на собственост върху следния земеделски  имот : ливада с площ от  4 172 дка,  находяща се в местността “***” при граници и съседи: Кавлакови, Георги Терзиев, гора. Част от този имот с площ от 3 132 кв.м. , находяща се в местността “***”, попада в строителните граници на курорт”Язовир Батак, за която част е отреден пл.№12 в кв.6  по плана на курорта и е частично застроен с бунгала с пл.№1352 и №1353. Част от този имот с площ от 1 040 кв.м. е възстановена  попадаща извън строителните граници представлява имот №908011 по КВС на землището на град Батак. Видно от удостоверение за описание на недвижимия имот и скицата към него поземлен имот с пл№12, намиращ се в урбанизираната територия на курорт “Язовир Батак” попада в терен за индивидуално вилно застрояване и е записан в имотния регистър по плана на курорт”Язовир Батак” на името на ищеца като съгласно Заповед №1110/21.12.2004г. на кмета на Община батак е одобрено частично изменение на план за регулация като са обособени следните УПИ: УПИ V-12 “ИВЗ” с площ от 785 кв.м., УПИ-VI-12 “ИВЗ” с площ от 480 кв.м. и УПИ VII-12 “ИВЗ” с площ от 886.00 кв.м. Съгласно удостоверението останалите части от поземления имот са останали неурегулирани, а  именно част от ПИ с пл.№12 в кв. 6 с площ от 399 кв.м. при граници и съседи : път, УПИ V-12 “ИВЗ”, УПИIV-13”ИВЗ” , УПИ V-1354, УПИ II-13 ИВЗ, като тази част от имота е застроена със сграда с пл.№1354 и сграда с пл.№1353 . Отразено е в точка 2 от удостоверението е отразено, че част от поземлен имот 12 в кв.6 е с площ от 214 кв.м. при граници и съседи: УПИ VII-12, “ИВЗ”, път, УПИVI  -12 “ИВЗ” УПИ- III 1351  ИВЗ. Частта от имота е застроена със сграда с пл.№1352 . В точка 3 от удостоверението е отразено, че част от поземлен имот с пл.№12, представляващ обслужващ път в кв.6 с площ от 398 кв.м.

От представените от ответника писмени доказателства се  установява, че с констативен нотариален акт  №6, том I, рег.№101, н.д.№***. ответникът Ш. е признат за собсвеност на следния недвижими мот , намиращ се в курорт “Язовир Батак”, а именно два броя бунгала с пл.№ 1351 и 1352 по плана на “Язовир Батак, м.”Голака”, Зона А, всяко от което със застроена площ от по 30 кв.м. В нотариалния акт  като документи удостоверяващи правото на собственост е записано:  Заповед№46 от 12.04.1982г. на ОНС-Батак, фактура №1510  от 25.03.1990г.  С нотариален акт № 182, том V, рег.№ 7146, н.д.№***.  описа на нотариус Г. К., вписан под №387 в регистъра на Натариалната камара, с район на действие РС-Пещера ответниците К.С. и Съпругата му ответника М. С. са прехвърлили в собственост на ответниците Р.Д. и ответника  съпругата му В.Д. следния свой недвижим имот едноетажна паянтова вилна сграда / сглобяема къщичка / със застроена площ от 50.25 кв.м. , ведно с правото на строеж , планоснимачен номер 1354, попадаща в УПИ V-1354 ИВЗ в кв.6  от кадастралния план от 1980г. на курорт”Язовир Батак” със съседи: път , УПИ V-12 ИВЗ, сграда с пл.№1353, УПИ II -13 ИВЗ. В замяна на така описания имот Р.Д. и съпругата му В. Дамянава прехвърлят собствеността на К.С. и М.С. на следния недвижим имот: едноетажва паянтова вилна сграда със застроена площ от 50.25 кв.м., ведно с правото на строеж, пл.№1353 в кв.6 по кадастралния план от 1980г. на  курорт”Язовир Батак”, при съседи: УПИ V-12 ИВЗ, УПИ- VI -12 ИВЗ и път. В този нотариален акт е отразено, че за удостоверяване правото на собственост са съобразени Решение №83/20.07.2007г. по гр.д.№439/2007г. по описа на РС-Пещера, вписано в Службата по вписванията вх.р.№1764/27.09.2007г., акт.№39, том II, Решение №140/14.12.2007г. гр.д.№778/2007г. по описа на РС-Пещера, вписано в Службата по вписванията вх.р.№1180/06.08.2008г., акт №180, том I.

 Установява се, че с нотариален акт №14, том I, рег.№390, н.д.№***. по описа на нотариус С. Т. , вписан под №585 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС-Пещера  ответниците  К.К.С. и Мариана Т.С. са прехвърлили в собственост на  ответниците Р.И.Д. и В.Г.Д. следния свой недвижим имот в режим на законова имуществена общност едноетажна паянтова вилна сграда/ сглобяема къщичка/ със застроена площ от 50.25 кв.м., ведно с припадащото се право на строеж, която сграда представлява имот пл.№1353, изградена в поземлен имот пл.№12 в кв.6 по плана на Курорт”Язовир Батак”, при съседи: път, сграда с пл.№1354, УПИ V-12ИВЗ, УПИ V- 1354 ИВЗ като в замяна получават от Р.И.Д. и В.Г.Д. следният им недвижим имот: едноетажна паянтова вилна сграда/ сглобяема къщичка/ със застроена площ от  50.25 кв.м., ведно с припадащото се право на строеж, която сграда представлява пл.№1354, попадаща частично в поземлен имот пл.№12 и в УПИ V-1354 ИВЗ в кв.6 по плана на курарт”Язовир Батак”, при съседи: път, УПИ V -12 ИВЗ, сграда пл.№1353, УПИ II -13 ИВЗ.

Установява се, че със Заповед №46/12.04.1982г. на  председателя на Общински народен съвет град Батак на ДСО”Промишлено строителство”София – СУ “заводски строежи”-гр.Пазарджик е отстъпено право на строеж на Профилакториум върху 1170 кв.м. по плана на курорт “Язовир Батак”, Зона “А” .  Със заповед  №РДСК-39/16.05.1991г. на министъра на строителството, архитектурата и благоустройството от ДСО”Промишлено строителство”- София е отделена фирма “Строителни изолации”  –София  като видно от приложение 2 към същата заповед и разделителен протокол от 17.06.1991г. между ДСО”Промишлено строителство” и “Строителни изолации” съгласно т.6 от същия протокол ДСО”промишлено строителство” прехвърля собствеността на всички дълготрайни материални активи и бази за краткотраен отдих , построени със средства и водещи се в баланса на “Строителни изолации” към 31.03.1991г.  В приложение 2 е посочено, че собственост на “Строителни изолации”ЕООД е база за отдих, местността “Цигов чарк” до  Язовир “батак”, състояща се от две бунгала.

 

Със Заповед №РД-ЕД-10/30.08.1991г.  фирма Строителни изолации –София е преобразувана в ЕООД. С писмо №10/13.02.1998г. “Антикор”ООд град Пазарджищ е поискало закупуването на две бунгала, находящи се в местността “Цигов чарк” като с фактура №2988/18.02.1998г. “Строителни изолации”ЕООД-София е продало на “Антикор”ООД-Пазарджик два броя дървени бунгала тип “Балканстрой-пазарджик” като тези бунгала са с пл.№1353 и 1354.  С фактура №266/05.09.2002г. собствеността върху бунгалата е прехвърлена на “Антикор -2002”ООД.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните. От констативно- съобразителната част на заключението се установява, че със Заповед №1093 от 20.08.1980г. на  председателя на ОНС-Пазарджик е одобрен действащия регулационен план на курорта “Язовир Батак”, който предвижда само улична регулация. През 1998г. са изработени нов кадастрален и нов регулационен план, за които няма данни да са влезли в сила като в кадастралния план са заснети сгради с пл.№1351,1352, 1353 и 1354 , записани в разписната книга на ДСО”Промишлено строителство”-София. В имоти пл.№12 попадат сгради с пл.№1352 и 1353 и част от сграда с пл.№1354/ кат границата между имот пл.№12 и пл.№13 я разполовява/. Вещото лице е констатирало, че неодобрения регулационен план на курорт”Язовир Батак” е изменян като първоначално са образувани УПИ V-12 ,УПИ-VI-12  и VII-12  всички за ИВЗ в кв.6 за сметка на незастроените части от имот пл.№12, а по-късно и УПИ V-1354  за ИВЗ с включен и част от терена на имот пл.№13, УПИ XII-1353  за ИВЗ, УПИ XI-1352 за ИВЗ и УПИ XIII-12 – за обслужващ път. Със заповед №РД-18-42 от 06.07.2010г. на ИД на АГКК-София е одобрена кадастралната карта на Курорт”Язовир Батак” с ограничаване за имотите в райони 503, 505 и 506 поради обжалване на землищната граница като процесния имот попада в район 503. Вещото лице е установило, че частта от имот пл.№12, в която попада сграда с пл.№1352 е отразена в КК като имот с идентификатор *** с площ от 214 кв.м. ,имотът е застроен със сграда с идентификатор *** с площ от 18 кв.м.Частта от имот пл.№12, в която попада сграда с пл.№1353 и половината сграда с пл.№1354 е отразен в КК като имот с идентификатор *** с площ от 499 кв.м. и имотът е застроен със сграда с идентификатор *** с площ от 46 кв.м. и сграда с идентификатор *** с площ от 46 кв.м. Вещото лице е установило следните документи относно процесните бунгала: обсъдената по-горе Заповед №46 от 12.04.1982г. на председателя на ОбНС-Батак, като е констатирало, че в горния десен ъгъл на заповедта е отразено утвърждаването и  от председателя на ИК на ОбНС-Пазарджик от 19.04.1982г. с подпис на председател и печат на Окръжен народен съвет- Пазарджик. Вещото лице е установило, че  с молба №36.00.67 от 15.05.1982г. изходяща от директора на СУ”Заводски строежи”- град Пазарджикс визата са предвидени три броя бунгала- временно строителство за обслужване изграждането на обекта “ Профилакториум” като с тази молба се иска разрешение за монтиране на 2 броя бунгала в границите на отреденото петно. Вещото лице е извършило оглед на място и е констатирало, че на терена, обозначен  неодобрения кадастрален план на курорт”Язовир Батак” с пл.№12 и 13 съществуват две двойки еднотипни сглобяеми постройки  като в северната част постройките се идентифицират с тези с пл.№1353/ западно разположена/ и пл.№1354/ източно разположена/. Според експерта в южната част постройките се идентифицират с тези с пл.№1352/  западно разположена/ и пл.№1351/ източно разположена, която е полуразрушена. В заключителната част на експертизата вещото лице обобщава, че  процесният имот е застроен с бунгала, подробно индивидуализирани по кадастралната карта на Курорт “Язовир Батак”. Заключава, че за четирите бунгала, обозначени с пл.№1351,1352,1353 и 1354  в изработения кадастрален план на курорта се представя Заповед№46 от 12.04.1982г. на председателя на ИК на ОбНС-Батак, обсъдена по-горе. Според експертизата няма данни за издаване и одобряване на строителни книжа- проекти, строително разрешение и протокол за строителна линия, като с оглед обсъдената по-горе молба от 15.05.1982г. може да се направи извод, че бунгалата са монтирани като временни постройки по време на строителството, като временни постройки могат да се правят само за нужди, свързани с организация и механизация на строителство, с разрешение на органите, с които проектите се съгласуват.

От приложеното за послужване гр.д.№306/2001г. по описа на РС-Пещера, се установява, че ищецът / в настоящото производство/ е предявил на 29.05.2001г. срещу ответника Н.Ш. ревандикационен иск за собственост по отношение на същия имот, излагайки твърдения, които са идентични с твърденията, изложени в обстоятелствената част на настоящия иск. С определение №43 от 11.05.2006г. постановено по горевизираното гражданско дело състав на първоинстанционния съд е прекратил производството по делото, приемайки, че искът  по чл.108 от ЗС е преждевременно предявен.

От съдържащите се в НОХД№21/2005г. по описа на Рс-Пещера писмени доказателства се установява, че със Заповед №46/12.04.1982г. на ОНС-Батак е учредено право на строеж в полза на ДСО” Промишлено строителство”-София, представлявано от СУ”Заводски строежи”Пазарджик върху терена и е извършено строителство като с фактура №1510/25.03.1990г. СУ”Заводски строежи” Пазарджик е отчуждило бунгало № 1351 и 1352 на Н.Ш..

От съдържащите се по приложеното НОХД№337/2005г. по описа на РС-Пещера се установява, че по молба от А.К./ виж лист 65 от Дознание№ 174/2005г. по описа на РУП-Пещера е започнало досъдебно производство по отношение на ответниците К.С. и Р.Д., като молбата съдържа изявление, че С. и Д. са се настанили в имота му от осем години. От съдържанието на молбата, която е депозирана на 30.07.2004г. става ясно, че се касае за имота предмет на нотариален акт № 76, том II, н.д.№499/1999г. по описа на РС-Пещера/ приложен по настоящото дело, който е констативен и с него са признати права на собственост на ищеца върху процесния имот.

 С констативен нотариален акт № 6 том I рег.№101, н.д.№***. по описа на РС-Пещера Н.  Ш. е признат за собственик на следните недвижими имоти: два броя бунгала с пл.№1351 и 1352 по плана на Язовир “Батак” , местността Голака Зона “А”, всяко от което със застроена площ от 30 кв.м. В натораиалния акт за установяване правото на собственост са изброени следните документи: Заповед№46 от 12.04.1982г. на ОНС-Батак, , фактура №152/21.12.1999г.

          Ответниците са ангажирали гласни доказателствени средства относно наведеното от тях възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на процесните бунгала, както и досежно  характера на  тези постройки. От показанията на св.Ж. Н. се установява, че повече от 15 години познава ответниците С. и Д. като са семейни приятели. Свидетелят установява, че през последните 10-12 години многократно е посещавал  вилите на С. и Д. / процесните бунгала  като е оставал там на почивка през летните месеци. Едната вила се стопанисвала от С., а другата от Д. като свидетелят е ползвал лично вилата на С.. Свидетелят  даде описание на бунгалото на С., заявявайки, че конструкцията е прикрепена към земята посредством бетонов постамент, стените са измазани, вилата е електроснабдена и има изградена ВиК инсталация, оборудвана е по начин да се ползва за отдих и почивка ,като се състои от едно голямо помещение  ,което се използва и за кухня, отделно стая и санитарен възел. Свидетелят уточнява, че през последните 10-12 години никой друг не е стопанисвал вилите освен С. и Д..  В тази насока са и показанията на свидетеля Д., който уточни, че бунгалата на С. и Д.се намират на “Цигов чарк”, вляво, над централния път и в близост до сградата на СБА и представляват две постройки / вили/, състоящи се от три стаи и санитарен възел. Постройките са  оградени са с мрежа и се охраняват от пазач. Свидетелят заяви, че за първи път е посетил тези вили през 2000г. и от тогава до 2006г е посещавал билите по два-три пъти в годината, като от 2006г. до настоящия момент е ходил през година на тези вили. Свидетелят допълни, че за тези бунгала ключове имали само С. и Д. и само те ги стопанисвали. Свидетелят описа постройките на С. и Д., като заяви че отдолу е каменна зидария, а отгоре някаква конструкция като зидарията е на 1-5 до 2 метра над нивото на земята, тъй като  теренът е под наклон. Конструкцията според свидетеля не е изградена от тухли, а от някакъв панел като стените са измазани.

От разпита на свидетеля И.Г. се установява, че същият добре познава ответника Ш.,тъй като от 1992г. е работил при него. Ходил е на почивка в бунгалото на  Ш., което се намира  в местността “Цигов Чарк” многократно през 1993г., 1994г. 1995г.Свидетелят допълва, че Ш. има две бунгала като едното бунгало е в добро състояние, а другото е в окаяно. Свидетелят дава описание на бунгалото на Ш., като уточнява, че металната конструкция е закрепена за земята посредством бетонов постамент, като стените са изградени от панели. Според свидетеля бунгалото се състои от две стаи, като едната е по-голяма и санитарен възел. Свидетелят допълва, че през периода докато е посещавал бунгалото на Ш. е останал с впечатление, че само ш. го стопанисва. Свидетелят допълни, че Ш. е имал проблеми по отношение с  бунгалото със собствениците на земята.

Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС

За да бъде уважен ревандикационния иск, следва ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на трите кумулативни предпоставки, установени с императивната норма на чл.108 от ЗС, като на първо място следва да докаже активната си материално правна лигитимация- че е собственик на процесния имот на твърдяното придобивно основание, което според изложените обстоятелства е по силата на настъпила в негова полза земеделска реституция.На второ място следва да докаже, че ответниците  владеят процесния имот и трето- това владение е без   правно основание.

Тъй като ревандикационният иск съдържа в себе си и разрешаването на установителния иск за собственост, ищецът следва на първо място да докаже правото си на собственост или първата от кумулативно дадените предпоставки на фактическия състав на осъдителения собственически иск.

Ищецът черпи правото си на собственост  от  позитивно решение №1876А/22.08.2011г. на ОСЗ-Пещера в процедура по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, обсъдено по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт, постановено в административно производство и притежаващо конститутивно действие.

В тази насока ответниците поддържат довод за недопустимост на ревандикационния иск поради преждевременното му предявяване, тоест предявяване при неприключила земеделска реституция. Ето защо съдът дължи първо произнасяне по въпроса за допустимостта на така предявения иск преди да разгледа спора по същество.

Разпоредбите на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ изискват в решението да се опише размерът и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица, заверена от ОСЗ. Когато се постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии/ какъвто е процесния случай /, ОСЗ постановава индивидуални ас административен акт при наличие на удостоверителните документи по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ- а именно удостоверение и скица, издадени от техническата служба при съответната община. Ето защо в случаите на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота, която в останалите случаи се съдържа в решението и скицата към него на органа на поземлена собственост, се извършва още при осъществяване на административната процедура по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Обсъдените по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт удостоверение и скица, съставляват такива по чл.13 от ППЗСПЗЗ, поради което съдът приема, че процедурата по реституция е завършена, тъй като имотът предмет на иска е в достатъчна степен индивидуализиран в реституционното решение , с което е породен неговия конститутивен ефект по възстановяване на собствеността. Ето защо доводът за преждевременно предявяване на ревандикационният иск е несъстоятелен и съдът, считайки че е сезиран с процесуално допустим иск, следва да го разгледа по същество:

По същество на иска намира следното:

При установяване на правата на собственост на ищеца, почерпени от решение на орган по земеделската реституция съдът е длъжен да съобрази обстоятелството, че се касае за индивидуален административен акт, постановен в рамките на административно производство без участие на трети лица ,поради което в общия исков процес това решение подлежи на косвен съдебен контрол относно неговата законосъобразност, защото тези актове не се ползват със стабилитет по отношение на неучаствалите в производството по издаването им лица, за които е открит пътя на оспорване на визираните в ЗСПЗЗ предпоставки за възстановяване на собствеността. Съдът в общия исков процес е дали са били налице условията за възстановяване в полза на ищеца. За изясняване на последното следва да се извърши преценка  на разпоредбите на ЗСПЗЗ, регламентиращи реституирането на земеделските земи. Трябва да се даде отговор дали към датата на влизане в сила  на реституционната норма на чл.2 от ЗСПЗЗ са съществували пречки за възстановяване на имота , които биха опорочили проведената административна реституционна процедура. В тази връзка следва да се проследи дали е съобразена нормата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, която се отнася както за имоти , находящи се в строителните граници на населените места, така и извън тях, установява две положения, при които собствениците или техните наследници ,притежавали земеделски земи преди образуване на ТКЗС или ДЗС, включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, не могат да възстановят собствеността си – при застрояване или проведени върху имота мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността. От обсъдените по-горе доказателствени средства- изчерпателното, компетентно и обосновано заключение на изслушаната съдебно- техническа експертиза, което заключение като такова съдът кредитира,  обсъдените гласни доказателствени средства , събрани чрез разпит на трима свидетели, в частта им, в която  депозираха свои непосредствени възприятия относно вида на строителството на бунгалата  и това го направиха  по един убедителен, безпротиворечив и взаимодопълващ се начин,неразколебан  в хода на съдебното дирене/ и поради това и ценени като достоверно доказателствено средство, се установи по несъмнен начин, че в имота на ищеца са разположени три броя бунгала  с пл.№1532, 1353 и 1354. Установи се, че за тези бунгала липсват строителни книжа. Установи се вида на строителството им, поради което следва недвусмисления извод, че същите са трайно закрепени за терена/ излети върху бетонов постамент/. Така установените строителни дейности в имота на ищеца не представляват пречка за възстановяването му. Това е така, тъй като не е налице “застрояване” по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Тази разпоредба има предвид осъществен комплекс от строителни дейности за задоволяване на конкретни цели , какъвто характер няма конкретно установеното от вещото лице и от свидетелите, защото съгласно Заповед №46/12.04.1982 мероприятието, което е следвало да бъде реализирано е “Профилакториум”. Фактически установеното строителство/ процесните бунгала/ не касае такъв комплекс от реализирано строителство, което коментираната по-горе законова норма регламентира. Друга пречка съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ възстановяване на имота би било наличието на проведено мероприятие. Тъй като понятието “ проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността” няма утвърдено значение, следва с оглед  преценката за наличието на такава пречка да се обсъдят законовите разпоредби, които съдържат забрана за възстановяване на собствеността. Такива са разпоредбите на чл.24, ал.2,3 и 4 от ЗСПЗЗ, които не позволяват възстановяване на собствеността върху земи, предназначени за конкретни нужди- имоти служещи за задоволяване на важни държавни нужди, на науката  на културата, сигурността и отбраната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините. От данните по делото е видно, че в имота не е реализирано мероприятие по смисъла на текстовете на цитираните разпоредби за задоволяване на нужди като посочените по-горе.

От изложеното дотук следва извода, че не са били налице пречки, визирани в ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, поради което съдът счита че в административното производство, развило се пред органа по земеделска реституция, не са допуснати нарушения в тази насока. Административният акт, от който ищецът черпи правото си на собственост е законосъобразен и като такъв е породил своите правни последици.

Установи се наличието на първата необходима предпоставка за уважаване на иска по чл.108 от ЗС, а именно ищецът е собственик на процесния имот.

От ангажираните доказателства се установи наличието на втората необходима предпоставка за уважаване на иска, че ответниците владеят имота, като ползват процесните бунгала. От доказателствената съвкупност/ писмени и гласни доказателствени средства / се установи, че ответникът Ш. владее бунгало №1352, ответниците Стоеви владеят бунгало пл.№1354, ответниците Дамянови владеят бунгало пл.№1353. Следва да се отбележи, че по този релевантен факт няма и спор между страните.

Спорът се концентрира върху третият елемент от фактическия състав на иска, като ответниците твърдят, че владеят процесния имот на правно основание.

Ответникът Ш. обоснова владението си на база констативен нотариален акт за собственост, обсъден по-горе в мотивите, ответниците С. и Д., черпят правата си от сключени между тях договори за замяна,  като алтернативно въвеждат и друго основание- изтекла в тяхна полза  придобивна давност, като началния момент на давностното владение беше конкретизиран от пълномощника им в първото по делото съдебно заседание, а именно 1998г. Следва да се отбележи, че като документ констативния нотариален акт , с който Ш. се легитимира като собственик на бунгало пл.№1352 доказва само материализираното в него удостоверително изявление на нотариуса, че молителя е собственик, основано на писмени доказателства , събрани не в състезателно исково производство , а в охранително такова и в този смисъл в качеството си на охранителен акт,  удостоверяващ изгодни за молителя факти нотариалния акт не се ползва със сила на пресъдено нещо  и неговата доказателствена сила е оборима- тя важи до доказване на противното. Следва да се отбележи, че ищецът не оспори констативния нотариален акт, от който Ш. черпи правата си, поради което следва да се зачете действието му. Дори и да не се зачете действието му същият може служи, считано от 2000г. за начало на давностно владение. Установи се от гласните доказателствени средства, че повече от 10-12 години Ш. недвусмислено е упражнявал фактическа власт върху процесното бунгало, поради което същият го е придобил и на оригинерно правно основание. Не без значение е и обстоятелството, че ищецът е предявил на 29.05. 2001г. ревандикационен иск срещу Ш. и е изложил твърдение, че последният владее имота му предмет и на настоящия иск, като по този начин фактът на фактическото упражняване на власт  се признава от ищеца за период от време повече от десет години преди предявяване на настоящия иск, предявен на 28.10.2011г. Давността разбира се не е прекъсната, тъй като производството по гр.д.№306/2001г. по описа на РС-Пещера е прекратено.

Ищецът оспори сделките предмет на нотариалните актове № 14, том I, рег.№390, н.д.№*** по описа на нотариус С. Т. и нотариален акт №182, том V, рег.№7146, н.д.№***. на нотариуст К., навеждайки довод за нищожност на изповяданите с такавизираните нотариални актове сделки поради липса на предмет, обосновайки възражението си, че бунгалата предмет  на разпоредителните действия, обективирани в нотариалните актове са незаконно построени, поради липса на учредено  по надлежен ред право на строеж. Доводът за нищожност е неоснователен, тъй като според разпоредбата на чл.26, ал.,2 пр.1 от ЗЗД , за да е налице невъзможен предмет следва да е налице липса на обект , тоест ако онова което е обещано като обект на сделката не може да бъде дадено, тъй като към момента на престацията е погинало, какъвто не е настоящия случай. Към момента на сключване на сделките процесните бунгала са съществували в правния мир. Следваща хипотеза на невзможност на предмет е налице, когато  предметът на сделката е изключен от гражданския оборот, какъвто не е настоящия случай. Трябва да се  прави разграничение между нищожен предмет и незаконен предмет. Незаконният предмет е забранен от правна норма и в случай на престиране на незаконен предмет, това ще бъде противоречие със закона по чл.26, ал.1 от ЗЗД. Същото се отнася и с предмет на сделката, който противоречи на добрите нрави. Ищецът не въведе възражение за нищожност, основаващо се на противоречие със закона и добрите нрави. Ето защо сделките, обективирани в посочените нотариални актове за замяна на недвижими имоти с предмет – процесните бунгала пл.№1353 и пл.№1354 са действителни и са породили своите правни последици, поради което съдът прави правния извод, че ответниците Стоеви и Дамянови владеят спорните бунгала на правно основание.

Дори  да не бъдат възприети тези разсъждения на съда, ответниците С. и Д.успяха да установят алтернативното си възражение, че владеят на правно основание, обосновано от изтекла в тяхна полза придивна давност. Оригинерното придобивно основание тези ответници установиха по един категоричен начин  посредством анализираните по-горе гласни доказателствени средства.

Предвид изложеното съдът намира, че не е налице третата предпоставка на фактически  състав на чл.108 от ЗС, поради което така предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сторените от последните разноски 600 лв. адвокатски хонорар.

            Така мотивиран Пещерският районен съд:

 

 

 

Р   Е  Ш  И : 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.К.  с ЕГН ********** *** против Н.И. ***, Р.И.Д., В.Г.Д. ***, К.К.С. и М. Т.С. *** иск с правно основание чл.108 от ЗС за приемане на установено по отношение на Н.И.Ш., Р.И.Д., В.Г.Д., К.К.С. и М.Т.С., че А.Г.К. е собственик на следния недвижим имот: бивш земеделски имот с площ от 3 132 кв.м., находящ се в местността ***” и попадащ в строителните граници на курорт”Язовир Батак”, за който имот е отреден пл.№12 в кв.6 по регулационния план на курорта при съседи: н-ци на Кр.К., П.К., Л.К. и път, както и да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху този имот.

ОСЪЖДА  А.Г.К. / с посочен по-горе адрес и ЕГН/ да заплати на Н.И.Ш., Р.И.Д., В.  Г.Д., К.К.С. и М.Т.С. сумата от 600 лв., сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: